РЕШЕНИЕ
Разград
23 4.VІІІ.2014г.
Номер Град
Разградски окръжен
В ИМЕТО НА НАРОДА
съд
20.V. 2014
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В публично заседание в следния състав:
Председател
Д.Г.
Секретар
№ 71 2012 търговско
като разгледа докладваното от съдия Йончева
дело по
описа за година.
За да се
произнесе, съобрази следното:
Производство
по реда на чл.365 и сл.ГПК.
Предявен е иск по чл. 646, ал.2,
т. 4 ТЗ(отм.) във вр. с §15 т ДР за ЗИДТЗ(ДВ р.20/2013г.)
Делото е образувано по молба вх.№2363, депозирана регистратурата на РОС на 20.VІ.2012г от Б.И.Ч., в качеството
му на процесуален субституент и синдик на обявеното в свръхзадълженост “ ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД против
“ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление по
търговска регистрация в с.Ясеновец, Разградска обл.
и срещу М.Н.И.
и М.И.И., с която на чл.646, ал.2, т.4ТЗ , в редакцията й до м.ІІІ.2013г. С
молбата сезира съда с иск за
обявяване нищожността на възмездна сделка на разпореждане, с
принадлежащ към масата на
несъстоятелността му недвижим имот, сключена с нот. акт №186/4.VІ.2009г. по
нот.д. №166 по
описа на нотариус с рег.№543 и р-н на действие при РС
Севлиево между праводателя на ищеца “СЕНСО
СТРОЙ” ЕООД/продавач / и М.Н.И./купувач/ в т.нар. „подозрителен период”, при
която даденото от длъжника надвишава значително полученото от него по сделка.
Като
основание за нищожност на сделката се сочи обстоятелството, че продажбата на имота
е извършена по данъчната му оценка (общо в размера на 2 296,80лв.) и
значително под пазарната му такава. Твърди се, че
като извършена в подозрителен период, в рамките на който попада началната дата
на неплатежоспособност/свръхзадълженост на ответното дружество, и на цена
значително, под действителната пазарна такава за имота, сделката е увредила
масата на несъстоятелността.
Изложените в обстоятелствената част на
исковата молба факти, сочат предпоставките на иска по §15 от ДР на ЗИДТЗ(ДВ
бр.20/2013г.) във вр. с чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, в редакцията му до
м.ІІІ.2013г. - за установяване по
отношение на кредиторите по несъстоятелността нищожността на възмездна сделка с
принадлежащи към масата на несъстоятелността имуществени права, при която
даденото значително надхвърля по стойност полученото.
В условията на обективно и кумулативно
съединяване, позовавайки се разпоредбата на чл.537, ал.2 ГПК ищецът сезира съда и с
искане за отмяна на нот. акт №186/4.VІ.2009г. по нот.д.
№166 по описа на нотариус с рег.№543 и
р-н на действие при РС Севлиево, обективиращ сключената между ответниците и
атакувана по реда на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ сделка.
В допълнително депозираната в срока на
чл.372ГПК искова молба поддържа исковете на предявеното основание.
Редовно призован, ищецът не се
явява в насроченото по делото с.з. Чрез процесуално представляващата го по
пълномощие –адв.Цанкова, ангажира
становище в подкрепа на допустимостта и основателността на исковете. Претендира
присъждане на направени по делото
разноски.
В молбата си, ищецът очертава като към предмета на търсената по чл. 646, ал.2,
т.4 ТЗ(отм.) защита, следната фактическа
обстановка:
- Открито производство по
несъстоятелност на “ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД, ЕИК*** с вл. в сила
на 1.VІІ.2011г. Р.№12/17.VІ.2011г. по т.д.№17/2011г. по описа на РОС с
начална дата на свръхзадълженост – 6.ХІ.2008г.
- Извършена възмездна сделка с
имущество от масата на несъстоятелността след определената начална дата на
неплатежоспособност, при неравностойност на престациите-даденото от
несъстоятелния длъжник по сделката значително надхвърля полученото от него по
същата;
Като ответна по делото страна, в
условията на задължително необходимо другарство, са конституирани страните по
атакуваната сделка, съответно обявеното в несъстоятелност “ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД, ЕИК*** катко
продавач по същата и М.Н.И., купувач. В условията на задължително необходимо
другарство като съответна страна е конституирана и М.И.И., съпруга
на купувача. Сделката е възмездна, сключена по време на брака им, което за допустимост на производството налага конституирането й като задължително необходим
другар поради
придобиването на процесния имот в режим на СИО.
По реда и в сроковете на чл.367 и сл.
ГПК, чрез назначеният му по реда на чл.29,ал.4 ГПК особен представител-адв. Н.В., ответното
“ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД е подало писмен
отговор, с който признава извършеното действие на разпореждане като възмездно и
след датата на неплатежоспособността му. Досежно твърдяната нееквивалентност на
сделката, предоставя на съда. В този смисъл
заявява становище и в провелото се по същество на спора с.з.
По реда и в срока на чл. 367 ГПК, чрез
повереник адв. Б. ответниците
М. и М. И. депозират
писмен отговор, с който оспорват предявения срещу тях иск като недопустим и неоснователен.
Позовавайки се на сроковете,
предвидени в чл.649 ТЗ, в редакцията му
до м.ІІІ.2013г., твърдят недопустимост на предявения срещу тях иск, тъй като от
датата на обявяване на продавача по сделката в несъстоятелност до датата на
предявяване на иска е изтекъл срок над
една година. Оспорват основателност на
предявения срещу тях иск. Оспорват твърдяната от ищеца неравностойност на насрещно дължимите и реализирани по договора
престации. Признават възмездно придобиване
на имота по време на брака си; не оспорват истинност и относимост на приложените към исковата молба доказателства. Не предявяват насрещен иск или възражения,
чието разрешаване се следва с дължимото по същество на спора решение; не правят искане за привличане на трето, подпомагащо ги в производството лице.
Не представят писмени доказателства.
В предоставения им по реда на чл.373
ГПК срок, при надлежно връчен им препис от допълнителната искова молба, не
ангажират допълнително писмено становище. Претендира
присъждане на направени по делото разноски. При редовност в призоваването , не
се явяват в насроченото по същество на иска съдебно заседание.
Относимо
на активно заявеното от страните процесуално поведение, съдът приема за
безспорен и ненуждаещ се от друго доказване: 1/Фактът на Обявяването на
ответното “ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД в
несъстоятелност с вл. в сила на 1.VІІ.2011г. Решение №12/17.VІ.2011г. по т.д.№17/2011г. по описа на РОС; 2/Началната
дата на изпадането му в свръх задлъжнялост – 6.ХІ.2008г., обявена с вл.в сила
на 1.VІІ.2011г. Решение №12/17.VІ.2011г. по т.д.№17/2011г. на РОС; Молбата за
поставянето на “ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД в
производство по несъстоятелност е подадена от кредитор „КАРТЕКС
–П”АД,ЕИК175260739,гр.София на 4.ІІ.2011г. Извършена
справка по партида на длъжника в ТР установява, че решението за откриване на
производството по обявяването му в несъстоятелност е вписано на 20.VІІ.2011г.
На съда е служебно известно, че с
протоколно решение от провело се на 17.VІ.2009г. извънредно събрание на
„СЕНСО СТРОЙ”ЕООД за съдружник на същото е прието лицето Мюсреф Ахмедов. В изпълнение на взетите на това събрание
решения, едноличният собственик на
капитала-Живко Пенчев продава дяловете си на новоприетия съдружник. Извършена е
пререгистрация на дружеството с вписване на Мюсреф Ебазеров Ахмедов като
едноличен собственик на капитала. Съгласно вписаните обстоятелства, същото се
легитимира като „ЯСЕН – СТРОЙ”ЕООД със
седалище и адрес на управление в с. Ясеновец, Разградска обл.,
ул.”Хр.Ботев”№6. Последното е вписано в
ТР с ЕИК 147136264 като правоприемник на
„СЕНСО СТРОЙ” ООД, гр. Бургас на 18.VІ.
2009г. (справка ТР).
Въз основа на изложеното дотук, съдът приема за безспорно установена
правосубектността на ответното „ЯСЕН – СТРОЙ”ЕООД на
регистрирало се по ТЗ ЮЛ. В
съвкупността си доказателствата сочат ответника „ЯСЕН – СТРОЙ”ЕООД като титуляр на активите и пасивите на преобразувалото се в него „СЕНСО СТРОЙ” ООД, гр. Бургас . От което и по правилата на
чл. 130 ТЗ и чл. 261(3)ТЗ се следва извод за солидарно ангажиране на
отговорността му за задълженията, които към датата на вписването му са съществували като права, задължения и
отговорности в патримониума на преобразувалото се в него „СЕНСО СТРОЙ”,ЕООД гр. Бургас.
В съвкупността си, относимо към доводите на страните, доказателствата
дават основание на съда да приеме за установено следната фактическа обстановка:
На 4.VІ.2009г., непосредствено
преди взимане на решението(17.VІ.2009г.) за преобразуването му в ответното „ЯСЕН
СТРОЙ” със седалище с.Ясеновец, „СЕНСО СТРОЙ”ЕООД със седалище гр.Бургас
предприема действия на разпореждане с процесния имот.
По силата на сделка, възмездно сключена с приложения
като доказателство н.а. №148/15.V.2007г.
по нот.д.№266/2007г. по
описа на нотариус Н.Косева, с рег.№298 и р-н на действие при Севлиевски РС,
считано към 4.VІ.2009г. „СЕНСО
СТРОЙ”ЕООД, гр. Бургас легитимира право на собственост върху следния недвижим имот:УПИ ІІ-88 в кв.24
по плана на с.Ловнидол, общ.Севлиево, Габровска обл., незастроен с обща площ от
1 160кв.м., при граници: улица, имот на Г.Ганчев, имот на М.Данчев и имот
на М.Минков. Съгласно отразеното в нот- акт, имотът е придобит срещу платена
цена в размер на 1 700,00лв.
С договор,
сключен с приложения на л.13 Нот.акт №186/4.VІ.2009г.
по нот.д.№166/2009г.по описа на нотариус П.Димитров, с рег.№543 и р-н на
действие при Районен съд Севлиево, „СЕНСО СТРОЙ”ЕООД продава така описания
недвижим имот на ответниците М. и М. И.. Срещу придобитото право на собственост,
вписаният като купувач по сделката М.И.
е
заплатил на датата на сключване на
договора цена в размер на 2 300,00лв.
В нот.акт №186/2009г., отразяващ сключването на процесния
договор за покупко-продажба е посочено, че към датата на сделката данъчната
оценка на имота е възлизала на
2 296,80лв. на 18 405,50лв.
Във
връзка с повдигнатия между страните спор, досежно равностойността на
престациите по атакувания договор, по делото бе назначена еднолична съдебно-техническа
експертиза, изготвена от инж.Босев,
лицензиран оценител на недв. имоти.
В заключение(л.144 и сл.), при съобразяване на
доказателствата по делото и след проверка на място, след прилагане на „сравнителен”
метод за оценка на имота, относимо към датата
на сделката , вещото лице установява: Считано към датата на сдеката-4.VІ.2009г.,
имаща релевантно за изхода на делото значение, пазарната цена на УПИІІ-88 от
кв.24 по плана на селото е възлизала на 5 800,00лв.(при
продажна такава по нот. акт в размер
на 2 300,00лв.);
При извършена в СлВп при Севлиевски РС
проверка експертът установява, че относимо
н процесната дата, праводателят на ответното ЯСЕН СТРОЙ” , с.Ясеновец е
извършило сделки на разпореждане и с други, принадлежащи към масата на несъстоятелността
му недвижими имоти местонахождение в с. Ловнидол. При оглед на место, видно и от приложения от
него снимков материал, вещото лице установява, че имотът е изоставен,
неподдържан.
Депозирано
в този смисъл, заключението бе прието от ищеца.
Съдът прие депозираното по делото заключение като компетентно, подробно
и относимо към останалите доказателства.
Съпоставими, стойностите на имота по процесния договор и по
пазарни цени, съгласно заключението на експертизата, дават разлика в пъти. При цена, реално платена за имотите към
датата на сделката в размер на 2 300,00лв., пазарната оценка на същите според СТЕ е в размера на 5 800,00лв. Т.е, реално
заплатената цена се равнява на о малко от 1/2 от действащата към процесната дата пазарна цена.
Въз основа на
така изложеното от фактическа страна, от правна съдът намира, че с процесната
сделка е осъществен фактическият състав на чл. 646, ал. 2, т. 4 ТЗ(отм.). С разпоредбата на §15 от ПЗР на ЗИДТЗ
законодателят е предвидил изключение от принципа на §14, ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ,
според което заведените искове по чл. 646, ал.2, т.4 от ТЗ
/в т.ч. този, по който е образувано настоящото производство/ продължават да се
разглеждат по същество с преценка на предпоставките по отменената редакция на
тази разпоредба. В този смисъл е следва съобразяване и на поставеното с Решение
№4/11.ІІІ.2014 по 7к.д.№1282013 на КС на РБългария(ДВ бр.27/2014).
Позовавайки се на
установеното по делото, съдът намира за неоснователно възражението за
недопустимост на иска като предявяван след изтичане на едногодишния срок, предвиден по см.
на чл.649 ТЗ, в редакцията му от 4.ІІІ.2013г. С оглед
разпоредбата на чл. 649 от ТЗ
такъв иск, свързан с производството по несъстоятелност, може да предяви
синдикът, а при неговото бездействие-всеки кредитор на несъстоятелността, в
едногодишен срок от откриване производството,
съответно от обявяване на решението по чл. 632, ал.2 от ТЗ.
Разпоредбата на чл. 646, ал. 2 ТЗ е
изменена с § 8 от ЗИДТЗ, обн. в ДВ бр. 20/28.02.2013 г. На 22.05.2013 г. КС на
Република България е образувал конституционно дело № 12/2013 г. по искане на
Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване
противоконституционност на разпоредбите на § 14, ал. 1 ПЗР на ЗИДТЗ,
обн. в ДВ бр.20/28.02.2013 г. - в частта "и
искови производства за попълване масата на несъстоятелността", § 14, ал.2 и § 15 ПЗР на ЗИДТЗ.
С посочените разпоредби е уредено действието във времето на въведените със
ЗИДТЗ законодателни изменения, в т. ч. и тези на § 8, отнасящи се до чл. 646, ал. 2 ТЗ.
Искането е допуснато до разглеждане по същество с определение от 11.06.2013 г.
С РЕШЕНИЕ № 4 ОТ 11 МАРТ
В случая е депозиран иск по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ
-за прогласяване на нищожност по отношение на кредиторите на несъстоятелността
на възмездна сделка, извършена от
длъжника след началната дата на неплатежоспособността, в т нар. подозрителен
период и при твърдяна нееквивалентност на престациите. По аргумент на §15 от Закона за изменение и
допълнение на Търговския закон /ДВ, бр. 20 от 28.02.2013 г./, предявените
по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ
искове следва да се решават по досегашния ред, тъй като исковата молба е
депозирана на 20.VІ.2012 г., а вл. в сила на 4.ІІІ.2013г. изменения не предвиждат обратно действие на новите редакции на чл. 646, ал.2, т.2
и 4 ТЗ. КС на РБ
намира, че разпоредбата на § 15 ПЗРЗИДТЗ не
противоречи на Конституцията,
защото тя запазва досегашния ред за довършване на определени заварени
производства.
По подробно
изложените съображения, съдът намира, че искът е допустимо предявен от активно легитимирано
лице(синдик), при действие на отменения чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, при неприложимост
на ограничаващия срока на предявяването
му чл.649ЗИТЗ от 4.ІІІ.2013г.
По същество на
предявения иск по чл. 646, ал.2, т.4 (отм.); от
ТЗ намира следното:
За да бъде основателен иск,с който се
атакува сделка по реда на чл. 646, ал.2, т.4 (отм.) от ТЗ следва да бъде установено по
категоричен начин наличието на изрично посочените в закона предпоставки -
сделката да е възмездна, да има за предмет имуществено право от масата по
несъстоятелността, да е извършена от неплатежоспособния длъжник след началната
дата на неплатежоспособността и даденото по нея да надхвърля значително по
стойност полученото.
Със сключването на процесната сделка несъстоятелният длъжник е извършил възмездно
разпореждане с принадлежащо
към масата на несъстоятелността му имуществено право. Сделката е извършена след
началната дата на неплатежоспособност и даденото по нея от длъжника, значително
надхвърля по стойност полученото - при възприета от СТЕ пазарна оценка.
Производството по иска се явява заварено от влезлите в сила изменения на ТЗ.
Фактическият състав на чл. 646, ал.2,
т.4 ТЗ(отм.) презумира
нищожността на сделката, ако даденото по нея от несъстоятелния длъжник
ЗНАЧИТЕЛНО надхвърля по стойност полученото. В ТЗ няма законово определение или
критерий за определяне на правно значимото понятие “ЗНАЧИТЕЛНО”. В практиката
си, съдилищата приемат за такива стойностите, при които даденото в пъти
надхвърля полученото по сделката. Съдът приема за безспорно установено по
делото, че към датата на сделката, действителната пазарна цена на имота
надвишава близо два пъти стойността
на договорената и реализирана от несъстоятелния длъжник цена. За да приеме, че тази разлика е значителна
по см. на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ(отм.), съдът съобрази, че по см. на цитираната
разпоредба се презумира, както вредоносния резултат,
така и знанието за увреждане от факта на извършване на сделката в т. н. "подозрителен
период" - след
началната дата на неплатежоспособността, респективно свръхзадължеността, без да
е необходимо доказване на реално претърпяна вреда.
За да приеме, че
установената разлика в стойностите на пазарната
и реализираната по договора цена на имота, е значителна по см. на чл.646, ал.2,
т.4 ТЗ, съдът съобрази и
следното: В общите
разпоредби на ЗЗД, субсидирано
приложими и в отношенията
между търговските субекти, е даден критерий за определяне на понятието
“незначителен”, което в разпоредбата на чл.87(4) ЗЗД е предвидено като
основание да не се допуска разваляне на договор при неизпълнение на незначителна
част от задължението. В цитираната норма законодателят изрично е обусловил
незначителността на неизпълнението с оглед интереса на кредитора от същото,
като в разпоредбата на
чл.206ЗЗД е уточнил, че под
незначителност следва да се разбира неплащане на вноски, които не надвишват 1/5
част от цената на вещта. По аргумент на противното се следва, че значително е всяко неизпълнение на повече от 1/5 от дължимото по
договора. По аналогия, съдът приема, че регламента за значителност на
неизпълнението, като основание за разваляне на договорите, е приложим като
критерий за значителност на размера, установен като разлика между
действителната пазарна цена на имота и договорената, респ. реализираната за
продажбата му такава от несъстоятелния длъжник. Т.е., платената два пъти по ниска цена на имота, обективира дадената в
разпоредбата на чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ(отм.) квалификация “значително”.
По
изложените съображения, съдът приема, че искът е основателен и доказан. В
случая са налице всички елементи от фактическия състав, визиран в чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ,
поради което искът следва да бъде уважен.
1. началната дата на неплатежоспособност е 6.ХІ.2008 г., а
договорът е сключен на 4.VІ.2009 г.
2. договорът е възмезден - покупко-продажба на недвижим
имот, доказано принадлежащ към масата на несъстоятелността на обявеният в
такава длъжник.
3. даденото значително надхвърля по стойност полученото,
тъй като цената в н.а. е 2 300,00лв. , а средната пазарна стойност на процесното
право на собственост към датата на
извършеното с него действие на разпореждане е 5 800,00лв. Още повече, че
на същата дата, праводателят на несъстоятелния длъжник е извършил разпореждания
и с други свои недвижимости.
Презумпцията за увреждане на кредиторите е
налице и е необорена. Възмездно извършеното от длъжника, след началната дата на
неплатежоспособността му, разпореждане с принадлежащия към масата на несъстоятелността му
имот, следва да се обяви са недействително по отношение на кредиторите в
производството по несъстоятелността, тъй като даденото по сделката надхвърля
значително стойността на полученото от него по същата. Което по правилата на
производството по чл. 629 и сл. ТЗ води до намаляване на предназначената за
удовлетворяване на вземанията им, маса на несъстоятелността. В
подкрепа на този извод е и обстоятелството, че сделката на разпореждане е
извършена от „СЕНСО СТРОЙ” ЕООД, непосредствено преди преобразуването му м ответното
„ЯСЕН СТРОЙ”
Искът за отмяна на нотариалния акт, обективиращ атакуваната
по реда на чл.646, ал.2, т.4ТЗ(отм.)сделка, следва да се отхвърли като
неоснователен. Разпоредбата на чл. 537, ал.2 от ГПК
е приложима единствено по отношение на констативните нотариални актове,какъвто
процесният не е. В този смисъл е налице и задължителна съдебна практика - ТР №
3/29.11.12 г. по тълк.д.№ 3/12 г. на ОСГК.Със същото е
прието,че на отмяна по реда на чл. 537, ал.2 от ГПК
подлежат камо констативни нотариални актове,с които се удостоверява право на
собственост върху недвижим имот,но не и тези удостоверяващи сделки,с които се
прехвърля,изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.
Предвид
постановения по делото изход, ответниците следва да заплатят на ищеца направени
и претендирани по делото разноски.
По изложените съображения и на
осн.чл.646, ал.2, т.4 ТЗ(отм.) , Съдът
Р Е Ш И:
Обявява за недействителен по отношение на кредиторите в
производство по несъстоятелност на “ ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД/н/, ЕИК147136264, с. Ясеновец, Разградска обл., договор, сключен
с нот. акт №186, том І , нот.д.№166/4.VІ.2009г. по описа на нотариус Пламен Димитров, с рег.№543 и район на действие при РС-Севлиево, между „СЕНСО СТРОЙ”ЕООД,гр.Бургас, в
качеството му на продавач и
праводател на ответното
„ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД/н/ и М.Н.И.
за продажба на НЕДВИЖИМ ИМОТ индивидуализиран като УПИ ІІ-88 в кв.24 по
плана на с.Ловнидол, общ.Севлиево, Габровска обл.,
незастроен с обща площ от 1 160кв.м., при граници: улица, имот на Г.Г., имот на М.Д.и имот на М.М..
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на Б.Ч. против „ЯСЕН
СТРОЙ” ЕООД/н/ и М.Н.И. и М.И.И. , предявен на осн. чл.537 ГПК за отмяна на нот.
акт №186, том І , нот.д.№166/4.VІ.2009г.
по описа на нотариус Пламен
Димитров, с рег.№543 и район на действие при РС-Севлиево.
Осъжда „ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД/н/ и М.Н.И. и М.И.И. да заплатят в полза на РОС
държавна такса в размер на 58,00 лв .
Осъжда „ ЯСЕН СТРОЙ” ЕООД/н/ и М.Н.И. и М.И.И. да заплатят в полза на
ищеца Б.Ч. разноски по делото в размер на 1 000,00лв.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДГ