РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.МОТИВИ към Присъдата от 03.07.2014г., постановена по н.о.х.д.№ 49/2014г.

Обвинението срещу подсъдимия О.Ю.Х. е за това, че: На 12.02.2014г. в гр.Кубрат, обл.Разград, предложил и дал подкуп – една банкнота с номинал 5 евро и левова равностойност 9.78 лв., на полицейски орган – младши автоконтрольор Н.Р.Н.-***, за да не извърши действие по служба – да не състави фиш за санкциониране с глоба за установено административно нарушение по чл.70, ал.3 от Закона за движение по пътищата, извършено от О.Ю.Х. - престъпление по чл.304 „а” предл.1 и 3 от НК.

Разпитан в хода на съдебното следствие подс.Х. не се признава за виновен по обвинението и дава обяснения.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено следното:

На 12.02.2014г. рано сутринта подс.Х. се върнал от Белгия с личния си автомобил „Мерцедес 316 ЦДИ" с д.к. № РР 88-20 АР и се прибрал в с.Бисерци. Същата сутрин от с.Бисерци тръгнал с автомобила си за с.Лъвино, като пътят му минавал през гр.Кубрат.Тръгвайки от с.Бисерци включил късите светлини на автомобила. На влизане в гр.Кубрат около 09.20ч. спрял до автокъща, която посетил. Веднага след това продължил с автомобила си по ул. „Добруджа" в гр. Кубрат, като не включил късите светлини.

По същото време и в същия район на кръстовището между улиците „Добруджа”, „Хан Аспарух” и „Васил Левски”, в изпълнение на служебните за задължения съгласно седмичния график (л. 29) и ежедневната ведомост (л. 28), контрол на пътното движение, осъществявали в екип полицейски служители от РП „Полиция" - гр. Кубрат - св. Н.Р. и Николяй С. - (удостоверение л. 21), които трябвало да отбиват товарните автомобили поради ремонт на ул.”8-ми март” съседна на ул.”Добруджа”.

В качеството му на младши автоконтрольор (длъжностна характеристика л. 22 и 23/, св. Р. имал правомощия да проверява редовността на документите, които трябва да носят водачите на МПС и техническата изправност на последните, а т. 1.2 от Заповед № 1з-1745/28.08.2012г. на Министъра на вътрешните работи (л. л. 31-33) му дава право да издава фишове и да съставя актове за установяване на административни нарушения по Закона за административни нарушения от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Св. Р. осъществявал правомощията си във взаимодействие със св. С., който имал такива по осигуряване на обществения ред и по разкриване и предотвратяване на нарушения и престъпления (длъжностна характеристика л. л. 24 и 25).

След като подс.Х. с управлявания от него автомобил изминал около 300-400м. от автокъщата при приближаване на кръстовището, полицейските служители свидетелите Р. и С. установили, че подс.Х. управлява автомобила без включени светлини, в нарушение на чл. 70, ал. 3 от ЗДвП и поради това решили да спрат автомобила за проверка.

За целта св.Р. слязъл от служебния автомобил преминал от другата страна на пътя подал сигнал със стоп палка за спиране на автомобила, водачът подс.Х. отбил в дясно по посока на движението и спрял.Св.Р. отишъл до автомобила, легитимирал се по надлежния ред пред подсъдимия и поискал документите му за проверка.Св. Р. обяснил на подс. Х. какво нарушение е допуснал. Заявил му, че ще му бъде наложена глоба по фиш в размер на 10лв. и го поканил да дойде до служебния автомобил, където бил кочанът с глобите по фиш. Според показанията на св.Р. преди да слезе от автомобила си подс.Х. казал:”не е ли по-добре да почерпя”, св.Р. отговорил, че няма да стане” и тръгнал в посока към служебния автомобил. Извадил кочана и започнал да пише имената си, когато подс.Х. дошъл при него подал му документите, между които било и калъфче с банкнота от 5 евро и казал: „заповядайте”, св.Р. го попитал защо, а подс.Х. отговорил за да не съставят глобата по фиш.Тогава св.Р. взел банкнотата от 5 евро, взел и документите и поканил подс.Х. да си сложи ръцете на служебния автомобил и му обяснил, че ще бъде задържан за 24 часа, извършил личен обиск, поставил белезници на ръцете му.Св.Р. не довършил писането на фиша с глоба и подсъдимият бил отведен от св.Р. *** св.Р. съставил Акт №34/12.02.2014г. за установяване на административно нарушение.В него отразява, че подс.Х. е допуснал нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП,че водачът отказва глоба по фиш като предлага и дава сумата от 5 евро като дар за да не извършват задълженията си по служба.Подс.Х. направил възражения по акта, като записал собственоръчно „нямах български лева дадох 5 евро” и се подписал за нарушител. Другият полицейски служител св.С. се подписал акта като свидетел очевидец при установяване на нарушението и при съставянето на акта. Св.Р. съставил АУАН не за да обективира самото нарушение,за което трябвало да бъде съставен фиш с глоба,а за да се узакони даването на 5 евро,защото „нямало как да изземе банкнотата от 5 евро” описана в акта.Късно след обяд същият ден по нареждане на прекия ръководител на св.Р. подс.Х. бил освободен от ареста при започнало вече бързо ДП.Св.Р. предал на разследващият орган с протокол за доброволно предаване банкнотата от 5 евро.

При така установеното от фактическа страна, при съвкупната преценка на всички събрани и проверени в хода на съдебното следствие доказателства:обясненията на подсъдимия, показанията на полицейските служители свидетелите Р. и С., писмените доказателства, вещественото доказателство- банкнота от 5 евро, заключението на съдебно счетоводната оценъчна експертиза съдът прие категорично, че обвинението срещу подс.Х. за извършено престъпление по чл.304”а” предл.1 и 3 от НК не е доказано по несъмнен начин, на основание чл.304 НПК го призна за невинен и оправда по това обвинение, по следните съображения и правни изводи:

Подсъдимият, за разлика от свидетелите не е процесуално задължен в наказателния процес да говори истината, тъй като обясненията му преди всичко са средство за защита, поради което от него не може да се изисква искреност и обективност.Ето защо, истинността и правдоподобността на обясненията му следва да бъдат преценявани на общо основание след съвкупната ѝм преценка с всички останали по делото доказателства при стриктно спазване на процесуалния регламент за оценка на тези специфични по своята природа доказателствени средства.

На ДП подс.Х. при повдигане и предявяване на обвинението срещу него е заявил, че се признава за виновен, и че не желае да даде обяснения, че ако има нужда ще даде обяснения в съдебно заседание.В присъствието на защитника си е заявил, че желае делото му да се разгледа по реда на гл.27 НПК.

В съдебната фаза на процеса обаче, с оглед правото му на защита и презумпцията за невиновност подсъдимият заяви, че не се признава за виновен, процесът се проведе по общия ред и даде подробни обяснения по обвинението срещу него.

По същество, с обясненията си в хода на съдебното следствие подс.Х. не отрича, че на инкриминираната дата и място, той е нарушил като водач на МПС нормата на чл.70, ал.3 от ЗДвП – управлявал МПС без включени светлини през светлата част на денонощието, не оспорва, а потвърждава, че това нарушение на правилата за движение по пътищата е било установено от полицейските служители Р. и С..

Подс.Х. не оспорва и факта на дадената банкнота от 5 евро на св.Р., но твърди, че не е дал подкуп, а е дал 5 евро за да си плати фиша, защото му било обяснено, че глобата ще е 10 лв. Нямал български пари, затова дал 5 евро - това било възражението му по съставения акт, написано собственоръчно от него.

Съдът даде вяра на тези обяснения на подс.Х., защото в конкретният случай, тези обяснения не се опровергават категорично от останалите доказателства и конкретно установени факти и обстоятелства по делото.

На първо място, обясненията на подс.Х. не се опровергават от показанията на полицейските служители свидетелите Р. и Савов, поради противоречивата ѝм позиция в хода на разпита ѝм по време на съдебното следствие, коренно различните ѝм показания от тези, които са дали на ДП.Видно от съдържанието на протоколите ѝм за разпит на ДП същите са почти единтични, като св.С. е потвърждавал само казаното от св.Р., вместо и двамата свидетели да изложат под формата на свободен разказ, всичко което ѝм е било известно по делото, за да може показанията ѝм да се приемат като логични, последователни и взаимно допълващи се. Това даде основание на съда да приеме, че разпитите на свидетелите на ДП като способи на доказване в наказателното производство не са проведени по установения в НПК ред и начин и поради това не могат да бъдат годни доказателствени средства.И само на това основание в конкретният случай, обвинителната теза се разколебава.На следващо място, видно от показанията ѝм на ДП, се установява, че когато подс.Х. бил спрян му било обяснено, че ще му бъде наложена глоба по фиш за това,че управлявал автомобила без включени светлини, подс.Х. извадил банкнота от 5 евро и казал:”момчета почерпете се, не пишете нищо”.Св.Р. обяснил, че няма смисъл да предлага каквото и да било и ще му бъде съставен АУАН, но въпреки това той-водача подал на св.Р. банкнота от 5 евро, за да не извърши задълженията си по служба, да не състави акт. Разпитани в хода на съдебното следствие и двамата свидетели коренно променят показанията си и на практика не потвърждават казаното от тях на ДП. При констатираните съществени противоречия в показанията на св.С. дадени пред съда с тези дадени на ДП, със съгласието на всички страни в процеса, след прочитане показанията дадени на ДП, св.С. категорично заяви, че не поддържа дадените от него показания на ДП,и поддържа казаното от него пред съда.С показанията си пред съда св.Р. обяснява друго, с което по същество не потвърждава казаното от него на ДП. Подсъдимият бил казал:” не е ли по-добре да почерпя”, на което свидетелят отговорил, че няма да стане, тръгнал към служебния автомобил, взел да пише фиша,водачът дошъл при него и колегата му-св.С., подал документите, между които била и банкнотата от 5 евро сложена в калъфче и казал: „заповядайте”, попитал го защо, и той отговорил за да не му съставят глобата по фиш.И така както водачът държал документите разтворени в ръцете си и между тях банкнотата от 5 евро, той св.Р. сам взел банкнотата от 5 евро с лявата си ръка, взел документите и поканил водача да си сложи ръцете на автомобила и обяснил, че ще бъде задържан. Тези показания обаче, на св.Р. дадени пред съда, не се потвърждават от показанията на св.С..Същият, освен че не потвърждава казаното от него на ДП, е категоричен, че при спирането на автомобила на подс.Х. от колегата му св.Р. той е бил настрани от тях на около 4-5 метра от другата страна на пътя, не е чувал разговора между двамата, не е възприемал действията ѝм, не е видял даване на банкнота от 5 евро на колегата му, не е видял дали подсъдимият носи документи, и едва след като те двамата-подсъдимия и колегата му св.Р. дошли до служебния автомобил, където се намирал той през това време, тогава св.Р. му показал банкнотата от 5 евро.Св.Р. започнал да пише фиш, но св.С. не е чул да казва на водача колко ще е санкцията, не е чул водачът да оспорва, не е чул да казва, че няма да плати.Единственото възражение на водача било, след като актът бил съставен в РПУ, че давал 5 евро, защото нямал български лева, което водачът сам написал и се подписал в акта. Съдът даде вяра на показанията на св.С., защото както от обясненията на самия подсъдим, така и от обясненията на св.Р. се установява, че действително св.С. е бил настрани от тях двамата на достатъчно разстояние от тях, което обективно не му е давало възможност да чува разговора ѝм, както и да вижда и възприема действията ѝм. Съдът не кредитира за достоверни показанията на св.Р., не само защото те не се потвърждават от показанията на св.С., а и защото като актосъставител той пряко, служебно е заинтересован от изхода на делото. Съдът не даде вяра на показанията на св.Р. и защото същите не са логични.В хода на съдебното следствие св.Р. е категоричен, че шофьорът не е казвал, че дава банкнотата,за да плати фиша, не го е предупреждавал, че така върши престъпление, че не е водил с него никакъв разговор във връзка с тия 5 евро.Но, самото съдържание на нормата на чл.186 от ЗДвП опровергава тези му показания, защото „фишът се подписва от служителя, наложил глобата, и от нарушителя, когато е съгласен да плати глобата и се изпраща за изпълнение на съответната ТД на НАП”, като заплащането се извършва чрез пощенски запис или чрез банков превод по посочената във фиша сметка.Следователно, самият закон задължава св.Р. не само да посочи на нарушителя какво нарушение е допуснал, не само да посочи размера на санкцията и по какъв начин,ще бъде наложена, но и задължително нарушителят да бъде запитан дали е съгласен да плати глобата. Затова в конкретният случай, съдът даде вяра на обясненията на подс.Х., който твърди, че когато бил спрян от св.Р. отворил прозореца на автомобила и той му казал:”господине, съгласен ли сте да Ви напиша 10лв. фиш”, попитал за какво и когато му било казано,че не работят светлините,той казал на св.Р. „може ли да платя фиша”.Това подс.Х. казал, защото знаел,че преди 7-8 години имало такъв закон, когато ти напишат фиш, фишът се плаща на място, на органите, които дават квитанция.Св.Р. отговорил:”става”. Подсъдимият обяснил, че нямал български лева,защото се връщал от път и давал 5 евро.Тогава св.Р. казал:”става, елате при колата”.Тези обяснения на подс.Х. преценени по отделно и в съвкупност с показанията на св.Р.:” не съм водил никакъв разговор във връзка с тия 5 евро”, дават основание на съда да приеме, че той св.Р. освен, че е бил длъжен да попита дали водачът е съгласен да плати глобата,е бил длъжен да обясни и начина на плащане, нещо,което той не е сторил; така също бил е и длъжен да обясни, че в противен случай водачът върши престъпление. Извод за това,че обвинението срещу подс.Х. не е доказано, противно на твърдението на прокурора, съдът направи и от представената по искане на съда подробна справка за подс.Х. за допуснатите от него нарушения на правилата за движение по пътищата в качеството му на водач на МПС. Установено е, че подс.Х. е дългогодишен водач на МПС от 1987г., първоначално категория В, в последствие придобити и другите допустими по закон категории. За целия този период от време има съставени два акта за установяване на адм.нарушения и издадени НП през 2008 и през 2012г., съставени фишове и съответно наложени глоби, които са били изплатени през 2009, 2010, 2011 и през 2012г. по надлежния ред.Първо, за един водач на МПС за един период от 27 години, тези нарушения не сочат категорично за една недисциплинираност по отношение спазването на правилата за движение по пътищата.Точно обратното, касае се за водач на МПС, който не е осъждан за престъпления от общ характер, няма криминални прояви, водач,който не е допуснал множество нарушения на правилата за движение по пътищата в сравнение с други случаи, а само няколко такива, може да се направи извод, че подсъдимият като водач на МПС, не е от лицата, които имат навика или са склонни да предлагат какъвто и да било дар на проверяващите го служители от пътна полиция. Дори и да се приеме, че той подсъдимият е знаел начина на плащане на глобата по фиш, св.Р. е бил длъжен освен да получи съгласие от нарушителя за плащане на глобата, но и е бил длъжен да обясни начина на плащане на глобата, за да не се допускат недоразумения какъвто е конкретния случай.И това е така, защото функцията на св.Р. като автоконтрольор е не само да разкрива и документира нарушенията на правилата за движението по пътищата, в маловажни случаи и да санкционира, но и да предотвратява такива нарушения, т.е. неговата функция включва и превантивна дейност.В тази връзка за липсата на каквато и да било превантивна дейност говори и факта, че на въпрос на съда с оглед разпоредбата на чл.28 ЗАНН защо при установения от него маловажен случай на нарушение на правилата за движение по пътищата не е предупредил устно или писмено водача, че при повторно такова нарушение ще бъде санкциониран,а е избрал санкцията, макар и минимална, св.Р. заяви:”Не мога да отговоря на този въпрос”.Все в тази връзка, макар и ирелевантно за конкретния предмет на делото, се явява и обстоятелството, че без да е налице каквато и да било съпротива, пререкание или възражение от страна на подсъдимия към действията на полицейските служители, св.Р. е и сложил белезници на подсъдимия, защото бил длъжен да го направи.

Ето защо, при този анализ на доказателствата не може да се приеме, че с действията си от обективна и субективна страна подс.Х. е осъществил деянието по чл.304”а” пр.1 и 3 от НК.

В конкретният случай не само,че не се доказва от обективна страна подс.Х. да е предложил и дал дар от 5 евро на полицейския служител за да не бъде издаден фиш с глоба,но с оглед на конкретните обстоятелства по делото подсъдимият е нямал и съзнанието от субективна страна, че дадените от него 5 евро са дар, а е действал със съзнанието, че тези 5 евро са за плащане на глобата от 10 лв., именно, с това съзнание той собственоръчно записва единственото си възражение по акта, че дал 5 евро, защото нямал български пари.Аргумент в подкрепа това становище на съда,се явява и безспорно установеното обстоятелство от показанията на св.Е.Юмеров, че към момента на допускане на нарушението подс.Х. е разполагал с голяма парична сума – 500 евро, и ако действително е имал намерение да даде подкуп на св.Р. не би дал само 5 евро колкото е размера на глобата-10лв., а би дал много по-вече.Нещо по-вече, при положение,че подс.Х. е получил съгласие от страна на св.Р. за заплащане на глобата от 10 лв. по фиша – минималния размер по закон, логично и житейски не приемливо е да се приеме, че той дава дар, а не сума за заплащане на глобата.

На следващо място, дори и да се приеме, че обвинението срещу подс.Х. е доказано, то в случая са налице основания за приложението на чл.9, ал.2 от НК, защото самото нарушение на правилата за движение по пътищата е маловажен случай.

Съдът отчете обстоятелството, че с престъплението „подкуп” се засягат и увреждат сериозно обществените отношения, свързани с правилното и нормално функциониране на държавния и обществен апарат и на държавните органи, както и с точното, еднакво и безкористно осъществяване на властническите функции и на правата и задълженията, произтичащи от компетентността на съответните длъжностни лица.Този вид престъпления в значителна степен подронват авторитета на държавните органи, отразяват се твърде неблагоприятно и върху доверието на гражданите в държавното управление и във функционирането на държавния и обществен апарат.Съдът в този състав е запознат и с постоянната съдебна практика, според която даването на подкуп на длъжностно лице, за да не извърши действия по служба е особено укоримо и поради това приложението на чл.9, ал.2 от НК се приема за незаконосъобразно независимо от обстоятелството,колко ниска е стойността на предмета на престъплението и съобразява работата си с тази практика. Този случай обаче, е различен. По правило, чл.9, ал.2 от НК е приложим при всички видове престъпления.На следващо място, не ниския размер на дадения подкуп в случая - 5 евро, с левова равностойност от 9,78 лв., дава основание на съда да приеме, че може да се приложи чл.9,ал.2 от НК, а явно маловажния случай на допуснатото от подс.Х. административно нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП по см. на чл.186 от ЗДвП, санкционирано в случая и с минималния размер на допустимата по закон санкция- глоба от 10 лв., и едва на второ място съдът обсъди: ниския размер на подкупа и много ниската степен на обществена опасност на самия деец - подс.Х. не е осъждан за престъпления от общ характер, няма регистрирани криминални прояви, с мн.добри характеристични данни, като водач на МПС в продължение на 27 години е допуснал и е бил санкциониран по административен ред само няколко пъти за нарушение на правилата за движението по пътищата, същият е и пенсионер по болест с установена 60% ТНР, така също и конкретната фактическа - пътна обстановка, при която е било допуснато самото административно нарушение- времето било хубаво, трафикът бил нормален, нямало много движение, в район където се извършвало ремонт на улица, и поради това задачата на свидетелите е била да отбиват движението на товарните автомобили по друга улица; при тази конкретна пътна обстановка с допуснатото от подс.Х. нарушение на правилата за движение по пътищата – управление на автомобила без включени светлини, на практика много малка е била вероятността това нарушение да доведе до настъпването на ПТП.

Анализът на всички тези обстоятелства преценени по отделно и в съвкупност, дава основание на съда да приеме, че извършеното от подс.Х. деяние не е престъпно, защото макар формално и да осъществява признаците на предвиденото в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна.

Относно, вещественото доказателство- банкнота с номинал 5 евро, съдът постанови след влизане на присъдата да бъде върната на подс.Х..

По изложените съображения и правни изводи РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.ВАСИЛЕВА/

НР