Внесен е обвинителен акт против В.В.Г. ***, ЕГН ********** с обвинение в това, че на 26.06.2012 г., в гр. Бургас и на 27.06.2012 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление, от АТМ устройства, чрез използване на платежен инструмент – кредитна карта MasterCardStandart №***, без съгласието на титуляра З.Х.Д., ЕГН ********** изтеглила общо 500 лв. – престъпление по чл. 249, ал.1, във вр. с чл. 26, ал.1 НК.

Прокурорът поддържа обвинението. Предлага да се наложи наказание около 2 години лишаване от свобода и глоба 600 лв.

Подсъдимата Г. дава обяснения. Признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти.

В последната си дума заявява, че от правна гледна точка е виновна, но ако има морален казус не заслужава това.

Назначеният защитник на подсъдимата адв. Матеева счита, че са налице смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, самопризнания, възстановяване на по-голяма част от сумата, значителна продължителност на производството. Предлага наказания към минимума.

Съдът с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

З.Х.Д. живеел на съпружески начала с подс. В.Г. в дома си в гр. Бургас, кв. „Долно езерово", ул. Есперанто"№4 за времето от 08.03.2012 г. до 26.06.2012 г. На адреса живеели и родителите на постр. Д., но на втория етаж. Подс. Г. не работела, но се грижила за поддръжката на дома.

Веднъж, докато чистела дома Г. намерила неразпечатан плик от "Райфайзен банк" ЕАД, в който се намирала кредитна карта Master Card Standard №*** на същата банка в едно с ПИН код, като сумата по кредита била 500 лв. Кредитната карта била издадена на Д. като лоялен клиент на банката и никога не била ползвана от него. Пликът бил запечатан и се намирал в шкаф в спалнята.

На 26.06.2012 г. З.Д. се прибрал от работа около 07.20 ч. Установил, че Г. си е събрала багажа и напуснала дома. З.Д. проверил шкафа, в който си държал всички документи и установил, че кредитната карта Master Card Standard №***, издадена от „Райфайзенбанк" ЕАД липсвала. Д. не бил давал разрешение на В.Г. да използва картата никога и никога не й е казвал къде се намира.

Няколко дни по-късно направил опит да се свърже с подс. Г. но безуспешно. След това посетил офис на „Райфайзенбанк" където му предоставили извлечение от сметката по кредитната карта и установил, че сумата от 500 лв. била изтеглена.

Oт предоставената справка - извлечение от „Райфайзенбанк" ЕАД /л. 7, 17/ е видно, че на 26.06.2012 г. в 06.41 ч. в гр.Бургас на ул."Гочо Иванов" от ATM устройство собственост на "Райфайзен банк"с № 60004 е била изтеглена сумата от 400 лв., на 27.06.2012 г. в 09.51 часа в гр. Разград на ул."Дунав" № 40 от ATM устройство собственост на "Райфайзен банк" с № 53210 е била изтеглена сумата от 50 лв., а на 27.06.2012 г. в 11.02 часа в гр.Разград на ул."Дунав" № 40 от ATM устройство собственост на "Райфайзен банк" с № 53210 е била изтеглена сумата от 50 лв. или общо 500 лева.

От справката извлечение /л. 31/ за проведени телефонни разговори за периода от мобилен номер 0877 83 48 73 ползван от подс. Г. предоставена от „БТК" АД е видно, че в инкриминираният период Г. е била на територията на населените места откъдето са били извършени транзакциите.

От заключението на съдебно - психиатричната експертиза /л. 99/ е видно, че към 26.06 - 27.06.2012 г. Г. не се е намирала в състояние краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието, което не би и позволило да разбира свойството и значението постъпките си и да ръководи разумно действията си.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства: показания на св. Д. /л. 9, л. 61/, св. Н. Дичева /л. 88/, св. Х. Д. /л. 92/, СПЕ /л. 99/, справка - извлечение от „Райфайзенбанк" ЕАД /л. 7, 17/, справка извлечение БТК АД /л. 31/.

Подсъдимата В.Г. е осъществила състава на престъпление по чл. 249, ал. 1 НК използвала платежен инструмент кредитната карта Master Card Standard №***, издадена от „Райфайзенбанк" ЕАД без съгласието на титуляра З.Х.Д.. Престъплението е извършено при пряк умисъл. Подсъдимата сама заявява, че не е получавала разрешение от Д. да ползва кредитната карта, но въпреки това я взела и три пъти изтеглила парични суми. Подсъдимата е съзнавала общеетвеноопасния характер на деянието, предвиждала е неговите общественоопасни последици и е искала и допускала настъпването на тези последици. Извършила престъплението, тъй като считала, че Д. следва да й помогне за връщането на паричен заем.

Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК, тъй като са налице няколко транзакции с кредитната карта – една в Бургас и две в Разград. Трите деяния осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление – по чл. 249 НК, извършени през непродължителни периоди от време – в рамките на два дни; при една и съща обстановка и при еднородност на вината – трите деяния са извършени при пряк умисъл – съзнавала, е, че ползва кредитната карта с титуляр Д., без съгласието му; при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – след като се е снабдила с платежния инструмент, го е използвала няколко пъти, докато е изчерпала възможни кредитен лимит.

Г. не е осъждана, видно от приложеното към досъдебното производство свидетелство за съдимост /л. 8/.

Съставът на съда, като отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, самопризнанията още на ДП, подбудите за извършване на престъплението и останалите обстоятелства, установено в хода на проведеното следствие – за отношенията с пострадалия, мотивите за посегателството и доброволното възстановяване на по-голямата част от изтеглената парична сума от кредитната карта, както и разкаянието й, намира че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства. Данните за личността и поведението на подсъдимата в хода на производството и обстоятелствата по извършване на престъплението, правят според съдебния състав и най-лекото, предвидено в закона наказание – 2 години лишаване от свобода несъразмерно тежко за извършеното и последиците от него.

Поради това съдът наложи наказание под предвидения в закона минимум – 6 месеца лишаване от свобода.

Тъй като са налице предпоставките на чл. 66 НК и за поправянето на подсъдимата не е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието, съдът отложи изпълнението за срок от три години. Протеклият наказателен процес, факта на осъждането и възможността за привеждане в изпълнение на наложеното наказание са в състояние да окажат върху подсъдимата нужното въздействие за постигане на целите на наказанието по чл. 36 НК.

Съдът наложи и глоба в размер на 100 лв.

ДГ СЪДИЯ: