Решение по Търговско дело 58/2011г.

РЕШЕНИЕ

35

Разград

27.ІІІ.2012г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

2012

24.ІІ.

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в следния състав:

Председател

М. Н.

Секретар

№ 58

Търговско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

2011

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по молба вх. №2236/9.VІ.2011г., подадена от “Ф. М.”ЕООД/н/,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Разград, чрез синдика Д.П. против “Т.”ЕАД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр****, сезираща съда с предявени в условията на обективното им кумулативно съединяване искове, както следва: 1/ Иск, предявен на основание чл.108 ЗС - за отстъпване собствеността и предаване владението върху недвижим имот, индивидуализиран като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61710.501.50 , състоящ се от 5 670кв.м. дворно място и построените в него два склада, четири гаража, автокантар и навес, за който имот по действащия ПУП на гр. Разград, в местност “Западна промишлена зона” е явява отреден пл.сн..№50, при граници по скица: изток-автобаза на БКС,; запад – път; север-“С. Р.”ЕООД; юг –държавен имот и поща, с цел ревандикирането му в масата на несъстоятелността на обявеното в такава Дружество. Основателността на иска си обосновава с факта на притежаваното от него право на собственост върху имота и на факта, че осъществяваното от ответника владение върху имота е такова при начална основание поради прогласената, с вл. в сила решение и на осн.чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ относителна недействителност на сделката на разпореждане с имота, предприета от ищеца преди обявяването му в несъстоятелност.

2/ Иск,предявен на основание чл.59 ЗЗД - претендирано обезщетение в размер на 108 000,00лв., за ползването на имота без основание в периода от м.VІІ. 2008г. до м.VІ.2011г, дължимо се ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска до окончателното му изплащане. Твърди че за претендирания период от време е бил лишен от възможността да се ползва от имота си. Размерът на този си иск изчислява на база пазарна наемна цена. В депозираните по делото писмени бележки, без да е правено изменение на иска, твърди че поддържа същия в размера на 28 704,00лв., съобразно установеното с назначената по делото експертиза.

На осн. чл.78, ал.1 ГПК претендира присъждане на направените в производството разноски, „ведно с лихвите от датата на възникването им до датата на окончателното им изплащане”.

Ответникът, с подадените от него по реда и в сроковете на чл.367, ал.1 от ГПК писмени отговори, оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва претендираното от ищеца право на собственост като съществуващо такова във време, предхождащо сключването на обявената за относително недействителна сделка. Признава, че се намира във владение на имота. Твърдейки добросъвестност, противопоставя качеството си на изключителен собственик на имота и на основание изтекла в негова полза кратка придобивна давност.

Оспорва предявения в размера на 108 000лв. иск за дължимо в полза на ищеца обезщетение за периода на твърдяното от него ползване на имота без основание по основание и размер. Твърди недоказаност на претендирания размер. 3/ Оспорва „исковете” за лихви като недопустими, респ. като неоснователни. Сезира съда с искане за присъждане на направени в хода на делото разноски.

За да се произнесе по същество на предявения иск, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване на приложимите към спора правни норми, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Относимо на активно заявеното от страните процесуално поведение, съдът приема за безспорен и ненуждаещ се от друго доказване:

1/Фактът на открито по отношение на ищеца “Ф. М.” ЕООД производство по обявяването му в несъстоятелност с Решение №29/5.ІV.2006г. п по т.д. №478/ 2005г. по описа на РОС;

2/Обстоятелството, че от 28.ХІІ.2002г. “Ф. М.” ЕООД е в неплатежоспособност. Съгласно чл. 634 от ТЗ, постановеното в този смисъл решение №49/15.VІ.2006г. по т.д.№478/2005г. на РОС поражда незабавно действие, поради което така определената дата е задължителна за настоящия съдебен състав.

3/С Решение №7/9.І.2007г. “Ф. М.” ЕООД е обявено в несъстоятелност и върху имуществото му е постановена обща възбрана и запор.

Решенията по обявяването на ищеца в неплатежоспособност и несъстоятелност, както и за мерките, постановени върху имуществото му с цел обезпечаването им в масата на несъстоятелността за удовлетворяване вземанията на кредиторите му, са от публичен характер и са обявени чрез вписването им в ТР .

4/Обстоятелството, че на 24.ІІ.2004г., след обявената дата на неплатежоспособност-28.ХІІ.2002г. и преди поставянето му в производство по несъстоятелност, сключвайки (в качеството си на продавач) с “Т.”ЕАД(в качеството му на купувач) договор за покупко-продажба , отразен в Нот.акт №99/24.ІІ.2004г. по нот.д. №73/2004г. по описа на нотариус В.Т., с рег. №312 и район на действие при РРС, ищецът “Ф. М.” ЕООД се е разпоредил възмездно с процесния недвижим имот, индивидуализиран срещу позиция „А” като ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, състоящ се от 5 670кв.м. дворно място и построените в него два склада, четири гаража, автокантар и навес, за който имот по действащия ПУП на гр. Разград, в местност “Западна промишлена зона” е явява отреден пл.сн..№50, при граници по скица: изток-автобаза на БКС; запад – път; север-“С. Р.”ЕООД; юг –държавен имот и поща. Съгласно скица №3412/20.V.2011г. на СГКК-гр.Разград, съгласно влязла в сила кадастрална карта на града, имотът е с идентификатор 61710.501.50.

5/ С вл. в сила на 8.ІІІ.2011г. Решение №25/15.VІ.2010г. по т.д.№97/2009г. по описа на РОС по отношение на кредиторите на обявеното в несъстоятелност ищцово дружество е прието за установено, че договорът за покупко-продажба на процесния имот, сключен между него и „Т.”ЕАД с нот. акт №99/24.ІІ.2004г. по нот.д. №73/2004г. по описа на нотариус В.Т. е недействителен. Делото е било образувано по искова молба, депозирана в регистратурата на РОС на 22.ХІІ.2009г. За да обяви недействителността на сделката, съдът е приел за доказани предпоставките на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, изискващи по същество на спора произнасяне и относно обстоятелството, че с обявената за недействителна сделка, ищцовото дружество се е разпоредило възмездно с принадлежащо към масата на несъстоятелността му имуществено право. По конкретно, с правото си на собственост върху процесния недвижим имот.

По правилото на чл.297 и сл. ГПК съдът следва да съобрази силата на пресъдено нещо на постановеното по т.д.№97/2009г. по описа на РОС Решение №25/15.VІ.2010г. досежно обстоятелствата, доказано относими към търсената по реда на чл.108 ЗС защита от ищеца. Едно от които е и установената с цитираното решение принадлежност на имота към масата на несъстоятелността му.

6/Между страните не се спори, а от представените по делото писмени доказателства се явява и доказано обстоятелството, че понастоящем ответникът се намира във владение на процесния имот.

Приложените по делото писмени доказателства, сочат на следното:

Както бе посочено и по горе, на 24.ІІ.2004г. съгласно сключен с нот.акт №99/24.ІІ.2004г. договор за покупко-продажба, ищцовото дружество продава процесния имот на „Т.”АД. При доказано наличие на визираните в чл.646, ал.2, т.4ТЗ предпоставки, с вл. в сила на 8.ІІІ.2011г. Решение №25/15.VІ.2010г. пот.д.№97/2009г. на РОС, сделката е обявена за недействителна. При законово регламентирано обратно действие на прогласената по отношение на сделката недействителност, от фактическа и правна се следва за установено, че приобретателят по тази сделка не легитимира качеството си собственик на процесния имот. Недействителността на сделката, обуславя извод за недобросъвестност на последващо осъществяваното от „Т.”АД владение върху имота.

Ответникът е във владение на имота, считано от датата на придобиването му, което към датата на предявяване на петиторния иск - 9.VІ.2011г., сочи период от седем години и четири месеца. При доказана недобросъвестност на осъществяваното от него владение, ответникът би могъл да придобие собствеността на имота на оригинерно основание при изтекла в негова полза десет годишна придобивна давност. Считано към датата на предявяване на иска за ревандикирането на имота- 9.VІ.2011г., този срок не е изтекъл. Поради което и на посоченото основание ответникът не доказва право, противопоставимо и изключващо претендираното такова от ищеца.

В подкрепа на твърдението си за собственост върху процесния имот, ищецът депозира като доказателство ( л.30 от делото) АДС №4522, съставен на 9.VІІІ.1993г. на осн. чл.77 и чл.81НДИ, в който е отбелязано, че процесният имот му е бил предоставен в оперативно управление. Преценен от неговата външна страна, АДС№№4522/ 9.VІІІ.1993г. представлява редовен документ, удостоверяващ предоставените на ищцовото дружество права върху имота, за периода преди приватизирането му. По см на чл. 114. (1) ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното, каквото доказване в случая не бе проведено от ответника.

Със Заповед №309/19.ХІІ.2003г. на Обл. управител Разград(вж.л.30), на осн.чл.78, ал.2 ЗДС и чл.152 ППЗДС е разпоредено отписването на процесния имот от актовите книги за недвижими имоти-държавна собственост и предаването му на ищцовото дружество. От изложените към Заповедта мотиви се следва за установено, че предаването на имота в собственост на ищеца е извършено съгласно сключени с последното договори за приватизационна продажба от 3.ІІ.1999г. и от 24.Х.2001г. (л.44 и сл.) и в съответствие с действащата по отношение на приватизираното имущество нормативна уредба .

Въз основа на така изложеното, от правна страна съдът прие, че при доказано наличие на трите кумулативно изискуеми се по см. на чл.108 ЗС предпоставки, предявеният на това основание ревандикационен иск следва да бъде уважен. В съвкупността си, доказателствата по безспорен начин установяват, че ищецът е собственик на процесния имот, както към датата на предявяване на иска, така и към датата на извършеното от него и в полза на ответника, действие на разпореждане с имота, което с постановеното и вл. в сила решение №25/15.VІ.2010г. по т. д.№97/2009г. по описа на РОС е обявено по реда на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ за недействително.

Нищожността по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ е такава само по отношение на кредиторите на несъстоятелността, поради което и по своята правна същност носи белезите на относителната недействителност. Като страни по предявения на основание чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ иск, ищецът в настоящото производство и приобретателят по сключената с него сделка „Т.”, са обвързани от силата на присъдено нещо на решението, чиито правни последици предвиждат връщане на даденото по сделката в масата на несъстоятелността. Като правна последица, целяща удовлетворяване на конституираните в производството по несъстоятелност кредитори, законодателят е предвидил реституция на даденото по увреждащата сделка в масата на несъстоятелността. Тази реституция не би била възможна, ако в производството по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ съдът не бе установил, че имотът-предмет на обявената за недействителна сделка, е принадлежал към патримониума на ищеца, респ. към масата на несъстоятелността му. Считано към датата на предявяване на иска имотът се владее от ответника без основание.

Общата норма на чл. 34 ЗЗД постановява, че когато един договор бъде признат за нищожен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея. Специалната норма на чл. 648 ТЗ постановява, че при сделка, по отношение на която е приложена разпоредбата на чл. 646 от ТЗ, купувачът по сделката трябва да върне в масата на несъстоятелността полученото по сделката, а синдикът - да впише това лице в списъка на кредиторите с прието вземане. Насрещните задължения възникват в момента на влизане в сила на съдебното решение за обявяване недействителността на сделката. В случая ответникът –„Т.”АД ЕООД трябва да върне владението на недвижимия имот в масата на несъстоятелността на ищцовото дружество, а синдикът на последното да го впише в допълнителен списък по чл. 688, ал. 3 ТЗ като кредитор за сумата , платена като цената по обявената за недействителна сделка.

По иска, предявен на осн.чл.59 ЗЗД за дължимо в полза на ищеца обезщетение в размер на 108 000,00лв., за ползите от които е бил лишен от имота в периода от м.VІІ.2008г. до м.VІ.2011г.: Институтът на неоснователното обогатяване по см. на чл.59 ЗЗД е субсидирано приложим, когато ищецът не разполага с друг иск за защита. За да приеме, че искът е допустимо предявен на посоченото основание, съдът съобрази:

Не се спори по делото, че на 24.ІІ.2004г. между страните е сключен договор за продажба на процесния недвижим имот, който договор с влязло в сила на 8.ІІІ.2011г. Решение №25/15.VІ.2010г. на РОС по т.д.№97/2009г., е обявен на осн. чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността,. Както бе посочено и по горе, на основание чл. 34 ЗЗД във вр. с чл.108 ЗС, като намиращ се без основание във фактическа власт на имота, ответникът следва да отстъпи собствеността и предаде владението му на ищеца, в качеството му на обявен в несъстоятелност длъжник. Искът по чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ, предявен от синдика срещу несъстоятелния длъжник и срещу ответното дружество, в качеството му на лице, придобило права по увреждащата сделка, цели поставяне на длъжника спрямо кредиторите в положение отпреди увреждащата сделка.

С иска си ищецът претендира обезщетение за ползите, от които е бил лишен за период на три години назад, считано от датата на иска. В производство по чл.375ГПК, съдът е докладвал дадената в проекто –доклада си квалификация на спорното право като такова, основано на чл. 59ЗЗД. Страните не са възразили срещу определената от съда квалификация, респ. срещу вменената им на посоченото основание доказателствена тежест. Едва с писмените си бележки, депозирани след приключване на устните състезания, ищецът твърди претенцията си като такава по чл.73 ЗС. Същата не намира опора в ангажираните от него доказателства, от които следва за установено, че към датата на предявяване на иска ответникът има качеството на държател, а не на недобросъвестен владелец.

Съдът, съответно на приетото в константната практика на ВС и ВКС счита, че правото на собственост върху процесния имот на ищеца е възстановено по силата на решението, с което извършената от него сделка на разпореждане е обявена за недействителна. Връщането на даденото по сделката е било дължимо от ответника, считано от 8.ІІІ.2011г., с влизане в сила на решението, прогласяващо недействителността й и се следва на отпаднало основание. Считано от тази дата до датата на предявяване на иска, при доказано осъществявана от него фактическа власт върху имота, същият има качеството на държател, ползващ се без основание от имота, доказано принадлежащ към масата на несъстоятелността на ищеца, негов предходен собственик. За този период, ползвайки се без основание от имота, при дължимо връщане на последния в масата на несъстоятелността, на осн.чл.59 ЗЗД ответникът ангажира на ищеца обезщетение за ползите, от които го е лишил. Същите, съгласно утвърдената практика са изчислими на база следващата се за ползването на имота наемна цена.

По делото бе назначена съдебно-оценъчна експертиза, която съответно на претендираните от страните методи за оценяване и съобразявайки доказателствата, досежно разположението, състоянието и предназначението на процесния имот, дава заключение за следващата се за ползването му в годините от 2008г. до 2011г. наемна цена във варианти. Заключението бе прието от съда като компетентно и относимо към останалия док.материал. Като обективна и съответна на становищата на страните, съдът възприе наемната цена, определена за ползването на имота по допълнителното заключение, основало се на трите препоръчителни от Камарата на независимите оценители оценъчни метода. В приетият от съда вариант, наемната цена за целия претендиран по иска период е изчислена в размера на 28 704,00лв. Само за 2011г. , месечният наем за ползването на този имот се определя от вещото лице в размера на 699,00лв. Което за периода от 8.ІІІ.2011г.- 9.VІ.2011г. доказва дължимото се на осн. чл.59 ЗЗД обезщетение в размера на 2 097,00лв. До този размер и на посоченото основание искът се явява доказан.

Като относително недействителен, сключеният на 24.ІІ.2004 г. между страните договор за покупко-продажба на процесния недвижим имот, поражда за страните целените със сключването му последици, но няма действие спрямо определен кръг от лица - кредиторите на несъстоятелността. Което от правна страна сочи на неоснователност на иска, предявен на посоченото основание за дължимо от ответника обезщетение за ползването на имота в период, предхождащ обявяването на сключената между него и ищеца сделка за нищожна. Поради което, до първоначалният му размер и за периода от 24.ІІ.2004г. до 8.ІІІ.2011г., искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

Искът по чл. 59 ЗЗД дава защита на собственика срещу ползващия вещта без правно основание, затова, че с ползването й той неоснователно се обогатява за сметка на обедняването на собственика, който би могъл да извлича ползи от вещта било лично, било като я отдава под наем

За успешното провеждане на исковата защита по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, при условията на пълно главно доказване ищецът дължи да установи, че е собственик на имота; да докаже, че е бил лишен неоснователно от възможността да се полза от имота; да докаже периода и размера на обезщетението за ползите, от които ответникът го е лишил, ползвайки се без основание от принадлежащия към масата на несъстоятелността му имот. но и твърдението, че за претендирания по иска период от време ответникът е ползвал фактически имота без правно основание, както и размера на вредата, равняваща се на спестения пазарен наем .

В тази връзка се следва обсъждането на приложената като доказателство на л.12 от делото Нотариална покана рег.№2907/28.ІV.2011г. по описа на нотариус с рег.№140 и р-н на действие при СРС. С депозирането й, противно на съдържимото се в нея, ищецът твърди доказване на периода и размера на обезщетението за ползите, от които ответникът го е лишил, ползвайки се без основание от принадлежащия към масата на несъстоятелността му имот. Поканата е адресирана от ищеца до ответника. Получаването й и обстоятелствата по редовното й връчване, не се оспорват от ответника в предоставените му за това срокове.

От съдържанието на поканата е видно, че с нея ищецът е предоставил на ответното дружество възможност да предаде доброволно владението на процесния имот в срок до 26.V.2011г. При нежелание на ответника да предаде владението на имота, при условията на чл.228 ЗЗД ищецът е определил месечен наем за ползването му, дължим в размера на 3 000,00лв. на всяко пето число на текущия месец , считано от 1.VІ.2011г. При забава на дължимата наемна цена за повече от десет дни е предвидил неустойка в размер на 10% от наемната цена, както и дължима се по общия ред законна лихва за забава. С частта, изискваща плащането на наем за ползването на имота и обвързваща ответника с последиците, предвидени в разпоредбата на чл.82 и сл. ЗЗД, ищецът е поставил ултимативно и едностранно условия за установими занапред отношения по наемен договор. Т.е., с отправената от ищеца покана от ответника се изисква не дължимо се за неоснователното ползване на имота обезщетение, а обвързването му с последици, които са в рамките на предвидената в ЗЗД договорна свобода. Дадената в поканата формулировка досежно дължим от ответника наем за ползването на имота и за следващите се в негова тежест последици при забава и неизпълнение, е в рамките на договорната свобода, предполагаща по правилото на чл.8 и сл. от ЗЗД взаимно и насрещно постигнато между страните съгласие за условията по един наемен договор. Каквото безспорно, предвид обективираното от него поведение, ответникът не е давал. Волеизявеното от ищеца не съдържа срок за приемане на предложените от него условия за наемането на имота и не може да бъде възприето като предложение за сключване на наемен договор.

В полза на ищеца се следва присъждане на разноски, доказано направени в хода на делото в общ размер на 2700,00лв. и дължими съответно на уважената част от исковете му в размера на 1714,00лв. Следва да се отбележи, че противно на правната природа на искането за разноски върху същите се претендира присъждане и на законна лихва. Върху отхвърлената част на иска по чл.59 ЗЗД, при хипотезата на чл. 649, ал.2 ТЗищецът дължи в полза на РОС държавна такса в размер на 4236,12лв.

Ответникът следва да заплати в полза на РОС и дължимата се върху уважените искове държавна такса. В полза на ответника се следват й разноски, доказано направени в хода на делото в общ размер на 9800,00лв. и дължими му се от ищеца, съответно на отхвърлената част на предявените срещу него искове в размер на 3 584,00лв.

След прихващане на разноските, насрещно дължими се между страните до размера на по малката от двете суми, заплащане на такива до размера на 1 870,00лв. се следват от ищеца в полза на ответника.

Събирането на дължимите се от ищеца такси и разноски върху отхвърлената част от исковете се следва за сметка на масата на несъстоятелността му.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА “Т.”ЕАД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***, на осн чл.108ЗС ДА ОТСТЪПИ СОБСТВЕНОСТТА И ПРЕДАДЕ на “Ф. М.”ЕООД/н/,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Разград, ВЛАДЕНИЕТО върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, състоящ се от 5 670кв.м. дворно място и построените в него два склада, четири гаража, автокантар и навес, за който имот по действащия ПУП на гр. Разград, в местност “Западна промишлена зона” е явява отреден пл. сн. №50, при граници по скица: изток-автобаза на БКС; запад – път; север-“С. Р.”ЕООД; юг –държавен имот и поща, с идентификатор 61710.501.50 и данъчна оценка в размер на 181 496,00лв.

ОСЪЖДА “Т.”ЕАД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***, ДА ЗАПЛАТИ по бюджетна сметка на РОС държавна такса в размер на 1814,96лв.,представляващи 4% върху ¼ от данъчната оценка на имота.

ОСЪЖДА “Т.”ЕАД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. София, ***, на осн.чл.59 ЗЗД ДА ЗАПЛАТИ на “Ф. М.”ЕООД/н/,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. Разград, сумата от 2097,00лв.(две хиляди деветдесет и седем лева), в обезщетение за неоснователно ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61710.501.50, състоящ се от 5 670кв.м. дворно място и построените в него два склада, четири гаража, автокантар и навес, за който имот по действащия ПУП на гр. Разград, в местност “Западна промишлена зона” е явява отреден пл. сн. №50, при граници по скица: изток-автобаза на БКС; запад – път; север-“С. Р.”ЕООД; юг –държавен имот и поща, в периода от 8.ІІІ.2011г. до 9.VІ.2011г., дължима ведно със законна лихва, считано от датата на иска-9.VІ.2011г. до окончателното й изпащане.

ОСЪЖДА “Т.”ЕАД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр. София, ***, ДА ЗАПЛАТИ по бюджетна сметка на РОС държавна такса в размер на 83,88лв., представляващи 4% върху уважения размер на предявения на осн.чл.59 ЗЗД иск.

ОТХВЪРЛЯ иска на “Ф. М.”ЕООД/н/,***, гр. Разград, предявен против „Т.”ЕАД,***, гр. София за дължимо му се на осн. чл.59 ЗЗД обезщетение за неоснователно ползване на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 61710.501.50, състоящ се от 5 670кв.м. дворно място и построените в него два склада, четири гаража, автокантар и навес, за който имот по действащия ПУП на гр. Разград, в местност “Западна промишлена зона” е явява отреден пл. сн. №50, при граници по скица: изток-автобаза на БКС; запад – път; север-“С. Р.”ЕООД; юг –държавен имот и поща, като неоснователен и недоказан за разликата до първоначалният му размер от 108 000,00лв. и за периода от 24.ІІ.2004г. до 8.ІІІ.2011г.

Осъжда “Ф. М.”ЕООД/н/,***, гр. Разград да заплати по бюджетна см/ка на РОС ДЪРЖАВНА ТАКСА в размер на 4236,12лв., представляващи 4% върху отхвърлената част на иска по чл.59 ЗЗД и подлежаща на събиране от масата на несъстоятелността му.

Осъжда „Т.”ЕАД,***, гр. София да заплати на “Ф. М.”ЕООД/н/,***, Разград, разноски в размер на 1 714,00лв.,съответни на уважените искове .

Осъжда “Ф. М.”ЕООД/н/,***, Разград да заплати на „Т.”ЕАД,***, гр. София разноски в размер на 3 584,00лв., съответни на неуважената част от исковете.

Допуска прихващане на разноските, дължими от “Ф. М.”ЕООД/н/,***, Разград на „Т.”ЕАД,***, гр. София в размер на 3 584,00лв. с насрещно дължимите му се от последното разноски в размер на 1 714,00лв. до размера на по малката от двете суми, като “Ф. М.”ЕООД/н/,***, Разград остава да дължи на „Т.”ЕАД,*** разноски в размера на 1 870,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от датата на съобщаването му на страните.

Съдия: