РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъда №6 от 31.01.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 268/2013г.

Обвинението срещу подсъдимия Т.В.С. ***, е за това,че: На 19/20.04.2013г. в землището на гр.Исперих- местност „Айорман” умишлено е умъртвил Н.Е. М. от гр.Исперих – престъпление по чл.115 от НК.

На основание чл.76 и сл. и чл.84 и сл. НПК съдът конституира в качеството на частни обвинители и граждански ищци в процеса В.И.К. и Е.М.К. – родители и законни наследници на пострадалата Н.М., и прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения от тях граждански иск за неимуществени вреди срещу подс.Т.В.С. в размер общо от 200 000,00лв., по 100 000,00лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане до окончателно изплащане на сумата.

Разпитан в хода на съдебното следствие подс.Т.С. заяви, че не се признава за виновен и даде обяснения по обвинението срещу него.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата, прие за установено следното:

Подс.Т.С. – 20 год. и пострадалата Н.М. – 19 год. живеели в гр.Исперих. През 2010г., когато и двамата били ученици започнали интимна връзка, която продължила близо три години. Отношенията ѝм били сложни и противоречиви. Редували се периоди на разбирателство в началото, с периоди на конфликти и скандали. Причината за неразбирателството и конфликтите между тях била болезнената ревност на подс.Т.С.. За потушаване на някои от скандалите между двамата се налагало и намесата на органите на полицията.

На 24.05.2012г. бил абитуриентският бал на Н.М..Подсъдимият бил ядосан от това, че по време на празненството тя танцувала с други момчета и воден от ревност предизвикал скандал с познат на М., след което късно през нощта след полунощ като я ударил, дърпал и бутал я завел в двора на гимназията в града.Заплашил, че ще я съблече гола и ще я изпрати да си отиде в къщи гола. След това, отново насила я завел в гробищата на гр.Исперих.Накарал я да се съблече гола и започнал да развързва презрамките на роклята й. М. се разплакала и му се помолила да не прави това. По време на престоя ѝм в гробищния парк подс.Т.С. взел телефона на М., и когато телефонът звънял подсъдимият отхвърлял повикването и изключвал същия. На следващия ден М. споделила с майка си за случилото се, подала жалба в полицията и поискала съдействие подсъдимият да бъде предупреден да не я търси по-вече. На 25.05.2012г. на подсъдимия било отправено писмено предупреждение да не нарушава обществения ред, да не отправя обидни думи, закани за саморазпра, принуда, телесни повреди и опити за отвличане на лицето Надежда М..

През месец септември 2012г. М. започнала работа като сервитьорка в бистро „Ревю” в гр.Исперих. Работела на смени през ден. През есента на същата година М. започнала интимна връзка с друг мъж- св.Ф.С. ***, която продължила два-три месеца. Техните взаимоотношения приключили, защото тя продължавала да се среща с подсъдимия.

През този период подс.С. не работел. Издържали го родителите му. Употребявал и разпространявал наркотици. С решение №2261 от 16.07.2012г. по н.о.х.д.№ 3339/2012г. на Районен съд-Варна бил признат за виновен в това, че без надлежно разрешително е държал високорисково наркотично вещество - 2,9г. марихуана-престъпление по чл.354а, ал.5, в.в. с ал.3, т.1 от НК. На основание чл.78а от НК бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба.

През месец март 2013г. отношенията между подсъдимия С. и М. отново се влошили много. На 14.03.2013г. около 20.00ч. подсъдмият и неговия приятел св.К.О. отишли пред дома на М.. Последната живеела с родителите си и брат си в техния дом в гр.Исперих, на ул.”Сенковец”-№1. Подсдимият извикал М. и тя излиза на улицата. Двамата отново се скарали, подсъдимият и ударил няколко шамара, в резултат ѝ насинява лявото око. Родителите на М. се намесили и прекратили скандала. На място пристигнали и служители на полицията повикани от родителите.Подсъдимият С. бил отведен в полицията, където бил съставен акт за установяване на административно нарушение и изготвен протокол за предупреждение на подс.С. да не нарушава обществения ред, да не отправя обиди, заплахи и неприлични изрази и други непристойни действия към семейството на В. и Е. Колеви.

Няколко дни по-късно на 22.03.2013г. около 22.30 ч. вечерта подс.С. отива пред заведението, където работи М. изчаква я да излезе и се скарват. Блъска я в стената на сградата и отново ѝ удря няколко шамара. Там били приятеля на подс.С.-св.К.О. и св.Д.А.- добър приятел на М. и близък на семейството ѝ, който отишъл нея вечер да я прибере от заведението и придружи до дома ѝ, защото М. се страхувала от подсъдимия. М. се обадила по телефона на майка си-св.В.К. и поискала да я приберат, защото подсъдимият е пред заведението и не я пуска да се прибере. Св.В.К. веднага отишла пред заведението заедно със сина си св.Кр.М. с техния лек автомобил, скарват се с подсъдимия и прибират М. у дома си.

Свидетел на тази сцена станал бившия приятел на М.-св.Ф.С.. Малко след това той и написал SMS, с който ѝ се извинил, че не се е намесил в скандала, за да я защити.Това станало повод за възобновяване на интимната връзка между двамата.Всяка вечер без значение дали М. е на работа, излизали заедно и я връщал в дома на родителите ѝ.М. спряла да се вижда с подсъдимия, но двамата продължавали да си комуникират чрез Интернет.Подсъдимият С. разбрал, че М. е подновила интимната си връзка със св.Ф.С. и огорчението и обидата му се усили много.

На 19.04.2013г. М. била на работа в бистро „Ревю”. По предварителна уговорка със св.Ф.С. вечерта около 22.00ч., когато приключила работа св.Ф.С. я откарал с автомобила си близо до дома ѝ като спрял на кръстовището. Уговорката била след като М. се преоблече в дома си, по-късно свидетелят отново да отиде да я вземе за да излязат. М. слиза от автомобила и тръгва към дома си, а св.Ф.С. отива в заведението „Солес”, където имало негови приятели за да я изчака.В 23,01 ч. свидетелят Ф.С. изпратил съобщение на М. за да се уточнят кога да я вземе от тях, но тя не отговаря. Опитал да се свърже с нея по мобилния телефон, но телефонът бил изключен.Помислил, че се е отказала да излезе с него и се прибрал в дома си в с.Свещари. Влязъл във Фейсбук, но М. не отговаряла. Написал съобщение „Ей бебо какво става.Аз още те чакам” но, отново не получил отговор, телефонът бил изключен.

След като слиза от колата на св.Ф.С. на кръстовището близо до дома си и тръгнала към къщи М. установила, че подс.С. я чака на улицата близо до дома ѝ. Подсъдимият бил облечен с черно шушлеково яке с надпис „Адидас”, под което носел два суитчъра – един сив и друг тъмносив, с щампа на английското знаме на него. Бил обут с долнище на черен анцунг. Подсъдимият предложил на М. да се разходят, за да изяснят взаимоотношенията си и тя се съгласява. Времето било хубаво имало пълнолуние. Къщата, в която живеела М., се намирала на края на града. От там започвал черен път, дълъг около един километър, който водел до гора в местността „Айорман”.Край този път се намирал голям свинекомплекс, собственост на фирма „Агротайм” охраняван денонощно.

Двамата тръгнали по черния път.На разстояние около 100 – 150 м. от къщата, спрели. Подсъдимият свалил сивия си суѝтчер и го послал на земята. Седнали на постланата дреха, за да поговорят. Започнали разговор и той поискал от М. да се сдобрят и да подновят връзката си. М. обаче, отказва, като заявила, че всичко между тях е свършено. Подс.С. я попитал да ли обича св.Ф.С., на което тя отговорила утвърдително. Това го ядосало още повече и той започва да я бие удряйки я няколко пъти в лявата част на главата.Тогава тя станала и му казала да не я удря, но той отново и задава същите въпроси за св.Ф.С. удря я по лицето и М. хукнала да бяга по черния път към гората и свинекомплекса. Подсъдимият се втурнал след нея викал ѝ да се върне, но тя продължила да бяга. М. успяла да стигне до края на пътя, който завършвал в едно дере, където се намирали старите утайници на свинекомплекса, където имало тиня и мръсна вода.Там момичето попаднало и така подсъдимият я настигнал. М. успяла да излезе от дерето, но той я последвал и я ударил още няколко пъти с ръце в дясната част на главата.Тя започнала да вика за помощ и да бяга обратно посока към града. Виковете за помощ били чути от св.Г. и св.Н.-пазачи в свинекмплекса. Те осветили с прожектори мястото, от където идвали виковете, като св.Н. извикал „какво правите”, но не видели нищо.През това време подсъдимият настигнал М. блъснал я на земята по гръб и се опитал да запуши устата ѝ, за да ѝ попречи да вика. В един момент тя успяла да се отскубне от нападателя си и влязла в гората за да се скрие. Подсъдимият С. тръгнал след нея, намерил я и отново започнал да ѝ говори за връзката ѝ със св.Ф.С..Тя заявила, че го харесва и няма да престане да се вижда с него.Това още повече вбесило подсъдимия и той и нанесъл силен удар с юмрук по носа. М. паднала на земята по лице и останала неподвижна. Той я обърнал по гръб, осветил я с дисплея на телефона си, видял, че във врата ѝ се е забила клечка, видял, че не диша и разбрал, че е мъртва.

След това започнал да обикаля мястото и да се чуди какво да прави.На разстояние около 30-40 м. кракът му случайно хлътнал в една дупка.Огледал я и решил, че там може да скрие трупа на М.. Отначало вдигнал трупа,носил го на ръце, след това го влачил по гръб до дупката и го напъхал в нея с главата надолу притискайки надолу долните крайници за да се събере. След това събрал клони и затрупал с тях трупа в дупката. След това се прибрал в дома си. Влязъл в банята и оставил дрехите, с които е бил облечен за пране.

На следващия ден-20.04.2013г. родителите на М. не успели да я открият и уведомили полицията, която започнала издирването ѝ. Късно вечерта подс.С. бил извикан в полицията и полицейският служител – св.К. снел обясненията му. Подсъдимият е отрекъл да е виждал М., но поведението му било странно и това направило впечатление на свидетеля. За това го призовал на следващата сутрин отново да се яви в полицията. Подс.С. се прибрал в дома си, но на другия ден не се явил в полицията. Укривал се до 26.04.2013г., когато бил открит от полицията в изоставен пансион на гимназията в града.

Междувременно майката на подсъдимия изпрала оставените за пране дрехи на подсъдимия между които и суитчъра с щампа на английското знаме, който суитчър на 22.04.2013г. предала доброволно на полицията.

На 28.04.2013г. подсъдимият С. признал пред органите на полицията - полицейските служители свидетелите К. и Ц. извършеното престъпление, завел ги на мястото на извършването му и посочил къде е скрил трупа на жертвата.

Съгласно заключението на назначената и извършена съдебномедицинска експертиза – колективна съдебномедицинска експертиза на труп /л.2-4, том 3/ и допълнителна единична съдебномедицинска експертиза /л.24-26, том 3/ се установява, че пострадалата Надежда М. е получила следните увреждания: счупвания на носни кости, кръвонасядания по лицето, кръвонасядания по меката черепна покривка, къвонасядане на лигавицата на долната устна, кръвонасядания на езика, разкъсно-контузна рана на шията, кръвонасядания на шията, кръвонасядане на дясно рамо, кръвонасядане на лява предкитка, аспирация на кръв, оток на белите дробове, кръвен застой в белите дробове, точковати субепикардни кръвоизливи, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор. Експертите установяват увреждане на кожата на шията, увреждания по кожата на корема, пубисната област и долните крайници.

При тези данни заключават експертите, причината за настъпването на смъртта е механична асфикция от аспирация на кръв, в резултат на нарушаване на гълтателния рефлекс при установените травматични увреждания по лицето, главата и шията. Установеното счупване на носни кости е довело до обилно кръвотечение от носа, което кръвотечение, в съчетание с нарушение на гълтателния рефлекс е довело до аспирация на кръв и механична асфикция, което е непосредствената причина за настъпване на смъртта на М.. Ударите причинили уврежданията по лицето и главата са в пряка причинно-следствена връзка с настъпване на смъртта.

Установените счупване на носни кости, кръвонасядания по меката черепна обвивка, кръвонасядания по лицето, кръвонасядане на лигавицата на долната устна, кръвонасядане на дясното рамо и кръвонасядане на лява предкитка са резултат сочат експертите, от действието на твърди тъпи предмети и са получени преди настъпване на смъртта. Установената рана на шията /рана №1/ е резултат от действието на предмет с тъп връх и е получена преди настъпването на смъртта, като кръвонасяданията на шията са настъпили в резултат на раната. Установеното нараняване на дясната страна на шията е резултат на тангенциално действие на ръбест предмет и е получено след настъпване на смъртта. Установените увреждания по кожата на корема, пубисната област и долните крайници са резултат от действието на твърди тъпи предмети и са получени след смъртта.

Предвид вида и локализацията на травматичните увреждания по лицето и главата на М., експертизата заключава, че същите са получени от не по-малко от седем удара: в дясната област на брадичката, в лявата област на брадичката и долната челюст, в областта на носа, в лявата челна област, в лява слепоочна област на главата, в дясна слепоочна област на главата, в дясната тилна област на главата. Всички тези увреждания по лицето и главата заключават експертите, могат да бъдат получени при удари с ръце, каквито са данните по делото.

Предвид данните от огледа на местопроизшествието, трупната находка, ентомологичната находка и предварителните сведения експертите заключават, че се касае за смърт от около 10 денонощия.

Извършената съдебно - химическа експертиза /л.32-33 том 3/ установява наличие на етилов алкохол в кръвта на М. в количество 0,18 промила.

Извършената съдебно-химическа експертиза /л.38-40 , том 3/ в изпратените за химическо изследване проби от вътрешни органни части, кръв и урина, взети от трупа на М. установява наличие на амфетамини с концентрация 0,12 мг %.

Съдебно-медицинската експертиза заключава, че установената концентрация на етилов алкохол в кръвта на М. дава основание да се приеме, че около момента на настъпване на смъртта, същата е била практически алкохолно неповлияна.

Установената концентрация на амфетамини във втори пътища при М. сочи експертизата, е в рамките на горните граници на терапевтичната доза. При тези коцентрации амфетамините водят до стимулиращо действие върху централната нервна система и не могат да доведат до нарушаване на гълтателния рефлекс, което нарушение е във връзка с настъпването на смъртта на М.. Установената концентрация на амфетамини в кръвта на М. категорични са експертите, сама по себе си не може да доведе до летателен изход.

При външния оглед на трупа на М. колективна съдебномедицинска експертиза /л.2, том 3/ установява, че част от дрехите са облечени наопаки – с вътрешната повърхност навън: сив клин – обут с вътрешната повърхност навън, черни дантелени бикини – обути с вътрешната повърхност навън, вишневи чорапи – левият обут с вътрешната повърхност навън, както и при събличане на трупа експертите установяват изпадане на части от скъсано синджирче от бял метал.

Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза по писмени данни /л.19-20, том 3/ въз основа на съдебно медицинското освидетелстване с писмено съгласие на лицето и фотоалбум към него, извършено на 26.04.2013г. /л.33 -38, том 1/ на подсъдимия С. са установени следните увреждания: одрасквания на коремната стена, дясна предмишница, дясна предкитка, първи пръст на дясната ръка, лява лакетна става,, лява предмишница, лява предкитка и пети пръст на лявата ръка. Охлузване на четвърти пръст на дясната ръка. Охлузване на левия лакет. Дълбоко охлузване на лява предмишница. Увреждане на нокетното ложе с оток и кръвонасядане на крайната фланга на пети пръст на лявата ръка. Охлузване или разкъсно-контузна рана на дясна подбедрица.

Установените увреждания заключава експертизата са резултат на действието на твърди ръбести предмети и предмети с връх и отговарят да са с давност от около 3-7 денонощия. Описаните одрасквания и охлузвания по вид и локализация добре отговарят да са получени от действието на храсти или подобни предмети, каквито данни има по делото. Описаното увреждане на нокетното ложе, с оток и кръвонасядане на крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка може да бъде получено и при удар с ръка в областта на главата или лицето на човек, каквито данни има по делото.

Видно от изготвената колективна експертиза по метода на ДНК профилиране /л.87-93, том 3/ върху левия ръкав на тъмносивия суитчър с щампа на английското знаме, носен от подсъдимия С. в нощта на 19 срещу 20 април 2013 год. има биологичен материал, напълно съвпадащ в генотипизираните локуси с този на Надежда М..

Съгласно заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологическа експертиза /л.49-56, том 3/ подс.С. не страда от психично заболяване в тесния смисъл на това понятие. У него е оформена своебразна личностова патология – психопатия. Отклоненията при психопатията сочат експертите, са предимно характерови- свързани с афективността и волята и поведенчески – водещи до противообществени прояви, странност в поведението. Подсъдимият С. е нестабилна, трудна, импулсивна личност, от поведението на която страдат най-вече близките. Той страда от Диссоциално личностово разстройство, което се характеризира с незачитане на социалните задължения и грубо безразличие към чувствата на другите. При него е налице грубо несъответствие между поведение и съществуващи социални норми.Има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване на агресивни реакции, включително и физическо насилие.

Психопатното поведение не може да аргументира „разстройство на съзнанието” дори при тежки декомпенсации.Психопатните личностови черти заключават експертите, не възпрепятстват способността на подсъдимия С. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Същият е способен да възприема правилно фактите, имащи значение за делото и да дава достоверни обяснения за тях.

Профилът на личността извежда характерова ориентация от интровертен тип. Сдържан, стеснителен, общува с определен кръг от хора. До голяма степен е пасивно безразличен.Неуверен. Има склонност към съмнения. Социалният интелект е в ниско ниво, не притежава умение за изгражда адекватни оценки и самооценки. Често няма твърди принципни позиции. В ситуации на стрес има нужда от усамотение за да намери правилното решение. Емоционално беден. Силно изразена депресия, потиснатост, вътрешно безпокойство и агресия.

Подсъдимият е незряла личност, с натрупано вътрешно недоволство, безпокойство, комплекси и агресивна готовност, окастрена откъм емоции, с неумение да изрази себе си.

Експертизата е категорична, че няма патологичен механизъм, по който да е извършено деянието както и, че не е налице физиологичен афект като и в съдебно заседание обосновава становището си.

Експертите посочват, че подсъдимият е склонен към агресивни прояви особено след употреба на алкохол както и, че са налице данни за спорадична употреба на меки дроги-амфетамин, марихуана и екстази, но са категорични, че при психиатричното изследване не са установили данни за оформена болестна зависимост нито към алкохола, нито към психоактивни вещества.

Тази фактическа и правна обстановка съдът прие за установена, след задълбочен анализ на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели, показанията на една част от свидетелите дадени на ДП – приобщени към доказателствения материал по делото по установения в НПК ред и начин – чрез прочитането ѝм със съгласието на всички страни в процеса, след обсъждане заключенията на вещите лица по назначените и изслушани експертизи- съдебно медицински, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, заключенията на вещите лица по извършените техническа експертиза, съдебно химически експертизи,физикохимична експертиза на наркотично вещество, биологични- съдебно медицински експертизи на веществени доказателства,експертизи по метода на ДНК профилиране – приобщени към материалите по делото по установения ред и начин в НПК – чрез прочитане на заключенията със съгласието на всички страни в процеса, веществените доказателства, писмените доказателства.

Именно, този анализ на доказателствата по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че обвинението срещу подсъдимия С. за извършено престъпление по чл.115 от НК е доказано по несъмнен и безспорен начин, становище, което съдът изгради въз основа на следните, съображения и правни изводи:

Конкретният случай, разкрива някои особености относно фактическите обстоятелства, при които е извършено инкриминираното деяние и фактическите обстоятелства след извършването му, изразяващи се в следното:

На първо място, в разигралата се на инкриминираната дата драма, завършила със смъртта на пострадалата, са взели участие само две лица – подсъдимият и пострадалата. От тези две лица е жив само подсъдимият и той единствен е в състояние да възпроизведе свои непосредствени възприятия от станалото събитие. Разпитаните свидетели по делото нямат непосредствени възприятия, поради което не могат да възпроизведат събитието. Те депозират само показания относно факти и обстоятелства предшестващи или последващи същото.

И на второ място, поради обективно предприетите и извършени от подсъдимия след деянието действия за укриване на трупа, респ.за заличаване на следите от извършеното деяние, трупът на жертвата е бил намерен и предаден за експертиза десет дни по-късно със започнал вече процес на разложение, което обстоятелство само по себе си затруднява работата на експертите и разследващият орган по установяване, откриване, изземване и съхраняване на следите от извършеното престъпление, респ. затруднява процеса по събиране и проверка на доказателства.

Подсъдимият, за разлика от свидетелите, не е процесуално задължен в наказателния процес да говори истината, тъй като обясненията му преди всичко са средство за защита, поради което от него не може да се изиска искреност и обективност. Ето защо, истинността и правдоподобността на обясненията му, следва да бъдат преценявани на общо основание след съвкупната ѝм преценка с всички останали доказателства по делото при стриктно спазване на процесуалния регламент за оценка на тези специфични по своята природа доказателствени средства.

В случая, както на досъдебното производство при проведения разпит пред съдия, така и в хода на съдебното следствие подсъдимият по своя воля и желание даде подробни обяснения по обвинението срещу него.

По същество, подсъдимият не отрича, респ. не оспорва обстоятелството, че именно той е нанесъл побоя на Надежда М. на инкриминираната дата и място, обстоятелство, което съдът прие за безспорно установено и доказано по делото в конкретният случай, не само и единствено въз основа на обясненията му в тази насока, но и от съвкупната преценка на обясненията му с всички останали по делото доказателства:

гласните доказателства: показанията на полицейските служители - свидетелите К.К. и М.Ц. и извършените действия по разследването- оглед на местопроизшествието, огледи на веществени доказателства и др., и намереното и установено при тези действия, извършени по установения в НПК ред и начин, установяват по несъмнен и безспорен начин, че именно той- подсъдимия, а не някой друг по своя воля и желание е направил самопризнания пред полицейските служители за извършеното от него деяние, завел ги е на местопрестъплението и е посочил мястото на укриване на трупа на жертвата като в тази връзка, съдът изцяло кредитира за обективни и достоверни показанията на тези двама свидетели, защото същите са логични, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи, в синхрон с останалите доказателства по делото, в т.ч. потвърждаващи се по същество и от обясненията на самия подсъдим; показанията на свидетелите В.К. и Е.К.- родители на пострадалата и показанията на св.Кр.М.-брат на пострадалата, с които показания се установява по несъмнен и безспорен начин на първо място, наличието на интимна връзка между подсъдимия и пострадалата, започнала от ученическата ѝм възраст и продължила няколко години, на следващо място, тези показания установяват и какви са били действителните отношенията между подсъдимия и пострадалата, а именно, че същите са били много сложни и противоречиви, с редуващи се периоди на разбирателство и раздели, на раздели и помирения, характеризиращи се със скандали и конфликти, съпроводени с прояви на агресивно поведение спрямо пострадалата, изразяващо се в упражняване спрямо нея на физическо насилие и психически тормоз, злепоставяне на публични места и упражняване на физическо насилие пред трети лица, на улицата пред дома ѝ в присъствие на близките, търсенето съдействие и намеса на полицейските органи за прекратяване на тези действия от страна на подсъдимия, с последвалите предупреждения в тази връзка, да не се саморазправя и отправя заплахи спрямо пострадалата и нейното семейство; тези показания установяват и действителните причини за скандалите, конфликтите и проявите на физическо и психическо насилие спрямо пострадалата, а именно - болезнената ревност на подсъдимия; касае се за свидетелски показания, които съдът кредитира изцяло за достоверни и обективни, защото същите се потвърждават изцяло от другите доказателства по делото – от показанията на свидетелите- Ф.С. – близък интимен приятел на пострадалата преди убийството ѝ, от показанията на който се установява, че пострадалата се е страхувала от подсъдимия, че именно той този свидетел вечерта на инкриминираната дата след приключване на работния ден на пострадалата с лекия си автомобил я е откарал до кръстовището в близост до дома ѝ, където по същото време подсъдимият е изчаквал пострадалата за осъществяване на намисленото от него деяние; в тази връзка, съдът изцяло кредитира за обективни и достоверни показанията на този свидетел, защото същите се потвърждават от другите свидетелски показания – на св.Ф.Ш., на св.Р.П., на св.Х.Х., на св.Д.А. както и от приложените по делото разпечатки на телефона на този свидетел /л.79-81, том 5/, които разпечатки установяват по категоричен начин,че времето,когато този свидетел е търсел пострадалата за да осъществят плануваната между тях среща, съвпада с времето когато подсъдимият е бил вече с пострадалата и е започнал осъществяването на намисленото деяние; от показанията на св.Д.А. близък, добър приятел на пострадалата и семейството ѝ, от показанията на св.Х.Х., от показанията и на св.К.О.- близък, личен приятел на подсъдимия, които свидетели сочат, че самите те са били свидетели на проявите на физическо насилие спрямо пострадалата, от показанията и на полицейския служител св.К.К., провел разговор с майката св.В.К. след обявяване на пострадалата за издирване, потвърждават се и от приложените писмените доказателства съдържащи се в полицейските преписки, от писмените доказателства приложени към заключението на техническата експертиза, доказващи по несъмнен начин, че въпреки прекратената интимна връзка подсъдимият и пострадалата са продължили контакта помежду си чрез социалната мрежа – интернет Фейсбук, който контакт на практика е продължил до извършване на инкриминираното деяние, доказаните в тази връзка и опити на подсъдимия да влезе във Фейсбук профила на пострадалата, за да установи с кого контактува, по същество показанията на тези свидетели не се оспорват, а се потвърждават и от самия подсъдим; и на следващо място, показанията на близките на пострадалата и на свидетелите /посочени горе/ се потвърждават и от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза , която установявайки профила на подсъдимия с основните белези характерни за диссоциалното личностово разстройство – емоционална студенина и безсърдечност, грубост, агресивност и конфликтност, установява и профила на болезнената ревност у подсъдимия, характеризираща се със стремеж към пълен контрол над поведението на другия, ограничаване на контактите му с други лица, т.н. обсебване от партньора – връзката да бъде само между тях двамата, експертизата установява и причините за тази болезнена ревност, превърнала се у подсъдимия в едно трайно отношение към другите и като личностна черта на характера; касае се за експертно заключение, което съдът кредитира изцяло за достоверно и обективно, извършено въз основа на обективни данни установени в хода на психиатричното и психологично изследване и съобразено с доказателствата по делото и конкретно установените въз основа на тях факти и обстоятелства; заключението на колективната и единична съдебно медицински експертизи, установяващи характера на причинените травматични увреждания на пострадалата и механизма на получаването ѝм, причината за настъпилата смърт; касае се, за експертни заключения, които съдът кредитира изцяло за достоверни и обективни, извършени компетентно и обективно въз основа на обективни данни установени при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалата, в т.ч. и след участие на един от експертите при огледа на местопроизшествието, съобразени с другите експертни заключения по извършените съдебно химически експертизи, съобразени с останалите доказателства по делото и в синхрон с конкретната фактическа обстановка по делото; експертни заключения потвърдени и защитени от вещите лица категорично, научно обосновано по начин не будещ каквото и да било съмнение относно правилността ѝм след обстойно проведения разпит в хода на съдебното следствие с участие на всички страни в процеса, в т.ч. и с активното участие на защитата; заключението на съдебно медицинската експертиза установяващо травматични увреждания на самия подсъдим, характера на същите, механизма на получаването ѝм и давността, въз основа на извършено на 26.04.2013г. съдебно медицинско освидетелстване на подсъдимия; експертно заключение също прието и кредитирано от съда като компетентно и обективно изготвено въз основа на обективни данни при освидетелстването на подсъдимия и в съответствие с конкретната фактическа обстановка; в тази връзка, съдът не прие за обективни и достоверни обясненията на подсъдимия, че някои от нараняванията били причинени от самия него при опит да пререже вените си след извършване на инкриминираното деяние и прие същите за защитна теза, защото тези му обяснения се опровергават по категоричен начин от заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, която не установява обективни данни при изследването за действителна склонност към суицид, като установения профил на подсъдимия сочи експертизата, предполага често лъжи, често заплахи за суицид, които са най-често в отговор на осуетени техни планове и по правило никога не стигат до извършване на суицидния акт; заключението на колективната експертиза по метода на ДНК профилиране, установяващо биологичен материал напълно съвпадащ в генотипизираните локуси с този на М. върху суитчъра с щампа на английското знаме; дреха, при безспорно установеното - не оспорено и потвърдено от подсъдимия обстоятелство, че е принадлежаща на подсъдимия и е била носена от него в нощта на 19 срещу 20 април 2013г.; касае се за експертно заключение кредитирано от съда за достоверно, извършено обективно, компетентно и научнообосновано, пряко уличаващо подсъдимия в извършване на инкриминираното деяние; веществените доказателства - дрехите,с които е била облечена пострадалата в нощта на 19 срещу 20 април 2013г., намерени и иззети при огледа на трупа и категоричното потвърждение от страна на подсъдимия, относно горните дрехи и обувките, че действително пострадалата е била облечена и обута с тях, дрехите на подсъдимия, иззети по установения в НПК ред и потвърждението му, че действително е бил облечен с тях във въпросната вечер, в т.ч. и потвърждение и за суйтчера намерен и иззет при огледа на местопроизшествието извършен на 21.04.2013г. /л.21-25, том 1/, намерените и иззети при огледа на трупа разкъсани синджирчета принадлежащи на пострадалата – пряко доказателство за упражненото спрямо нея насилие; иззетите по установения в НПК ред и начин компютри на подсъдимия и пострадалата, които са били обект на техническата експертиза, която експертиза доказва по несъмнен и категоричен начин, че действително подсъдимият и пострадалата са продължили да поддържат връзка помежду си чрез интернет Фейсбук до момента на извършване на деянието.

Тази съвкупна преценка на целия доказателствен материал по делото даде основание на съда да стигне до единствения логичен и категоричен извод, че автор на извършеното инкриминирано деяние, е подсъдимият Т.В.С..

Но, с обясненията си както на досъдебното производство така и в хода на съдебното следствие по същество, подсъдимият твърди, че не е искал да убие М..

Съдът, не кредитира за обективни и достоверни тези обяснения на подсъдимия, прие същите единствено като защитна теза, защото са в пълно противоречие с останалите доказателства и конкретно установените по делото факти и обстоятелства, и при съвкупната ѝм преценка – по отделно и в съвкупност с останалите по делото доказателства, се опровергават по категоричен начин, поради което прие, че с действията си от обективна и субективна страна подс.С. е осъществил състава на чл.115 от НК като деянието е извършено при пряк умисъл, по следните съображения и правни изводи:

За умисъла на дееца при осъществяване на деянието се съди не по твърденията му, а по обективните действия по осъществяването му. Следователно, при решаване на въпроса за съдържанието на умисъла при престъпленията против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупността на всички обстоятелства за извършеното престъпление: конкретните фактически обстоятелства предшестващи и съпътстващи изпълнителното деяние, предшестващото поведение на дееца и пострадалия, техните взаимоотношения, действията и поведението на дееца преди извършване на деянието, конкретната фактическа ситуация, при която е извършено деянието, средството-способа на деянието, броя, силата на ударите, механизма на нанасянето ѝм, характера на нараняванията и мястото на уврежданията върху човешкия организъм, последващото поведение и действия на дееца след извършване на деянието и др.

В конкретният случай, анализът на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме, че взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата преди извършване на деянието са били сложни и противоречиви, поради болезнената ревност на подсъдимия към пострадалата, която болезнена ревност в случая, като едно трайно отношение към пострадалата и личностна черта на характера му, се превръща в омраза, а омразата от своя страна е съпътствана с идеи за злонамереност, желание за отмъщение, и поради това трансформираната в омраза ревност става доминираща емоция в периода преди и към момента на извършване на деянието.

В подкрепа на този извод на съда, се явява заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, която сочи, че при подсъдимия грубостта, безсърдечието и липсата на емпатия – липсата на съчувствие, като способност на човека да съприживява емоциите, чувствата и мислите на другите той приема като норма на поведение, защото не може да разбере как жестокостта и безсърдечието могат да влияят на другите, че агресивността е присъщо негово поведение, че той е личност окастрена от емоции не приемаща друга ценностна система.

В подкрепа на този извод на съда, са гласните и писмени доказателства по делото. Безспорно се установява по делото, че вечерта на 24 срещу 25.05.2012г. след серия от негативни прояви по време на празненството по случай бала на пострадалата- скарване, сбиване с други младежи поради ревност, подсъдимият против волята на пострадалата с физическо насилие, блъскане, дърпане я отвежда късно през нощта в малките часове на деня на изолирано място първоначално в двора на гимназията,а след това и в гробищния парк на града. Именно там, на това място- гробищния парк – символ на смъртта и отправената закана, че ще съблече гола пострадалата и така ще я изпрати на родителите ѝ, действията му по отнемане на телефона и не отговаряне на повиквания /в случая от страна на майката, притеснена от закъснението на пострадалата/- той на практика, показва на пострадалата по ясен и недвусмислен начин с тези действия и с това свое поведение - желанието си за отмъщение както и, че воден от това желание той ще посегне и на живота ѝ. Поради обстоятелството, че подсъдимия и пострадалата са се познавали много добре, както и поради това, че подсъдимият е посягал да бие пострадалата още като ученичка, тя е разбрала посланието на подсъдимия-отмъщението, че той в действителност е в състояние и може да ѝ отмъсти чрез физическо насилие, включително и чрез пряко посегателство върху живота ѝ. Ето защо, прибирайки се у дома си след бала – уплашена, унизена и разочарована от връзката си с подсъдимия, злепоставена пред приятели и съученици, отчаяна, с помрачена радост на празненството ѝ, за първи път почувствала се реално застрашена за сигурността и живота си, тя решава да сподели с родителите си за случилото се с подсъдимия, да разкаже за връзката си с него, да вземе решение да прекрати тази връзка и да потърси съдействие от полицията. Този извод на съда за наличие на желание у подсъдимия за отмъщение, респ. за склонност към отмъщение се потвърждава и от обстоятелството, че от действията му вечерта на бала и след това, застрашен за здравето и живота си се е почувствал и друг човек- Борис Цонев - познат на семейството на пострадалата, който също е бил принуден да потърси съдействие от полицията и в резултат- подсъдимият е бил предупреден по надлежния ред да не влиза в конфликти, да не отправя заплахи, закани, психически и физически тормоз спрямо това лице /л.45-51, том 2/. Понататъшният анализ на доказателствата сочи, че независимо от предупреждението на полицията спрямо подсъдимия извършено на 25.05.2012г. /л.40-41, том 2/ - да не се саморазправя с пострадалата, да не отправя обидни думи, заплахи, да не извършва психически и физически тормоз спрямо нея, да не нарушава обществения ред и спокойствие, действията му на агресивно поведение спрямо пострадалата продължават - на 14.03.2013г. пред дома ѝ, наложило намесата на родителите ѝ, отново потърсено съдействие от полицията, този път с предупреждение да не отправя обиди и заплахи и други непристойни действия спрямо семейството на пострадалата и съставяне на Акт за установяване на административно нарушение. Само няколко дни по-късно подсъдимият отново проява агресивно поведение спрямо пострадалата-изчакването ѝ пред заведението след работа, на публично място пред трети лица. Тези прояви на агресия дават основание на съда да приеме, че подсъдимият с действията и поведението си спрямо пострадалата е показал не само желанието си за отмъщение резултат от превърналата се в омраза ревност, но и е демонстрирал публично, че по пътя на отмъщението никой не може да го спре- нито родителите, нито полицията. Тези прояви на агресия показват още, че той няма да се откаже от връзката си с пострадалата, няма да приеме отказ от нейна страна за продължаване на връзката и същевременно, няма и да прости отказ, както и няма да приеме връзката и с друг мъж и да прости такава връзка, че пострадалата ще бъде наказана каквото и да му струва това- ясно и недвусмислено изразено намерение, което се извлича и от цялостния анализ на кореспонденцията му с пострадалата чрез социалната мрежа приложена към заключението на техническата експертиза, въпреки уверенията му,че я обича, че желае тя да е щастлива. В тази връзка, експертите са категорични, въпреки твърдението му, че обича момичето, всъщност липсва емоционалността, а понататъшния анализ на профила му като цяло, в частност и относно ревността очертан от експертите- пълнен контрол над поведението на другия, ограничаване на контактите му с други лица, т.н. обсебване от партньора, единствено връзката да бъде между тях двамата, дава основание на съда да приеме, че на всеки отказ другия, партньора да приеме това, което се иска от него, подсъдимият отвръща с агресия.

Анализът на събраните по делото доказателства, в т.ч. заключението на техническата експертиза за изследван период от 01.03.2013г. до 19.04.2013г. даде основание на съда да приеме, че действително въпреки, че подсъдимият и пострадалата са прекратили интимната си връзка, двамата са продължили контакта помежду си чрез социалната мрежа, респ. са осъществявали интернет комуникация помежду си чрез Фейсбук до момента на извършване на инкриминираното деяние, че подсъдимият не е преставал да се интересува от пострадалата, в.т.ч. от интимния ѝ личен живот, знаел е, че тя е започнала връзка с друг мъж-св.Ф.С., казал ѝ е за тази връзка и е настоявал тя да потвърди това.

Анализът на всички тези конкретно установени по делото факти и обстоятелства въз основа на доказателствата даде основание на съда да приеме по категоричен начин, че мотивът на подсъдимия, респ. подбудите му да извърши инкриминираното деяние в конкретният случай, е ревността превърнала се в омраза, която омраза поражда у него желание за отмъщение чрез пряко посегателство върху личността и живота на пострадалата за това,че тя отказва връзка с него и предпочита друг мъж в живота си вместо него, противно на голословното и юридически необосновано твърдение на защитата, че мотивът не бил задължителен елемент на престъплението убийство, че подсъдимият нямал мотив за убийство и никога не е имал, защото по същество според изложението на защитата това било случайно деяние по чл.15 от НК, а не по чл.115 от НК.

Анализът на събраните по делото доказателства даде основание на съда да приеме категорично, че по отношение на инкриминираното деяние подсъдимият е имал напълно съзнателни, адекватни и до известна степен планирани действия, като мисълта му преди извършване на деянието е била насочена единствено и само към постигане на крайната му цел - да отмъсти на пострадалата чрез пряко посегателство върху личността и живота ѝ, макар, че в конкретният случай не са налице доказателства за осъществяване в пълен обем на всички елементи от фактическият състав на предумишленото убийство в каквато посока са изказани възражения от страна на поверениците на ч.обвинители и граж.ищци още на досъдебното произвоство, а и конкретният предмет на делото не е предумишлено убийство.

Този извод на съда се подкрепя освен от изложения горе анализ на доказателствата, на конкретните фактически обстоятелствата по делото относно взаимоотношенията между подсъдимия и пострадалата, респ. на действията и отношението на подсъдимия към пострадалата преди извършване на деянието, но и от обстойния анализ на писмените доказателства приложени към заключението на техническата експертиза, касаещи кореспонденцията, респ. комуникацията между подсъдимия и пострадалата особено в онази ѝ част, само ден преди извършване на инкриминираното деяние от 15 до 18 април 2013г. включително /прилож. 3, л.65-69, том 4/. Съдът отчете обстоятелство, че става дума за писмени доказателства, които документират една строго лична, интимна кореспонденция между подсъдимия и пострадалата, която кореспонденция е белязана с типичните за профила на подсъдимия характеристики очертани от експертите при психиатричното и психологическото му изследване. Внимателният анализ обаче, на тези доказателства по отделно и в съвкупност с останалите доказателства по делото, даде основание на съда да приеме, че в съзнанието на подсъдимия е налице вече оформено окончателно решение за извършване на инкриминираното деяние. И това е така, защото анализът на кореспонденцията за изследвания от вещото лице период 01.03.2013г. до 19.04.2013г. сочи, че подсъдимият през целия този период от време настоятелно изисква от пострадалата да каже дали има друг мъж в живота ѝ, да признае, че действително това е така макар, че според собствените му обяснения той вече знае за връзката ѝ със св.Ф.С. два месеца преди извършване на деянието. Положителен отговор от пострадалата обаче, той не получава и решава да действа. По Фейсбук на 15 април подсъдимият пише на пострадалата, че я изгубил, че се е примирил с това, че това е последното нещо, което ѝ пише, и казва „сбогом за последно”. На 16 април подсъдимият отново пише на пострадалата, че това е последното нещо, което ѝ пише и я уверява, че няма да ѝ пречи повече, но веднага след това продължава и иска от пострадалата тя да не му пише, че единственото, което той иска от нея да го блокира, респ. да прекрати връзката „или да минат 48 часа докато аз го направя”, респ. докато той прекрати интернет връзката с пострадалата и настоятелно моли тя да не му пише през това време. Но, за прекратяване на една интернет връзка, за блокиране достъпа до определен Фейсбук профил не се изисква технологично време и всеки потребител може да направи това без проблемно когато пожелае. Нещо по-вече. От доказателствата по делото се установява, че убийството на пострадалата действително е извършено 48 часа след тази комуникация между тях. При понататъшната ѝм кореспонденция същият ден пострадалата отговаря, че за нея всичко хубаво е свършило, че не може да има промяна в отношенията ѝм като обвинява подсъдимия за това. Подсъдимият обаче, настоява пострадалата да му отговори има ли вече друг в живота ѝ. На 17 април пострадалата отговаря, че няма значение, но той настоява тя да отговори, отговор от нейна страна не получава но, той отново настоява уверявайки я, че иска само да знае и казва „сбогом Нади”. На 18 април в 05.18 ч. подсъдимият отново пише на пострадалата, от което става ясно, че тя не му е отговорила да ли има връзка с друг, но той ѝ пише, че вече знае за това, че тя ходи с друг, пожелава ѝ успех с Фердито /св.Ф.С./ и отново казва „ сбогом Нади”. Същият ден в 14,37ч. подсъдимият отново пише уверявайки пострадалата, че това е последното нещо, което ще ѝ каже и, че повече никога няма да има работа с него, и казва, че не е знаел за това, че тя е станала „порно звезда на Фердито” както и,че дано е доволна от всичко „най сетне”. Следва искане от страна на пострадалата за обяснение, в отговор подсъдимият пише, че няма какво да казва „страдай така както аз в момента страдам”, и уверявайки я, че няма да я спира заявява: „исках да знам и разбрах”. В 15, 08 ч. подсъдимият отново пише „ аз видях това, което ми трябваше”. Следват гневни настоявания от страна на подсъдимия придружени с псувни пострадалата да блокира Фейсбук профила му, уверяването ѝ, че „всичко се връща както трябва”.

На следващият ден 19 април при вече окончателно оформено и взето решение за извършване на деянието, воден от желанието за отмъщение поради превърналата се в омраза ревност подсъдимият решава да действа. Анализът на доказателствата и конкретно установените факти и обстоятелства по делото, даде основание на съда да приеме, че фактическата обстановка при която е било извършено инкриминираното деяние от подсъдимия е сходна на фактическата обстановка на случилото се вечерта след бала на 24/25.05.2012г. – отвеждане на пострадалата от подсъдимия противно на волята ѝ късно през нощта на изолирано място, където е настоявал тя да се съблече гола и така ще я пусне да се прибере в къщи при родителите ѝ, със закана, че при отказ той ще стори това. Безспорно се установява по делото, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия късно през нощта на 19/20.04.2013г. -време удобно за осъществяване на замисленото. Подсъдимият е бил много добре запознат с работното време на пострадалата, знаел е, че тя се прибира от работа обикновено около 22.00ч., знаел е,че тя се среща със съв.Ф.С. всеки ден включително и след работа, и затова решава да я изчака близо до дома ѝ след 22.00ч., когато се прибира сама. Понататъшният анализ на доказателствата даде основание на съда да приеме, че пострадалата се е съгласила на предложената разходка от подсъдимия под предлог изясняване на взаимоотношенията ѝм противно на действителната ѝ воля и желание. Безспорно се установява от доказателствата по делото, че след случилото се вечерта след бала, в продължение на една година е живяла със страх от отмъщението на подсъдимия. Но, същевременно е осъзнавала,че трябва да му каже истината за връзката ѝ с другия мъж, осъзнавала е, че отношенията ѝ с подсъдимия не може по-вече да продължат по този начин, за това с риск за отмъщение от страна на подсъдимия, тя се оставя да бъде убедена за да поговорят. Безспорно се установява по делото, че инкриминираното деяние е извършено от подсъдимия, на изолирано място, извън града,в гориста местност, на около километър от дома на пострадалата – място подходящо за осъществяване на намисленото от подсъдимия деяние необезпокояван от никого. Безспорно се установява по делото, че на достатъчно разстояние от дома на пострадалата за да не може да бъде чута, подсъдимият започва да я бие при категоричния ѝ отказ да подновят връзката си и признанието,че тя обича св.Ф.С., което поведение на пострадалата в случая, засилва яростта на подсъдимия и отключва агресията му спрямо нея и желанието за замисленото отмъщение типични за профила му очертан от експертите. Понататъшният анализ на доказателствата по делото и конкретно установените факти и обстоятелства, дават основание на съда да приеме, че на това място след отключване на агресията му срещу пострадалата, подсъдимият я принуждава с физическа сила и заплаха да се съблече гола и да поеме носения от него алкохол и доза амфетамин. Този фактически и правен извод на съда се изгражда категорично, въз основа на обективните данни намерени и установени при външния статичен и динамичен оглед на трупа на пострадалата извършен от вещите лица по СМЕ преди аутопсията. При външния оглед на трупа вещите лица установяват, че трупът на пострадалата е намерен облечен но, една част от дрехите са намерени с вътрешната повърхност навън, т.е. облечени на опаки – клин, бикини, ляв чорап. При събличането на трупа са изпаднали части от скъсано синджирче от бял метал. Огледът на трупа и аутопсията са онагледени с фотоалбум, който представлява неразделна част от извършената СМЕ на труп №45/2013г. На снимки 3,4,5 и 6 експертите са онагледили външния оглед на трупа след сваленото на дрехите. При този оглед експертите установяват по тялото крайниците и гърба на трупа множество добре полепнали клечки, пръст, треви и листа. По вътрешната повърхност на лявата подбедрица, на кожата, експертите установяват залепнало изсъхнало листо. По външната повърхност на дясно рамо е установено синьо-червено кръвонасядане на площ около 3 см. По гръбната повърхност на лява предкитка, в областта на втори-трети лъч експертите установяват синьо- червено кръвонасядане на площ около 1 см. Тези обективни данни говорят по несъмнен начин, че действително пострадалата е била гола принудена от подсъдимия с физическа сила и заплаха да се съблече, търкаляна и притискана е била от него към земята продължително време с физическа сила- пряко доказателство за това е установеното кръвонасядане по външната повърхност на дясното рамо и множеството добре полепнали по трупа и не изпадали след свалянето на дрехите- клечки, пръст, треви и листа, въпреки съпротивата на пострадалата- пряко доказателство за това е установеното кръвонасядане по гръбната повърхност на лява предкитка. При тази конкретна фактическа ситуация понататъшният анализ на доказателствата даде основание на съда да приеме, че пострадалата противно на волята и желанието си е била принудена да поеме носената от подсъдимия доза амфетамин и алкохол, установени при химическото изследване при безспорно установеното обстоятелство и от обясненията на самия подсъдимия, че една от причините за конфликтите между него и пострадалата е била употребата на алкохол и наркотици. С тези действия на физическо насилие и принуда от страна на подсъдимия към пострадалата по събличането ѝ гола и принуждаването ѝ да приеме алкохол и амфетамин, подсъдимият не е целял сексуален контакт с нея / аналогично на случилото се вечерта след бала,видно от обясненията ѝ пред полицията на 25.05.2012г. подсъдимият не е искал сексуален контакт, а със събличането ѝ гола е целял да я злепостави/, за какъвто контакт експертите безспорно не установяват и обективни данни. С тези негови обективни действия в конкретният случай, подсъдимият е целял осъществяването на замисленото отмъщение да я унижи, да я принуди да страда, да я накаже, да продължи да я бие и в това ѝ състояние - гола и след употреба на алкохол и наркотик до като я лиши от живот, защото отказва да продължи връзката си с него, защото предпочита и обича друг мъж. Понататъшният анализ на доказателствата даде основание на съда да приеме, че пострадалата въпреки насилието срещу нея е успяла да се отскубне от подсъдимия и да се облече - в тъмното, уплашена за живота си е бързала, с това се обяснява и обличането на част от дрехите с вътрешната ѝм повърхност навън. Анализът на доказателствата, даде основание на съда да приеме, че при осъществяване на деянието подсъдимият е проявил изключителна упоритост.Доказателствата сочат, че в конкретният случай, след като пострадалата е успяла да се облече и се е опитала да избяга, в посока към свинекомпекса, където е могла обективно да получи помощ от охраната, подсъдимият я гони, преследва и след като е успяла да се измъкне от дерето, седнала на земята, отпусната подсъдимият отново я бие нанасяйки ѝ още няколко удара с ръце по главата, а виковете ѝ за помощ се опитал да спре като ѝ запушва устата. Пострадалата отново се опитала да избяга този път в посока обратно към къщи, но подсъдимият я застига, блъска я на земята и пресича по този начин и този опит за бягство. Подсъдимият отново задава въпроси за св.Ф.С. и отново я удря – два шамара последователно в лицето. След като опитът за бягство към дома е пресечен, пострадалата за да се спаси от насилието тръгва да бяга към гората и влиза в нея, гора, находяща се на разстояние над 3 км от дома ѝ. Но подсъдимият отново я гони, преследва я упорито, и я намира.При поредния въпрос за св.Ф.Садкъв и поредния отговор на пострадалата, че го харесва и няма да престане да се вижда с него подсъдимият ѝ нанася силен удар с юмрук по носа, тя пада на земята по лице и останала неподвижна.Едва тогава, след този удар подсъдимият прекратява насилието, защото се уверява, че тя е мъртва – целяното от него отмъщение е осъществено.На следващо място, безспорно се установява от заключението на СМЕ, че всички удари най-малко седем на брой са нанесени в различни области на главата на пострадалата- жизнено важен орган на човешкото тяло. В тази връзка, експертите не потвърждават, че в дадена област няма и два удара, т.е.наслагващи се, и затова твърдят, че ударите са най-малко седем. Но, конкретната фактическа ситуация, при която е било извършено инкриминираното деяние даде основание на съда да приеме, че ударите върху главата на пострадалата в действителност са били по-вече от седем на брой. Експертите установяват и характера на травматичните увреждания в резултат на тези удари- счупване на носни кости, кръвонасядания по лицето, кръвонасядания по меката черепна обвивка, кръвонасядане на лигавицата на долната устна, кръвонасядане на езика, разкъсно-контузна рана на шията, аспирация на кръв, оток на белите дробове, кръвен застой в белите дробове, точковати субепикардни кръвоизливи, оток на мозъка и вклиняване на малкомозъчните тонзили в големия тилен отвор и заключават категорично, че при тези данни причината за смъртта следва да се отдаде на механична асфикция от аспирацията на кръв, в резултат на нарушаване на гълтателния рефлекс при установените травматични увреждания по лицето, главата и шията. Тези наранявания са резултат от действието на твърди тъпи предмети отговарят да са получени с ръце и са получени преди настъпването на смъртта. Ударите са били нанасяни със сила и замах от близко разстояние. Пряко доказателство за силата на ударите са установените от експертите кръвонасядания достигащи в цялата дебелина на меката черепна тъкан, установеното счупване на носни кости, защото подчертават експертите в съдебната медицина степента на силата на удара се определя от вида на травматичните увреждания. Пряко доказателство за силата на ударите е и установеното от СМЕ увреждане на нокетното ложе, с оток и кръвонасядане на крайната фаланга на пети пръст на лявата ръка на подсъдимия, което увреждане сочи експертизата може да бъде получено и при удар с ръка в областта на главата или лицето на човек, каквито са данните по делото. Обсъждането на всички тези обстоятелства, даде основание на съда да приеме, че нанасянето на такъв побой при конкретната фактическа обстановка на лице от женски пол, чиято физическа сила многократно е по-малка от тази на подсъдимия и поради тази причина не може успешно да се защити, само по себе си обективира пряк умисъл за причиняване на смъртта на пострадалата. На следващо място, съдът обсъди обективните действия и поведение на подсъдимия след извършване на деянието. Безспорно се установява по делото, че подсъдимият след извършване на инкриминираното деяние предприема и извършва действия по заличаване на следите от извършването му.Първите му действия са по укриването на трупа на пострадалата на място подходящо за целта. В района на местопрестъплението открива дупка и решава да скрие трупа там макар,че не е достатъчно голяма. Влачи трупа до мястото, слага го с главата надолу и със сила го напъхва, за да се събере, след което с клони затрупа отвора и трупа за да не може да бъде забелязан и открит. Травматичните увреждания, които СМЕ установява по трупа на пострадалата по кожата на корема, пубисната област и долните крайници получени след смъртта ѝ в резултат на действието от твърди тъпи предмети, дават основание на съда да приеме, че действително подсъдимият е употребил груба физическа сила върху трупа на пострадалата. Тези обективни действия на подсъдимия обаче, обсъдени по отделно и с останалите доказателства по делото дават основание на съда да приеме, че и след извършване на инкриминираното деяние неговото поведение е продължило да бъде ръководено и мотивирано от негативните емоции на превърналата се в омраза ревност и последвалото от това злонамереност, желание за отмъщение. Следващите действия, които подсъдимият извършва за заличаване на следите от извършеното от него деяние са - прибиране у дома в малките часове на деня-хвърляне на дрехите, с които е бил облечен в банята, за да бъдат изпрани, и когато разбира,че го търсят от полицията за обяснение по случая- бягство от къщи и укриване от полицейско разследване в продължение на няколко дни на подходящо място в изоставено общежитие на гимназията, докато е бил открит и заловен от полицаите.

Ето защо, при тази съвкупна преценка на всички конкретно установени въз основа на доказателствата факти и обстоятелства по делото за извършеното инкриминирано деяние – преди, към момента и след извършването му, съдът прие по категоричен начин, че подс.С. при осъществяването му е действал при условията на пряк умисъл - съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е неговите обществено опасни последици и е искал настъпването на тези последици - смъртта на пострадалата М..

Съдът намери за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че в случая деянието на подс.С. следва да се квалифицира като случайно по смисъла на чл.15 от НК. Разпоредбата на чл.15 от НК дава дефиниция за деяния, които макар и да предизвикват определен противоправен резултат, не съставляват престъпление, тъй като не са извършени виновно. За да е налице подобно деяние, е необходимо деецът да не е бил длъжен или да не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните последици.

От събраните по делото доказателства и изложения анализ горе, съдът счита, че не може да се обоснове извода, че деянието е случайно, тъй като липсват каквито и да било факти и данни, които да сочат, че подсъдимият не е бил длъжен или е съществувала пречка за предвиждането на общественоопасните последици, респ., конкретно установената фактическа и правна обстановка в случая, изключва случайното деяние по чл.15 от НК.

За да обоснове тезата си за наличие на случайно деяние защитникът на подсъдимия игнорира експертното заключение на СМЕ без да са налице обективни факти, които да са установени и доказани по делото, и които да не са били обсъждани от вещите лица. Всички отговори на вещите лица по въпроси поставени от страните, в т.ч. и от защитника на подсъдимия в хода на съдебното следствие, се тълкуват и анализират превратно от защитата в хода на съдебните прения, в противоречие с доказателствата и конкретно установените факти и обстоятелства по делото. Крайно голословни и несъстоятелни се явяват възраженията му за това,че не били установени причините за нарушаването на гълтателния рефлекс, позовавайки се на установената рана на шията на пострадалата.Вещите лица са категорични, първо, раната е повърхностна и дори да наруши гълтателния рефлекс, това не може да доведе до аспирация на кръв в белите дробове. Също голословни и несъстоятелни се явяват и всички останали възражения на защитата относно механизма на причинените увреждания и причината за настъпилата смърт. В тази връзка, са изказани възражения,че били налице още няколко падания на пострадалата от високата доза амфетамин, при която било нормално да се пада, така също било налице „самопадане” на пострадалата в мръсната вода на старите утайници и така да е получила нараняванията и процесът на асфикция да е започнал и „преди това”от падането на пострадалата, както и при това падане в мръсната вода на утайника пострадалата да е погълнала и други тела,които да са довели до смъртта ѝ. Както бе посочено горе, всички възражения на защитата са голословни и несъстоятелни, защото не се подкрепят от събраните по делото доказателства, в т.ч. и от обясненията на самия подсъдим. В обясненията си подсъдимият не посочва пострадалата да е падала случайно по земята без да има някаква намеса лично той за това. Нещо по-вече, той не дава каквото и да било обяснение относно установеното количество алкохол и амфетамин в кръвта на пострадалата, а отрича категорично той и пострадалата да са употребили алкохол и наркотици, нито бил забелязал пострадалата да е употребила алкохол или наркотици, следователно, твърденията на защитата за „самопадания” в резултат на „висока доза амфетамин” са действително голословни, не състоятелни, не подкрепени от доказателствата по делото, в т.ч. са в грубо противоречие и с казаното от самия подсъдим. В тази връзка, що се отнася за твърдението за „висока доза амфетамин” експертите са категорични, че се касае за нормална лечебна доза в горните граници, а установеното количество алкохол в кръвта на пострадалата дава основание на експертите от СМЕ да заключат, че пострадалата към момента на извършване на деянието е била алкохолно практически неповлияна, с което се опровергава и голословното твърдение на защитата, че тези експерти допуснали „капитална грешка”, защото според тълкуването на защитата тези експерти считали, че нямало потенциране при употреба на алкохол и наркотици едновременно, което противоречяло на казаното от другите експерти по комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза.Напротив, точно обратното. Експертите от СМЕ не обсъждат такова потенциране, защото обективно пострадалата не е била алкохолно повлияна, и поради това в конкретният случай няма обективни данни за потенциране между алкохол и наркотици, което да бъде основание за обсъждане. Голословни и недоказани са възраженията и за „самопадания” в мръсната вода на утайниците, които също не се подкрепят от обясненията и на самия подсъдим. Подсъдимият обяснява, че пострадалата била паднала в дерето в мръсната вода в калта, влязъл в калта и с ръка я изкарал.Но, той не дава обяснения как точно е била паднала в калта- по гръб, по лице, за да се приемат за достоверни твърденията на защитата за „самопадания”, респ. „самонаранявания”, нито обяснява да е видял кръв по нея или пък пострадалата да се е давила, респ.да има някакво поглъщане на вещества, които да са от значение за причината за настъпилата смърт, и поради това съдът прие,че пострадалата е попаднала, а не паднала в калта на утайниците.Подсъдимият не обяснява и за „самопадане” на пострадалата, когато е тръгнала да бяга посока обратна към дома си, а обяснява, че я настигнал и блъснал на земята, и затова паднала по гръб. И третото падане, за което говори подсъдимия, също не е „самопадане”, а падане след като я удря с юмрук отпред в лицето. Освен,че възраженията на защитата не се подкрепят от обясненията на самия подсъдимия и другите доказателства по делото, те се опровергават категорично от СМЕ. Експертите са категорични, че установените от тях травматични увреждания по главата на пострадалата най-малко седем на брой са локализирани в различни части на главата-лице, теменна част и тил, и поради това не може да се приеме в случая, че тези наранявания са резултат на случайно падане на пострадалата от собствен ръст, и от тук да се прави извод за случайно деяние, респ. за невиновност на подсъдимия.Освен това, експертите сочат, че не са установили такива увреждания по главата,като охлузвания, които са характерни за падане от собствен ръст на земята. Възраженията на защитата за поглъщане на други вещества при „падането” на пострадалата в мръсната вода, което да е от значение за причината за смъртта, също са голословни, не се подкрепят от обясненията на самия подсъдим както бе посочено горе, не се подкрепят и от извършените химическите и хистологични изследвания на части от вътрешните органи на трупа.

Съдът намери за неоснователни и не подкрепени от доказателствата по делото, и алтернативно развитите доводи на защитата на подсъдимия за приложението на чл.124 от НК. Умисълът за причиняване на телесна повреда се отличава от умисъла за убийство по това, че деецът цели не само накърняване на телесната неприкосновеност на жертвата, но и лишаването ѝ от живот. От събраните по делото доказателства и анализа на същите и при конкретно установената фактическа и правна обстановка в случая, не може да се обоснове извода, че подсъдимият не е целял убийството на пострадалата, а само е целял да ѝ причини телесни увреждания.

При изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние така и за правната квалификация на същото, съдът не обсъди резултатите от извършеното полиграфско изследване на подсъдимия, защото не е доказателствено средство по НПК.

Относно,индивидуализацията на наложеното на подс.С. наказание.

При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия С. наказание, съдът съобразно разпоредбата на чл.54 от НК обсъди всички обстоятелства от значение за вината и отговорността му.

Касае се, за деяние с висока степен на обществена опасност въздигнато от законодателя като такова, и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност.

Като смекчаващи вината обстоятелства съдът обсъди младостта на подсъдимия и чистото му съдебно минало.

Но, съдът обсъди и обстоятелството, че през 2012г. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.354а, ал.5, в.в. с ал.3 от НК за държане на наркотично вещество без надлежно разрешително, като на основание чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание, обстоятелство, от значение за личната обществена опасност на подсъдимия. Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете лошите характеристични данни на подсъдимия.Видно от представената полицейска характеристична справка, писмените материали по делото и свидетелските показания, подсъдимият не работи, издържан от родителите си, има прояви на дребно хулиганство,агресивни прояви особено след употреба на алкохол, криминални прояви за употреба и разпространение на наркотични вещества. В тази връзка, съдът обсъди и безспорния факт, че непосредствено преди извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е съдействал и продал на св.С.А. марихуана, както и безспорно установеното по делото обстоятелство, че към момента на извършване на инкриминираното деяние е носел със себе си доза амфетамин, принуждавайки пострадалата да я приеме. Съдът обсъди и обстоятелството, че подсъдимият се движи и общува в нездрава среда с младежи, които са също с хулигански и криминални прояви, употребяват наркотици, осъждани за притежание на наркотични вещества и др.престъпления от общ характер.

Всички тези обстоятелства обсъдени по отделно и в съвкупност, преценени и с профила на подсъдимия съобразно заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, която го очертава и като нестабилна, трудна, импулсивна, агресивна личност, със склонност към асоциални прояви и поведение, дават основание на съда да приеме, че подсъдимият е личност с висока степен на обществена опасност.

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът обсъди факта, че на 28.04.2013г. въпреки предприетите от него действия за укриване на трупа и заличаване на следите от извършеното престъпление, подсъдимият прави самопризнания пред полицаите и сам, на добра воля ги завежда в района на местопрестъплението и показва мястото на укриването на трупа. Същевременно обаче, изминалият продължителен период от време от извършеното деяние до момента, в който подсъдимият решава да заведе полицаите на мястото, период от време през който при няколкото беседи с полицаите, подсъдимият макар и в упражняване на правото,което законът му дава да се защитава, упорито е отричал каквато и да е съпричастност към случая, като се отчетат и особените характеристики на профила му дадени от вещите лица, в т.ч. и характеристиката, че ако при подсъдимия се стигне до извинения,то те са повърхностни, че разкаянието при него е непознато, всичко това дава основание на съда да приеме, че това негово поведение донякъде е било мотивирано и с цел да предпази себе си от наказателна отговорност или намаляване на същата. При понататъшната индивидуализация на наказанието на подсъдимия, съдът отчете и другите характеристики на профила му дадени от вещите лица, които са категорични, че поведението на подсъдимия не подлежи на корекция, че въпреки наложеното му предишно административно наказание, въпреки проведените беседи от органите на реда и възпитателните мерки, корекция към просоциалност-няма, респ. миналите преживявания и наказания не могат да коригират бъдещото поведение.

След съвкупната преценка на всички тези обстоятелства, както и обсъждайки мотива, подбудите за извършеното деяние, наложеното на подсъдимия С. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за СРОК от ДЕВЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ, което да се изтърпи при СТРОГ първоначален режим, в ЗАТВОР в съответствие със специалните разпоредби на чл.57 ал.1, в.в. с чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража съдът прие, че е напълно справедливо съответно както на обществената опасност на самото деяние така и на личната обществена опасност на дееца, че ще бъдат постигнати целите на наказание визирани в чл.36 от НК за специалната и генерална превенция.

В тази връзка, съдът намери, че в конкретният случай не са налице основания за приложението на хипотезата на чл.55 от НК- липсват доказателства за наличие на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да дадат основание на съда да наложи наказанието под предвидения по закон най-нисък предел.

Относно, предявените граждански искове за неимуществени вреди.

Съдът прие предявените граждански искове за неимуществени вреди от гражданските ищци срещу подсъдимия с общ размер от 200 000, 00лв. изцяло за основателни и доказани по размер и основание, и уважи същите в пълен размер, ведно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане - 20.04.2013г. до окончателното изплащане на сумите.

Предявеният и присъден размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява в конкретният случай, напълно справедлив съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, по следните съображения:

Родителите са тези, които са претърпели и ще продължават да търпят болката и страданието, мъката от загубата на 19-годишната си дъщеря. Загубили са дъщеря здрава, работоспособна, отговорна, в началото на своя житейски и трудов път, дъщеря, с която са били в близки, добри и нормални отношения, характерни за родителите и децата, дъщеря на която са разчитали за морална и материална опора в живота ѝм. На следващо място, съдът отчете характера и начина на извършване на непозволеното увреждане. От доказателствата по делото се установява, че пострадалата М. е била лишена от живот чрез нанесен ѝ жесток побой, като всички удари са били нанасяни по главата-жизнено важна част за човешкия организъм, че е била бита, гонена, дърпана, преследвана продължително време, в гориста местност, на разстояние повече от 3 км от дома ѝ докато бъде постигната крайната цел – умъртвяването ѝ. Доказателствата по делото сочат, че пострадалата се е доверила на подсъдимия, разчитайки на нормален разговор, защото е била с различна ценностна система, но вместо това на доверието ѝ, подсъдимият отвръща с превърналата се омраза ревност, с желание за отмъщение, чрез насилие до умъртвяването ѝ, само защото е пожелала да започне ново начало в живота си с друг мъж различен от подсъдимия.

Ето защо, съдът прие гражданските искове за неимуществени вреди за изцяло справедливи по размер, основателни и доказани.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът постанови подсъдимият С. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 5 713,52 лв.- разноски на досъдебното производство,а по сметката на РОС да заплати сумата от 416,00 лв.- разноски на съдебното производство, така също и сумата от 8 000,00 лв., представляваща ДТ върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди.

Съдът се произнесе и по веществените доказателства.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.ВАСИЛЕВА/

НР