МОТИВИ към Присъда № 21/12.04.2013г. по НОХД №
104/2013г. по описа на Разградския окръжен съд:
Постъпил е обвинителен акт срещу Р.П.Р. ***, която
е обвинена в това, че за периода от 12.05.2010г. до 14.03.2011г. в гр. Разград,
в качеството на Земеделски производител Р.П.Р. като физическо лице, и като
данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от Закон за данъка върху
добавената стойност „Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея”,
в условията на продължавано престъпление и в условията на посредствено
извършителство с М. Ц. К., която като упълномощено лице е подавала Справки
декларации по ЗДДС и дневник за покупки към тях, които се изискват ежемесечно
по реда на чл. 125, ал. 1 във вр. с чл. 87, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС
чл. 125, ал. 1 „ За всеки данъчен период
регистрираното лице подава справка-декларация, съставена въз основа на
отчетните регистри”
чл. 87, ал. 1 „Данъчен период по смисъла на този закон е периодът от време, след
изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с
резултата за този данъчен период”
чл. 87, ал. 2 „Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с
календарния месец”
и по този начин е избегнала установяването и
плащането на данъчни задължения в особено големи размери – 110 783,59 лв,
от които 109 283,59 лв приспаднат неследващ се данъчен кредит и 1 500,00 лв
неначислен дължим данъчен кредит,
като потвърдила неистина в СД по ЗДДС вх. №
17000965240/12.05.2010г., вх. № 17000967835/14.06.2010г., вх. №
17000972071/16.08.2010г., вх. № 17000973957/14.09.2010г., вх. №
17000977316/11.11.2010г., вх. № 17000983989/14.02.2011г. и вх. №
17000986208/14.03.2011г. и използвала документи с невярно съдържание -
фактура № 187/22.04.2010г. издадена от „А.К.2009”
ЕООД, гр. Разград на стойност 35 328,00 лв с ДДС / 29 440,00 лв и ДДС
5 888,00 лв/
фактура № 160/11.05.2010г. издадена от „А.К.2009”
ЕООД, гр. Разград на стойност 6120,00 лв с ДДС /5100,00 лв и 1020,00 лв ДДС/,
фактура № 28/12.07.2010г. издадена от „К. Т.” ЕООД,
с. Г. С., област В. Т. на стойност 48 000,19 лв с ДДС / 40 000,16 лв
и ДДС 8000,03 лв/
фактура № 68/28.08.2010г. издадена от „К.” ООД, гр.
В. на стойност 75081,60 лв с ДДС / 62 568,00 лв и ДДС 12 513,60 лв/
фактура № 26/21.06.2007г. издадена от „А. Т.” ЕООД,
на стойност 7500,00 лв и ДДС
1 500,00 лв
фактура № 22/07.01.2011г. издадена от „В. Т.” ЕООД,
гр. Варна на стойност 157 860,00 лв с ДДС / 131 550,00 лв и ДДС
26 310,00 лв/
фактура № 1000000054/14.01.2011г. издадена от „С.
Т.” ЕООД, гр. С. на стойност 73 386,00 лв с ДДС, / 61 155,00 лв и ДДС
12 231,00 лв/
фактура №
33/25.01.2011г. издадена от „К. Д.” ЕООД, гр. Варна на стойност 146 610,00
лв с ДДС / 122 175,00 и ДДС 24 435,00 лв/
фактура № 1000000047/07.01.2011г. издадена от „С.
Т.” ЕООД, гр. С. на стойност 101 165,76 лв с ДДС, / 84 304,80 лв и
ДДС 16 860, 96 лв/
фактура № 1000000058/31.01.2011г. издадена от „С.
Т.” ЕООД, гр. С. на стойност 12 150,00 лв с ДДС / 10 125,00 лв и ДДС
2 025,00 лв
като е приспаднала в нарушение на чл. 70, ал. 5 във
вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 и ал. 2 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
чл. 68, ал. 1, т. 1 „Данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за: получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка”
чл. 68, ал. 2 „Правото на приспадане на данъчен
кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем”
чл. 69, ал. 1, т. 1 „Когато стоките и услугите се
използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки,
лицето има право да приспадне: данъка за стоките или услугите, които
доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му
достави”
чл. 70, ал. 5 „Не е налице право на данъчен кредит
за данък, който е начислен неправомерно”
неследващ се данъчен кредит в размер на 109 283,59 лв,
при упражняване на стопанската дейност и при водене на счетоводството на
Земеделски производител Р.П.Р. – престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. с ал.
1, т. 2, пр. 1, т. 6, пр. 2 и т. 7 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане
на наказание лишаване от свобода към минималния размер с приложение на
института на условното осъждане.
Подсъдимата Р.П.Р. се признава за виновна. Признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и се
съгласява да не се събират доказателства за тях. Служебният й защитник адв.П.Х.
*** пледира за несъставомерност на част от деянията поради това, че
използваните фактури не представлявали документи с невярно съдържание. Наред с
това, предлага наказанието да бъде определено в минималния размер и
изпълнението му да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.
Разградският окръжен съд, в производство по чл.371,
т.2 и сл.НПК приема за установена фактическата обстановка по обвинителния акт,
а именно:
Р.П.Р. е регистрирана като Земеделски производител
на 01.11.2003г. с ЕИК по Булстат 116552916. Регистрирана е по реда на ДОПК в ТД
на НАП – гр. Варна, офис Разград на 05.12.2003г. Регистрацията по ЗДДС е от
18.01.2005г. С акт №
170991200005597/14.06.2012г. за дерегистрация по ЗДДС тя е била прекратена.
През периода от 2005г. до 30.08.2011г.
счетоводството на подсъдимата водела св. М. К. (т. II, л. 123-124, т.III, л. 52-54).
Първичните документи - фактурите, св. К. получавала в офиса си в гр. Разград.
Въз основа на тях изготвяла справките-декларации по ЗДДС и ги подавала по
електронен път, чрез електронен подпис в ТД НАП – гр. Варна, офис Разград, от
името на ЗП Р.П.Р., въз основа на пълномощно с рег. № 6593/11.08.2005г. на
нотариус Бойчо Костов с район на действие РС – гр. Разград. Единствено подс. Р.
знаела каква е извършената и осчетоводената дейност, както и дали по
представените данъчни фактури е осъществена реална сделка.
При така създадената организация от името на ЗП Р.П.Р.
на основание чл. 125, ал.1 ЗДДС били подадени следните справки-декларации по
ЗДДС:
За данъчен период 01.04.2010г. до 30.04.2010г. е
подадена СП с вх. № 17000965240/12.05.2010г. (т. IV, л. 44-46), по която
е начислено общо ДДС в размер на 14 380,00 лв, ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 14 044,96 лв и данък за внасяне в размер на
335,04 лв В справката- декларация е включена фактура № 187/22.04.2010г. (т. II, л. 58), издадена от
„А.К.2009” ЕООД, гр. Разград на стойност 35 328,00 лв с ДДС /
29 440,00 лв и ДДС 5 888,00 лв/
За данъчен период от 01.05.2010г. до 31.05.2010г. е
подадена СП вх. № 17000967835/14.06.2010г. (т. IV, л. 41-43), по която
е начислено общо ДДС в размер на 9 240,00 лв, ДДС с право на пълен данъчен
кредит в размер на 9 393,49 лв и данък за внасяне в размер на 153,49 лв В
справката-декларация е включена фактура № 160/11.05.2010г. (т. II, л. 50), издадена от
„А.К.2009” ЕООД, гр. Разград на стойност 6120,00 лв с ДДС /5100,00 лв и 1020,00
лв ДДС/,
За данъчен период от 01.07.2010г. до 31.07.2010г. е
подадена СП с вх. № 17000972071/16.08.2010г., в която е включена фактура №
28/12.07.2010г. (т. II, л. 39), издадена от „К. Т.” ЕООД, с. Г. С., област В. Т. на стойност
48 000,19 лв с ДДС / 40 000,16 лв и ДДС 8000,03 лв/
За данъчен период от 01.08.2010г. до 31.08.2010г. е
подадена СП вх. №
17000973957/14.09.2010г. (т. IV, л. 32-34), по която е начислено общо ДДС в размер
на 7 873,59 лв, ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер на
14 481,67лв и данък за възстановяване 6608,08 лв В справката-декларация е
включена фактура № 68/28.08.2010г. издадена от „К.” ООД, гр. В. на стойност
75081,60 лв с ДДС / 62 568,00 лв и ДДС 12 513,60 лв/ (т. II, л. 42)
За данъчен
период от 01.10.2010г. до 31.10.2010г. е подадена СП вх. №
17000977316/11.11.2010г. (т. IV, л. 26-28), по която е начислено общо ДДС в размер на 1000 лв, ДДС с право на пълен
данъчен кредит в размер на 1334,75 лв и ДДС за възстановяване 334,75 лв Въз
основа на инвентарен опис от 31.10.2010г. е установено, че на основание чл. 79,
ал. 3 от ЗДДС не е начислен дължим данъчен кредит по фактура № 26/21.06.2007г.
издадена от „А. Т.” ЕООД, на стойност 7500,00 лв и ДДС 1 500,00 лв
За данъчен период от 01.01.2011г. до 31.01.2011г. е
подадена СП вх. № 17000983989/14.02.2011г. (т. IV, л. 17-19), в която
е начислено общо ДДС в размер на 130 660,54 лв, ДДС с право на пълен данъчен кредит в размер
на 108 866,27 лв и данък за внасяне в размер на 21 794,27 лв В
справката -декларация са включени:
фактура №
22/07.01.2011г. издадена от „В. Т.” ЕООД, гр. Варна на стойност 157 860,00
лв с ДДС / 131 550,00 лв и ДДС 26 310,00 лв/ (т. II, л. 49)
фактура № 1000000054/14.01.2011г. издадена от „С.
Т.” ЕООД, гр. С. на стойност 73 386,00 лв с ДДС, / 61 155,00 лв и ДДС
12 231,00 лв/ (т. II, л. 45)
фактура № 33/25.01.2011г. издадена от „К. Д.” ЕООД,
гр. Варна на стойност 146 610,00 лв с ДДС / 122 175,00 и ДДС
24 435,00 лв/ (т. II, л. 56)
За данъчен период от 01.02.2011г. до 28.02.2011г. е
подадена СП вх. №
17000986208/14.03.2011г. (т. IV, л. 14-16), с начислен ДДС „-69 680,00 лв”, ДДС
с право на пълен данъчен кредит „-
В справката декларация са включени:
фактура № 1000000047/07.01.2011г. издадена от „С.
Т.” ЕООД, гр. С. на стойност 101 165,76 лв с ДДС, / 84 304,80 лв и
ДДС 16 860, 96 лв/ (т. II, л. 43)
фактура № 1000000058/31.01.2011г. издадена от „С.
Т.” ЕООД, гр. С. на стойност 12 150,00 лв с ДДС / 10 125,00 лв и ДДС
2 025,00 лв (т. II, л. 47)
Подс. Р. е използвала гореописаните фактури с
невярно съдържание, за да удостовери, че сделките са реално осъществени и да
приспадне неследващ се данъчен кредит по тях.
Въз основа на Заповед № К1101130/21.04.2011г. св. Р.М.
и въз основа на Заповед № К1103102/15.09.2011г. св. К.П. - служители в ТД НАП –
гр. Варна, офис гр. Разград извършили ревизии на Земеделски производител Р.П.Р.,
съответно за периода 01.11.2007г.-31.10.2010г. и 01.11.2010г. -30.04.2011г.,
при които констатирали нарушения и съставили Ревизионен акт №
1101130/01.06.2011г. и Ревизионен акт № 171103102/29.11.2011г.
Подс.Р.Р. признава фактическите констатации по
обвинителния акт, в това число, че сделките, за които са издадени
горепосочените фактури, не са били реално осъществени.
Признанието се подкрепя от писмените и гласните
доказателства от досъдебното производство. Те са събрани по реда и начините,
указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. В
хода на съкратеното съдебно следствие са събрани допълнителни писмени
доказателства, които са съвместими с признатите фактически положения и ведно с
останалите доказателства обосновават твърдението по обвинителния акт за
фиктивност на сделките, удостоверени с представените пред НАП фактури.
Относно фактури № 187/22.04.2010г. и № 160/11.05.2010г., издадени от „А.К.2009”
ЕООД - гр.Разград, са депозирани показания от управителя на дружеството - св. А.М.
(т. III, л. 62-64), който е подписал фактурите и е заявил, че доставките са
реално осъществени. Неговото твърдение се явява голословно предвид установената
липса на счетоводни документи, удостоверяващи транспортиране и предаване на
фактурираното зърно. Нито при извършване на данъчната ревизия, нито на
досъдебното производство не са били открити приемо-предавателни протоколи,
стокови разписки, кантарни бележки, спецификации и пр./вж. показанията на св.Р.М.
в т.ІІ, л.156-л.157 от ДП/. При ревизията подс.Р. декларирала, че по фактура №
160 транспортът е с МПС на доставчика/рев.доклад, т.І, л.47/, докато в самата
фактура е записано, че доставката е с транспорт на купувача. По делото е
разпитан св.К.Н. (т. II, л. 79-81), който е закупил дяловете на „А.К.2009” ЕООД, но не
е развивал дейност с тази фирма и нищо не може да каже, респективно не
притежава счетоводна документация. Прави впечатление, че договорът за
прехвърляне на дружествените дялове носи дата 11.05.2010г. – датата на издаване
на фактура № 160, а нотариалната му заверка е от 10.05.2010г. В Търговския
регистър е вписан договор от 11.05.2010г. за анулиране на договора за
прехвърляне на дружествени дялове, въпреки което е било подадено заявление А4
от св.К.Н. за вписване на промяната относно собствеността.
Относно фактура № 28/12.07.2010г. /т.ІІ, л.51/,
издадена от „К. Т.” ЕООД, е разпитан управителя на дружеството към момента на съставяне - св.В.Х.
(т. II, л. 134), който е дал показания, че никога не е извършвал търговска дейност и
не е сключвал сделки. По делото е приложено негово обяснение/т.І, л.80/, че
получавал по 500 лв на месец да се открие фирма на негово име. Видно от
докладната записка в т.І, л.100, в с.Г. С., ул.”Трета” № 5, където би следвало
да е седалището и адреса на управление на дейност на дружеството, се намира
празно дворно място и никога не е имало офис на „Корн трейдинг”. В регистрите
на това дружество няма счетоводно отразяване на фактура № 28 /вж. РА в т.І, л.33
гръб/. По делото е приложен договор за продажба на зърно от 12.07.2010г. /т.ІІ,
л.32/, в който е отразено, че транспортирането е за сметка на купувача. При
извършване на данъчната ревизия подс.Р. е декларирала, че доставката е с
транспорт на доставчика /вж. показанията на св.Р.М. в т.ІІ, л.158-л.159 и РА/.
Транспортни документи не са били открити нито при доставчика, нито при
купувача. На 07.10.2010г. дружеството е било прехвърлено на П. Б.И./т.І, л.95/,
а на 17.03.2011г. - на св.Г.Т./т. II, л. 145/, който срещу 200 лв приел да се прехвърли на
негово име. Не знае с какъв предмет на дейност е фирмата и дали е развивала
дейност.
Относно фактура
№ 68/28.08.2010г., издадена от „К.”ООД-В. /т.ІІ, л.54/ е установено, че такава
е била включена в дневника за продажби на дружеството/вж. РА в т.І, л.34/, но към
нея няма договор за покупко-продажба на фактурираната пшеница, съгласно чл.28,
ал.1 от Закона за съхранение и търговия със зърно, няма декларация от
производителя за произход, няма доказателства за транспорт и плащане. Такава
фактура не е била съставяна от съдружниците в „К.”ООД, които не са извършвали
търговска дейност. По регистрация съдружници са св.Д.Г. (т. II, л.100-л.101) и св.В.А. (т. II, л.185-л.186). Управител е св.Г..
Г. е с начално образование – завършил е 5 клас и страда от алкохолна болест. С Решение
на ТЕЛК от 05.03.2010г. /т.ІІ, л.102/ е освидетелстван като 100 %
неработоспособен поради психически и поведенчески разстройства, дължащи се на
употреба на алкохол. Дал е показания, че преди години, когато е бил пиян, е
подписвал някакви документи за фирма, но не може да каже нищо за тях. Св.В.А. е
заявил, че е получил 100 лв да прехвърлят фирма „К.” на негово име и не знае
нищо за дейността й. Седалището и адресът на управление на дейност на
дружеството е гр.В., ул.”Пионерска” № 104. На този адрес живее св.Й.П.В./т.ІІ,
л.178/, която е дала показания, че далечен роднина на баща й от гр.Стара Загора
поискал да регистрира „К.” ООД на нейния адрес в гр.В., но не се е интересувала
от дейността на фирмата. Не познава Д.Г..
Относно приспаднатия данъчен кредит по фактура №
26/21.06.2007г., издадена от „Агротрейд”ЕООД е представен инвентаризационен
опис от 31.12.2010г., в който е отразена липса на доставените 37,5 тона зърно. Но
доказателства за произхода на липсата няма. Поради това се приема, че зърното е
било отчуждено, за което не е била съставена съответна фактура, респ. не е бил
начислен ДДС.
Относно фактура № 22/07.01.2011г., издадена от „В.
Т.” ЕООД-гр.Варна, е установено, че собственикът и управител на дружеството Д.В.С. не може да бъде открит нито
на постоянния, нито на настоящия му адрес /т.ІІ, л.167-л.171, т.І, л.178-л.188/.
На адреса за кореспонденция на дружеството изобщо не фигурира лице с такова
име, нито такава фирма. Фактурирана е доставка на 150 тона слънчоглед, а
липсват доказателства за предаване на зърното, за транспортиране, за складиране
и за плащане.
Относно фактури № 1000000054/14.01.2011г., № 1000000047/07.01.2011г. и № 1000000058/31.01.2011г.,
издадени от „С. Т.” ЕООД - С. са разпитани собственикът св.Стоян Б. (т. II, л.86) и управителят
св.М. И. (т.III, л.18). Св.Б. е заявил, че фирмата не е имала складове, служители и
собствен транспорт. А според св.И., фирмата имала назначени работници на
граждански договори, складове под наем и осъществявала транспортни услуги от
наети фирми. Св.И. твърди, че всяка сделка била придружена с договори, с
приемо-предавателни протоколи и фактури. Представени са договор за
покупко-продажба от 06.01.2011г./т.І, л.129/, ППП към фактура № 47/т.І, л.130,
л.131/ и ППП към фактура № 58/т.І, л.132, л.133/. В приемо-предавателните
протоколи не е посочено населеното място, в което се извършва предаването.
Липсват и съответни транспортни документи, както и доказателства за плащане. В
хода на данъчната ревизия доставчикът „С. Т.” ЕООД е декларирал, че Р.Р. е
изтеглила пшеницата със свой транспорт, а Р.Р. е дала обяснения, че транспортът
е бил извършен от доставчика/вж. Ревизионен доклад, т.І, л.64/. А относно
фактура № 54 св.М. е давала обяснения, че е била анулирана/т.І, л.124/. В
същата посока са констатациите на данъчните органи, че в аналитичния регистър на
„С. Т.” за клиент Р.Р. нямало данни за фактура № 54. В дневника на продажби
била вписана фактура № 54 с друг получател - „Петкова и сдружение”ООД и предмет
на доставка -транспорт.
Относно фактура
№ 33/25.01.2011г., издадена от „К. Д.” ЕООД – Варна, е установено, че
собственик и управител на дружеството е М. Г. И. (удостоверение в т.V, л. 59). И. била
клошар /вж.докладна записка в т.І, л.195/. По делото е разпитан св.Е.А. (т. III, л. 28-30), който
съжителства с И. и се грижи за нея. Същият е дал показания, че тя е алкохоличка
от преди повече от 10 години. От няколко месеца здравословното й състояние е
влошено и не се разбира това, което говори. Преди няколко години едно лице регистрирало
фирма на нейно име, за което й платило 200 лв. И. не е осъществявала търговска дейност
с тази фирма и не разполага с документи.
Назначената на досъдебното производство
съдебно-счетоводна експертиза е дала заключение, че Земеделски производител Р.П.Р.
е приспаднала неследващ се данъчен кредит за данъчен период
01.04.2010г.-30.04.2010г. в размер на 5888,00 лв, за данъчен период
01.05.2010г.-31.05.2010г. в размер на 1020,00 лв, за данъчен период
01.07.2010г.-31.07.2010г. в размер на 8000,03 лв, за данъчен периода
01.08.2010-31.08.2010г. в размер на 12 513,60 лв, за данъчен период
01.10.2010г.-31.10.2010г. неначислен ДДС в размер на 1500,00 лв, за данъчен
период 01.01.2011г.-31.01.2011г. в размер съответно на 12231,00 лв,
26 310,00 лв и 24 435,00 лв, за данъчен период 01.02.2011г.-28.02.2011г.
в размер съответна на 16 860,96 лв и 2 025,00 лв или общо приспаднат
неследващ се данъчен кредит в размер на 109 283,59 лв и 1 500,00 лв
неначислен дължим ДДС.
Заключението на вещото лице като компетентно,
обосновано и неоспорено от страните, се възприема от съда изцяло.
Подс.Р.Р. е на 48 години, с висше образование,
работи като преподавател в Професионална гимназия по ветеринарна медицина и
земеделие „Александър Стамболийски”-гр.Лозница, омъжена е, има три деца. Не
притежава недвижимо имущество и МПС. По характер била спокойна, уравновесена,
отношенията й с приятели и съседи били добри/вж. характеристична справка в
т.ІІ, л.10/. Не е осъждана.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от
правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Подс.Р.Р. като
земеделски производител е извършвала икономическа дейност, поради което се
явява данъчно задължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от
Закона за данък върху добавената стойност. По силата на чл.125, ал. 1 във вр. с
чл.87 ЗДДС тя е носител на задължението ежемесечно да подава справки-декларации,
в които да декларира дължимия данък, като подава и отчетните регистри,
изискуеми по чл.124 ЗДДС – дневник за покупки и дневник за продажби. Установено
е, че подс.Р. е представила пред данъчните органи справки-декларации, в които е
потвърдила неистина относно действителната данъчна основа на облагаемите
доставки. Приложила е дневници за покупки, в които са били отразени документи с
невярно съдържание – фактури за отчитане на стопанска дейност, която не е била
реално осъществена.
За данъчен период м.април 2010г. чрез пълномощник е
подала СП с вх. № 17000965240/12.05.2010г. като е приложила към нея дневник за
покупки за същия период, в които е била включена фактура № 187/22.04.2010г.,
издадена от „А.К.2009” ЕООД- Разград.
За данъчен период м.май 2010г. чрез пълномощник е
подала СП вх. № 17000967835/14.06.2010г. като е приложила към нея дневник за
покупки за същия период, в който е била включена фактура № 160/11.05.2010г.,
издадена от „А.К.2009” ЕООД- гр.Разград.
За данъчен период м.юли 2010г. чрез пълномощник е
подала СП с вх. № 17000972071/16.08.2010г. като е приложила към нея дневник за
покупки за същия период, в който е била включена фактура № 28/12.07.2010г.,
издадена от „К. Т.” ЕООД - с. Г. С., област В. Т..
За данъчен период м.август 2010г. чрез пълномощник е
подала СП вх. № 17000973957/14.09.2010г.
като е приложила към нея дневник за покупки за същия период, в който е била
включена фактура № 68/28.08.2010г., издадена от „К.” ООД- гр.В..
За данъчен период м.януари 2011г. чрез пълномощник е
подала СП вх. № 17000983989/14.02.2011г. като е приложила към нея дневник за
покупки за същия период, в който са били включени фактура № 22/07.01.2011г.,
издадена от „В. Т.” ЕООД-Варна, фактура № 1000000054/14.01.2011г., издадена от
„С. Т.” ЕООД – С. и фактура № 33/25.01.2011г., издадена от „К. Д.” ЕООД-Варна.
За данъчен период м.февруари 2011г. чрез
пълномощник е подала СП вх. № 17000986208/14.03.2011г. като е приложила към нея
дневник за покупки за същия период, в който са били включени фактури №
1000000047/07.01.2011г. и № 1000000058/31.01.2011г., издадени от „С. Т.”ЕООД- С..
Горепосочените фактури съставляват документи с
невярно съдържание. Една част от тях – фактурите, на които е бил придаден вид,
че са издадени от „Корн Трейдинг”ЕООД, „К.”ООД и „К. Д.”ЕООД не са били съставяни
от представителите на посочените дружества-доставчици. Последните не са
извършвали търговска дейност въобще. Останалите доставчици - „А.К.2009”ЕООД, „В.
Т.”ЕООД и „С. Т.”ЕООД нямат материални и трудови ресурси за осъществяване на
посочените доставки. А във всички случаи липсват доказателства за
транспортиране и плащане на стоките.
Горните фактури подс.Р. е използвала, за да бъдат
включени в дневниците за покупки за съответните данъчни периоди и по този начин
да реализира данъчен кредит без основание. Подс.Р. е осуетила начисляването и
плащането на ДДС и във връзка с фактура № 26/21.06.2007г., издадена от „А. Т.”
ЕООД като при покупката е ползвала данъчен кредит от 1500 лв, но той не е бил
коригиран и съгласно чл.79, ал.3 ЗДДС е следвало да начисли данък в размер на
приспадния данъчен кредит.
Така от обективна страна са били осъществени три
форми на изпълнителното деяние – потвърждаване на нестина в подадени
справки-декларации, приспадане на неследващ се данъчен кредит и ползване на
счетоводни документи с невярно съдържание. Укритите данъчни задължения
надхвърлят 12 000 лв и съгласно чл.93, т.14, пр.2 НК съставляват особено
големи размери.
От субективна страна е налице пряк умисъл. Подс.Р.
е съзнавала, че привидната документална обосновка на неосъществените покупки ще
доведе до намаляване на облагаемия резултат в справките-декларации и така ще
избегне установяването на действителните си данъчни задължения по ЗДДС.
Касае се до множество деяния, извършени в няколко
данъчни периода, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият
престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.2 НК критерий и това ги
определя като единно продължавано престъпление/вж. ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.
С оглед на горното извършеното от подс.Р. престъпление
получава правна квалификация по чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6,
пр.2 и т.7 във вр. с чл.26, ал.1 НК.
В случая е налице хипотеза на посредствено
извършителство. Дневниците за покупки и справките-декларации са били съставяни
и подавани по електронен път от счетоводителката св.К.. Но тя не е изготвяла
инкриминираните фактури, не е знаела, че са с невярно съдържание и не е
действала с цел да избегне плащането на данъка. Това познание и тази цел е
имала подс.Р., която й е предоставила неверните счетоводни документи.
Съдът намира за неоснователен довода на защитника
на подсъдимата за несъставомерност на деянието по чл.255, ал.1, т.6 НК поради
това, че фактурите не представлявали неистински документи, а като диспозитивни
документи не биха могли да бъдат с невярно съдържание. Първо, няма обвинение за
използване на неистински документи, поради което не следва да се обсъжда
въпроса дали инкриминираните фактури са такива. Второ, несъмнено фактурата е
частен диспозитивен документ, който материализира волеизявленията на страните
по търговска сделка. Но наред с това тя има и удостоверителна функция, защото
установява съществуването на факти, събития и обстоятелства, които стоят извън
изявленията на съставителя. Фактурата удостоверява доставка, която е данъчно
събитие по смисъла на чл.25, ал.1 ЗДДС. Съгласно чл.112 ЗДДС фактурата е
данъчен документ, който следва да отговаря на изискванията по чл.114 ЗДДС. Тя
задължително следва да съдържа количеството и вида на стоката, нейната стойност,
размера на данъка и др. Ако всички тези факти не отговарят на обективната
действителност, в тази част документът е с невярно съдържание, независимо от
диспозитивния му характер като цяло. В случая инкриминираните фактури
удостоверяват неверни факти относно наличието на доставки и в този смисъл
съставляват документи с невярно съдържание.
Относно възможността диспозитивен документ да
представлява такъв с невярно съдържание има изобилна съдебна практика: ТР №
41-86 ОСНК, Р 210-2012, ІІІ н.о., Р 81-2012, ІІІ н.о., Р 109-2010 - І н.о., Р 367-2013 - ІІІ н.о., Р
355-2011 - І н.о., Р 136-2010 - ІІ н.о., Р 240-2010 - ІІІ н.о., Р 537-2012 -
ІІІ н.о. и много други.
При определяне на наказанието на подс.Р. съдът
отчете като смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало,
добрите характеристични данни, изразеното съжаление за извършеното и
затрудненото й материално състояние като лице без имущество и майка на три
деца, макар само едно от тях да е непълнолетно. Отегчаващи отговорността й
обстоятелства са продължителния период на престъпна дейност и високия размер на
неплатените данъци, надхвърлящ многократно установения критерий за особено
големи размери. Констатирайки превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
съдът намери, че на подс.Р. следва да се наложи минималното, предвидено в
чл.255, ал.3 НК наказание, а именно 3 години лишаване от свобода. По реда на
чл.58а, ал.1 НК то следва да бъде намалено с една трета и на подсъдимата да се
наложи окончателно наказание от 2 години лишаване от свобода.
Горното наказание лишаване от свобода не следва да
бъде изтърпявано ефективно. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК:
наказанието е под 3 години лишаване от свобода, подс.Р. не е осъждана и за
постигане целите по чл.36 НК не се налага изолирането й от обществото. С оглед
на този фактически състав съдът отложи изпълнението на общото наказание за
изпитателен срок от 4 години. При определяне на неговия размер съдът отново
прецени релевантните за отговорността на подсъдимата и счете, че с оглед
степента на обществена опасност на деянието се налага по-продължителен срок,
през който подсъдимата ще следва да се въздържа от противоправна дейност и 4
години са достатъчни за реализиране целите на генералната и индивидуалната
превенция.
За извършеното престъпление се предвижда и
наказание конфискация. Съдът не го наложи, тъй като по делото не е установено
подс.Р. да притежава имущество.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189,
ал.3 НПК в тежест на подс.Р. следва да бъдат възложени разноските от
досъдебното производство, платими в полза на Окръжна прокуратура-Разград, която
ги е направила.
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
ДГ
СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: