Р Е Ш Е Н И Е

12.ІІІ.2014

Разград

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

2014

съд

20. І.

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В закрито заседание в състав:

Председател

2013

търговско

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

13

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда на чл.365 и сл. във вр. с чл.422 ГПК .

По реда и в сроковете на чл.415 ГПК, при заявени по см. на чл.422 ГПК предпоставки ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ” предявява против „M. A.-K.” ЕООД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***, и по отношение на Б.К.Б., в качеството му на солидарно задължило се физическо лице - собственик на заличеното ЕТ”M.-Б.Б.” ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на ВЗЕМАНЕ в общ размер на 44 359,51лв., от които главница в размер на 35 042,00лв.- дължима по Договор за финансова помощ, сключен между ищеца и прекратеният по реда на чл.15 ТЗ ЕТ”M.-Б.Б.” и за дължимо в обезщетение за забава на главницата в периода 26.Х.2006г.-8.ІХ.2008г. вземане от 9 317,51лв., за които вземания, в производството по ч.гр.д.№27226/2008г. по описа на СРС и на осн.чл.417 ГПК, в негова полза и срещу ЕТ”M.-Б.Б.” е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №…/3.ХІ.2008г. и изпълнителен лист от 3.ХІ.2008г.

В допълнителна искова молба, депозирана в отговор на направените от ответниците възражения, заявява, че поддържа исковете на предявеното основание и размер. По отношение на ответника Б.Б. твърди качество на собственик и универсален правоприемник на прекратения и заличен ЕТ”M.-Б.Б.”, срещу който се явява издадена оспорената по реда на чл.414 и сл.ГПК заповед за незабавно изпълнение №…/3.ХІ.2008г. по ч.гр.д.№27226/2008г. на СРС. Претендира присъждане на доказано направени съдебни и деловодни разноски.

При редовност в призоваването, за насроченото по същество на иска съдебно заседание, не се явява и не изпраща представител.

В законоустановения и предоставен им за това срок, чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв. Ж.Ч., ответниците са депозирали отговори, с които:

1.Оспорват допустимост на иска . Твърдят липса на правосубектност по отношение на заличения търговец, срещу когото при отсъствие на абсолютна процесуална предпоставка е постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение. Сочат иска като предявен между страни, различни от конституираните такива в заповедното производство. Твърдят несъществуване на субекта, задължил се с оспореното по реда на чл.414 и сл. ГПК вземане.

2.Оспорват основателност на исковете. Твърди се, че сключеният между страните договор е действащ, поради което липсва основание за връщане на даденото по него. Оспорват предявеното по реда на чл.86 ЗЗД обезщетение по размер, както и датата на която се твърди изискуемост на вземането по главницата. Позовават възраженията си за неоснователност на иска на въведената в чл.27, ал.1, 2 от Н-ба №14/2001г. на МСГ забрана.

В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие, ответниците поддържат заявеното с отговорите им становище за неоснователност на предявения срещу тях иск. претендират присъждане на направените по делото разноски.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, доказателствата по делото дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

На 9.VІ.2003г. между ЕТ”M.-Б.Б.” и ДФ”Земеделие” е сключен Договор №493(вж.л.10), по силата на който, в условията на чл.23, ал.2 от Н-ба №14/18.V.2001г. на МЗГ( ДВ бр.50/2001г.) и на осн. Р.№170104200035/2003г., ФОНДЪТ ПРЕДОСТАВЯ НА ТЪРГОВЕЦА(удостоверил регистрацията си като такъв по ф.д.№846/1992г. на РРС), БЕЗВЪЗМЕЗДНА ФИНАНСОВА ПОМОЩ (БФП) в размер на 35 042,00лв. за финансиране на разход(закупуване на зърносушилня) ПО ПРОГРАМА САПАРД .

В изпълнение на сключения договор, търговецът се е задължил с инвестиране на средствата в срок до 31.ХІІ. 2003г. С подписване на договора, съгласно чл.4.18 от същия, в качеството си на ползвател търговецът се е задължил за срок от пет години, считано от изплащането на финансовата помощ, ДА НЕ ПРОДАВА или да не преотстъпва ползването върху придобитите активи на трети лица. В случай на настъпили при действие на договора обстоятелства, явяващи се от значение за неговото изпълнение, търговецът се е задължил с незабавно писмено уведомяване на Фонда.

Относимо на депозираните по делото писмени доказателства, назначената по делото ССЕ(вж.л.122) установява, че одобрената в полза на търговеца финансова помощ е била фактически предадена и получена от него на 31.VІІІ.2004г.

В Раздел VІІІ от Договора, в случай на обекстивирано от страна на търговеца ползвател неизпълнение на поетите по същия задължения, в негова отговорност е предвидено да върне на Фонда предоставената му финансова помощ, ведно със законната лихва от момента на извършване, респ. на установяване на нарушението.

В случай на обективирано от страна на търговеца виновно неизпълнение на поетите по договора задължения, в право на Фонда е предвидена възможност за едностранното му прекратяване с писмено предизвестяване на търговеца, при договорен седмодневен срок на предизвестието.

На 14.ХІІ.2007г., при проверка, осъществена в изпълнение на дължимия по т.4. от договора контрол, фондът установява, че в нарушение на поетото по т.4.18 задължение, с Договор от 26.Х.2006г. търговецът ползвател на БФП се е разпоредил с предприятието си к-като съвкупност от права и задължения, възмездно и в полза на трето лице. За констатираната нередност Фондът изготвя Доклад №77/25.І.2008г. и изчисление на лошо вземане №75/25.І.2008г. в общ размер на 41 199,90лв., от които 35 042,00лв. главница на БФП по Договор 493/9.VІ.2003г. и 6 157,90лв. начислена върху тази главница лихва. В посочения размер процесното лошо вземане е осчетоводено от Фонда на 1.ІІ.2008г.

С Покана от 1.ІІ.2008г., нотариално удостоверена на 6.ІІ.2008г. от нотариус Б.K., с рег.№282 и р-н на действие при РРС(вж. д-во на л.21 и 22 от делото), в съответствие с изискванията на Раздел VІІІ, т.7.1(г) от Договора, ищецът уведомява търговеца и собственикът му Б.Б. за констатираното в нарушение на т.4.18 от договора неизпълнение, задължавайки го в срок от седем дни, считано от връчване на поканата, с връщане на сумата по БФП, възлизаща в размер на 35 042, 00лв. главница и начислена към 1.ІІ.2009г. лихва от 6 157,90лв. Връчването на поканата е нотариално удостоверено на 21.ІІ.2008г.

По делото не се твърди и не се доказва предприето от търговеца връщане на сумата, в предоставения му с предизвестието срок.

На 9.ІХ.2008г. ищецът подава заявление по чл.417ГПК, въз основа на което срещу ЕТ”M.-Б.Б.”*** на производство пред СРС е образувано ч.гр.д.27226/2008г. По Разпореждане на сезирания със заповедното производство съд, срещу длъжника е издадена Заповед за незабавно изпълнение №../3.Х-.2008г. и изпълнителен лист за вземане, дължимо по Договор 493/9.VІ.2008г.от ЕТ”M.-Б.Б.” към ДФ”Земеделие” , съответно в размер на 35 042,00лв. главница и лихва, начислена върху главницата за периода от 26.Х.2006г. до 8.ІХ.2008г. в размер на 9 317,51лв.

Вземането по заповедта за незабавно изпълнение е оспорено с постъпили по реда и в сроковете на чл.514 ГПК възражения от „M. А. К.”ЕООД, ***, заявило с подаденото възражение качеството си на правоприемник на ЕТ”M. Б.Б.” и от Б.Б., в качеството му на физическо лице.

От преписка по ч.гр.д.№27226/2008г. на СРС е видно, че за постъпилите възражения и за дължимата се от него установимост на вземането по исков ред, заявителят ДФ”Земеделие” е бил уведомен с връченото му на 21.ХІІ.2012г. Разпореждане №…/5.ХІІ.2012г. Считано от тази дата, едномесечният срок за предявяване на установителния иск изтича на 21.І.2013г.-понеделник, присъствен ден. На 21.І.2013г. заявителят депозира пред заповедния съд писмо вх.№3102073, с което удостоверява подаването на иска за установяване на оспореното му в заповедното производство вземане. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана в регистратурата на РОС на 21.І.2013г. с х№306.

Депозираните по делото доказателства легитимират Б.Б. съответно като собственик и законно представляващ ЕТ”M. Б.Б.” и като едноличен собственик на капитала и законно представляващ „M. А. К.”ЕООД.

По повод жалби, постъпили в заповедното производство едновременно с възраженията срещу вземането, досежно законосъобразността за издадената в полза на ДФ”Земеделие” заповед за незабавно изпълнение и легитимността на конституираните в заповедното производство длъжници, се е развило инстанционнно производство(вж. преписки по ч.гр.д.№27266/2008г. на СРС;ч.гр.д. №9334/2008г. на СГС; ч.т.д.№887/2010г. на ВКС и ч.т.д.№452/2011г. на ВКС). В резултат на което, с вл. в сила на 13.VІІ.2012г. Определение №1542/31.І.2011г. по ч.т.д.№9334/2010г. по описа на СГС, е прието, че Б.Б. е длъжник в заповедното производство, в качеството си на правоприемник на заличения от ТР ЕТ”M. Б.Б. . По отношение на възразилото срещу вземането „M. А. К.”ЕООД е прието, че не е страна в заповедното производство, тъй като по силата на извършената към него по реда на чл.15, ал.1 ТЗ прехвърлителна сделка, същото легитимира качество на частен правоприемник на заличения ЕТ”M. Б.Б.”.

От приложените към настоящото производство доказателства се следва за установено, че на 26.Х.2006г. ЕТ”M.-Б.Б.” ПРОДАВА на „M. А. К.”ЕООД „правото на собственост върху търговското си предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения по баланса му към 30.ІХ.2006г.” срещу цена в размер на 10 000,00лв. В Договора, приложен като доказателство на л.26 и сл. от делото, като предмет прехвърлтелната сделка са индивидуализирани общо 115 недвижими имота, със съответното им земеделско и търговско предназначение, и пет движими вещи, в това число и финансираната от Фонда с Договор №493/9.VІ.2003г. ЗЪРНОСУШИЛНЯ. Сключването на договора е удостоверено нотариално на 26.Х.2006г. под №9547 по опис на нотариус K., с рег.№2872 и р-н на действие при РРС.

С Решение №846/30.Х.2006г. по ф.д.№846/1992г. по описа на РОС, на осн.чл.496ГПК(отм.) и чл.15 във вр. с чл.60ТЗ по партида на продавача по сделката- ЕТ”M.-Б.Б.” е вписана промяна, сочеща купувача по сделката- „M. А. К.”ЕООД като негов правоприемник. По силата на така постановеното решение е извършено и заличаване на ЕТ”M.-Б.Б.” от търговския регистър(вж. приложена като доказателство преписка по ф.д.№846/1992г. на РОС).

По делото се установява, а не се и спори между страните, че в качеството си ползвател по Договора за БФП, ЕТ”M.-Б.Б.” се е разпоредило възмездно с търговското си предприятие в полза на трето по отношение на този договор лице на дата, предхождаща предприетите от ищеца действия по предявяване на процесното вземане в образуваното срещу него заповедно производство. Както и че заличаването му от търговския регистър е акт предхождащ датата на образуваното срещу него заповедно производство -10.ІХ.2008г.

Обобщавайки констатациите си от извършеното по поставените й задачи, в заключение назначената по делото ССЕ установява: неизпълнението на дължимото по т.4.18 от процесния договор е обективирано от ползателя на БФП на 26.Х.2006г., когато сключва договор за продажба на търговското си предприятие, в това число и на вещта, във връзка с която ищецът му предоставя финансовата помощ.

Неизпълнението на договора е констатирано от ищеца на 14.ХІІ.2007г. С изтичане на срока за предизвестие на 28.ІІ.2008г. , съгласно отправена до ползвателя нот.покана, чието получаване на 21.ІІ.2008г. е удостоверено с подписа на ответника Б.Б., в качеството му на собственик на ЕТ”M.-Б.Б.”, ищецът обявява изискуемостта на вземането си по договора, включващо връщане на главница в размер на 35 042,00лв. и начислена към 1.ІІ.2008г. лихва върху същата в размера на 6 157,90лв.

Към 9.ІХ.2008г.- датата на предявяване на вземането с подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление, същото е в размер на 35 042,00л. главница и 9 317,51лв. лихва, начислена върху същата за периода от 26.Х.2006г.(датата на нарушението) до 8.ІХ.2008г.

С Писмо изх.№11-03-702/4.Х.2010г. НАП уведомява ищеца, че на 1.Х.2010г. ЕТ”M.-Б.Б.” , в качеството си на длъжник по програма САПАРД, проект 10-104200035, е извършил плащане в размер на 53 697,44лв. , от която сума в погашение на вземането по издадения срещу него изп.лист от 3.ХІ.2008г. по ч.гр.д.№27226/2008г. на СРС са отнесени 53 167,44лв.

Извършеното от ЕТ”M. Б.Б.” плащане на сумата от 53 167,44лв., като дължима по издаден срещу него изп.л. от 3.ХІ.2008г. по ч.гр.д.№27226/2008г. на СРС, се явява потвърдено и от МФ, Дирекция „НФ” съгласно адресиран до ДФ”Земеделие” Факс 69-00-396/18.ХІ.2010г.

Счетоводно, погасяването на дълга е отразено при ищеца на 22.ХІ.2010г.

Факта на погасяване на вземането е деклариран и от самия ищец хода на развилото се пред СГС производства по ч.т.д. №9334/2010г. Като едновременно с това са представени и доказателства( вж. съобщение изх.№5256/5.Х.2010г. на ДСИ при РС-Разград, приложено на л.15-16 от ч.т.д.№452/2011г. на ВКС)за прекратяване на изп.производство, образувано срещу търговеца за процесното вземане поради доброволно извършено плащане по погасяването му.

В заключение вещото лице установява, че към 4.ІХ.2010г. задълженото на ЕТ”M. Б.Б.” по заповедта за незабавно изпълнени е погасено изцяло, включително и с последващо натрупалите се законови лихви.

Заключението, като компетентно и относимо към останалите доказателства, бе прието от страните и съда.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема следното: Предвиден като специфичен способ за защита, допустимостта на установителния иск по чл.422 ГПК предпоставя предявявяване му в сроковете на чл.415 ГПК, от и срещу конституирани в заповедното производство страни, в рамките на заявеното в заповедното производство и оспорено в срока на чл.414 ГПК вземане. Като за дата на предявяването му се счита датата на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление.

От което, относимо на установените по делото обстоятелства, се следва извод, че като предявен срещу лице, което няма качеството на страна в заповедното производство, искът срещу „M. А. К.”ЕООД е недопустим. С влезли в сила съдебни актове по отношение на този ответник е отречено качеството му на страна в образуваното срещу праводателя му ЕТ”M. Б.Б.” заповедно производство. Предприетите от него действия, в защита срещу заповедта за незабавно изпълнение са оставени без движение като недопустими. При положение, че му е отречено правото на защита в заповедното производство, то по аргумент на по силното основание същият не може да бъде и страна по предявения на осн.-чл.422 ГПК установителен иск.

Недопустимо, извън предмета на заявения по чл.417 ГПК и оспорен по реда на чл.414ГПК материален интерес, се явява предявен и иска за установяване на вземането като дължимо в условията на солидарна отговорност. От установената фактическа обстановка и по конкретно, от реквизитите на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление е видно, че вземането е предявено като дължимо единствено и само срещу ЕТ”M. Б.Б.” качеството му на ползвател на БФП, задължил се с връщането й по сключения с ищеца Договор №493/9.VІ.2003г. Липсва волеизявено от заявителя в това производство искане за ангажиране соилдарната отговорност на търговеца ведно с физическото лице Б.Б..

В качеството си на физическо лице, последният е конституиран като длъжник в заповедното производството по силата на настъпилото в патримониума му правоприемство със заличаването на представлявания от него ЕТ по реда на чл.60аТЗ. След заличаването му от , поради която и да е от визираните в чл.60аТЗ , ЕТ престава да съществува като правоспособен субект. И единствено легитимирания да предприеме защитата му с възражението по чл.414 ГПК е неговия правоприемник в лицето на регистриралото го физическо лице. В това му качество предходните съдебни инстанции са го допуснали до участие в заповедното производство като съществуващ към датата на заявлението правосубектен длъжник. Извод, който се следа и по аргумент на уредбата, регламентираща законодателно, че в качеството си на физическо лице, собственикът на ЕТ, отговаря със своето имущество неограничено, както по задълженията придобити в това му качество, така и по възникналите в резултат от търговската му дейност задължения

Обобщавайки изложеното, от правна страна съдът приема, че физическото лице Б. Ц. е процесуално и материално правно легитимирано да отговаря по предявения на осн. чл.422 ГПК иск за установяване съществуването на процесното вземане, с изпълнение на което се е задължило към ищеца в качеството си на ЕТ. В този смисъл съдът съобрази и постановеното по реда на чл.290ГПК, имащо характер на задължителна за него практика, Решение № 164 от 31.10.2013 г. на ВКС по т. д. № 421/2012 г., II т. о., ТК.

Съдът намира, че по същество на предявеното му основание, искът срещу Б. Б. следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. За този си извод съобрази установеното от назначената по делото ССЕ досежно погасяването на вземането с доброволно извършено от ответника плащане след датата на предявяване на иска-9.ІХ.2008г. Факт, който по см. на чл.235, ал.3 ГПК съдът е длъжен да съобрази като доказано настъпил след датата на предявяване на иска, която по регламент на чл.422 ГПК е относима към датата на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление.

Предвид на това, че с извършеното едва след датата на иска плащане, ответникът е станала причина за завеждане на иска, то на осн. чл.78ГПК същият следва да понесе направените от ищеца разноски.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният на осн.чл.422 във вр. с чл.124 ГПК от ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”,гр.София против Б.К.Б.,ЕГН**********,*** ИСК ЗА УСТАНОВЯВАНЕ СЪЩЕСТВУВАНЕ НА ВЗЕМАНЕ в общ размер на 44 359,51лв., от които главница в размер на 35 042,00лв.- дължима по Договор за финансова помощ, сключен между ищеца и прекратеният по реда на чл.15 ТЗ ЕТ”M.-Б.Б.”*** и за дължимо в обезщетение за забава на главницата в периода 26.Х.2006г.-8.ІХ.2008г. вземане от 9 317,51лв., за които вземания, в производството по ч.гр.д.№27226/2008г. по описа на СРС и на осн.чл.417 ГПК, в негова полза и срещу ЕТ”M.-Б.Б.” е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №…/3.ХІ.2008г. и изпълнителен лист от 3.ХІ.2008г.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д.№13 /2013г. по описа на РОС в останалата му част ПОРАДИ НЕДОПУСТИМОСТ НА ИСКА, предявен на осн.чл.422 ГПК от ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”,гр.София против „M. A.-K.” ЕООД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в ***, ЗА УСТАНОВЯВАНЕ на дължимо от същото,в условията на солидарна отговорност с Б.К.Б., вземане в общ размер на 44 359,51лв., от които главница в размер на 35 042,00лв.- дължима по Договор за финансова помощ, сключен между ищеца и прекратеният по реда на чл.15 ТЗ ЕТ”M.-Б.Б.” и за дължимо в обезщетение за забава на главницата в периода 26.Х.2006г.-8.ІХ.2008г. вземане от 9 317,51лв., за които вземания, в производството по ч.гр.д.№27226/2008г. по описа на СРС и на осн.чл.417 ГПК срещу ЕТ”M.-Б.Б.” е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №…/3.ХІ.2008г. и изпълнителен лист от 3.ХІ.2008г.

ОСЪЖДА Б.К.Б.,ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на ДФ”ЗЕМЕДЕЛИЕ”,гр.София разноски по делото в размер на 1 487,19лв.

Осъжда ДФ”Земеделие”, гр.София да заплати на M. A.-K.” ЕООД,***, със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** разноски по делото в размер на 500,00лв.

Решението може да се обжалва ред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.

Председател:

MH