Р Е
Ш Е Н
И Е
№102 Разград
21.І.2014г. Разградски окръжен
година Град
2013
съд
18.Х. Публично
На Година
РАЯ ЙОНЧЕВА
В заседание
в следния състав:
Светлана
Лазарова
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Секретар
Като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЙОНЧЕВА
търговско №102
2012
дело по описа за година
за да се произнесе, съобрази
следното:
Производство по чл.365 и сл.ГПК.
Делото
е образувано по молба вх.№3577/26.ІХ.2012г., подадена от „ХИМКОМЕРС-ИНЖЕНЕРИНГ”ООД,ЕИК114121600, гр.Плевен
против Община Завет., с която, в условията на обективното и кумулативното им
съединяване, сезира съда:
1/На осн. чл.266 във вр. с чл.79
ЗЗД –с иск за изпълнение на парично
задължение, поето по сключен с ответника Договор за изработка №46/1.ІV.2009г.(СМР)
в размер на 111 577,81лв., предявен частично до размера на
61 777,81лв.;
2/ на осн.чл.86 ЗЗД - с иск
за сумата от 34 829,74лв., претендирана в обезщетение за забава на дължима
по Договор №46/1.І.ІV.2009г. главница от 111 577,81лв.(с ДДС) за времето
от 25.ІХ.2009г. до датата на предявяване на иска-26.ІХ.2012г.
По молба на ищеца,
депозирана в първото, провело се на 18.Х.2013г. съдебно заседание – при
редовност на призоваванията и при участие на процесуалните представители на
страните, в размера на иска по чл.26ЗЗД, предявен
първоначално като частичен до размера на 61 777,81лв.,
по реда на чл.
214, ал.1 от ГПК е допуснато увеличение до пълния му размер от
111 577,81лв.
В
обстоятелствена част, относимо към заявената в петитум на молбата защита,
заявява факти и твърдения за наличието
на облигационни отношения, възникнали по Договор за възлагане на малка обществена
поръчка № 46/1.ІV.2009г г. за СМР на обект "възстановяване пресъхнал
естествен водоем-с.Брестовене, Община Завет-І етап”, сключен между него и
Общината, съответно в качеството на изпълнител и възложител, след провела се по реда на НВМОП процедура.
Твърди качеството си на изправна по
договора страна, престирала в срок, договорените количества СМР, възложени му и приети
от ответника с подписване на Акт обр.19/27.VІІ. 2009г. и окончателен
Констативен протокол от 24.ІХ.2009г. за установяване размер на дължимото му се по договора
възнаграждение, както и неизпълнение от
страна на ответната община на
поетото, в качеството й на възложител,
задължение за заплащане на възнаграждението
в срок на изискуемост.
В отговор, депозиран по реда и в срока на
чл.367 ГПК, ответната страна оспорва предявените
срещу нея искове като неоснователни. Позовавайки
се на констатации, отразени в приложения като доказателство към отговора й Доклад №ФИЗРЗ-0005/1.VІІ.2010г. на АДФИ,
твърди недължимост на вземането поради неизправност на ищеца, визирайки
конкретно неизпълнение на вмененото му с Договор 46/1.ІV. 2009г. задължение за извозване на земна маса на 10км от обекта. В тази връзка, оспорва отразеното
в приложените от ищеца доказателства, досежно отчетени СМР, като несъответно на договорените и действително
извършени такива. Твърди
недължимост на претендираното вземане поради липса на редовно издаден и
подлежащ на осчетоводяване първичен документ, оспорвайки в този смисъл,
предявената му за плащане на вземането проформа фактура №1/27.VІІ.2009г.
В доп.искова молба, депозирана по реда и в
сроковете на чл.372ГПК, ищецът заявява,
че поддържа първоначално предявения иск. Оспорва направените с отговора на
ответника възражения за неизпълнение на поетите по договора СМР и за
изискуемост на дължимото му се по договора възнаграждение.Оспорва наведените в
отговора на ответника обстоятелства и
твърдения за качеството му на изправна в търговските им отношения страна. Оспорва
заявеното в отговора на ответника възражение за неприето изпълнение на
възложените му по договора за изработка СМР, чиято равностойност претендира;
В предоставеният му за това срок, ответникът
не депозира допълнителен отговор.
В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие, ищецът завява , че поддържа
исковете на предявеното основание и размер. Претендира присъждане на разноски,
съгласно приложен по реда на чл.80 ГК списък.
В с.з. и в депозирана в срок
писмена защита, чрез проц. си
представител по пълномощие ответникът поддържа становище за
неоснователност на предявените срещу него искове. Претендира присъждане на
разноски, съгласно приложения по реда на чл.80 ГПК списък.
Обсъдени в съвкупност и във връзка
с доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на
съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:
От изложеното на стр.22, от приложения като доказателство Доклад №ФИЗРЗ-0005/1.VІІ.2010г. на АДФИ(вж. л.118 от
делото) се
установява, че Община Завет е кандидатствала пред ПУДООС, София за отпускане на
безвъзмездна помощ по проект „Възстановяване на пресъхнал язовир –с.Брестовене,
Община Завет”. Със свое Решение от 25.VІІ.2007г. УС на ПУДООС одобрява отпускане на такава в размер
на 379 628,00лв. с ДДС. При предоставена й за това възможност, ответната
страна не ангажира доказателства във връзка с договора за финансова помощ и за обвързаност
на дължимото по него с дължимото от страните по процесния Договор
№46/1.ІV.2009г.
Във връзка с реализацията на
проекта за обект „Възстановяване пресъхнал естествен
водоем-с.Брестовене, Община Завет-І етап”., със
Заповед №7/6.І.2009г., публикувана на 10.І.2009г. в „Държавен вестник”, Община Завет открива процедура за възлагане на малка обществена
поръчка.
Със своя Заповед №77/18.ІІ.2009г.(вж.л.8) , на
осн.чл.44ЗМСМА и съгл. Протокол №1 на нарочно назначената по процедурата
комисия, Кметът на Община Завет обявява ищцовото дружество за
изпълнител за обекта -класирал се на първо място при предложена от него ценова
оферта в размер на 316 158,76лв. без ДДС, съответно в размер на
379 388,11лв. с ДДС.
На
1.ІV.2009г. страните сключват процесния
Договор №46(л.11 и сл.)
По силата на Договора, в съответствие
с приета ценова оферта и приложената КСС( Приложение №1 на л.17), ответната страна
възлага на ищеца да изпълни на обект „Възстановяване
на пресъхнал язовир –с.Брестовене, Община Завет”, следните видове дейности: ръчно почистване на почва от
растителност ; изкоп с багер на земна
почва ; превоз
на земни почви на
Ищецът се е задължил с изпълнение, на възложените му по договора дейности, за срок от 84 календарни дни, считано от датата на
откриване на строителната площадка и определяне на строителната линия. С
приложен като доказателство на л.22 Протокол, за откриване на стр.площадка, началната дата на дължимото от ищеца
изпълнение се явява установена на
19.VІ.2009г. Считано от тази дата, предвиденият в календарни дни, краен срок за
изпълнение изтича на 11.ІХ.2009г.
По см. на т.5 от раздел ІІ на Договора,
регламентираща насрещно дължимото се от
възложителя плащане като „авансово” и „окончателно, се следва, че самото престиране
на СМР е било договорено като „междинно”
и окончателно”.
Съгл. т.6 от Договора, за извършените
и актувани СМР, Общината се е
задължила да заплати
на ищеца договореното възнаграждение по банков път и срещу
представени от него „фактури, КСС, актове и протоколи по Н-ба
№3/2003г. на МРРБ”,
В
т.10.4, 10.5, 13.7, 13.8 и т.31 от
Договора, относимо на качеството им по същия, страните са се задължили на всеки един етап, приемането и
предаването на изпълнените СМР да се извършва с приемо-предавателен протокол, подписан
от тях, и от представител на ангажираната със строителния надзор фирма.
При проявили се в гаранционен
срок дефекти, в право на възложителя е предвидено да
уведоми изпълнителя за
съществуването им писмено, чрез осъществяващата строителен надзор фирма. Като в
Раздел V страните са дефинирали понятието „гаранционен срок” с препратка към
регламента за гаранционните срокове според ЗУТ и като срок, започващ да тече от датата на подписване на протокола
за окончателното приемане на извършените СМР.
С извършената в т.21, Раздел V препратка към
ЗУТ, по подразбиране се следва за установено, че страните са имали предвид
разпоредбата на чл.160 от с.з. Според която, взаимоотношенията между
участниците в строителството се уреждат задължително с писмен договор, при предоставена
им свобода за договаряне на гаранционен срок за изпълнени
строителни и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, който срок не може
да бъде договорен под законово регламентирания минимален такъв.
Съгласно чл.20, ал.4, т.11 от Н-ба №2/2003г. на МРРБ, издадена на
осн.чл.160, ал.3 ЗУТ, за водоснабдителни съоръжения и системи, каквото
безспорно се явява процесния обект, минималният гаранционен срок е предвиден в
рамките на 8 години, считано от деня на въвеждането му в експлоатация.
От съдържанието на договора се следва за
установено, че под „дефект” страните са имали предвид обективно проявило
се в качеството на СМР отклонение. От
съдържанието на договора не се установява предвидена от страните нарочна процедура
и срок за възражения срещу констатирано отклонение от количествените и срочни показатели за точно изпълнение на дължимите по договора СМР.
От
което и по аргумент на чл.264 и сл.ЗЗД съдът приема, че по отношение на договорените количествени показатели, възложителят е обвързал дължимият
се от него преглед с момента на предаването им.
Между страните не се спори, а и от
доказателствата се следва за установено, че ищецът е предприел изпълнение на
възложените му по договора СМР.
По делото е безспорно
установено, че в съответствие с предоставената му по см. на т.14 от Договора
възможност, за заложеното в КСС извозване на земна маса, на 22.VІ.2009г. изпълнителят
е
сключил договор за превоз с „БОБО 5 И СИНОВЕ”ООД(вж.л.41 и
сл. от делото). Със сключването на този
договор, ищецът възлага на превозвача, в срок до 11.ІХ. 2009г. да извози добити
при изкоп на процесния обект земни
маси, до депо за неопасни отпадъци, намиращо се в землището на гр.Завет,
местност„Старите лозя-Алана”, определено със Заповед №235/11.VІ.2009г. на Кмета
на Община Завет. Транспортирането на земните маси се удостоверява с изготвени
от превозвача и приложени като доказателство: пътни
листи с №№ от 216931 до 216938 и от
216940 до 216964; пътни листи с №№ от 051684 до 051698 и от 204587 до 04595;
пътни листи с №№051674 до 051683: товарителници
с №№ от 243834 до 243849; рег. талон за т.авт. с ДК№ОВ5507АР; товарителници с №№ от 243867 до 243896;товарителници с №№ от 243867 до 243896
Проследени хронологично, по дати на
издаване и относимо към датата на съставения на 27.VІІ.2009г. Акт обр.12
за предаване-приемане на
договорените СМР, приетите като
доказателство товарителници и пътни листи установяват, че:
-
извозването
на земната маса е извършено в периода 23.VІ.-29.VІІ.2009г.
Т.е., в рамките на договорения срок за
изпълнение;
броя на курсовете – общо 1259бр,които
не са заложени в договора като компонент за формиране размера на
възнаграждението. Както е посочено и в т.14 от договора, разноските, направени от ищеца по договорно установени отношения с подизпълнител , в случая –превозвач , са за
негова сметка.
-
обема на товара/извозено количество земна маса
–общо 9 556куб.м. ;
-
разстоянието,
на което е извършено извозването.
По делото е назначена СТЕ,
която в закрючение-компетентно и относимо към останалия доказателствен материал,
установява, че от общо 1259бр. курсове, извършени от превозвача с негови МПС,
при 854бр. извозването е извършено на 10км; при 105 курса извозването е
извършено на разстояние от 3км, а при
300 курса- на разстояние от 500м . Тези разстояния са коректно отразени в
товарителниците.
В заключение, след оглед на място и по приложена към делото
документация, назначената по делото СТЕ(л.185и
сл.) сочи, че количествата извозени земни маси са установени при спазване на предвидените за
това технологични изисквания: направено е геодезическо заснемане, отразено в одобрена от стр.надзор „Схема на изкоп” от
27.VІІ.2009г.(чертеж №1 на л.34)
и в одобрено от стр. надзор „Изчисление на
изкопани площи и обем земни маси” от 27.VІІ.2009г.(чертеж №2 на л.35) . ; Данните от отразените в
чертежите замервания са послужили за база при съставяне на Акт обр. 6 „за
приемане на земна основани и действителни коти на извършени изкопни работи”(л.26), в Акт обр.7/27.VІІ.2009г.
за приемане на извършени СМР по нива и елементи на строителна конструкция”(л.28) и в Акт обр.12 , установяващ съответствие на реално извършените
СМР с изискванията на проекта(л.33).
Поради предизвикано от проливни дъждове наводняване на
строителната площадка, изпълнението на
възложените по Договор 46/1.І..2009г. СМР е спряно. На л.31 като доказателство
е приложен Акт обр.10/27.VІІ.2009г. за установяване състоянието на обекта при
спиране на СМР .
Всички изброени по горе актове са съставени по реда и в съответствие с
изискванията на Н-ба3/2003 на МРРБ за приемане на извършени от изпълнителя
изкопни работи. Подписани са на
27.VІІ.2009г. от представители на възложител , изпълнител и строителен надзор. Срещу отразените в табличен вид-
изпълнени и предадени от ищеца работи, представителите на възложителя и
строителния надзор са отразили оценка за съответствието им със заложените
такива по проекта и са приели същите без възражения. Извозването е прието като изпълнено в куб. м. земна маса и
на договореното разстояние от 10км.
С подписване на Протокол №1(обр.19)
от 27.VІІ.2009г. и см/ка 22/27.VІІ.2009г. чрез своите легитимни по см. на
чл.223ЗУТ представители, изпълнителят, възложителят и строителният надзор на
обекта, приемат, че одобрените с
подписване на Акт обр.12 дейности, подлежат
на разплащане в размера на договореното за тях възнаграждение от
120 792,45лв. с ДДС. В това число и 43 479,80лв. като дължимо се за
извозването на 9 556куб.м земна маса.
С отговора си и в с.з., поддържайки становище
за неоснователност на предявения срещу нея иск, ответната страна възразява
срещу приетото, като извършено в
съответствие с договорените километри, извозване на изкопаната от обекта земна маса. Не прави
възражение срещу приетите за извозени
количества, както и относно легитимността на подписалия се под протокола за
примането им неин представител.
Според, считаната за неразделна част от
Договор №46/1.ІV.2009г. КСС, възнаграждението за възложената дейност по превоз
на земна маса е предвидено в размер на 4,55лв. на куб. метър. В Протокол
№1/27.VІІ.2009г., за предадени и приети
9 556куб.м. извозена земна маса е
начислено възнаграждение в размер на 43 479,80лв.(9 446куб.м х 4,55лв.).
Т.е., както в договора, така и при
приемане на изпълнените СМР по извозване на земна маса, разстоянието за
извозването й е предвидено само като условие за изпълнение, но не и като
компонент при формиране размера на дължимото
се за тази дейност възнаграждение.
На 24.ІХ.2009г., с подписване на приложения
като доказателство на л.36 Констативен протокол, страните прекратяват
действието на Договор №46/1.ІV.2009г. Прекратяването е предприето по взаимно съгласие,
при хипотеза, изрично предвидена в Раздел VІІ, т.33.1 от договора. Този факт не
се оспорва от страните. Съгласно
отразеното в КП, за предадените и приети към 27.VІІ.2009г. СМР,
възложителят се е задължил със заплащане на възнаграждение, възлизащо в размера
на 120 792,45лв. За която сума, на
7.VІІ.2009г. изпълнителят е съставил и приложената на л.37 проформа Фактура №1.
При проверка в
счетоводствата на страните, извършена по повод поставената й от тях задача, назначената
по делото ССЕ установява, че задължението не е намерило счетоводно отразяване
при ответника тъй като предявената му за плащане проформа фактура не представлява
първичен счетоводен документ. При ищеца стойността на извършените СМР са намерили
отражение в ГФО за 2009г. като разход по
см/ка 611 „незавършено строителство”.
При съобразяване на
установеното от СТЕ действително разстояние, на което е извършено извозването
на изкопаната земна маса, ССЕ установява
размер на дължимото се за тази дейност възнаграждение в размера на
111 886,02лв. Размерът на
следващата се върху тази сума(111 886,02лв.) мораторна лихва, за периода от 25.ІХ.2009г. до датата на иска -25.ІХ.2012г. според
заключението на вещото лице възлиза на 34 957,60лв. При предявен от ищеца
иск в размера на 111 577,81лв., размерът на лихвата възлиза на
34 861,25лв. На какъвто сочи и приложената от ищеца справка с изчисления по
чл.366 ГПК(л.183).
В съдържанието на
приложения като доказателство Доклад №ФИЗРЗ-0005/1.VІІ.2010г. на АДФИ(вж. л.118 от делото),, на стр.) е посочено, че с писмо
изх.ІМВО-801 511/8.ІХ.2009г. ПУДООС е уведомило Кмета на Община Завет, че „поради
намаляване на приходите и ограничаване на финансовия ресурс”, със свое решение от 26.VІІІ.2009г. е отменило
решението си за финансиране на процесния обект. Предвид на което, безвъзмездно
обещаната финансова помощ в размер на 361 942,00лв., заложена като условие
в провелата се процедура по възлагане на малка обществена поръчка за обект „Възстановяване на пресъхнал язовир
–с.Брестовене, Община Завет”, не е преведена по см/ка на Община Завет.
Описаната в доклада
документация не се представя от ответната страна като доказателство по делото,
но за наличието й не се спори.
В сключения между страните Договор
№46/1.ІV2009г. не се съдържа клауза, пряко или косвено обвързваща изпълнението на
възложителя със срок на изпълнение на
дължимото се към него по Договор за безвъзмездна финансова помощ. В т.33.4 от
Договор №46/1.ІV.2009г. настъпилите, не по воля на възложителя, промени във финансирането
на обществената поръчка, са предвидени като предпоставка за едностранното му
прекратяване при дължимо се писмено
уведомяване на ищеца, веднага след настъпването им. Като от изложеното в
тази клауза, обсъдена в контекста на договорното
съдържание в цялост, не сочи за какво
финансиране иде реч и дали същото,
обуславя изпълнението на конкретно поетите по него задължения. В този случай и
по см. на т.38 от сключения между тях договор, страните са волеизявили съгласие,
възложителят да не дължи на изпълнителя
неустойки, лихви и обезщетение за
пропуснати ползи.
В отговор на предявено й през
м.ХІ.2010г. искане за заплащане на констатираното с акт обр.19/27.VІІ.2009г. задължение, с писмо изх.№70-123-4/15.ХІІ.2010г.(л.38), при заявено в същото признание за дължимост на суми по сключени
с него договори, в това число и по процесния, Община Завет уведомява ищеца, че ще
се разплати след получаване на финансиране от ПУДООС. По информация от
приложения към делото Доклад №ФИЗРЗ-0005/1.VІІ.2010г. на АДФИ(вж. л.118 от делото),, на стр.) , към датата на това писмо, както и
към 24.ІХ.2009г., когато с подписване на Констативния протокол се задължава със
заплащане на възнаграждение за приетите СМР, Община Завет вече е била в
известност, че финансирането й е било отказано.
Доказателства, за това, че
към посочените дати, в изпълнение на предвиденото
т.33.4 от Договора е предприела уведомяване на изпълнителя и действия по
прекратяване на сключения с него договор поради отказ от финансова помощ,
Община Завет не ангажира. В отговора си не е
депозирала и възражение в този смисъл.
По делото е безспорно
установено, че до момента ответната страна не е извършвала и ищецът не е
получавал плащане на дължимо се по договор №46/1.ІV.2009г. възнаграждение. Последното,
предвид извънсъдебно провело се между тях оспорване, изпълнителят е ревизирал
до размера на исковата сума от 111 577,81лв. като отговаряща на
действително извършените СМР по извозване на изкопните земни маси. Установено
като такова и от назначените по делото ССЕ и СТЕ.
От приложените като доказателство
преписки по ч.гр.д.№780/2011г. на КРС, ч.г.д.№52/2012
г. на КРС, т.д.№43/2012г. на РОС и ч. в.т.д.№ 566/2012г. на ВнАпС се
установява, че при недопустимост на предявено по реда на чл.410 ГПК заявление,
срещу ответната община е Била издадена заповед за изпълнение на парично поетото
по процесния договор задължение. При предприето от нея оспорване на вземането
по реда и в сроковете на чл.414ГПК, в срок на чл.422 ГПК срещу нея е предявен
иск за установяване съществуване на вземането. Поради недопустимост,
образуваното на посоченото основание производство е окончателно прекратено с вл.
в сила на 16.V.2013г. Определение №30/21.І.2013г. по гр.д.№16/2013г. на КРС.
При така установената
фактическа обстановка, от правна страна съдът приема исковете за допустимо
предявени, а по същество- за доказани по своето основание и размер.
Между страните
са възникнали облигационни отношения по търговски договор със сложен фактически
състав, сключен при специалните условия - чл. 31,
във вр. с чл.
43 от Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки /отм. ДВ
бр.17/28.02.2012 г./.
Така очертаните
облигационни отношения притежават правните характеристики на договор за изработка
по смисъла на чл.
258 и сл. от ЗЗД.
Установеното от фактическа страна обосновава извод за изправност на ищеца по отношение на дължимото
от него, в изпълнение по Договора, по всички заложени в същия
параметри-срочност, видове, количества и качество на СМР , доказани с двустранно
подписаните в процеса на изпълнение протоколи по образец на Н-ба 3/2003г. на
МРРБ.
В съвкупността си,
събраните по делото доказателства
обосновават извода за наличие на пълно
и точно изпълнение от страна на изпълнителя на възложената му с Договора
за обществена поръчка № 46/1.ІV.2009 г. работа и неизпълнение от страна на възложителя на поетото задължение за заплащане на уговореното
възнаграждение, което съдът приема за доказано в размера на 120 792,45лв. с ДДС, така както то е
залегнало в подписания от страните Протокол обр.19/27.VІІ.2009г. , както и в
последващо издадения от тях, с оглед прекратяването на договора, Констативен
протокол от 24.ІХ.2009г.
Основен елемент от договора за изработка е
приемането на извършената работа. Условията, редът и правните последици на това
фактическо, и правно значимо по характера СИ действие, са регламентирани в чл. 264
от ЗЗД. С нормата на чл.
264, ал.1 от ЗЗД за поръчващия е създадено законово задължение да приеме
извършената съгласно договора работа. Приемането на извършената работа обхваща
както едно фактическо действие - разместване на фактическата власт върху
изработеното, чрез реалното му получаване от възложителя, така и правно
действие - признание, че то напълно съответства на възложеното с договора,
което всъщност е израз на одобряването му - ал.2. Следователно релевантно
за приемането по смисъла на чл. 264
от ЗЗД е: или онова изрично изявление на възложителя, придружаващо реалното
предаване на готовия трудов резултат, че счита същия за съобразен с договора,
или онези конклудентни действия, придружаващи фактическото получаване на
изработеното, от които недвусмислено да следва, че е налице мълчаливо изразено
съгласие от последния за такова одобрение.
В случая, съгласно клаузите на договора,
съгласно заключенията на съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи,
представените писмени доказателства и преди всичко съставените по образци на Н-ба 3/31.VІІ.2003г. на МРРБ Протоколи
за установяване и заплащане на изпълнените СМР на обекта, приемането на
извършената работа е осъществено чрез изричен писмен акт. Протоколите за
установяване и заплащане на изпълнените СМР, ведно с гореизброените актове за
строителство, съставени и оформени съгласно изискванията на нормативната уредба
и имащи доказателствена сила при установяване на обстоятелствата, свързани със
започване и изпълнение /приемане/ на СМР по обекта на съответния етап - съгласно чл.
1, ал.4 от Наредба № 3 от 31.07.2003 г., удостоверяват по безспорен и
категоричен начин факта на приемане на извършената работа от страна на
възложителя, без възражения, при което и при необорената презумпция на чл.
264, ал.3 от ЗЗД, за възложителя е преклудирана възможността да реализира
отговорността на изпълнителя, като едновременно с това поражда задължението му
за заплащане на уговореното възнаграждение.
Ето защо главният иск за
заплащане на възнаграждение за извършената работа се явява основателен и
доказан по основание. Всяка от исковите претенции се явява предявена в размер,
попадащ в размера на дължимо установеното с Протокол обр.19/27.VІІ.2009г. и със
заключенията на съдебните експерти. В
този смисъл, като доказани по основание и размер, същите следва да бъдат
уважени.
Касае се за неизпълнение
на задължение, произтичащо от сделка, имаща характеристиките на търговска
такава, при което и съгласно чл. 294
от ТЗ неизправната страна дължи обезщетение от момента на забавата. Падежът
на задължението на възложителя за заплащане на уговорената цена е регламентиран
в т. 8 във вр. с т.5 и т.6 от Договор за малка обществена поръчка № 46/1.ІV. 2009г.
- плащането да се извърши на база двустранно подписани КСС, актове и протоколи
по Н-ба 3/2003г. и фактури, съответно авансово-при междинно отчитане на
извършени и приети СМР и като окончателно при предаването на обекта. В случая,
предвид настъпилото към 24.ІХ.2009г. прекратяване на договора, отразено изрично
като факт в двустранно подписания Констативен акт от 24.ІХ.2009г., страните са приели
дължимост на възнаграждението като окончателно такова. Т.е., относимо към датата на констативен
протокол от 24.ІХV2009г., задължението на ответната община е станало изискуемо.
При обективирано след тази дата неизпълнение на задължението по установената
главница, Общината е в забава и дължи на
ищеца обезщетение в размера на изтеклата до датата на иска мораторна лихва. С
поведението си по делото, ответната страна
не ангажира възражения за отношения, налагащи съобразяването на чл. 46 от Наредба № 25 от
29.07.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по мярка "Основни услуги за население и икономиката в селските
райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013
г. В срока за отговор нито твърди, нито доказва наличие на предпоставките,
предвидени в т.38 от Договора като основание за освобождаването й от
отговорност за забава.
Вярно е, че представената проформа фактура не
е първичен счетоводен документ и сама по себе си, доколкото по см. на ЗСч има
характер на предварителен счетоводен документ с
информационен характер, не е основание за дължимост и изискуемост на
вземането.
В
случая обаче, по см. на чл.266 ЗЗД задължението за плащане на договореното
възнаграждение се явява изискуемо със съставянето на протокол за приемане на работата, какъвто е бил
предявен на страната и който сам по себе си е достатъчен да обуслови изискуемостта му.
На основание чл.
78, ал.1 от ГПК и съобразявайки представения от ищеца списък на разноските
по чл.
80 от ГПК, ответната страна следва да му заплати доказано направените по делото разноски.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОБЩИНА-гр.ЗАВЕТ,
ул.”Лудогорие”№19 , представлявана от кмета А С В ДА ЗАПЛАТИ на „ХИМКОМЕРС-ИНЖЕНЕРИНГ”ООД,ЕИК114121600,
със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Плевен,
ул.”Г.С.Раковски”№39, ет.І, ап.1 и съд.адрес в гр.София, ул.”Любен
Каравелов”№80, ет.І, ап.-2, адв. Юлияна Николова, СУМАТА от 111 577,81лв.(сто
и единадесет хиляди петстотин седемдесет и седем лева и осемдесет и две
стотинки) като дължимо му се по Договор за малка обществена поръчка
№ 46/1.ІV.2009г. възнаграждение за
изпълнени и приети СМР на обект "ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ ПРЕСЪХНАЛ ЕСТЕСТВЕН
ВОДОЕМ-С.БРЕСТОВЕНЕ, ОБЩИНА ЗАВЕТ-І ЕТАП”, ведно със законна лихва, считано от
26.ІХ.2012г. до окончателното му изплащане
ОСЪЖДА ОБЩИНА-гр.ЗАВЕТ ДА ЗАПЛАТИ на „ХИМКОМЕРС-ИНЖЕНЕРИНГ”ООД,ЕИК114121600,
гр.Плевен, СУМАТА
от 34 829,74лв.(тридесет и четири хиляди осемстотин двадесет и девет лева
и седемдесет и четири стотинки), в
обезщетение за забава на дължима по Договор за малка обществена поръчка
№ 46/1.ІV.2009г. главница от 111 577,81лв. за периода от
25.ІХ.2009г. до 26.ІХ.2012г. както и направени по делото разноски в размер на 20 100,30 лв.
Решението може да се
обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЛ