РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.МОТИВИ към Решението от 27.06.2014г. по н.а.х.д.№141/2014г.

Производството е по реда на гл.28 НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание”.

С Постановление на Окръжна прокуратура - гр. Разград на основание чл.375 от НПК е внесено ДП № В-292/2013г. по описа на ОД на МВР - гр. Разград с предложение за освобождаване на обв. А.Н.А. – роден на ***г***,ЕГН: ********** от наказателна отговорност по обвинението за престъпление по чл.248а, ал.2, в.в. с ал.1 от НК с налагане на административно наказание.

Обв. А.А. заявява, че се признава за виновен по обвинението срещу него.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено,следното:

На 10.03.2014г. А.А. *** е привлечен като обвиняем за това, че на 15.03.2013г. в гр. Разград, пред Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие", Разплащателна агенция - гр. Разград, е представил неверни сведения в Заявка за плащане с per. № 1811206369301, мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери", а именно - Удостоверение с изх. № 180201300071973/07.03.2013г., издадено от Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Варна, издадено на основание чл. 87, ал. 6 от ДОПК, в което било вписано, че А.Н.А. „няма задължения", в нарушение на задължението си да предостави такива съгласно Приложение № 4, т. 4 към чл. 24, ал. 1 от Наредба №9 от 03.04.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери" по програмата за развитие на селските райони за периода 2007г. - 2013г., за да получи средства принадлежащи на Европейския съюз от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони / ЕЗФРСР/ - престъпление по чл. 248 „а", ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.

В хода на досъдебното производство се установява, че с цел развитие на стопанството в Република България била разработена Програма за развитие на селските райони/ ПРСР/ за периода 2007г. - 2013г., по която били предвидени различни мерки за финансиране. Една от тях, била 112 „Създаване на стопанства на млади фермери". Условията и редът за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по тази мярка бил регламентиран в Наредба № 9 от 3 април 2008 г. на Министерство на земеделието и храните за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери".

Целта на мярката била да улесни и подпомагане процеса на създаване на земеделски стопанства или поемането на вече съществуващи стопанства, както и подпомагане процеса на модернизиране на земеделските стопанства и достигането на съответствието с изискванията за безопасност на труда и опазване компонентите на околната среда.

По тази мярка можело да бъдат финансирани лица, които отговаряли на изискванията посочени в чл. 9, ал. 1 от Наредба № 9 от 03.04.2008г.

Редът за кандидатстване бил следния: бенефициента подавал в Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" разплащателна агенция, по постоянен адрес, заявление за подпомагане и прилагал предварително посочени документи. В заявлението попълвал строго определени реквизити, след което го подписвал. Между тях били:

- личните му данни

- общи данни за земеделското стопанство /№ на имота, местонахождение, обща площ, обработваема площ, начин и основание за ползване/.

Служител от Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" извършвал преглед на документите и предварителна проверка за допустимост в присъствието на кандидата. В случай на липса или нередовност на документите, както и установена недопустимост на кандидата при извършване на предварителната проверка, Областната дирекция на Държавен фонд "Земеделие" му връщала документите, заедно с писмено изложение на пороците. Всички приети заявления за подпомагане получавали уникален идентификационен номер с отбелязани дата, час и минута.

След извършването на допълнителни проверки можело да бъде отказана или съответно отпусната финансова помощ. Размерът ѝ се определя в рамките на наличните средства по ПРСР, като общата сума, която можела да се отпусне на един кандидат била не повече от левовата равностойност на 25 000 евро. Мярката се финансирала 80 % от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и 20 % от Националния бюджет.

Изплащането на помощта се извършвало на два етапа. Първото плащане било в размер на левовата равностойност на 12 500 евро - след одобрение на заявлението за подпомагане. Второто плащане било в размер на левовата равностойност на 2500 евро за всяка 1,5 икономически единици увеличение спрямо първоначалното състояние на земеделското стопанство. Това ставало след проверка за изпълнението на бизнес плана на младия фермер, след края на третата или четвъртата година от датата на сключване на договора за отпускане на финансовата помощ.

На основание на чл. 24, ал. 1, приложение № 4, т. 4 от Наредбата при подаване на заявка за второ плащане следвало да се представят допълнителни документи, сред които и „Удостоверение за наличие или липса на изискуеми публични задължения към държавата, издадено от съответната ТД на НАП, не по-рано от месеца, предхождащ датата на подаване на заявката за плащане".

Обв. А.А. бил регистриран земеделски производител като физическо лице. В землището на с. Обретеник, общ. Борово, обл. Русе обработвал земя с площ 2,000 дка, където отглеждал градински зеленчуци - домати и краставици. Той решил да кандидатства по мярка 112 „Създаване на стопанства на млад фермери". С тази цел, на 18.06.2009г., в Разплащателна агенция при Държавен фонд „Земеделие" - гр. Русе подал заявление за подпомагане по тази мярка с идентификационен № 18/112/06369 (т. 3, л. 128-136). Приложил и следните документи - Бизнес план (т. 3, л. 137-150), копие от лична карта, регистрационна карта на земеделски производител, анкетна карта за регистрация на земеделски производител и анкетен формуляр, удостоверение от НАП за наличие или липса на задължения, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице, удостоверение за настоящ адрес, удостоверение за семейно положение и членове на семейството, скица, договор за наем. След като били извършени всички процедурни проверки, със Заповед № 01- РД/2315 от 29.12.2009г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" заявлението било одобрено.

На 15.02.2010г. бил подписан договор № 18/112/06369/15.02.2010г. (т. 3, л. 115-122) между обв. А. и представител на ДФ „Земеделие" за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ в размер на 48 892,00 лв. Първото плащане в размер на 24 446,00 лв. било направено на 28.04.2010г., а окончателното плащане трябвало да бъде изплатено при нарастване на икономическия размер на стопанството с 5 икономически единици.

На 15.03.2013г. обв. А. подал Заявка за окончателно плащане с per. № 1811206369301 (т. 3, л. 5-12), като инвестиционните му намерения били свързани със закупуването на орехови фиданки и на селскостопанска техника - трактор.

Св. Д. Х. (т. 1, л. 16-18, л. 20-25) - служител в Държавен фонд „Земеделие" Разплащателна агенция - гр. Разград извършил проверка на приложените към заявката документи и установил, че няма удостоверение издадено от НАП за наличието или липсата на задължения. Той обяснил на обвиняемия, че без този документ заявлението е непълно и няма да породи никакви правни последици. Тогава обвиняемият отишъл в НАП Териториално поделение - гр. Русе, където му било издадено удостоверение с №180201300071973/07.03.2013г. (т. 1, л. 54), в което било посочено, че дължи данък върху доходите на физически лица, ведно с лихвите за периода от 01.01.2011г. до 31.12.2011г. в размер на 730,72 лв. Знаейки, че наличието на тези задължения ще е пречка да му бъде изплатена останалата сума по договора, той се сдобил по неустановен начин с друго удостоверение, със същия №180201300071973/07.03.2013г. (т. 2, л. 13), на което било придаден вид, че е издадено от НАП Териториално поделение - гр. Русе. В него било посочено, че обвиняемият няма задължения и е подписано от Десислава Рафаилова - служител в НАП.

Същия ден- 15.03.2013г. обв. А. представил пред Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие", Разплащателна агенция - гр. Разград второто удостоверението, съгласно което той нямал данъчни задължения. Св. Х. се усъмнил относно автентичността на документа и направил справка в НАП - гр. Русе. Установено било, че в действителност обвиняемият имал задължения. Поради това второ плащане не било осъществено и изпълнението на проекта било спряно.

С писмо изх. № 324# 1 от 08.01.2014г. (т. 1, л. 53) ТД НАП - Варна ИРМ Русе е посочила, че обв.А.Н.А. към 07.03.2013г. имал задължения към НАП и чужди взискатели в размер на 730,72 лв.

От назначената и изготвена графологична експертиза (т. 1, л. 30-31) е установено, че ръкописния текст и подписът в графа „име на ползвателя" в Заявка за плащане на мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери" от 15.03.201 Зг. са изпълнение от обв. А.Н.А..

Ръкописният текст и саморъчните подписи в документите: таблица за разходите, декларация за спазени стандарти на общността, декларация за здравословни и безопасни условия на труд, декларация от 15.03.2013г., декларация за трудови и служебни правоотношения, с изключение на ръкописния текст в Данни за земята и животните в земеделското стопанство на ползвателя към момента на подаване на заявката за второ /финално/ плащане са изпълнени от обв.А.А..

Саморъчните подписи положени до печата „вярно с оригинала" в заверени копия на документите: книга за разходите, книга за приходите, инвентарна книга, удостоверение за професионално обучение per. № 1541 004/22.01.2013г., становище относно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по програма за развитие на селските райони, договор за наем от 16.04.2009г., скица № 75, анекс за продължаване на договор за наем на земеделска земя от 13.03.2013г., договор за отдаване под наем на земеделска земя от 23.11.2012г., скица № ф00602/03.03.2013г., договор за покупко- продажба от 25.12.2012г. и приемо-предавателен протокол от 08.01.2013г., фирмен документ №031 за качество на стандартен овощен посадъчен материал от 08.01.2013г., фактура от 08.01.2013г., преводно нареждане от 06.12.2012г., договор за покупко-продажба на земеделска техника от 26.07.2010г., преводно нареждане от 26.07.2010г., приемо-предавателен протокол от 26.07.2010г., свидетелство за регистрация на земеделска и горска техника - част 1, са изпълнени от обв.А.А..

Съгласно графологичната експертиза (т. 1, л.35-37) ръкописния текст „А.Н.А." и подписа срещу него в оригинала на Удостоверение за наличие или липса на задължения с изх. № 180201300071973/07.03.2013г. са изпълнени от А.Н.А..

Тази фактическа и правна обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани на досъдебното производство доказателства: обясненията на обвиняемия, свидетелските показания, заключенията на графологичните експертизи, писмените доказателства.

Анализът на всички доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че обвинението срещу обвиняемия А.А. е доказано по несъмнен и безспорен начин, респ., че с действията си от обективна и субективна страна е осъществил състава на чл.248 „а”, ал.2, в.в. с ал.1 от НК, поради което бе признат за виновен по този наказателен състав и на основание чл.78а от НК освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лв., по следните съображения и правни изводи:

Съгласно см. на закона и постоянната съдебна практика, за да е налице престъпление по чл.248”а”, ал.2, в.в. с ал.1 от НК е необходимо деецът да представи данни, свързани с изискванията за кандидатстване за финансови средства от еврофондовете. Тези данни следва да се доведат до знанието на трето лице, като същите по съдържанието си обаче, не трябва да отговарят на обективната действителност.Престъплението ще е довършено тогава, когато адресатът на сведението получи възможност да се запознае с него. Това престъпление може да се извърши само при пряк умисъл и при наличие специална съставомерна цел- да бъдат получени средства от фондовете принадлежащи на ЕС и предоставени от ЕС на българската държава. Следователно, престъплението като такова на формално извършване е довършено със самото деклариране на неверни данни.

В конкретният случай, безспорно се установява и доказва по делото, че пред служител на ОД на ДФ „Земеделие", РА - гр. Разград обв.А. – земеделски производител, е представил удостоверение с изх. № 180201300071973/07.03.2013г. (т. 2, л. 13), в което е декларирал неверни сведения, а именно, че няма данъчни или други задължения към държавата. Това не отговаря на обективната действителност, защото към 07.03.2013г. категорично се установява, че той е имал задължения в размер на 730,72 лв. Това удостоверение обв.А. го е използвал на 15.03.2013г. при подаване на Заявка за второ /окончателно/ плащане с per. № 1811206369301, за да получи средства принадлежащи на Европейския съюз от Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). Действал е с пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Престъплението по този текст е наказуемо с лишаване от свобода до 3 години и глоба от 1000 до 5000 лева.

То не е резултатно, а на простото извършване. Имуществени вреди от него не са причинени и такива не подлежат на възстановяване.

Обв. А.А. не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Раздел IV от Глава осма на Общата част на НК, поради което са налице всички законови предпоставки на чл. 78 „а", ал. 1 от НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние така и за правната квалификация на същото съдът кредитира за обективни и достоверни обясненията на обв.А., изказаното самопризнание, което в случая изцяло се подкрепя от събраните по делото доказателства- показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства, заключенията на графологическите експертизи.

По тези съображения и правни изводи съдът призна обв.А. за виновен в извършване на престъпление по чл.248”а”, ал.2, в.в. с ал.1 от НК и на основание чл.78”а” от НК го освободи от наказателна отговорност и наложи административно наказание глоба в размер на 1 000 лв.

При индивидуализацията на наложеното административно наказание на обв.А. съдът отчете всички обстоятелства от значение за вината на обвиняемия.

Както бе посочено горе престъплението не е резултатно такова, а на просто извършване.Имуществени вреди от него не са причинени и такива не подлежат на възстановяване. Но, обществената опасност на деянието е значителна, защото обект на закрила на наказателноправната норма на чл.248 „а” от НК са обществените отношения, гарантиращи правилното протичане на процеса по информиране на органите да извършат разпореждане със средствата на еврофондовете, както и обществените отношения, които осигуряват правилното разпределение на подобни средства. Честото извършване на този вид престъпления ангажира негативни последици в страната ни, поради което подобно престъпно поведение не следва да се третира като общественотърпимо, в какъвто смисъл е и постоянната съдебна практика.

На следващо място, като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете: чистото съдебно минало на обвиняемия; обвиняемият е млад човек на 24 години, със средно образование, създал е семейство, което издържа с месечен трудов доход от 400 лв., като земеделски производител, не притежава недвижими имоти и МПС, от които би могъл да реализира доходи в условията на икономическа криза и действителна безработица в страната; самопризнанието на обвиняемия, което сочи на една критичност както към обществената опасност на самото деяние, така и на една критичност към собственото поведение и действия,сочещо и на желание за поправяне, с което процесуално поведение още на досъдебното производство обвиняемият не е възпрепятствал, а е допринесъл за документиране на извършеното от него деяние; всички тези обстоятелства дават основание на съда да приеме,че обвиняемият А. е личност с ниска степен на обществена опасност.

При обсъждане на всички тези конкретно установени по делото обстоятелства, съдът наложи административното наказание глоба в размер на 1 000лв. – законовия минимум по чл.78а от НК и прие, че така определеното наказание по размер, се явява напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на самия деец.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови решението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.ВАСИЛЕВА/

НР

НР