МОТИВИ към присъда № /11.07.2014г., постановена по НОХД №207/2014г. по описа на Окръжен съд Разград

Против подсъдимият А.А.Х. *** е повдигнато обвинение за това, че на 17.01.2014г. е използвал платежен инструмент-дебитна карта №48700230188570, издадена от „Банка ДСК” ЕАД, без съгласието на титуляра А.А.М. ***, като е изтеглил сумата от 200 лева, а деянието не съставлява по-тежко престъпление-престъпление по чл.249 ал.1 предл.1 от НК.

Производството бе проведено по общия ред с приложение разпоредбата на чл.269 ал.3 т.3 от НПК-подсъдимият е редовно призован, не е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.254 ал.4 от НПК.

В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия Х. самопризнания. Счита, че следва при определяне на вида и размера на наказанието по отношение на подсъдимия, да се приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК и поради наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства да му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на 6-7 месеца, с приложението на чл.66 ал.1 от НК и наказание глоба в размер на 100 лв.

Защитата на подсъдимия адв. П. моли съда при постановяване на съдебния акт, да се приложи чл.55 ал.1 т.1 и чл.66 ал.1 от НК, като се наложи наказание на подсъдимия: 6-7 месеца лишаване от свобода условно, без да се налага наказанието глоба поради тежко финансово положение на подсъдимия.

Съдът след като обсъди събраните на досъдебното производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

Обвиняемият Х. ***. Неговата племенничка-св.Гьонул Здравкова живеела със съпруга си св.Здравко Здравков в с.Студенец. Майката на св.Здравков живеела на съпружески начала със св.А.М.. Последният притежавал банкова карта №4870023018857020 издадена от „Банка ДСК" ЕАД. В края на месец ноември 201Зг. св.М. отишъл временно да живее в Германия. Преди това А. оставил на Здравко дебитната си карта, за да може вторият от тях безпрепятствено да извършва плащания. На един лист св.М. написал и пин-кода на същата тази карта.

В края на месец декември 201 Зг. в дома на сем.Здравкови дошъл на гости обв.Х.. Няколко дни след Новата 2014 година св.Здравков отишъл до гр.Лозница, за да провери наличността в картата на св.М.. Установил, че още няма постъпления. До града бил придружен от обвиняемия. Двамата се върнали в с.Студенец и Здравко оставил картата и листчето с пин-кода на видно място в дома си. Няколко дни след това св.Здравков бил уведомен от съседите си че по картите вече има постъпления направени от социалните служби. Обв.Х. чул за това и решил да вземе незабелязано картата. В изпълнение на замисленото преписал пин-кода на лист и отнел банковата карта. Заявил на Здравкови, че го боли зъб, напуснал село Студенец и се прибрал в с.Севар.

На 17.01.2014г. от банкомат в гр.Кубрат обв. Х. осъществил успешна транзакция, изтегляйки сумата от 200лв. За осъществяването на тези операции липсвало съгласието на титуляра на дебитната карта, още повече, че самата вещ попаднала у обвиняемата по престъпен начин. Парите обвиняемият разходвал за собствени нужди.

На 12.02.2014г. обв. Х. доброволно предал на полицейски служител банковата карта, като заявил, че му е била дадена от св.Г. Здравкова. Това категорично се потвърждава от проведения разпит на тази свидетелка. На 27.02.2014г. картата била върната на св. Здравков /л.24/.

По така установената фактическа и правна обстановка с действията си от обективна и субективна страна при пряк умисъл обв. Х. е осъществил признаците на състава на престъплението по чл.249, ал.1, предл.1 от НК.

Разпитан в хода на досъдебното производство обв. Х. се признава за виновен, дава обяснения по обвинението. Обвинението се подкрепя от показанията на св.М. /л.34-35/, св.З.Здравков /л.36-37/, св.Г.Здравкова /л.38/, св.Н.Симеонов /л.39/, протокол за доброволно предаване /л.23/, извлечение /л.40-41/.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното от подсъдимия Х. самопризнание, както и от събраните на досъдебното производство доказателства - обяснения на подсъдимия, дадени в хода на досъдебното производство, показания на свидетелите, извлечение, свидетелство за съдимост.

Не са налице спорни и противоречиви факти и обстоятелства, което да предпоставя необходимост от тяхното отделно обсъждане, анализ и оценка.

Правна квалификация на деянието:

По описания начин подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна, състава на деянието по чл.249 ал.1 1 от НК.

По делото е установено, че на 17.01.2014г. в гр.Кубрат подсъдимият - е използвал платежен документ-дебитна карта №4870023018857020, издадена от „Банка ДСК” ЕАД, без съгласието на титуляра-А.А.М. ***, като е изтеглил сумата от 200 лв., а деянието не съставлява по-тежко престъпление-престъпление по чл.249 ал.1 от НК.

Подсъдимият е знаел противообществения характер на престъплението, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици. Подсъдимият е съзнавал, че използва платежен документ - инструмент, издаден на чуждо име, както и че го прави без съгласието на титуляра.

Досежно вида и размера на наложеното наказание:

За извършеното престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем години и глоба до двойния размер на получената сума. Производството бе проведено по реда на глава двадесет и седма от НПК - съкратено съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК, поради което съобразно разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК, съдът е задължен при определяне на наказанието да приложи разпоредбата на чл.58 а от НК.

При определяне и индивидуализиране на наказанието на подс. Х. съдът отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства: младост-на 23 години, признание и разкаяние и чистото му съдебно минало, съдействие на органите на предварителното производство,тежко финансово положение и като счете, че в случая може да се приложи чл.55 ал.1 т.1 от НК, при което осъди подсъдимия на 7 месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването на това наказание за изпитателен срок от 3 години.

По делото се установи, че подсъдимият не работи към настоящия момент и поради тежкото му материално положение, съдът не му наложи и кумулативно предвиденото в разпоредбата на чл.249 ал.1 от НК наказание глоба.

Водим от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: