Делото е образувано по внесен е обвинителен акт против Р.А. ***, ЕГН ********** за това, че в периода август 2008 г. – 30.04.2012 г. в гр. Разград, в условията на продължавано престъпление е избягнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не подала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ, общо за 6 156, 50 лв. – престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 26 НК и в това, че в периода 11.12.2008 г. до 15.12.2010 г. в гр. Завет, в условията на продължавано престъпление, в писмени молби-декларации за получаване на месечни помощи за дете, които се подават по чл. 10, ал.1 ЗСПД, пред орган на власт, затаила истина относно получения брутен доход на семейството й – престъпление по чл. 313, ал. 1 НК и за това, че за периода 11.01.2012 г. до 31.12.2012 г. в гр. Завет, в условията на продължавано престъпление, чрез използване на документ с невярно съдържание – молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете, изискуема по чл. 10, ал.1 ЗСПД, получила без правно основание чуждо движимо имущество – парична сума общо 910 лв., собственост на ДСП Кубрат с намерение да го присвои – престъпление по чл. 212, ал. 1 НК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и го счита за доказано, въз основа на писмените доказателства, относно парични преводи и заключение по назначените графологическа и икономически експертизи. Моли съда да признае подсъдимата за виновна и след като отчете ниския размер на укритите данъци, невисокия размер на получената неправомерно парична сума, и чистото съдебно минало, да определи наказание към долната граница на предвиденото в закона лишаване от свобода, както и в такъв размер по предвиденото задължително наказание глоба, с приложение на чл. 66 НК и на основание чл. 23 НК да определи общо наказание.

Подсъдимата Ю. дава обяснения. Признава се за виновна и признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Защитникът на подс. Ю. - адв. Вели счита, че е осъществен съставът и на трите престъпления, което не се оспорва от подсъдимата, но извършването на престъпленията е обусловено от тежкото й финансово състояние. Счита, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства и при определяне на наказанието следва да се приложи чл. 55 НК и предвиденото наказание лишаване от свобода да се замени с пробация.

Подсъдимата в последната си дума заявява, че съжалява за стореното.

Съдът с определение по чл. 372, ал. 4 НПК, е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и като прецени самопризнанието на подсъдимата и събраните и проверени доказателства, съгласно чл. 373, ал. 3, НПК установи:

Подсъдимата Р.А. Атанасова е българска гражданка, майка на три деца, родени съответно през месец януари 1994 г., през месец август 1997 г. и през месец юли 2000 г. Живее в гр. Завет, Област Разград, в съпружеско съжителство с бащата на децата си, на 02.09.2011 г. е сключила с него граждански брак (т. I, л. 106) и приела фамилията Ю..

От началото на 2008 г. семейството нямало доходи от осъществявана трудова дейност (справка т. I, л. 145), нито от отстъпени права на ползване на собствено движимо или недвижимо имущество (т. I, л. 150-154). За издръжката си от години разчитала на социални помощи, за каквито Ю. системно подавала молби-декларации по Закона за семейните помощи за деца (т. I, л. л. 135-137 и т. II, л. л. 292-295).

3а да си осигури допълнителни парични средства, обаче през лятото на 2008 г. подс. Ю. започнала да установява случайни контакти чрез социалните мрежи в Интернет-пространството и чрез мобилни телефонни комуникации с различни граждани от Германия, Холандия, Дания, Швеция и преимуществено от Турция. Споделяла с тях за затрудненото си семейно и материално състояние. Новите й познати проявявали съчувствие и й предлагали парично подпомагане.

Обвиняемата приемала предложенията им и уговаряла с тях парични преводи чрез Международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“, като им съобщавала необходимите данни за личността си.

След като направел превода, съответният изпращач съобщавал на Ю. универсалния цифров код за същия и размера на преведената сума.

Аналогична дейност Ю. осъществила и през следващите 3 календарни години.

За ползването на услугата на Международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“ не било необходимо получателят на превода да има разкрита банкова сметка.

***-цифрения универсален код, обвиняемата посещавала офиси-съконтрахенти на Финансова къща „Кеш експрес сървис“ - гр. София, която работи като представител на системата „Уестърн Юнион“ у нас. Там съобщавала данни за имената на изпращача и получателя, държавата на изпращане, размера на изпратената сума и известния й 10-цифрен универсален код (МТС1М). Представяла и валиден документ за удостоверяване на самоличността си, тъй като сумата по превода можела да бъде получена само лично, но не и от пълномощник. След като се уверял в достоверността на представените му данни, служителят в съответния офис изтеглял превода от системата. За същия съставял формуляр по образец, в който обвиняемата се подписвала саморъчно и получавала съответната сума.

В периода от месец август 2008 г. до месец юли 2011 г., в полза на Ю. били направени множество преводи от чужбина, предимно в евро и няколкократно в щатски долари и в български левове. Превежданите парични средства подсъдимата Р. Ю. усвоявала, като ги теглела лично от офисите на съконтрахените на „Кеш експрес сървис“: „БООБ“ ЕООД - гр. Разград, „ОДИТ Консулт 2005“ ЕООД - гр. Исперих, „РУМ - Р. Димитров“ ЕООД - гр. Силистра, „ГЕЕЛ“ ЕООД - гр. Силистра, както и и от тези на „ОББ“ АД, „Д Банк“ АД, „Експресбанк“ АД и „Юробанк - България“ (т. I, л. 39 и 40).

В периода 14.08. - 27.11.2008 г. Ю. получила общо 12 превода за 3153 евро, изплатени й в офис на „Одит Консулт 2005“ ЕООД (т. I, л. л. 211-216, 218-225, 227, 228 и 230). Левовата равностойност на тези преводи възлиза общо на 6 166. 74 лв. (икономическа експертиза, т. I, л. 125).

Назначената икономическа експертиза (т. I, л. 113-122 и л. 130-132) установява, че като местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ, подсъдимата има задължение да декларира да плаща данъци за придобитите от нея доходи от източници както у нас и в чужбина. Средствата от получените от чужбина парични преводи съставляват облагаем доход за обвиняемата по смисъла на чл. 35, т. 6 във вр. с чл. 10, т. 6 и във вр. с чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ. Данъчното задължение на обвиняемата за 2008 г. върху този приход, определено по реда на чл. 48 ЗДДФЛ е 616. 67 лв. (икономическата експертиза т. I, л. 131).

През 2009 г. тя получила от офис на „Одит Консулт 2005“ ЕООД 3 превода общо за 1345 евро (т. I, л. л. 217, 226 и 229) с обща левова равностойност 2 630.60 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 115).

Данъчното задължение на обвиняемата върху този приход, определено по реда на чл. 48 ЗДДФЛ, е 263. 06 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 131).

През 2010 г. подс. Ю. получила 7 превода, общо за 1120 евро, от офис на „РУМ - Р. Димитров“ (т. I, л. л. 180-183 и 204-209), 4 превода общо за 570 евро от офис на „ГЕЕЛ“ ЕООД (т. I, л. 248-251), 5 превода общо за 3220 евро от офиси на „ОББ“ АД (т. I, л. л. 51-57) и 20 превода общо за 3406 евро от офиси на „Д Банк“ АД (т. I, л. л. 62-65). Общата сума на преводите за 2010 г. възлиза на 8316 евро, а сумата им в левова равностойност - на 16 264.75 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 115).

Данъчното задължение на обвиняемата върху този доход, определено по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, възлиза на 1626.48 лв.

През 2011 г. обв. Ю. получила 2 парични превода общо за 200 евро от офис на „БООБ“ ЕООД (т. I, л. л. 233 и 234), 19 превода общо за 4767 евро и 1 превод за 188 лв. от офис на „РУМ - Р. Димитров“, 11 превода общо за 2227 евро от офис на „ГЕЕЛ“ ЕООД, 16 превода общо за 8781 евро от офиси на „ОББ“ АД (т. I, л. л. 49-55), 1 превод за 94 лв. от офис на „Експресбанк“ АД (т. I, л. л. 59 и 60), 11 превода общо за 2525 евро и 1 превод за 25 щатски долара от офиси на „Д Банк“ АД (т. I, л. л. 62-65) и 1 превод за 350 евро от офис на „Юробанк“ - България (т. I, л. л. 67 и 68). Общата сума на преводите за 2011 г. възлиза на 18501 евро, 25 щатски долари и 282 български лева, а общата левова равностойност на същите съставлява 36 502.88 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 115).

Данъчното задължение на обвиняемата върху този доход, определено по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, e 3 650.29 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 131).

Общият размер на укритите от подс. Ю. данъци, дължими по ЗДДФЛ за периода 2008 г. - 2011 г., възлиза на 6156.50 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 132).

За нито една от календарните 2009 г., 2010 г. и 2011 г. обвиняемата Ю. не декларирала доходите си от парични преводи от чужбина, като не подала изискуемата по чл. 50 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срок до 30. IV. на следващата календарна година (т. I, л. 145).

Като майка на три непълнолетни деца, подсъдимата се възползвала и от възможностите за подпомагане по чл. 2, т. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Кандидатстването за такива помощи изисквало подаване на молба-декларация по образец, съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗСПД до Дирекция „Социално подпомагане“ при съответната община по постоянното местоживеене на семейството на декларатора, с която се заявявали определени обстоятелства, сред които и брутния доход на семейството за предходните 12 месеца.

В периода 11.12.2008 г. - 11.01.2012 г. подс. Ю. подала до Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Кубрат, Филиал гр. Завет, 4 молби-декларации на основание чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, въз основа на които й били отпускани и превеждани по нейна банкова сметка *** „ЦКБ“ АД (справка т. I, л. 142 и 143) месечни помощи за 3 деца до завършване на средно образование.

Във всяка една от тези молби-декларации обвиняемата декларирала брутния доход на семейството си за предходните 12 месеца, за да удостовери истинността на това обстоятелство. Последното било необходимо условие за последващото преценяване на правото на месечни семейни помощи за деца и съответно за отпускането им.

Всяка една от молбите-декларации била попълнена с данни, посочени от подсъдимата и подписана саморъчно от нея. (графическа експертиза т. I, л. 99-102 и т. II, л. 284-286).

На 11.Х11.2008 г. подс. Ю. подала във филиала на Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Завет молба - декларация по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД № 1712 (т. I, л. 135). В нея посочила, че отглежда 3-те си деца и че за периода от м. 12.2007 г. до м.12.2008 г. включително, семейството й не е имало никакви доходи. Въз основа на подадената молба декларация, на обвиняемата били изплащани семейни помощи за деца. Реалните приходи формирали средномесечен доход на член от семейството на обвиняемата от 102.78 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 117). За 2008 г. бил определен праг на изискуемия доход от 350 лв. месечно.

На 02.12.2009 г. подс. Ю. подала пред филиала на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Кубрат в гр. Завет молба-декларация по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД № 1618 (т. I, л. 136). В нея посочила, че отглежда 3 деца и че за периода м.12.2008 г. - м. 11.2009 г. включително семейството й не е имало никакви доходи. За 2009 г. бил установено праг на изискуемия доход от 350 лв. месечно.

На 15.12.2010 г. подсъдимата подала във филиала на Дирекция „Социално подпомагане“ в гр. Завет молба- декларация по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД № 3-1678 (т. I, л. 137). В нея посочила, че отглежда 3 деца, както и че за предходните 12 месеца от м. 12.2009 г. до м. 11.2010 г. включително, брутният доход на семейството й е нулев. Установения за 2010 г. праг бил 350 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 118).

На 11.01.2012 г. подс. Ю. подала, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, във филиала на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Завет молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете, заведена под № 3-26 (т. II, л. 292). В нея Ю. посочила, че е омъжена, отглежда 3 деца и че за периода месец 01 - месец 12.2011 г. включително семейството й има нулев брутен доход. За 2010 г. бил установения базов доход от 350 лв. (икономическа експертиза т. II, л. л. 277 и 278). Въз основа на посочените от Р. Ю. неверни данни, относно брутния доход на семейството й, в Молбата-декларация от 11.1.2012 г., подписана и депозирана от нея като документ, изискуем по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, й била отпусната исканата месечна помощ, която била изплащана от месец 01 до месец 12.2012 г. включително, съответно по 105 лв. месечно до месец 04.2012 г., по 70 лв. месечно от месец V до месец 09.2012 г. и за месец 11 и 12.2012 г. включително. Преведената от Дирекция „Социално подпомагане“ сума е 910 лв. (икономическа експертиза т. II, л. 278) Ю..

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието и събраните на досъдебното производство доказателства: показанията на св. Костов (л. 167-168, т. I), относно реда и начина за получаване на преводите от подсъдимата в бюрата за парични преводи и агентите им, св. Камбер (т. I, л.169-170 и 173-174), Николова (т. I, л. 175-176), относно реда и начина за подаване на декларации от подсъдимата по ЗСМПД и получените от нея помощи, Иванова (т. I, л. 171-172), както и от писмените доказателства по делото - платежни документи (т. I, л. 41, 42, 51-68, 179-252), молби - декларации (т. I, л. 135-137 и т. II, л. 292), почеркова експертиза (т. I, л. 99-101 и т. II, л. 284-286), икономическа експертиза (т. I, л. 112-126, 130-132 и т. II, л. 275-281).

Относно престъплението по чл. 255 НК.

Подсъдимата е получила парични суми, преведени, по нейно искане, от граждани на други държави чрез система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“.

При посочените международни системи процедурата за изплащането на средствата не дава възможност паричния превод да бъде получен от лице, различно от посоченото в системата за получател. От графическата експертиза се установява, че подсъдимата е подписвала разписките за получените суми.

По несъмнен начин е установено, от самопризнанието и събраните доказателства, че в периода 2008 г. – 2011 г. Ю. е получила парични суми – 61 564, 97 лв., изпратени от граждани на различни държави, по нейно искане, чрез посочените системи за експресни парични преводи.

Основна характеристики на данъците е тяхната законоустановеност по основание, размер и субекти. Законът урежда фактическите състави, които пораждат данъчните задължения. Съгласно чл. 35, т. 6 ЗДДФЛ паричните средства с недоказан и неустановен произход, се определят като доходи от други източници, поради което се дължи данък по ЗДДФЛ. В случая се установява доход на подсъдимата и съответно дължим данък. Съдът намира, че по несъмнен начин е установено, че подс. Ю., като местно физическо лице, с постоянен адрес в гр. Завет, на основание чл. 6 ЗДДФЛ е била задължена да декларира, съгласно чл. 50, ал. 1, пр. 1, придобитите доходи от източници в страната и чужбина и да заплати данък. По чл. 50 ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, за облагаемите си доходи. А съгласно чл. 35 облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година и от всички други източници, които не са изрично посочени в този закон.

Ю. не е изпълнила задължението си да подаде декларация за получените доходи през 2008 г. – 2011 г. и по този начин е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения, общо в размер на 6 156, 50 лв.

За да осъществява състава на престъплението по чл. 255 НК описаното деяние следва да се отнася към данъчни задължения в големи размери. Съгласно чл. 93, т. 14, НК данъци в големи размери са тези, които надхвърлят 3000 лв. С оглед установените доходи на подсъдимата, укритите данъчни задължения надхвърлят 3 000 лв. за 2011 г. Останалите данъчни задължения са под този размер.

Деянията са осъществени през известни периоди от време, осъществяват един и същ престъпен състав и имат един и същ престъпен резултат - избягване плащането на данъчни задължения. Деянията са извършени умишлено - подсъдимата не е декларирала получените доходи. Обстоятелството дали е знаела разпоредбите на закона, които я задължават да декларира доходите си, не изключва прекия умисъл за извършване на деянието. Въпреки периодичното получаване на значими парични суми подсъдимата е вписвала нулев доход и в декларациите по ЗСПД. Съставът на съда приема, че деянието е извършено при пряк умисъл, за да се избегне установяването и плащането на данъчни задължения. Периодите от време, през които са извършени деянията, съответстват на нормата на чл. 26 НК като „непродължителни”, тъй като данъците се декларират в тази периодичност – един път годишно и съответно в няколко последователни години подсъдимата не е изпълнила задължението си да декларира доходите си и плати данъци. Съответно последващите деяния се явяват, от обективна и субективна страна, продължение на предшестващите ги. Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК. Поради изложеното, в обхвата на състава на престъплението по чл. 255 НК, се включват и деянията, които сами по себе си не представляват укриване на данъци в големи размери, но като част от продължавана престъпна дейност и общ съвкупен резултат от нея, осъществяват състава на посоченото престъпление.

Относно престъплението по чл. 313 НК.

В периода 11.12.2008 г. - 11.01.2012 г. подс. Ю. подала до Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Кубрат, Филиал гр. Завет, 4 молби-декларации на основание чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, в които декларирала брутния доход на семейството си за предходните 12 месеца и въз основа на които й били отпускани и превеждани по нейна банкова сметка *** „ЦКБ“ АД месечни помощи за 3 деца до завършване на средно образование.

Тези декларации се изисквали по ЗСПД и били условие, за да се отпуснат помощите. Помощите се отпускали, съгласно чл. 7 и чл. 4 ЗСПД при доход на член от семейството за предходните 12 месеца, по-нисък или равен на дохода, определен за целта в закона за държавния бюджет на Република България.

В декларациите подсъдимата посочвала, че няма доходи, а всъщност за съответните години имала доход: за 2008 г. - 6 166, 74 лв. , за 2009 г. – 2 630, 60 лв., за 2010 г. - 16 264, 75 лв. и за 2011 г. - 36 502.88 лв.

Установеният доход на подсъдимата в три от случаите не надхвърля определеният за целта в закона за държавния бюджет на Република България и съответно е налице право да получи помощ по реда на ЗСПД.

Ю. е затаила истина в писмена декларация, която по силата на ЗСПД се дава пред орган на власт за установяване на доходите й. деянието осъществява състава на престъплението по чл. 313 НК. Извършено е при пряк умисъл. Съзнавала е, че получава парични суми и въпреки това е декларирала, че няма доходи.

Налице е продължавано престъпление по чл. 26 НК. Деянията са осъществени през известни периоди от време, осъществяват един и същ престъпен състав и се отнасят към затаяване на истина - укриване на доходи, с цел получаване на помощи по ЗСПД. Периодите от време, през които са извършени деянията, съответстват на нормата на чл. 26 НК като „непродължителни”, тъй като декларирането е възможно в едногодишен период.

Относно престъплението по чл. 212 НК.

На 11.01.2012 г. подс. Ю. подала, на основание чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, във филиала на Дирекция „Социално подпомагане“ - гр. Завет молба-декларация за получаване на месечни помощи за дете, заведена под № 3-26. В нея Ю. посочила, че за периода месец 01 - месец 12.2011 г. включително семейството й има нулев брутен доход. Всъщност е установен доход в размер на 36 502.88 лв. за 2011 г. Въз основа на посочените от Р. Ю. неверни данни, относно брутния доход на семейството й, в молба-декларация от 11.01.2012 г., била отпусната исканата месечна помощ, която била изплащана от месец 01 до месец 12.2012 г. – общо 910 лв.

Подсъдимата, чрез използуване на документ с невярно съдържание - молба-декларация от 11.01.2012 г., като е въвела в заблуждение служителите на Дирекция „Социално подпомагане", е получила, без правно основание (тъй като доходите й са надхвърляли определеният за целта доход в закона за държавния бюджет на Република България) чуждо движимо или недвижимо имущество с намерение да го присвои. Престъплението е довършено - Ю. е получила имуществения предмет. От субективна страна подсъдимата е действала с пряк умисъл – съзнавала е, че е получила значителен доход и за да получи паричните помощи е посочила неверни данни, за да въведе в заблуждение служителите.

Подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 212, ал. 1 НК.

Наказанието.

За престъплението по чл. 255, ал.1, т.1 НК предвиденото наказание е лишаване от свобода от една до шест години и с глоба до две хиляди лева. Съдът като отчете самопризнанието, семейното положение на подсъдимата – грижи се за три деца, разкаянието за извършеното и чистото съдебно минало, от друга страна и продължителността на извършване на деянието счете, че за да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК, следва да се определи наказание към минимума на предвиденото в закона – 1 г. и 6 месеца. След което, с оглед разпоредбата на чл. 58а НК го намали с 1/3 и наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година. С приложение на чл. 66 НК. Съдът наложи и глоба в минимален размер – 100 лв.

За престъплението по чл. 313 НК предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години или с глоба от сто до триста лева.

Съдът като отчете самопризнанието, семейното положение на подсъдимата – грижи се за три деца, разкаянието за извършеното и чистото съдебно минало, факта, че укритият доход не е довел до неправомерно получаване на месечни помощи, и от друга страна отчете продължителността на извършване на деянието счете, че за да се постигнат целите на наказанието по чл. 36 НК, следва да се определи наказание към минимума на предвиденото в закона – 6 месеца. След което, с оглед разпоредбата на чл. 58а НК го намали с 1/3 и наложи наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца. С приложение на чл. 66 НК.

За престъплението по чл. 212, ал.1 НК наказанието е лишаване от свобода от две до осем години.

Съдът като отчете самопризнанието, семейното положение на подсъдимата – грижи се за три деца, разкаянието за извършеното и чистото съдебно минало, намери че са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства и съответно и най-ниският размер наказание не съответства на обществената опасност на извършителя и деянието и определи наказанието под предвидения в закона минимум – 1 г. и 6 м. лишаване от свобода. С приложение на чл. 66 НК.

Съставът на съда счете, че са налице основанията на чл. 66 НК и отложи изпълнението на наложените наказания лишаване от свобода за срок от три години. Съдът счита, че протеклият наказателен процес, факта на осъждането, възможността да се приведе в изпълнение наложеното наказание са достатъчни, за да се окаже нужното въздействие върху подсъдимата.

Тъй като трите престъпления са извършени преди да е постановена присъда, за което и да е от тях, съдът на основание чл. 23 НК определи общо наказание в размер на най-тежкото – 1 година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложи за срок от три години.

Съдът намира, че не следва да се присъединява наказанието глоба, тъй като определеното общо наказание лишаване от свобода е достатъчно за постигане на целите за поправяне на подсъдимата и предупредително въздействие спрямо останалите членове на обществото.

Съдът намира, че изпълнението на наказанието следва да се отложи на основание чл. 66 НК за срок от три години. за поправянето на подсъдимата не е нужно ефективно изтърпяване на наказанието.

Подсъдимата, на основание чл. 189 НПК следва да заплати и разноските по делото, както и държавна такса върху уважения граждански иск.

СЪДИЯ:

СЛ