Производството е по реда на чл. 328 и сл. НПК.

Постъпила е жалба от И.Т.Н., ЕГН **********, чрез защитника адв. Г., против присъда №526/08.10.2013 г. по нохд №155/2013 г. на РС Разград. Оплакванията са, че присъдата е незаконна, неправилна, постановена при липса на обоснованост.

В съдебно заседание защитникът адв. Г. поддържа жалбата. Излага допълнителни съображения. Счита, че цялото разпознаване на подсъдимия И.Н. е опорочено, тъй като св. О., в качеството си на жалбоподател от името на „Имдо” ООД, е бил наясно каква е имотната вреда за дружеството и е целял намирането на лице, което да възмезди неговата загуба. Извършеното разпознаване на подсъдимия И.Н. не може да бъде прието като законосъобразно и съответно да бъд6е ценено при постановяване на присъдата. Св. О. описва лице, което се е явило в с. Липник с Р.С., със съвсем различни характеристични данни от тези на подсъдимия.

Не се вижда в счетоводството на фирмата от къде е дошло сиренето - закупено ли е от „Имдо”, произведено ли е, стояло е на склад в „Имдо” ООД. Няма счетоводни документи, от които да се вижда на коя дата е заприходено въпросното сирене, каква се стойността му. Нито един свидетел, освен св. Д. О., по никакъв начин не посочвал, че И.Н. е съпричастен по какъвто да било начин с въпросното сирене. Изцяло обвинението се основава единствено на разпознаването от свидетеля Д.О..

В мотивите съдът не е обяснил с какви действия и по какъв начин е извършено престъплението измама.

Няма нито едно доказателство, от което да е видно, че един ден по-рано подсъдимият Н. и Р.С. са се виждали и сговаряли.

Счита, че прокурорът не следвало да разделя двете дела, тъй като по този начин не може да се установи точно кой какви действия е извършил и предвид противоречивите интереси на обвиняемите.

Счита, че неправилно и в противоречие на закона е приета стойността на сиренето - 27 000 лв. НК предвижда единствено да се възстановят нанесените вреди - 5 т. саламурено сирене. Самият експерт посочва, че е намерил счетоводни записвания за бракуване на стоката, които възлизат на около 13 000 лв.

Свидетелите, работещи в млечното предприятие „Сирма Приста”, Русе, заявяват, че те не са приемали каквото да е сирене, не можаха да обяснят каква марка е, какво е било съдържанието, просто посочват тенекии и предположението, че става въпрос за сирене. Никой по никакъв начин не установява, че това е процесното сирене.

Счита, че осъдителна присъда не може да почива върху предположения във връзка с възможните хипотези, при които е извършено въпросното престъпление и още в хода на досъдебното производство са допуснати множество пропуски и не е изяснено точно какво се е случило със сиренето, кой го е продал, кой е получил парите, кой се е облагодетелствал за това. Не са налице безспорни доказателства, че дружеството „Имдо” е ощетено, тъй като липсват счетоводни записвания. Няма какъвто и да било документ, от който да е видно каква е стойността на процесното сирене, както и в приложения по делото сертификат, става въпрос за различно количество сирене, с различни дати, тъй като ако се приеме, че този сертификат е реален, това означава, че св. Д.О. не е знаел, че в дружеството „Имдо” е налично 4490 кг. бяло саламурено сирене.

Намира, че е опорочено досъдебното производство, тъй като съгласно ГПК юридическите лица се представляват от техните управители и представляващи или техен юрисконсулт или упълномощен адвокат, който има юридическа правоспособност, а в настоящия случай управителят на „Имдо” е упълномощил г-н Д.О. и е недопустимо - да бъде запознаван с цялото наказателно производство. Предявяването на материалите по делото на един свидетел в една такава ранна фаза опорочава цялото производство. Д.О. не може да участва в наказателното производство да му се предявяват материалите, тъй като той се явява свидетел, а и на следващо основание в хода на първоинстанционното производство пред Русенски РС, г-н Д.О. участва като частен обвинител и граждански ищец.

В обвинителния акт и в мотивите на първоинстанционния съд в Разград се изказват предложения, че И.Т.Н. не е имал парични средства, не е имал доходи, имал е нужда от парични средства, за да извърши това деяние. Считам, че това не отговаря на действителността, тъй като към този момент подсъдимият е бил управител на търговско дружество и както всички знаем ТР е достъпен за всички и видно от публикациите на ГФО, дружеството се е занимавало с транспорт и в доста големи размери парични потоци, които са минавали през дружеството.

Първоинстанционният съд следвало да изясни предполагаемите действия на И.Т.Н., но никъде в мотивите не било изразено с какви действия г-н И.Т. е мотивирал г-н Д.О. да се разпореди с вещта. Тези действия - едно лице да се е представило за македонски гражданин не съставляват по никакъв начин въвеждане в заблуждение на друго лице. Основният мотив за извършване на разпореждане е, че г-н С. е убедил г-н О., подписвайки запис на заповед, явявайки се с камион, обещанията, които г-н С. е дал и г-н О. съответно се е разпоредил с процесното сирене.

Прокуратурата не е направила насрещна справка съществува ли такова немско дружество, получено ли е такова сирене, тъй като в хода на цялото досъдебно производство и в хода на цялото наказателно производство не е извършено нито едно разследване по отношение този факт – дали немското дружество е получило въпросното сирене. Единствено се стъпва на свидетелските показания на свидетеля Д.О., а те не са подкрепени от нито един от другите свидетели.

Искането е да се постанови оправдателна присъда по отношение подсъдимия И.Т.Н. или ако съдът приемете, че тези процесуални нарушения са отстраними, да върне делото на съответната районна прокуратура за продължаване действията за изясняване въпроса какво се е случило със сиренето. Иска отхвърляне на предявения граждански иск.

Прокурорът моли съда да потвърди присъдата, като правилна, законосъобразна и обоснована. Счита, че е установено, че именно жалбоподателят е един от авторите на престъплението. Нарушения, посочени от защитата не са довели до ограничаване правото на защита.

Въззиваемия граждански ищец „Имдо” ООД, чрез пълномощника адв. Х., моли съда да потвърди присъдата в гражданската й част като законосъобразна и правилна. Счита, че първоинстанционният съд правилно е приел, въз основа на събраните писмени и гласни доказателства по делото, че безспорно е доказано съществуването на причинно-следствена връзка между извършеното от подсъдимите престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК и в претърпените „Имдо” ООД имуществени вреди, както и техния размер.

В последната си дума жалбоподателят Н. заявява, че не е виновен и моли да бъде оправдан.

Съдът, като взе предвид доводите на страните, обсъди събраните доказателства, и преценявайки правилността на присъдата, съгласно чл. 313 и чл. 314 НПК, установи:

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в срока по чл. 319 НПК и от лице, което има право на жалба.

С обжалваната присъда РРС е признал подсъдимия И.Н. за виновен, че за времето от 06.09.2010 г. до 21.09.2010 г., след предварителен сговор с Р.С., са възбудили и поддържали у Д.О. заблуждение, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Германия, с което е причинил имотна вреда в размер на 27 354.24 лв. на „Имдо” ООД, гр. Разград - престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във вр. с чл. 209, ал. 1 НК и му наложил наказание лишаване от свобода 3 години и 6 месеца при първоначален строг режим. Подсъдимият е оправдан за периода до 06.10.2010 г. и за стойност над 27 354, 24 лв. Уважен е гражданският иск в размер на 27 354, 24 лв.

Съставът на ОС Разград счита жалбата за основателна. Намира, че от събраните доказателства не се установява, че подс. Н. е участвал в извършване на престъплението - за времето от 06.09.2010 г. до 21.09.2010 г. в с. Липник, след предварителен сговор с Р. И. С. от гр. Русе, с цел да набави за себе си и за Р. И. С. имотна облага, да е възбудил и поддържал заблуждение у Д.И.О. *** за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия. като е причинил имотна вреда в размер на 27 354.24 лв. на "ИМДО" ООД гр. Разград -престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 2 и т. 5 във връзка с чл. 209, ал. 1 от НК.

Районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият И.Т.Н. е роден на *** г. в гр. Кубрат, живее в гр. Русе, български гражданин, със средно образование, неженен, към момента на деянието работи като управител на "Трейдинг Исев" ЕООД Русе.

Св. М. О.О. и лицата В.М.З€ и З. Д.И. били съдружници в „ИМДО" ООД гр. Разград. Дружеството имало предмет на дейност производство и търговия с хранителни и млечни продукти и др. дейности, незабранени от закона. Управител на дружеството била М. О.. С генерално пълномощно от 04.04.2011 г., нотариално заверено при нотариус Б. Костов, М. О. упълномощила съпруга си - св. Д.И.О., да представлява „ИМДО” ООД гр. Разград пред съответните държавни органи, както и да представлява дружеството в договорните търговски отношения с други юридически или физически лица, в качеството на управител. Дружеството притежавало мандра в с. Липник, общ. Разград, в която се произвеждало бяло саламурено сирене.

Подсъдимият И.Т.Н. и обв. Р. И. С. живеели в гр. Русе и се познавали отпреди. В началото на м.септември 2010 г. двамата решили да си набавят средства, посредством извършване на измами на различни лица, като не уточнили в него момент, кои лица и по какъв начин да измамят.

В изпълнение на намисленото на 06.09.2010 г. в с. Липник, общ. Разград в сградата, където се намирала мандрата в с. Липник, отишъл обв. Р. И. С., който се представил на св. Д.О. и му казал, че е търговец на млечни продукти, въпреки че това не отговаряло на действителността. Обв. С. предложил на св. О. да закупи от мандрата в с. Липник сирене, което да бъде продадено на негов търговски партньор от Република Македония, като след това този македонски гражданин щял да препродаде сиренето в Германия. За да убеди св. О., да се съгласи да сключи тази сделка, обв. С. му предложил изгодна цена за сиренето - 2,80 евро/кг. Св. Д.О. се съгласил, след което се уговорили, през следващите дни отново да се срещнат, за да уточнят детайлите по сделката. На 10.09.2010 г. в гр. Русе, обв. С. отново се срещнал с подс. И.Т.Н., като му казал, че проучил мандра в с. Липник, управлявана от свид. Д.О.. Обв. С. обяснил на подс. Н. в детайли начина, по който могат да измамят св. О., за да може последния да се разпореди с голямо количество бяло саламурено сирене, а след това да продадат сиренето и да си разделят парите. Двамата си разпределили ролите и уточнили, че подс. Ил. Н., трябва да се представи пред свид. Д. О. за гражданин на Република Македония, който търгува е храни и млечни продукти, вкл. и сирена, като ги купува от съответни производители в Р България и ги препродава впоследствие в Р Германия. Това било необходимо, за да убедят св.О., да се разпореди със сиренето, без обвиняемите да му заплатят уговорената цена. След това да го продадат, като парите, реализирани от продажбата, да поделят помежду си. Подс. Ил. Н. се съгласил да участва в извършването на измамата. На следващия ден - 11.09.2010 г. двамата отишли в с. Липник, където се срещнали със св. Д. О., като обв. Р. С. представил подс. Ил. Н. за македонски гражданин с имена „И. Н." и обяснил на св. Д. О., че „И. Н." е бизнесмен от Р Македония, имал фирма, с предмет на дейност търговия с млечни продукти, включително и сирене и желаел да закупи от него сирене на изгодна цена, което да бъде препродадено впоследствие в Р Германия, като казал на свидетеля и че след препродажбата на сиренето в Р Германия, ще му заплатят предварително уговорената с него цена на сиренето. Подс. И.Н. потвърдил тези думи на обв. Р.С., като умишлено произнасял думите с акцент, докато разговарял със св. Д. О., за да го убеди, че действително е македонски гражданин. След това обв. Р. С. и подс. Ил. Н. казали на св. Д. О., че желаят да закупят на няколко пъти голямо количество сирене от мандрата в с. Липник, собственост на „ИМДО" ООД гр. Разград, като предложили съответна цена, на която сиренето ще бъде закупено от тях, като стойността била общо около 25 000 евро. Св. Д. О. се съгласил, след което се уговорили, да му се обадят допълнително за първоначалното количество сирене, което ще закупят. На 20.09.2010 г. обв. Р.С. се обадил на св. Д. О. по телефона и му казал, че трябва да изпрати 5 тона сирене на бизнесмена „Н.", т.е. на подс. Ил. Н., като му обяснил, че ще пристигне камион, който следва да бъде натоварен с 5 тона сирене, което ще бъде продадено в Република Германия от „Н.". Св. Д. О. казал на обв. Р.С., че сделката ще бъде осъществена на следващия ден - 21.09.2010 г, тъй като нямал такова количество сирене в наличност. После свид. Д. О. се обадил на подс. Ил. Н. по телефона и последният също потвърдил думите на обв. Р.С., че желаел да закупи 5 топа сирене, за да го препродаде в Р Германия, след което ще заплати на св. Д. О. уговорената между тях цена на сиренето, като отново се представил за македонски гражданин и бизнесмен с имената „И. Н.", съзнавайки ясно, че заявеното от него пред св. Д. О. не отговаря на действителността, че нямат намерение с другия обвиняем Р. С. да осъществят сделката, а целта им е, да измамят свидетеля. Междувременно, тъй като подс. Ил. Н. имал регистрирана фирма „ Трейдинг - Исев „ ЕООД, която се занимавала е транспорт на товари и по тази причина знаел и ползвал специализиран сайт, в който подобни фирми търсели товари или транспортни средства на другите от бранша, той предоставил необходимите данни за това на обв. Р. С., който се свързал със св. Н., от който наел транспортно средство, което да натовари уговореното количество сирене от мандрата в с. Липник. На следващия ден 21.09.2010 г, обв. Р. С. отишъл в с. Липник, заедно със свид. С.С. М., които управлявал товарен автомобил, собственост на „Вестгранс комере" ЕООД гр. София, представлявана от св. Н.. Свид. М. не знаел, че ще бъде извършена измама, тъй като обвиняемият С. бил разговарял предварително с Я.А. Н. - управител на дружеството, да му предостави камион за превоз на сиренето, без да му заяви, че ще извърши престъпление. Св. Н. се съгласил и разпоредил на свид. М., да отидат е обв. С. до с. Липник и да натоварят стоката. След като отишли с камиона в с. Липник, обв. С. се срещнал със св. Д. О., отново потвърдил пред него, че македонският гражданин „И. Н." ще закупи 5 тона сирене, за да го препродаде в РГермания, като част от количеството, което били договорили преди това. За да не се усъмни св. Д. О. в истинността на сделката, обв. Р.С. подписал запис на заповед за сумата от 25 000 евро в полза на „ИМДО" ООД гр. Разград. Този документ бил изготвен от свид. Д. О., за да гарантират вземането си. Също така били изготвени и съответни документи - инвойсфактура и международна товарителница за количеството сирене, закупено от св. Д.О., след което в товарния автомобил, управляван от св. С.С. М., били натоварени 4995 кг. сирене в сини тенекии, поставени в палети. После обв. Р. С. и св. Св. М. си тръгнали, като обв. Р. С. казал на свид. Д. О., че парите от сделката ще бъдат платени след продажба на сиренето. След това обв. Р. С. казал на свид. М., да откара сиренето в гр. София. По пътя от гр. Разград към гр. София, в района на гр. Велико Търново, изтичат часовете за управление на водача Св.М. и той е принуден да спре за нощувка на бензиностанция „ ОМВ”, за което се обадил на св. Н.. Той от своя страна се свързал с обв. Р. С. и му казал, че камионът ще нощува край гр. Велико Търново и на другия ден около 9-10 ч. ще е в гр. София. Обв. Р. С. запитал св. Н., дали камионът е редовен да пътува до Р Германия и че може да се донатовари в гр. София, след което да продължи за Германия. Св. Н. дал цена за транспорта до Германия, като в крайна сметка обв. Р. С. казал, камионът да не тръгва от гр. Велико Търново и че може да се донатовари в гр. Русе. Вечерта в изпълнение на намисленото обв. Р. С. намерил номера на моб. телефон на св. Е. М. и го поканил да погледне сиренето и ако му хареса да го купи. Така св. М., обв. Р. С. и неизвестни лица се срещнали при спрелия на бензиностанция „ОМВ”, край гр. Велико Търново, камион. Св. М. отворил една от тенекиите, огледал сиренето, опитал да постигне изгодна цена, но не успял да се споразумее с обв. С. и се разделили. На другия /празничен/ ден 22.09.2010 г. сутринта, по разпореждане на обв. Р. С., камионът със сиренето потеглил и пристигнал в гр. Русе в бившия Млекозавод, понастоящем „Сирма – Приета”, като уговорката била процесното сирене да се разтовари там, да пристигне по голям камион от „Весттранс комерс" ЕООД гр. София, който освен процесното сирене да натовари допълнително от „Сирма Приета” и да продължи за Р Германия. В крайна сметка след телефонен разговор между св. Н. и обв. Р. С. и гази уговорка отпаднала. След като разтоварили процесното сирене в гр. Русе, същото било пренатоварено в друг камион с чуждестранна регистрация и продадено от обв. С. на лице, е неустановена в хода на делото самоличност. Парите от продажбата обв. С. задържал за себе си. Няколко дни по-късно подс. И.Н. се обадил на св. Д. О. по телефона и му обяснил, че не е македонски гражданин, не се казва „И. Н." и че двамата с обв. С. са го измамили, като вече говорел без акцент. Впоследствие св. Д.О. провел няколко телефонни разговора със св. Н. и е обв. Р.С., за да разбере все пак къде са намира сиренето, като последният го уверявал, че не е измамен, а сделката ще се осъществи. Няколко дни по-късно, обаче, обв. С. престанал на отговаря на обажданията на св. Д. О. и след като изтекъл падежът, предвиден в записа на заповед - 06.10.2010 г. до когато трябвало да му бъде платена сумата за продаденото сирене, свид. Д.О. *** за извършената измама от обвиняемия С. и подс. Н..

Назначената по делото оценъчна експертиза сочи, че стойността на сиренето, предмет на престъплението, е в размер на 32 467, 50 лв. Тази стойност обуславя квалифициращият признак „Големи размери",тъй като надвишава 70 пъти размера на минималната работна заплата към момента на извършване на деянието.

Назначената по делото съдебно-икономическа експертиза установява, че стойността на процесното бяло саламурено сирене е осчетоводена като загуба в „ИМДО" ООД-гр. Разград, в счетоводния баланс за 2010 г. с обща стойност 13 986,00 лв. по себестойност - 2,80лв./кг. за 4995кг.

Подсъдимият И.Т.Н. ЕГН ********** е осъждан.

Въззивният съд счита, че изводът на първоинстанционния съд, а и на прокурора, че подс. Н. и обв. С., в началото на м.септември 2010 г., са решили да си набавят средства, посредством извършване на измами на различни лица, както и че на 10.09.2010 г. в гр. Русе, обв. С. се срещнал с подс. И.Т.Н., като му казал, че проучил мандра в с. Липник, управлявана от св. Д.О., не се основава на събраните и проверени в хода на съдебното производство доказателства. Нито има доказателства, относно това, че обв. С. обяснил на подс. Н. начина, по който могат да измамят св. О., нито че са се споразумели да си разделят парите.

От събраните доказателства се установява, че:

На 06.09.2010 г. в с. Липник, общ. Разград в сградата, където се намирала мандрата в с. Липник, отишъл обв. Р. И. С., който се представил на св. Д.О. за търговец на млечни продукти, като предложил на св. О. да закупи сирене, което да бъде продадено на негов търговски партньор от Република Македония, който търгува в Германия. С. предложил изгодна цена за сиренето - 2,80 евро/кг. Св. Д. О. се съгласил и се уговорили през следващите дни отново да се срещнат, за да уточнят детайлите по сделката.

На 11.09.2010 г. обв. С., с друго неизвестно лице, отишли в с. Липник и срещнали със св. Д. О.. Р. С. представил лицето за македонски гражданин с имена „И. Н." и обяснил на св. Д. О., че е бизнесмен от Р Македония, имал фирма, с предмет на дейност търговия с млечни продукти, включително и сирене. Казал на О., че след препродажбата на сиренето в Р Германия, ще му заплатят предварително уговорената цена. Лицето, което довел обв. С., кимало и потвърждавало, според убеждението на свидетеля, тези думи на обв. Р.С., произнасяло единични думи с акцент, давало вид, че не разбира напълно разговора, докато разговаряли св. Д. О. и обв. С.. Св. Д. О. се съгласил да продаде търсеното количество сирене, след което се уговорили, да му се обадят допълнително за първоначалното количество сирене, което ще закупят.

Обв. С. потърсил подс. Н., с когото се познавали, за да му осигури хладилен камион за превоз на сиренето. Подс. Н. не разполагал с такъв, затова съдействал на обв. С. да публикува обява в специализиран сайт за транспортни услуги. По този начин обв. С. се свързал със св. Н., който извършвал транспортни услуги.

На 20.09.2010 г. обв. Р. С. се обадил на св. Д. О. по телефона и му казал, че трябва да изпрати 5 тона сирене в Германия на бизнесмена „Н.", като му обяснил, че ще пристигне камион, който следва да бъде натоварен с 5 тона сирене. Св. Д. О., тъй като нямал такова количество сирене в наличност, казал на обв. Р.С., че сделката ще бъде осъществена на следващия ден - 21.09.2010 г.

Обв. Р. С., който се свързал със св. Н., от когото наел транспортно средство. На следващия ден 21.09.2010 г, обв. Р. С. отишъл в с. Липник, заедно със св. С.С. М., които управлявал товарен автомобил, собственост на „Вестгранс комере" ЕООД гр. София, представлявана от св. Н.. След като отишли с камиона в с. Липник, обв. С. се срещнал със св. Д. О., отново потвърдил пред него, че македонският гражданин „И. Н." ще закупи 5 тона сирене, за да го препродаде в Р Германия, като част от количеството, което били договорили преди това. По искане на св. Д. О., обв. С. подписал запис на заповед за сумата 25 000 евро.

Били изготвени инвойсфактура и международна товарителница (л. 14,16 ДП) за количеството сирене, закупено от св. Д. О., след което в товарния автомобил, управляван от св. С.С. М., били натоварени 4 995 кг. сирене в сини тенекии, поставени в палети. После обв. Р. С. и св. Св. М. си тръгнали, като обв. Р. С. казал на св. Д. О., че парите от сделката ще бъдат платени след продажба на сиренето. След това обв. Р. С. казал на свид. М., да откара сиренето в гр. София. По пътя от гр. Разград към гр. София, в района на гр. Велико Търново, изтичат часовете за управление на водача. Св. М. е принуден да спре за нощувка на бензиностанция „ОМВ”, за което се обадил на св. Н.. Той от своя страна се свързал с обв. Р. С. и му казал, че камионът ще нощува край гр. Велико Търново и на другия ден около 9-10 ч. ще е в гр. София. Обв. Р. С. запитал св. Н., дали камионът е редовен да пътува до Р Германия и че може да се донатовари в гр. София, след което да продължи за Германия. Св. Н. дал цена за транспорта до Германия, като в крайна сметка обв. Р. С. казал, камионът да не тръгва от гр. Велико Търново и че може да се донатовари в гр. Русе. Вечерта в изпълнение на намисленото обв. Р. С. намерил номера на моб. телефон на св. Е. М. и го поканил да погледне сиренето и ако му хареса да го купи. Така св. М., обв. Р. С. и неизвестни лица се срещнали при спрелия на бензиностанция „ОМВ”, край гр. Велико Търново, камион. Св. М. отворил една от тенекиите, огледал сиренето, опитал да постигне изгодна цена, но не успял да се споразумее с обв. С. и се разделили. На другия /празничен/ ден 22.09.2010 г. сутринта, по разпореждане на обв. Р. С., камионът със сиренето потеглил и пристигнал в гр. Русе в бившия Млекозавод, понастоящем „Сирма – Приета”, като уговорката била процесното сирене да се разтовари там, да пристигне по голям камион от „Весттранс комерс" ЕООД гр. София, който освен процесното сирене да натовари допълнително от „Сирма Приета” и да продължи за Р Германия. В крайна сметка след телефонен разговор между св. Н. и обв. Р. С. и гази уговорка отпаднала. След като разтоварили процесното сирене в гр. Русе, същото било пренатоварено в друг камион с чуждестранна регистрация и продадено от обв. С. на лице, е неустановена в хода на делото самоличност. Парите от продажбата обв. С. задържал за себе си.

Няколко дни по-късно лице, което било в известност за станалото, се обадило на св. Д. О. по телефона (св. О. приел, че това е същото лице, което се представило за македонски гражданин) и му обяснило, че не е македонски гражданин, не се казва „И. Н." и че обв. С. го измамил, като вече говорел без акцент. Впоследствие св. Д. О. провел няколко телефонни разговора със св. Н. и с обв. Р. С., за да разбере къде са намира сиренето. Обв. С. го уверявал, че не е измамен, а сделката ще се осъществи. Няколко дни по-късно, обаче, обв. С. престанал на отговаря на обажданията на св. Д. О. и след като изтекъл падежът, предвиден в записа на заповед - 06.10.2010 г., докогато трябвало да му бъде платена сумата за продаденото сирене, св. Д.О. *** за извършената измама.

След това, в хода на наказателното производство, на случайна среща подс. Н. заявил на св. О., че не е виновен за станалото.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите Д. О., Л. И., Е. М., Я Н., дадени в съдебното следствие и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1,т. 2, пр. 2 НПК, М. К. , Г. М., М. К., Ир. К. – Т., както и писмените доказателства от ДП: Запис на заповед, Инвойс фактура № 6/21.09.2010 г., ЧМР, Удостоверение за произход на стоки №6/21.09.2010 г. (л. 61 ДП), декларация на Ил. Н. по ЗОДФЛ, справка за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, заключения по назначените експертизи.

Доказателства за участието на подс. Н. в извършване на деянието са разпознаването, извършено от св. Д. О. и показанията на св. Д. О.. Въззивният съд не споделя извода на РС, че показанията на св. О. са „последователни, логични, подробни и прецизни от гледна точка на хронологията на събитията и непротиворечащи на останалия доказателствен материал”. В показанията има противоречия и несигурност по обстоятелства от съществено значение за преценката дали подс. Н. е участвал в описаното в обв.акт престъпление.

В съдебно заседание на 05.09.2011 г. (л. 46) св. О. заявява, че Р.С. се явил „в качеството на купувач на бяло саламурено сирене, с намерение да изкупи количества сирене за дълъг период от време, като заяви, че за целта има познат, който е в Германия с такъв бизнес”; на разпита, проведен на 15.12.2010 г. (л. 56 ДП) заявил „Р. се представи, като търговец на млечни продукти и каза, че иска да закупи сирене от мандрата, което да изнесе в Македония” и „Р.С. свеждаше до знанието на Н. какви количества ще изкупи и цената изгодна ли е за неговия пазар”.

Показанията на св. О. са в посока, че договаря продажба на сирене с обв. С..

След уточняване показанията, дадени на ДП и при проведените съдебни следствия, св. О. заявява, че лицето, което посочва като И.Н. „никога … не е съставил цяло изречение”, а само „откъси от утвърдителни думи или кимане”. Което е различно от посоченото на ДП: „Н. … говореше с чужд акцент … правеше се, че не разбира много … и постоянно С. се включваше в нашите разговори”.

По същество С. е договорял продажбата и не е ясно, според обвинението, с какво е допринесло за заблуждаването на пострадалия свидетел, утвърдителното кимане на лицето – дали заблуда, относно цената или относно мястото на продажба на сирене или относно това, че ще бъде заплатена договорената цена, или относно количеството, което ще бъде продадено. Твърдението на прокуратурата, че за да въведе в заблуждение св. О., че ще получи цената на сиренето, подс. Н. се е представил за македонски гражданин. Но св. О. (л. 2 от протокола от 03.02.2014 г.) твърди, че договорката е била за разплащане в деня на закупуване, а едва по-късно са уточнили със С., че ще се плаща след доставка в Германия. Всъщност съгласие да предостави сиренето, без да получи цена, св. О. е формирал по-късно, когато обв. С. му представил запис на заповед.

Налице са противоречия в показанията на св. О. и относно контактите с лицето, което той сочи като подс. И.Н.. В разпита на ДП (л. 58) твърди,че Н. му се обадил от Германия и поискал да му се изпратят 5 тона сирене; в разпита пред РС (л. 46) заявява, че С. му се обадил, което потвърждава на съдебното следствие пред въззивния съд.

Св. О. твърди за обаждане от лицето, което посочва като подсъдимия Н., че сиренето е пристигнало в Германия и на ДП (л. 58) и пред ОС (л. 4 от протокола от 03.02.2014 г.).

Както и за последващо обаждане от лице, което посочва като подсъдимия Н., че сиренето не е пристигнало в Германия, а е бил излъган от Р.С.. Като при тези два разговора лицето говорело на български, без да придава на думите си македонско звучене.

Основното съмнение в достоверността на показанията на св. О. се отнася за извършеното разпознаване, тъй като единствена кратка среща едва ли би могла да остави у свидетеля достатъчно впечатления от външния вид на лицето, за да го разпознае по-късно без съмнения, особено при такава съществена промяна в теглото му, посочена от свидетеля. Нито един от признаците, посочени от свидетеля, не е налице към момента на разпознаване. Съвпадението на имената „Н.” – Н. и установеното съпричастие на подс. Н. към намиране на транспорт, биха били в състояние да заблудят свидетеля О., че именно това е лицето, с което се е явил обв. С.. На св. О. на 06.10.2010 г., според показанията му, са представени няколко снимки, на една от които разпознал лицето, участвало в извършване на измамата с обв. С. и написал това саморъчно (л. 34 ДП). На 17.01.2011 г. било извършено разпознаване (л. 84 ДП), на което св. О. посочил И.Н., като лицето, което се представил като И. Н. – македонски гражданин. Посочил, че го разпознава по височина и телосложение, но бил видимо отслабнал. Преди разпознаването, на проведения разпит (л. 81 ДП) О. заявил, че лицето, което „ се представи като И. Н. – гражданин на Македония и ми предложи да закупи сирене от мен и след това ми се обади по телефона на 20.09.2010 г., за да му изпратя 5 тона сирене” било „на видима възраст около 40 год., висок около 1,70 см., с тегло над 110 кг., с къса кестенява права коса, бузест, с изпъкнали очи и голям корем /явно също от пълнотата си/. Същото описание св. О. е направил и при разпита си на 15.12.2010 г. (л. 59 ДП) – „на видима възраст около 40 год., висок около 1,70 см., с тегло над 110 кг., с къса кестенява права коса, той също бе бузест, очите му бяха изпъкнали и имаше голям корем /явно също от пълнотата си/.

Описанието на лицето явно се разминава, както с непосрествените впечатления на състава на съда от външния вид на подс. Н., така и със снимката – не се виждат изпъкнали очи или значително наднормено тегло.

Това поставя под съмнение категоричността на св. О., изразена в съдебно заседание пред РС, че подс. Н. е лицето, което се е явило в мандрата, заедно с обв. С.. Пред въззивния съд св. О. сам посочва, че е бил затруднен при разпознаването, тъй като имало видимо различие между „това, което беше на тази среща и при разпознаването”.

С разпореждане от 19.04.2013 г. докладчикът по нохд №155/2013 г. е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора, тъй като приел, че е налице противоречие и неяснота на обвинението, тъй като се сочи, че обвиняемите въвели в заблуждение св. О., че ще му платят цената на стоката, с намерение да не изпълнят това парично задължение, а след това, че са му създали невярна представа, относно изгодността на сделката. С определение №126/07.05.2013 г. ОС Разград отменил разпореждането на районния съдия и върнал делото за продължаване на съдебното производство.

В съдебно заседание на 16.01.2012 г. пред РС Русе по нохд №2810/2011 г. подс. Н. е съобщил данни, че е извършил проучване и установил кое е лицето, което участвало с Р.С. при сключване на сделката със св. О., както и на кого е продадено сиренето. Заявил е, както на ДП че не е напускал страната.

След отмяна на съдебния акт, при която е върнато делото за ново разглеждане, съдията – докладчик с разпореждане №495/20.06.2012 г. по нохд №1377/2012 г. е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора. Приел е, че в обвинителния акт липсват изводи, относно обективни признаци от състава на престъплението измама и участието на обвиняемите в него, като въпреки обвинение в предварителен сговор, то за това не са се съдържали никакви обстоятелства (след това прокурорът е включил в обвинителния акт твърдения за сговор на подсъдимите да вършат престъпления, а след това уговорка и разпределение на ролите, относно измамата на св. О., но в тази насока липсват каквито и да е доказателства), не са посочени неистинските обстоятелства, мотивирали О. да сключи сделката.

След връщане на делото, с постановление от 13.08.2012 г. делото е спряно за издирване на обв. С.. С постановление от 05.12.2012 г. са разделени материалите по отношение на двамата обвиняемия, тъй като С. не е бил издирен. С постановление от същата дата (л. 1 ДП т. 2) било възобновено производството против Н.. С постановление от 17.01.2013 г. бил привлечен като обвиняем за това, че за времето от 06.09.2010 г. до 06.10.2010 г. в с. Липник, след предварителен сговор с Р. И. С., с цел да набави за себе си и за Р. И. С. имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у св. О. за това, че ще сключи изгодна сделка за продажба на 4995 кг. бяло саламурено сирене в Република Германия. След което са изискани справки за съдимост, назначена оценъчна експертиза и приложени удостоверения за актуално състояние на търговско дружество на подсъдимия. Предявено е разследването на 31.01.2013 г. и внесен нов обвинителен акт на 01.03.2013 г.

Не се установява да е извършена проверка на обстоятелствата, съобщени от подсъдимия в съдебно заседание пред РС Русе, нито данните, съобщени от подсъдимия при предявяване на разследването на 10.11.2011 г. (л. 230, л. 239). Прокурорът е счел, че обективната истина по делото е установена.

Въззвиният съд счита, че не се установява по несъмнен начин участие на подс. Н. в извършване на престъплението, за което е обвинен. Не се установява контакт на подсъдимия Н. с пострадалия св. Д. О., при който да е мотивиран от Н., чрез създаване на неверни представи, довели до това да извърши имуществено разпореждане. Няма доказателства за предварителен сговор, разпределение на роли, съответно съзнание у лицето, представило се за македонски гражданин, който предлага реализация на сирене в Германия и то според установената уговорка, при незабавно плащане при получаване на стоката, че знае че в следващ момент, пострадалия, с други действия, ще бъде мотивиран да предаде стоката, без да му бъде платена.

РС е направил неправилни фактически изводи, в резултат на неправилна оценка на доказателствата. Присъдата следва да се отмени, а подсъдимият признат за невиновен, какъвто акт постанови и съда.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

ДГ