МОТИВИ към Присъда № 60/02.09.2014г. постановена по НОХД № 256/2014г. по описа на РОС.

Обвинението против подсъдимата М.С.Г. *** е по чл.255, ал.1, т.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 01.01.2010г. до 30.04.2013г. в гр.Разград, в условията на продължавано престъпление, е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери, като не е подала годишни данъчни декларации, изискуеми по чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, както следва: за 2010г.- в размер на 2540,70лв., за 2011г.- в размер на 3388,35 лв. и за 2012г.- в размер на 4381,45 лв., при общ размер на данъчните задължения 10 310,50 лв.; както и по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че през периода 19.11.2010г. – м.ноември 2013г. включително в гр.Исперих, обл. Разград, в условията на продължавано престъпление, като използвала документи с невярно съдържание относно брутния месечен доход на семейството й за предходните 12 месеца- Молби декларации, депозирани на основание чл.10, ал.1 от ЗСПД до Дирекция Социално подпомагане- гр.Исперих, с вх. №№ СП-02-3196/19.11.2010г., СП-02-3265/30.11.2010г., СП-02-175/02.02.2011г., СП-02-174/02.02.2011г., СП-02-2966/09.11.2011г. и СП-02-3191/03.12.2012г., получила без правно основание, с намерение противозаконно да го присвои чуждо движимо имущество- парични помощи от държавните социални фондове в разпореждане на Дирекция Социално подпомагане гр.Исперих, на обща стойност 3756 лв.

Съдебното производство е проведено по реда на глава 27 от НПК- съкратено съдебно следствие по разпореждане на съда. При предварителното изслушване подсъдимата е признала изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт като заявява, че съжалява за случилото се, тъй като не е знаела, че трябва да подава декларация, поради което съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието й, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Защитникът й- адв.Д. заявява, че не оспорват установената фактическа обстановка, като от правна страна са доказани и двете деяния, поради което счита, че наказанията могат да бъдат определени при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. По отношение на гражданския иск моли да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Държавата, чрез министъра на финансите, е предявила граждански иск за сумата от 10 310,50лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на неплащането на данъчни задължения в същия размер, ведно със законната лихва от 30.04.2013г. до окончателното изплащане на сумата. Гр.иск е приет за съвместно разглеждане и държавата е конституирана като гр.ищец в процеса, като проц.представител счита иска за основателен и доказан, поради което моли да бъде уважен изцяло.

Представитeлят на ОП-Разград поддържа обвинението и го счита за доказано предвид направеното от подсъдимата самопризнание и събраните на ДП писмени и гласни доказателства. Предлага на съда да признае подсъдимата за виновна по така повдигнатите й обвинения, като счита, че наказанията за двете деяния следва да бъдат определени по реда на чл.58а от НК към минимума и намалени с 1/3. По отношение на гражданския иск счита същия за основателен и доказан и предлага да бъде уважен.

Разградският окръжен съд, като прецени събраните и проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, както и във връзка с обясненията на подсъдимия, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Обвиняемата М.Г. е българска гражданка и от години живее в с. Вазово, Община Исперих в съпружеско съжителство, от което има родени две деца, съответно през месец август 1999г. и през месец януари 2011г.

Обвиняемата и бащата на децата ù нямат доходи от трудова дейност, нито от отстъпени права на ползване на собствено движимо или недвижимо имущество, но в последните няколко години демонстрират добър стандарт на живот.

I. За да осигури необходимите за семейството ù средства, през 2010г. обв. Г. започнала да установява случайни контакти с различни граждани от Гърция чрез социалните мрежи в Интернет пространството.

Под различни предлози успявала да ги склони да превеждат в нейна полза парични суми.

Преводите били осъществявани чрез Международната система за бързи разплащания „Уестърн Юнион“.

За тази цел обв. Г. предоставяла данни за личността си на платеца на сумата, а след извършване на превода той ù съобщавал универсалния 10-цифров код „МTCN“ за същия.

След получаване на кода обв. Г. посещавала офиси-съконтрахенти на Финансова къща „Кеш Експрес Сървис“ – гр. София, която е представител на Системата „Уестърн Юнион“ у нас.

Там съобщавала универсалния код, името на изпращача, държавата на превода и сумата по същия. Представяла и документ за самоличността си . При съвпадение на тези данни с наличните в Системата, последната автоматично разпечатвала разписка по образец. В същата обвиняемата се подписвала като получател на сумата по превода, след което лично я получавала в евро или по нейно желание - в левова равностойност.

1. През 2010г. обв. Г. ежемесечно получавала парични преводи в евро.

21 от преводите, общо за 10710 евро, получила в офис на „РУМ-Румен Д.“ ЕООД (т. 2, л. л. 53-54), 2 превода за 680 евро усвоила от офис на „ОББ“ АД (т. 2, л. л. 8-9), 1 превод за150 евро ù бил изплатен в офис на „Експресбанк“ АД (т. 2, л. 69) и 1 превод за 1000 евро получила в офис на „Лозина“ ЕООД (т. 2, л. 15).

Общата сума на получените от обв. Г. преводи през 2010г. възлиза на 14120 евро, а левовата равностойност на същите – на 27616.29 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. л. 94-97).

2. През 2011г. обв. Г. получила 16 превода общо за 5120 евро, изплатени ù в офис на „РУМ-Румен Д.“ ЕООД (т. 2, л. л. 20-22), 15 превода общо за 9260.86 евро (т. 2, л. л. 34-45) от офис на „Д Банк“ АД, 1 превод за 1000 евро от офис на „Електроинвест“ ЕООД (т. 2, л. л. 4 и 5), 2 превода общо за 120 евро от офис на „Тавис“ ООД (т. 2, л. 12) и 2 превода общо за 3330 евро от офис на „БООБ“ ЕООД (т. 2, л. л. 53-54).

Общата сума на получените от обв. Г. парични преводи от чужбина през 2011г. възлиза на 18830.86 евро, а левовата равностойност на същите – на 36829.95 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. л. 97-100).

3. През 2012г. обв. Г. получила 33 превода общо за 20755 евро от офис на„Д Банк“ АД (т. 2, л. л. 34-45), 3 превода общо за 2825 евро от офис на „Електроинвест“ ЕООД (т. 2, л. л. 4 и 5) и 3 превода общо за 620 евро на „РУМ-Румен Д.“ ЕООД (т. 2, л. л. 21 и 22).

Общата сума на получените от обв. Г. чуждестранни парични преводи през 2012 година възлиза на 24350 евро, а левовата равностойност на същите – на 47624.42 лв. (икономическа експертиза т. 1, л. л. 100-103).

Обвиняемата Г. има качеството на местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и задължение съгласно чл.6 от този нормативен акт да плаща данъци за придобитите от нея доходи от източници както у нас, така и в чужбина.

Получените парични преводи от чужбина за всяка една от посочените в предходното изложение 3 календарни години съставляват доходи за обвиняемата по смисъла на чл. 10, ал. 1, т. 6 във вр. с чл. 35 от ЗДДФЛ.

Произходът на получените парични средства не е доказан.

Липсват и доказателства, че те са обложени с данъци в страната на произхода им или у нас.

При това тези парични средства съставляват облагаем доход по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ.

Придобиването на облагаеми доходи е породило задължение за обв. Г. да ги декларира ежегодно, като подава изискуемата по чл. 50 от ЗДДФЛ годишна данъчна декларация в срок от 01.01.до 30.04. на следващата календарна година в ТД на НАП – Офис гр. Разград като такава по постоянното ù местоживеене, както и в същия срок да плати дължимия върху тях данък.

Обвиняемата, обаче не изпълнила това си задължение за нито една от трите календарни години.

Като не подала изискуемите по закон годишни данъчни декларации, обв. Г. възпрепятствала своевременното установяване на данъчните си задължения по ЗДДФЛ и не извършила плащане на същите в законоустановените срокове.

Съгласно заключението на икономическата експертиза (т. 1, л. л. 105 и106) данъчните задължения на обв. Г., определени по реда на чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ вълизат:

- За 2010г. – на 2540.70 лв.

- За 2011г. – на 3388.35 лв.

- За 2012г. – на 4381.45 лв.

Общият размер на укритите и неплатени от обвиняемата данъци по ЗДФЛ, дължими за периода 2010г. – 2012г. включително възлиза на 10310.50 лв.

Всяко от деянията на обв. Г., осъществено по избягване на установяването и плащането на данъчни задължения чрез неподаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, за всеки един от годишните данъчни периоди на календарните 2010г., 2011г. и 2012г., съставлява самостоятелно такова и покрива елементите на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 от НК.

Тази норма предвижда наказателна отговорност за укрити данъци в „големи размери“.

Критерият за последните, установен с нормата на чл. 93, т. 14, предл. 1 от НК не е налице за данъчния период на 2010г.

Тъй като, обаче цялостната инкриминирана дейност на обв. Г. съставлява продължавана такава по смисъла на чл. 26, ал.1 от НК, обективната даденост на единното продължавано престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 от НК не се нарушава от това обстоятелство.

В този смисъл е установена задължителна съдебна практика с Тълкувателно решение № 1/07.05.2009г. по НД № 1/2009г. на ОСНК на ВКС.

Изложеното сочи на осъществена от обв. Г. от обективна и субективна страна продължавана престъпна дейност с квалификация по чл. 255, ал. 1, предл. 1 и 2, т. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.

С оглед чистото съдебно минало, тежкото семейно и материално положение, съдът намира, че наказанието на подс.Г. за това престъпление следва да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко, поради което същото следва да бъде определено под предвидения от закона минимум, а именно 8 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК следва да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години. По този начин целите на наказанието, свързани с генералната и специалната превенция ще бъдат реализирани в най-пълна степен.

II. За да си осигурява необходими парични средства, обв. Г. се възползвала и от възможностите за подпомагане по Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД).

Като майка за непълнолетни деца, които отглежда в страната, тя има право на такива помощи по силата на чл. 2, т. т. 3, 6 и 7 от този нормативен акт.

Това право е обвързано с условията, установени в чл. 7, ал. 1 от ЗСПД, в т.ч. с изискване средномесечният доход на член от семейството за предходните 12 месеца да е по-нисък или равен на дохода, определен за целта в Закона за държавния бюджет на Република България за съответната календарна година.

За реализиране на правото е необходимо подаване на Молба-декларация по образец като документ, изискуем по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД ,от родителя до Дирекция „Социално подпомагане“ при съответната община по постоянно местоживеене на семейството на декларатора.

Със същата под страх от наказателна отговорност се заявяват определени обстоятелства, в т.ч. брутния доход на семейството през предходните 12 месеца.

Достоверността на декларираните данни е основание за уважаване на искането и за отпускане на помощ.

В периода 19.11.2010г. – 03.12.2012г. обв. Г. депозирала до Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Исперих 6 Молби-декларации по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД, въз основа на които, на различно основание, ù били отпускани и превеждани по посочена от нея банкова сметка помощи за отглеждане на децата ù.

Тези суми обвиняемата придобивала неправомерно, тъй като реалните недекларирани доходи на семейството ù превишавали допустимия праг за подпомагане.

1. На 19.11.2010г. обв. Г. подала Молба-декларация № СП 02-3196 (т. II, л. 105), с която поискала отпускане на помощ по чл. 7, ал. 1 от ЗСПД за отглеждане на едно дете до завършване на средно образование, но не повече от навършване на 20-годишна възраст.

В молбата вписала, че е неомъжена и отглежда 1 дете – ученик.

Декларирала, че за предходния 12-месечен период, от месец XI.2009г. до месец X.2010г., не е имала никакви доходи.

Така декларираното обстоятелство, обаче било невярно,тъй като за този 12-месечен период обвиняемата реализирала приходи от чуждестранни преводи общо за 16037.78 лв., но не ги посочила в декларацията.

Тези приходи формират средномесечен доход за периода от 1336.48 лв. или 668.24 лв. на член от семейството (икономическа експертиза т. I, л. 66).

Този доход надвишава установения за 2010г. праг за допустимост за подпомагане от 350 лв. и обуславя липса на правно основание за получаване на помощи.

Въз основа на Молбата-декларация на обвиняемата и приемайки за достоверни заявените от нея данни, със Заповед № 3196/19.11.2010г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Исперих ù била отпусната месечна помощ за 1 дете по 35 лв. месечно за срок от 1 година (т. II, л. 105).

В изпълнение на тази заповед по банковата сметка на обвиняемата за периода месец XI.2010г.- месец X.2011г. включително били преведени като помощи парични средства от държавните социални фондове в размер общо на 420 лв. (икономическа експертиза т. л. 67).

Тази сума обв. Г. усвоила неправомерно, тъй като я получила без правно основание и като използвала Молбата-декларация като документ с невярно съдържание. С тези парични средства се разпоредила като със свои, макар да съзнавала неправомерността на действията си.

Деянието на обвиняемата е съставомерно като престъпление по чл. 212, ал. 1, т. 1 от НК.

2. На 30.11.2010г. обв. Г. подала в Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Исперих Молба-декларация № СП-02-3265 (т. II, л. 106), с която поискала отпускане на еднократна помощ при бременност на основание чл. 5 „а“ от ЗСПД.

Правото на такава помощ също е обвързано с допустим максимален средномесечен семеен доход по чл. 4 от ЗСПД за предходните 12 месеца.

В тази декларация обвиняемата посочила, че през предходния период, от м.XI.2009г. до м.X.2010г., 2-членното ù семейство не е имало доходи.

Този период е аналогичен на посочения в предходната т. 1, което обуславя както невярно декларираното обстоятелство, така и липсата на правно основание за получаване на исканата помощ и по тази Молба-декларация.

Въз основа на последната, обаче, и считайки за достоверни декларираните данни, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Исперих издал Заповед № 3265/30.11.2010г., въз основа на която била изплатена сума от 150 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 67).

Същата обвиняемата придобила неправомерно, тъй като обективно липсвало правно основание по чл. 4 от ЗСПД за получаването ù.

3. На 03.02.2011г. обв. Г. подала Молба-декларация № 175 (т. II, л. 107), с която поискала отпускане на месечни помощи за 2-те си деца на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

Вписала в същата, че е неомъжена и че 3-членното ù семейство не е имало доходи през предходния период от м.XI.2009г. до м.X.2010г.

Така посочения период не съответствал на предхождащия подаването на декларацията 12-месечен такъв от м.II.2010г. до м.I.2011г.

Посоченото обстоятелство за липса на доходи, обаче не било вярно както за единия, така и за другия период, тъй като и за двата обвиняемата имала приходи от чуждестранни парични преводи, съответно 16037.78 лв. за първия и 25660.46 лв. за втория (икономическа експертиза т. I, л. л. 66 и 68).

Тези приходи формират средномесечен доход на член от семейството за преходните 12 месеца съответно от 445.49 лв. или от 712.79 лв.

И в двата случая, обаче този доход надхвърля максималния от 350 лв. като допустим праг за подпомагане за 2011г. (икономическа експертиза т. I, л. 68).

Приемайки, обаче, за достоверни декларираните от обвиняемата обстоятелства, Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Исперих издал Заповед № СП-02-175/02.02.2011г., с която била отпусната помощ за 1 дете, по 35 лв. месечно за времето от 01.II. до 31.X.2011г.

Въз основа на същата по сметката на обвиняемата била преведена сума от общо 315.00 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 68).

Тази сума обвиняемата усвоила неправомерно, тъй като обективно липсвало правно основание за получаването ù.

4. На 02.02.2011г. обв. Г. подала Молба-декларация № СП-02-174, с която поискала на основание чл. 8, ал. 1 от ЗСПД отпускане на месечни помощи за отглеждане на 1 дете до навършване на 1-годишна възраст (т. II, л. 103).

В нея посочила, че 3-членното ù семейство не имало доходи за периода м.I.- м.XII.2010г.

Това обстоятелство, обаче било невярно, тъй като за същия период обвиняемата реализирала приходи, аналогични на посочените в предходната т. 3.

Същите формират доход от 712.79 лв. средномесечно на член от семейството за предходните 12 месеца.

Той надвишава прага по чл. 4 от ЗСПД за допустимост за подпомагане на посоченото основание, който за 2011г. е установен на 350 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 69).

Декларираните неверни данни за дохода на семейството на обвиняемата послужили като основание за издаване на Заповед № 174/02.02.2011г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Исперих, с която ù била отпусната помощ от 100 лв. месечно за времето от 01.01.2011г. до 31.01.2012г включително.

Въз основа на тази заповед по сметка на обвиняемата била преведена сумата от общо 1200 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 70).

Обективно, обаче липсвало правно основание по чл. 4 от ЗСПД за отпускането на сумата.

Обвиняемата получила същата неправомерно с ясното съзнание, че не ù се следва, тъй като е имала други доходи, които не е декларирала.

5. На 09.11.2011г. обв. Г. подала Молба-декларация № СП-02-2966 (т. I, л. 102), с която поискала отпускане на месечни помощи за отглеждане на 2 деца на основание ч. 7, ал. 1 от ЗСПД.

В нея посочила, че 3-членното ù семейство не е имало доходи през предходните 12 месеца ,от м.XI.2010г. до м.X.2011г.

Така декларираното обстоятелство било невярно, тъй като за същия период обвиняемата реализирала приходи от чуждестранни преводи общо в размер на 47946.68 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 71).

Те формират средномесечен доход на член от семейството от 1331.85 лв., който няколкократно надвишава допустимия праг за подпомагане от 350 лв.

При това обективно липсва основание по чл. 4 от ЗСПД за отпускане на исканата помощ.

Въз основа на молбата на обвиняемата и позовавайки се на достоверност на декларираните в нея данни,обаче, била издадена Заповед № 2966/09.11.2011г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Исперих, с която ù била отпусната помощ за отглеждане на 2 деца, общо по 70 лв. месечно, за времето от 01.11.2011г. до 31.10.2012г.

Въз основа на тази заповед по сметка на обвиняемата били преведени общо 840 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 71).

Обвиняемата усвоила тази сума, въпреки съзнанието, че я получава неправомерно, тъй като укритите недекларирани от нея приходи изключват възможността за получаване на помощи за отглеждане на деца.

6. На 03.12.2012г. обв. Г. подала Молба-декларация № СП-02-3191 (т. I, л. 101), с която поискала отпускане на месечни помощи за отглеждане на 2 деца на основание чл. 7, ал. 1 от ЗСПД.

Декларирала, че 3-членното ù семейство не е имало никакви доходи за предходния 12-месечен период, от м.XII.2011г. до м.XI.20112г.

Това обстоятелство, обаче било невярно, тъй като за същия период обвиняемата реализирала приходи от чуждестранни преводи общо за 42705.49 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 72).

Те формират средномесечен доход на член от семейството за предходните 12 месеца от 1186.26 лв.

Този доход обуславя липса на правно основание по чл. 4 от ЗСПД за получаване на помощи по чл. 7, ал. 1 от същия нормативен акт, тъй като той превишава прага на допустимост от 350 лв. за 2012г.

Въз основа на молбата на обвиняемата и при индиция за достоверност на декларираните от нея данни, била издадена Заповед № 2-3191/14.12.2012г. на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Исперих, с която ù била отпусната помощ за отглеждане на 2 деца, общо по 70 лв. месечно ,за времето от м.XII.2012г. до м. XI.2013г. включително.

В изпълнение на заповедта по сметката на обвиняемата била преведена сума от общо 840 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 72).

Тази сума обв. Г. усвоила неправомерно като ясно съзнавала, че укритият от нея реален доход изключва възможността за подпомагане за отглеждане на децата ù с целеви държавни парични средства.

Всяко едно от деянията, описани в 6-те подточки на раздел II от предходното изложение, осъществява от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 212, ал. 1, предл. 1 от НК.

Осъществените 6 деяния по получаване без правно основание и своене на обществени парични средства със социално предназначение чрез използване на Молби-декларации по чл. 10, ал. 1 от ЗСПД като документи с невярно съдържание, са извършени регулярно, през последователни непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината,поради което обуславят в своята съвкупност осъществено продължавано престъпление с квалификация по чл. 212, ал. 1, предл. 1 във вр. с26, ал. 1 от НК и обща стойност на предмета на посегателството 3765.00 лв. (икономическа експертиза т. I, л. 76).

Изпълнителното деяние на това престъпление се осъществява с използването на документ с невярно съдържание, за което извършителят е в известност.

Последното е безспорно установено,предвид заключението на графологическата експертиза (т. I, л. л. 82-89), която заключава наличието на подписа на обвиняемата върху инкриминираните Молби-декларации и платежни документи.

Действията на обвиняемата по депозиране на Молби-декларации с невярно съдържание досежно реалните ù доходи, при известност за тяхното определящо значение за право на помощи, обективират умисъла ù за своене на чужди парични средства, преведени ù и получени от нея без правно основание и последващо разпоредени като със свои.

При определяне на наказанието за това престъпление съдът също отчете наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, тежкото семейно и материално положение, поради което й наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК предвид факта, че двете деяния са осъществени от подсъдимата през период от време преди да е имало влязла в сила присъда, за което и да е от тях, т.е. налице е реална съвкупност от престъпления, съдът определи на подс.Г. едно общо наказание за двете деяния в размер на по-тежкото, а именно 1 година лишаване от свобода, чието изтърпяване отложи за изпитателен срок от 3 години на основание чл.66, ал.1 от НК.

По отношение на предявения граждански иск, съдът намира същия за основателен и доказан, така както е предявен. Налице е вреда за държавата в размер на дължимия и неплатен данък, поради което подс.Г. следва да бъде осъдена да заплати в полза на държавата сумата от 10 310,50лв., представляваща дължими и неплатени данъчни задължения по ЗДДФЛ за периода от 01.01.2010г. до 30.04.2013г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 30.04.2013г. до окончателното й изплащане.

В този смисъл съдът постанови присъдата си.

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:

СЛ