РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъдата
от 19.12.2013г., постановена по Н.О.Х.Д. № 198/2013г.
Обвинението
срещу подсъдимата Ф.Н.Я. *** е за
престъпление по чл.343 ал.1, б”в”, в.в. с чл.342 ал.1 от НК,за това,че: на 18.08.2012г. в гр.Цар Калоян, обл.Разград при
управление на МПС „Опел”, модел „Корса” с рег.№ РР 39 19 АК е нарушила
правилата за движение по пътищата-чл.50 ал.1 от ЗДвП, чл.45 ал.2 и чл.46 ал.2
от ППЗДвП, и по непредпазливост причинила смъртта на С А. *** на 19.08.2012г.
На
основание чл.76 и сл.НПК съдът конституира в съдебното производство в
качеството на частни обвинители преките законни наследници на С А.З.- Е.А.З.-съпруга и А.С.З.-син.
Разпитана в хода на съдебното следствие
подсъдимата Я. заявява, че не се признава за виновна, но дава подробни
обяснения по обвинението срещу нея.
ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата,
прие за установено следното:
Подсъдимата Я. ***. От месец март
2012г. била правоспособен водач на МПС категория В.
На 18.08.2012г. около 18, 30ч. решила
да се срещне със своя приятелка живуща ***. С тази цел подс.Я. тръгнала от дома
си с управлявания от нея лек автомобил м.”Опел Корса”, с рег.№ РР 39 19 АК.
Времето било ясно и слънчево. Движейки се по ул.”София” достигнала до
кръстовище образувано от тази улица и ул. „Освобождение”, която била „главна”
улица за гр.Цар Калоян и част от път I – 2
/гр.Русе-гр.Варна/. В участъка на кръстовището улицата била широка 10,20м. и се
състояла от две ленти /по 5,10м/ за движение във всяка посока, покрита с
едрозърнест асфалт. Улица „София” била широка 7,3м., като в участъка на
кръстовището се разширявала до 28м. Била покрита с дребнозърнест асфалт, без
хоризонтална маркировка и неравности. Кръстовището било регулирано с пътен знак
„Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство”. Знакът бил поставен
отстрани на ул.”София”, вдясно по посоката на движение на подсъдимата, на
Веднага на мястото дошли множество
лица, намиращи се на улицата, между които и св.С., който започнал да звъни на
тел.112. От близкото заведение донесли вода, с която свидетелят наплискал
пострадалия С З..Той стенел от болка и се държал за стомаха.По-късно пристигнала
линейка, с която З. бил откаран за лечение в МБАЛ „Св. Иван Рилски”-гр.Разград,
където на 19.08.2012г. починал.
Съгласно назначената и изготвена
съдебно-медицинска експертиза при огледа, аутопсията и микроскопските
изследвания върху трупа на С З. на 41 години са установени: тежка коремна
травма с разкъсване на долната част на тънкото черво, с разкъсване на опоръка
на червото, масивен излив на кръв и тънкочревно съдържимо в коремната кухина
/2500 мл./. Фибринозно гноен перитонит, счупване на срамната кост на таза в
дясно, счупване на лъчевата кост на дясната предраменница в областта на
гривнената става. Мозъчен и белодробен оток. Охлузване в лявата теменно тилна
област на главата, охлузвания по предната гръдна стена в долната и половина,
обширно охлузване на предната коремна стена под пъпа, охлузвания по предната
повърхност на двете бедра и двете подбедрици, разкъсно-контузна рана по
предната повърхност на лявата подколенница.
Експертизата заключава, че причината
за смъртта на С З. е разкъсването на тънкото черво и опоръка му с масивен излив
на кръв и чревно съдържимо в коремната кухина, довели до фибринозно гноен
перитонит и ендотоксичен шок, което е и непосредствената причина за
настъпването на смъртта.
Уврежданията получени при
пътно-транспортното произшествие на 18.08.2012г. и последвалите усложнения
довели до настъпването на смъртта на С З. на 19.08.2012г. са в пряка
причинно-следствена връзка.
Състоянието на трупните изменения
отговаря на смърт от първо денонощие.
По делото е установено, че подс.Я. и
пострадалия З. не са употребили алкохол преди ПТП.
Съгласно заключението на повторната
автотехническа експертиза центъра на началото на удара по дължина на ул.”Освобождение”
е на 10,0 м. преди ориентира, по ширина
на ул.”Освобождение”- на 4,33-4,50 м. вляво от десния край на
платното.Скоростите на участниците в произшествието към началото на удара са
били: „Опел Корса”- около 3,25 км/ч, и на „Кавазаки”- около и над 145 км/ч. От
техническа гледна точка причина за произшествието е движението на двете
превозни средства по траектории, които се пресичат едновременно на едно място,
много високата скорост на мотоциклета и нарушаване на правилото за предимство
на регулирано с пътни знаци кръстовище. С установената скорост сочи
експертизата, водачът на мотоциклета не би могъл да спре преди мястото на
удара, защото опасната му зона от 151,30м е по-голяма от разстоянието между
него и автомобила, когато последният е потеглил след спиране в лентата на
ул.”Освобождение”. Ако скоростта на мотоциклета е била до 50 км/ч, водачът на
мотоциклета би имал възможност да
предотврати произшествието чрез спиране.
От допълнителната автотехническа експертиза
се установява, че водачката на л.а.”Опел Корса” е имала възможност да възприеме
мотоциклета, да прецени неговата скорост и разстояние и да вземе решение кога
да премине безопасно.
Тази фактическа и правна обстановка
съдът прие за установена и доказана от всички събрани и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: обясненията на подс.Я., показанията на разпитаните свидетели: св.Е.З.
и св.А.З.- съпругата и сина на пострадалия З. негови преки законни наследници,
свидетелите Н.М. и Д.В..-мл.автоконтрольори при ОД на МВР-Разград, които първи
пристигнали на местопроизшествието след подадения сигнал до дежурния ОДЧ при
РУП-Разград и запазили местопроизшествието до пристигане на оперативната група
за извършване на оглед, св.И.И.-пристигнал на мястото след произшествието и възприел
фактическата обстановка,св.Ю.С., който веднага пристигнал на място и възприел
фактическата обстановка, свидетел
разговарял с пострадалия мотоциклетист, обадил се на тел.112 и бил до
пострадалия докато дойде линейката, св.Й.Д.-полицейски служител към
РПУ-Разград, обслужващ района на гр.Цар Калоян, който също посетил
местопроизшествието, св.Х.А. – отишъл на местопроизшествието веднага след удара
и възприел фактическата обстановка, св.М.М.-полицейски служител работил по
случая, и другите разпитани по делото свидетели, писмените доказателства, заключенията на
назначените и извършени експертизи-съдебно-медицинска, повторна и допълнителна
автотехнически експертизи, съдебно-химически и останалите по делото
доказателства.
Анализът на всички тези доказателства по
отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу
подс.Я. е доказано по несъмнен и категоричен начин, респ., че с действията си
от обективна и субективна страна е осъществила деянието по чл.343 ал.1, б”в”,
в.в. с чл.342 ал.1 от НК поради, което бе призната за виновна и осъдена по този
престъпен състав, по следните
съображения и правни изводи:
Безспорно установено и доказано по делото обстоятелство, че на
инкриминираната дата и време подс.Я. с управлявания от нея л.а. „Опел Корса” с
рег.№ РР 39 19 АК движейки се по
ул.”София” достигнала до кръстовището на тази улица и „главната” улица
„Освобождение” и в нарушаване на правилото за предимство на регулирано с пътни
знаци кръстовище-намалила скоростта на движение на автомобила, но без да спре
продължила бавно напред и достигайки до кръстовището, където имала добра
видимост и въпреки, че забелязала идващият отляво мотоциклет управляван от
пострадалия не спряла считайки,че може да премине безопасно навлязла в
кръстовището и на около 2.80м. мотоциклетът се блъска в предната лява част на
автомобила. От обективна страна, като водач
на МПС подс.Я. е осъществила движението на управлявания от нея лек
автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата-чл.50 ал.1 от ЗДвП-
„ На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с
предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да
пропуснат пътните превозни средства, които се движат по път с предимство”,
чл.45 ал.2 от ППЗДвП- „ Пътните знаци относно предимство имат следните изображения
и наименования: Б2 Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, чл.46
ал.2 от ППЗДвП- „Пътен знак Б2 указва на водачите на пътни превозни средства,
че са длъжни да спрат на „стоп-линията”, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава-на линията, на която е поставен знакът.Преди да потеглят отново,
водачите са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които имат
предимство”.
Налице е пряка причинно-следствена връзка
между противоправния резултат-смъртта на З. и допуснатите от подс.Я. нарушения
на ЗДвП и Правилника за прилагането му.
От субективна страна деянието е
извършено от подс.Я. по непредпазливост- подсъдимата не е предвиждала настъпването на
общественоопасните последици, но е била длъжна и обективно е могла да ги
предвиди.
При изграждане на становището си както
за авторството на инкриминираното деяние така и за правната квалификация на същото
съдът, изцяло кредитира за обективни и достоверни заключенията на повторната
автотехническа експертиза и допълнителната такава извършени от вещото лице инж.Г..
Заключенията са изготвени обективно и компетентно въз основа на обективни
дадености намерени и установени при огледа на местопроизшествието извършен на
18.08.2012г., като първоначално и неотложно действие по разследването, от
допълнителните огледи на местопроизшествието извършени от самото вещо лице,
както и след запознаване с всички материали по делото. Тези две експертни
заключения са в съответствие и с останалите доказателства – свидетелските
показания, заключението на СМЕ-за. Допълнителната автотехническата експертиза е
категорична, за да възприема движещите
се по ул.”Освжобождение” превозни средства от лентата от Русе към Разград подс.Я.
като водач на лек автомобил и участник в движението е трябвало да навлезе в
тази лента около 1,50м., и е имала
обективната възможност в конкретният случай, да възприеме движещият се по пътя с предимство
мотоциклет, могла е обективно да прецени
неговата скорост и разстояние и да вземе решение кога да премине безопасно.
Безспорно се установява по делото, че времето
е било ясно и слънчево, видимостта много добра, не е имало препятствие на пътя,
по който се е движел пострадалия, което да ограничи или намали възможността
подсъдимата да възприеме идващият отляво мотоциклет. В тази връзка, съдът не
кредитира за обективни и достоверни обясненията на подс.Ямахова, която
твърди,че пред хранителния магазин имало спрян автомобил лек или товарен не
може да обясни, но това превозно средство закривало голям участък от пътя,
видимостта ѝ била само до това превозно средство,и че зад него не виждала
пътя, респ. и поради това тя не е възприела идващият мотоциклет.
Тези ѝ обяснения съдът възприе като
защитна теза, защото се опровергават по категоричен начин от събраните по
делото гласни доказателства. Нито един
от всички разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, в т.ч. и свидетеля
Ю.С. не потвърдиха непосредствено преди ПТП и към момента на извършването
му пред хранителния магазин на св.Х.А.
да е имало спряно каквото и да било МПС,което да е ограничило или намалило
видимостта на подс.Ямахова и поради това, прие обясненията ѝ в тази
ѝм част като защитна теза. Особено показателни и съществени в тази връзка
се явяват показанията на св.Н.М., които съдът кредитира за обективни и
достоверни,защото при анализа на
доказателствата преценени по отделно и в съвкупност с всички останали по делото
доказателства,същите се потвърждават изцяло.
Относно,първоначалната автотехническа
експертиза извършена от вещото лице инж.Д. съдът допусна изслушването и на тази
експертиза но, не прие за обективно и
достоверно заключението в частта,с която вещото лице сочи, че подсъдимата
Ямахова, която навлиза с управлявания от нея л.автомобил от път без предимство
по път с предимство, в момента в който тя е предприела пресичане на
ул.Освобождение, е имала необходимата
безопасна ситуация, тъй като препятствието – товарен автомобил с неизвестна
регистрация е ограничавало видимостта ѝ по посока към гр.Русе, спрямо
ул.”Освобождение”, защото доказателства
за наличие на такова препятствие както бе посочено горе не се събраха по
делото.
Безспорно се установява в конкретният
случай, в конкретната пътна обстановка съпричиняване на вреденосния резултат от
страна на самия пострадал. Като участник в движението с управлявания от него
мотоциклет пострадалият З., макар да се е движел по път с предимство, неговото
движение като водач на МПС е било също в нарушение на правилата за движение по
пътищата, скоростта му на движение около и над
При изграждане на становището си както
за авторството на инкриминираното деяние така и за правната квалификация на
същото, съдът изцяло кредитира за обективно и достоверно заключението на съдебно-медицинската
експертиза. Касае се, за заключение
извършено обективно и компетентно въз основа на обективни дадености намерени и
установени при огледа и аутопсията на пострадалия, и е изцяло в съответствие с
останалите по делото доказателства и конкретно установени факти и
обстоятелства. Експертизата е категорична, че уврежданията на пострадалия
получени при ПТП на 18.08.2012г. и последвалите усложнения довели до
настъпването на смъртта на 19.08.2012г. са в пряка непосредствена причинна
връзка.
Съдът даде вяра и на свидетелските показания,
които са логични, последователни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Същите
са в съответствие с намереното и установено при огледа на местопроизшествието,
както и със заключенията на експертизите. Всички свидетелски показания са
логични и непротиворечиви и в частта ѝм, с която се опровергава
категорично твърдяното от подсъдимата, че пред хранителния магазин на св.Х.А. е
имало спряно МПС, което ограничавало
видимостта ѝ.
Анализът на всички събрани по делото
доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме по
категоричен начин, че в случая не са налице доказателства за наличието на
случайно деяние по см.на чл.15 от НК както твърди защитата.
Съгласно
нормата на чл.15 НК не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването
на общественоопасните последици.
Съдебната практика по тези въпроси е постоянна и
непротиворечива. Деянието,в резултат на което е станало пътнотранспортно произшествие със
съставомерни последици, е случайно тогава, когато опасностите по пътя са
изненада за дееца и не е бил длъжен и обективно не е могъл да предвиди
настъпването на тези последици, или когато водач на моторно превозно средство
не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на
общественоопасните последици.
Категорично, настоящият случаят не е такъв,
липсват доказателства в тази насока, защото от доказателствата по делото се
установява по безспорен начин, че между допуснатите от подс.Ямахова нарушения
на правилата за движение по пътищата и настъпилите общественоопасни последици –
смъртта на пострадалия има причинна
връзка, при безспорно доказана също съвина на самия пострадал.
При индивидуализацията
на наложеното на подс.Я. наказание, съдът
при отчитане на всички обстоятелства от значение за отговорността
ѝ съобразно см.на закона, наложи наказанието при условията на чл.55 ал.1,
т.1 от НК прие, че са налице всички законови основания за приложението на чл.66
ал.1 от НК в конкретния случай, с отлагане изтърпяването му за срок от три
години, по следните съображения и правни
изводи:
Отегчаващи вината обстоятелства:
Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова,
наказуемо при граници на наказанието лишаване от свобода от 2 до 6 години. Съдът отчете и завишената
тенденция през последните години на тежките
съставомерни ПТП с тежки общественоопасни последици.
Смекчаващи
вината обстоятелства: Чистото съдебно минало, младостта на подсъдимата и
липсата на професионален опит като водач
на МПС. Към момента на извършване на инкриминираното деяние подс.Я. е на
19-годишна възраст, с 5 месечен стаж като водач на МПС категория В, липсват
данни през този период от време да е допускала нарушения на ЗДвП и ППЗДвП и да
е наказвана по административен ред. Подсъдимата не е осъждана за престъпления,
същата е студентка и липсват
доказателства за лоши характеристични данни. Отчитайки високата степен
на обществена опасност на деянието, съдът намери, че в конкретният случай, с
оглед на конкретно установените факти и обстоятелства по делото, деянието не е
извършено конкретно с висока или завишена степен на обществена опасност, както
и не е извършено от подсъдимата с висока или завишена лична обществена
опасност, в сравнение с други случаи в съдебната практика типични за този вид
престъпления, защото в конкретният случай, безспорно се установява съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на самия пострадал, който като водач на МПС с управлявания от него
мотоциклет, макар и по път с предимство
избраната от него скорост на движение в пъти надвишаваща допустимата за движение в населени места,
говори за едно грубо нарушаване на
правилата за движение по пътищата, при категорично доказаното
обстоятелство в случая, че ако скоростта на движението му е била до
Ето защо, обсъждайки и отчитайки всичко
това съдът намери,че са налице основания за приложението на хипотезата на чл.55
ал.1,т.1 от НК както и, че за постигане
целите на наказанието регламентирани в чл.36 от НК и конкретно за превъзпитанието на подсъдимата
в дух на стриктно зачитане и спазване на
правилата за движението по пътищата наложеното ѝ наказание лишаване от свобода следва да бъде в размер на 1 година, което в случая, се явява напълно справедливо и
съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена
опасност на дееца.
По изложените съображения и преди
всичко за поправянето на осъдената съдът намери, че не е нужно ефективно изтърпяване на така
наложеното наказание и затова, при наличието на всички законови предпоставки на
чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 3 години, считано от влизане
на присъдата в сила.
Минималното предвидено в закона
времетраене на изпитателния срок ще окаже решаващо въздействие за преосмисляне
от страна на подс.Я. на стореното от нея като водач на МПС и участник в
движението, за даване на ясна равносметка от необходимост за стриктно
съблюдаване на бъдещо правомерно поведение
съобразно установените правила и норми за движението по пътищата,като
единствена гаранция за безопасност на всички участници в движението.
На основание чл.343г, в.в. с чл.37 НК
съдът лиши подсъдимата от право да управлява МПС за срок от 2 години по същите
съображения изложени горе, време достатъчно за един млад човек да преосмисли
бъдещото си поведение единствено и само,
като дисциплиниран водач на МПС.
На основание чл.189 ал.3 НПК подс.Я. е осъдена да заплати на ч.обвнители
направените от тях разноски по делото за адвокатски хонорар в размер на 800,00
лв., както и да заплати в полза на Републиканския бюджет разноските на
досъдебното производство в размер на
669,92лв., а по сметката на РОС
да заплати сумата от 347 лв. разноски на съдебното производство.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/