Внесен е обвинителен акт против Д.М. ***, ЕГН ********** за това, че за времето от 02.12.2008 г. до 14.01.2009 г. в гр. Кубрат, обл. Разград и в гр. Разград, в качеството им на съсобственици и управители на "Д.М.Груп"ООД гр. Кубрат, в съучастие като съизвършители и в условията на посредствено извършителство с М.М. ***, са избегнали установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - ДДС в размер общо на 35 126 лв., като в справка декларация по ЗДДС с вх. № 17000936085/14.01.2009 г. за данъчен период 01.12.2008 г.- 31.12.2008 г., подадена пред ТД на НАП – Варна, ИРМ Разград, която се изисква по силата на чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 116, ал. 1 ППЗДДС са потвърдили неистина относно размера на получените доставки, като са включили в данъчната основа на доставките с право на данъчен кредит фиктивни доставки на стойност 175 630 лв. и ДДС в размер на 35 126 лв. по данъчни фактури: №194/10.12.2008 г., издадена от „Роси 92" ЕООД - Варна с управител Р.С.П. ***/02.12.2008 г., издадена от „Пауър трейд" ЕООД с. Засмяно, с управител А.А.Д. ***/16.12.2008 г., №137/17.12.2008 г. и № 138/29.12.2008 г., и трите издадени от „Вики груп инвест 88" ЕООД гр. Девня с управител Н.Т.Н. *** - престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и го счита за доказано от събраните доказателства. Счита за безспорно установено, че сделките, отразени в процесните фактури не са осъществени, съответно неправомерно е получен ДДС в размер на 35 126 лв. Намира, че след като е сключен дружествен договор, двамата съдружници и управители носят отговорност за делата на дружеството, съответно подсъдимият Д., в съучастие, е извършил деянието за което е обвинен. Д. е бил информиран за финансите на дружеството. От показанията на разпитаните свидетелки се установява, че е представял само фактури, не е имал работници. Предлага да се наложи наказание около 2 години лишаване от свобода, чието изпълнение да се отложи на основание чл. 66 НК.

Подсъдимият Д.М.Д. дава обяснения. Счита, че обвиненията са неоснователни и безпочвени, тъй като не е оформял счетоводните документи, а това е вършено от счетоводната къща. Със строително ремонтни дейности се занимавал неговия съдружник М.С. и няма никакво отношение по тези сделки, не е участвал и не може да носи отговорност за действията и постъпките на трети лица. Не му било известно, че има такива сделки и че счетоводството осчетоводява тези фактури.

Защитникът на подс. Д. адв. С. заявява, че за разлика от разлика от солидарната отговорност в гражданското право, в принципите на наказателния процес е заложено правилото, че наказателната отговорност е лична и поради това, тъй като няма нито едно доказателство подс. Д. да е участвал или знаел за сключването на сделките, няма основание да носи наказателна отговорност за сключването им.

В последната си дума подсъдимият Д. твърди, че към него момент не е знаел, че фирмата извършва дейност, не е осведомен, че са пускани и осчетоводявани фактурите и счита, че обвинението е необосновано.

Съдът установи следното:

Дружество „Д.М.Груп" ООД било учредено от М.Д.С. и Д.М.Д. и вписано с решение № 1/17.01.2007 г. по ф.д. № 40/2007 г. на ОС Разград, със седалище гр. Кубрат и адрес на управление ул. „Хр.Ботев" №14. Според дружествения договор и вписването в регистрите дружеството се управлява и представлява от двамата съдружници заедно и поотделно /л. 70 - 165, т. 1/.

Още с учредяване на дружеството С. и Д. сключили договор за осъществяване на счетоводни услуги с ЕТ „Г. Манев”. Счетоводното обслужване се осъществявало от св. С.Г., майка й М.М.. На 05.01.2007 г. и на 17.01.2007 г. М.Д.С. и Д.М.Д., в качеството си на управители на „Д.М.Груп" ООД, упълномощили счетоводна къща ЕТ„Г. Манев", представлявана от М.М., Ирена Даскалова и С.Г. да подписва и подава по електронен път СД по ЗДДС /л. 24, 25, т. 1/. Според показанията на св. М.М. и св. С.Г. в съдебно заседание на 18.09.2013 г. /л. 139-142/ и на досъдебното производство /л. 35-36, т. 1/, прочетени по реда на чл. 281 НПК, подсъдимите предоставяли фактурите за извършените от „Д.М.Груп" ООД сделки лично или по обществен транспорт. Като двамата съдружници се занимавали с различна дейност – М. със СМР, а Д. с търговия със зърно. След това счетоводителките включвали получените документи в съответните дневници, отразявали ги и в месечните справки-декларации по ЗДДС. Винаги всеки от съдружниците отделно представял фактурите за сделките, които е осъществил.

На 05.01.2009 г. били вписани нови обстоятелства по партидата на „Д.М.Груп" ООД и управлението и собствеността на дружествените дялове са прехвърлени на Ф.А.Р. и И.С.М., като М.Д.С. и Д.М.Д. са заличени като управители и собственици на дружествените дялове на „Д.М.Груп" ООД /л. 119-122,т. 1/. На 13.01.2009 г. св. Ф.Р. и св. И.М. упълномощили св. Н. К. да ги представлява при дейността на „Д.М.Груп"ООД гр.Шумен /л. 70-71,т. 2/.

През 2009 г. екип от инспектори по приходите към ТД на НАП-Шумен извършил данъчна ревизия на „Д.М.Груп" ООД, представлявано от И.С.М.. Ревизията обхванала задължения по ЗДДС за периода от 01.11.2008 г. до 30.04.2009 г. и по ЗКПО за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2008 г.

През ревизирания период основно били отразени сделки на „Д.М.Груп" ООД с дружествата ,,Роси 92" ЕООД, „Пауър Трейд" ЕООД и „Вики груп инвест 88" ЕООД. В хода на ревизията екипът от ревизори установил, че „Д.М.Груп" ООД декларирало покупки от „Роси 92" ЕООД, „Пауър Трейд" ЕООД и „Вики груп инвест 88" ЕООД, за което са налице данъчни фактури, издадени от гореописаните дружества, включени в дневниците за покупки на процесното дружество и в справките декларации, с което дружеството декларира право да ползва пълен данъчен кредит по процесиите фактури: фактура № 194/10.12.2008 г. на стойност 51 000 лв. и ДДС 10 200 лв., издадена от „Роси 92" ЕООД; № 577/02.12.2008 г. на стойност 14 630 лв. и ДДС 2 926 лв., издадена от „Пауър Трейд" ЕООД и фактури № 136/16.12.2008 г. на стойност 35 000 лв. и ДДС 7 000 лв., № 137/17.12.2008 г. на стойност 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв. и № 138/29.12.2008 г. на стойност 25 000 лв. и ДДС 5 000 лв., издадени от „Вики груп инвест 88" ЕООД.

Видно от заключението по съдебно-икономическа експертиза /л. 66-75, т. 4/ процесните фактури са включени в дневника за покупки и справка декларация по ЗДДС с резултат за периода – право на пълен данъчен кредит за 35 150, 51 лв. и няма документи, представени от „Д.М.Груп" ООД или при издателите на фактурите от които да се установява извършването на сделките по фактурите.

Установено е следното:

- по отношение на фактура № 194/10.12.2008 г.

Декларираната от „Д.М.Груп" ООД в дневника за покупки фактура е издадена с основание извършени СМР. Неин издател е „Роси 92" ЕООД /удост. ТР от 2012 на л. 93, т. 4/. и тя трябва да бъде отразена в дневника за продажби на това дружество. След извършен анализ на дневника за продажба на „Роси 92" ЕООД е установено, че процесната фактура с № 194/10.12.2008 г. е включена в него /л. 79, т. 5/, намерила е отражение и в размерът на ДДС в Справка декларация по ЗДДС на фирмата издател.

Управител на „Роси 92" ЕООД, към 10.12.2008 г., когато е издадена процесната фактура, е св. Р.С.П. /л. 54-56, т. 1/, който не е извършвал каквито и да е сделки от името на „Роси 92" ЕООД и не разполага с печат, фактури и никакви други документи. Не му е известно името на „Д.М.Груп" ООД. Не е познавал управителите на „Д.М.Груп" ООД към датите на извършването на CMP и издаването на процесната фактура, не е издавал такава фактура. По-късно дружеството е прехвърлено на К.П.Л..

Не са представени актове и протоколи, съставяни по време на строителство, от което не се изяснява и вида на извършените СМР. Не са представени договори между фирмата възложител и изпълнител за извършване на СМР, строителни разрешителни и документи доказващи наличие на строителна дейност, документи за проектантски и инвеститорски контрол и др.

- относно фактура № 577/02.12.2008 г. на стойност 14 630 лв. и ДДС 2 926 лв.

Декларираната от „Д.М. Груп" ООД в дневника за покупки фактура е издадена с основание продажба на материали. Неин издател е „Пауър Трейд" ЕООД с. Засмяно /удост. ТР от 2012 на л. 90, т. 4/. В дневника за продажба на „Пауър Трейд" ЕООД няма осчетоводена фактура с № 577/02.12.2008 г., тя не е намерила отражение в Справката декларация по ЗДДС на фирмата издател /л. 5, т. 5/. Фактура с номера № 577/02.12.2008 г. не е съставяна от св. А.Д. /л. 49, т. 1/- управител на дружеството, както и от св. Т.С. /л. 27, т. 4/, който е упълномощено лице да представлява фирмата пред НАП и банки с пълномощно с нот.заверка от 08.01.2009 г. /л. 40, т. 5/. След това дружеството било прехвърлено на К.П.Л..

Не са представени доказателства, относно доставката, отразена в процесната фактура.

- относно фактура № 136/16.12.2008 г. на стойност 35 000 лв. и ДДС 7 000 лв., фактура № 137/17.12.2008 г. на стойност 50 000 лв. и ДДС 10 000 лв. и фактура № 138/29.12.2008 г. на стойност 25 000 лв. и ДДС 5 000 лв.

Декларираните от „Д.М.Груп" ООД в дневника за покупки фактури са издадени с основание извършени услуги с издател „Вики груп инвест 88" ЕООД гр. Варна /удост. ТР от 2012 на л. 89, т. 4/. Процесните фактури са включени в дневника за продажба на „Вики груп инвест 88" ЕООД /л. 55, т. 1/ и са намерили отражение и в размерът на ДДС в Справката декларация по ЗДДС на фирмата издател.

Управител на „Вики груп инвест 88" ЕООД към декември 2008 г. е бил св. Н.Т.Н. /л. 12, т. 4/. Св. Н. не е извършвал каквито и да е сделки от името на дружеството. В качеството си на управител на дружеството не разполагал с печат, фактури и никакви документи на фирмата. Не му е известно името на „Д.М.Груп" ООД. Не е познавал управителите на „Д.М.Груп" ООД към датите на извършването на услугите и издаването на процесиите фактури т.е. такива фактури не са издавани от него, съответно от „Вики груп инвест 88" ЕООД.

Не са представени протоколи или други документи придружаващи фактурите, с които да се уточнят и докажат вида и извършването на фактурираните услуги.

Всички процесни фактури са включени в дневника за покупки на „Д.М.Груп" ООД за данъчен период декември 2008 г. и отразени в Справката декларация по ЗДДС с вх. № 17000936085/14.01.2009 г. /л.13,т.2/ с резултат за периода - ДДС с право на пълен данъчен кредит 35 150, 51 лв., съгласно чл. 102, ал. 2 ДОПК. СД е съставена от М.М. - упълномощено лице, подадена е по електронен път и е подписана с електронен подпис 08386552 на М.М..

С оглед на изложеното съдът приема, че М.Д.С. – съдружник в „Д.М.Груп" ООД, е представил за осчетоводяване на служителите в ЕТ „Г. Манев” описаните по-горе фактури, без сделките по тях да са осъществени, с цел дружеството да получи данъчен кредит и по този начин е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения за ДДС в размер общо на 35 126 лв.

Обстоятелството, че фактурите са представени от С. се установява въз основа на показанията на св. Г., св. М. и споразумението, сключено от подсъдимия С., което съдържа и признание, че е виновен за това деяние. В тази насока са и обясненията на подсъдимия Д..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и тези, включени по реда на чл. 373 НПК: показанията на св. Г. и М.; съдебно-счетоводна експертиза /л. 66-75,т.4/, графическа експертиза /159 -161, т. 4/, ревизионни актове /т.2/, св. Ал. Д. /л. 49, т.1/, св. Н. К. /л.30-31,т.1/, св. Ф. Р. /л.33,т.1/, св. И. М. /л.34, т. 1/, св. Р. П. /л.54-56,т.1/, св. Н. Н. /л.12, т.4/, св. Кр. Л. /л.22, т.4/, св. Т.С. /л.27-28,т.4/, св.П.П. /л.56-58,т.4/.

Съгласно чл. 2 ЗДДС с данък върху добавената стойност се облагат всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга, а данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност. Според чл. 66 ставката на данъка е 20%. Съгласно чл. 25 ЗДДС данъчно събитие е доставката на стоки или услуги, извършена от данъчно задължени лица. Регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон сумата на данъка за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, съгласно чл. 68 ЗДДС. Това се нарича данъчен кредит. Доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката /чл. 6 ЗДДС/. Доставка на услуга е всяко извършване на услуга /чл. 8 ЗДДС/, а услуга е всичко, което има стойност и е различно от стока, от парите в обращение и от чуждестранната валута, използвани като платежно средство.

Правото на приспадане на данъчен кредит се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период и посочи фактурата в дневника за покупките.

Нормалното развитие и приключване на данъчното правоотношение изисква всяко лице, включено в механизма на данъка, да изпълнява коректно задълженията си по начисляване и внасяне на ДДС и респективно ползването на право на данъчен кредит. В случая именно поради компрометиране на механизма на отчитане на финансовия резултат от дейността на ООД за декември 2008 г. и на правото на приспадане на ДДС по облагаеми покупки се е получило търсеното от извършителя на престъплението избягване на установяването и отчитането на ДДС. Изпълнени са действия по отчитане на стопанска дейност и счетоводни записвания, обвързани с посочването в справка - декларацията по ЗДДС на пет нереални сделки. Тези действия са изпълнени от извършителя, като си е послужил с друго лице – осъществяващо счетоводството, което е действало без умишлена вина по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.

Когато са вписани в дневника за продажбите и съответно отразени в справка-декларация по ЗДДС, фактури по която не е осъществена доставка, не е налице размяна на облаги, а фиктивна сделка, съответното ЮЛ ще намали дължимия данък за внасяне или както е в случая ще следва да получи неправомерно парична сума, тъй като ще има данък за възстановяване. Това включване на сделки, които не са реални, води до привидно увеличение на размерът на внесения ДДС по доставките към дружеството и така формираната завишена сума, представляваща неследващ се данъчен кредит, би следвало да се приспадне от начисления реален ДДС по продажбите, извършени от дружеството за същия период. Увеличението на данъчният кредит, който надвишава установения ДДС за внасяне, формира разлика, представляваща ДДС за възстановяване.

Размерите на избегнатите данъчни задължения са особено големи съобразно критерия по чл. 93, т. 14 НК, съответно извършеното осъществява състава на престъплението по чл. 255, ал. 3.

Субект на престъпление по чл. 255 от НК може да бъде всяко наказателно отговорно лице.

Съдът приема, че е налице извършено деяние, което осъществява състава на престъплението, описан в обвинителния акт. Съдът счита, че не се доказва престъплението да е извършено от подсъдимия Д. в съучастие с другия съдружник. Действително дружеството, което се представлява от подсъдимия, заедно и поотделно с М.С., е данъчно задължено лице и след вписването на неистински фактури в дневника за продажбите е било възможно дружеството да получи неправомерно данъчен кредит, съответно да бъде избегнато установяване и плащане на данъчни задължения, от което да получи изгода и Д.. Но от събраните доказателства не се установява, че Д. е участвал в извършване на престъплението. Не той е предал документите на св. Г., която ги е включила в дневника за покупките и подала справка декларация за съответния период. Не се установява и да е знаел за съставянето на фактурите и съответно действителността на описаните в тях доставки. Не се установяват действия, извършени от подсъдимия противоправно и виновно, които да обусловят носенето на наказателна отговорност за това, че в справка декларация по ЗДДС с вх. № 17000936085/14.01.2009 г. за данъчен период 01.12.2008 г.- 31.12.2008 г., подадена пред ТД на НАП – Варна, ИРМ Разград, е потвърдена неистина, относно размера на получените доставки, като са включени в данъчната основа на доставките с право на данъчен кредит фиктивни доставки на стойност 175 630 лв. и ДДС в размер на 35 126 лв., поради което е избягнато установяването и плащането на данъчни задължения. Поради това съдът го оправда по обвинението за това, че е извършил престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

СЪДИЯ:

СЛ