РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДАТА от 20.03.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 19/2014г.

Производството е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция” при условията на чл.371,т.2 НПК.

Обвинението срещу подсъдимия Х.Х.С. *** е за това, че на 28.06.2013г. в гр.Разград, на бул.”Априлско въстание” при управление на МПС – л.ав. „Дачия Сандеро” с рег.№ ***, е нарушил правилата за движение по пътищата- чл.20, ал.2, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на С Х И.-*** – престъпление по чл.343, ал.1, б”в”, в.в. с чл.342 ал.1 от НК.

На основание чл.76 и сл.НПК съдът конституира в качеството на частни обвинители преките законни наследници на СХ И. дъщерите ѝ - К.Я.С. и Д.Я.И..

В с.з. подсъдимият С. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него и признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

При условията на чл.373, ал.2, в.в. с чл.372,ал.4 НПК в хода на съдебното следствие не се извърши разпит на подсъдимия.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено, следното:

На 28.06.2013г., около 12 ч. на обяд подс.С. управлявал лек автомобил марка „Дачия Сандеро” с рег.№ *** по бул.”Априлско въстание” в гр.Разград, в посока от центъра към Автогарата. Времето било ясно и слънчево. Платната на булеварда били от две ленти за движение във всяка посока. Те били разделени от „остров” с ширина един метър, с монтирани върху него парапетни заграждения.

Подс.С. управлявал автомобила със скорост 53,32 км/ч, в лявата лента по посока на движението си, когато приближил Т – образно кръстовище, образувано от бул.”Априлско въстание” и ул. „Бузлуджа”. В този участък булевардът бил с дребнозърнест асфалт, сух и без неравности. Пътят бил с низходящ наклон от 5,5 градуса. Улица „Бузлуджа” била перпендикулярна на бул.”Априлско въстание” и вдясно по посока на движение на подсъдимия. По същото време СХ И.- 80-годишна започнала да пресича кръстовището като се движела по бул.”Априлско въстание” към ул.”Бузлуджа”, в посока отляво надясно на движението на подсъдимия. Тя преминала едното платно за движение и навлязла в другото, това по което се движел автомобила управляван от подс.С.. Така движейки се изминала 3,85 м. и достигнала средата на платното за движение, когато колата на подсъдимия я блъснала с предната си част. След удара подсъдимият предприел незабавно спиране, като по този начин отхвърлил тялото на И. напред и вдясно по посока на движението си. След спирането на автомобила подс.С. слязъл и отишъл при пострадалата, която лежала на асфалта. В този момент в противоположната посока се движел св.Парашкевов, който работел като таксиметров шофьор. Той видял произшествието и помолил чрез своята станция оператора на таксиметровата компания, да извика медицинска помощ. Скоро на мястото на катастрофата дошли полицейски служители, между които и св.Х. Пристигнал и медицински екип, който констатирал смъртта на пострадалата И..

Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза в резултат на ПТП И. е получила, следните травматични увреждания: тежка съчетана черепно-мозъчна, гръбначно мозъчна, коремна и гръдна травми със счупване на тилната кост вдясно и на базата на черепа, контузия на мозъка, кръв в мозъчните стомахчета и мозъчен оток, счупване на втори шиен и четвърти гръден прешлен с травматичен излив на кръв под твърдата гръбначно мозъчна обвивка, разкъсване на дясното белодробно крило и натрошаване на ребра в дясно с разместване на костните фрагменти, разкъсване на десния лоб на черния дроб, свободно излята кръв в гръдната и коремната кухини, открито счупване на костите на дясната предраменица в долната ѝ трета, обширни охлузвания на двете бедра и предната повърхност на двете колена.

Причината за смъртта заключава експертизата, е тежката съчетана черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, коремна и гръдна травми довели до тежък травматично - хеморагичен шок. Всички увреждания са причинени приживе. Смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.

Назначената химическа експертиза установява, че подс.С. не е имал алкохол в кръвта си.

Повторната тройна автотехническа експертиза установява, че по ширината на пътното платно мястото на удара е около средата му, по дължината на пътното платно мястото на удара е на около 19,02 м. преди ориентира. Скоростта на л.автомобил управляван от подсъдимия С. преди произшествието и в момента на удара е около 53,32 км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на автомобила е 33,09 м., а отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на навлизане на пешеходката в лентата, в която се е движел автомобила,е 64,13 м. Водачът е имал техническата възможност да избегне удара чрез спиране и дори само чрез намаляване на скоростта категорични са експертите. Причината за настъпване на произшествието е закъснението на реагирането на водача на създадената опасна ситуация от навлизането на пешеходката в пътната лента, в която се е движел автомобилът. Скоростта на автомобила непосредствено преди водачът да задейства спирачната система е била около 53,32 км/ч.

Тази фактическа и правна обстановка съдът прие за установена и доказана не само от депозираното самопризнание на подс.С. в съдебното заседание по реда на чл.371 т.2 НПК, респ. не само от изразеното от него признание изцяло на фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но и от всички събрани на досъдебното производство доказателства: обясненията на подс.С., свидетелските показания, заключенията на назначените и извършени експертизи- съдебно медицинска, повторна тройна автотехническа, химическа, веществените доказателства, с които по категоричен начин се потвърждава самопризнанието на подсъдимия.

Анализът на събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме по категоричен начин, че обвинението срещу подс.С. е доказано по несъмнен и безспорен начин, респ., че с действията си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.343, ал.1 б”в”, в.в. с чл.342 ал.1 от НК поради, което бе признат за виновен и осъден по този престъпен състав, по следните съображения и правни изводи:

Безспорно установено и доказано по делото обстоятелство, че на инкриминираната дата и време подс.С. с управлявания от него лек автомобил м.”Дачия Сандеро” с рег.№ ***, собственост на баща му се е движел по бул.”Априлско въстание” в гр.Разград в посока от центъра към Автогарата със скорост 53,32 км/ч в лявата лента по посока на движението си, когато приближил Т – образно кръстовище, образувано от бул.”Априлско въстание” и ул.”Бузлуджа”. Безспорно установено и доказано по делото обстоятелство, че по същото време 80-годишната СХ И. започнала да пресича кръстовището като се движела по бул. „Априлско въстание” към ул.”Бузлуджа” преминала едното платно за движение и навлязла в другото, по което се движел подсъдимия с управлявания от него автомобил, достигнала средата на платното за движение и била блъсната с предната част на автомобила и едва след удара подсъдимият предприел незабавно спиране.

От обективна страна, като водач на МПС подс.С. е осъществил движението на управлявания от него автомобил в нарушение на правилата за движение по пътищата – чл.20 ал.2 от Закона за движение по пътищата –„Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движение.Водачите са длъжни да направят всичко възможно да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението” и чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73 ал.1 от ППЗДвП: „При избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч – за пътно превозно от категория „В” е забранено да превишава 50 км/ч в населено място”.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между противоправния резултат- смъртта на СХ И. и допуснатите от подс.С. нарушения на ЗДвП и Правилника за приложението му.

От субективна страна деянието е извършено от подс.С. по непредпазливост – подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

Назначената повторна автотехническа експертиза е категорична –скоростта на автомобила преди произшествието и в момента на удара, както и преди водачът да задейства спирачната система е била около 53,32 км/ч. Дължината на опасната зона на спиране на автомобила е 33,09 м.,а отстоянието на автомобила от мястото на удара в момента на навлизане на пешеходката в лентата, в която се е движел автомобила,е 64,13м., следователно, заключават експертите водачът е имал техническата възможност да избегне удара чрез спиране и дори само чрез намаляване на скоростта при установената много добра видимост, сухо, ясно и слънчево време. Причината за настъпване на произшествието е закъснението на реагирането на водача на създадената опасна ситуация от навлизането на пешеходката в пътната лента, в която се е движел автомобилът.

При изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние така и за правната квалификация на същото съдът изцяло кредитира за обективно и достоверно заключението на повторната тройна автотехническа експертиза. Заключението е изготвено обективно и компетентно въз основа на обективни дадености намерени и установени при огледа на местопроизшествието извършен на 28.06.2013г. веднага след произшествието-около половин час по-късно, като първоначално и неотложно действие по разследването, от допълнителния оглед на местопроизшествието извършен от вещите лица, както и след запознаване с всички материали по делото. Експертното заключение е в съответствие и с останалите по делото доказателства- обясненията на подс.С., свидетелските показания, заключението на съдебно.медицинската експертиза.

Съдът кредитира за обективно и достоверно заключението на съдебно медицинската експертиза. Касае се, за заключение изготвено обективно и компетентно въз основа на обективни данни намерени и установени при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалата И., в пълен синхрон с установената фактическа обстановка и доказателствата по делото. Експертизата заключава по категоричен начин, че причината за смъртта на И. е тежката съчетана черепно мозъчна, гръбначно мозъчна, гръдна и коремна травми довели до тежък травматично хеморагичен шок, който е и непосредствената причина за настъпването на смъртта. Всички увреждания сочи вещото лице са причинени приживе, смъртта е настъпила много бързо и е била неизбежна.

Съдът даде вяра и на свидетелските показания, които са логични, последователни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви. Същите са в съответствие с намереното и установено при огледа на местопроизшествието, както и със заключенията на експертизите.

При индивидуализацията на наложеното на подс.С. наказание, съдът при отчитане на всички обстоятелства от значение за отговорността му, съобразно см.на закона, съобразявайки и разпоредбата на чл.58а, ал.4 НК, наложи наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК прие, че са налице всички законови основания за приложението на чл.66 ал.1 от НК в конкретния случай, с отлагане изтърпяването му за срок от четири години, по следните съображения и правни изводи:

Отегчаващи вината обстоятелства:

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова, наказуемо при граници на наказанието лишаване от свобода от 2 до 6 години. Съдът отчете и завишената тенденция през последните години на тежките съставомерни ПТП с тежки общественоопасни последици.

Смекчаващи вината обстоятелства:

Чистото съдебно минало, младостта на подсъдимия и липсата на професионален опит като водач на МПС. Към момента на извършване на инкриминираното деяние подс.С. е на 26-годишна възраст, с година и половина стаж като водач на МПС категория В. Видно от приложената справка за този период от време има няколко не тежки нарушения на ЗДвП и наказван по административен ред. Подсъдимият С. не е осъждан за престъпления,липсват доказателства за лоши характеристични данни. Същият е безработен в условията на действителна безработица в страната, има семейство, той и съпругата му не притежават недвижими имоти, очакват дете.Процесуалното поведение на подсъдимия- още на досъдебното производство подсъдимият с поведението си не е възпрепятсвал наказателното производство,а е съдействал за документиране на извършеното от него деяние. Признанието за вина, изказаното съжаление за случилото се говори за едно критично отношение на подс.С. както към обществената опасност на самото деяние, така и на една критичност към собственото му поведение, така също говори и за желанието му да се поправи. Като смекчаващо вината обстоятелство съдът отчете и това,че към момента на инкриминираното деяние подс.С. е управлявал автомобила с малко над допустимата за това скорост.

Ето защо, обсъждайки и отчитайки всичко това съдът намери, че са налице основания за приложението на хипотезата на чл.55 ал.1, т.1 от НК както и, че за постигане целите на наказанието регламентирани в чл.36 от НК и конкретно за превъзпитанието на подсъдимия в дух на стриктно зачитане и спазване на правилата за движението по пътищата наложеното му наказание следва да бъде лишаване от свобода за срок от 1 година и 10 месеца, което в случая, се явява напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на дееца.

По изложените съображения и преди всичко за поправянето на осъдения съдът намери, че не е нужно ефективно изтърпяване на така наложеното наказание и затова, при наличието на всички законови предпоставки на чл.66 ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Така определеното времетраене на изпитателния срок ще окаже решаващо въздействие за преосмисляне от страна на подс.С. стореното от него като водач на МПС и участник в движението, за даване на ясна равносметка от необходимост за стриктно съблюдаване на бъдещо правомерно поведение съобразно установените правила и норми за движението по пътищата, като единствена гаранция за безопасност на всички участници в движението.

На основание чл.343г, в.в. с чл.37 от НК съдът лиши подсъдимия от право да управлява МПС за срок от 3 години по същите съображения изложени горе, време достатъчно за един млад човек да преосмисли бъдещото си поведение единствено и само, като дисциплиниран водач на МПС.

На основание чл.189 ал.3 НПК подс.С. е осъден да заплати в полза на Републиканския бюджет разноските на досъдебното производство в размер на 978,46 лв.

Веществените доказателства: контактен ключ за л.автомобил „Дачия Сандеро” с рег.№ *** и лекия автомобил на съхранение в базата на ОД на МВР-Разград съдът постанови,след влизане в сила на присъдата да се върнат на собственика Х. ***.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.ВАСИЛЕВА/

СЛ