равностойност на преводите възлиза на 295.62 лв. (икон. експертиза, т. III, л. л. 36 и 37).
През 2011г. подс. Х. получила 1 превод за 148.12 лв. от офис на „Ц.” АД, 1 превод за 420.23 лв. и един превод за 150 евро от офис на „Б.” ЕООД.
Общата левова равностойност на тези преводи възлиза на 861.72 лв.
При действието на влезлия в сила от 01.01.2007г. Закон за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) подсъдимата имала качеството на местно физическо лице по силата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от този нормативен акт и задължение да плаща данъци за придобитите от нея доходи от източници както у нас, така и в чужбина съгласно чл. 35, т. 6 във вр. с чл. 10, т. 6.
Получените
парични преводи за всяка една от посочените по- горе 5 календарни години, от
2007г. до
Произходът на придобитите парични средства не е доказан. Липсват и доказателства, че са обложени с данъци в страната на произхода ѝм или в България.
При това тези средства съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 12 от ЗДДФЛ.
Придобиването ѝм е породило задължение за подсъдимата да ги декларира, като подава изискуемата по чл. 50 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация, ежегодно в срок от 01.01. до 30.04. на следващата календарна година, в ТД на НАП - гр. Разград, като такава по постоянното ѝ местоживеене и в същия срок да плаща дължимия данък.
Подсъдимата, обаче не изпълнила това си задължение за нито една от горепосочените 5 календарни години (т. III, л. 53).
Като не подавала изискуемите по закон годишни данъчни декларации, тя възпрепятствала своевременното установяване на данъчните си задължения по ЗДДФЛ и не извършвала плащане на същите в законоустановените срокове.
Съгласно заключението на икономическата експертиза (т. I, л. 153) данъчните задължения на подсъдимата, определени по реда на чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ възлизат на 9657.49 лв. за 2007г., 3474.84 лв. за 2008г., 1055.56 за 2009г., 27.20 лв. за 2010г. и 79.28 лв. за 2011г.
Общият размер на укритите и неплатени от подсъдимата данъци, дължими за периода 2006г. - 2011г., възлиза на 27798.79 лв./икон.екс. т.1 л.156/.
II. За да осигури средства за семейството си подс. Х. се възползвала и от възможностите за подпомагане по Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД) и Правилника за прилагането му/ППЗСПД/.
Като майка на две непълнолетни деца, които отглежда в страната, тя имала право на семейни помощи за деца по чл.2, т. 3 от ЗСПД.
Правото на такава помощ е обвързано с условията, установени в чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в т. ч. с изискване средномесечния доход на член от семейството за предходните 12 месеца, да е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.
Кандидатстването за семейни помощи за деца изисква подаване на молба-декларация по образец, като документ, изискуем съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПД и при условията на чл. 17 от ППЗСПД, до Дирекция „Социално подпомагане” при съответната община по постоянното местоживеене на семейството на декларатора. Със същата се заявяват определени обстоятелства, в т.ч. брутния доход на семейството за предходните 12 месеца.
Достоверността на декларираните данни е основание за уважаване на искането и за отпускане на помощи.
В периода 01.06.2007 - 17.07.2009 година подс. Х. подала 5 молби- декларации на основание чл. 17 от ППЗСПД във вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, въз основа на които ѝ били отпускани и превеждани по посочена от нея банкова сметка *** „Д.” АД месечни помощи за деца.
Отпусканите ѝ суми подсъдимата придобивала неправомерно, тъй като не отразявала в декларациите реалния брутен доход на семейството си за предходните 12 месеца, като не вписвала получените през съответните периоди преводи от чужбина.
Сумите от чуждестранните преводи формирали доходи, значително надвишаващи нормативно установения максимален праг и изключващи правото на подсъдимата да получава месечни помощи за деца.
1. На 21.06.2007 год. подс. Х. подала в Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Л. молба-декларация вх. № 868, в която вписала, че е неомъжена и отглежда в 3-членното си семейство две деца (т. I, л. 202).
Посочила доходи за периода от м. юни 2006 год. до м. май 2007 год. включително общо за 1 123,90 лв. и средномесечен доход на член от семейството 93,66лв.
Прагът на допустимост за семейни помощи по чл. 4 от ЗСПД за 2007 година бил определен в размер на 200 лв.
При вписаните неверни данни молбата на подсъдимата била уважена/Заповед №868/29.06.2007 г./ . Въз основа на същата последващо тя получила от Дирекция „Социално подпомагане” за периода 01.06.2007-31.05.2008 год. от обща сума в размер на 337,00 лв.
През всеки един от 12-те предходни месеца, обаче подсъдимата реализирала и приходи от чуждестранни преводи, общо за 4 6496,32 лв., които не посочила в декларацията.
Тези приходи формирали реален средномесечен доход за периода от 3 968,28 лв., а на член от семейството - в размер на 1 322,76 лв.
Като подала молба-декларацията с невярно съдържание относно брутния доход на семейството си, подсъдимата я използвала, за да получи и реално получила без правно основание семейни помощи в размер на 337,00лв. (икономическа експертиза, т. I, л. л. 142 и 143).
2. На 28.01.2008 год. подс. Х. подала в Дирекция „Социално подпомагане”-гр. Л. Молба-декларация вх. № 58(т.1, л.196), в която вписала, че е неомъжена и отглежда 1 дете в семейството си.
Следвало да посочи доходи за предходните 12 месеца от 01.01. до 31.12.2007г., но посочила такива за периода м. юни 2006г.- м.май 2007г. общо за 1 123,00лв.
Не отразила доходите си от чуждестранни преводи за този период от общо 46 496,32лв.
Тези суми формирали реален средномесечен доход на член от семейството й в размер на 1 937,35 лв. (икономическа експертиза, т. I, л. 143), който надвишавал установения праг на допустимост за подпомагане за 2008 година в размер на 300лв.
Въз основа на посочените в декларацията на подсъдимата неверни данни за брутния доход, обаче, бил приет средномесечен такъв на член от семейството от 93,66 лв. и искането ѝ за помощи било уважено (Заповед, т.1, л.203).
За периода 01.01.- 31.12.2008 год. на тази Молба-декларация по банковата сметка на подсъдимата били преведени общо 125лв. (икономическа експертиза, т. I, л. 144).
Тази сума подсъдимата усвоила неправомерно, тъй като липсвало правно основание по чл. 4 от ЗСПД за отпускането и получаването ѝ.
3. На 23.07.2008 год. подс. Х. подала в Дирекция "Социално подпомагане” - гр. Л. Молба-декларация вх. №1027( т.1, л.197). В нея вписала, че е неомъжена и отглежда в 3- членното си семейство 2 деца.
Посочила доходи за периода м.юли 2007 год. - м.юни 2008 год., общо за 675,35лв.
През всеки един от месеците на този период, подсъдимата получавала и преводи от чужбина, общо в размер на 48 261,55лв., които обаче, не отразила в декларацията си.
Тези приходи формирали реален средномесечен доход на член от семейството в размер на 1 359,36лв., надвишаващ приетия за 2008 година праг от 300 лв.
Въз основа на посочените в декларацията неверни данни за брутния доход обаче, социалните служители приели средномесечен такъв на член от семейството 18,70 лв. и искането за помощи било уважено (Заповед т. I, л. 205).
За периода 01.07.2008г. - 30.06.2009г. по тази молба- декларация в полза на подсъдимата били преведени общо 720 лв. (икономическа експертиза, т. I, л. 145).
Тази сума подсъдимата усвоила неправомерно, тъй като липсвало правно основание по чл. 4 от ЗСПД за отпускането и получаването ѝ.
4.На 18.09.2008 година подс. Х. подала в Дирекция „Социално подпомагане” - гр. Л., Молба-декларация вх. № 1309 (т. I, л. 201). С нея поискала отпускане на целева помощ за ученици,при условията на чл.10 а от ЗСПД и чл.31 от ППЗСПД. Вписала, че е неомъжена и се грижи за 1 дете. Посочила брутен доход на семейството си за периода м. септември 2007 год. - м. август 2008 год. общо за 441,15 лв.
Така вписания доход обаче, не съответствал на реалните ѝ приходи. В него не била включена сумата от 41 097,85 лв., която подсъдимата получила през същия период от чуждестранни преводи.
Тези допълнителни приходи формирали реален средномесечен доход на член от семейството в размер на 1 730,79 лв. Той надвишавал установения за 2008 год. максимален допустим праг от 300 лв. и обуславял недопустимост за подпомагане по критериите на чл.4 от ЗСПД (икономическа експертиза, т. I, л. 149).
Въз основа на посочените в декларацията неверни данни за брутния доход обаче, социалните служители приели такъв в размер на 18,38 лв. и искането за помощ било уважено(Заповед, т. I, л.217).
Сумата в размер на 150 лв. (икономическа експертиза, т.1, л.149) подсъдимата усвоила неправомерно, тъй като липсвало законово основание за отпускането и получаването ѝ.
5.На 17.07.2009 год. подс. Х. подала в Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Л. Молба-декларация вх. № 957 (т.1, л.198). В нея вписала, че е неомъжена и в 3-членното си семейство отглежда 2 деца.
Посочила нулев брутен доход на семейството си за периода м. юли 2008 год. - м.юни 2009 година.
Декларираното в тази му част обаче, било невярно, тъй като за този период подсъдимата била реализирала приходи от преводи от чужбина общо в размер на 25 694, 31лв. Те осигурили средномесечен доход от 2 141, 19 лв., съответно в размер на 714 лв. на член от семейството ѝ.
Тази сума надвишава установения за 2009 година максимално допустим праг от 350 лв. и обуславя законова липса на основание за подпомагане( икономическа експертиза, т. I, л.146).
Въз основа на декларираните невярни данни за брутния доход на семейството, обаче, искането за помощи било уважено (Заповед, т.1, л.211).
За периода 01.07.2009г. - 30.06.2010г., въз основа на уважената Молба-декларация в полза на подсъдимата била преведена сума от общо 700 лв.( икономическа експертиза, т. I, л. 146 и 147).
Тази сума подсъдимата усвоила неправомерно, тъй като липсвало законово основание по чл. 4 от ЗСПД за отпускането и получаването ѝ.
Преди
даване ход на съдебното следствие подс.Х. представи писмени доказателства,с
които се установява,че тя е възстановила получената без правно основание обща
сума от 2032,00лв. на Дирекция „Социално подпомагане” – Р., както и заплатила дължимите данъци само в размер на главницата за
2011г., 2010г. и за 2009г.
Тази фактическа и правна обстановка съдът прие за установена въз основа на всички
събрани на ДП доказателства: обясненията на подсъдимата, показанията на
свидетелите Р., Т., М. и С., писмените доказателства- оригинали на
платежни документи по системата „У. Ю.”, декларации, заповеди, удостоверение и
др., заключението на криминалистическата графологична експертиза, заключението
на икономическата експертиза.
Анализът
на доказателства по отделно и в съвкупност
даде основание на съда да приеме по
категоричен начин, че подсъдимата Х. с действията си от обективна и
субективна страна е осъществила съставите на
чл.255 ал.1, т.1, в.в. с чл.26 ал.1 от НК и на чл.212 „б” ал.1, т.1, в.в. с
чл.212 ал.1, в.в. с чл.26 ал.1 от НК, поради което я ПРИЗНА за ВИНОВНА
и ОСЪДИ по тези наказателни състави, а
по първоначалните ѝ обвинения за престъпления по чл.255 ал.3, в.в. с
ал.1, предл.1 и 2, т.1, в.в. с чл.26 ал.1 от НК и по чл.212 ал.1, предл.1, в.в.
с чл.26 ал.1 от НК я ПРИЗНА за НЕВИННА и
ОПРАВДА, по следните съображения и
правни изводи:
По
пункт първи от обвинението. Безспорно се установява и доказва по делото,
че общият размер на укритите и неплатени от подс.Х. данъци дължими за периода
2006г. – 2011г., възлиза на 27 798,79лв. Всяко едно от деянията на подс.Х.
осъществено по избягване на установяването и плащането на данъчни задължения
чрез не подаване на годишна данъчна декларация по чл.41 от ЗОДФЛ и съответно по
чл.50 от ЗДДФЛ за всеки един от данъчните периоди на 2006, 2007, 2008, 2009,
2010 и 2011 календарни години, съставлява отделно престъпление по чл.255 ал.1,
предл. 1 и 2, т.1 от НК. Тези деяния в своята съвкупност съставляват
продължавано престъпление по см. на чл.26 ал.1 от НК, тъй като са извършени
през непродължителни периоди от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при установена
последователност на всяко едно спрямо предходното.
Съдът намери за изцяло основателно,
законосъобразно и обосновано предложението на прокурора за преквалификация на
деянието по основния състав на чл.255 ал.1, т.1 от НК действал към 2006г.
изменен през 2010г., по следните
съображения и правни изводи:
Продължаваната престъпна дейност по чл.255
ал.1, т.1 от НК е осъществена от подсъдимата чрез шест деяния, касаещи шест отделни
данъчни годишни периоди- 2006, 2007, 2008, 2009, 2010 и 2011г. От тези шест
деяния само едно, касаещо данъчния период от 2006г. е извършено като
квалифицирано такова в особено големи размери по см. на чл.255 ал.3 от НК,
съобразно нормата на чл.93 т.14
предлож.2-ро. НК, тъй като само по отношение на този данъчен период размерът на
дължимите данъци надхвърля сумата от 12 000лв. Останалите пет деяния не
покриват този критерий и поради това, всяко едно от тях е съставомерно по
чл.255 ал.1, т.1 от НК, съобразно нормата на чл. 93 т.14 предл.1-во. НК.
Съгласно
нормата на чл.26 от НК, когато в съвкупността са включени еднородни деяния,
общата престъпна дейност се квалифицира по
този състав, престъпленията по които доминират в тази престъпна дейност,
а именно в случая, тези по чл.255 ал.1, т.1 от НК.
От
останалите пет деяния две от тях за данъчен период 2007г. и 2008г. покриват
критерия за големи размери по см.на чл.93 т.14 предл.1-во НК, тъй като
дължимите данъци надхвърлят 3 000 лв.Останалите три деяния за данъчен
период 2009г, 2010г. и 2011г. не покриват критерия за големи размери, но с
оглед установената съдебна практика, тъй като се касае за периодична престъпна
дейност, те следва да бъдат включени в
тази престъпна дейност. На следващо място, следва да се отчете и извършеното плащане на данъчното
задължение от страна на подсъдимата за данъчните периоди 2011, 2010 и 2009г., като ново настъпило
обстоятелство, още едно основание за преквалифициране на цялостната престъпна дейност, като
доминиращи остават престъпленията по основния състав на чл.255 ал.1, т.1 от НК.
В
конкретният случай, продължаваната престъпна дейност включва период от
01.01.2007г. до 30.04.2012г. – това е датата, на която е следвало да бъде
декларирано и платено последното данъчно задължение за календарната 2011г. В
тази връзка, съдът отчете, че нормата на чл.255 ал.1 от НК е променена с дата
влизане в сила от 09.04.2010г. При това положение следва, че деянията от 2009г.
до 2011г. подлежат на санкциониране по по-тежко наказуемия състав след
промяната на текста, а тези от 2006г. до 2008г. включително, са осъществени при
действието на по-благоприятния състав, респ. на по-благоприятната норма, която
е била приложима по време на осъществяването.
С оглед принципа на чл.2 от НК съдът намери,
че следва да се приложи по-благоприятната норма на закона, действал към
09.04.2010г. – чл.255 ал.1, т.1 от НК ,
респ. преди изменението от 2010г., като деянието по този текст е наказуемо с
лишаване от свобода до пет години и с глоба до две хиляди лева.
Съдът обсъди и обстоятелството, че относно
деянието,касаещо данъчен период 2006г.
към момента на образуване на наказателното производство – на
07.05.2013г. е изтекла 5-годишната обща погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,
обстоятелство не изключващо наказателната отговорност за това деяние, но същото
е преценено и отчетено като още едно основание за преквалификация на деянието
осъществено от подс.Х. от по-тежкия по по-лекия състав, а и в случая, по
по-благоприятния състав по чл.255 ал.1 т.1 от НК действал преди изменението
през 2010г.
По
пункт втори от обвинението. Безспорно се установява и доказва по делото,че с действията си от обективна и субективна
страна подс.Х. е осъществила състава на чл.212 ал.1, предл.1 от НК за всяко
едно от деянията по п.II от обвинението. Въпреки невисокия размер на сумите- предмет на
престъпните деяния по т. II. 2 и 4, същите не могат да се квалифицират като
„маловажни случаи” по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, тъй като липсват
смекчаващи обстоятелства, обуславящи по-ниска степен на обществената им
опасност.
Подс. Х. е проявила престъпна упоритост, реализирайки неправомерно, в продължение на няколко години, възможността да придобива средства от държавните социални фондове.
Осъществените 5 деяния по получаване без правно основание и своене на обществени парични средства със социално предназначение, чрез използване на Молби-декларации по чл. 17 от ППЗСПД като документи с невярно съдържание, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, поради което обуславят в своята съвкупност осъществено продължавано престъпление по чл. 212, ал. 1 предл. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние по това престъпление се изразява в използването на документ с невярно съдържание, за което извършителят да е в известност.
Установено е от заключението на графологическата експертиза (т. I, л.л. 129-131), че подс. Х. не е подписала процесиите 5 Молби-декларации.
Безспорно е установено обаче, че тези документи с невярно съдържание относно брутния доход на семейството, са депозирани пред служителите на Дирекция „Социално подпомагане”- гр. Л. лично от подсъдимата, както и че тя лично е усвоявала паричните суми, преведени ѝ въз основа на тези документи.
Тези действия обуславят наличието на съзнание за невярното съдържание на депозираните документи и обективират умисъла на подсъдимата Х. за своене на чужди парични средства, преведени ѝ и получени от нея без правно основание.
Но,
с оглед на представените писмени доказателства, че подс.Х. е възстановила на
Дирекция „Социално подпомагане”-Разград получените обществени средства без правно
основание в размер на 2032лв., съдът преквалифицира извършеното от нея деяние по чл.212 „б” ал.1, т.1, в.в. с
чл.212 ал.1, в.в. с чл.26 ал.1 от НК.
|
|
Относно, индивидуализацията на наложеното на подс.Х. наказание. Съдът,
съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.4, в.в. с чл.55 ал.1, т.2 б”б” от НК
наложи за двете извършени деяния от подс.Х. едно общо наказание на основание
чл.23 ал.1 от НК – най-тежкото от тях ПРОБАЦИЯ, включващо, следните пробационни
мерки:1. задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти
седмично, за срок от ЕДНА ГОДИНА, и 2. задължителни периодични срещи с
пробационен служител за срок от ЕДНА ГОДИНА, и 3. включване в курсове за
професионална квалификация, програми за обществено въздействие за срок от ЕДНА
ГОДИНА, като и на основание чл.55 ал.3 от НК не наложи по лекото наказание
глоба, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода по
чл.255 ал.1 от НК, по следните съображения:
Съдът, отчете
високата степен на обществена опасност на извършените от подсъдимата Х. деяния
и конкретно извършени с висока степен на обществена опасност.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът отчете: Подсъдимата е
с основно образование, без професия,
безработна, в условията на действителна безработица в страната.
Осъждана е за
неправомерно придобиване на чуждо имущество, но е реабилитирана по право, и поради това съдът прие,че е с чисто съдебно
минало-смекчаващо вината обстоятелство.
Подсъдимата е с тежко семейно и материално положение, грижи се за две деца,
семейството ѝ не притежава каквото ѝ да било имуществото, от което
би могло да се реализират доходи и да се издържа.Самопризнанието на
подсъдимата, депозирано още на досъдебното производство, с което подсъдимата проявява
една критичност както към обществената опасност на извършените от нея деяния,
така и на една критичност към собственото си поведение и постъпки, като с това
свое процесуално поведение е
съдействала на органа по разследването за документиране на извършените деяния. Съдът отчете и обстоятелството, че
подсъдимата е възстановила изцяло щетите причинени по едно от деянията, а по
другото е извършила частично възстановяване, което е и пряко доказателство за
това, че действително е осъзнала вината си и желае да възстанови щетите въпреки
затрудненото материално състояние на семейството ѝ.
Ето
защо, при съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намери,
че така наложеното общо наказание е
напълно справедливо, съответно както на обществената опасност на самото деяние,
така и на личната обществена опасност на подсъдимата както и, че ще бъдат
постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 от НК за генералната и
специална превенция.
На
основание чл.189 ал.3 НПК съдът присъди в полза на Републиканския бюджет сумата
от 306,97лв., представляваща разноски на ДП.
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Д.ВАСИЛЕВА/
MH