Р Е Ш Е Н И Е

29.ІV .2014

Разград

11

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

24.ІІ.

2014

съд

На Година

Н.Реджебова

В закрито заседание в състав:

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар: Председател

2010

търговско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

73

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда на чл.365 и сл. ГПК.

Делото е образувано по иск, предявен от ЕТ „КАРИНА-Т Т.Т.”, против „АВТОБУСТРАНС”ЕООД за дължимо му се на осн.чл.82 ЗЗД обезщетение за пропуснати в периода от 1.ХІ.2005г.-10.ХІ.2010г. ползи, възлизащи общо в размера на 211 997,00лв. и претендирани по иска частично до размера на 25 001,00лв., ведно със законна лихва от датата на иска до окончателното им изплащане. Претендираната в обезещетение сума се сочи като равностойност на билети по линия Разград-Русе,

Основателността на иска си ищецът позовава на следните, заявени в обстоятелствената част на молбата факти: качеството си на страна по сключен с Община Разград Договор за възлагане на обществен превоз на пътници по маршрутна линия Разград-Русе; качеството си на страна по сключен с ответното дружество на 4.ІІ.2002г. Договор, за предоставяни му от същото автогарови услуги; Неизпълнение на договора за автогарови услуги от страна на ответника, изразяващо се в допуснати по см. на Н-ба №33/3.ХІ.1999г., Н-ба №2/15.ІІ.2002г. и Правилник за вътрешния ред на АГ-Разград нарушения на правилата за допуск на превозвача „ЕНТУРТРАНС”ЕООД, гр.Бургас до ползване на предоставяните автогарови услуги по маршрутна линия Разград-Русе(липса на възлагане и заверка на маршрутни разписания, нарушения на графика за ползване на автогаровата услуга извън определеното за това маршрутно разписание – пристигане, престой и потегляне на превозвача от предоставения за ползване сектор със закъснение); Твърди пропуснати ползи, изчислени в размер на стойността на намалялата за периода продажба на билети по маршрутна линия Разград-Русе ; Настъпването им се сочи в причинна връзка с обективираното от страна на ответника неизпълнение на задължение за предоставяне на автогарови услуги по Договор от 4.ІІ.2002г. и считания за неразделна част към същия Правилник за вътрешен ред на АГ-Разград; Оспорва твърдението на ответното за наличие на съгласувано и утвърдено Маршрутно разписание 2201.

В с.з. и депозирани в срок писмени бележки, чрез процесуалния си представител по пълномощие твърди доказаност на предпоставките, ангажиращи ответника с отговорността по чл.82 ЗЗД и моли съда да осъди същия със заплащане на предявеното частично до размера на 25 001,01лв.обезщетение. Претендира разноски по делото.

С депозирани в срока на чл.367 и чл.373 ГПК отговори, чрез явилият се в с.з. процесуален представител и в депозирани в срок писмени бележки, ответното дружество оспорва предявеният срещу него иск като неоснователен и недоказан. Моли за отхвърлянето му и за присъждане на доказано направени по делото разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Приложените като доказателства УАС, както и служебно направена по партида на страните справка в ТР, установяват легитимацията им на регистрирали правосубектност по ТЗ лица.

Като основен предмет на регистрираната от страните дейност е предвидено извършването на транспортни услуги, включително и превоз на пътници. По делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на единствената автогара Разград. В това си качество се е задължил с предоставяне на автогарови услуги при равни условия за всички тръгващи, пристигащи и преминаващи по маршрутно разписание през гр.Разград превозвачи.

С договор №23/6.ІІ.2004г. и последващо подписан към същия Анекс №2/4.ІІ.2009г., Община Разград възлага по реда на чл.26 Н-ба №2/15.ІІІ.2002г. на ищцовото дружество обществения транспорт на пътници ”по комбинация от автобусни линии: Разград-Русе+ Разград-с.Гецово”. Съгласно изискванията на чл. 22 от ЗАП и чл. 53а от Наредба № 33/99 г., собственикът на автогарата е длъжен да допуска лицата осъществяващи обществен превоз до автогарата. Съответно на нормативните изисквания, превозвачите от своя страна са задължени да ползват автогаровите услуги при осъщестяването на възложения му обществен превоз .Отношенията между собственика на автогарата и превозвача се уреждат на база сключен между тях договор.

От приложените по делото доказателства се установява, че със сключения на 4.ІІ.2002г. договор(л.85 и сл.) страните по делото са формализирали отношенията си в съответствие с изискванията на ЗАвП и Н-ба№33/99г. Съгласно предвиденото в договора, ищецът се е задължил с представяне на разписание и тарифа за обслужваните от него и възложени му от Община Разград линии.

Специфичната за този вид търговски отношения нормативна уредба изисква от собственика на автогарата да предоставя автогаровите услуги при равни за всички превозвачи такси и условия. В утвърдения от ответното дружество Правилник за вътрешния ред на Автогара Разград (л.10 и сл.) е предвидено, че ползващите се от услугите му превозвачи са длъжни да паркират на сектора, определен за обслужваната от тях линия, 15 мин. преди обявения за тръгване час. В т.9 от същия изрично е предвидено, че закъснелите за часа на отпътуването автобуси не се допускат до секторите.

Ищецът депозира като доказателства маршрутни разписания, които относимо към сключения с Община Разград договор за обществен превоз, установяват следното:

Съгласно одобрено към 11.ХІІ.2000г. маршрутно разписание №17101, престоят на ищеца на автогара Разград е предвиден в 11,20 –час на пристигане от гр.Русе и в 7:00-час на тръгване за гр.Русе;

Съгласно маршрутно разписание № 17102/11.ХІІ.2000г. –час на пристигане от гр.Русе на Автогара Разград в 16:20, час на отпътуване от Разград за Русе-12:00

Съгласно маршрутно разписание № 17103/10.Х.2007г. – час на пристигане от гр.Русе на Автогара Разград в 20:20, час на отпътуване от Разград за Русе – 17:00

И трите маршрутни разписания са със срок на действие до 26.І.2011г.

По силата на сключения между страните договор за автогарови услуги, за обслужване на процесната маршрутна линия ответникът е предоставил на ищеца ползването на сектор №2

В приложена като доказателство на л.261-296 документация се съдържа Лицензия №00401/18.V.2005г. удостоверяваща правото на „ЕНТУРТРАНС”ООД ,гр.Бургас да извършва обществен транспорт на пътници на територията на Р България. По сключен с Община Бургас договор на същото е възложен обществен превоз на пътници по линия Бургас-Русе(вж.у-ние, опис на междуселищни автобусни линии , ценоразпис, маршрутни разписания на л.261 и сл.).

Обслужваната от „ЕНТУРТРАНС”ООД ,гр.Бургас линия Бургас- Русе предвижда преминаване през гр.Разград. В тази връзка, между превозвача и ответното „АВТОБУСТРАНС”ЕООД на 72.ХІІ.2006г е сключен договор за предоставяне, респ. ползване на автогарови услуги. В качеството си на „наемодател” по договора(вж.л.80 и сл.)ответното дружество е предоставило на „ЕНТУРТРАНС”ООД ,гр.Бургас в посока „Разград-Русе” ползването на сектор №2 по разписания с №№2201, 2401 и 2301. В обратната посока Русе-Разград-Бургас, за ползване е предоставен сектор №3.

Спорът между страните касае допускането на „ЕНТУРТРАНС”ООД ,гр.Бургас до ползване ползването на сектор №2 по разписание №2201 за линия Разград - Русе . Съгласно цитираното маршрутно разписание(вж.л.269 ) „ЕНТУРТРАНС”ООД ,гр.Бургас е следвало да пристигне от Бургас на Автогара Разград в 11:28 и след престой от 5мин да отпътува за Русе в 11:33ч.

Т.е., между предвиденият час на пристигане и тръгване на „ЕНТУРТРАНС”ООД (11:33-11:38) от Разград за Русе по маршрутно разписание №2201 и предвиденият час на тръгване на ищеца от Разград за Русе по маршрутно разписание № 17102/11.ХІІ.2000г. (12:00ч) е налице един незначителен интервал от 22 минути. И двата автобуса са тръгвали от един и същи сектор. Което обяснимо поставя двете транспортни фирми в ситуация да конкурират услугите си по извозване на пътниците за гр.Русе.

По сигнал на ищеца този въпрос е бил сведен до вниманието на Община Разград, която от своя страна е сезирала Областен управител Разград за предприемане на предвидените в чл.12 от Н-ба№2/15.ІІІ.2002г. мерки. От приложената в този смисъл кореспонденция(вж.л.252 -253) се установява, че предложеното от „ЕНТУРТРАНС”ООД разписание 2201 е било съгласувано с Община Разград, която впоследствие оттеглила същото. Доказателства за това, дали и кога Община Разград е уведомила за този си отказ ответника, по делото не се представят.

Действащата нормативна уредба, на която се позовават и страните, не предвиждат в задължение и правомощие на предоставящото автогаровите услуги дружество намеса в изготвянето на маршрутните разписания. Същите са предмет на договаряне между превозвача и възложителя на обществения превоз.

По сигнал на ищеца за допуснати от превозвача „ЕНТУРТРАНС”ООД закъснения по отношение часа на пристигане и тръгване за Русе, съгл. маршрутно разписание №2201, по назначение на Областна администрация Разград е била извършена проверка. Същата е констатирала, че за периода 29.ІХ. - 11.Х.2005г. на осем конкретни дати „ЕНТУРТРАНС”ООД е било в нарушение на определеният му с маршрутно разписание 2201 график за ползване на автогарови услуги Разград при пристигането си от Бургас и отпътуването си за Русе. В нито един от тези случаи не е регистрирана продажба на билети, респ. брой на пътници, ползвали се от автобусната услуга на този превозвач. При закъснение автобусите на този превозвач не са спирали на сектор за пристигащи и потеглящи автобуси(вж. докладна записка на л.298 и сл.). Констатираните при тази проверка нарушения касаят период, предхождащ претендирания по исковата молба такъв и вменяват отговорност за нарушенията на лице, различно от ответното дружество.

По делото бе назначена ССЕ. Заключението по същата като компетентно и относимо към останалия доказателствен материал бе прието от страните и съда(л.326-401).

След справки в счетоводствата на страните и на третите, неучастващи в производството по делото лица -„ЕТУРТРАНС”ООД и „”БУРГАСБУС”ЕООД, в заключение вещото лице констатира: Счетоводството на ищеца е редовно водено при ежемесечно отразяване на паричните постъпления, направените от него разходи, разчетите с контрагентите и публичните му задължения. Конкретно за реализираните по линията Разград - Русе билети, продажбите не са отразявани в отделна аналитична партида, поради което като количество и равностойност те не могат да бъдат отделени от общия брой на реализираните от ищеца за процесния период продажби на билети. Вещото лице не установява конкретни данни за точния брой на продадените билети по линията Разград - Русе, включително и до междини спирки по тази линия. За процесния период ищецът не е водил аналитично счетоводство досежно приходи и разходи по отделни автобусни линии.

Проследявайки реализираните от ищеца приходи за периода от м.ХІ.2005 до м.Х.2010г., вещото лице сочи същите като формирани от счетоводно отразените продажби на билети на хартиен носител и електронни билети от „Автоекспрес”АД, гр.варна, от екскурзии, транспортни услуги и извършвани от Община Разград парични преводи а доплащания към карти за превоз(фактурирани субсидии).

Въз основа на проверените данни установява за процесния период обща тенденция към намаляване на продажбите на билети, респ. на реализираните приходи от продажба на билети.-(вж.таблица 1 на л.334). Тенденция, която вещото лице сочи като обща за всички превозвачи по процесната линия. Същата е обяснима с редица фактори: спад в мобилността и нагласата за пътуване на населението, промените в потребителското търсене на транспортните услуги, повишаването на цените, конюнктурните промени на пазара, включващи категорията и капацитета на автобусите, бързината, културата на обслужването, ползването на привилегии в ж.п. транспорта от определена категория пътници и пр. Следва да се отбележи, че реализираните от продажбите приходи в някои от случаите се явяват завишени не поради количеството на продадените билети, а поради завишената цена на същите.

Билети, за обслужваната от „ЕНТУРТРАНС” ООД линията Бургас –Разград –Русе, не е извършвана чрез фискалните устройства на ползваните по разписанието автогари, в това число и от ответното дружество. Фирмата е ползвала бланкови билети, предварително предоставяни за продажба на „Бургасбус”ЕООД, гр.Бургас. В приложените извлечения от автогаови дневници(приложение 1) вещото лице е проследило всички отбелязвания за до уснати от превозвача „ЕНТУРТРАНС”ООД нарушения(неспазване на разписание, закъснения). Пряка връзка между приходите, , реализирани за процесния период от ищеца и от „ЕНТУРТРАНС”, според данните от счетоводствата и автогаровите дневници, вещото лице не установява.

Въз основа на така установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът намира предявеният срещу ответното дужество иск, за дължимо в полза на ищеца обезщетение за пропуснати ползи по Договор за автогарови услуги от 4.ІІ.2002г. , за неоснователен и недоказан.

Ищецът оценява пропуснатите си ползи в размер на 211 997,00лв., но не доказва същите нито размер, нито като резултат на обективирано от страна на ответника неизпълнение на конкретно поети към него договорни задължения. За целта и при условията на пълно, и главно положително доказване превозвачът следваше да установи по един категоричен начин, че е пропуснал една предвидима и очаквана със сключване на договора възможност да увеличи имуществото си, че реално е намалена икономическата полза от изпълнението в резултат на договорно допуснати от ответника нарушения.

Водим от горното, съдът, намира, че по отношение на ответното дужество не е осъществен фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД, тъй като със сключеният между страните договор не е предвидена изрично възможност за увеличение в имуществото на ищеца. По см. на този договор ищецът няма качеството на кредитор с парично вземане по отношение на ответника.

В съвкупността си доказателствата по делото не сочат на претърпени вреди и пропуснати ползи в причинна връзка с конкретно дължимо по договора за автогарова услуга задължение. От същите се следва за безспорно установено, че ответникът няма касателство към одобрените по линия Разград - Русе маршрутни разписания, които в своята относимост относно часа и едновременно обслужваната от двамата превозвачи маршрутна линия, поставят ищеца в положение на конкуренция с лице, което е различно от ответника. Не могат да се вменят в отговорност на ответника и условията, при които всеки от превозвачите сключва договора си за превоз с конкретния пътник, продавайки му билет, респ. за избора на пътниците, относно предпочетената от тях превозна фирма.

Съставомерността на предвидената в чл.82 ЗЗД отговорност предпоставя наличието на виновно неизпълнение, което страните да са могли да предвидят, както и че от това неизпълнение могат да последват имуществени вреди, изразяващи се в реален пропуск за кредитора да увеличи имуществото си. Т.е да е налице причинна връзка между неизпълнението и възможността за придобиване на определена, конкретна и реално очаквана имуществена облага в патримониума на кредитора. Липсата на елемент от фактическия състав на чл. 82 от ЗЗД изключва наличието на правна възможност за успешна защита на ищеца чрез предявения иск.

По делото е безспорно установено, че в изпълнение на дължимото по договора за автогарова услуга, ответното дружество е предоставило, както на ищеца, така и на „ЕНТУРТРАНС”ООД определеният по сключените с тях договори, сектор за обслужване на възложената им, съгласно маршрутно разписание линия.

От доказателствата се следва за установено, че превозвачът „ЕНТУРТРАНС”ООД е подходил некоректно при заявеното за одобряване маршрутно разписание №2201, както и че е нарушавал възложеното му с договор от Община Бургас и съгласувано с Община Разград разписание. Доколкото това му поведение се сочи като причина за настъпило в сферата на ищеца намаление на очакваните от продажба на билети приходи, то иде реч за извъндоговорна отговорност, обуславяща настъпване на вреда, а не пропускане на ползи и от лице, различно от ответното дружество.

Също на база събраните по делото доказателства може да се формира извод за неизпълнение на договорно поети задължения, но като такива по договора за възлагане на обществения превоз, по който ответното дружество не е страна.

На базата на приетото заключение на икономическата експертиза се установява, че в действителност за този период е налице спадане на приходите на ищцовото дружество в сравнение с предходен период. Съдът намира, че доколкото приходите на ищеца като превозвач не са гарантирана константна величина и не се навеждат доводи за това, че спадналите приходи са се разпределили в другите превозвачи по същите линии за периода, то няма как да се приеме, че спадът произтича от паралелно действащия договор за превоз, сключен с другия превозвач. Т. е. не е налице елемент от фактическия състав на правото на обезщетение за договорно неизпълнение /чл. 82 от ЗЗД/, а именно- сочените вреди да са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.

Отрицателната разлика в реализираните от него доходи за процесния период спрямо приходите му не може да се възприема като вреда или пропусната полза най – малко, защото няма никакъв обективен критерий за съпоставка спрямо някаква точно определена база за сравнение. Както вече бе установено, за ответника не съществува задължение да осигурява на ищеца ежемесечно твърдо определена сума приходи или да му гарантира поток от пътници.

Посочените в заключението стойности на приходите за периода от м.ХІ.2005 г. до м.Х.2010г. от продажби на билети, абонаментни карти, компенсации и субсидии не отразяват действителната стойност на претендираните пропуснати ползи. Това е така, защото приходите за процесния период са сравнени с резултатите от икономическата дейност за предходните месеци на 2005г, които не могат да бъдат възприети като постоянна величина. Установени са като съвкупност, а не като приход само и единствено от процесната маршрутна линия.

По изложените мотиви, съдът намира иска за неоснователен недоказан.

Предвид изхода на спора, ищецът следва да заплати на ответника направените и деловодни разноски, съгласно приложен списък по чл.-80 и сл.ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от ЕТ „КАРИНА-Т Т.Т.” против „АВТОБУСТРАНС”ЕООД за дължимо му се на осн.чл.82 ЗЗД обезщетение за пропуснати в периода от 1.ХІ.2005г.-10.ХІ.2010г. ползи, възлизащи общо в размера на 211 997,00лв. и претендирани частично до размера на 25 001,00лв., ведно със законна лихва от датата на иска до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА ЕТ „КАРИНА-Т Т.Т.” да заплати на „АВТОБУСТРАНС”ЕООД разноски по делото в размер на 1 128,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЛ