РАЗГРАДСКИ ОКРЪЖЕН СЪД. МОТИВИ към Присъда № 76 от 21.11.2014г., постановена по Н.О.Х.Д.№ 297/2014г.

Производствоо е по реда на гл. 27 НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция”, при хипотезата на чл.371, т.2 НПК.

Обвинението срещу подс.Ц.М.Д. *** е за това, че: на 28.02.2014г. в гр.Разград, при управление на МПС-л.ав. „Тойота Авенсис” с рег.№ РР 40 42 ВА със скросот 72,5 км/ч., е нарушил правилата за движение по пътищата визирани в чл.5, ал.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, чл.21 от ЗДвП, чл.73, ал.1 от ППЗДвП, чл.47 от ЗДвП, чл.102 от ППЗДвП, чл.50, ал.1 от ЗДвП, чл.104 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Венцислав М. ***, като след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.343а, ал.1, б”б”, в.в. с чл.343, ал.1 б”в”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК.

На основание чл.76 и сл.НПК съдът конституира в качеството на частни обвинители наследниците на пострадалия: С. Тдорова В., В.В.М. и М.В.М..

В с.з. подсъдимият Д. заяви, че се признава за виновен по обвинението срещу него, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства за тези факти.

В хода на съдебното следствие на основание чл.373, ал.2, в.в. с чл.372, ал.4 НПК разпит на подсъдимия не се извърши.

ОКРЪЖНИЯТ СЪД след преценка на доказателствата, прие за установено, следното:

Подс.Ц.М.Д. живеел с родителите си в гр.Разград и през 2013/2014г. бил ученик. Родителите на подсъдимия притежавали лек автомобил „Тойота Авенсис” с ДК № РР 40 24 ВА.

Подс.Д. е правоспособен водач с категория съответна на управляваното от него МПС - притежавал свидетелство за правоуправление категории „В”, „АМ” и „В1” от 01.07.2013г. Нямал наложени наказания по ЗДвП, нямал отнети контролни точки.

На 28.02.2014г. през деня четиримата младежи св.Б.Г., св.Б.А., св.С.И. и подс.Д. решили същата вечер да се срещнат. Около 19,00ч. на същата дата подсъдимият взел ключовете на автомобила от баща си и двамата със св.Ст.И потеглили от центъра на гр.Разград в посока ж.к. „Орел”. На това място в автомобила „Тойота” на задната седалка се качили свидетелите Б.А. и Б.Г. Около 19,30ч. четиримата посетили заведение „Романтика”, след което взели решение с автомобила да отидат до местността „Пчелина” край града. На предната дясна седалка се возела св.Ст.И., отзад в дясно св.Б. Г. и в ляво св.Б.А. Подс.Д. започнал да управлява автомобила по бул.”Априлско въстание” в посока кръстовището с улица „Перистър”.

Пътно транспортното произшествие станало в 19 ч. и 47 м. и 16 сек. Според приложеното удостоверение от НИМХ филиал Варна, ХО-Разград на същата дата в района на гр.Разград, в периода от 18.00 ч. до 20,00 ч. температурата на въздуха е 6,4 градуса, времето ясно и тихо. Кръстовището било урегулирано с хоризонтална маркировка, вертикална такава и светофарна уредба, работеща към момента на деянието. Върху ориентир №1 / видно от протокол за оглед на местопроизшествието/ - електрически стълб в дясно по бул. „Априлско въстание” непосредствено след ул.”Перистър”, била монтирана охранителна камера. Такива камери имало и върху други стълбове в района на същото кръстовище.

Двете пътни платна на бул.”Априлско въстание”, в зоната на ПТП, пресичащи кръстовището са еднопосочни. Пътното платно на ул.”Перистър” в зоната на същото кръстовище е двупосочно. Пътната настилка на кръстовището е асфалтова, суха в добро състояние, без повреди и неравности, които биха могли да имат причинна връзка с настъпването на ПТП.

Непосредствено преди сблъсъка подс.Д. управлявал автомобила със скорост 72,5 км/ч. при максимално допустима за населеното място от 50 км/ч. По същото време по ул. „Перистър” от магазин „Кауфланд”, към ж.к. „Орел” се движел л. ав. „Опел Астра” с рег.№ РР 89 78 АМ, управляван от В. М. В. И двамата водачи са навлезли без да спират, почти едновременно в кръстовището, в следствие на което траекториите на движението ѝм са се пресекли и между тях се е осъществил сблъсък. По отношение на л.ав. „Тойота Авенсис” с рег.№ РР 40 42 ВА ударът бил челен, а по отношение на л.ав. „Опел Астра” с рег.№ РР 89 78 АМ – страничен, в зоната на левите врати. След сблъсъка двата автомобила са се установили в спряно положение.

Анализът на охранителните камери показват, че непосредствено преди ПТП л.ав. „Тойота Авенсис” управляван от подс.Д. се е движел приблизително по средата на пътната лента на бул.”Априлско въстание”, в участъка преди кръстовището с ул.”Перистър”, считано спрямо посоката гр. Разград – с.Гецово, а другият автомобил „Опел Астра” се е движел в дясната пътна лента на ул.”Перистър”, непосредствено преди кръстовището с бул.”Априлско въстание”, считано спрямо посоката от магазин „Кауфланд” към ж.к. „Орел”. Двата автомобила са се движели праволинейно и равномерно. Непосредствено преди сблъсъка л.ав. „Тойота Авенсис” се е движел на около 3,8 м. от десния тротоар, считано спрямо посоката му на движение, а л.ав. „Опел Астра” се е движел на около 1,2м. от десния тротоар на ул. „Перистър”, считано спрямо неговата посока на движение.

Сблъсъкът между процесните МПС спрямо дължината на бул.”Априлско въстание” е настъпил в рамките на кръстовището с ул.”Перистър”, на 11,9 м. преди Ориентир №1 или на 2,9 м. преди края на кръстовището. Спрямо широчината на бул.”Априлско въстание” мястото на сблъсъка представлява отсечка перпендикулярна на надлъжната ос на уличното платно и равна на широчината на л.ав. „Тойота Авенсис” /1,76 м./. Десният край на отсечката отстои на 3,8 м. от десния тротоар.

От анализа на видеозаписа от камерите разположени на кръстовището извършен от автотехническата експертиза /л.95-111/, както и от заключението на техническата експертиза /л.85-91/, се установява, че л.ав. „Опел Астра” е навлязъл в кръстовището при светеща за него зелена светлина на светофарната уредба, а л.ав. „Тойота Авенсис” навлязъл в същото кръстовище при светеща за него червена светлина. Лек автомобил „Тойота Авенсис” се е намирал на разстояние около 3,0 м.. преди стоп линията преди кръстовището или на около 19,0 м. преди да навлезе в зоната, където се пресичат пътните платна на двете улици.

Съгласно заключението на автотехническата експертиза основната причина за настъпване на транспортното произшествие от техническа и професионална гледна точка е, че л.ав. „Тойота Авенсис” с рег.№ РР 40 42 ВА, управляван от подс.Д. е навлязъл в кръстовището между бул.”Априлско въстание” и ул.”Перистър” при светеща за него червена светлина на светофарната уредба.

Експертизата счита, че поведението на подс.Д. е било неправилно от техническа гледна точка поради това, че е навлязъл в кръстовището между бул.”Априлско въстание” и ул.”Перистър” при светеща за него червена светлина и движейки се с превишена скорост за населеното място, а именно – 72,5 км/ч.

Вещото лице заключава, че безопасната скорост на движение, при която водачът Д. би могъл да спре преди да навлезе в кръстовището при положение, че автомобилът му е отстоял от кръстовището на същото разстояние, при което се е включила червената светлина на светофарната уредба отнасяща се за него е 28 км/ч., а за да може да спре преди да пресече траекторията на л.ав.”Опел Астра” – 35 км/ч.

Експертизата няма забележки от техническа гледна точка по отношение поведението на водача Венцислав М. Василев непосредствено, преди и по време на възникване на ПТП.

Механизмът на възникване и протичане на процесното ПТП се състои в челно-страничен сблъсък между л.ав. „Тойота Авенсис” и л.ав.”Опел Астра” в рамките на кръстовището между бул.”Априлско въстание” и ул.”Перистър”. Ударът е бил ляво-страничен за л.ав. „Опел Астра” и челен за л.ав. „Тойота Авенсис”.

Основната причина сочи вещото лице, за настъпване на процесното ПТП е, че лекият автомобил управляван от подс.Д. е навлязъл в кръстовището, при включена червена светлина на светофарната уредба отнасяща се за него, без да спре и да пропусне движещият се по ул.”Перистър” с предимство л.ав.”Опел Астра, като скоростта на лекия автомобил управляван от подс.Д. е била превишена за движение в населено място,а именно-72,5 км., която е била и несъобразена с обстоятелството, че предстои преминаване през кръстовище регулирано със светофари, комбинирани с електронен хронометър /на 70 м. преди кръстовището има поставен пътен знак-А24, указващ това/ и заключава, че съобразената скорост при конкретната пътна обстановка е била 28 км/ч.

След установяване на двата автомобила в покой подс.Д. излязъл от л.ав.”Тойота Авенсис” и отишъл до пострадалия, който бил паднал на пътното платно в района на местопроизшествието и започнал да го реанимира. Но, въпреки направеното изкуствено дишане и сърдечен масаж от страна на подсъдимия пострадалият Венцислав М. В. починал.

Назначената и извършена съдебно медицинската експертиза при огледа, аутопсията и изследванията върху трупа на В. М. В.-40 год. установява: Автомобилна травма- съчетана черепно мозъчна и гръдна травми с травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните стомахчета, тежка мозъчна контузия, счупване на ребра двустранно с разместване на костни фрагменти и контузия на белия дроб с излив на кръв в гръдната кухина.Кръвонасядане по вътрешната повърхност на меките черепни покривки в дясно челно теменно слепоочно, охлузвания по предната повърхност на лявото коляно.

Причината за смъртта на пострадалия заключава експертизата, е тежката черепно мозъчна травма с вътрешните кръвоизливи и тежка мозъчна контузия довели до тежък мозъчен оток и парализа на жизнено важни мозъчни центрове-сърдечно съдов и дихателен, което е и непосредствената причина за настъпването на смъртта.

Смъртта е настъпила бързо и при установените увреждания е била неизбежна.

Всички травматични увреждания са причинени приживе, което личи от установените кръвоизливи в телесните кухини.

В близките часове преди смъртта М. не е консумирал алкохол. Съдебно химическата експертиза заключава, че в кръвта иззета от трупа на М. не се доказва наличие на етилов алкохол.

От заключението на съдебно химическата /токсикологична/ експертиза се установява, че от извършените изследвания на предоставените проби от кръв и урина на подс.Д. не се установява присъствие на наркотични или упойващи вещества или техни аналози в тях, не се установява наличие на етилов алкохол.

Тази фактическа и правна обстановка изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът прие за установена /чл.373, ал.3 НПК/ въз основа на направеното самопризнание на подс.Д. и на доказателствата, събрани в досъдебното производство по установения в НПК ред и начин- представляващи годни доказателствени средства, които го подкрепят.

Анализът на всички събрани доказателства по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме категорично, че автор на инкриминираното деяние е подс.Д. както и, че с действията си от обективна и субективна страна той е осъществил състава на престъплението по чл.343а, ал.1, б”б”, в.в. с чл.343, ал.1, б”в”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК, по следните съображения и правни изводи:

Самопризнанието на подс.Д. в случая, е в пълно съответствие със събраните на досъдебното производство доказателства.

На първо място, гласните доказателства.

Фактите относно времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, се доказват от показанията на свидетелите: Б.Г Б.А., Ст.И. - приятели на подс.Д. и пътници в управлявания от него автомобил преди и към момента на процесното ПТП; св. Х.Х.-мл.автоконтрольор при ОД на МВР-изпратен на местопроизшествието, заедно с колегата му С. Х. Ц. след получения сигнал за станалото в града ПТП на кръстовището на бул.”Априлско въстание” и ул.”Перистър” и запазил местопроизшествието до пристигане на разследващия орган; показанията на наследниците на пострадалия разпитани в качеството на свидетели-Ст.В.-съпруга, М.М.-син и В.М.-дъщеря.

Тези свидетелски показания са еднопосочни, логични, последователни, непротиворечиви, взаимнодопълващи се и поради това, съдът ги кредитира за достоверни и обективни при изграждане на становището си както за авторството на инкриминираното деяние, така и за правната квалификация на същото.

На следващо място, горните елементи включени в предмета на доказване, се установяват и от заключенията на назначените и извършени експертизи:съдебно медицинска, съдебно автотехническа, съдебно криминалистическа-техническа, съдебно химическа, тройна съдебно химическа /токсикологична/.

Касае се, за експертни заключения извършени обективно и компетентно въз основа на обективни дадености, намерени и установени както следва: при съдебно медицинската експертиза- от извършения оглед, изследвания и аутопсия върху трупа на пострадалия; при съдебно автотехническата експертиза - от намереното и установено при извършения оглед на местопроизшествието, оглед на мястото на ПТП и допълнителни замервания, оглед на процесните автомобили и материалите на ДП; при съдебно криминалистическата техническа експертиза- от техническото изследване на компакт диск с видеозапис от 28.02.2014г. /л.144/ обект на експертизата, приобщен като веществено доказателство по делото по установения в НПК ред и начин; при химическите експертизи след научни изследвания върху обектите на експертизите – кръвна проба иззета от трупа на пострадалия, проби-кръв и урина от подсъдимия. Касае се, за експертни заключения, кореспондиращи с конкретно установените факти и обстоятелства по делото, достатъчно пълни и ясни, обосновани и не будещи каквото и да било съмнение относно тяхната правилност и поради това, кредитирани изцяло от съда при изграждане на становището за авторството и правната квалификация на инкриминираното деяние.

Писмените и веществените доказателства.

Съвкупният анализ на доказателствата даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.Д. е доказано по несъмнен начин,респ.,че пътнотранспортното произшествие е настъпило по вина на подс.Д. и в резултат на допуснатите от него нарушения на ЗДвП и ППЗДВП.

Съгласно нормата на чл.21 от ЗДвП „При избиране на скоростта на движение на водача на ППС, кат.”В” е забранено да превишава стойността на 50 км/ч. за населено място”, същото правило е регламентирано и в чл.73, ал.1 от ППЗДвП, при безспорно установено и доказано по делото обстоятелство съгласно заключението на автотехническата експертиза, че скоростта на лекия автомобил управляван от подс.Д. към момента на сблъсъка с другия автомобил е била 72,5 км/ч. – превишена за движение в населено място. Този факт, че действително подс.Д. е управлявал автомобила със скорост над допустимата за населено място непосредстевно преди и към момента на ПТП се установява и доказва и от показанията на пътниците в автомобила:св.Б.Ганчева: „Аз не съм шофьор, но за мен бърза скорост на движение е над 120 км/ч, и по моя преценка когато пътувахме към Пчелина преди да настъпи катастрофата, автомобилът ни се движеше бързо”, св.Б.Александров- видно от показанията му правоспособен водач на МПС: „Докато се движехме към кръстовището, не усетих Ц. да намалява скоростта, с която се движеше лекия автомобил „Тойота Авенсис” управляван от него. Според мен в този момент се движехме със скорост между 70-80 км/ч.”, св.Ст.Иванова: „ Последно си спомням, че по това време Ц. *** със скорост от 65 км/ч….аз нямам шофьорска книжка”.

Съгласно нормата на чл.50, ал.1 от ЗДвП- „На кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство”, същото правило е регламентирано и в чл.104 от ППЗДвП, при безспорно установено и доказано по делото обстоятелство от заключенията на автотехническата и криминалистическата-техническа експертиза, че подс.Д. управлявайки автомобила си с превишена за движение в населено място скорост от 72,5 км/ч. е навлязъл в кръстовището между бул.”Априлско въстание” и ул.”Перистър” при включена червена светлина на светофарната уредба отнасяща се за него, без да спре и да пропусне движещият се по ул.”Перистър”с предимство л. ав. „Опел Астра”. Фактът, че действително подс.Д. с управлявания от него автомобил не е спрял на кръстовището се потвърждава и от показанията на свидетелите Б.Г., Б.А. и Ст.И.. Тези свидетели не потвърждават само категорично установеното от криминалистическата- техническа и автотехническата експертизи обстоятелство, че педс.Д. с управлявания от него лек автомобил е навлязъл в кръстовището при включена червена светлина на светофарната уредба отнасяща се за него. Това процесуално поведение на тези трима свидетели обаче, е обяснимо за съда, тъй като те са пътници в автомобила и нямат задължение да следят пътната обстановка.

Нарушаването на тези две правила визирани в ЗДвП и ППЗДвП в конкретният случай, се явяват в пряка причинна връзка с настъпилият общественоопасен резултат - смъртта на пострадалия, при категоричното заключение на автотехническата експертиза относно основната и непосредствена причина за настъпилото ПТП от техническа и професионална гледна точка, а именно, че на инкриминираната дата и място л.ав. „Тойота Авенсис” с рег.№ 40 42 ВА, управляван от подс.Д., е навлязъл в кръстовището между бул.”Априлско въстание” и ул.”Перистър”, при включена червена светлина на светофарната уредба отнасяща се за него, без да спре и да пропусне движещият се по ул.”Перистър” с предимство л.ав.”Опел Астра” с рег.№ РР 98 78 АМ управляван от пострадалия водач Венцислав М., като скоростта на управлявания от подс.Д. л.автомобил е била превишена за движение в населено място- 72,5 км/ч.

Другите посочени от обвинението нарушения на правилата за движението по пътищата, визирани в чл.5, ал.1, т.1 „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди”, чл.20, ал.1 „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”, чл.20, ал.2 „Водачите на пътните превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението”, чл.47 „Водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство” от ЗДвП и чл.102 от ППЗДвП „При приближаване към кръстовище водачът на пътното превозно средство е длъжен да проявява необходимата предпазливост, за да може да намали скоростта или да спре, за да пропусне пътните превозни средства или пешеходците, които имат предимство за преминаване”, са общи правила за движението по пътищата задължителни за всички участници в движението и водачите на пътните превозни средства но, нарушаването ѝм в конкретния случай, с оглед на конкретно събраните по делото доказателства не е в пряка причинна връзка с настъпилият общественоопасен резултат – смъртта на пострадалия и не ангажират наказателната отговорност на подсъдимия, нито отегчават вината му.

От субективна страна по отношение на този вредоносен резултат подс.Д. е действал непредпазливо, тъй като не го е искал и предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да го предвиди.

Съдът е обвързан с фактическите констатации по обвинителния акт. В съответствие с изискванията по чл.373, ал.3 НПК в мотивите на присъдата съдът приема за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят.

В конкретният случай, фактите и обстоятелствата изложени в обвинителния акт и признати от подсъдимия обуславят категорично извод, че след извършване на деянието по чл.343, ал.1, б”в”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК подс.Д. е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия.

Съгласно см.на закона и постоянната съдебна практика за да се приложи намалената отговорност по чл.343а от НК, е необходимо деецът да е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Дали е направил всичко зависещо от него се преценява конкретно с оглед възможностите му / психофизически, подготовка, здравословно състояние в момента и др./, обстановката в която е действал, и характера на действията, които сам или с помощта на другиго е извършил. Другото изискване е помощта да е била необходима, т.е. да е оказана на жив човек, независимо от характера и степента на нараняването му, да е насочена субективно и обективно към запазване здравето или спасяване живота на пострадалия.

В случая, установено е, че ПТП е станало 19 ч. ,47 мин. и 16 сек. и веднага след сблъсъка между двата леки автомобила пострадалият водач е паднал на пътното платно.Съгласно заключението на съдебно медицинската експертиза, смъртта е настъпила бързо и е била неизбежна с оглед установените травматични увреждания. Свидетелските показания сочат: св.Б.Г: „ На пътното платно лежеше мъж, беше по гръб, той не се движеше, нито каза нещо. Ц. започна да му прави изкуствено дишане и сърдечен масаж. Помолихме хората, които се насъбраха, да извикат линейка”; св.Б.А.: „ Видях как Ц. реанимира един лежащ на пътното платно мъж…Ц. продължаваше да реанимира лежащия на пътното платно мъж. Мъжът лежеше по гръб, но не видях нито да мърда, нито да издава звуци”; св.Ст.И.: „Ц. започна да прави изкуствено дишане и сърдечен масаж на лежащия на земята мъж. Мъжът не се движеше, нито говореше….Ц. отново отиде при пострадалия мъж и започна да му прави сърдечен масаж,..една непозната жена му каза, че трябва да прави сърдечния масаж по друг начин, по в ляво. Още като излязохме от нашата кола Ц. извика към събралите се хора, някой да извика линейка…..после дойде линейка, и жената от медицинския екип се опита да реанимира пострадалия мъж, след това обаче, се изправи и каза „не мога да помогна, няма живот”; св.Х.Х. – полицейският служител изпратен по сигнал на местопроизшествието около 20,00 ч.: „В дясната част на пътното платно на бул.”Априлско въстание” посока Гецово, лежеше мъж след кръстовището. Друг млад мъж се опитваше да му прави сърдечен масаж. Разбрах, че пострадалият мъж е водачът на л.ав. „Опел Астра”. Той не даваше признаци за живот. В това време дойде екип на Спешен център…д-р И., тя констатира смъртта на водача на л.ав. „Опел Астра”.

Съвкупната преценка на тези доказателства, събрани и проверени в хода на досъдебното производство дават основание на съда да приеме, че в конкретният случай, независимо от обстоятелството, че смъртта на пострадалия е настъпила бързо и е била неизбежна, подс.Д. веднага след удара между двата леки автомобила, след като излязъл от автомобила си и е видял лежащия на пътното платно мъж, извикал към насъбралите се хора, някой от тях да извика линейка, отишъл е при него и започнал да го реанимира, чрез изкуствено дишане и сърдечен масаж към момента, когато пострадалият е бил още жив и се е нуждаел от такава помощ. Тези действия на подсъдимия са продължили до момента на пристигането на полицейските служители и медицинския екип, констатирал смъртта на пострадалия, субективно и обективно са били насочени към спасяване живота на пострадалия. По време на извършване на тези действия подс.Д. като един млад човек в случая, без житейски и професионален опит, без каквато и да е било подготовка не е знаел и обективно няма как да знае, че смъртта на пострадалия е настъпила бързо и е била неизбежна, при безспорно установеното и доказано обстоятелство от заключението на съдебно-медицинската експертиза, че тези действия са били предприети към момента когато пострадалият е бил още жив – обстоятелство, от съществено значение за намалената отговорност по чл.343а от НК.

В тази връзка, съдът не прие за основателно възражението на повереника на ч.обвинители относно, правната квалификация на извършеното от подсъдимия деяние. От една страна повереникът заявява, че е спорен въпроса дали би следвало да се приложи текста на чл.343а НК, а от друга страна признава, че действително има данни за това, че пострадалият е бил жив веднага след ПТП, но не били добре „описани действията, които е извършил евентуално подсъдимия и в каква степен са били извършени същите”, и веднага след това заявява: „въпреки всичко приемам, че е налице възможността за прилагане на смекчаващия текст”.

Първо, това възражение се явява неоснователно, голословно и в противоречие със събраните в досъдебното производство доказателства.Не се излагат убедителни съображения пред съда защо, на какво основание и въз основа на какви доказателства се твърди, че в случая въпросът за приложението на чл.343а от НК е спорен. Видно от материалите на досъдебното производство – л.146, 147 и л.148 при предявяване на материалите по разследването е направено същото възражение, „че не са налице основания за прилагане на чл.343а от НК” и толкова.Не са изложени съображения и доводи защо не са налице основания за приложението на този текст, няма оспорване на доказателствата и искания за събиране на нови такива, нито са изложени възражения относно начина на водене на наказателното производство. До даване ход на съдебното следствие по време на изслушването на страните също не бяха направени възражения или искания в тази посока.

На следващо място, възражението е и вътрешно противоречиво, и поради това самоизключващо се.

Обвинителният акт определя рамката на съдебната фаза на наказателния процес. Съдът е обвързан с фактите и обстоятелствата изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в случая изцяло признати от подсъдимия в процедурата на съкратеното съдебно следствие. При положение, че на досъдебното производство няма повдигнато и предявено обвинение и по основния състав на чл.343, ал.1, б”в”, в.в. с чл.342, ал.1 от НК, а само по лекия състав на чл.343а от НК както е в случая съдът, / в производство по общия ред или по съкратената процедура/ ако намери, че обвинението по лекия състав не е доказано не може да постанови осъдителна присъда по основния тежък състав, при който обстоятелството – оказал помощ на пострадалия би могло да се обсъди само като смекчаващо вината такова.

Но, в настоящия казус, анализът на всички събрани в досъдебното производство доказателства /изложеното горе/ по отделно и в съвкупност даде основание на съда да приеме, че обвинението срещу подс.Д. по намалената отговорност по чл.343а от НК е доказано по несъмнен и категоричен начин, респ., самопризнанието на подс.Д. се подкрепя от всички събрани в досъдебното производство доказателства, поради което съдът го призна за виновен и осъди по този наказателен състав в.в. с чл.343, ал.1, б”в”, и в .в. с чл.342, ал.1 от НК.

Относно, индивидуализацията на наложеното на подс.Д. наказание.

При индивидуализацията на наложеното на подс.Д. наказание по вид, размер и начин на изтърпяване, съдът съобразно нормата на чл.373, ал.2 от НПК, в.в. с чл.58а, ал.1 от НК ръководейки се от разпоредбите на Общата част на този кодекс в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление – до четири години лишаване от свобода, определи наказание лишаване от свобода - една година и шест месеца, намали така определеното наказание с една трета и наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година, при условията на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите вината обстоятелства, като отложи изпълнението на същото на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от три години, по следните съображения:

Отегчаващи вината обстоятелства.

Съдът отчете високата степен на обществена опасност на деянието въздигнатото от законодателя като такова и конкретно извършено с висока степен на обществена опасност; завишената тенденция през последните години на тежките съставомерни ПТП с тежки общественоопасни последици.

Смекчаващи вината обстоятелства:

Чистото съдебно минало; добрите характеристични данни, семейното и имуществено положение, младостта: Към момента на извършване на инкриминираното деяние подс.Д. е на 18 години, ученик, не е женен, няма собствени доходи, не притежава недвижими имоти и МПС, живее при родителите си, към момента – студент. По полицейски данни не е криминално проявен, няма данни същият да има извършени противообществени прояви и нарушения на обществения ред, с много добра характеристика като ученик по данни на учебното заведение. Като правоспособен водач на МПС подсъдимият е без професионален опит- по справката на Пътна полиция при ОД на МВР-Разград, към момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимият е със седем месеца стаж, като водач и няма налагани санкции по административен ред за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП.

Процесуалното поведение на подсъдимия след извършване на инкриминираното деяние: Като водач на МПС и участник в ПТП, с поведението и действията си след произшествието, е изпълнил задълженията си регламентирани в ЗДвП и по този начин, е съдействал на разследващия орган да документира по установения в НПК ред и начин извършеното от него тежко съставомерно ПТП.

Тези обстоятелства очертават подсъдимия и като личност с не висока лична обществена опасност.

Съдът не отчете като смекчаващо вината обстоятелство самопризнанието на подсъдимия пред съда, защото на ДП самопризнание няма, а депозирането в съдебната фаза на процеса самопризнание обуславя последващо приложение на нормата на чл.58а от НК независимо от изказаното и при последаната дума искрено съжаление за случилото се.

Съдът не отчете като отегчаващо вината обстоятелство „наличието на трима пасажери в управлявания от него автомобил”, защото в конкретният случай, става дума за трима младежи лични приятели на подсъдимия, качили се в автомобила му на добра воля и видно от показанията ѝм – на практика съгласили се с обстоятелството, да пътуват с автомобил управляван „бързо” със скорост над допустимата за населено място и не са се противопоставили на това неправомерно поведение на приятеля си като водач на МПС поставящо в опасност живота ѝм и на всеки друг участник в движението.

Причини и условия за извършване на деянието – неспазване на правилата за движение по пътищата, поради липсата на житейски и професионален опит, и проявена младежка самонадееност.

Ето защо, при съвкупната преценка на всички тези обстоятелства съдът намери, че определеното на подс.Д. наказание по размер е напълно справедливо и съответно както на обществената опасност на деянието, така и на личната обществена опасност на дееца.

По изложените съображения, с оглед и постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК за генералната и специална превенция и преди всичко за поправянето на осъдения, съдът намери, че не е нужно ефективно изтърпяване на наложеното наказание и затова, при наличието на всички законови предпоставки на чл.66, ал.1 от НК отложи изпълнението му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Предвид установената в случая, не висока лична обществена опасност на подсъдимия, отчитайки всички обстоятелства /изложени горе/ съдът намери, че минималното предвидено в закона времетраене на изпитателния срок, е напълно достатъчно и ще окаже решаващо въздействие за преосмисляне от страна на подсъдимия на стореното от него като водач на МПС и участник в движението; за даване на ясна равносметка от необходимост за стриктно съблюдаване на бъдещо правомерно поведение, съобразно установените правила и норми за движение по пътищата, като единствена гаранция за безопасност на всички участници в движението, за изграждането му като личност и водач на МПС с висока лична и обществена отговорност.

На основание чл.343г от НК съдът лиши подс. Д. от право да управлява МПС за срок от три години, по същите съображения изложени горе, време напълно достатъчно за един млад човек за преосмисляне бъдещо поведение единствено и само, като дисциплиниран водач на МПС.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът постанови подс.Д. да заплати в полза на Републиканския бюджет сумата от 564,50 лв., представляваща разноски на досъдебното производство, а на ч.обвинители С.Т.В., В.В.М. и М.В. М. да заплати сумата от 3 300,00 лв., представляваща разноски за адвокатски хонорар.

Относно, веществените доказателства: регистрационна табела, контактен ключ, метална емблема и лек автомобил „Тойота Авенсис” с рег.№ РР 40 42 ВА съдът постанови да се върнат на собственика М. Г.Д. след влизане на присъдата в сила; лекия автомобил „Опел Астра” с рег.№ РР 89 78 АМ да се върне на собственика С.Т.В. след влизане на присъдата в сила.

По изложените съображения РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД постанови присъдата.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

/Д.В./

НР