РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъдата от 15.01.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 368/2013г.

Производството е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при условията на чл.371, т.2 НПК.

Обвинението срещу подсъдимия Ю.Н.Ш. *** е за това,че на 18.07.2013г. в с.Хърсово, обл.Разград е направил опит умишлено да умъртви С.М.М. ***, като опитът останал недовършен поради независещи от него причини – престъпление по 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, и за това,че: за времето от 2003г. до 18.07.2013г. в с.Хърсово, обл.Разград е държал огнестрелно оръжие – ловна пушка двуцевка /успоредка/, калибър 16 и един боеприпас – ловен патрон, калибър 16, без да има за това надлежно разрешение- престъпление по чл. 339, ал. 1, пред. 2 от НК.

На основание чл.76 и чл.84 НПК съдът конституира в качеството на частен обвинител и граждански ищец пострадалия С. М.М. *** представляван от служебно назначения повереник - адв.Ал.М., и прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявения граждански иск срещу подсъдимия Ш. за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лв. ведно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане.

В с. заседание подсъдимият Ш. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

При условията на чл.373 ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 НПК в хода на съдебното следствие не се извърши разпит на подсъдимия.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено, следното:

Подсъдимият Ш. от 2003г. живеел в имот, намиращ се в с. Хърсово, ул.Баба Тонка" - № 3. След като се настанил, намерил в къщата ловна пушка, двуцевка /успоредка/, 16- ти калибър, произведена в гр. Сент Етиен, Франция, ведно с един ловен патрон от същия калибър. Въпреки, че нямал разрешение за носене на огнестрелно оръжие и боеприпаси, той скрил пушката и патрона в имота си, без да каже на никого.

През 2009г. подс.Ш. заживял на съпружески начала със св. Мийрям М..

В село Хърсово живеел и С.М.М.. Той обитавал имот заедно със св. Г.Е.. Двамата имали едно малолетно дете, като при тях живеели и още две деца на свидетелката, едно от които - св. А.Г.. С.М. не работел, ежедневно употребявал алкохол, след което ставал агресивен и конфликтен.

Подс. Ш. и С.М. се познавали отдавна, но през 2008г. двамата се скарали. Отношенията им се влошили още повече в началото на м. март 201Зг., когато св. А.Г. родила дете. Майка й - св. Г.Е. и С.М. смятали, че подсъдимият е негов баща и трябва да полага съответните грижи.

Сутринта на 18.07.201Зг. св. Е. срещнала подс.Ш. *** селото. Двамата започнали да спорят. Подсъдимият отрекъл да е баща на детето на св. А.Г.. Наред с това предложил на св. Е. да ѝ „направи" дете. Това още повече ожесточило спора. В един момент подс.Ш. заявил, че ще набие свидетелката, дори: „ ... ако трябва да отиде в затвора".

След като се прибрала в дома си св.Е. разказала на С.М. за случилото се, който се ядосал и започнал да пие вино. Около 20,30 ч. – 21,00 ч. същият ден М. бил много пиян. Повлиян от алкохола той взел една брадва и я сложил в конската си каруца. След това извикал св. Е. и заедно с малолетното си дете се качили в каруцата. Тримата отишли до къщата на подс. Ш. и спрели на поляната пред нея. С.М. влязъл през входната дървена врата в двора. Св. Е. и детето останали в каруцата. От входната врата до къщата разстоянието било 13м. като се минавало по пътека направена от бетонни стълбове, обрасли с трева. Той изминал половината разстояние до къщата и спрял на около 5 м. от подс.М., който по това време се къпел отвън до чешмата в корито. С.М. му казал „Ти си тръгнал вече да ебеш всички наред. Излез да поговорим по мъжки". Тогава подсъдимият станал, отишъл в къщата, където по това време била и св. М. М., обул долната част на един анцуг и отново излязъл на двора. През това време С.М. се върнал на улицата до каруцата, взел брадвата и застанал на около 80см. пред входната пътна врата на имота. Подс.Ш. се доближил и застанал пред него. Тогава С.М. вдигнал брадвата над главата си, без обаче да посегне да удари подсъдимия. Виждайки това подсъдимият казал: " О, аз съм застрашен. Ей сега ще те оправя". Веднага след това се обърнал, отишъл в къщата, взел пушката, в една от цевите на която бил поставен патрон. Св.М.М. се опитала да го спре, но той казал: „ Махай се, че и теб ще убия". След това излязъл отвън, изминал около 5 - 6м. по пътеката и спрял. През това време С.М. продължавал да стои прав, на поляната, пред входната пътна врата на имота. Разстоянието между двамата било 7- 8м. Подс. Ш. вдигнал пушката, прицелил се в лицето на С.М. и стрелял. Прострелян С.М. паднал на земята, а конят му се изплашил и побягнал, теглейки и каруцата, в която били св. Е. и дъщеря ѝ и спрял на около 30 м. Подс.Ш. започнал да вика към свидетелката: „И теб ще застрелям, ако доближиш С.". Виждайки, че последният лежи неподвижно на земята, св. Е. се обадила на телефонен номер 112 от мобилния си телефон и разказала за случилото се. От своя страна подсъдимият също се обадил на номер 112, откъдето го свързали със св. К€ - оперативен дежурен в РУП - Исперих и признал за извършеното престъпление. Скоро при пострадалия дошла линейка, с която С.М. бил откаран в МБАЛ „Св. Иван Рилски" - Разград, където останал на лечение до 05.08.2013г.

След пристигане на органите на полицията, подс.Ш. предал доброволно пушката, ведно с намиращата се в нея гилза. Св. Е. от своя страна предала брадвата, която носел пострадалия.

От назначената и извършена съдебно - медицинска експертиза (т. I, л. 105-108) се установява, че пострадалият С.М. – 55г., е получил следните увреждания: огнестрелни наранявания в областта на лицето, очните ябълки, шията, горната част на гърдите и раневи канали в областта на меките тъкани на главата, шията, горната част на гърдите, очните ябълки, мозъчното вещество, трахеята и хипофаринкса, повечето завършващи сляпо, с наличие на чужди тела с метална плътност/ сачми/, контузии на мозъка, колекции от кръв по клепачите на очите и в меките тъкани около очите, кръв в синусите, които увреждания са наложили извършване на трахестомия. Описаните увреждания отговарят да са получени от изстрел от ловно оръжие със сачми при инцидента на 18.07.2013г. по начин съобщен от свидетелските показания.

Експертизата заключава, че тези увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота; проникващи наранявания в черепната кухина и загуба на зрението на двете очи.

Вещото лице сочи, че се касае за продължителен възстановителен период, като няма данни, от които да се приеме, че зрението на пострадалия ще се възстанови. Предвид находката от рентгеновите снимки, прегледа и медицинската документация експертизата приема, че се касае за изстрел отдолу нагоре по отношение хоризонталната линия на очите.

Съгласно изготвената химическа експертиза (т. I, л. 92), по време на извършване на инкриминираното деяние пострадалият С.М. е бил с концентрация на алкохол в кръвта 3,23 на хиляда. Това отговаря на тежка степен на алкохолно опиване.

От назначената съдебно - психиатрична експертиза (т. I, л. 113-117) се установява, че преди извършване на деянието спрямо него, пострадалият С.М. е страдал от синдром на алкохолната зависимост, а по време на деянието се е намирал в състояние на обикновено алкохолно опиване – тежка степен – 3,23%о установен етилов алкохол в кръвта, съгласно заключението на съдебната химическа експертиза.

Експертизата заключава, че в резултат на престъплението С.М. е получил постконтузионен синдром и лек психоорганичен синдром. По тази причина и в резултат на алкохолното опиване той не може да дава достоверни показания относно фактите от значение по делото.

Съгласно назначената балистична експертиза (т. I, л. 121-124) ловната пушка, с която подсъдимият Ш. е прострелял С.М. представлява фабрично, техническо изправно и годно оръжие, с което може да се произведе изстрел.

Гилзата намерена в цевта на пушката е част от стандартен, фабрично произведен ловен патрон, калибър 16, предназначен за стрелба словно оръжие, калибър 16.

Експертизата заключава, че посоката на изстрела в случая, е по дължината на пътеката водеща към пътната врата, а разстоянието от което е бил произведен изстрела е минимум 6-7 метра.

Видно от писмо от РУП- Исперих (т. II, л. 142) към 18.07.2013г. на подсъдимия Ю.Ш. не са издавани разрешения за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси, както и не се водят на отчет огнестрелно оръжие и боеприпаси в РУП - гр. Исперих.

Съгласно заключението на комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза (т. I, л. 129-136) подс. Ш. не се води на отчет в МБАЛ -Разград. Той страда от диссоциално личностово разстройство. Това е нарушение на структурата на личността и поведенческите стереотипи на индивида. Няма пряка връзка със заболяване или увреждане. Обхваща няколко сфери на функциониране и е свързано със социална дезадаптация. Характерно за диссоциалното разстройство сочат експертите, е незачитане на социалните норми и грубо безразличие към чувствата на другите. Поведението не се модифицира лесно дори и от наказание. Има ниска поносимост към фрустрация и нисък праг на отключване към агресивни реакции, вкл. и физическо насилие. Налице е склонност да се обвиняват другите и да се измислят правдоподобни обяснения за проявите довели до конфликт. Психопатното поведение не може да аргументира „разстройство на съзнанието", дори при тежки декомпенсации. То има два съдебно-психиатрични и психологични аспекта. Първият е, че психопатията улеснява извършването на престъпление, а от друга страна риска от рецидивизъм е много сериозен проблем. Поради тези причини подс. Ш. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.

Анализът на състоянието на подсъдимия по време и след деликта обуславят извода, че емоционалните му реакции не достигат дълбочината на физиологичния афект. Действията му не се отличават с внезапност и импулсивност.

Поведението му илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията. Не се откриват психични отклонения, които да лишават подс. Ш. от годност да дава адекватни и достоверни обяснения по случая.

Няма данни за вроден дефицит и деменция.

Подсъдимият заключават вещите лица, е склонен към конфликти. Има склонност лесно да попада в асоциални групи, вследствие на слаба съпротивляемост към дезорганизиращи условия.

Тази фактическа и правна обстановка съдът прие за установена и доказана не само от депозираното самопризнание на подс.Ш. в съдебно заседание по реда на чл.371 т.2 НПК, респ. не само от изразеното от него признание изцяло на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и от всички събрани на досъдебното производство доказателства: обясненията на подс.Ш., свидетелските показания, заключенията на назначените извършени по делото експертизи- съдебно химическа, съдебно медицинска, съдебно психиатрична, комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, балистична експертиза, криминалистическа дактилоскопна експертиза, физикохимична експертиза, писмените и веществените доказателства, с които по категоричен начин се потвърждава това самопризнание.

Анализът на събраните по делото доказателствата по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме по категоричен начин, че автор на инкриминираните деяния е подсъдимият Ю.Н.Ш. както и че, с действията си от обективна и субективна страна той е осъществил съставите на чл.115 в.в. с чл.18 ал.1 от НК и на чл.339 ал.1, предл. 2-ро от НК, поради което бе признат за виновен и осъден,по следните съображения и правни изводи:

Разпитан на досъдебното производство подс.Ш. е заявил, че се признава за виновен, че „наистина за един миг” провалил целия си живот „ с тези” си „деяния” както и че, съжалява за случилото се. Други обяснения по обвинението срещу него не е дал възползвайки се от правото, което законът му дава.

Това признание за вина на подс.Ю. обаче, в конкретният случай е в пълно съответствие със съдържанието на събраните в досъдебното производство доказателства.

На първо място – гласните доказателства. При изграждане на становището си както за авторството на инкриминираните деяния така и за правната квалификация на същите съдът изцяло кредитира за обективни и достоверни показанията на разпитаните по делото свидетели. Същите са последователни, логични, без съществени противоречия и са взаимнодопълващи се.Безспорно се установява и доказва по делото от показанията на разпитаните свидетели и представените от прокуратурата писмени доказателства – преписка Вх.№ 579/2012г. на РП-Исперих и материалите на ДП№ 157/2011г. по описа на РУП-Исперих наличието на влошени отношения между подс.Ю. и пострадалия С.М. още през 2008г., когато двамата се скарали. Безспорно се установява също, че отношенията ѝм още по-вече се влошават, когато през месец март 2013г. дъщерята на св.Е. – св.А.Г. родила дете, за което дете св.Е. и С.М. смятали, че подс.Ю. е негов баща и трябва да полага съответни грижи, обстоятелство, което подс.Ю. отричал, респ., че той не е баща на това дете и съответно не дължи нищо. В хода на анализа на доказателствата по делото относно случилото се на инкриминираната дата и място, съдът изцяло кредитира за обективни и достоверни показанията на св.Е.- фактическата съжителница на пострадалия С.М., защото нейните показания се подкрепят от останалите по делото доказателства и конкретно установените факти и обстоятелства. Показанията на тази свидетелка относно, срещата ѝ сутринта на инкриминираната дата с подс.Ю., за разговора, който са провели двамата, за обстоятелството,че тя е споделила тази среща и характера на разговора ѝ с подс.Ю., когато се е прибрала в къщи с пострадалия С.М. както ѝ, че след този разговор ядосан пострадалият е употребил до вечерта значително количество алкохол се потвърждават от показанията на св.А.Г.- дъщерята на св.Е. и заключението на съдебно-химическата експертиза установяващо тежка степен на алкохолно повлияване на пострадалия към момента на извършване на инкриминираното деяние спрямо него. Св.А.Г. потвърждава и показанията на св.Е. относно, обстоятелствата и причините поради които, майка ѝ и С.М. са тръгнали вечерта на инкриминираната дата за дома на подсъдимия с конската каруца, в която пострадалият М. сложил и брадва. Безспорно се установява по делото от свидетелските показания, че целта на пострадалия е била да се разправя с подсъдимия като му поиска обяснение за разговора проведен с жена му св.Е. сутринта същия ден, за отношението му към нея, както и за отношението му към св.А.Г..Част от показанията на св.Е. се потвърждават и от показанията на св.М.М. – фактическата съжителница на подс.Ю.. Съдът даде вяра на показанията на св.Е. не само защото, нейните показания относно авторството, на инкриминираното деяние, че именно подс.Ю. е бил този, който е прострелял с ловната пушка пострадалия С.М. се потвърждават от всички разпитани свидетели част, от които потвърждават признанието за вина изказано пред тях от самия подсъдим веднага след извършване на деянието, но и защото, нейните показания като единствен свидетел-очевидец на случилото се между подсъдимия и пострадалия, се потвърждават от заключенията на съдебно-медицинската експертиза, която установява, че действително пострадалият е бил прострелян в главата, от заключението на балистичната експертиза, която установява, че посоката на изстрела е бил по дължината на пътеката водеща към пътната врата и разстоянието, от което е бил произведен изстрела е минимум 6-7 метра, както и от конкретно установените обективни факти и обстоятелства по делото чрез свидетелските показания, които са категорични, че към момента на изстрела действително пострадалият се е намирал на улицата в близост до пътната врата,а не вътре в двора на къщата,от където е бил прострелян, както и че, брадвата носена от пострадалия веднага след прострелването, е била намерена от свидетелите на улицата подпряна на оградата.

При изграждане на становището си както за авторството на извършените деяния така и за правната квалификация на същите съдът изцяло кредитира за обективно и достоверно заключението на съдебно-медицинската експертиза. Касае се, за експертно заключение изготвено обективно и компетентно въз основа на обективни дадености намерени при прегледа и проведеното лечението на пострадалия С.М., заключение което е изцяло в синхрон със свидетелските показания и конкретно установените факти и обстоятелства. Експертизата установява по категоричен начин причиненото огнестрелно нараняване на пострадалия получено от изстрел с ловно оръжие със сачми и причинените травматични увреждания от сачми в областта на главата с входни наранявания в областта на лицето, очните ябълки, шията, горната част на гърдите и раневи канали в областта на меките тъкани на главата, шията, горната част на гърдите, очните ябълки, мозъчното вещество, трахеята и хипофаринкса, повечето завършващи сляпо с наличие на чужди тела с метална плътност /сачми/, контузии на мозъка, колекции от кръв по клепачите на очите и в меките тъкани около очите, кръв в синусите, които увреждания са наложили извършване на трахеостомия и са причинили на пострадалия разстройство на здравето временно опасно за живота, проникващи наранявания в черепната кухина и загуба на зрението на двете очи.

Съдът кредитира изцяло за обективно и достоверно заключението на балистичната експертиза, която установява по категоричен начин, че ловната пушка предадена доброволно от подс.Ю. на разследващия орган и за, която към момента на предаването ѝ обяснил, че с нея е стрелял по С. е техническо изправно и годно оръдие да произведе изстрел както и, че е възможно произвеждането на изстрел с предоставеното оръжие.

В хода на анализа на доказателствата по делото по отделно и в съвкупност съдът кредитира за обективни и достоверни и заключенията на съдебно-психиатричната експертиза касаеща пострадалия С.М. и комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза касаеща подс.Ю.. И двете експертни заключения са извършени обективно и компетентно, извършени въз основа на психиатрични и психологични изследвания и са изцяло в синхрон с доказателствата по делото-свидетелските показания, експертните заключения по другите експертизи и с конкретно установените факти и обстоятелства по делото.

Относно, пострадалия С.М. съдебно-психиатричната експертиза установява, че преди прострелването същият страдал от Синдром на алкохолна зависимост,а по време на деянието се е намирал в състояние на Обикновено алкохолно опиване-тежка степен. В резултат на деянието извършено спрямо него пострадалият е получил постконтузионен синдром и лек психоорганичен синдром По тази причина заключава експертът, и в резултат на алкохолното опиване той не може да дава достоверни показания относно фактите от значение за делото.

Относно, подс.Ю. комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза заключава, че към момента на извършване на инкриминираното деяние същият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, следователно, същият е наказателноотговорно лице по см.на чл.31 ал.1 от НК.

При този анализ на доказателствата и конкретно установените факти и обстоятелства по делото безспорно се установява, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Ю. е осъществил състава на чл.115 в.в. с чл.18 ал.1 и състава чл.339 ал.1, предл.2-ро НПК.

Подсъдимият е прострелял главата на пострадалия. Тази огнестрелна рана той е причинил с ловна двуцевна пушка. По този начин обективно му е причинил телесни увреждания, които по своето естество могат да доведат до смъртта на М.. В конкретния случай, само своевременно оказаната медицинска помощ е спасила живота на пострадалия. Следователно, от обективна страна е налице довършен опит към убийство, защото обективните действия по умъртвяването са осъществени от подс.Ю., но общественоопасния резултат не е настъпил по независещи от него

От субективна страна, подс.Ю. е действал при пряк умисъл. В последната си дума пред съда подс.Ю. заяви, че не е искал да убие пострадалия. Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика обаче, за умисъла на дееца се съди от обективните действия, които е предприел и извършил по осъществяване на деянието - от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на жертвата с оръжието, и други обстоятелства, а не от думите, респ.обясненията които дава.

В конкретният случай, средството, с което е извършено деянието – пушка, двуцевка- технически изправно огнестрелно оръжие годно да причини смъртоносно нараняване, много близкото разстояние 7-8м, от което е възпроизведен изстрела с пушката към пострадалия, насоката на нараняването и мястото на нараняването – главата на пострадалия жизненоважен орган и обективно причинените множество телесни увреждания от огнестрелното нараняване със сачми в областта на този жизненоважен орган – главата, всичко това сочи по категоричен начин, че подс.Ю. е действал при пряк умисъл – искал е да лиши от живот пострадалия С.М., съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици. В подкрепа на този извод на съда, се явява и обстоятелството, че преди да простреля пострадалия, подсъдимият Ю. казал на св.М. М. – фактическата си съжителница, която се опитала да го спре: „Махай се, че и теб ще те убия", а веднага след възпроизвеждане на изстрела викнал на св.Е.: „И теб ще застрелям, ако се доближиш до С.”.

Безспорно се установява по делото, че подс.Ш. в продължение на близо 10 години е укривал в дома си двуцевната пушка, ведно с един патрон, за които е знаел, че няма съответно разрешение от компетентните органи, поради което той е осъществил от обективна и субективна страна и състава на деянието по чл.339 ал. 1, предл. 2-ро НК.

Съдът не прие за основателно и доказано възражението на защитата на подсъдимия, че в случая се касаело за неизбежна отбрана, защото било налице противоправно поведение и нападение от страна на пострадалия към подсъдимия.

Съгласно смисъла на закона и постоянната съдебна практика не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана-за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване на вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.Следователно, при неизбежната отбрана отбраняващият се действа в момент, когато прякото и непосредствено нападение, изразено в насилие още продължава и целта на дееца е да го отблъсне. Неизбежна отбрана има и когато противоправното поведение не е започнало, но опасността деецът да бъде нападнат е реална и непосредствена.

В конкретният случай обаче, липсват такива доказателства.Безспорно се установява по делото, както бе посочено горе, че отношенията между пострадалия и подсъдимия са били влошени.Безспорно също се установява както бе посочено горе, че пострадалият в състояние на тежко алкохолно опиване, но обикновено такова решава да отиде до дома на подсъдимия за да се разправя с него, да му поиска сметка обяснения за отношението към фактическата му съжителница и нейната дъщеря, респ., следва да се приеме, че той е искал да влезе в конфликт, в спор с подсъдимия като взема и брадвата със себе си, която сложил в конската каруца.

Но, в случая, пряко противоправно нападение изразяващо се във физическо насилие срещу подсъдимия обективно пострадалият не е предприел и не е осъществил, нито с поведението и действията си е представлявал или създал една реална и непосредствена опасност за подсъдимия да бъде нападнат. И това е така, защото стигайки до къщата на подсъдимия той влиза през пътната порта в двора с голи ръце, без брадвата, която останала в каруцата на улицата и сварва подсъдимия абсолютно беззащитен, гол до чешмата в двора, където последният се къпел. Следователно, ако действителната цел на пострадалия е била физически да се саморазправи с подсъдимия или да създаде реална и непосредствена опасност за нападение спрямо него, то това е могло да стане абсолютно безпрепятствено, никой и нищо не би могло да го спре, т.е. пострадалият е могъл да влезе в двора на къщата с брадвата да осъществи физическо насилие или да създаде реална опасност за физическо нападение спрямо подсъдимия с брадвата в ръце в ситуацията, в която се е намирал подсъдимия.В тази връзка, са и показанията на св.А.Г., която от разговора с майката св.Е. след случилото се обяснява, че пострадалият не е искал да „ удря Ю. с брадвата,а я взел със себе си за да може да се предпази, ако Ю. му посегне с нещо”. След това, двамата подсъдимия и пострадалия се разделят. Подсъдимият влиза в къщата за да се облече, а пострадалият излиза на улицата, взема брадвата от каруцата и застава в близост до пътната врата, но на улицата, извън имота на подсъдимия. След като подсъдимият се облича, излиза от къщата с празни ръце и приближава към пътната врата, пострадалият вдига брадвата, но не посяга да удари подсъдимия и не влиза в двора на къщата. Следователно, за втори път няма пряко и непосредствено нападение срещу подсъдимия, нито е създадена реална и непосредствена опасност от такова нападение. И това е така, защото ако пострадалият е имал намерение физически да се саморазправи с подсъдимия или да създаде реална и непосредствена опасност за физическа саморазпра, той отново е могъл да го направи безпрепятствено без подсъдимия да може да се защити, защото последният е бил с голи ръце. Вместо това, пострадалият продължава да стои отвън на улицата макар и с брадва в ръка, не прекрачва прага на вратата, не влиза в имота на подсъдимия, не предприема действия по преследване на подсъдимия с брадвата, докато подсъдимия е получил възможността и е разполагал с достатъчно време спокойно, необезпокояван от никого да се обърне, да тръгне по пътеката, да влезе в къщата, да вземе пушката, да я зареди, да излезе отново отвън, да тръгне по пътеката на двора към пострадалия, който продължавал да стои на улицата извън имота, и когато го наближава на разстояние от около 7-8 метра, да вдигне пушката, да я насочи към главата на пострадалия, да се прицели спокойно, и хладнокръвно да стреля.

Тези правни изводи на съда изградени въз основа на конкретната фактическа обстановка по делото се потвърждават по категоричен начин и от заключението и на комплексната съдебно-психиатрична и психична експертиза, която заключава, че по време на извършване на деянието и след него емоционалните реакции на подсъдимия Ю. не достигат дълбочината на физиологичния афект, действията му не се отличават с внезапност и импулсивност, следователно, липсват и каквито и да било доказателства по делото подсъдимият Ю. да е действал и в състояние на силно раздразнение характеризиращо се с внезапно настъпващо и бурно, стремително протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействие на външни фактори и заемащо господстващо положение в съзнанието на дееца, липсват и доказателства подсъдимият Ю. да се е намирал в особено психическо състояние на уплаха, стрес или смущение, което в значителна степен да му е попречило да оцени правилно обстановката, а поведението му сочат експертите, илюстрира несъмнено присъствие в ситуацията, възприемане и припомняне на детайли, последователност и логичност на действията.

Ето защо, съдът прие по категоричен начин, че в конкретният случай, с оглед на конкретно установената фактическа обстановка по делото, не са налице доказателства за приложението на чл.12 от НК, респ., за която и да било от хипотезите на този текст както и че, не са налице доказателства опитът за убийство да е бил извършен и при условията на чл.118 от НК.

По изложените съображения и правни изводи съдът призна подсъдимия Ю. за виновен в извършване на деянието по чл.115, в.в. с чл.18 ал.1 от НК и го осъди на лишаване от свобода за срок от девет години и шест месеца, призна същия за виновен в извършване на деянието по чл.339 ал.1, предл.2-ро от НК и го осъди на лишаване от свобода за срок от една година,и на основание чл.23 ал.1 от НК наложи едно общо наказание на подсъдимия най-тежкото от тях- лишаване от свобода за срок от девет години и шест месеца.

При индивидуализацията на наложеното на подс.Ю. наказание, съдът при съобразяване с разпоредбата на чл.58а от НК и отчитане на всички обстоятелства от значение за отговорността му съобразно см.на закона, наложи наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:

Отегчаващи вината обстоятелства.

Престъплението по чл.115 от НК в случая, завършило във фазата на опита е тежкото престъпление срещу личността, с висока степен на обществена опасност въздигнато от законодателя като такова и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност, и поради това е тежко наказуемо при граници на наказанието лишаване от свобода от 10 до 20 години, като опитът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление.

Престъплението по чл.339 ал.1 от НК е от категорията на общоопасните престъпления също с висока степен на обществена опасност и наказуемо в граници на наказанието лишаване от свобода от 2 до 8 години.

Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете обремененото съдебно минало на подс.Ю..Същият е многократно осъждан за различни престъпления в т.ч. и за престъпление по чл.116 от НК и за престъпления по чл.339 ал.1 от НК , изтърпявал е ефективно наложени му наказания лишаване от свобода.

Смекчаващи вината обстоятелства.

Независимо от тежкото съдебно минало на подс.Ю. от момента на последното му осъждане през 1997 год. до момента на извършване на инкриминираното деяние същият не е извършил други престъпления от общ характер. След като е излязъл от затвора закупил си е къща и се е установил постоянно в с.Хърсово. Същият е с добри характеристични данни, установяващо се от свидетелските показания. Познат на съселяните си като трудолюбив, сериозен човек, който никога не е създавал проблеми.Няма доказателства същият да е извършвал други криминални прояви, нарушения на обществения ред или да злоупотребява с алкохол.С постановление на РП-Исперих от 09.10.2012г. е постановен отказ да се образува наказателно производство срещу подс.Ю. по повод сигнал подаден срещу него от Г.Г. за престъпление по чл.152 ал.1 т.1 от НК. На следващо място, като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете поведението на пострадалия – явяването на пострадалия в дома на подсъдимия и повдигането на спор, който е бил много сериозен и продължавал с години, с ясното съзнание,че неизбежно ще доведе до личен конфликт респ., станалият инцидент в случая между пострадалия и подсъдимия е бил провокиран от пострадалия. Изказаното съжаление за стореното от страна на подсъдимия. Процесуалното му поведение след извършване на инкриминираното деяние – обаждането на тел.112 и съобщаването за случая, веднага изказаното признание за вина, че именно той е прострелял с пушка пострадалия пред полицейските служители, пред медицинските работници пристигнали на място за оказване на медицинска помощ на пострадалия, и пред негови близки, доброволното предаване на пушката също извършено веднага след случилото се, всичко това дава основание на съда да приеме, че с това си процесуално поведение подс.Ю. не е възпрепятствал по никакъв начин започналото разследване срещу него,а е оказал съдействие за надлежно документиране на извършеното от него тежко деяние, както и, че това му процесуално поведение е помогнало в случая, за сравнително бързото пристигане на екипа от спешната медицинска помощ и за оказаната своевременна и адекватна медицинска помощ, което става причина за спасяване живота на пострадалия, така също съдът обсъди и напредналата възраст на подсъдимия-60 години.

Ето защо, обсъждайки и отчитайки всичко това съдът намери, че са налице основания за приложението на хипотезата на чл.55 ал.1, т.1 от НК както и,че за постигане целите на наказанието регламентирани в чл.36 НК наложеното общо наказание в случая от девет години и шест месеца лишаване от свобода, се явява напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на дееца, което следва да бъде изтърпяно ефективно при строг първоначален режим, в затвор на основание чл.57 ал.1, в.в. с чл.60 ал.1 и в.в. с чл.61 т.2 от ЗИНЗПС.

Относно, предявения граждански иск за неимуществени вреди.

На основание чл.45 от ЗЗД съдът уважи предявения граждански иск от пострадалия С.М. за неимуществени вреди в размер на 40 000,00лв., ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане- 18.07.2013г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли иска в останалата му част до първоначално предявения размер от 80 000,00 лв.,като неоснователен и недоказан.

Присъденият размер от 40 000,00 лв., като обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди съдът определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД.

Изхождайки от см.на закона и постоянната съдебна практика, че понятието справедливост не е абстрактно такова, при определяне размера на обезщетението съдът прецени, следните обективно установени факти и обстоятелства по делото: напредналата възраст на пострадалия – 56 години, характера на причиненото телесно увреждане- множество огнестрелни наранявания от сачми в областта на главата – лицето, очите, шията, горна част на гърдите причинили проникващи наранявания в черепната кухина,, разстройство на здравето временно опасно за живота и загуба на зрението на двете очи-тежка телесна повреда, при които наранявания пострадалият е претърпял болка и страдание, възстановителния период е бил продължителен и пострадалият завинаги е останал без зрение, без каквито и да било данни, че зрението ще се възстанови. Но, съдът отчете и обстоятелството, че именно пострадалият е бил този, който е провокирал случилото се между него и подсъдимия с отиването си в дома на последния, при влошени лични отношения датиращи от години.

Ето защо, съдът прие,че така присъденият размер за неимуществени вреди в размер на 40 000,00 лв. е напълно справедлив съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД.

На основание чл.189 ал.3 НПК съдът постанови подс.Ю. да заплати разноските на досъдебното производство в размер на 1038,06 лв. в полза на Републиканския бюджет, а по сметката на РОС да заплати и ДТ върху присъдения размер на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 1 600,00 лв.

На основание чл.53 от НК съдът постанови отнемане в полза на държавата и оръдието на извършеното престъпление- ловна пушка двуцефка и гилза 16-ти калибър, които подсъдимият е държал, без да има за това надлежно разрешение, а по отношение на останалите веществени доказателства постанови унищожаване на същите след влизане на присъдата в сила.

След влизане на присъдата в сила представените от прокуратурата- преписка вх.№ 579/2012г. на РП-Исперих и ДП № 157/2011г. по описа на РУП-Исперих, следва да се върнат на Районна прокуратура-Исперих.

По изложените съображения Разградския окръжен съд постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДГ /Д.ВАСИЛЕВА/