РЕШЕНИЕ

Разград

27 .ХІІ.2012г.

40

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

12.ХІ.

2012

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В ПУБЛИЧНО заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Н. Р.

СЕКРЕТАР:

2012

№ 42

търговско

като разгледа докладваното от съдия ЙОНЧЕВА

дело по описа му за година

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл.422 във вр. с чл.415 ГПК

Делото е образувано по молба на „ФАРМА-ТИЙМ”ЕООД, ЕИК 103929502, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. Разград, ж.к.”Орел”,бл.5, вх.Г, ап.14, входирана в регистратурата на РРС на 1.ІІІ.2012г. под №2161 и с вл. в сила на 30.ІІІ.2012г. Определение №546/9.ІІ.2012г. по гр.д.№312/2012г. по описа на РРС, изпратена по подсъдност на РОС, като родово компетентен с разглеждането й по същество.

С молбата си, при заявени по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК предпоставки, „ФАРМА-ТИЙМ”ЕООД, ЕИК 103929502 предявява против „КОЛЕВИ”ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”28-анури”№54 , иск за установяване на вземане в размера на 45 591,18лв., за което в производството по ч.гр.д.№2268/2011г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, в полза на ищеца в качеството му на кредитор и срещу ответника , в качеството му на длъжник е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, както следва: за дължимо по търговска сделка(договор за спогодба ) вземане в размер на 44 654,83лв., ведно със законна лихва, считано от 1.ХІІ.2011г. и за 936,35лв. разноски в заповедното производство.

В законоустановения и предоставен му от съда на осн.чл.367 ГПК срок, ответникът депозира отговор вх.№1664/3.V.2012г., с който признава допустимост и оспорва основателност на иска, твърдейки недължимост на вземането поради качеството си на изправна страна в установените с ищеца търговски взаимоотношения. Твърди подписване на извънсъдебна спогодба във връзка с уреждане на задълженията му по предходни на подписването й договори за доставка на месо. Твърди погасяване на задълженията си по договора за спогодба с извършените преди това по договорите за доставка на месо плащания. Претендира присъждане на направени по делото разноски.

С допълнителна искова молба, депозирана в отговор на отговора на ответното дружество, ищецът оспорва относимост на твърдените от последното плащания към поетите по договора за извънсъдебна спогодба задължения. Поддържа иска на предявеното основание и размер. Претендира присъждане на разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, сочат предпоставките на установителния иск по чл.422 ГПК –да се приеме за установено по отношение на ответника съществуване на вземане, за което ищецът се е снабдил срещу него със заповед за незабавно изпълнение и с изпълнителен лист. Искът, като такъв по чл.422 ГПК, се явява допустимо предявен от заявителя и срещу длъжника в заповедното производство в сроковете на чл.415ГПК, при надлежно оспорено по реда на чл.414 ГПК вземане, за което срещу ответника е издадена заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, поето по сключен с ищеца договор. Предпоставките за допустимост на предявения на посоченото основание иск се доказват от преписката по ч.гр.д.№2268/2011г. по описа на РРС.

Ч.гр.д.№2268/2011г. е образувано по описа на РРС въз основа на заявление вх.№10947/1.ХІІ.2011г., подадено от „ФАРМА-ТИЙМ”ЕООД, ЕИК 103929502 по реда на чл.417, ал.1, т.3, предл.ІІГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изп. лист срещу „КОЛЕВИ”ООД,ЕИК ******** за вземане в размер на 46 916,88лв., от които 44 654,83лв. главница, основана на приложени към заявлението документ -„договор за извънсъдебна спогодба”, сключен между страните на 19.ХІ.2010г. и носещ нот.заверка рег.№8371/19.ХІ.2010г. на нотариус Р.Иванова, с рег.№378 и р-н на действие при РРС.

При доказана формална редовност на документа, удостоверяващ размера и изискуемостта на претендираното по реда на чл.417ГПК вземане, сезираният със заповедното производство съд е разпоредил срещу ответника издаването на Заповед за незабавно изпълнение №4005/8.ХІІ.2011г. за дължимо в полза на ищеца изпълнение на поето по договора парично задължение в размера на 44 654,83лв. и за разноски в размера на 936,35лв. Като необосновано с прилагане на документ по см. на чл.417 ГПК, заявлението на ФАРМА-ТИЙМ”ЕООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение на претендираното в обезщетение за забава на главницата вземане от 2 162,05лв., с вл. в сила на 19.ХІІ.2011г. Разпореждане №4005/8.ХІ.2011г. по ч.гр.д.№2268/2011г. на РРС е оставено без уважение.

Преписът от издадената срещу него заповед за незабавно изпълнение е бил надлежно връчен на длъжника в заповедното производство на 21.І.2012г.(вж. приложено на л.27 Писмо изх.№966/1.ІІ.2012г. ) . В срока и по реда на чл.414 ГПК на 23.І.2012г. в качеството си на длъжник в заповедното производство, ответното „КОЛЕВИ”ООД депозира в регистратурата на заповедния съд възражение за недължимост на вземането по издадената срещу него Заповед за незабавно изпълнение. За постъпилото възражение и за дължимото се в отговор на същото предявяване на иск за установяване съществуването на вземането, ищецът е бил надлежно уведомен на 22.ІІ.2012г. Молбата, сезираща съда с иска за установяване на оспореното по реда на чл.414 ГПК вземане е депозирана от ищеца в регистратурата на РРС на 1.ІІІ.2012. Т.е., в рамките на предвидения за това едномесечен срок, изтичащ в конкретния случай на 22.ІІІ.2012г. Претендираното по установителния иск вземане е в размера на заявеното, респ. уваженото такова в производството по чл. 417ГПК, от което следва извод за допустимост на иска.

Основателността на претендираното по иска вземане, ищецът обосновава с приложения като доказателство договор за извънсъдебна спогодба от 19.ХІ.2010г. Ответникът признава наличие на установени с ищеца, във времето преди подписване на споразумението, отношения по търговска продажба, по силата на които се е задължил към него със заплащане цената на реално доставени му количества трупно месо и живи прасета. В подкрепа на това си твърдение депозира като доказателства фактури с №№7773/28.ХІІ.2009г., 7307/28.Х.2009г., 7195/14.Х.2009г., 7004/19.ІХ.2009г., 6479/23.VІІ.2009г. и 6284/30.VІ.2009г. Твърди, че задълженията по цитираните фактури са погасени изцяло и че към датата на подписване на процесния договор за извънсъдебна спогодба в счетоводството му по партида на ищеца не съществуват неуредени търговски взаимоотношения. В тази връзка твърди недължимост на обективираното в споразумението вземане, поради погасяване на същото преди датата на подписването му.

Ищецът оспорва относимост на дължимото, респ. престираното от ответника по представените от последния фактури към договорно поетото с процесната спогодба парично задължение. От съдържанието на спогодбата се следва за установено, че размерът на поетото с подписването й от ответника парично задължение в размера на 49 346,80лв. се явява формирано от размера на незаплатена от него цена за доставени му от ищеца трупно месо и живи прасета във време, предхождащо датата на подписването й. Т.е., с подписването на договора от 19.ХІ.2010г. страните са се съгласили задълженията на ответника от такива по договор за търговска продажба да се трансформират като дължими по договор за спогодба в шестмесечен срок от датата на подписването й.

По делото бяха назначени и изслушани еднолична и тройна съдебно счетоводни експертизи. В заключение, след проверка по счетоводствата на страните едноличната експертиза установява, че търговските взаимоотношения между страните датират от 2008г. Размерът на фактурираните доставки за 2008г. е 38 103,62лв. За 2009г. фактурираните доставки, в това число и по процесните фактури, възлизат на 94 758,89лв. Фактурираните доставки, в това число и по процесните фактури, са осчетоводени при ответника като задължение и плащане по см/ка 401 „Доставчици”. Същите, съгласно издадени от ищеца касови бележки по ЕКАПФ,при ответника са осчетоводени като изплатени в брой и в пълен размер. В резултат, салдото на ответника по см/ка 401 е занулено и при извършената от него проверка, вещото лице установява, че ответникът няма непогасени задължения към ищеца. В заключение едноличната експертиза констатира, че задълженията по процесните фактури нямат отношение към вземането по процесния договор за спогодба , тъй като съгласно издадените от ищеца касови бележки, към датата на подписването му -19.ХІ.2010г. същите са били погасени от ответника изцяло и в брой.

Вземането, основано на процесния договор в размер на 49 346,80лв., се явява осчетоводено по см/ка 444”Вземания по съдебни спорове” единствено при ищеца. При извършената в счетоводството на ищеца проверка, вещото лице не установява наличие на фактури или други първични счетоводни документи, обосноваващи размера, произхода и изискуемостта на процесното вземане. Същата сума е прехвърлена по партидата на ответника от партидата на едноличния собственик на капитала на ищцовото дружество- Д. П. Прехвърлянето на вземането в задължение на ответника е извършено през м.ХІ.2010г. с Мемориален ордер №1(вж.л.л.53-60) на основание „договор от 19.ХІ.2010г.” и „обяснения” на едноличния собственик на капитала, изискани му във връзка с предприетата в края на 2009г. промяна в счетоводството на ищцовото дружество. В обясненията си, приложени към експертното заключение и приети като доказателство по делото, пред новото счетоводство на дружеството, в качеството си на негов управител и едноличен собственик на капитала, Д. П. е обосновала вземането по „договора за извънсъдебна спогодба” като формирано от цена, дължима се от ответника за доставени му през 2009г. количества трупно месо и живи прасета. В обясненията си управителят на дружеството е посочил, че доставките са били фактурирани при постигната договорка за заплащането им в брой, удостоверено от ищцовото дружество с издаване касови бележки. Тъй като ответникът бавел плащанията, това наложило управителя с лични средства да покрие стойността на продажбите по вече издадените касови бележки.

Тройната ССЕ констатира, че към 31.ХІІ.2009г. в счетоводствата и на двете страни стойността на извършените от ищеца доставки е равна на извършените от ответника плащания. Счетоводните салда и при двете страни са нулеви. В заключение експертите приемат, че към 31.ХІІ.2009г. ответникът е погасил изцяло задълженията си по процесните фактури, поради което последните нямат отношение и не обосновават произхода на вземането по сключения с ищеца договор от 19.ХІ.2010г. Като непогасено и то при липса на обосноваваща го първична счетоводна документация, вземането по договора се явява осчетоводено единствено при ищеца.

Досежно дадената в констативно-съобазителната му част характеристика на процесния договор, заключението на тройната СЧЕ се явява подписано с особено мнение от страна на експерта Я.К.. При пълно съгласие на същия с крайния извод за счетоводна необоснованост, респ. недължимост на процесното вземане от страна на ответника към ищеца, в.л. Я.К. застъпва становището, че процесният договор притежава характеристиките на първичен счетоводен документ.

Изхождайки от съдържанието му, експертите Д. и Д. квалифицират процесния договор като вторичен счетоводен документ. Аргументират това си становище с липсата на клауза за насрещно дължими се по договора престации и с факта, че същият е позован на предходно установени между страните търговски взаимоотношения. Както бе посочено и по горе, между експертите не съществува разногласие относно релевантната за изхода на делото липса на счетоводни документи и операции, насрещно обосноваващи основанието, размера и изискуемостта на процесното вземане. Като такова то е осчетоводено само при ищеца и единствено на основание процесния договор. В счетоводството на ответника, за периода от м.ХІІ.2009г. до 19.ХІ.2010г. няма данни за извършвани му от ищцовото дружество доставки. За извършени такива няма отразявания и в счетоводството на ищеца.

Като относими помежду си и с останалите доказателства по делото, заключенията бяха приети от страните и съда.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът прие: Предявен на осн.чл.422 ГПК ИСКЪТ за установяване съществуването на вземане в размера на 44 654,83лв., за което в производството по ч.гр.д.№2268/2011г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, в полза на ищеца в качеството му на кредитор и срещу ответника , в качеството му на парично задължил се по търговска сделка(договор за спогодба) длъжник, е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, Е НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. Заявените в обстоятелствената част на молбата факти, очертават търсената с иска защита като такава по чл.422ГПК във вр. с чл.365ЗЗД. По делото е безспорно установено, че със сключеният на 19.ХІ.2010г. договор страните по делото са преуредили отношенията си по договор за търговска продажба с доставчик ищеца и купувач-ответното дружество като такива по договор за спогодба. Спорът между страните е концентриран върху това, дали вземането на ищеца към ответника по договора за търговска продажба е съществувало към момента на сключването на договора за спогодба. В тази насока, съдът приема следното: Преди сключването на договора от 19.ХІ.2010г., между страните са налице трайни търговски отношения, въз основа на които само за периода от 30.VІ.-28.ХІІ.2009г. ищецът е доставил на ответника живо и трупно месо на обща стойност от 94 758,89лв. По делото е безспорно установено, а и не се спори между страните, че към 31.ХІІ.2009г., относимо към датата на последната от доказано извършените от ищеца доставки, ответникът е престирал изцяло и в брой дължимата се за тях цена.

В договора за спогодба, сключен между страните на 19.ХІ.2010г. и приложен в заповедното производство като документ, обосноваващ по см. на чл.417, ал.1, т.3, предл.ІІ ГПК дължимостта на процесното вземане, сумата от 44 654,83лв. се сочи като цена на доставени от ищеца количества живо и трупно месо. След 28.ХІІ.2009г. нито в счетоводството на ищеца, нито в счетоводството на ответника е извършено отразяване на доставки на посочената стойност. Константно е разбирането, че под доставка на стоки, като основна законова хипотеза, следва да се разбира прехвърлянето на право на собственост върху тях срещу насрещно дължима се цена.

Самото съдържание на процесния договор, предвид процесуално заявеното от страните поведение, вменява в тежест на ищеца доказването на процесното вземане като такова с произход от търговска продажба, предхождаща трансформирането му като такова по договора за спогодба от 19.ХІ.2010г. Единствените доказателства, установяващи еквивалентност на насрещни престации са депозираните от ответника фактури, за които страните не твърдят, а ССЕ установяват неотносимост към преуредените със спогодбата отношения.

В съвкупността си доказателствата по делото дават основание на съда да приеме от правна страна, че по см. на чл.6 и сл. ЗСч процесният договор за спогодба не притежава характеристиките на първичен счетоводен документ. Същият не е носител на информация за първоначално регистрирана стопанска операция, липсва родово и индивидуално определяне на предмета на стопанската операция; при доказано липсваща информация относно предмета на насрещно дължимата се срещу процесното вземане престация, липсват документи, от които по см. на чл.7, ал.3 ЗСч да следва извод за документална обоснованост на договора за спогодба;

Съдът намира, че по делото не са налице доказателства за реално осъществени по договора за спогодба стопански операции, от което да следва извод за съществуване на претендираното по реда на чл.422 ГПК и срещу ответника вземане. Последното не се твърди като дължимо на друго основание. В случая предмет на претендираните доставки са родовоопределени вещи, като собствеността върху тях (реализацията на стопанска операция) се прехвърля с индивидуализацията им - чрез определянето на конкретната стока по съгласие между страните или чрез предаването и –чл.24 ЗЗД. Липсват и първични счетоводни документи, удостоверяващи предаване на стока, обосноваващо насрещно дължимо се от ответника заплащане на цена в размера на процесното вземане. Досежно редовно осчетоводените и документално обосновани търговски взаимоотношения между страните, по делото се установява изправност на ответника и неотносимост към сключения на 19.ХІ.2010г. договор за спогодба.

Отхвърлянето на иска за установяване на вземането по заявената на осн. чл.417 ГПК главница, рефлектира и върху отговорността за направените в заповедното производство разноски.

С исковата молба по чл.415, ал.1ГПК, респ. по чл.422, ал.1 ГПК, кредиторът предявява иск за установяване съществуването на вземането си, предмет на оспорената заповед за изпълнение, към момента на подаване на заявлението, което вземане включва главниците и акцесорните вземания за обезщетения и лихви. Законните последици от уваженото заявление - начислени законни лихви след депозирането му и присъдените разноски в заповедното производство не са част от вземането и принудително изпълнение за същите може да се осъществи само при уважен установителен иск с влязло в сила съдебно решение и въз основа на издадената заповед за изпълнение. По изложените съображения, самостоятелно предявеният установителен иск за разноските в заповедното производство следва се отхвърли като неоснователен.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН ИСКА, ПРЕДЯВЕН ОТ „ФАРМА-ТИЙМ”ЕООД, ЕИК ********* , със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. Разград, ж.к.”Орел”,бл.5, вх.Г, ап.14 ПРОТИВ „КОЛЕВИ”ООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Разград, ул.”28-анури”№54 , ЗА УСТАНОВЯВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ в размера на 44 654,83лв.(четиридесет и четири хиляди шестстотин петдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки), за което в производството по ч.гр.д.№2268/2011г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, в полза на ищеца в качеството му на кредитор и срещу ответника , в качеството му на парично задължил се по търговска сделка(договор за спогодба) длъжник, е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №4005/8.ХІІ.2011г. и изпълнителен лист и за вземане в размер на 936,35лв., представляващи разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№2268/2011г. по описа на РРС.

Осъжда „ФАРМА-ТИЙМ”ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „КОЛЕВИ”ООД,ЕИК ******** разноски по делото в размер на 1 660,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Председател:

НР