П Р И С Ъ Д А № 63

гр.Разград, 20.12.2013г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в открито съдебно заседание на двадесети декември две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Н.П.

Р.А.

В присъствието на секретаря С.Л. и с участието на прокурора ТИХОМИР ТОДОРОВ като разгледа докладваното от съдия Робева НОХД № 389 по описа за 2013г.

П Р И С Ъ Д И :

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Р.З., родена на ***г. в гр.Кубрат, живуща ***, българска гражданка, без образование, неомъжена, неосъждана, ЕГН ********** ЗА ВИНОВНА в това, че през периода от 01.01.2009г. до 30.04.2012г. в град Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, действайки в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1, пр.1 във вр. с чл.35, т.6 от ЗДДФЛ за доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. в размер на 622,33 лв.; за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 266,97 лв., за данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 2 687,96 лв., за данъчен период от 01.01.2011г. до 28.05.2011г. в размер на 517,24 лв., като данъчните задължения са в големи размери – 4094,50лв, поради което и на основание чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 НК Я ОСЪЖДА на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

ПРИЗНАВА подсъдимата Н.Р.З. ЗА ВИНОВНА в това, че през периода 18.05.2009г. – м.04.2010г. в гр.Завет, обл.Разград, чрез използване на документ с невярно съдържание – молба - декларация вх. № 768/18.05.2009г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 1260 лв, собственост на Агенция за социално подпомагане - Дирекция „Социално подпомагане” - гр.Кубрат, с намерение да ги присвои, поради което и на основание чл.212, ал.1 НК, чл.58а, ал.4 и чл.55, ал.1, т.1 НК Я ОСЪЖДА на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.23, ал.1 НК НАЛАГА на подсъдимата Н.Р.З. ОБЩО НАКАЗАНИЕ за двете престъпления в размер на по-тежкото - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 НК ОТЛАГА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на така наложеното общо наказание за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ.

На основание чл.45 ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимата Н.Р.З. да заплати на ДЪРЖАВАТА, представлявана от Министъра на Финансите, чрез ТД на НАП-Варна, ИРМ Разград, сумата 4094,50 лв, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 30.04.2012г. до окончателното изплащане.

На основание чл.45 ЗЗД ОСЪЖДА подсъдимата Н.Р.З. да заплати на Агенцията за социално подпомагане, представлявана от Дирекция за социално подпомагане, сумата 1260 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК, ведно със законната лихва, считано от 01.05.2010г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА подсъдимата Н.Р.З. да заплати в полза на МВР за разноски на досъдебното производство сумата 192.89 лв и по сметка на РОС държавна такса върху гражданските искове в размер на 214.18лв.

Присъдата подлежи на жалба и протест пред Варненския апелативен съд в 15-дневен срок от днес.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

2.

МОТИВИ към Присъда № 63/20.12.2013г. по НОХД № 389/2013г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Н.Р.З. ***, която е обвинена в извършването на две престъпления:

1. За това, че през периода от 01.01.2009 год. до 30.04.2012 год. в град Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ „Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Р. България и в чужбина”, действайки в условията на продължавано престъпление - на четири пъти, е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми се по чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ „Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за: 1. придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа за облагаемите си, на основание чл. 35, т. 6 чл. 35 “Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: 6.всички други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложении с окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане “ и чл. 36 „Годишната данъчна основа за доходите от други източници се определя като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване“ от ЗДДФЛ, доходи от източници в чужбина, както следва: за данъчен период от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. в размер на 622,33 лв.; за данъчен период от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 266,97 лв., за данъчен период от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 2 687,96 лв., за данъчен период от 01.01.2011г. до 28.05.2011г. в размер на 517,24 лв., като данъчните задължения са в големи размери – 4094,50 лв. / четири хиляди деветдесет и четири лева и петдесет стотинки/ - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 26 ал. 1 от НК; и

2. За това, че през периода от 18.05.2009г. до месец 04.2010г. / включително/ в гр. Завет, обл. Разград, чрез използване на документ с невярно съдържание – молба - декларация вх. № 768/18.05.2009г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст, е получила без правно основание чуждо движимо имущество – сума в размер на 1260 лв. (хиляда двеста и шестдесет лева), собственост на Агенция за социално подпомагене - Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Кубрат, с намерение да ги присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК.

Подсъдимата се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Представителят на Окръжна прокуратура-Разград поддържа обвинението и предлага налагане на наказания при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК с прилагане института на условното осъждане.

Защитникът на подс.Н.Р.З. – адв.С.В. *** също пледира за осъждане с прилагане на института по чл.55 НК.

Гражданският ищец – Министъра на финансите, представляващ Държавата, чрез ТД на НАП-Разград, моли за уважаване на гражданския иск за имуществени вреди от престъплението по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК в размер на 4094,50 лв, ведно с текущата законна лихва.

Гражданският ищец Агенция за социално подпомагане чрез Дирекция „Социално подпомагане”- Кубрат моли за уважаване на гражданския иск за имуществени вреди от престъплението по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК в размер на 1260 лв, ведно с текущата законна лихва.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установени същите факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата, а именно:

Н.З. е с постоянен и настоящ адрес ***. Тя не е семейна и полага грижи за трите си деца – Р.Р., Нурсевен Кемал и Ерджан Кемал.

І. За периода от 30.10.2008г. до 01.11.2009г. подс. Н.З. е била назначавана на работа в Община Завет. Последната регистрация в Дирекция „Бюро по труда” гр. Кубрат, филиал гр. Завет е от 04.11.2009г. Регистрацията й е прекратена на 11.01.2013г. поради отказ от подходяща работа /л. 148, л. 159/.

Съответно в периода 2008г. - 2011г. подс. З. е реализирала приходи чрез системно получаване на парични преводи от чужбина чрез системата „Уестърн Юниън”. Съгласно изисканите от представители на „Уестърн Юниън” справки и документи подс. Н.З. е получила следните парични суми: за 2008г. – в размер на 3117,00 евро и 100 USD, в левова равностойност 6 223,32 лв., а за 2009г. – в размер на 1 365,00 евро, в левова равностойност 2 669,71 лв., за 2010г. - 11 833,80 евро и 2560 USD в левова равностойност 26 879,56 лв., за 2011г. – 510,00 евро и 2958,00 USD, в левова равностойност 5 172,40 лв. или общо за целия период в размер на 40945,02 лв. Установено е чрез разпит на служител в бюро за парични преводи /св.П.Костов л. 173-174/, че не съществува възможност друго лице да получи изпратените парични средства, освен посоченото в крайния платежен документ, поради което всички изпратени суми са били предназначени и получени от подс. Н.З..

Получените от подсъдимата суми е следвало да бъдат декларирани с годишна данъчна декларация за всяка календарна/финансова година. Такава ГДД се подава на основание чл. 50 от ЗДДФЛ в ТД на НАП по местоживеене на лицето в срок до 30.04. на следващата календарна година за предходната данъчна. Видно от изготвеното писмо изх. № 841/12.04.2013г. на ТД на НАП–Варна, офис Разград /л. 159/, подс. З. не е подала ГДД по ЗДДФЛ за периода от 2008 г. – 2011 г.

Съгласно изготвената съдебно-финансова експертиза /л.113-126/ дължимият от подс. З. данък по ЗДДФЛ за 2008г. е в размер на 622,33 лв., а за 2009г. – в размер на 266,97 лв., за 2010г. – в размер на 2 687,96 лв., за 2011г. в размер на 517,24 лв. или общо за 2008г., 2009 г., 2010г. и 2011г. – 4 094,50 лв. – големи размери на данъчните задължения съгласно чл. 93, т. 14 от НК. Тези приходи от източници в чужбина, са облагаем доход съгласно българското законодателство, когато не са представени доказателства, че са били обложени с данък в страната на произхода им. Съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ ГДД за съответната година се подава лично или чрез пълномощник от 01.01. до 30.04. на следващата година. Подс. З. не е подала ГДД пред съответното подразделение на НАП – в гр. Разград за 2008г., 2009 г., 2010г. и 2011г.

Същите не са декларирани с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за посочения период в ТД на НАП Варна, офис Разград и представляват недекларирани доходи за получателя им.

Съгласно чл. 1 от ЗДДФЛ, подс. Н.З. в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, е данъчно задължена за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в Република България и чужбина.

Съгласно изискванията на чл. 50, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДДФЛ, тя не е подавала годишни данъчни декларации за така получения доход в инкриминирания период. На основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ за 2008г., 2009 г., 2010г. и 2011г. паричните средства с недоказан, неустановен произход са определят като доходи от други източници, които не са обложени с данъци, поради което и се дължи данък по ЗДДФЛ.

Доходите, придобити от подс. З., не са от източник в България и не могат да бъдат третирани като доходи от стопанска дейност съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ. Същите не са средства, получени като дарение и не подлежат на облагане като придобити по дарение по Глава 2, раздел ІІІ от Закона за местните данъци и такси с данък. Няма установени и приложени писмени доказателства - както пред НАП, така и в досъдебното производство, че получените суми са дарение, което е декларирано и за което е платен данък във връзка със ЗМДТ. Съгласно разпоредбата на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, подс. Н.З. в качеството си на местно физическо лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 1 от същия закон, е данъчно задължена за облагаемия си доход, получен през данъчната година от източници в България и чужбина - облагаем доход от друг източник.

В съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от други източници се определя като облагаемият доход по чл. 35, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване / 8% за 2008г. -2010 г./

В съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ размерът на данъка по чл. 48, ал . 1 ЗДДФЛ се определя за данъчните години 2008г. – 2011г. като общата годишна данъчна основа се умножава по данъчната ставка 10 на сто.

ІІ. На 18.05.2009г. в гр. Завет, обл. Разград, във Филиал на Дирекция „Социално подпомагане” - Кубрат в гр. Завет, подс. Н.З. е подала молба-декларация вх. № 768/18.05.2009г. за получаване на месечни помощи за дете до завършване на средно образование, но не повече от 20-годишна възраст. Декларацията е подадени с молба за отпускане на семейни помощи за трите деца на подс. З.. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПД декларацията е по образец, като в нея задължително се декларира брутния доход на семейството на декларатора за предходните 12 месеца. В нея подс. З. е декларирала месечен доход за предходните 12 месеца – нула лева за периода от месец май 2008г. до месец октомври 2008г. и доход в размер общо на 1077,93 лв. за периода от месец ноември 2008г. до месец април 2009г., като не е декларирала получените средства от чужбина.

В периода от месец май 2009г. до месец април 2010г. подс. З. е имала доход в размер на 22 464,31 лв.

Средномесечният доход на член от семейството й за същия период е бил в размер на 468,00 лв., който превишава установеният праг от 350 лв. средномесечен доход на член от семейството за получаване на месечни помощи за деца.

За периода от 18.05.2009г. до месец април 2010г. /включително/ без правно основание е получила месечни помощи за отглеждане на три деца в размер на 1260 лв., като е въвела в заблуждение служителите на Дирекция „Социално подпомагане”. Въпросната сума е сборът на получаваните от нея месечни помощи. Сумите са превеждани от Дирекция „Социално подпомагане” по банковата сметка на подс. З. с платежни нареждания.

Видно от заключението на вещото лице по финансово икономическата експертиза, за декларираният период подс. Н.З. е имала и съответните доходи, различни от декларираните по Молбата-декларация.

Представено е заключение по почеркова експертиза, касателно ръкописния текст и подписите в молби-декларации с вх. № 768/18.05.2009г., според която подписите за декларатор са изпълнени от подс. З.. /л.103-104/.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс.Н.З.. Направеното самопризнание се подкрепя от приложените към досъдебното производство документи и протоколи за разпит на свидетели, които са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата във връзка с получените от чужбина парични суми се доказват от приложените по делото специални бланки Получаване на пари / „To receive money”/. Подсъдимата не отрича, че е получила горепосочените парични преводи. На досъдебното производство е дала обяснения, че тези суми са й били изпращани от познати и приятели, като не е знаела, че представляват облагаем доход. Заявила е намерение да плати всичките си задължения към държавата.

За част от средствата по делото е установено, че произхождат от търговска дейност – вж. декларации на л.256 и л.260 от ДП.

Фактът, че подс.Н.З. не е подавала данъчни декларации за доходи през инкриминирания период 2008-2011г. се доказва от приложеното по делото писмо от ТД на НАП-Варна /л.159 от ДП/.

Размерът на дължимите данъци е установен от съдебно-финансовата експертиза/ л.113-л.122/, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло.

Фактическата обстановка във връзка с кандидатстването на подс.Н.З. пред Дирекция ”Социално подпомагане”-Кубрат за семейни помощи за деца и получаването на такива се установява от приложените по ДП молби-декларации. Саморъчният подпис за „декларатор” в молбата-декларация вх.№ 768/18.05.2009г. е изпълнен от подсъдимата – факт, който се признава от нея и е потвърден от почерковата експертиза по делото /л.103-л.104/. Размерът на отпуснатата помощ е установен от финансовата експертиза. Същата експертиза е изчислила и доходите на подсъдимата през периода на получаване на помощите. Съдът се съгласява изцяло и със заключенията на тези експертизи, чиято правилност и обоснованост е безспорна.

Подс.Н.З. е на 36 години, завършила е трети клас, има три деца, безработна е, не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Обвиненията са доказани по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин.

Подс.Н.З. е с постоянен адрес в РБългария, което я определя като местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл.6 ЗДДФЛ тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина. Получените парични суми от чужбина са облагаем доход – чл.12, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.6 във вр. с чл.35, т.6 ЗДДФЛ и не попадат сред изключените от облагане по чл.13 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл.50 и чл.53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на годината, следваща придобиването им, което не е било изпълнявано от подсъдимата. Тя не е подала изискуемите данъчни декларации: за времето от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. относно придобитите през 2008г. доходи, за времето от 01.01.2010г. до 30.04.2010г. относно придобитите през 2009г. доходи, за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2011г. относно придобитите през 2010г. доходи и за времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. относно придобитите през 2011г. доходи.

Като не е декларирала получените доходи, тя е избегнала плащането на нормативно определения данък. Общо данъчните задължения за четирите години 2008-2011 са за 4094,50лв, която сума надхвърля 3000 лв и по смисъла на чл.93, т.14, пр.1 НК съставлява големи размери. Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй като подс.Зекщерие е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

Касае се до четири деяния, извършени в четири последователни години, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, което ги определя като единно продължавано престъпление/вж. и ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.

По този начин от обективна и субективна страна подс.Н.З. е осъществила престъпния състав по чл.255, ал.1, т.1 НК във вр. с чл.26, ал.1 НК.

На 18.05.2009г. подс.Н.З. е поискала от Дирекция „Социално подпомагане”-Кубрат да й бъдат отпуснати помощи по реда на Закона за семейни помощи за деца. Подала е изискуемата от чл.10, ал.1 ЗСПД молба-декларация, в които е декларирала брутен доход на семейството си под установения минимум, което не е онтоваряло на истината. В действителност тя е разполагала с паричните средства от чужбина – предмет на разглеждане по първото обвинение, поради което доходът й е бил в по-висок размер и тя не е отговаряла на изискванията за получаване на помощи по ЗСПД. Декларирайки липса на доходи, тя е въвела в заблуждение длъжностните лица от Дирекция „Социално подпомагане”-Кубрат, че има право на помощи и е получила такива в общ размер на 1260 лв. Деянието е било извършено с пряк умисъл. Подс.З. е съзнавала, че използва документ с невярно съдържание и че няма основание да получи помощи. Предвиждала е, че чрез подаването на невярната декларация ще й бъдат отпуснати помощи за децата и е целяла противозаконното им присвояване. Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.212, ал.1 НК.

При определяне на наказанията за всяко едно от двете престъпления съдът отчете наличие единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства: самопризнанието, добросъвестното й процесуално поведение, чистото й съдебно минало, тежкото й социално и материално положение като безработна майка на три деца, невисокия размер на данъчните задължения с оглед установения съставомерен минимум. С оглед на тях съдът намери, че минималните, предвидени в закона наказания лишаване от свобода за двете престъпления са несъразмерно тежки, поради което и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК ги наложи под най-ниските размери. Съдът прие за съответно на престъплението по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК наказанието лишаване от свобода за срок от 4 месеца, а за престъплението по чл.212, ал.1 – 6 месеца. Съгласно чл.55, ал.3 НК съдът прецени, че не следва да налага кумулативното предвидено по чл.255, ал.1 НК наказание глоба.

Поради това, че двете престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, на основание чл.23, ал.1 НК следва да се определи общо наказание в размер на по-тежкото, а именно 6 месеца лишаване от свобода.

Така наложеното общо наказание от 6 месеца лишаване от свобода не следва да се изтърпява ефективно. Подсъдимата Н.З. не е осъждана и за постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието не е наложително да бъде изолирана от обществото. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието следва да се отложи за изпитателен срок от 3 години.

Гражданският иск на Министъра на финансите е основателен и доказан. Налице са кумулативно дадените предпоставки по чл.45, ал.1 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – процесното престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК; имуществени вреди за държавата, изразяващи се в неплатените данъчни задължения; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимата, която следва да заплати на Държавата, представлявана от Министъра на финансите, обезщетение в размер на 4094.50 лв, ведно със законната лихва от довършване на престъплението – 30.04.2012г. до окончателното изплащане.

Гражданският иск на Агенцията за социално подпомагане също е основателен и доказан. И по отношение на този иск е доказан фактическия състав по чл.45, ал.1 ЗЗД с оглед извършеното от подсъдимата престъпление по чл.212, ал.1 НК, от което за този ищец са настъпили имуществени вреди в размер на присвоените средства за семейни помощи. Подсъдимата следва да възстанови причинената вреда от 1260 лв, ведно със законната лихва от довършване на престъплението – 01.05.2010г. до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подс.Н.З. следва да бъдат възложени разноските от досъдебното производство, платими в полза на МВР, както и държавна такса върху уважените граждански искове, дължима по сметка на РОС.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК: