МОТИВИ към Присъда № 44/13.09.2013г. по НОХД № 241/2013г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Б.Д.Д. ***, ЕГН ********** за това, че на 22.01.2013 г. на път І-2 км 82 + 650 /гр.Шумен - гр.Разград/ при управление на МПС - лек автомобил “Д. Л.” с рег. № *** със скорост 138 км/ч. е нарушил правилата за движение, а именно:

От Закона за движението по пътищата:

чл. 5. (1) Всеки участник в движението по пътищата:1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди;

чл. 8. (1) Водачите на пътни превозни средства използват дясната половина на пътя по посока на движението си, освен в случаите, когато с пътен знак или със светлинен сигнал е указано нещо друго;

чл. 15. (1) На пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента;

чл. 16. (1) На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;

чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.) (1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. (2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението;

чл. 21. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г., изм. - ДВ, бр. 54 от 2010 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 47 от 2012 г.) При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: при ППС категория В извън населено място 90 km/h.;

чл. 44. (1) При разминаване водачите на насрещно движещите се пътни превозни средства са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства;

и от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата:

чл. 3. Участниците в движението са длъжни:1. да спазват правилата за движение; 2. да пазят живота и здравето на хората; 3. да не създават опасности или пречки за движението; 4. да не причиняват имуществени щети;

чл. 73. (1) При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/час: при ППС категория В извън населено място 90 км/час.;

чл. 92. (1) Разминаването е минаване покрай друг участник в движението, който се движи в противоположна посока. (2) При разминаване водачите са длъжни да осигуряват достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства. Ако разминаването не може да се извърши безопасно, водачът, в чиято пътна лента има препятствие или стеснение, е длъжен да намали скоростта или да спре, за да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства. Когато разминаването е невъзможно без движение назад, тази маневра е длъжен да направи водачът, за когото тя е по-безопасна,

като с деянието по непредпазливост е причинил смъртта на три лица - Г.А.Г., С. П. С. и А. Н. В. - престъпление по чл.343, ал.3, предл.5, б.“Б” във вр. с ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 от НК.

Подс.Б.Д. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Неговият защитник адв.Г.С. *** предлага налагане на наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55 НК с приложението на института на условното осъждане, а относно наказанието лишаване от право да се управлява МПС предоставя на съда.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода в минималния размер, предвиден в закона, което да бъде условно, а наказанието лишаване от правоуправление да бъде наложено за максималния срок.

Частните обвинители Д.М.А. и А.Г.А. – родители и наследници на Г.А.Г., чрез повереника си адв.К.А. ***, поддържат обвинението и молят за налагане на справедливо наказание.

Частните обвинители С.К.В., А.А.В. и К.А.В., съответно съпруга и деца - наследници на А. Н. В., чрез повереника си адв.Ж.Ж. ***, поддържат обвинението и пледират за налагане на максималните наказания като лишаването от свобода бъде изтърпяно ефективно.

Частните обвинители В.К.С., Д.С.С. и П.С.С., съответно съпруга и деца - наследници на С. П. С., чрез повереника си адв.С. П. *** ангажират становище за налагане на максимални наказания и за неприложимост на института на условното осъждане.

Разградският окръжен съд, в производството по чл.371, т.2 и сл.НПК, приема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подс.Б.Д. живеел с родителите си в гр.Шумен. Работел като „монтьор електронно телекомуникационно оборудване” в „Т.” ЕООД гр.Шумен. Дружество „Т. Т.”ЕООД Шумен притежавало л.а."Д. Л." с рег.№***, който се управлявал от подс.Д. и от техника – св.С. С. /л.73-74,т.І/. Според показанията на управителя на „Т. Т.”ЕООД, св.Р.*** /л.85-86,т.І/ автомобилът „Д.” се намирал в много добро техническо състояние. При пробег от 3000 км. се извършвала проверка на състоянието на автомобила. Последният текущ ремонт бил извършен в края на месец ноември 2012г.

Подс.Д. е правоспособен водач с категория съответна на управляваното от него моторно превозно средство - притежавал свидетелство за правоуправление категории „В” и „М” от 11.02.2002г. Нямал наложени наказания по ЗДВП. Нямал отнети контролни точки/л.87,т.І/.

На 21.01.2013г. надвечер тримата колеги - Р. С. /л.75-76,т.І/, С. С. и Б.Д. ***. Там престояли до около 21.30 часа. Според св.Р.С. подс.Д. пил единствено чай.

На следващия ден – 22.01.2013г. около 09.00 часа подс.Д. и св.С. С. потеглили за гр.Русе с л.а.”Д.”Л. с № ***. Управлявал първият от тях. В гр.Русе Б. и С. извършили профилактика на системи за сигурност в някои банки и около 16.30 часа потеглили обратно за гр.Шумен. Зад волана на л.а.”Д.” седнал отново подс.Д..

Пътното произшествие се случило на 22.01.2013г., около 17 ч. и 30 ч. по път І-2, в участъка между крайпътния ресторант „М. Р." до с.У. и пътното отклонение за с.К., Разградска област. По посока от гр.Шумен към гр.Разград, се движел л.а. "Ф. П." с рег.№ ***, управляван от св.Ю. Р. /л.64-69,т.І/. На около 30-50 м, след този автомобил, в същата лента и в същата посока се е движел л.а. "П. " с рег. №***, в който пътували Г.А.Г. /водач на автомобила/, на предната дясна седалка - С. П. С., а на задната седалка - А. Н. В..***. По същото време по същия пътен участък, но в обратна посока се е движел л.а."Д. Л." с рег.№***, управляван от подс.Д. и возещ се на предната дясна седалка св.С. С.. Според приложеното удостоверение от НИМХ филиал Варна, ХО – Разград /27,т.ІІ/ на същата дата в района на гр.Разград, в периода от 17.00 часа до 20.00 часа температурата на въздуха била в диапазона от 11.3 градуса до 8 градуса, вятър липсвал, не са наблюдавани валежи.

Когато л.а."Ф. П." с рег.№*** и л.а. "Д. Л." с рег. №*** приближили на около 50 м един от друг, вторият автомобил започнал да навлиза в лентата за насрещно-движещи се ППС, т.е. в лентата на първия автомобил. Св.Р. забелязал, че лекият автомобил „Д.” започнал да навлиза насрещно в неговата лента за движение. Ю. Р. извил леко вдясно волана на управляваното от него МПС, но въпреки това при разминаването между тези два автомобила, между тях възникнало минимално съприкосновение, при което било счупено лявото странично огледало за обратно виждане на л.а."Ф. П." /вж.протокол за оглед на местопроизшествие л.56-63, т.І/.

Въпреки това съприкосновение подс.Д. с управлявания от него л.а."Д. Л." с рег.№ *** продължил безпричинно да навлиза в лентата за насрещно движещи се ППС, поради което предизвикал челен сблъсък със следващия насрещно-движещ се автомобил, а именно -л.а."Пежо 306" с рег. №***. Челният удар между двата автомобила бил съсредоточен в предните им леви части. След сблъсъка автомобилите се завъртели около вертикалните си оси приблизително на около 180°, и в крайна сметка се установили в спряно положение.

Вследствие на произшествието на място в лекия автомобил „П.” починали Г.Г. и С. С.. А. В. починал въпреки проведените реанимационни действия в Спешното отделение на гр.Разград.

При огледа и аутопсията върху трупа на С. П. С., на 45 год. от гр.Шумен била установена: Автомобилна травма, съчетана черепно-мозъчна и гръдна травми с травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, счупване на ребра в ляво по две линии с разместване на костните фрагменти, разкъсване на лявото белодробно крило, излив на кръв в лявата гръдна кухина /1500 мл./, бледност, анемия на вътрешните органи, малка разкъсно - контузна рана в лявата челна област, кръгловато кръвонасядане в дясната тилна област на главата, мозъчен оток.

Причината за смъртта на С. П. е травматично – хеморагичен шок, настъпил в резултат от натрошаване на ребра по две линии в ляво с разкъсване на лявото белодробно крило с последващ масивен кръвоизлив в гръдната кухина. Всички увреждания били причинени приживе. Смъртта настъпила бързо и с оглед на телесните увреждания била неизбежна. Състоянието на трупните изменения отговаряло на смърт от първото денонощие.

При огледа и аутопсията върху трупа на Г.А. *** е установено: Автомобилна травма - тежка съчетана черепно мозъчна, гръдна и коремна травми с натрошаване на черепните кости в ляво челно слепоочно, с разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки и контузия на мозъка, натрошаване на ребра двустранно със значителна дислокация и разкъсване на ляво белодробно крило и на предната стена на лявата сърдечна камера, масивен кръвоизлив в гръдната кухина, разкъсвания на слезката и черния дроб с кръвоизливи в коремната кухина. Счупване на лявата раменна кост, открито счупване на лявата бедрена кост, голяма разкъсно - контузна рана в лявата челно слепоочна кост.

Причината за смъртта на Г.А. е тежката съчетана черепно-мозъчна гръдна и коремна травми с несъвместими с живота тежки увреждания на мозъка, гръдните органи, черния дроб и слезката. Всички увреждания били причинени приживе. Смъртта настъпила много бързо и е била неизбежна. Състоянието на трупните изменения отговаряло на смърт от първото денонощие.

При огледа и аутопсията върху трупа на А. Н. В.,*** е установено: Автомобилна травма – тежка гръдна травма със счупване на ребра в ляво с разместване на костните фрагменти, разкъсване на лявото белодробно крило в областта на хилоса му, разкъсване на сърдечната торбичка и контузия на сърцето, свободно излята кръв в гръдната кухина /3000 мл./, мозъчен оток, охлузвания по челото, гърба на носа и по лявата подколенница.

Причината за смъртта на А. Н. е тежка гръдна травма със счупване на ребра в ляво, разкъсване на лявото белодробно крило в областта на хилоса му и масивен кръвоизлив в гръдната кухина довели до тежък травматичен хеморагичен шок, което е и непосредствена причина за настъпване на смъртта. Всички увреждания били причинени приживе. Смъртта настъпила бързо и с оглед на телесните увреждания е била неизбежна. Състоянието на трупните изменения отговаряло на смърт от първото денонощие.

Смъртта и на тримата е в резултат на челния удар между двете моторни превозни средства.

Телесни увреждания имал и возещият се на предната дясна седалка на л.а.”Д.”Л. – св.С. С..

Назначена е автотехническа експертиза /95-112,тІІІ/, целяща изясняването на механизма и причините за настъпилото ПТП. Заключението на вещото лице установява следното:

Основната причина за настъпване на разглежданото ПТП била, че водачът на л.а."Д. Л." с рег.№ *** - подс.Б. Д. е навлязъл в лентата, предназначена за ППС движещи се в обратна посока. От своя страна, това навлизане най-вероятно се дължало на временно отклоняване на вниманието на водача от контрола върху управлението на процесното МПС. Това отклоняване на вниманието би могло да се дължи на унасяне в сън, разговор със спътника, съпроводен с отклоняване на погледа от пътното платно пред автомобила, разговор по мобилен телефон, боравене с аудио-уредба, палене на цигара, търсене на паднал предмет на пода и т.н.

Автотехническата експертиза не разполага с инструментариум, чрез който да определи конкретната причина за отклоняване вниманието на водача Д..

Сумата на опасните зони на спиране на насрещно движещите автомобили била 275 м. Сравнението на тези величини показвало, че при конкретната пътно-транспортна обстановка избягването на ПТП чрез аварийно спиране било невъзможно.

Ако скоростите на насрещно движещите се МПС са били по 90 км/ч, сумата от опасните им зони на спиране е била 163 м, поради което автопроизшествието е било непредотвратимо чрез аварийно спиране.

При това положение възможността за избягване на ПТП се свежда да спазване правилата за безопасно движение, според които водачът на л.а. "Д. Л." с рег.№*** е следвало да го управлява в дясната пътна лента, считано спрямо посоката му на движение, т.е. гр.Разград-гр.Шумен.

Мястото на сблъсъка между л.а. "Д. Л." с рег.№ *** и л.а. "П." с рег. № *** се намирало в зоната на констатираните задирания върху асфалтовата настилка и на петното от автомобилно гориво, т.е в дясната пътна лента, считано спрямо посоката гр.Шумен - гр.Разград.

Спрямо дължината на пътното платно, това място отстои на 11,3 м след Ориентир №1, а спрямо неговата широчина, в границите 1,9-3,0 м от десния край на асфалтовата настилка.

Експертизата счита, че спрямо дължината на пътното платно, съприкосновението между л.а. "Д. Л." с рег.№*** и л.а."Ф. П." с рег.№*** се намирало в дясната пътна лента, считано спрямо посоката гр.Шумен-гр.Разград и на около 40-60 м след ориентир №1 (на около 30-50 м след мястото на удара между л.а."Д. Л." с рег.№*** и л.а. "П." с рег. №***).

Скоростта на л.а."Д. Л." с рег.№*** в момента на сблъсъка е била около 138 км/ч, а на л.а."П." с рег. №*** и л.а."Ф. П." с рег.№РР 4693 АР - по около 110 км/ч.

При конкретната пътно-транспортна обстановка избягването на ПТП чрез аварийно спиране е било невъзможно. Ако скоростите на насрещно -движещите се МПС са били по 90 км/ч, то горният извод не се променял, което означава, че навлизането на л.а."Д. Л." с рег.№*** в лентата за насрещно-движещите се ППС е станало в опасна близост с л.а."Ф. П." с рег.№*** и л.а."П." с рег. №***, поради което автопроизшествието е било непредотвратимо чрез аварийно спиране.

Съгласно назначената трасологична експертиза /л.110,т.ІІІ/ по предаденото от св.Р. огледало няма следи от боя, която да е различна от основната боя на автомобила.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс.Б.Д., въпреки обясненията му, че няма спомени за произшествието. Направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Обстоятелствата във връзка с механизма, причините и последиците от пътно-транспортното произшествие се доказват от протокола за оглед на ПТП, от показанията на свидетелите Ю. А. Р., А. А. Г., Р. П. ***, Р. С. С., С. Д. С., Д. М,. М., В. Д. Н. и Г. В. П., и от писмената документация по делото. Доказателствата са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Горните елементи от предмета на доказване са установени и от съдебните експертизи, чиито заключения като неоспорени, компетентни и обосновани се възприемат от съда изцяло.

Подс.Б.Д. е на 29 години, не е женен, работи като според личностно-трудовата му характеристика е отличен професионалист, концентриран, отговорен, позитивна и креативна личност със значителен принос за качеството на предлаганите от работодателя му услуги. Няма налагани наказания за нарушаване на правилата за движение по пътищата. Не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. Подс.Б.Д. е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение по пътищата. В разрез с разпоредбите на чл.5, ал.1, т.1 ЗДвП и чл.3, т.1, т.2, т.3 и т.4 от ППЗДвП с поведението си е създал опасности и пречки за движението, поставил е в опасност живота и здравето на лицата, пътуващи в л.а. „П.” и не ги е опазил. Не се е съобразил с изискванията по чл.8, ал.1 ЗДвП да използва дясната половина на пътя по посока на движението си и по чл.15, ал.1 ЗДвП да се движи възможно най-вдясно по пътното платно. Нарушил е забраната по чл.16, ал.1, т.1 ЗДвП да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение на пътното платно с двупосочно движение. Не е контролирал непрекъснато управлявания от него автомобил и не се е съобразил с всички обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, както указват общите правила по чл.20, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Непосредствено преди сблъсъка се е движил със скорост от 138 км/ч, с което е нарушил забраната за превишаване на максималната скорост извън населено място от 90 км/ч, визирана в чл.21, ал.1 ЗДвП и чл.73, ал.1 ППЗДвП. Не е изпълнил задължението си по чл.44, ал.1 ЗДвП и чл.92 ППЗДвП при разминаването с насрещно движещите се л.а. „Ф. П.” и л.а.”П.” да осигури достатъчно странично разстояние между пътните превозни средства.

В резултат от горните нарушения е възникнало описаното произшествие, при което са починали три лица - Г.А.Г., С. П. С. и А. Н. В.. Деянието е извършено виновно при смесена вина: умисъл относно нарушаване правилата за движение и непредпазливост относно фаталните последици. Като правоспособен водач на МПС подс.Д. е знаел горните правила и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.3, предл.5, б.“б”, пр.1 във вр. с ал.1, б.”в” във вр. с чл.342, ал.1 НК.

При определяне на наказанието на подс.Б.Д. съдът отчете като смекчаващи отговорността му следните обстоятелства: самопризнанието му, демонстрираното разкаяние, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, липсата на административни наказания по ЗДвП и ППЗДвП. Отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от завишения ръст на престъпленията по автотранспорта, причиняването на смърт на трима млади мъже, многобройните нарушения на правилата за движение, довели до произшествието и създали опасност и за другия участник в движението - л.а. "Ф. П.". С оглед на горното и при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът намери за справедливо наказанието лишаване от свобода за срок от 4 години и 6 месеца. В този размер то съответства на характера и тежестта на престъплението и е достатъчно за постигане на предвидения в чл.36 НК поправителен и предупредително-възпиращ ефект. Съгласно чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58, ал.1 НК съдът намали наказанието лишаване от свобода с една трета и наложи окончателно наказание от 3 години лишаване от свобода. Предвид този размер, липсата на минали осъждания и възможността целите на наказанието да бъдат изпълнени без ефективното му изтърпяване, следва да се приложи института по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието да се отложи за изпитателен срок от 5 години. При определяне размера на изпитателния срок съдът отново подложи на преценка всички релевантни за отговорността на подсъдимия обстоятелства и съобрази целите на наказателната репресия.

Съдът не приема предложението на защитата за прилагане на смекчената отговорност по чл.55 НК. Макар да отчита множество смекчаващи отговорността обстоятелства, те не обуславят несъразмерна тежест на предвиденото минимално наказание. Касае се до грубо нарушаване на множество правила за движение и за причинена смърт на три лица, двама от които с непълнолетни деца. Поради това определяне на наказание под предвидения минимум би било социално неоправдана проява на снизходителност.

Съдът не споделя становището на частните обвинители за ефективно изтърпяване на наказанието. Няма основание да се счита, че целите на генералната и особено на индивидуалната превенция няма да бъдат постигнати без изолирането на подсъдимия от обществото. Касае се до млад мъж без предходни провинения по ЗДвП и ППЗДвП, с необременено съдебно минало, спрямо когото е нецелесъобразно да се постановява реално изпълнение на наказанието. Вярно е, че общественоопасният резултат е много тежък, но е основателно възражението на защитата на подсъдимия, че това е взето предвид при квалификацията на деянието по чл.343, ал.3 НК.

Съгласно императивната норма на чл.343г НК на подс.Б.Д. следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните обстоятелства съдът определи максималния срок на лишаването от правоуправление 3 години. От тях следва да се приспадне времето, през което фактически подс.Д. е бил лишен от това право поради изземването на свидетелството му за правоуправление по досъдебното производство, което е било задържано от 22.01.2013г. до 02.07.2013г.

На основание чл.189, ал.3 НПК подс.Б.Д. следва да заплати направените на досъдебното производство разноски.

Веществените доказателства по делото – контролен талон, застрахователна полица, свидетелство за регистрация част 1 и част 2, и контактен ключ за л.а. „Д. Л.” следва да се върнат на подсъдимия, от когото са били иззети, а останалите веществени доказателства като предмети без потребителска стойност следва да се унищожат.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

МН