Внесен е обвинителен акт против Л.В.А., ЕГН ********** за това, че през периода 01.01.2010 г. до 30.04.2011 г. в гр. Разград, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по смисъла на чл.6 ЗДДФЛ, действайки в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50 ал.1 пр.1 ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 761.00 лв., за данъчен период от 01.01.2010 г. до 31.12.2010 г. в размер на 4 105.00 лв. или общо данъчни задължения в големи размери - 4 866.00 лева - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и моли съда да постанови осъдителна присъда. Счита за установено от събраните доказателства, че подсъдимата е получател на парични преводи за 41 056, 18 лв. и, като местно физическо лице, е следвало да попълни и подаде декларация за доходите си. Установено е, че няма подадени данъчни декларации и невнесените данъчни задължения, са в размер на 4 866 лв., което осъществява състава на престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 НК. Моля да се наложи наказание 1 година лишаване от свобода, което по реда на чл. 58 НК да се редуцира и съответно да се уважи гражданския иск.

Граждански ищец – МФ моли съда да приеме обвинението за доказано и да уважи гражданския иск, тъй като безспорно се установили настъпилите вреди за държавата от непостъпили от обвиняемата данъци.

Защитникът на подсъдимата адв. Ковалаков заявява, че извън признатите факти и обстоятелства по обвинителния акт,следва да се здравословното състояние на подзащитната; започналото плащане на задължението, което говори и че процесът на поправяне е започнал. Счита, че са налице основанията на чл. 55 НК, а алтернативно, че следва да се приложи чл. 58а НК.

В последната си дума подс. А. заявява, че ще плати задълженията си.

Съдът с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Подс.Л.А. е с постоянен и настоящ адрес ***,където живеела заедно със съпруга си.

Обвиняемата била регистрирана в Д „БТ” гр. Кубрат, филиал гр. Завет на 18.11.1999 г. На 31.10.2000 г. била насочена на работа към кметство с. Веселец. Регистрацията и е прекратена 01.11.2000 г. поради работа по програма за заетост. Възстановена е на 02.04.2011 г. същата е поддържана до 18.01.2012 г., когато е прекратена поради неизпълнение на плана за действие /л.92,т.1/.

За периода 01.01.2010 г. до настоящият момент няма подадени уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ за регистриране/прекратяване на трудово правоотношение. Няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г, 2011 г. и 2012 г.

Л.А. е собственик на недвижими имоти находящи се в с. Веселец, обл. Разград на***

В периода 01.01.2009 г. - 31.12.2010 г. подс. Л.А. е получавала от чужбина системно парични преводи в големи размери от с неясен произход. През този период е посещавала офисите на „Експресбанк”, „ЦКБ” АД, „ОББ” АД, „Д Банк” АД, „РУМ - Р. Димитров”, „Одит консулт- 2005”, „ГЕЕЛ” ЕООД, „Лозина” ЕООД. Чрез международната система за парични преводи „Уестърн Юниън” е получавала парични суми от различни граждани на РТурция.

Видно от приложената съдебно финансова експертиза получените по този начин средства от подс. Л.А. по години са както следва: 2009 г., брой преводи 12, левова равностойност - 7 617.96 лв.; 2010 г. брой преводи 48, левова равностойност-41 056.18 лв.

Установено е, че не съществува възможност друго лице да получи изпратените парични средства чрез международните системи за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен документ, поради което всички изпратени суми са били предназначени и получени от подс. Л.А..

Видно от изготвеното писмо изх. № 2209/11.10.201З г. на ТД на НАП-Варна, офис Разград, подс. Л.А. не е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г. и 2011г. /л.94,т.1/

Съгласно изготвената и приложена по делото съдебно - финансова експертиза, дължимият от подс. Л.А. данък е както следва:

- за 2009 г. данък по 48 от ЗДДФЛ размер на облагаем доход 7 617.95 лв , ДОД сума за внасяне - 761 лв.,

- за периода 2010 г. данък по 48 от ЗДДФЛ размер на облагаем доход 41 056.18 лв., ДОД сума за внасяне - 4 105 лв.

Общо данъчни задължения в големи размери - 4 866 лв.

В хода на съдебното следствие подсъдимата е погасила данъчните си задължения за 2009 г. и частично за 2010 г.

Описаната фактическа обстановка е установена въз основа на самопризнанията на подсъдимата и събраните доказателства - показанията на св. П К (л. 70, т.1), св. Г Ю (л. 66-67, т.1), св. И И (л. 71- 72, т.1), св. Ф З (л. 68-69, т.1) съдебно-финансова експертиза (л. 73-84, т.1), справка НАП (л.94, т.1), документи за изплатени парични преводи.

При международните системи за експресни парични преводи, сумите се превеждат по банков път и се получават лично. Системата дава възможност, нареден паричен трансфер от чужбина да бъде получен от всеки регистриран агент на територията на Р. България.

Лицето, което получава сумата трябва да представи лична карта, както и да посочи следните данни - име на наредителя и държавата, от която се изпраща превода, име на получателя, сумата на превода и 10-цифрения код, съответно 8-цифрения код (MTCN) на превода. Процедурата за изплащането на средствата не дава възможност паричния превод да бъде получен от лице различно от посоченото в системата за получател.

Получените суми, представляващи приходи от източници в чужбина, са облагаем доход съгласно българското законодателство. Съгласно разпоредбите на ЗДДФЛ ГДД за съответната година се подава лично или чрез пълномощник. В качеството си на данъчно задължено местно физическо лице, по смисъла на чл. 6 ЗДДФЛ, съгласно който „местните физически лица са носители на задължения за данъци за придобити доходи от източници в РБ и чужбина”, подс. Л.А. е била длъжна в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ да подаде данъчна декларация, тя не е сторила това за 2009 г. и 2010 г.

Извършеното от нея осъществява от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 255 НК.

Инкриминираното деяние - избягване плащането на данъчни задължения е насочено към увреждане на данъчната и финансовата система на страната, като се уврежда нормалното функциониране на данъчната администрация и финансова стабилност на приходите в държавният бюджет.

Съгласно чл. 93, т. 14 предл. 1 от НК, това са тези данъци, които надхвърлят три хиляди лева.

Деянието е извършено от подс. Л.А. с пряк умисъл, при условията на продължавано престъпление, съгласно чл. 26, ал. 1 от НК, тъй като е осъществено през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

При така установената фактическа обстановка, намирам,че от правна страна подс.А. е осъществила състава на престъплението по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК

При индивидуализация на наказанието съдът отчете чистото съдебно минало на обвиняемата, самопризнанията и обстоятелството, че е започнала погасяване на дължимите данъци. Прие, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и на основание чл. 55 НК определи наказание под предвидения в закона минимум и на основание чл. 55, ал.3 НК не наложи наказание глоба.

Изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода в минималния възможен размер – 3 месеца лишаване от свобода, съдът отложи на основание чл. 66 НК за срок от три години.

Протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наказанието са достатъчни да се окаже въздействие върху подсъдимата за постигане целите по чл. 36 НК.

По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от МФ против подсъдимата в размер на дължимите данъци по ЗДДФЛ.

Като не е подала данъчни декларации за получените доходи, подсъдимата е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения и съответно, извършвайки престъпление по чл. 255 НК, е причинила вреда на държавата в размер на дължимите данъци. Предявеният иск е основателен и доказан. Подсъдимата дължи и обезщетение за забава. Но с оглед направеното плащане в хода на съдебното следствие, следва да се отхвърли за платената част – 1 061 лв.

Подсъдимата, на основание чл. 189 НПК следва да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

СЪДИЯ:

СЛ