МОТИВИ към Присъда № 41/10.06.2014г. по НОХД № 149/2014г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу М.А.Ф. ***, която е обвинена в това, че през периода 01.01.2008г. – 30.04.2013г. в гр. Разград в условията на продължавано престъпление е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, като не подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1 ЗДДФЛ: за 2008г. в размер на 74.37 лв; за 2009г. в размер на 195.03 лв; за 2010г. в размер на 91.41 лв; за 2011г. в размер на 49.43 лв и за 2012г. в размер на 3212.58 лв, при общ размер на данъчните задължения 3622.82 лева – престъпление по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива като съкратено съдебно следствие по реда на чл.371, т.2 и сл. НПК.

Подсъдимата М.А.Ф. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание към долната граница на предвиденото в закона, което да се намали при условията на чл.58а, ал.1 НК.

Защитникът на подс. М.А.Ф. – адв.М.К. *** пледира за налагане на наказание в минималния предвиден размер и след редукцията по чл.58а, ал.1 НК изтърпяването му да се отложи съгласно чл.66 НК. Моли да не се налага кумулативното наказание глоба.

За съвместно разглеждане в наказателния процес е приет граждански иск на Министъра на финансите като представител на Държавата, чрез ТД на НАП-Варна, ИРМ Разград, с който се претендира от подсъдимата заплащане на обезщетение за имуществени вреди от престъплението в размер на 3622.82 лева, ведно със законната лихва от датата на довършване на престъплението – 30.04.2013г. до окончателното изплащане.

Искът се признава от подсъдимата.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установени същите факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимата, а именно:

Подсъдимата М.Ф. е българска гражданка с постоянно местоживеене ***1г. живее в съпружеско съжителство и пребивава в различни населени места на страната.

Нито тя, нито фактическият ù съпруг, имат легални доходи, но поддържат добър стандарт на живот: всеки от тях притежава лек автомобил, а през 2012г. са закупили и жилищен имот.

Подсъдимата Ф. не е декларирала доходи по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) от 2007г. до 2012г. включително (справка л. 86).

В същия период, обаче тя имала реални доходи от преводи от чужбина – предимно от Турция, а няколкократно и от Холандия и Германия.

Преводите получавала от различни граждани, с които осъществявала случайни контакти чрез Интернет.

Успявала да ги убеди, че е в затруднено материално положение. При това новите ù познати правели в нейна полза парични преводи в евро и в щатски долари по банков път, чрез международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“.

За целта подс. Ф. съобщавала необходимите данни за личността си, а след превода съответният изпращач я уведомявал за универсалния 10-цифров код на същия.

С този код и срещу представен документ за самоличност подс. Ф. теглела лично преведените ù парични суми чрез представителя на „Уестър Юнион“ у нас - Финансова къща „Кеш Експрес Сързис“ – гр. София от офиси на съконтрахентите ù - „Одит Консулт 2005“ ЕООД, „РУМ – Р.Д.“ ЕООД – гр. Силистра, „Лозина“ ЕООД – гр. Кубрат, „Мирела“ ЕООД – гр. Кубрат.

През м. февруари 2007 година подс. Ф. получила 2 превода от Турция, съответно за 100 евро и за 400 щатски долара, които ú били изплатени в офис на „Одит консулт 2005” ЕООД (справка л.100).

Левовата равностойност на същите възлиза на 790.74 лв. (иконом. експертиза л. 69).

В периода м.април - м. декември 2008 година подс. Ф. получила един превод от 85 евро, изплатен ú в офис на „Одит Консулт 2005” ЕООД, 2 такива, съответно за 150 и за 100 евро и 1 за 100 щатски долара, изплатени ú в офис на „Лозина „ ЕООД (справка л. 100, 102, 105 и 113).

Общата сума на преводите за 2008 година възлиза на 335 евро и 100 щатски долара, а левовата им равностойност на 808.32 лв. (иконом. експертиза л. 70).

През 2009 година подс. Ф. получила 2 превода съответно за 200 и за 50 щатски долара, изплатени ú в офис на „Лозина” ЕООД и един превод за 900 евро, изплатен ú в офис на „Одит Консулт 2005” ЕООД (справка л. 100,104, 106, 107 и 110).

Левовата равностойност на преводите за 2009 година възлиза общо на 2119.85 лв. (иконом. експертиза л.70).

През 2010 година подс. Ф. получила 3 превода, съответно за 100, за 88 и за 320 евро, общо за 508 евро, изплатени ú в офис на „РУМ-Р.Д.” ЕООД (справка л. 99, 102, 104, 105, 116 и 117).

Левовата равностойност на преводите за 2010 година възлиза общо на 993.56 лв. (иконом. експертиза л. 71) .

През 2011 година подс. Ф. получила 3 превода, съответно за 24.70, за 100 и за 150 евро, общо за 274. 70 евро, изплатени ú в офис на „РУМ-Р.Д.” ЕООД (справка л.л. 99, 102, 103, 104, 116 и 117).

Левовата равностойност на преводите за 2011 година възлиза общо на 537.26 лв.

През 2012 година подс. Ф. получила 9 превода общо за 16 689 евро, изплатени ú в офис на „РУМ-Р.Д.” ЕООД (справка л. 99, 102, 103, 105, 106, 116 и 117) и 1 превод за 1165 евро, изплатен ú в офис на „Мирела” ЕООД (справка л. 121-123).

Общата сума на преводите за 2012 година възлиза на 17290 евро, а левовата им равностойност – общо на 34919.40 лева (икономическа експертиза л. 72).

Съгласно заключението на икономическата експертиза (л. 79) данъчните задължения на подсъдимата, определени по реда на чл. 48 от ЗДДФЛ, възлизат на:

За 2008г. – 74.37 лева

За 2009г. – 195.03 лева

За 2010г. – 91.41 лева

За 2011г. – 49.43 лева

За 2012г. – 3212.58 лева.

Доходът, придобит от парични преводи през 2007 година е необлагаем.

Общият размер на укритите и неплатени от подсъдимата данъци по ЗДДФЛ, дължими за периода 2008-2012 година, възлиза на 3622.82 лева.

Изложените фактически обстоятелства се признават изцяло от подс. М.Ф.. Направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. Те са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация.

Обстоятелствата във връзка с получените от чужбина парични суми се доказват от приложените по делото копия от специални бланки Получаване на пари / „To receive money”/. Подсъдимата не отрича, че е получила горепосочените парични преводи.

Фактът, че подс. М.Ф. не е подавала данъчни декларации по чл.50 ЗДДФЛ за отчетните 2007г., 2008г., 2009г., 2010г., 2011г. и 2012г. се доказва от приложеното по делото писмо от ТД на НАП-Варна, ИО-Разград / л.86 от ДП/.

Размерът на дължимите данъци е установен от счетоводно-икономическата експертиза /л.68-л.79/, чието заключение като компетентно, относимо и неоспорено от страните се възприема от съда изцяло. Вещото лице е установило, че данъчната основа за 2007г. е необлагаема, а данъчните задължения за следващите години възлизат на: за 2008г. – 74.37 лв, за 2009г. – 195.03 лв, за 2010г. – 91.41 лв, за 2011г. – 49.43 лв и за 2012г. – 3212.58 лв.

Подс. М.Ф. е със средно образование. Без професия. Не работи. Не е осъждана.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното: Подс. М.Ф. има постоянен адрес в РБългария, поради което е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица. Съгласно чл.6 ЗДДФЛ тя е носител на задължението за данъци за придобити доходи от източници в РБългария и в чужбина. Получените парични суми от чужбина са облагаем доход – чл.12 във вр. с чл.10, ал.1, т.6 ЗДДФЛ и не попадат сред изключените от облагане по чл.13 ЗДДФЛ. Разпоредбите на чл.50 и чл.53 ЗДДФЛ предписват задължение за подаване на годишна данъчна декларация за доходите в срок до 30 април на годината, следваща придобиването им, което не е било изпълнявано от подсъдимата. Тя не е подала изискуемите данъчни декларации: за времето от 01.01.2009г. до 30.04.2009г. относно придобитите през 2008г. доходи; за времето от 01.01.2010г. до 30.04.2010г. относно придобитите през 2009г. доходи; за времето от 01.01.2011г. до 30.04.2011г. относно придобитите през 2010г. доходи и за времето от 01.01.2012г. до 30.04.2012г. относно придобитите през 2011г. доходи. Като не е декларирала получените доходи, тя е избегнала плащането на нормативно определения данък.

Данъчните задължения за периода 2008-2012г. са в общ размер на 3622.82 лева, която сума по смисъла на чл.93, т.14, пр.1 НК съставлява големи размери. Деянията са били извършени при пряк умисъл, тъй като подс. М.Ф. е съзнавала, че получава доходи, била е длъжна да ги декларира и не е сторила това, защото е искала да избегне плащането на дължимите данъци.

Касае се до пет деяния, извършени в пет последователни години, с обективна и субективна връзка между тях, при които общият престъпен резултат е над установения в чл.93, т.14, пр.1 НК критерий, а това ги определя като единно продължавано престъпление/вж. и ТР № 1/2009г. ОСНК на ВКС/.

По този начин от обективна и субективна страна подс. М.Ф. е осъществила престъпния състав по чл.255, ал.1, т.1 НК във вр. с чл.26, ал.1 НК.

При определяне на наказанието съдът отчете като смекчаващи отговорността на подсъдимата обстоятелства чистото й съдебно минало, добросъвестното й процесуално поведение, младата й възраст, фактът, че е безработна и ниския размер на данъчните задължения. Констатирайки наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства и тяхната многобройност, съдът намери, че минималното предвидено в закона наказание от 1 година лишаване от свобода се явява несъразмерно тежко, поради което приложи института на смекчената отговорност по чл.55, ал.1, т.1 НК. С оглед на това определи наказанието лишаване от свобода в размер на 4 месеца, което счете за съответно на извършеното престъпление. На основание чл.55, ал.3 НК не наложи предвиденото по-леко наказание глоба.

Определеното наказание лишаване от свобода не следва да бъде изтърпявано ефективно. Налице са формалните изисквания по чл.66, ал.1 НК: наказанието е под 3 години лишаване от свобода, подс. М.Ф. не е осъждана и за постигане целите по чл.36 НК не се налага изолирането й от обществото. С оглед на тези предпоставки съдът отложи изпълнението на общото наказание за изпитателен срок от 3 години.

Гражданският иск е основателен и доказан. Установени са предпоставките по чл.45 ЗЗД: противоправно поведение на подсъдимата – процесното престъпление; имуществени вреди за Държавата, изразяващи се в неплатените данъчни задължения; причинна връзка, при която вредите се явяват пряка и непосредствена последица от престъплението; и вина. Този фактически състав поражда пълната имуществена отговорност на подсъдимата, която дължи на Държавата обезщетение в размера на данъчните задължения, а именно 3622.82 лева. Тази сума се дължи, ведно с текущата законна лихва от датата на довършване на продължаваното престъпление – 30.04.2013г., до окончателното изплащане.

С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подс.Ф. следва да бъдат възложени разноските от досъдебното производство, платими в полза на МВР. Тя дължи и държавна такса върху размера на гражданския иск, която възлиза на 144.91 лв.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

ДГ