МОТИВИ към Присъда № 55/17.07.2014г. по НОХД № 221/2014г. на Разградския окръжен съд:

Постъпил е обвинителен акт срещу Е.И.С. ***, който е обвинен в това, че за времето от 10.10.2013г. до 12.10.2013г. в с. П., Разградска област, умишлено е нанесъл на Н. С.А. средни телесни повреди, изразяващи се в импресионно многофрагментно счупване на черепа, вляво слепоочно, епидурален кръвоизлив вляво, субдурален хигром, слабо изразени субдурални кръвоизливи, ограничен субарахноидален кръвоизлив вляво, контузия на лява крайномозъчна хемисфера, кръвонасядания на меката черепна обвивка, разкъсно-контузна рана на главата теменно-тилно вляво, разкъсно-контузна рана на лява ушна мида, счупвания на 5-12- то ребра в ляво, колекция от въздух в ляво плеврално пространство, кръвонасядане на гръдния кош и поясната област в ляво, кръвонасядания в областта на гръдната кост, хеморагичен шок, довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, трайно затрудняване на движенията на снагата и нараняване, което прониква в черепната кухина, вследствие на които е причинил по непредпазливост смъртта на Н. С.А., която е настъпила на 29.10.2013г. - престъпление по чл.124, ал.1, предл. 2 НК.

Наказателното производство в съдебната му фаза се развива при условията на чл.371, т.2 и сл. НПК.

Подс.Е.С. се признава за виновен, признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Неговият защитник адв.В.К. *** моли за налагане на наказание към минималния предел, което след редуцирането му по чл.58а, ал.1 НК да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 НК.

Окръжният прокурор поддържа обвинението и предлага налагане на наказание от 3 години лишаване от свобода, което да бъде намалено с една трета, като бъде постановено ефективното му изтърпяване.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установена безспорната фактическа обстановка по обвинителния акт, а именно:

През 2013г. подс.Е.С. ***. Негов съсед бил пострадА.ят Н. С. ***. Двамата били дългогодишни приятели, често се събирА. и употребявА. алкохол. През лятото на 2013г. се скарА. и отношенията им се влошили.

Един ден за времето от 10.10.2013г. до 12.10.2013г. около 17.30 часа подс. С. вървял към дома си. По същото време на улицата бил и А., който го последвал. Подсъдимият се прибрал в къщата си, а пострадА.ят застанал пред входната врата, извадил един нож и започнал да вика: „ Излизай! Ще ти режа пишката! Ще те коля!“. Подс. С. му казал да се маха и след малко А. се прибрал. Седнал в двора си под една круша и започнал да пие алкохол. През това време подсъдимият също изпил около 100гр. ракия, взел един дървен кол с дължина 1,27м. и дебелина съответно: 0,05м. в долната и 0,03м. в горната част и тръгнал към къщата на пострадА.я. Влязъл в двора и го видял да седи на земята. А. се опитал да се изправи. Подс.С. му казал: „Ще ме колиш ли?!“ и го ударил с кола по главата. В резултат от удара пострадА.ят се проснал на земята. Подс. С. го ударил още три пъти с кола в лявата част на главата и по тялото, след което си отишъл. ПострадА.ят лежал известно време, след това се прибрал в къщата, легнал на едно легло и после изпаднал в безсъзнание. На другия ден подсъдимият разказал за случилото се на съпругата си – св. Р. С.. Тя споделила за инцидента с майка си - св. М. М.. Последната отишла в къщата на пострадА.я и го видяла да лежи безпомощен. Потърсила съдействие от св.О. О., който намерил А. в тежко здравословно състояние и потърсил помощ. ПострадА.ят бил откаран в МБАЛ“ Свети Иван Рилски“ – Разград и въпреки проведеното лечение на 29.10.2013г. починал.

Междувременно подс.С. предал на органите на МВР дървения кол, с който удрял пострадА.я.

Назначената по делото съдебномедицинска експертиза по писмени данни е дала заключение, че Н. С.А. на 59 години е получил следните травматични увреждания: импресионно многофрагментно счупване на черепа вляво слепоочно, епидурален кръвоизлив вляво, субдурален хигром, слабо изразени субдурални кръвоизливи, ограничен субарахноидален кръвоизлив вляво, контузия на лява краймозъчна хемисфера, кръвонасядане на меката черепна обвивка, разкъсно – контузна рана на главата - теменно тилно вляво, разкъсно – контузна рана на лявата ушна мида, охлузвания на главата и лявата ушна мида, счупвания на 5-12 ребро вляво, колекция от въздух в ляво плеврално пространство, кръвонасядане на гръдния кош и поясната област вляво, кръвонасядания в областта на гръдната кост, хеморагичен шок. Тези увреждания са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, до нараняване, което прониква в черепната кухина и до трайно затрудняване движението на снагата. Уврежданията на главата и на гръдния кош отговарят да са получени с удари с дървения кол, приложен като веществено доказателство по делото.

Вещото лице заключава, че е нА.це пряка причинно-следствена връзка между установените травматични увреждания и смъртта на А.. Тя е настъпила в резултат от установените при аутопсията тежки възпА.телно-некротични промени на белите дробове в съчетание с размекчение на малкомозъчните хемисфери като усложнения на тежката черепно-мозъчна травма и гръдна травма /вж. съдебномедицинската експертиза на труп/.

Видно от заключението на комплексната съдебномедицинска и физическа експертиза, травматичните увреждания по главата на А. са получени от не по- малко от два удара. Травматичните увреждания в областта на гръдния кош могат да бъдат получени и само с един удар. Предвид голямата площ на увреждането най- вероятно да са получени от няколко удара. Ударите в областта на главата са нанесени в посока отляво – надясно, отгоре – надолу и отзад- напред спрямо главата на пострадалия. Ударите в областта на гръдния кош са нанесени в посока отляво – надясно и отзад - напред спрямо пострадалия.

Съгласно заключението на съдебно-психиатричната експертиза по делото, подс.С. страда от органично разстройство на личността. То включва психични разстройства, групирани заедно във връзка с обща причина, в конкретния случай - мозъчно–съдов инцидент през 2006г. Заболяването е прогресивно и може да включва състояния на дисфория и агресивно поведение. Към момента на извършване на престъплението той е бил в състояние на обикновено алкохолно опиване. Могъл е да разбира свойството и значенето на извършеното, да ръководи постъпките си и да дава достоверни обяснения за фактите по делото.

Изложената фактическа обстановка се доказва от показанията на свидетелите Г.Я. (л. 38-39), Г.А. (л. 43), Р. С. (л. 46-47), О. О. (л. 48), Н. Ш. (л. 52), Г. М. (л. 56), М. М. (л. 60), Г. К. (л. 64), М. Р. (л. 65-66), Х. Х. (л. 67-68), С. Х. (л. 69), Р. А. (л. 70), Ш. Ш. (л. 71), както и от заключенията на изготвените експертизи: съдебно-медицинска на труп № 127/13г., (л. 79-81), съдебно-медицинска по писмени данни № 1038/14г. (л. 86-92), съдебно-биологична на веществени доказателства № 14/БТМ-25 (л. 100-107), съдебно-химическа № 129/13г. (л. 111), комплексна съдебно-медицинска и физическа № 1126/14г. (л. 113-119), съдебно-психиатрична (л. 125-128), протоколи за оглед на местопроизшествието (л. 2-12) и от останалите документи по делото.

Доказателствата са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на доказателствена информация. Те са еднопосочни, последователни, взаимнодопълващи се и убедително потвърждават признатите от подсъдимия факти. Експертните заключения като компетентни, обосновани и относими се възприемат от съда изцяло.

Подс.Е.С. е на 52 години, със средно образование, разведен, има две деца, работи като дозировач в „Хан Аспарух“ АД – гр. Исперих, не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното: Обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин. Установено е, че подс. Е.С. е нанесъл на пострадалия Н. С.А. няколко удара с дървен кол по главата и тялото. От тези удари А. е получил множество травматични увреждания, които са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота, до нараняване, което прониква в черепната кухина и до трайно затрудняване движението на снагата. Т.е. пряката последица от действията на подсъдимия е средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. За процесуална прецизност следва да се отбележи, че макар уврежданията да са няколко телесната повреда е една /вж. ППВС № 3/79г., т.18/. Горните увреждания са предизвикали. усложнения в здравословното състояние на пострадалия, което е довело до смъртта му и затова отговорността на подсъдимия е за причиняването на по-тежките последици. Вината на подс.С. е смесена. По отношение на по-лекия резултат - средната телесна повреда подсъдимият е действал при пряк умисъл: предвиждал е увреждането на здравето на А., съзнавал е общественоопасния характер на деянието си и е искал да му причини телесна повреда. По отношение на смъртта подсъдимият е действал непредпазливо: не е предвиждал настъпването й, но е бил длъжен и е могъл да я предвиди с оглед възрастта на жертвата, интензитета на ударите и мястото на нанасянето им.

Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл. 124, ал.1, пр. 2 НК.

При определяне на наказанието съдът отчете наличието единствено на смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: самопризнанието, направено още на досъдебното производство, изразеното съжаление и разкаяние, добросъвестното му процесуално поведение, чистото му съдебно минало, влошеното му здраве. С оглед на тях съдът определи наказанието лишаване от свобода в минималния размер по чл.124, ал.1, пр.2 НК, а именно 2 години.

Съгласно чл.373, ал.2 НПК във вр. с чл.58а, ал.1 НК съдът намали определеното наказание с една трета и наложи окончателно наказание от 1 година и 4 месеца лишаване от свобода.

Въпреки горния размер и факта, че подс.С. не е осъждан, съдът счете, че не следва да прилага института на условното осъждане. Фактическият състав по чл.66, ал.1 НК включва изискване целите на наказанието и особено индивидуалната превенция да могат да се постигнат без ефективното изтърпяване. В конкретния случай съдът не може да направи положителна преценка в тази посока. Начинът на извършване на престъплението разкрива висока степен на обществена опасност, както на деянието, така и на дееца: нанесен е интензивен побой на възрастен човек, който не е представлявал заплаха; бил е нападнат в жилището си, докато е седял на земята, алкохолно повлиян; причинена му е средна телесна повреда с три показателя, след което е бил оставен в безпомощно състояние. Тези данни характеризират негативно подсъдимия и дават основание на съда да приеме, че не би могъл да се поправи без реалното изпълнение на наказанието. Така би се отговорило и на обществените очаквания за справедливост. Съдебната практика е постоянна в разбирането, че макар личната превенция да е водеща, наказанието следва да оказва предупредителен и възпитателен ефект и върху останалите граждани / вж. Р 312-2009, ІІ н.о., Р 434-2011, ІІІ н.о., Р 404-2013, І н.о./.

Съдът не се съгласява със становището на защитата, че пострадалият е допринесъл за настъпване на общественоопасния резултат. Вярно е, че А. е провокирал инцидента, но отправените заканите не са били възприети като сериозна и действителна заплаха, нито са имали такъв характер. Подсъдимият подканил пострадалия да се прибере и той го послушал. После всеки от тях си е почивал, употребявайки алкохол. В по-късен момент подс.С. решил да се саморазправи с А. и саморазправата се оказала фатална.

Наказанието следва да бъде изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, съгласно чл.59, ал.1 и чл.61, т.3 ЗИНЗС. На основание чл.59, ал.1 НК съдът приспадна предварителното задържане на подсъдимия за времето от 14.30 часа на 12.10.2013г. до 14 часа на 13.10.2013г.

Веществените доказателства по делото – част от дървена подпора, нож с дървена дръжка с дължина на острието 0,17м, текстилна шапка с козирка, брадва с дължина на дръжката 0,95м, дреха с надпис „Bebeto”, дървен кол с дължина 1,27 м, долнище от анцунг и кафява фанела като вещи без потребителска стойност следва да се унищожат.

На основание чл.189, ал.3 НПК подс.С. следва да понесе и разноските по делото.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

СЪДИЯ:

Мн