РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъдата от 07.11.2014г., постановена по н.о.х.д. № 277/2014г.

Производството е по реда на гл.27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Обвинението срещу подс.К.К.М. *** е за това,че: На 20.11.2013г. на път II – 49 в землището на гр.Разград, при управление на л.ав. „БМВ 316 И” с ДК № *** нарушил правилата за движение по пътищата – чл.21,ал.2 от ЗДвП, в.в. с чл.47, ал.3 от ППЗДвП, като е управлявал автомобила със скорост 84,9 км/ч, чл.20, ал.2 от ЗДвП, като е управлявал с несъобразена, със състоянието на пътя и на превозното средство и с конкретните условия, на видимост скорост и по непредпазливост причинил смъртта на 66 – годишната Д. В. ***, настъпила в резултат на съчетана травма от травматични увреждания на жизнено важни органи, които са несъвместими с живота – престъпление по чл.343, ал.1, б”в”, предл.1, в.в.с чл.342, ал.1 от НК.

На основание чл.76 и сл.НПК съдът конституира в качеството на частни обвинители наследниците на пострадалата С.: С.В.К. и В.В.П.- дъщери, С.Д.В. и В.В.С.- синове.

В с.з. подс.М. заяви, че изцяло признава всички факти изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебното следствие при условията на чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 НПК не се извърши разпит на подсъдимия.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата прие за установено,следното:

Подс. К.М. е правоспособен водач на МПС, категория „В" от 06.11.2007 година. Санкциониран е многократно за допуснати нарушения по Закона за движение по пътищата (ЗДвП) (справка л.ЗЗ).

На 20.11.2013 година около 19.00 часа вечерта подс. М. предприел пътуване с лек автомобил „БМВ 316 И" с ДК № *** по път II-49 от гр. Кубрат към гр. Разград.

Движението осъществявал по сух асфалтов път, при нормални атмосферни условия, в тъмната част на денонощието и при включени дълги светлини на автомобила. Движел се със скорост около 90 км/ч.

Около 19.30 часа приближил разклона за с. Раковски, където се разминал с автомобил с включени дълги светлини.

Превключил на къси светлини, но продължил да се движи със същата висока скорост.

Междувременно навлязъл в землището на гр. Разград в участък от пътя с обособени две насрещни еднопосочни платна за движение, разделени с тревна полоса.

Дясното платно в посока към гр. Разград било разделено на три ленти, обособени с прекъсната лента между тях, съответно с ширина от З.З м. за дясната и по 3.9 м. за средната и лявата ленти.

Това платно в този участък от пътя, било обозначено със забранителен пътен знак В-26 установен с нормата на чл. 47, ал.З от Правилника за приложение на Закона за движение по пътищата (ППЗДвП) и ограничаващ максималната скорост на движение до 50 км/час поради близостта на автобусна спирка в дясно преди разклона в ляво за с. Стражец.

Знакът бил поставен на 400 м. преди спирката и зоната на действието му била определена с допълнителна табела Т 2 по чл.59, ал.2 от ППЗДвП по протежение на следващите 500 м.

Подс. М. имал обективната възможност и бил длъжен да възприеме това ограничение и да съобрази скоростта на движение на автомобила с него.

В нарушение на нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, обаче, не намалил скоростта на движение и продължил да се движи с висока такава, в средната лента за движение. Приближавал към автобусната спирка.

Междувременно в района на тази спирка започнала да пресича пътното платно в насрещна посока към с. Стражец 66 - годишната Д. В. ***.

Този участък от пътя бил неосветен .

При осъществяваното движение на къси светлини и осигурената зона на осветеност подсъдимият обективно е могъл да възприеме пресичащата пешеходка като опасност за движението към края на дясната лента и преди навлизане в средната такава.

Той обаче,отклонил вниманието си и възприел възникнала опасност едва когато пешеходката се озовала към средата на средната лента за движение и в непосредствена близост пред автомобила.

В следващия момент последвал силен удар с предната дясна част на автомобила странично в ляво върху тялото на пешеходката.

Тялото паднало върху предния капак и счупило предното стъкло на автомобила в дясната му част. След това отхвръкнало напред и се установило след 35 м. перпендикулярно на платното между дясната и средната лента за движение (скица л.106).

Непосредствено след удара подс. М. предприел аварийно спиране и извил волана в ляво.

Автомобилът оставил спирачна следа с начало на 15.2 м. от мястото на удара върху пешеходката и се установил в лявата лента след 32.6 м. (скица л.106).

Пристигналият на местопроизшествието медицински екип констатирал смъртта на пешеходката Д. С. (съобщение л.134).

Назначената съдебно-медицинска експертиза (л. 90-91) установява, че С. е претърпяла тежки, несъвместими с живота увреждания на жизнено важни органи - оток на мозъка и белите дробове, счупване на гръбначния стълб с контузии и кръвоизливи на гръбначния мозък, счупване на ребра в ляво с кръвонасядания на меките тъкани, разкъсване на левия бъбрек, счупване на лява подбедреница и тазов пръстен в ляво, разкъсно-контузни рани и кръвонасядания по главата, тялото и крайниците.

Тези увреждания съответстват да са получени при пътнотранспортно произшествие и в своята съвкупност обуславят тежка съчетана травма, която е причина за смъртта на С..

Видно от заключението на автотехническата експертиза (л.94-105) скоростта на управлявания от подс. М. автомобил непосредствено преди пътно-транспортното произшествие е била 84.9 км/час.

Тази скорост значително превишава максимално допустимата от 50 км/час и обуславя нарушение на правилата за движение, визирани в чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Експертизата заключава, че при управление с допустимата скорост от 50 км/час и при установеното отстояние от 112.2 м. между автомобила и пешеходката в момента, в който тя е започнала да пресича пътното платно, подсъдимият би могъл да я възприеме от 63 м. При това опасната зона за спиране е 42.3 м. и подсъдимият би имал техническа възможност да предотврати произшествието.

Като е управлявал с превишена скорост, обаче подс. М. сам виновно се е поставил в невъзможност да избегне обществено-опасния резултат на неправомерното си поведение.

Наред и независимо от горното подс. М. е допуснал нарушение и на нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, тъй като не е съобразил конкретната скорост на движение на автомобила със състоянието на пътя и на превозното средство и с конкретните условия на видимост.

Видно от заключението на автотехническата експертиза при движението на къси светлини в тъмната част на денонощието и в неосветен участък от пътя, зоната на осветеност пред автомобила е 70м. Тя е значително по-малка от опасната зона за спиране при скорост от 84.9 км, която е 88.9м (л.104).

При тази скорост подс. М. не би могъл да избегне произшествието, тъй като не е могъл своевременно да възприеме пешеходката, но тази невъзможност не изключва отговорността му, тъй като е обусловена от съответното му неправомерно поведение.

Автотехническата експертиза (л.101) установява, че в момента на сблъсъка процесът на спиране на автомобила не е бил започнал.

Съобразената скорост при конкретните условия на осветеност би била 71.3 км/час (автотехническа експертиза л.100).

Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на направеното самопризнание на подс.М. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин – представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

Анализът на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че автор на инкриминираното деяние е подс.М. както и, че с действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.1, б”в”, предл.1, в.в. с чл.342, ал.1 от НК.

Самопризнанието на подс.М. в случая, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

На първо място гласните доказателства.

Фактите относно времето, мястото и начина на извъэршване на инкриминираното деяние, се доказват от показанията на свидетелите: Р.Е., Т.Х., Г.И.,Г.П..

Тези свидетелски показания са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и поради това, съдът ги кредитира изцяло за достоверни и обективни при изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото.

На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и от заключенията на назначените и извършени експертизи: съдебно медицинска и автотехническа.

Касае се, за експертни заключения извършени обективно и компетентно въз основа на обективни дадености, намерени и установени както следва: при съдебно медицинската експертиза от извършения оглед и аутопсия върху трупа на пострадалата; при автотехническата експертиза от извършения оглед на местопроизшествието и оглед на лекия автомобил. Касае се, за експертни заключения, кореспондиращи с конкретно установените факти и обстоятелства по делото, достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност и поради това, кредитирани изцяло от съда при изграждане на становището за авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.

Писмените и веществените доказателства.

Съвкупният анализ на доказателствата даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.М. е доказано по несъмнен начин, респ., че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на подс. М. и в резултат на допуснатите от него и посочени горе нарушения на нормите на ЗДвП.

Неправомерното му виновно поведение като водач на процесния автомобил е в пряка причинна връзка с телесните увреждания и последвалата смърт на пострадалата Д. С..

По отношение на този вредоносен резултат подс. М. е действал непредпазливо, тъй като не го е искал и допускал, но е бил длъжен и обективно е могъл да го предвиди.

Изложеното ангажира наказателната отговорност на подс.М. за осъществено от него от обективна и субективна страна съставомерно престъпление по чл. 343, ал.1, б."в", предл.1, във вр. вр. с чл. 342, ал.1 от НК, поради което съдът го призна за виновен по този наказателен състав и го осъди на лишаване от свобда за срок от две години, като на основание чл.66,ал.1 от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за срок от три години.

Относно, индивидуализацията на извършеното от подс.М. наказание.

При индивидуализацията на наложеното на подсъдимия наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този кодекс определи наказание лишаване от свобода - три години, намали така определеното наказание с една трета и наложи на подс.М. наказание лишаване от свобода за срок от две години при условията на чл.54 НК при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като отложи изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, по следните съображения:

Отегчаващи вината обстоятелства:

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието въздигнато от законодателя като такова и конкретно извършено с висока степен на обществена опаснасност; завишената тенденция през последните години на тежките съставомерни ПТП с тежки общественоопасни последици; многократното санкциониране по адм.ред на подс.М. до инкриминираното деяние за допуснати нарушения на правилата за движение като водач на МПС.

Смекчаващи вината обстоятелства:

Чистото съдбно минало; добрите характеристични данни и семейно положение- подс.М. е млад човек, живее на семейни начала, с едно малолетно дете, което следва да издържа; работи по трудов договор; изказаното съжаление за случилото се; обстоятелството, че пострадалата пешеходка е предприела пресичане на платното за движение извън определените за това места и в нарушение на правилото преди да навлезе в платното за движение, да се съобрази с разстоянията до приближаващите се пътни превозни средства и с тяхната скорост на движение.

Ето защо, при съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намери, че определеното на подс.М. наказание по размер е напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца.

По изложените съображения и преди всичко за поправянето на осъдения съдът намери, че не е нужно ефективно изтърпяване на така наложеното наказание и затова, при наличието на всички законови предпоставки на чл.66, ал.1 от НК отложи изпълението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Минималното предвидено в закона времетраене на изпитателния срок ще окаже решаващо въздействие за преосмисляне от страна на подс.М. на стореното от него като водач на МПС и участник в движението, за даване на ясна равносметка от необходимост за стриктно съблюдаване на бъдещо правомерно поведение съобразно установените правила и норми за движението по пътищата, като единствена гаранция за безопасност на всички участници в движението.

На основание чл.343г от НК съдът лиши подс.М. от право да управлява МПС за срок от три години по същите съображения изложени горе, време достатъчно за един млад човек да преосмисли бъдещото си поведение единствено и само, като дисциплиниран водач на МПС.

На основание чл.189, ал.3 НПК подс.М. е осъден да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 508,16 лв., представляваща разноски на досъдебното производство.

Относно веществените доказателства- дамска черна чанта и чифт гумени обувки съдът постанови след влизане на присъдата в сила, да се върнат на В.В.П.-дъщеря на пострадалата, а по отношение на процесния лек автомобил намиращ се на съхранение в ОД на МВР-Разград УССД да се върне на на собственика К. В. И. след влизане на присъдата в сила.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.В./

MH