РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към ПРИСЪДА № 66 от 18.09.2014г.,ПОСТАНОВЕНА по Н.О.Х.Д. № 159/2014г.

Производството е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при условията на чл.371, т.2 НПК.

Обвинението срещу подсъдимите С.Я.С., И.С.Я. и Д.С.И. *** е за това,че: На 16.09.2013г. в с.Дряновец, обл.Разград в съучастие като съизвършители умишлено са умъртвили Д.Р.Р. от същото село, престъпление по чл.115, в.в. с чл.20, ал.2 от НК.

На основание чл.76 и чл.84 НПК съдът конституира в качеството на частни обвинители и граждански ищци наследниците на пострадалия Д. Р. И. - М.Н.Р.-съпруга, дъщери- П.Д. Р. и Р.Д.Р., и прие за съвместно разглеждане в наказателния процес предявените граждански искове срещу подсъдимите Ст.С., Ив.С. и Д.С. за неимуществени вреди по 150 000,00 лв. за всяка една от тях, с общ размер от 450 000,00 лв., ведно със законната лихва считано от датата на непозволеното увреждане до окончателното изплащане.

В с.заседание подсъдимите заявиха, че признават изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласиха да не се събират доказателства за тези факти.

При условията на чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 НПК в хода на съдебното следствие не се извърши разпит на подсъдимите.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствава прие за установено,следното:

Подс.Ст.С. ***, в същото село живеели и синовете му – подсъдимите Ив.С. и Д.С., последният известен в селото с името Г.или Г.. Подсъдимите нямали постоянна работа, но пътуварли често в чужбина,където работели в строителството.Подс.Ив.С. живеел в дома на родителите си, а подс.Д.И. в свой дом със семейството си.

На 16.09.2013г. около 23,00 ч. подс.Ив.С. с приятелите си свидетелите Г.Г., Ив.И., Д.К. и Ст.Д. *** с л.автомобил „Опел Вектра”, рег.№ ***, където били на панаир. Подс.Ив.С. управлявал автомобила, като през цялото време бил с включени дълги светлини. Когато влизали в селото забелязали, че до автобусната спирка бил спрян автомобила на Д. Р. – техен съселянин, с който се познавали. Д.Р. разговарял със св.Л.. Когато подс.Ив.С. минал покрай тях, фаровете на управлявания от него автомобил заслепили Д.Р..

След като оставил св.Ст.Д. до дома му, подс.Ив.С. се върнал обратно с автомобила и отново преминал покрай Д.Р. и св.Л., като отново ги заслепил. Малко след това подс.Ив.С. и св.К. видели един мотор, на който имало двама души с каски. Помислили, че мотористите отиват на купон в техен приятел и решили да ги последват. Подс.Ив.С. завил в обратна посока с автомобила и за трепи път минал покрай Д.Р.. Това поведение на шофьора много ядосало Д.Р. и той се развикал на подс.Ив.С., отишъл до лекия автомобил, отворил вратата на водача, и на висок глас поискал обяснение от него, защо кара на дълги светлини. Подс.Ив.С. обяснил, че ръчката на светлините не работела. Д.Р. не му повярвал, пресегнал се и бутнал ръчката за светлините, при което те угаснали. След това ударил шамар на подс.Ив.С. по лявата буза, затворил вратата на автомобила и се върнал при св.Л..

След това подс.Ив.С. оставил свидетелите Г.Г. и Ив.И. до домовете ѝм и със св.Д.К. отишли до дома му. Подс.Ив.С. обяснил на баща си-подс.Ст.С. какво се е случило. Подс.Ст.С. много се ядосал и решил „да потърси сметка” на Д.Р.. Взел от дома си една вила, сложил я на задната седалка в колата и заедно със сина си-подс.Ив.С. и св.Д.К. отишли до дома на другия му син-подс.Д.С., за да го вземат с тях. След това четиримата – тримата подсъдими – бащата и синовете му и св.Д.К. се качили в автомобила и отишли до дома на Д.Р.. Видели, че колата му не е пред дома му и продължили без да спират към дома на св.Л.. След като видели, че автомобила на Д.Р. не е и пред дома на св.Л., без да спират се върнали обратно до дома му, находящ се на ул. „Ц.Каракашев”- №13. Автомобилът бил управляван от подс.Ив.С., до него седял подс.Д.С., зад него подс.Ст.С.,а до него св.Д.К.. Когато стигнали до дома на Д.Р. било около 23,30 ч. Тримата подсъдими слезли от автомобила. Подс.Ст.С. отишъл до входната врата и започнал да вика по име Д.Р.. След като никой не излязъл, той се върнал до автомобила, взел от задната седалка вилата, която носел и с нея започнал да удря по входната врата. Св.М.Р. – съпруга на Д.Р. излязла на вратата. Подс.Ст.С. казал, че търси съпруга ѝ, св.М.Р. се върнала в дома си и казала на съпруга си, че го търсят.

Малко по-късно Д.Р. излязъл, като в ръцете си държал дървен сап от лопата. Подс.Ст.С. се обърнал към него с думите: „Ела да си оправим сметките, аз съм се наживял”, след което нанесъл два удара с вилата по главата му. Д.Р. бил по-силен и хванал ръцете на подс.Ст.С., взел вилата и я хвърлил на пътеката в двора си. На помощ на баща си се притекли подсъдимите Ив.С. и Д.С.. Подс.Д.С. започнал да удря с дървен кол, а подс.Ив.С. с ръце по главата и различни части по тялото на Р..

По същото време излязъл св.Н.Х. – съсед на Д.Р. и се развикал. Междувременно тримата подсъдими и св.Д.К. се качили в автомобила.За да ги уплаши св.Н.Х. взел сопа и ударил по тавана на колата, с която били дошли подсъдимите, след което автомобилът потеглил.

В следствие на ударите Д.Р. получил наранявания в областта на лицето и главата, на гърба и в областта на горните крайници.В резултат на множеството нанесени удари Р. загубил съзнание и паднал на земята. Св.Н.Х. отишъл до Р., който стенел и хъркал без да може да каже нещо. Св.Н.Х. го обърнал по гръб и подложил под главата му възглавница.Няколко минути по-късно Д.Р. починал.

Подс.Ст.С. предложил да оставят автомобила в дома на св.Д.К.,***, при него оставили и двата пръта/сопи/. След това тримата подсъдими отишли в дома на подс.Д.С., където били установени от полицейските органи.

С протокол за оглед на местопроизшествието от 17.09.2013г. била иззета като веществено доказателство- метална вила с четири рога и дървен сап.От извършения оглед се установява, че вилата е с обща дължина 146 см., състояща се от метална част и дървен сап. По дължината на сапа имало множество тъмнокафяви петна с неправилна форма и различни размери.

С протокол за оглед на местопроизшествието от 17.09.2013 /л.17-21/, извършен в дома на св.Д.К.,*** били намерени и изети като веществени доказателства дървен кол с дължина 113 см. /обект №3/ и дървен кол с дължина 74 см., жълт на цвят /обект №4/.

С протокол за претърсване и изземване от 17.09.2013г. /л.10-14/ извършен в дома на подс.Ст.С. бил намерен и иззет машинно плетен суитчър в сиво и светлокафяво райе с тъмно червени петна с неправилна форма. За намерената и иззета вещ И.Г. Станева обяснила, че това е суитчъра на И. сина ѝ, че той го е оставил тази нощ.

С протокол за доброволно предаване от 17.09.2013г. /л.29 и л.33/ подс.И.С.Я. е предал чифт кожени бели маратонки и чифт сини дънки „GOV DENIM”. За предадените доброволно вещи подс.Ив.С. е обяснил, че с маратонките и дънките е бил обут и облечен през целия ден на 16.09.2013г. до момента на предаването-17.09.2013г. 04,30ч.

С протокол за доброволно предаване от 17.09.2013г. /л.32/ подс.Д.С.И. е предал чифт бели кожени чехли и черен анцунг с бели кантове. За предадените доброволно вещи подс.Д.С. е обяснил, че с чехлите и анцунга е бил обут и облечен от 20.00ч. на 16.09.2013г. до момента на предаването- 04,30ч. на 17.09.2013г.

Според заключението на ДНК експертизата на веществени доказателства /л.220-226/ ДНК профила на кръвта по дръжката на вилата, дървения кол с дължина 113см., суитчъра и дънковия панталон, е еднакъв и напълно съвпада с ДНК профила на Д. Р..

Назначената съдебномедицинска експертиза на труп и фотоалбума към нея /л.189-203/ при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия Д. Р. 60г. установява: СЪЧЕТАНА травма: ГЛАВА – Разкъсноконтузна рана на челото /рана №1/, разкъсно-контузна рана с ивицовидно ламбо, в челната област на главата /рана №2/, разкъсно-контузна рана в дясната слепоочно-теменна област на главата /рана №3/, разкъсно-контузна рана в областта зад лява ушна мида /рана №4/, разкъсно-контузна рана на лява ушна мида /рана №5/, повърхностно нараняване на челото, кръвонасядания, оток и охлузвания на лицето, кръвонасядания на меката черепна покривка, околосъдови вътремозъчни кръвоизливи; ТЯЛО - кръвонасядане в лява лопатъчна област, кръвонасядане с подкожна колекция от кръв в поясната област; КРАЙНИЦИ- охлузване и кръвонасядане на дясна предмишница, кръвонасядане, оток и охлузване на лява лакетна става, кръвонасядане на лява гривнена става, кръвонасядания и повърхностни наранявания на лява предкитка, охлузвания по пръстите на двете ръце, охлузвания на дясно коляно, охлузвания и кръвонасядания на ляво коляно.

Експертизата установява кръвен застой във вътрешните органи, оток на белите дробове, оток на мозъка и малкомозъчно вклиняване.

Генерализирана атеросклероза. Плеврални сраствания в дясно. Хроничен перикардит. Хипертрофична кардиомиопатия. Старо счупване на гръдната кост.

При тези данни заключава експертизата причината за настъпването на смъртта, следва да се отдаде на тежък оток на мозъка, с малкомозъчно вклиняване, довело до остро разстройство на дишането и сърдечната дейност, като резултат на установените травми по главата.

Всички установени травматични увреждания са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбески предмети и предмети с връх и могат да бъдат получени при инцидент на 16.09.2013г.

При анализ на характеристиките на установените при Р. увреждания експертизата заключава, че могат да се направят следните изводи за удрящите повърхности, които са ги причинили:

Рана №1 е резултат на удар със или върху твърд тъп предмет, с продълговата обла или с тъп надлежен ръб удряща повърхност, с дължина не по-малка от 5 см.

Рана №2 е резултат на тангенциално /отзад-напред/, действие на предмет със сравнително тъп връх.

Рана № 4 и №5 добре отговарят да са получени от едно действие на продълговат предмет завършващ със сравнително тъп връх.

Кръвонасядането в лява, тилна област на меката черепна покривка е резултат на действието на продълговат твърд тъп предмет, като е възможно да бъде получено, както заедно с Рани №№ 4 и 5, така и от отделно действие.

Установената Рана №3 /на главата/, повърхностно нараняване, охлузвания и кръвонасядания по лицето са без специфични характеристики и по отношение на тях може да се направи извода единствено, че са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети. Като се имат предвид установените допълнителни фактори /полепнали пясък и камъчета в ляво слепоочно/, може да се направи извода, че установените охлузвания и повърхностно нараняване в ляво челно-слепоочно добре отговарят да бъдат получени от действието на терена/ асфалтова настилка – от огледа на местопроизшествието/.

Установеното кръвонасядане в лява лопатъчна област е резултат на действието на твърд тъп предмет.

Установеното ивицовидно кръвонасядане, с подкожни колекции от кръв, в поясната област, са резултат на удар със или върху твърд тъп предмет, с продълговата удряща повърхност, с дължина не по-малка от 15 см.

Установените кръвонасядания и охлузвания по горните крайници са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети.

Установените охлузвания и кръвонасядания на двете колена са резултат на действието на твърди тъпи предмети и добре отговарят да бъдат получени от терена /асфалтова настилка - от огледа на местопроизшествието/.

Установените увреждани при Р. заключава експертизата, са резултат на действието на не по-малко от три вида повърхности – продълговата повърхност, връх и широка грапава повърхност.

Поради това, че един предмет може да има множество и различни повърхности, не може да се посочи броя на предметите причинили уврежданията, като е възможно да се касае и само за един предмет.

Третата повърхност добре отговаря да бъде терена /асфалтова настилка – от огледа на местопроизшествието/.

Всички установени травматични увреждания при Р. са получени преди или около момента на смъртта му.

Установеното счупване на гръдната кост е с голяма давност /повече от месец/, преди настъпване на смъртта.

Като се има предвид вида и локализацията на уврежданията установени при Р. може да се направи извода, че се касае за не по-малко от шест травматични увреждания в областта на лицето и главата, две травматични увреждания в областта на гърба и не по-малко от три травматични въздействия в областта на горните крайници.

Към горе описания минимум от въздействия сочи експертизата, не се включват уврежданията, които са характерни за действието на терена / в лява челно – слепоочна област и на коленете/.

Нито едно от установените травматични увреждания при Р. само по себе си не е смъртоносно, поради което не може да се посочи конкретно въздействие, което е довело непосредствено до настъпването на смъртта.

Настъпването на смъртта на Р. заключава експертизата, е в пряка причинно-следствена връзка с ударите в областта на лицето и главата, като не може с категоричност да се прецени индивидуалната степен на участие на отделните удари. Останалите увреждания извън лицето и главата, нямат пряка връзка с настъпването на смъртта.

По отношение направлението на действие на увреждащите повърхонсти експертизата заключава, че могат да се направят следните идводи:

Рана №1 - удар с перпендикулярна на ударената повъхност посока.Отпред- назад и отгоре- надолу, по отношение на ориентацията на главата.

Рана №2 - тангенциално действие, спрямо увредената пвърхност, с предмет с връх. Отзад-напред, по отношение на ориентацията на главата.

Рана №3 - удар с перпендикулярна или близка до перпендикулярна на ударената повъхност посока. Отгоре-надолу, по отношение на ориентацията на главата.

Рана №5 - перпендикулярно действие, на предмет с връх, спрямо увредената повърхност, с последващо косо действие, поради подвижността на ушната мида. Отзад – напред, по отношение на ориентацията на главата.

Установените кръвонасядания в областта на гърба са резултат на перпендикулярно действие, отзад-напред, по отношение на ориентацията на тялото.

Охлузванията в областта на коленете са резултат на перпендикулярно и тангенциално действие отдясно – наляво и отгоре – надолу, спрямо ориентацията на долните крайници.

Останалите установени увреждания нямат характеристики, от които може да се определи посоката на действие, като е възможно както перпендикулярни така и коси и тангенциални посоки на действие.

По отношение на установените увреждания на Р., най-голяма сила е необходима за нанасяне на Рана №1, кръвонасядането в лява тилна област на меката черепна покривка и уврежданията в лява поясна област.

От вида на самите увреждания по Р., не може да се преценява поза и ориентация в пространството на пострадалия.

По вида на зацапванията и стичанията на кръв, установени при външния оглед на трупа на Р. може да се направи извод, че след получаване на Рани №№ 2 и 3, Р. е бил в изправено положение.

Установените увреждания при Р. заключава експертизата, сами по себе си не му пречат да извършва, каквито и да е движения, до момента на настъпване на загуба на съзнание, което състояние неминуемо е настъпило преди смъртта.

Като се имат предвид вида на уврежданията и количеството на кръвотечението, установено при огледа на местопроизшествието, следва да се приеме, че установените травматични увреждания при Р. са получени не повече от минути преди настъпване на смъртта му.

Назначената химическа експертиза № 508 /л.186 – 187/ установява в кръвта и урината, иззети от трупа на Р. наличие съответно 1,23 и 1,39 промила етилов алкохол. От тези установени стойности на етилов алкохол в кръвта и урината на Р. СМЕ-за заключава, че може да се направи извод, че Р. към момента на смъртта е бил в лека степен на алкохолно опиване, като е бил в процес на елиминация на алкохола.

Трупната картина отговаря на смърт от не повече от 12 часа от часа на започване на аутопсията.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза /л. 204 - 205/ при прегледа на подс.Д.С., извършен на 17.09.2013г. са установени следните увеждания: ивицовидно зачервяване на кожата на предна коремна стена, което е резултат на действие на твърд тъп предмет и е с давност от минути до няколко часа.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза /л.206 - 207/ при прегледа на подс.Ив.С., извършен на 17.09.2013г. са установени следните увреждания: оток на носа, на предна коремна стена и на дясна ръка. Уврежданията са резултат на действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и по давност могат да бъдат получени при инцидент на 16.09.2013г.

Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза /л.208-209/ при прегледа на подс.Ст.С., извършен на 17.09.2013г. се установява охлузване на гръдния кош, резултат на действието на твърд тъпоръбест предмет и може да бъде получено при инцидент на 16.09.2013г.

Назначените химически експертизи /л.176 - 184/ не установяват наличие на етилов алкохол в кръвта на подсъдимите Ив.С. и Д.С., а в кръвта на подс.Ст.С. е установен етилов алкохол 0,20 промила.

Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ и въз основа на направеното самопризнание на тримата подсъдими, които заявиха, че изцяло признават фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, че не оспорват показанията на разпитаните свидетели и заключенията на вещите лица; съдът прие, че самопризнанието на подсъдимите в случая, се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства по установения в НПК ред и начин и представляват годни доказателствени средства.

Анализът на всички събрани на досъдебното производство доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че автори на инкриминираното деяние са подсъдимите С.С. и синовете му Ив.С. и Д.С. както и, че с действията си от обективна и субективна страна те са осъществили всеки един от тях, състава на чл.115, в.в. с чл.20,ал.2 от НК, по следните съображения и правни изводи:

Самопризнанието на тримата подсъдими в случая, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

На първо място – гласните доказателства. Фактите относно, възникналия първоначално конфликт между пострадалия Д.Р. и подс.Ив.С., фактите относно времето, мястото и начина на извършване на деянието се доказат от показанията на свидетелите: Д.К. – пряк свидетел – очевидец на случилото се, разпитан пред съдия, Пл.Л., Г.Г., Ив.И., Н.Х., М.Р..Тези гласни доказателства са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и кореспондиращи със заключенията на вещите лица по назначените експертизи и веществените доказателства, поради което при изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние така и за правната квалификация на същото съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни.

На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и от заключенията на назначените и извършени съдебни експертизи: съдебномедицински, ДНК експертиза на веществени доказателства, химически. Касае се, за заключения извършени обективно и компетентно въз основа на обективни дадености, намерени и установени при съдебномедицинските експертизи при огледа и аутопсията върху трупа на пострадалия, след медицинско освидетелстване на тримата подсъдими след извършване на инкриминираното деяние; при ДНК експертизата след научно изследване на обектите на експертизата – веществени доказателства иззети и приоб щени към доказателствения матерал по делото по установения в НПК ред и начин; химическите експертизи след научно изследване на кръв и урина иззети от трупа на постарадалия при аутопсията, след изследване на кръвни проби,иззети от подсъдимите също по установения ред и начин; касае се, за експертни заключения, кореспондиращи и с конкретно установените факти и обстоятелства по делото, достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност, и поради това кредитирани изцяло от съда при изграждане на становището за авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.

Веществените доказателства: вила, дървен кол, суитчър и дънков панталон, както бе посочено приобщени към доказателствения материал по делото по установения в НПК ред и начин и обект на ДНК експертизата на веществени доказателства, доказващи по несъмнен начин авторството на подсъдимите в извършване на инкриминираното деяние.

Съвкупният анализ на доказателствата и конкретно установената фактическа и правна обстановка по делото, даде основание на съда да приеме, че смъртта на пострадалия Р. е резултат на задружно осъществените обективни действия по умъртвяването му и от тримата подсъдими, при общност умисъла, действайки при пряк умисъл и поради това с действията си от обективна и субективна страна всеки един от тях е осъществил състава на престъплението по чл.115, в.в. с чл.20,ал.2 от НК.

Безспорно се установява и доказва по делото, че всеки един от подсъдимите от обективна страна, е участвал в самото умъртвяване на пострадалия,респ., всеки един от тях е участвал в самото изпълнително деяние на престъплението - подс.Ст.С., чрез нанасяне на удари с вила в областта на главата на пострадалия, подс.Д.С.,чрез нанасяне удари с дървен кол в областта на главата, а подс.Ив.С. е действал с ръце- нанасяне на удари с юмруци също в областта на главата. Съ дебномедицинската експертиза установява, че нито едно от установените травматични увреждания на пострадалия само по себе си не е смъртоносно и порди това не може да посочи конкретно въздействие, което е довело непосредствено до настъпване на смъртта но, заключава категорично, че смъртта на Р. е в пряка причинно-следствена връзка с ударите в областта на лицето и главата, при безспорно доказаното и установено по делото обстоятелство, че тези удари са били нанесени и от тримата подсъдими, и поради това смъртта е настъпила именно при задружно осъществените ѝм обективни действия, касае се, за обективни действия - удари нанесени от тримата подсъдими с голям интензитет установяващ се от заключението на експертизата, че всички установени травматични увреждания на пострадалия са получени не повече от минути преди настъпването на смъртта му. И тримата подсъдими са нанесли от близко разстояние, с голяма сила и замах множество удари - минимум шест удара по главата на пострадалия – жизненоважна област на човешкия организъм при безспорно установената причина за смъртта – тежък оток на мозъка, с малкомозъчно вклиняване, довело до остро разстройство на дишането и сърдечната дейност, като резултат именно от установените удари-травми на главата; два удара в областта на гърба и не помалко от три в областта на горните крайници. Двама от подсъдимите Ст.С. и Д.И. са действали и със средство, съответно - вила и дървен кол, обективно годно да причини смъртоносно нараняване, а подс.Ив.С. чрез нанасяне на силни юмручни удари.

При така установените конкретни факти и обстоятелства по делото, следва единствения обективен и логичен извод, че в случая именно, съчетаните обективни действия на тримата подсъдими са довели в своята съвкупност до целения резултат – умъртвяването на Р.. И тримата са съзнавали общественоопасния харктер на деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици-смъртта на пострадалия и пряко са желаели този резултат, водени и от безспорно установения и личен мотив за всеки един от тях – отмъщение за подс.Ив.С. - за това, че пострадалият му е направил остра забележка относно управлението на автомобила на дълги светлини и по този начин е поставил под съмнение способността му като водач на МПС за това, че го е ударил, унизил и обидил по този начин пред приятелите му на публично място; за подс.Ст.С., като негов баща за побоя и унижението на сина му пред други хора от селото, за обидата и унижението по този начин и на семейството му, и за подс.Д.С. – за побоя и унижението на по-малкия брат и в частност, за обидата и унижението на семейството.

Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика, за съизвършителството по чл.20, ал.2 от НК е без значение кой от подсъдимите колко и какви удари е нанесъл на пострадалия и по какъв начин и с какво средство, важното е тази дейност да бъде част от изпълнителното деяние за осъществяване на общия престъпен резултат, при общност на умисъла. В конкретният случай и тримата съучастници са действали при пряк умисъл, който се извлича и установява от предприетите и обективно извършени действия по изпълнителното деяние на престъплението / анализа и съображенията изложени горе/, а не от последващите обяснения на подсъдимите, в случая, от заявеното при последната ѝм дума, че не са искали такъв резултат, респ., че не са искали да убият пострадалия.

Съдът, не прие за основателни възраженията на защитата за наличието на основания за приложението на чл.12 НК, за преквалификация на извършеното деяние по чл.118, чл.119 или по чл.124 НК.

Съдът е обвързан с фактическите констатации по обвинителния акт. В съответствие с изискванията по чл.373, ал.3 от НПК съдът прие за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, а те обуславят категорично извод за наличие на престъпление по чл.115, в.в. с чл.20, ал.2 от НК извършено от тримата подсъдими.

Тези факти и обстоятелства категорично не съдържат констатации за поведение на пострадалия изпълващо съдържанието на чл.12, чл.118, чл.119 или наличие на основание за приложението на чл.124 от НК, и поради това няма основания за преквалификация на извършеното от тримата подсъдими.

Категорично в случая, не са налице доказателства за убийство извършено в състояние на силно раздразнение, което да е предизвикано от пострадалия с насилие, с тежка обида или с друго противозаконно действие, от което са настъпили или е било възможно да настъпят тежки последици за виновния или негови ближни. Състоянието на силно раздразнение е краткотрайно и поради това всички обстоятелства, предвидени в състава на престъплението по чл.118 НК трябва да се осъществяват за кратко време. В случая, убийството на пострадалия Р. е извършено около половин час по-късно след разпрата и неправомерното му поведение спрямо подс.Ив.С.. Около половин час- време, през което подс.Ив.С. се прибрал в дома си и разказал за случилото се на бащи си – подс.Ст.С.; време достатъчно да обмислят случилото се и да вземат решение за отмъщение; време достатъчно подс.Ст.с. да вземе вилата от дома си, да я сложи в автомобила и заедно със сина си подс.Ив.С. и св.Д.К. и лекия автомобил да отидат в дома на подс.Д.С. - другия син на подс.Ст.С.; време, достатъчно да му разкажат за случилото се и да вземат окончателно решение - тримата заедно, още същата нощ да поискат „сметка” от пострадалия и да го накажат; време, през което в осъществяване на замисленото тримата подсъдими тръгват за дома на пострадалия Р.; пристигайки пред дома му и виждайки,че автомобилът му го няма, решават да го потърсят и издирят в друг дом – в дом на негов приятел; но, виждайки,че автомобила на пострадалия не и пред дома на приятеля му св.Л., решават да се върнат обратно пред дома на пострадалия за осъществяване на замисленото. Следователно, тримата са действали спокойно и хладнокръвно, а не внезапно и имулсивно. На виковете на подс.Ст.С. по име на пострадалия, последният не излиза от дома си. Но, подсъдимите са убедени, че той след разпрата с подс.Ив.С. се е прибрал в дома си, и в осъществяване на замисленото след като не излиза на добра воля при повикване, той пострадалият следва да бъде принуден да излезе от дома си противно на волята му. И за да бъде принуден да излезе, следват действията на подс.Ст.С. по връщане към спрелия автомобил, вземане на вилата и нанасяне на силни удари по външната врата на дома. След виковете, на които никой не отговаря едва след шума от ударите по вратата излиза съпругата на пострадалия св.М.Р., на която е обяснено, че търсят съпруга ѝ, и едва малко по-късно когато пострадалият излиза с дървен сап в ръцете си подс.Ст.С. го извикал да си оправят сметките, защото се бил наживял и го удря два пъти с вилата по главата. При тази конкретна фактическа обстановка, не може да намери приложение чл.118 от НК, за който и да било от тримата подсъдими, първо защото, както бе посочено действията ѝм не се отличават с внезапност и импулсивност, липсват каквито и да било даказателства и тримата да са действали в състояние на силно раздразнение, характеризиращо се с внезапно настъпващо и бурно протичащо интензивно чувство, носещо характеристиките на мощно емоционално избухване, възникнало под въздействието на външни фактори- поведение на пострадалия и заемащо господстващо положение в съзнанието и на тримата, а поведението ѝм сочи на присъствие в ситуацията, на последователност и на логичност в действията ѝм; и второ, безспорно се установява по делото, че именно тримата подсъдими са били тези, които са настоявали и предизвикали пострадалия противно на волята му да излезе на улицата късно през ноща, когато вече се е прибрал в дома си и не е представлявал заплаха за никого, за да се саморазправят с него на всяка цена; и затова, разбирайки кой го търси и добре познаващи се, пострадилят излиза сам срещу тримата подсъдими – баща и двама синове и тримата много по-млади от него, единият с вила в ръце, е бил поставен в ситуация на реална опасност от нападение, и провокиран с думите „ела да си оправим сметките,че аз съм се наживял” /думи, говорещи красноречиво за действителните ѝм намерения/ от страна на подс.Ст.С., а дървеният сап в ръцете на пострадалия му е бил необходим в случая, за да защити от пряко посегателство личността си, да защити семейството и дома си. При тази конкретна ситуация, дори и да се приеме, че пострадалият първи е посегнал и е ударил някой от подсъдимите или ги е обидил с псувни или други думи, то в този случай, тримата подсъдими категорично, се явяват провокатори на това поведение на пострадалия, защото целта ѝм е да го намерят, макар и късно през ноща, да го провокират, рсп. да го принудят да излезе от дома си, за да се саморазправят с него, да отмъстят за нанесената половин час преди това лична обида и унижение, за унижението и обидата на сина и брата, а провокаторът на нападението не може да се позовава нито на силно раздразнение по чл.118 от НК, нито на неизбежна отбрана по чл.12 от НК, нито са налице в случая и каквито и да било основания за преквалифициране на деянието по чл.119 от НК.

В тази връзка, съдът не уважи искането на защита за назначаване на съдебно психиатрична експертиза по отношение на подс.Ст.С. и Ив.С. със задача да се установи налице ли са медицинските белези на физиологичния афект, защото в това производство първо, в пределите на проведената в съответствие с изискванията на чл.372, ал.4, в.в. с чл.371, т.2 НПК процедура, е недопустимо съдът по свой почин или по искане на страните да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената част на обвинителния акт. Очевидно е, че в тези факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и приети за установени от съда/чл.373, ал.3 НПК/ и при съвкупната преценка на доказателствения материал по делото, не съдържат основания за приложението на чл.12, чл.118 или чл.119 от НК.

Категорично, няма основания и за преквалификация на извършеното от подсъмите по чл.124 НК, в която и да било от хипотезите на този текст.

Разликата между умишленото убийство - чл.115 НК и умишлената телесна повреда, от която по непредпазливост е последвала смъртта на пострадалия – чл.124 НК, се състои в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат. А от установените по делото конкретни факти и обстоятелства изложени в обвинителния акт, признати изцяло от подсъдимите, и от изложения горе анализ на тези факти и обстоятелства въз основа на доказателствата по делото, относно средствата и начина, по който са действали в случая тримата подсъдими, интензивността на нападението, броя, силата и насоката на ударите, разстоянието и положението от което са нанесени, уязвимостта на органа, върху който са нанесени, и при установения личен мотив, следва категоричния извод, че в случая е налице умисъл за убийство, а не за причиняване на телесна повреда.

По изложените съображения и правни изводи съдът призна подсъдимите Ст.С., Ив.С. и Д.С. за виновни в извършване на деянието по чл.115, в.в. с чл.20, ал.2 от НК и ги осъди на лишаване от свобода, както следва: подс.Ст.С. за срок от девет години,а подс.Ив.С. и Д.С. за срок от осем години, всеки един от тях, при строг първоначален режим, в затвор.

При индивидуализацията на належеното на подсъдимите Ст.С., Ив.С. и Д.И. наказание, съдът съобразявайки разпоредбата на чл.373,ал.2 НПК при постановената осъдителна присъда определи наказанието при условията на чл.58а, ал.4 НК и приложи чл.55, ал.1, т.1 от НК, който в случая е по-благоприятен и за тримата подсъдими при отчитане на всички обстоятелства от значение за отговорността ѝм, по следните съображения и правни изводи:

Престъплението по чл.115 от НК е тежко умишлено престъпление срещу личността, с висока степен на обществена опасност въздигнато от законодателя като такова, и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност, поради това е и тежко наказуемо при граници на наказанието лишаване от свобода от 10 до 20 години.

Смекчаващи вината обстоятелства: чистото съдебно минало и на тримата подсъдими; добрите ѝм характеристични данни - и тримата са известни като скромни и тихи личности, не са конфликтни, няма данни за криминални, противообществени прояви или за злоупотреба с алкохол; тежкото семейно и материално състояние на подсъдимите- подс.Ст.С. -52г. освен подсъдимите Ив.С. и Д.С. има още двама сина, той и съпругата му безработни; младата възраст на подсъдимите Ив.С.-21г. и Д.С.-30г.; подс.Ив.С.-неженен живее при родителите си, не притежава недвижимо имущество,от което би могъл да се издържа, освен един лек автомобил, подс.Д.С.- семеен с три малолетни деца, съпруга безработна, за които трябва да се грижи и издържа, живее отделно от родителите си в собствена къща; и тримата подсъдими са безработни при условията на действителна безработица в страната, осигуряващи си средства за лично препитание и издръжка на семействата, чрез периодична обща работа в чужбина в областта на строителството; процесуалното поведение на подсъдимите- само няколко часа след извършване на инкриминираното деяние, тримата са били установени и задържани от полицейските органи, няма данни да са оказали съпротива, съгласили са се на съдебномедицинско освидетелстване, предали са доброволно дрехите и обувките, с които са били към момента на извършване на деянието-подс.Ив.С. и подс.Д.С., като с това си процесуално поведение не са възпрепятствали по никакъв начин започналото разследване срещу тях, а са оказали съдействие за надлежното документиране на извършеното тежко деяние; изказаното съжаление за случилото се от страна на подсъдимите Ив.С. и Д.С.; неправомерното поведение на пострадалия Д.Р. спрямо подс.Ив.С., като първопричина за извършеното по-късно убийство.

Съдът прие, че по размер наказанието на подс.Ст.С. следва да бъде по-голямо, защото именно той като баща е инициирал саморазпрата с пострадалия в резултат, на която се стига до убийството му.

Ето защо, при съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намери, че са налице основания за приложението на хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК; определеното наказание по вид, размер и начин на изтърпяване - ефективно, при строг първоначален режим, в затвор на основание чл.57, ал.1, в.в. с чл.60, ал.1 и в.в. с чл.61, т.2 от ЗИНЗПС се явява напълно справедливо и съответно както на обещствената опасност на самото деяние, така и на личната обществена опасност на всеки един от подсъдимите, поради което ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция.

Относно, предявените граждански искове за неимуществени вреди.

На основание чл.45 от ЗЗД съдът уважи предявените граждански искове от наследниците на пострадалия – съпруга и две дъщери, за неимуществени вреди в размер на 80 000,00 лв., за всяка една от тях, ведно със законната лихва, считано от датата на непозволеното увреждане- 16.09.2013г. до окончателното изплащане на сумите, като отхвърли исковете в останалата ѝм част до първоначално предявените размери по 150 000,00 лв., като неоснователни и недоказани.

Присъдените размери по 80 000,00лв., като обезщетение за претърпените от наследниците на пострадалия неимуществени вреди, съдът определи по справедливост на основание чл.52 от ЗЗД.

Изхождайки от см.на закона и постоянната съдебна практика, че понятието справедливост не е абстрактно такова, при определяне размера на обезщетението съдът прецени, следните обективно установени факти и обстоятелства по делото: напредналата възраст на пострадалия - 60 години, характера на причинените телесни увреждания - множеството телесни увреждания при установената съчетана травма-глава,тяло и крайници и установената причина за настъпилата смърт-тежък оток на мозъка, с малкомозъчно вклиняване, довело до остро разстройство на дишането и сърдечната дейност, като резултат на установените травми на главата. Съпругата и дъщерите са тези, които са претърпели и ще продължават да търпят болката и страданието от загубата на съпруга и бащата, който макар и в напреднала възраст и вече с недобро здравословно състояние, е бил жизнен за годините си и е могъл да бъде морална и материална опора за най-близките си.

Но, съдът отчете и обстоятелството, че именно пострадалият е бил този, който с неправомерното си поведение спрямо подс.Ив.С. е провокирал действията на тримата подсъдими и е станал първопричина за извършеното по-късно спрямо него, тежкото посегателство срещу личността, довело и до тежкия общественоопасен резултат- смъртта му.

Ето защо, съдът прие, че така присъденото обезщетение за неимуществени вреди от по 80 000,00лв., е напълно справедливо, съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД.

На основание чл.189, ал.3 НПК съдът постанови тримата подсъдими да заплатят в полза на Републиканския бюджет разноските на досъдебното производство в размер на 2 078,05 лв., а по сметката на РОС да заплатят и ДТ върху присъдения размер на обещетението за неимуществени вреди в размер на 9 600,00 лв., както и сумата от 75,00 лв., представляваща разноски на съдебното производство.

Относно, веществените доказателстнва: метална вила, дървен кол, дървен сап, суитчър, мъжки дънков панталон, марлен тампон, чифт мъжки маратонки, два тампона с обтривки, обтривка от кожата на китката на Ст.С., един чехъл, черен анцунг с бели кантове и чифт чехли, съдът постанови да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

По изложените съображения Разградският окръжен съд постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.ВАСИЛЕВА/

ДГ