МОТИВИ към Присъда № 52/08.07.2014г. по НОХД № 206/2014г. по описа на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Г.Е.Г. ***, който е обвинен в това, че на 06.01.2014г. в гр. Разград, на бул. „Априлско въстание“ при управление на МПС - л.а. „Ауди А 4” с рег. № РР 6394 АН, е нарушил правилата за движение по пътищата: чл.5, ал.1, т.1 ЗДП „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората…“, чл.5, ал.2, т.1 ЗДП „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците…“, чл.20, ал.1 ЗДП „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват…“, като е управлявал автомобила без необходимото внимание и концентрация в условията на неблагоприятна пътна обстановка, характеризираща се с намалена видимост поради настъпилия вечерен мрак и по непредпазливост е причинил смъртта на Н. Д. Х. от гр. Разград, настъпила в резултат на съчетана травма, довела до тежки увреждания на централната нервна система – престъпление по чл.343, ал. 1, б „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива по реда на Глава 27 НПК и протича при условията на чл.371, т.2 и сл.НПК.

Подс.Г. се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тях. Изразява съжаление за случилото се и моли за снизхождение. Неговият защитник адв.А.Т. *** пледира за налагане на наказания лишаване от свобода и лишаване от правоуправление към минималните размери и за прилагане на института на условното осъждане.

Прокурорът поддържа обвинението и предлага налагане на наказание лишаване от свобода под средния размер, предвиден в закона, чието изпълнение да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

Частните обвинители С.Н.Х. и Д. Н. Х., лично и чрез повереника си адв.Диян Димитров от АК-Шумен, поддържат обвинението и предлагат за налагане на наказание лишаване от свобода около средния размер. Претендират разноски по делото.

Разградският окръжен съд, в производството по чл.371, т.2 и сл. НПК, приема фактическата обстановка, изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, а именно:

Подс. Г.Е.Г. е правоспособен водач на МПС, категория В, от 1989г.

На 06.01.2014г. около 17,35ч. с лек автомобил „Ауди А4” с рег. № РР 6394 АН подс.Г. *** по посока към Автогара - Разград. Пътното платно било сухо и равно, а видимостта – ограничена поради вечерния мрак. Подс.Г. управлявал автомобила с включени къси светлини и със скорост около 50 км/ч. Приближавайки кръстовището с ул. „Д.Ненов“ от лявата му страна в неговото платно за движение навлязъл пешеходецът Н. Х., на 84 години. Подс.Г. не забелязал пешеходеца и с предната дясна част на автомобила го ударил, от което тялото му попаднало последователно върху предния капак, челното стъкло и паднало върху пътната настилка от дясната страна на автомобила.

След удара подсъдимият спрял автомобила, излязъл от него и се обадил на тел.112 да съобщи за произшествието. Сигналът бил предаден в полицията в 17,45ч. и изпратеният на място дежурен екип от КАТ пристигнал около 5 минути по-късно. Пострадалият пешеходец лежал на пътното платно от дясната страна пред автомобила, като под главата му се забелязвало петно от кръв. Екип на Спешна помощ откарал пострадалия в МБАЛ - Разград. Пред полицейските служители Г. обяснил, че пешеходецът пресякъл пътното платно от ляво на дясно пред автомобила му тичешком и той не могъл да спре своевременно, за да избегне удара. Водачът бил изпробван за алкохол с Алкотест-дрегер, който отчел 0 промила. Последващата химическа експертиза потвърдила, че подсъдимият не е употребил алкохол.

Пострадалият бил приет в болницата в много тежко състояние, в кома и въпреки приложеното лечение и реанимация починал в 20 ч. същата вечер.

Горните фактически положения се признават изцяло от подс.Г.Г. и се подкрепят от събраните на досъдебното производство доказателства.

Обстоятелствата във връзка с механизма на възникване и протичане на ПТП, причините за него и възможността да бъде предотвратено са изяснени от автотехническата експертиза по делото /л.45-л.57 от ДП/. Тя е установила, че участъкът на пътното платно в зоната на ПТП е еднопосочен, прав, с низходящ наклон спрямо посоката с. Гецово - автогара Разград от 3,5 %. Широчината на дясното платно е 7,8 м. Пътната настилка е асфалтова, без повреди и неравности, които биха могли да имат причинна връзка с настъпилото ПТП. Пътното платно е разделено на две ленти с единична прекъсната линия - М3. От дясната страна има тротоар с ширина 3,6 м, а от лявата – затревена разделителна полоса, широка 3,1 м, по дължината на която има поставена метална ограда. Видимостта по време на настъпване на ПТП е била намалена поради часа от денонощието и сезона. Не е имало дъжд, мъгла, заледяване или други метеорологични явления, които да влияят на видимостта или на състоянието на пътното платно. Участъкът от булеварда е бил осветен от улични лампи, две от които са се намирали съвсем близо до пешеходната пътека и непосредствено до мястото, където Христов е започнал да пресича пътното платно. На 06.01.2014г. уличното осветление е функционирало, като се е включило в 17.07 часа/вж. писмо от Община Разград на л.76 от ДП/. Вещото лице по автотехническата експертиза сочи, че когато подсъдимият е приближил кръстовището с ул. „Д.Ненов“ от лявата му страна в неговото платно за движение навлязъл пешеходецът Н. Х., пресичайки пътното платно на около 1,3м. след пешеходната пътека. Траекториите на движение на автомобила и пешеходеца се пресекли и между тях възникнал сблъсък - челен за автомобила в предната дясна част, от което тялото на пешеходеца попаднало върху предния капак, челното стъкло и паднало на платното от дясната страна на автомобила. Сблъсъкът се е осъществил на 2,03м. от десния край на пътното платно, от което следва, че пешеходецът преди това е изминал 5,77м. от платното при пресичането му. Скоростта на движението на автомобила в момента на сблъсъка е била 57,8 км/ч. При конкретната пътно-транспортна обстановка и при изчислената скорост пешеходецът е попадал извън опасната зона за спиране на автомобила и водачът е имал техническата възможност да предотврати произшествието чрез аварийно спиране. Вещото лице сочи, че този извод не се променя, ако се приеме, че пешеходецът се е движил бягайки, или ако скоростта на автомобила е била по-ниска. Основната причина за възникване на ПТП е, че водачът Г. е управлявал автомобила без необходимите внимание и концентрация в условията на неблагоприятна пътна обстановка, не е забелязал пешеходеца своевременно и въпреки, че е имал възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране, е реагирал със закъснение от около 2 сек.

Горното заключение съдът цени като компетентно и обосновано, и се съгласява с него.

Обстоятелствата във връзка с последиците от ПТП се изясняват от съдебномедицинската експертиза /л.39-л.41/, която е дала заключение, че при огледа и аутопсията върху трупа на Н. Х. е установена съчетана травма:

Глава – тежка черепно-мозъчна травма, счупване на черепа, субарахноидален кръвоизлив, контузия на мозъка, кръвонасядане на меката черепна обвивка;

Шия – тежка шийна травма – счупване на гръбначния стълб на ниво 5-6 шийни прешлени;

Гърди – тежка гръдна травма – счупване на гръбначния стълб на ниво 2-3 гръдни прешлени, счупване на 1-6 ребра вдясно, контузия на горния лоб на десния бял дроб;

Таз – счупване на лява пубисна кост;

Крайници – счупване с изкълчване на дясна раменна става, счупване на тялото на дясна лопатка, крънонасядания на дясна раменна става, на дясна мишница, на дясна предкитка, лява раменна става, леви предмишница, предкитка и пръсти, кръвонасядания, охлузвания и деколман в областта на лява тазобедрена става, кръвонасядания на двете подбедрици;

Оток на белите дробове, оток на мозъка с вклиняване на молкомозъчните тонзили в големия тилен отвор.

Съдебният лекар сочи, че причината за смъртта е установената съчетана травма, довела до тежки увреждания на централната нервна система. Травматичните увреждания могат да бъдат получени при ПТП и са в пряка причинна връзка с настъпването на смъртта.

Заключението на съдебномедицинската експертиза като компетентно, обосновано и относимо се възприема от съда изцяло.

Подс.Г. не е дал обяснения на досъдебното производство. Фактите относно времето, мястото и начина на извършване на деянието се доказват от показанията на свидетелите С.Х. /л.32-л.33/, Д.Х. /л.34-л.35/, Р. Е. /л.36-л.37/, от протокола за оглед на местопроизшествие/л.3-л.8/ и от останалите документи по делото. Доказателствата са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Те са еднопосочни, последователни, взаимнодопълващи се и убедително потвърждават признатите от подсъдимия факти.

Свидетелите С.Х. и Д.Х. - дъщери на пострадалия Х. са дали показания, че баща им излязъл от къщи около 13 часа и вероятно е посетил читалнята. Обичайно се прибирал по най-краткия път към къщи – през пресечката на бул. „Априлско въстание“ и ул. „Д.Ненов“. Бил здрав, енергичен и много подвижен за годините си. Нямал и проблеми със зрението.

Подс. Г.Г. е на 47 години, с висше образование, работи в „Стинг”АД като отговорник транспорт. Не е женен. Осъждан е, но е бил реабилитиран по право. Като водач на МПС е бил наказван двукратно – през 2008г. за нарушение по чл.183, ал.1 ЗДвП и през 2009г. – по чл.179, ал.2 ЗДвП/вж.справка на л.26/. От приложената характеристична справка /л.23/ се установява, че Г. живее заедно с родителите си и поддържа добри междусъседски отношения.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Обвинението е доказано по изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин. Фактическите обстоятелства по делото са безспорни. Те установяват, че подс.Г.Г. е управлявал МПС в нарушение на правилата за движение, установени в чл.5, ал.1, т.1 и ал.2, т.1 ЗДвП. Поведението на подс.Г. като участник в движението по пътищата не е било безопасно и той е поставил в опасност живота и здравето на друг участник, не е бил предпазлив и внимателен към уязвимия пешеходец Н. Х. Подс.Г. е нарушил и изискването на чл.20, ал.1 ЗДвП да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което е управлявал. Поради това е причинил произшествието, при което е починал пострадалия Х. Деянието е извършено виновно при смесена вина: умисъл относно нарушаване правилата за движение и непредпазливост относно смъртния резултат. Като правоспособен водач на МПС подс.Г. е знаел горните правила и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди.

По този начин се доказва наличието на обективните и субективните признаци от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в” във вр. с чл. 342, ал.1 НК.

При определяне на наказанието на подс.Г. съдът отчете като смекчаващи отговорността му следните обстоятелства: чистото му съдебно минало, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, липсата на нарушения по ЗДвП за период от 5 години назад. Отговорността на подсъдимия се отегчава от обстоятелството, че произшествието е настъпило в близост да училище и по време, когато движението на пътя е по-натоварено, а неговото поведение е било крайно невнимателно и макар да няма пряка причинна връзка с настъпилия общественоопасен резултат, е допуснал още едно нарушение на правилата за движение относно скоростта. С оглед на горното съдът намери за справедливо наказанието лишаване от свобода за срок от 3 години. В този размер то съответства на характера и тежестта на престъплението и е достатъчно да реализира целите на индивидуалната и генералната превенция. Съгласно чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58, ал.1 НК съдът намали наказанието лишаване от свобода с една трета и наложи окончателно наказание от 2 години. Предвид този размер, липсата на минали осъждания и възможността целите на наказанието да бъдат изпълнени без ефективното му изтърпяване, следва да се приложи института по чл.66, ал.1 НК и изпълнението на наказанието да се отложи за изпитателен срок от 4 години. При определяне размера на изпитателния срок съдът прецени, че е необходимо по-продължително време, през което подс.Г. да преосмисли поведението си като водач на МПС и да го коригира.

Съгласно императивната норма на чл.343г НК на подс.Г. следва да се наложи и наказание лишаване от право да управлява МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните обстоятелства съдът определи срок на лишаването от правоуправление 2 години.

С оглед изхода на делото и съгласно чл.189, ал.3 НПК подс.Г. следва да заплати направените разноски.

Иззетите по делото веществените доказателства са две – зимна мъжка шапка и лек автомобил „Ауди А 4” с рег. № РР 6394 АН, който се намира на съхранение в ОД на МВР-Разград УССД. Мъжката шапка е принадлежала на пострадалия Неделчо Христов и следва да бъде върната на неговите наследници С.Х. и Д.Х.. Автомобилът е собственост на подс.Г. и следва да му бъде върнат.

Съдът пропусна да се произнесе по искането на частните обвинители за разноски, но този пропуск следва да бъде отстранен в производство по чл.306, ал.1, т.4, пр.2 НПК.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

НР