РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъдата от 15.04.2014г.,
постановена по н.о.х.д.№ 118/2014г.
Производството
е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред
първата инстанция” при хипотезата на чл.371 т.2 НПК.
Обвинението срещу М.Н.Х. *** е за престъпление
по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане в
наказателния процес предявения граждански иск от Държавата, представлявана от
Министъра на финансите срещу подсъдимата Х., за сумата от 10.579.07 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва,
считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното ѝ
изплащане.
На основание чл.373 ал.2 във вр. с чл.372,
ал.4 НПК при провеждане на съдебното следствие не се извърши разпит на
подсъдимата Х..
ОКРЪЖНИЯТ СЪД прие за установено,
следното:
Обв. М.Н.Х. е
с постоянен и настоящ адрес ***. Тя живеела на семейни начала с АХ, с когото
полагали грижи за двете им деца.
За периода от 01.01.2006г. до 31.12.2010г.
обв. Х. е имала сключен трудов договор с „АЛИТАШКЪН- П" за периода от
10.12.2007г. до 25.11.2008г. и от 26.07.2011г. до 06.10.2011 г., през
останалото време е била безработна, не е получавала трудово възнаграждение, а
за периода 25.11.2008г. - 24.03.2009г. е получавала парично обезщетение за
безработица. / справка НОИ т. II , л. 61-62, справка НАП л. 68/.
Според документите представени от ФК „ Кеш
Експрес Сървис" ЕООД, гр. София, тя е посещавала офисите на „Пим Инс
Финанс" ЕООД, „БООБ" ЕООД, „Лозина" ЕООД, както и „ЦКБ" АД,
където чрез международната система за парични преводи „Уестърн Юниън" е
получавала парични суми от различни граждани от Холандия, Турция, Швейцария,
Франция, Германия, Великобритания, Италия, Белгия.
MTCN номер Money Transfer Control Number ( за
Western Union) е десет цифрен контролен номер, който се генерира от системата в
момента, в който изпращача заяви, анотира /държавата, до която се изпраща
превода, имената на получателя, собствените си имена, точния си адрес,
телефонния си номер/ и подпише изпращането на пари, номерът му се съобщава от
служител в приемащото парите бюро, този номер изпращача съобщава на получателя,
чрез MTCN номера получателя получава сумата си.
Приложените документи представляват разпечатки
/извлечения/ от основната база данни, удостоверяваща получаването на паричните
преводи от системите за плащания, подредени по вид валута. Разпечатките носят
информация за: име на изпращач - Sender, име на получателя - Receiver;
държавата и града, от където са изпратени парите; сумата; датата на изпращане и
датата на изплащане; и следните данни за получателя на сумата - номер на
валидност на документа за самоличност, дата на раждане и ЕГН.
По този начин обв. Х. е получила следните парични трансфери за периода от
01.01.2006г. до 31.12.2010г.:
|
31.08. 2010
|
560.00
|
-
|
560.00
|
Турция
|
1095.26
|
|
31.08. 2010
|
-
|
1000.00
|
1000.00
|
Турция
|
1955.83
|
|
Всичк о:
|
1960.0 0
|
1500.00
|
3460.00
|
|
6767.15
|
М. Септември
|
Дати
|
Получ
ени
суми
в евро от
БООБ
|
Получени суми в
евро от ЦКБ
|
Обща сума в евро
|
Държава
от която са изпратени
|
Обща
сума в
лева=х1.95
583
|
|
24.09. 2010
|
100.00
|
-
|
100.00
|
Германия
|
195.58
|
|
27.09. 2010
|
-
|
100.00
|
100.00
|
Германия
|
195.58
|
|
29.09. 2010
|
-
|
1000.00
|
1000.00
|
Германия
|
1955.83
|
|
30.09. 2010
|
-
|
500.00
|
500.00
|
Германия
|
977.91
|
|
30.09. 2010
|
1000.0 0
|
-
|
1000.00
|
Германия
|
1955.83
|
|
Всичк о:
|
1100.0 0
|
1600.00
|
2700.00
|
|
5280.73
|
РЕКАПИТУЛАЦИЯ 2006 -2010 г:
|
№ по ре
Д
|
Перио Д
|
Евро
|
Равностой
ност на евро в лв.
|
Получен а сума в USD
|
Обща сума в лева=х
курс на долара
|
Обща сума в лева= 4+6+8
|
|
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
7
|
|
1
|
2006
|
8606.00
|
16831.79
|
1100.00
|
1855.41
|
18687.20
|
|
2
|
2007
|
7347.00
|
14369.48
|
—
|
|
14369.48
|
|
3
|
2008
|
7133.70
|
13952.30
|
-
|
-
|
13952.30
|
|
4
|
2009
|
4640.00
|
9075.05
|
-
|
-
|
9075.05
|
|
5
|
2010
|
11414.5 0
|
22324.77
|
|
-
|
22324.77
|
|
общ о
|
|
39141.2 0
|
76553.39
|
1100.00
|
1855.41
|
78408.80
|
По
този начин обв. Х. е получила за периода от 01.01.2006г. до 31.12.2006г. сума в
размер на 18 687,20 лв., за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. суми в
размер на 14 369,48 лв., за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. суми в
размер на 13 952,30 лв.; за периода 01.01.2009г. до 31.12.2009г. суми в размер
на 9 075,05 лв.; за периода от 01.01.201 Ог. до 31.12.201 Ог. суми в размер на
22 324,77 лв.
Тя е получила лично парични преводи от чужбина
за инкриминирания период общо в размер на 39 141.20 евро, с левова
равностойност 76 553.39 лв., 1100.00 щатски долара, с левова равностойност
1855.41 лв. или за целия период сума в размер на 78408,80 лв.
Тези приходи от източници в чужбина, са
облагаем доход съгласно българското законодателство, когато не са представени
доказателства, че са били обложени с данък в страната на произхода им. Съгласно
разпоредбите на ЗДДФЛ ГДД за съответната година се подава лично или чрез
пълномощник.
Установено е, че не съществува възможност
друго лице да получи изпратените парични средства чрез международните системи
за парични преводи, освен посоченото в крайния платежен документ, поради което
всички изпратени суми са били предназначени и получени от обв. М.Х..
Получените от обвиняемата суми е следвало да
бъдат декларирани с годишна данъчна декларация за всяка календарна/финансова
година.
Обв. Х. е трябвало да подаде ГДД за 2006г.,
изискуема се по чл. 41 от ЗОДФЛ „Данъчно задължените по този закон лица подават
годишна данъчна декларация за облагаемия си доход по чл. 14, включително и за
дохода, обложен с еднократен годишен (патентен) данък, в срок до 15 април на
следващата година".
Тя е трябвало да подаде ГДД и за 2007г., за
2008г., за 2009г., за 2010г., в срока по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ „Годишната
данъчна декларация се подава до 30 април на годината, следваща годината на
придобиване на дохода". На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от същия закон
„Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за
придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата
годишна данъчна основа/ за облагаеми доходи от източници в чужбина / чл. 35, т.
6 от ЗДДФЛ „чл. 35 Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи,
придобити през данъчната година от: т. 6 всички други източници, които не са
изрично посочени в ЗДДФЛ и не са обложени с окончателни данъци по реда на този
закон или с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно
облагане и чл. 36 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна основа за доходите от други
източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35, придобит през
данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване"
Декларациите се подават в ТД на НАП по
местоживеене на лицето в срок до 15.04. за 2006г. и в срок до 30.04. за 2007г.,
за 2008г., за 2009г., за 2010г. на следващата календарна година за предходната
данъчна.
Видно от изготвеното писмо изх. №
2398/04.11.201 Зг. на ТД на НАП-Варна, офис Разград /т. II, л. 67/, обв. Х. не
е подала ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за периода от 2007г. до 2011 г.
Съгласно изготвената съдебно-икономическа
експертиза /т. II, л.26-44 / дължимият от обв. Х. данък е както следва:
- данък
по ЗОДФЛ / отм./ за периода от 01.01.2006г. до 31.12. 2006г. в размер на 3
848,93 лв.
- данък
по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2007г. до 31.12.2007г. е в размер на 2 557,75 лв.,
за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. е в размер на 1 283,61 лв., за
периода от 01.01.2009г. до 31.12.2009г. в размер на 834,90 лв., за периода от
01.01.2010г. до 31.12.2010г. в размер на 2 053,88 лв. или общо за целия период
данък в размер на 10 579,07 лв. - големи размери на данъчните задължения
съгласно чл. 93, т. 14, пр. 1 отНК.
Доходите,
придобити от обв. Х., не са от източник в България и не могат да бъдат
третирани като доходи от „стопанска дейност" съгласно чл. 8 от ЗДДФЛ.
Същите не са средства, получени като дарение и не подлежат на облагане като
придобити по дарение по Глава 2, раздел III от Закона за местните данъци и такси
с данък. Няма установени и приложени писмени доказателства - както пред НАП,
така и в производство, че получените суми са дарение, което е декларирано и за
което е платен данък във връзка със ЗМДТ.
Обв. Х. в качеството си на местно физическо
лице по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗОДФЛ и чл. 6 от ЗДДФЛ, във връзка с чл. 1
от същия закон, е данъчно задължена за облагаемия си доход, получен през
данъчната година от източници в България и чужбина - облагаем доход от друг
източник.
За 2006г. съгласно ЗОДФЛ /отм./ данъчната
основа е брутната сума на получените доходи и от всички други източници, които
не са изрично посочени в закона като необлагаеми доходи. Годишната данъчна
основа за доходи от други източници не се намалява с вноски по Закона за
здравното осигуряване.
От
2007г. до 2010г. съгласно чл. 36 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходи от
други източници се определя като облагаемият доход по чл. 35, придобит през
данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване / 6% за 2007г., 8% за 2008г. -2010 г./
В съответствие с чл. 36 от ЗДДФЛ размерът на
данъка по чл. 48, ал . 1 ЗДДФЛ се определя за данъчните години 2007г. - 2012г.
като общата годишна данъчна основа се умножава по данъчната ставка 10 на сто.
При така установената фактическа обстановка,
намирам от правна страна следното: обв. Х. е осъществила състава на
престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Деянието е извършено от обв.Х. с пряк умисъл,
при условията на продължавано престъпление /чл. 26, ал. 1 от НК/ - през
непродължителни периоди от време, на пет пъти, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите.
Съгласно чл. 93, т. 14 предл. 1 от НК, „данъци
в големи размери" са тези данъци, които надхвърлят три хиляди лева.
Обвиненията се подкрепят от св. НТ (т. II,
л.18-20), св. ПК (т. II, л.21-22), св. НС (т. II, л. 23-24),
съдебно-икономическа експертиза (т. II, л. 26-44), справка НАП (т. II,
л.67-68), оригинални разписки (т. II, л. 92-96, л. 99-106, л. 113-139)
Разпитана в хода на досъдебното производство
обв. Х. се признава за виновна (т. II, л. 8-9).
Обв.
Х. е българска гражданка, с основно образование, неомъжена, неосъждана,
безработна.
Подсъдимата Х./***. Тя не е
семейна, безработна е и полага грижи за двете си деца-на 7 и 9 години.
По обвинението
за престъпление по чл.255 ал.1, т.1, в.вр. с чл.26 ал.1 от НК.
Тази фактическа и правна обстановка съдът прие за установена и доказана въз основа
на всички събрани на ДП доказателства:
обясненията на подсъдимата, показанията на разпитаните свидетелите – Т, К, С,
писмените доказателства, заключението на съдебно-финансовата експертиза.
Анализът на всички доказателства по отделно и
в съвкупност даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс Х. за
престъпления по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК е доказано по несъмнен и категоричен начин,
респ., че с действията си от обективна и субективна страна е осъществила този
престъпен състав, по следните съображения и правни изводи:
Безспорно установено и доказано по делото
обстоятелство, че подс. Х.: През периода от 01.01.2007 г. до 30.04.2011 г. в
град Разград, действайки в условията на продължавано престъпление - на пет
пъти, в качеството си на данъчно задължено местно физическо лице по силата на
чл. 8, ал. 1 от Закона за облагане доходите на физически лица /ЗОДФЛ, отм./ и
чл. 6 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
„Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в Република България и в чужбина", е избегнала
установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като в срока
по чл. 53, ал. 1 от ЗДДФЛ не е подала годишна данъчна декларация, изискуема се
по чл. 41 от Закона за облагане доходите на физически лица / ЗОДФЛ отм./ за
2006г. в размер на 3 848,93 лв. и годишни данъчни декларации, изискуеми се по
чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ „Местните физически лица подават годишна данъчна
декларация по образец за: 1. придобитите през годината доходи, подлежащи на
облагане с данък върху общата годишна данъчна основа
за облагаемите си, на основание чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, чл. 35
„Облагаемият доход е брутната сума на
облагаемите доходи, придобити през данъчната година от: т. 6 всички
други източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на ЗКПО и чл. 36 от ЗДДФЛ „Годишната данъчна основа
за доходите от други източници се определя, като облагаемият доход по чл. 35,
придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за
данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното
осигуряване" от ЗДДФЛ, както следва: за данъчен период от 01.01.2007г. до
31.12.2007г. в размер на 2 557,75 лв., за данъчен период от 01.01.2008г. до
31.12.2008г. в размер на 1 283,61 лв., за данъчен период от 01.01.2009г. до
31.12.2009г. в размер на 834,90 лв. и за данъчен период от 01.01.2010г. до
31.12.2010г. в размер на 2053,88 лв., като данъчните задължения са в големи
размери 10579,07 лв. /десет хиляди петстотин седемдесет и девет лева и седем
стотинки/ - престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК.
Безспорно се установява
също, че тези парични средства са с недоказан и неустановен произход както и,
че липсват доказателства същите да са облагани в чужбина, поради което следва
правният извод, че тези средства представляват недекларирани доходи за получателя
ѝим по силата на чл.35 т.6 от
ЗДДФЛ се определят като доходи от други източници и се дължи данък по този
закон. В случая, подс. Х. има качеството на местно физическо лице, което
съгласно чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно задължена за облагаемия си доход, получен през
съответната данъчна година от източници в България и чужбина. Получените пари
подс. Х. е следвало да декларира, като
подаде Годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ при безспорно установено и
доказано по делото обстоятелство, че през горецитирания период от време подсъдимата
Х. не е подавала данъчни декларации пред Национална агенция по приходите, обстоятелство,
признато и от самата подсъдима.
При изграждане на становището си както за
авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на
същото съдът изцяло кредитира за достоверно и обективно заключението на
съдебно-финансовата експертиза извършено обективно и компетентно. Съгласно
заключението общият размер на данъчните задължения е 10.579.07 лв.
Съгласно
см.на закона и постоянната съдебна практика изпълнителното деяние на
престъплението по чл.255 ал.1, т.1 от НК се осъществява чрез бездействие.
В
конкретният случай, подсъдимата Х. е
била задължена да подаде на основание чл.50 от ЗДДФЛ годишни данъчни декларации
за периода от 01.01.2007г. до
01.01.2011г., в които да посочи получените от нея доходи-парични преводи в размер
общо на 10.579.07 лв., явяващи се по см. на специалното законодателство облагаем доход. Като не е сторила това, тя е
избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери –10.579.07
лв. - съобразно нормата на чл.93, т.14, предл.1 от НК.
Деянието е извършено от подс. Х. с пряк
умисъл, при условията на продължавано престъпление-чл.26 ал.1 от НК- през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна
продължение на предшестващите.
Ето защо, съдът призна подсъдимата Х. за виновна и ангажира наказателната ѝ отговорност по този престъпен състав-чл.255 ал.1, т.1,
в.в. с чл.26 ал.1 от НК.
При индивидуализацията на наложеното на подсъдимата наказание по вид,
размер и начин на изтърпяване съдът отчете всички обстоятелства от значение за
вината, съобрази разпоредбата на чл.58а ал.4 НК, която в случая отпада и наложи
наказанието при условията на чл.55 ал.1, т.1 от НК, както следва: за деянието
по чл.255 ал.1, в.вр. с чл.26 ал.1 от НК -
10 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.55 ал.3 от НК не
наложи по-лекото наказание глоба, което законът предвижда наред с наказанието
лишаване от свобода и на основание чл.66
ал.1 от НК отложи изпълнението на така
наложеното наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата
в сила, по следните съображения:
Съдът отчете високата степен на
обществена опасност на деянията извършени от подсъдимата Х., въздигнати от
законодателя като такива и конкретно извършени с висока степен на обществена
опасност.
Като
смекчаващи вината обстоятелствата съдът отчете: чистото съдебно минало на
подсъдимата, същата е с тежко семейно и материално състояние - неомъжена, сама се грижи за двете си малолетни деца на 7
и 9 години, трайно безработна в условията на действителна безработица в
страната, не притежаваща имущество, с което би могла да реализира доходи за
издръжка на семейството си, както и процесуалното ѝ поведение в хода на ДП- същата е дала обяснения по
обвинението срещу нея, и по този начин е
допринесла за надлежното документиране на извършените от нея деяния,
респ. не е възпрепятствала по никакъв начин разследването срещу нея, съдът
отчете изказаното съжаление за стореното
от нея и желанието за поправяне, което говори за една критичност както към
обществената опасност на извършените деяния, така и на една критичност към
собственото ѝ поведение и действия.
Съдът
намери,че са налице всички формални предпоставки за приложението на чл.66 ал.1
от НК. За постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК и преди
всичко за поправянето на осъдената не е наложително да изтърпи наказанието. Три
годишния изпитателен срок ще бъде напълно достатъчен подсъдимата Х. да
преосмисли поведението си, извършеното
от нея деяние и за в бъдеще да не допуска нарушения на установеното в страната
специално законодателство независимо от тежкото си семейно и материално
положение.
Ето защо, съдът прие, че така наложеното наказание на подс.Х. по вид,
размер и начин на изтърпяване се явява
напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото
деяние, така и на личната обществена опасност на подсъдимата.
Относно,
предявенят гражданск иск за имуществени
вреди.
Съгласно
нормата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Отговорността за
непозволено увреждане по този текст от ЗЗД се поражда при наличността на
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
настъпилите вреди.
Видно от изложения горе анализ на
доказателствата по делото в случая, са налице всички елементи от фактическия
състав на непозволеното увреждане, поради което съдът на основание чл.45 от
ЗЗД намери за основателен и доказан
предявеният граждански иск за имуществени вреди, срещу подсъдимата Х. от
Държавата, представлявана от Министъра на финансите и уважи същият в пълен
размер, както следва: в полза на Държавата, представлявана от Министъра на
финансите-10.579.07 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
непозволеното увреждане- 30.04.2011г. до окончателното ѝ изплащане.
На
основание чл.189 ал.3 НПК съдът присъди в полза на Републиканския бюджет
разноските на досъдебното производство в размер на 80 лв.
По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/В.Стоянов/
СЛ
