МОТИВИ към Присъда № 59/17.12.2013г. по НОХД № 365/2013г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу С.В.Ц. ***, който е обвинен в това, че на 04.07.2013г. в с.Беловец, Област Разград, при управление на товарен автомобил „Мерцедес 212 Д” с д.к. № В 92-52 РТ, нарушил правилата за движение, визирани в чл.40, ал.1 от ЗДвП, задължаващи водача преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението и в чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, задължаващ водача по време на движението назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасност и по непредпазливост причинил смъртта на 58-годишната С. И. Р. от с.с. – престъпление по чл.343, ал.1, б.„в”, предл.1 във вр. с чл.342, ал.1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден в закона и наказание лишаване от право да управлява МПС за максималния допустим законов срок.

Подс. С.В.Ц. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Неговият защитник адв.П.М. *** предлага налагане на условно наказание лишаване от свобода в минималния размер с приложение на института по чл.55 НК.

Частните обвинители Е.Ш.Р., Н.Е.Ш. и И.Е.Ш. чрез повереника си адв.Р.В. *** молят за осъдителна присъда с налагане на наказанието лишаване от свобода над средния размер, предвиден в закона, и наказание лишаване от правоуправление за максималния срок.

Разградският окръжен съд, в производството по чл.371, т.2 и сл.НПК, приема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият Ц. е правоспособен водач на МПС с категория „В” и притежава свидетелство за правоуправление № 244731834/10.04.2009г. (л. 42).

Работи като шофьор по трудов договор (л. 45) с „Вела Нор Груп” АД – с. Константиново, Община Варна, считано от 17.01.2013г.

Поверен му е за управление товарен автомобил – фургон „Мерцедес 212 Д” с д.к. № В 92-51 РТ, с който ежедневно доставя хляб в магазин за хранителни стоки, находящ се на ул. „Нарцис” № 11 в с. Беловец, Област Разград.

На 04.07.2013г. около 6 часа сутринта, както обикновено, подс.Ц. пристигнал в с.Беловец. Спрял автомобила пред магазина и започнал да разтоварва каси с хляб и да ги внася в търговското помещение.

По същото време в магазина дошла 58-годишната С. И. Р. Купила един хляб и излязла навън. Тръгнала към дома си на ул. „Еделвайс” № 9, като се движела плътно вляво по пътното платно в своята посока за движение.

Домът на пострадалата Р. бил разположен на кръстовището на ул. „Еделвайс” и ул. „Нарцис”, като оставал в дъното на последната и пряко срещу задната част на спрелия пред магазина автомобил.

След като излязла от магазина, пострадалата Р. следвало да измине 16 м. до достигане на кръстовището и след това да премине през цялата 10-метрова ширина на ул. „Еделвайс”, за да достигне до дома си.

След като внесъл още една каса хляб, подс. Ц. също излязъл от магазина и се качил в автомобила.

Включил двигателя и предприел движение на заден ход.

Нормата на чл. 40, ал. 1 от Закона а движение по пътищата (ЗДвП) го задължавала преди да започне това движение, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението.

Движещата се по пътното платно жена съставлявала действително такава опасност и подс.Ц. имал обективна възможност да я възприеме. Не изпълнил обаче законовото си задължение и сам виновно се поставил в невъзможност да я забележи. Започнал движението без да се оглед назад. Разчитал, че при включване на задна скорост автомобилът ще издаде светлинен и звуков сигнал, който ще бъде възприет от евентуални пешеходци и те сами ще се предпазят от автомобила.

При последващото си движение назад подс. Ц. не изпълнил и задълженията си по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП, тъй като нито наблюдавал пътя зад превозното средство, нито осигурил лице, което да му сигнализира за опасности.

На около 4 м. преди кръстовището автомобилът достигнал движещата се в същата посока, но с гръб към него жена, и я ударил със задната си дясна част.

Пешеходката извикала и паднала на пътното платно. В резултат на неправомерното си поведение в предходните моменти, обаче подс. Ц. не възприел удара. Продължил да се движи назад и надясно, за да навлезе по ул. „Еделвайс”. Не реагирал и на опитите на св. Р. да го сигнализира и спре.

Пострадалата Р. останала между гумите на автомобила, който провлачил тялото ù и то се озовало в началото на кръстовището, пред предните колела на автомобила.

В следващия момент подс. Ц. спрял за миг, но веднага продължил движението напред и наляво, за да навлезе по ул. „Еделвайс” към центъра на селото.

При това движение предното дясно колело на автомобила прегазило тялото на падналата жена, преминавайки и през лицето ù.

Едва тогава подс. Ц. употребил спирачки и спрял следващите 10 метра.

Пострадалата Реджебова останала да лежи по гръб на пътното платно, с обилен кръвоизлив в областта на главата и откъслечни дихателни движения. В следващите минути починала.

Назначената съдебно-медицинска експертиза дава заключение, че в резултат на удара и последващото прегазване от товарния автомобил, пострадалата е претърпяла тежка съчетана травма на главата, шията и гърдите със счупване на черепа, кръвонасядания на меката черепна обвивка и разскъсно-контузни рани по лицето и главата, счупване на гръбначния стълб с разместване и разкъсване, счупване на шест ребра в дясно и в ляво, с аспирация на кръв, оток на мозъка и малкомозъчно вклиняване.

Установени са и множество охлузвания в лявата гръдна област, корема, горните и долните крайници.

Причината за смъртта на пострадалата е тежка черепно- и гръбначно-мозъчна травма.

В заключението на назначената автотехническа експертиза като причина за настъпване на произшествието е изведено неправомерното поведение на подс. Ц. като водач на товарния автомобил при осъществяване на движението назад без изпълнение на необходимите мерки за безопасност, изискуеми съгласно визираните по-горе норми на ЗДвП.

Горните факти са признати от подс.С.Ц., който е изразил съгласие да не се събират доказателства за тях. Неговото самопризнание се подкрепя от писмените и гласните доказателства от досъдебното производство. Всички те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Фактите относно времето, мястото и начина на извършване на деянието са изяснени посредством посочените експертизи, чиито заключения като неоспорени, компетентни и обосновани се възприемат от съда изцяло.

Подс.С.Ц. е на 22 години, не е женен, към момента на извършване на престъплението не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. От безспорните фактически обстоятелства по делото се извежда категоричен извод, че като водач на МПС подс.С.Ц. е нарушил установените правила за движение. Не се е съобразил с нормата на чл.40, ал.1 ЗДвП, която го задължава преди да започне движение назад, да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението. Не е изпълнил и повелята по чл.40, ал.2 ЗДвП по време на движението назад непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасност. Като пряка и непосредствена последица от нарушаването на тези две правила е смъртта на пострадалата пешеходка Селиме Реджебова, която се е намирала зад автомобила и е била прегазена от него.

Формата на вината на подс.Ц. е несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС той познава правилата по ЗДвП и ППЗДвП и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1 НК.

При определяне на наказанието на подс.С.Ц. съдът отчете като смекчаващи отговорността му следните обстоятелства: самопризнанието му, чистото му съдебно минало и младата му възраст. Отегчаващи отговорността му обстоятелства са високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от завишения ръст на престъпленията по автотранспорта и начина на извършване на конкретното престъпление с оглед обстоятелството, че подс.Ц. не е усетил първоначалното съприкосновение с тялото на пострадалата и е продължил движението назад, прегазвайки главата и гръбначния й стълб, причинявайки й неописуеми страдания. Предвид горното съдът намери за справедливо наказанието лишаване от свобода за срок от 4 години. В този размер то съответства на характера и тежестта на престъплението, и е достатъчно за изпълнение целите по чл.36 НК. Съгласно чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58, ал.1 НК съдът намали наказанието лишаване от свобода с една трета и наложи окончателно наказание от 2 години и 8 месеца. Предвид този размер, липсата на минали осъждания и възможността целите на генералната и особено на индивидуалната превенция да бъдат постигнати без ефективното му изтърпяване, следва да се приложи института по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието да се отложи за изпитателен срок от 3 години. Този срок съдът счита за подходящ да осъществи необходимата превантивна функция.

Съдът не споделя предложението на защитата за прилагане на института на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. Горните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни, нито обуславят несъразмерна тежест на предвиденото наказание. Вярно е, че подс.Ц. е работил, но за шестте месеца, през което е изпълнявал длъжността шофьор, е извършил настоящото деяние. Стажът му като водач на МПС е около 4 години и за този период е регистрирано и друго нарушение на правилата за движение – вж. справка за нарушител от региона на л.41 от ДП.

Съгласно императивната норма на чл.343г НК на подс.С.Ц. следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните обстоятелства съдът определи срок на лишаването от правоуправление 2 години и 6 месеца. Касае се до тежък общественоопасен резултат, с оглед на който подс.Ц. следва да бъде лишен от възможността да управлява МПС за по-продължително време.

На основание чл.189, ал.3 НПК подс.Ц. следва да заплати направените по делото разноски.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

НР