МОТИВИ към въззивна Присъда № 75/06.10.2014г. по ВНОХД № 234 /2014г. по описа на Разградския окръжен съд:

С Присъда № 11/03.09.2013г. по НОХД № 1972/2012г. Добричкият районен съд е признал подсъдимия Ж.С.Ж. за невиновен за това, че на 30.06.2012г. в гр.Добрич по хулигански подбуди е причинил лека телесна повреда по смисъла на чл.130 ал.2 НК, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето на полицейски орган – Д.С.С. в качеството му на полицай в група ООР на Сектор „ОП” към Първо РУ”Полиция”-гр.Добрич при изпълнение на службата му като полицай в група ООР на Сектор „ОП” към Първо РУ”Полиция”-ОД МВР гр.Добрич, поради което го е оправдал по обвинението по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 във вр. с ал.1, т.12, пр.1 във вр. с чл.130, ал.2 НК.

Със същата присъда ДРС е признал подсъдимия Ж.С.Ж. за виновен в това, че на 30.06.2012г. в гр.Добрич е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - буйство, невъзпитаност, отправяне на псувни, ругатни, обиди и закани, като деянието е съпроводено със съпротива срещу органи на властта, изпълняващи задължения по опазване на обществения ред – Д.С.С. – полицай в група ООР на Сектор „ОП” към Първо РУ”Полиция”-ОД МВР гр.Добрич, Стоян Петров С. – старши полицай в група ООР на Сектор „ОП” към Първо РУ”Полиция”-ОД МВР гр.Добрич, Йордан С. Куманов - старши полицай в група ООР на Сектор „ОП” към Първо РУ”Полиция”-ОД МВР гр.Добрич, Д. Н. Д. - старши полицай в група ООР на Сектор „ОП” към Първо РУ”Полиция”-ОД МВР гр.Добрич, като извършеното деяние по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм и дързост, поради което и на основание чл.325, ал.2, пр.1 и пр.2 във вр. с ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му е наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година с първоначална периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; и 2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година.

Със същата Присъда ДРС е признал подсъдимия Ж.С.Ж. за виновен в това, че на 30.06.2012г. в гр.Добрич се е заканил спрямо Д.С.С. - полицай в група ООР на Сектор „ОП” към Първо РУ”Полиция”-ОД МВР гр.Добрич с убийство с думите: „Келеш, а пък на тебе какво ще ти се случи. Ще те убия, ще те издебна с буса и ще те прегазя с него” и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му у С., поради което и на основание чл.144, ал.3 вр. ал.1 НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” НК му наложил наказание пробация при следните пробационни мерки: 1.Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с първоначална периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; и 2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

На основание чл.23, ал.1 НК ДРС е определил общо най-тежко наказание пробация при следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от една година и шест месеца с първоначална периодичност на явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично; и 2. Задължителни срещи с пробационен служител за срок от една година и шест месеца.

Недоволни от присъдата са останали всички страни в процеса.

Районна прокуратура-Разград протестира присъдата като постановена в нарушение на материалния закон в частта, в която подс.Ж. е бил оправдан по обвинението по чл.131, ал.2 във вр. с ал.1, т.12 НК и поради явна несправедливост на наложените наказания за престъпленията по чл.325, ал.2 и чл.144, ал.3 НК. Моли за отмяна на присъдата в оправдателната й част и за осъждането на подсъдимия по обвинението по чл.131, ал.2 НК, за отмяна на присъдата относно приложението на чл.55 НК, за налагане на наказания лишаване от свобода за всички престъпления и за прилагане на института по чл.66 НК.

Протестът се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура-Разград.

Частният обвинител Д.С. чрез повереника си адв.Б. *** обжалва присъдата в оправдателната й част и моли са осъждането на подс.Ж. за причинената му телесна повреда с налагане на наказание лишаване от свобода, като наказания от този вид да бъдат наложени и за другите две престъпления.

Подс.Ж.Ж. чрез защитника си адв.С. *** обжалва присъдата в осъдителната й част като постановена в нарушение на материалния закон и моли за отмяната й в тази част и за оправдаването му. Пред въззивния съд се развива и довод за допуснато съществено процесуално нарушение поради противоречие в мотивите.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Св.Д.С.С. работел като полицай в група Охрана на обществения ред на Сектор „Охранителна полиция” към Първо РУ”Полиция” - гр.Добрич, а св.Стоян Петров С. – като старши полицай в същата група.

За времето от 20 часа на 29.06.2012г. до 08 часа на 30.06.2012г. св.Д.С. и св.С. С. изпълнявали служебните си задължения като дежурен автопатрулен екип. На 30.06.2012г. около 06 часа при обход на патрулния им участък забелязали, че по ул.”Хан Крум” в гр.Добрич в посока към ул.”Васил Петлешков” се движи лекотоварен автомобил /микробус/ „Фиат Дукато” с рег.№ ТХ 5804 КХ, който криволичел по пътното платно. След подаден звуков и светлинен сигнал микробусът спрял. Св.Д.С. се приближил към водача и при отварянето на шофьорската врата го лъхнала силна миризма на алкохол. Св.С. се представил и поискал от водача документите му за проверка. Водачът - подс.Ж.Ж. подал паспорт с изтекъл срок на валидност. Св.С. поискал свидетелството му за управление на МПС, но подсъдимият започнал да говори по телефона. Състоянието му било видимо нетрезво – излъчвал миризма на алкохол и говорел забавено. Св.С. и св.С. му разпоредили да слезе от автомобила и го поканили да се качи в полицейския автомобил, за да го отведат в Първо РУ”П” за изпробване с техническо средство за употреба на алкохол. Подс.Ж. казал да изчакат. В този момент пристигнала съпругата му – св.Р. Ж., която била бивш разследващ полицай и настоящ прокурор в Окръжна прокуратура-гр.Добрич. Тя поздравила полицаите като колеги, представила се като прокурор и попитала дали може да направят нещо по въпроса, за да си тръгнат без последствия. Свидетелите С. и С. й казали, че няма как да стане това и я помолили да отстъпи назад, за да си свършат работата. Св.Ж. носела личната карта и свидетелството за управление на МПС на съпруга си, които дала на св.С.. Подсъдимият реагирал на това действие с думите: „Какво правиш, ти ми взе книжката, взе ми хляба!” Св.С. прегледал документите и отново приканил подс. Ж. да дойде с тях до Първо РУ”П”, за да бъде тестван за алкохол. Подсъдимият отказал. Многократно повтарял: „Какво правите, чакайте, недейте така!” Св.С. му разяснил, че ако не бъде тестван, ще му бъде съставен акт за установяване на административно нарушение. Обяснил също, че ще го отведат в Спешното отделение за кръвна проба. Тогава подс.Ж. започнал да крещи: „Вие знаете ли кой съм аз, коя е жена ми, какви сте вие, че ще ме задържите, нямате право да ме пипате!” и „Да ви еба майката!”. Ръкомахал и настъпвал срещу полицейските служители, пренебрегвайки предупрежденията им да отстъпи назад. В един момент подс.Ж. хванал св.С. с дясната си ръка за ръкава на униформата, придърпал го към себе си и го ударил с юмрук в областта на гърдите. Поради това нападение св.С. и св.С. решили да му поставят белезници. Подс.Ж. се дърпал и ги блъскал с лакти. Крещял, че нямат право да му поставяте белезници, че ще ги уволни, че ще им види сметката. Свидетелите С. и С. докладвали за инцидента в дежурната част и поискали съдействие. Скоро пристигнал втори полицейски екип – свидетелите Д. Д. и Й. К., които сварили колегите си да се боричкат с подсъдимия. С общи усилия четиримата поставили белезници на подс.Ж., качили го в патрулния автомобил и го откарали в Първо РУ”П”-Добрич.

В автомобила подс.Ж. ритал по седалката и по вратите, блъскал с лакти полицейските служители, наричал ги „боклуци”, псувал ги, заплашвал, че ще ги уволни и ще им види сметката. В управлението подс.Ж. бил доведен при св.Н. К. – командир на отделение, който имал правомощия да извършва проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Св.Н. К. попитал подс.Ж. дали ще се съгласи да бъде изпробван с техническо средство, но подсъдимият отказал. След това му бил даден талон за кръвна проба и потеглили към Спешното отделение на МБАЛ-гр.Добрич. В автомобила подс.Ж. продължавал да буйства, да обижда и да заплашва полицейските служители. Дежурният лекар в Спешния център св.А. Т. разпитал подс.Ж. и започнал да съставя протокола за медицинско изследване за употреба на алкохол. Подс.Ж. отказал да му бъде взета кръв за алкохолна проба. През цялото време, докато се намирали в спешния кабинет, подсъдимият се дърпал, псувал полицейските служители и заплашвал, че ще ги уволни. Те го приканвали да стои мирно и тихо, защото са в болница и защото св.Тодоров трябвало да си свърши работата, но подс.Ж. не се укротявал. Обърнал се към св.Д.С. с думите: ”Келеш, а на теб какво ще ти се случи!”. Заплашил св.Драгнев, че ще го „изкърти”. Многократно ритал по кубинките св.К. За да подпише протокола, му били свалени белезниците и при напускане на отделението със свободните си вече ръце ударил силно входната врата.

След това подс.Ж. бил отведен обратно в Първо РУ”П”. В приемната на управлението св.Д.С. съставил заповед за задържане на подсъдимия по чл.63, ал.1, т.2 ЗМВР за това, че след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задълженията си по служба. Св.Д.С. съставил на подс.Ж. и два акта за установяване на административни нарушения: по чл.55, ал.1 ЗМВР за това, че не изпълнява устно разпореждане на полицейски орган и по ЗДвП за това, че отказва да бъде изпробван за алкохол. Докато св.С. му четял заповедта за задържане, подс.Ж. му заявил да внимава много, че оттук нататък денят му нямало да бъде спокоен. При предявяване на заповедта и актовете отказал да ги подпише. Съборил документите на земята с думите: „Нищо няма да разписвам, наврете си го в гъза това, което сте написали!” Ритал касата на вратата, стола и масата, блъскал по стените, ръкомахал и викал: „Защо сте ме затворили, да не съм престъпник, знаете ли кой съм аз, жена ми е прокурор, ще ви еба майката, мухльовци, юрдеци, педерасти!” На св.Д.С. заявил следното: „Аз ще те издебна, ще те смачкам с буса, ще те убия”.

В 07.03 часа подс.Ж. бил отведен в изолатора. Докато го водели, се заканвал: ”Ще видите какво ще стане като изляза, ще ви изкъртя!” и „Ще ви очистя всичките!”. В изолатора подс.Ж. многократно ритал решетката, повтаряйки заканите към полицейските служители: „Всичките ще ви оправя, всичките ще ви уволня!”, включително: „Като изляза, оня малкия ще мина отгоре му с буса!”. Очевидно имал предвид св.Д.С., който бил по-млад и по-нисък от останалите си колеги.

Поради изключителното буйство на подс.Ж. и опасността да се самонарани в 08 часа му били поставени белезници.

Докато бил още в приемната, подс.Ж. се обадил на св.Д. Янев – полицейски инспектор и негов семеен приятел, който пристигнал в управлението. На полицаите св.Я. казал, че подс.Ж. е „негов човек” и препоръчал да го пуснат. Тъй като това не се случило, подсъдимият го упрекнал: „Какъв офицер си ти, като не можеш да ме изкараш оттук”.

Подс.Ж. бил освободен около 10 часа същата сутрин. Напускайки управлението, се обърнал към на св.Р. Р. - отговорник по задържаните лица и на колегата му св.П. П.: „Искам на един лист имената на вас двамата!”, а вече навън обявил по отношение на същите свидетели: „Тези двамата педали ще ги гоня до дупка!”.

При оценката на доказателствения материал въззивният съд кредитира показанията на свидетелите С., С., Д., К., Р., Н., Х., П., К. и Р.. Това са полицейските служители, които са възприели поведението на подс.Ж. в различни моменти за времето от 06 до 10 часа на 30.06.2012г. Тези свидетели установяват по еднопосочен и безпротиворечив начин всяко гореописано действие на подсъдимия и съдържанието на изречените от него обидни изрази и закани. Показанията на полицаите С., С., Д. и К. кореспондират и с показанията на лекаря от Спешния център св.Т. Техните твърдения съответстват и на видеозаписите от камерите в Първо РУ”П”-Добрич. Записите са били обект на изследване от техническа експертиза по делото, която е установила, че за времето от 06:28:41 часа до 08 часа на 30.06.2012г. подс.Ж. е заснет с лоша координация на движенията, силно превъзбуден, размахва ръце около себе си и срещу полицаите, блъска по стените, рита вратите, блъска прозореца, рита решетката. С оглед на това въззивният съд приема показанията на полицейските служители за добросъвестни и годни да обосноват обвинителната теза. Изключение правят показанията на св.Янев, който не помни подс.Ж. да е отправял обидни реплики към някой от присъстващите в полицейското управление. Съдът счита, че в тази част показанията на св.Янев са повлияни от приятелските му отношения с подсъдимия и поради това не са обективни.

Показанията на горната група свидетели опровергават обясненията на подс.Ж., че не е консумирал алкохол, че е бил подразнен от неправомерното задържане и принудителното отвеждане в Спешния център, че не е удрял св.С. и не е употребявал обидни думи спрямо полицейските служители. Тази защитна позиция се подкрепя частично единствено от показанията на св.Ж. Тя сочи, че на улицата не е имало обидни реплики от страна на съпруга й, че той не е удрял св.С. и не е оказвал съпротива при задържането. За поведението му в Спешния център и в полицейското управление св.Ж. няма възприятия. Като съпруга на подсъдимия тя е предубедена и заинтересована, поради което въззивният съд не приема показанията й за верни. Още повече, че св.Ж. не може да обясни причината, поради която се е наложило да пристигне втори полицейски екип.

Относно фактът, че подс.Ж. е бил силно повлиян от консумиран алкохол, е налице верига от доказателства – показания, протокола за медицинско изследване /л.20 от ДП/ и записите от видеокамерите в Първо РУП-Добрич. През нощта на 29/30.06.2012 подс.Ж. не е бил у дома си, а в 06 часа на 30.06.2012г. е бил с мирис на алкохол, с нарушена координация, с активен словесен контакт, агресивен и тази агресия е продължила непрекъснато до освобождаването му в 10 часа. Подс.Ж. се е занимавал с транспортна дейност – внос и износ на автомобили от Германия /вж. показанията на св.Ж. на л.172 от НОХД № 1972/2012г./, за осъществяването на която от първостепенно значение е да има свидетелство за управление на МПС. Шофирането в пияно състояние или отказът да бъде изпробван за употреба на алкохол са основания за отнемане на свидетелството му за управление на МПС, което подс.Ж. е искал да предотврати. Поради това е повикал на помощ съпругата си, която би могла да се възползва от служебното си положение на прокурор и от познанствата си като бивш разследващ полицай. Когато тя не е успяла да му помогне, той я е упрекнал, че му е взела книжката и хляба. Именно проваленият опит да се осуети ангажирането на административнонаказателната му отговорност и последиците от нея са причината подс.Ж. да излее гнева си срещу полицейските служители.

Въззивният съд приема, че с отвеждането на подс.Ж. в Спешното отделение полицейските служители са превишили правата си. Явяването в лечебното заведение за вземане на кръвна проба за употреба на алкохол винаги е доброволен акт и отказът от извършването му не се декларира пред медицинско лице. Когато подс.Ж. е отказал да даде кръвна проба, достатъчно е било отказът да се удостовери по реда, предвиден в Наредба № 30/2001г., и да се състави АУАН. Задържането на подсъдимия обаче не е незаконно. Подс.Ж. е дал достатъчно фактически основания да бъде задържан: шофирал е в нетрезво състояние, което разкрива данни за административно нарушение или дори за престъпление; отказал е да изпълни разпореждането на полицейски орган; държал се е непристойно, нападнал е полицай. Подс.Ж. категорично не е бил съгласен със задържането и е изразил несъгласието си по инкриминирания начин.

Подс.Ж. е на 39 години, женен е, има едно дете, работи като управител на „БГ-Транс импорт”-гр.Добрич. Познат е като добър и отзивчив съсед. Срещу него не са постъпвали жалби или сигнали за нарушаване на обществения ред. Не е осъждан.

Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намери следното:

Не са налице основания за отмяна на присъдата на Добричкия районен съд и за връщане на делото за ново разглеждане поради допуснато процесуално нарушение, изразяващо се във вътрешни противоречия в мотивите. Като такива защитникът на подс.Ж. изтъква съжденията на районния съд относно началото на буйството на подс.Ж., относно съпротивата срещу полицейските органи и относно времето на отправяне на заканата към св.С.. Въззивният съд счита, че не се касае до противоречиво приети факти, а до противоречиво установени факти и до несъгласие на защитата с доказателствената оценка на ДРС. Мотивите на присъдата са ясни и достатъчни да се провери волята на първостепенния съд. Освен това въззивната инстанция извършва самостоятелен анализ на доказателствата по делото, при който всякакви неясноти се отстраняват.

По същество, протестът и жалбата на частния обвинител са основателни, а жалбата на подсъдимия е неоснователна.

В частта, в която подс.Ж. е бил оправдан по обвинението по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 във вр. с ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 НК, присъдата е постановена в нарушение на материалния закон. Районният съд е приел това обвинение за недоказано поради това, че св.С. не е бил освидетелстван своевременно и съдебномедицинската експертиза, която е била изготвена три месеца след деянието, не е констатирала травма. Този извод е необоснован и незаконосъобразен.

По делото са събрани показанията на св.С. и св.С., от които се доказва, че подс.Ж. е нанесъл на св.С. удар с юмрук в областта на гърдите. Касае се до посегателство, което е от естество да причини болка или страдание. Не е необходимо да е оставило обективни следи. Именно този е смисълът, който законодателят е вложил в нормата на чл.130, ал.2 НК и който е разяснен в т.16 от ППВС № 3/79г. В разглеждания случай леката телесна повреда е била причинена на полицейски орган, какъвто е св.С., и това е станало по време и във връзка с изпълнение на служебните му задължения по осигуряване на обществения ред и разкриване на престъпления или нарушения. Проявената от подс.Ж. агресия спрямо св.С. е била насочена към накърняване на телесната неприкосновеност на пострадалия, като едновременно с това тя представлява и демонстрация на неуважение към личността и обществото като цяло. Подс.Ж. е ударил св.С., без да е бил предизвикан, и го е направил провокативно и с превъзходство, показвайки явно неуважение към обществения ред и правилата за прилично поведение. А това обективира хулигански подбуди / вж. Решение № 475 от 1.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 496/2008 г., III н. о. и Решение № 144 от 20.05.2014 г. на ВКС по н. д. № 350/2014 г., II н. о./.

Деянието е осъществено с пряк умисъл, тъй като подс.Ж. е осъзнавал противообществения му характер и се е стремил да причини телесна повреда на св.С., с цел да покаже пренебрежение към неговата личност, към длъжностното му качество и към обществения ред въобще.

Поради това въззивният съд прие, че са налице всички признаци от състава по чл.131, ал.2, пр.4, т.4 във вр. с ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 НК и призна подс.Ж. за виновен в авторство на това престъпление.

В частта, в която ДРС е приел, че е налице престъпление по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК, атакуваната присъда е законосъобразна и обоснована. По изискуемия от чл.303, ал.2 НПК несъмнен начин е доказано е, че подс.Ж. е извършил непристойни действия: ругал е полицейските служители, обиждал ги е, блъскал ги е, заканвал им се е, ритал врати, мебели и решетки. Тези неприлични и скандални прояви грубо нарушават установения ред и съществено засягат нравствеността. Те изразяват и явно неуважение към обществото. Осъществени са на обществени места – на улицата, в болницата и в полицейското управление, като са станали достояние на неограничен кръг лица, смутили са спокойната работа на медицинския персонал и на полицаите, част от които никога не са виждали подобно буйство.

Деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, тъй като е свързано с неизпълнение на разпореждания на полицейски служители, ангажирани с опазване на обществения ред. Хулиганските действия са започнали, когато подс.Ж. се е противопоставил да бъде отведен в Първо РУП-Добрич за алкохолен тест и са продължили с нападението върху св.С. и яростното противодействие срещу поставянето на белезниците. При последвалата физическа и словестна агресия подс.Ж. е употребил разнообразни закани и множество вулгарни изрази, които са крайно безсрамни и тежко оскърбителни, а това характеризира хулиганството като отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост.

Подс.Ж. е съзнавал, че се държи неприлично и неправомерно, но е целял да демонстрира пренебрежението си към законовия ред, към институцията, която представляват полицейските служители, и към добрите нрави. Т.е. разкрива се пряк умисъл за хулиганство.

Така се обосновава обективна и субективна съставомерност по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК.

В тази посока са изводите на ДРС, които съответстват на закона и на установената съдебна практика - ППВС № 2/1974г., Решение № 154 от 31.03.2011г. на ВКС по н.д. № 14/2011г., ІІ н.о., Решение № 327 от 11.07.2012г. на ВКС по н.д. № 1115/2012г., ІІІ н.о., Решение № 530/13.12.2013г. на ВКС по н.д. № 1729/2013г., ІІ н.о., Решение № 7 от 20.01.2014г. на ВКС по н.д. № 2149/2013г., ІІІ н.о./

Освен с причиняване на телесна повреда на полицейски орган, хулиганството е в реална съвкупност и със закана за убийство. Подс.Ж. е заплашил св.С., че ще го издебне, ще го смачка с микробуса, ще го убие. След това в отсъствие на св.С. повторил заканата, че като излезе, ще мине върху него с буса. От обективна страна е отправена е закана за убийство, която е от характер да възбуди основателен страх от осъществяването й и тя е била възприета от св.С. като сериозна и действителна заплаха. Колегите му свидетелстват, че е бил притеснен и изплашен. Самият С. споделя, че оттогава избягвал да спира пред бусове/вж. показанията му на л.110 от НОХД № 1972/2012г./. От субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като подс.Ж. е съзнавал съдържанието на отправената от него закана и че тя ще предизвика опасения у св.С., с което преследваната цел да го изплаши е била постигната. С това е изпълнен фактическия състав по чл.144, ал.3 НК.

При индивидуализацията на наказанията въззивният съд намери, че няма основание за прилагане на института по чл.55 НК. Не са налице многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обуславят несъразмерна тежест на предвидените минимални наказания. Първоинстанционният съд е приел като такива обстоятелства степента на обществена опасност и факта, че се касае за инцидентна проява. Въззивният съд счита, че степента на обществена опасност на всяко престъпление поотделно и преценени в съвкупност не е ниска. Напротив, касае се до особено съществено засягане на обществените отношения, осигуряващи здравето, личната свобода и социалния живот, и замяната на лишаването от свобода с по-леко наказание е акт на неоправдано снизхождение. Фактът, че проявата е инцидентна в живота на подсъдимия, служи за определянето на неговата лична обществена опасност. Значението на този факт не следва да се надценява. Извършителят се характеризира и чрез самото деяние, а в случая престъпленията са три и към нито едно от тях подс.Ж. не проявява критично отношение.

При определяне на наказанието за престъплението по чл.131, ал.2, т.4 във вр. с ал.1, т.12 във вр. с чл.130, ал.2 НК въззивният съд отчете като смекчаващи отговорността на подс.Ж. обстоятелства чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, а като отегчаващо – наличието на два квалифициращи деянието признака. С оглед на тях наложи наказание лишаване от свобода в размер на 1 година, което намери за достатъчно за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция.

Изхождайки от правилата по чл.54 НК, въззивният съд намери за най-подходящо за престъплението по чл.325, ал.2 във вр. с ал.1 НК наказанието лишаване от свобода за срок от 1 година. При определяне на този размер прие, че отговорността на подс.Ж. се смекчава от чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни, но се отегчава от високата степен на обществена опасност на това престъпление, което се отличава се квалифицира с два признака, извършено е посредством разнообразни хулигански действия и при установена липса на респект към закона и органите на МВР. При този размер може да се очаква постигане на необходимия поправително-възпиращ и възпитателен ефект от наказанието.

За съответно на характера и тежестта на престъплението по чл.144, ал.3 НК и за постигане целите по чл.36 НК въззивният съд счете наказанието лишаване от свобода от 6 месеца. То се определя към минималния предел предвид наличието само на смекчаващи отговорността обстоятелства – същите, посочени по-горе.

Тъй като трите престъпления са извършени преди да има влязла в сила присъда за кое да е от тях, на основание чл.23, ал.1 НК следва да се определи общо наказание в размер на най-тежкото, а именно 1 година лишаване от свобода.

Горното наказание не следва да бъде изтърпявано ефективно. Налице са формалните условия по чл.66, ал.1 НК: наказанието лишаване от свобода е под 3 години, подс.Ж. не е осъждан и за постигане целите на наказанието и особено за поправянето на подсъдимия не се налага изолирането му от обществото. С оглед на това въззивният съд отложи изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от 3 години.

По изложените съображения Разградският окръжен съд измени атакуваната присъда и постанови въззивна такава в горния смисъл.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

НР