РЕШЕНИЕ
№16/11.04.2014 год., гр.Разград
Окръжен съд Разград
На дванадесети март , две хиляди и
четиринадесета година
В открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАЛЕНТИНА
ДИМИТРОВА
Секретар:Д.Г.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от
съдията т.д.№22 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл. 694 от ТЗ.
Образувано е по искова молба , подадена
от “Арма
“ АД,
гр.Лозница /в несъстоятелност/, представлявано от изпълнителен директор Н.Н€ , чрез адвокат Сийка Анадолиева
от САК , с която съда е сезиран два иска в условията на евентуалност.С първият
се иска съда да приеме за установено по отношение на
ответника Държавата,представлявана от НАП ,че не съществува приетото от синдика
в списъка по чл.686,ал.1 от ТЗ в производството по т.дело №87/2011 г.по описа
на РОС частно държавно вземане в общ размер 2 117 657.45
лв.,представляващо главница и лихва в съответни размери , а с втория евентуално
,че не съществува в полза на ответника вземане в размер на 570 348.88
лв.,представляващо такова за лихва,също прието от синдика.Претендират се
разноски по делото.
На основание чл. 367 и сл. от ГПК,
исковата молба е приета за редовна и препис от същата, ведно с приложенията е
връчен на ответника Държавата чрез НАП.
В
подадените от ответника отговори на
исковата молба се застъпва становище за неоснователност на предявените
искове.Представени са писмени
доказателства.Ответникът не се противопоставя на искането за назначаване
на съдебно-счетоводна експертиза.Прави искане за прилагане по настоящото т.д на
изп.дело №789/2004 год.по описа на СИС при РРС.
Ищецът твърди ,че в полза на
ответника не съществуват двете вземания ,посочени по-горе ,предвид на това
,че първото в общ размер
2 117 657.45 лв. ,включващо главница ,лихва ,наказателна лихва и
законова такава е погасено по давност ,
а второто в размер на 570 348.88
лв.,представляващо начислявана от ответника наказателна лихва след издаването в
негова полза на изпълнителен лист през 2007 год. също е недължимо ,тъй като
незаконосъобразно след 2007г.ответникът е начислявал такава лихва.
Ответникът оспорва исковете.Заявява
,че частните държавни вземания ,посочени по-горе съществуват ,като не е налице
погасяване по давност на първото и ,че
второто от тях е дължимо ,съгласно на договорките между страните.
В съдебно заседание ищецът ,чрез
процесуалния си представител поддържа предявените в условията на евентуалност
искове.Претендира разноски.
Ответникът ,чрез процесуалният си
представител оспорва исковете.Моли същите да бъдат отхвърлени.Претендира
разноски.
Съдът , като взе предвид събраните по
делото доказателства намери за устанвено от
фактическа страна следното:
С Решение
№1/07.02.2012 год. ,постановено по т.дело №87/2011 год. по описа на
РОС ищецът е обявен в несъстоятелност.НАП е предявила по горното дело частно
държавно вземане в размер на
2 117 657.45 лв. ,съответно главница 117 858.19 лв.
,наказателна лихва 930 155.63 лв.,двете за периода 15.06.1999 год.-
06.02.2012 год. и законна лихва в р-р на 453 015.24 лв. за периода
12.03.2004 -06.02.2012 год.Така предявеното вземане е било прието от синдика
,като списъка на приетите вземания е бил одобрен от съда.Безспорно дружеството
-ищец е правоприемник на „АРМА” ЕАД , гр. Лозница. Към 31.12.1990 г.дружеството-
праводател е
било задължено с връщане на кредит по договори, сключени с три търговски банки БСИ”Минералбанк” и БВТБ.
Задълженията на праводателя
са преоформени съгласно ЗУНК ,като на 10.01.11995 год. бил сключен договор , а
на 06.12.1998 год. и анекс към същия
между МФ, М Промишлеността/МП/и праводателя на ищеца като необслужваните му задължения към
посочените банки са станали такива към държавата, съответно в размер на
18 837,40 нед.лв. и 00 000.00 щ.д. Страните са подписали като
неразделна част от договора и погасителен план , в който са предвидили разсрочване на задълженията на дружеството
към държавата, възникнали въз основа на ЗУНК, чрез удължаване на срока за
изплащане на главницата до 2007 год. на тримесечни вноски, дължими на 15-то
число на последния месец на съответното тримесечие, считано от датата на договора.
Част
от задълженията на „АРМА”ЕАД към държавата са
били отписани с Решение №376/4.VІ.1999 год. на МС на Р България.
За остатъка от дължимата в размера на 400 000.00щ.д. главница и за
договорените до 31.12.1990 год. и
непогасени задължения било предвидено договарянето им по реда на чл.12
ЗУНК.
В изпълнение на горното решение на
МС и З
за Деноминация на лева, на 30.07.1999 год. между МФ, МП и
вече ищецът ,в качеството му на правоприемник на ЕАД , е сключен Договор , уреждащ съгл. ЗУНК, задълженията на последното като такива към
държавата, съответно в размер 18 837.40
нед.лв. и 400 000.00щ.д.Отново страните подписали и погасителен план ,
неразделна част от договора , с който предвидили разсрочване на задълженията на дружеството към държавата
в срок до 15.ХІІ. 2007 год., вече на полугодишни вноски, дължими на 15-то число на
последния месец на съответното полугодие ,
начиная от м.януари 1999 год . На падежа - 15.12.2007г. за плащане на
горепосочените вноски по главниците същите не са погасени.
В изпълнение на чл.87 ЗСДВ/отм/ и в съответствие с правомощията си по чл.12вЗУНК ответникът НАП издал три акта за установяване на частно
държавно вземане /АУЧДВ/,както следва : 1.Акт №269/ 07.08.2002 год. , съгласно
който към 01.03.2002 год.вземането на Държавата по левовия кредит е в размер на 7 865.55лв. главница , 7 419
.70лв. редовна лихва и 2 478.26лв. наказателна лихва; вземането на
държавата по валутния кредит към същата дата е установено в размер на 224 000
щ.д. главница, 67 957.56щ.д. редовна лихва и 53 360.40 щ.д.
наказателна лихва;
2. АУЧДВ №21/24.07.2006 год. , видно от който за времето след издаване на предходния Акт, по
левов кредит държавата има изискуемо
вземане в размер на 7 534.96лв. главница , 406.28лв. редовна лихва
и 4 690.21лв. наказателна лихва , съответно по валутния кредит вземане за
176 000.00 щ.д.главница , 10 745,77 щ.д. редовна лихва и 205 310.12 щ. наказателна лихва;
3.АУЧДВ №8/10.03.2008 год., в който
са посочени вземания на държавата , извън
установените с предходните актове и изискуемо след датата на влизането
им в сила, съответно по левовия кредит в
размер на 2 825.61лв. главница, 64.32лв. лихва по чл.2,ал.1,б.”а” по
договора от 10.01.1995 г. и 2 684.52лв. лихва по чл.6 от същия договор;
вземане по валутния кредит в размер на 110 823.87щ.д. наказателна лихва,
начислена по установената с предходните актове главница.
Тези АУЧДВ не са били обжалвани от ищцовото
дружество , както и оспорвани по исков
път.
При
действието на чл.237 и сл.ГПК/отм./ в
полза на НАП и срещу „Арма”АД, Лозница са издадени
въз основа на трите влезли в сила АУЧДВ два изпълнителни листа/ИЛ/.Първият ИЛ
от 14.07.2004 год. по гр.д.№01204/04 год. по описа на СРС за вземане по
главница в размер на 7 419.70лв. по левовия кредит и в размер на 224 000
щ.д. по валутния кредит, дължими ведно със
законна лихва от 12.03.2004 год.,както
и за 2 478,26лв. вземане за лихва по левов кредит и 67 957.56 щ.д. редовна лихва по
валутен кредит и за 53 360.40щ.д.
наказателна лихва по валутен кредит.Вторият ИЛ е издаден на 26.01.2007 год. по гр.д.№23168 по описа на СРС за вземане по
главница в размер на 7 534.96лв. по левовия кредит и в размер на 176 600
щ.д. по валутния кредит, дължими ведно със
законна лихва от 03.11.2006 год.,както и 406.28лв. редовна лихва и 4 690.21лв.
наказателна лихва по левовия кредит,а така също и за 10 745.77
щ.д. редовна лихва по валутен кредит и
за 205 310.12 щ.д. наказателна лихва по валутен кредит.
Въз основа на ИЛ от 14. 07. 2004 год.
е образувано изп. дело № 789/04 г. по описа на СИС
при РРС, по което е наложен запор върху банковите сметки на длъжника,към същото
дело е присъединен и вторият
изпълнителен лист от м.януари 2007 год. По
делото не са събрани доказателства за прекратяване на изпълнителното дело.
Назначена и изслушана е по делото съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по
която е изготвило първоначално и допълнително заключение за размера на
задължението на ищеца към ответника НАП .Според
първото от общо наказателната лихва ,начислена от ответника НАП по двата
ИЛ от 2004 год.. и 2007 год. по двата
вида кредит левов и валутен за периода 27.01.2007 год.-07.02.2012 год. е в р-р
на 570 348.88 лв.Съответно на осн.чл.686 от ТЗ синдикът е приел наказателна лихва в
размер на 930 155.63 лв.по двата ИЛ,като разликата между приетата от него
наказателна лихва и присъдената по двата изпълнителни листа е 522 985.87 лв.По второто заключение
в.л.установява ,че общо начислената наказателна лихва по двата ИЛ е в р-р на
407 169.77 лв., а размерът на законната лихва върху главниците по двата ИЛ
от датите на тяхното издаване до 06.02.2012 год. е 453 015.24 лв.Договорно
уговорената наказателна лихва по двата
ИЛ в съответствие с §2 от ДР на ТЗ- 407 169.77 лв. За
периода 11.08.2011 г. до 07.02.2012 г. -
датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на ищеца НАП е начислил наказателна лихва върху
изискуемата главница в размер от 54 704.39 лева.Съдът възприема допълнителното
заключение ,като неоспорено от страните и излага до тук неговата част ,касаеща
наказателните лихви ,предвид на това ,че по евентуалният иск се сочи само на
тяхната недължимост.
Въз основа на изложеното дотук от
фактическа страна , РОС направи следните правни изводи:
По отношение твърдението на ищеца
,че , че вземането на НАП ,прието от синдика в производството по
несъстоятелност е погасено е по давност,
съдът намира същото за неоснователно.Ищецът претендира ,че това е кратката
3-годишна давност по чл.11,б.”в” от ЗЗД.Задължението му произтича от ЗУНК ,по силата на който е
сключен и на 30. 07.
Вземането на държавата в случая няма
периодичен характер и за погасяването му следва да се прилага общата 5-годишна
давност ,която безспорно не е изтекла , а и не би могла да изтече и при
образувано и висящо изпълнително производство , тъй като по време на същото
давност не тече съгласно чл.115 ЗЗД ,както и предвид разпоредбата на чл.116
ЗДЗД ,установяваща прекъсването на давността с предприемането на принудителни
действия от взискателя.
С
оглед на изложеното ,
съдът приема, че претенцията на ищеца,че вземането на НАП е погасено по давност
е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
По
евентуалният иск ,с който ищеца твърди, че не дължи на държавата сумата 522 985.87 лв. - наказателна лихва, начислена
върху вноски за главница в лева и във валута за периода след издаване на
изпълнителния лист от 2007 год. до 06.02.2012 г., предвид на това ,че с него е присъдена законна лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението.
РОС намира
,че и тази претенция на ищеца се явява неоснователна.
Тези две задължения са различни по
своя характер и се дължат на независимо едно от друго.
ЗУНК
регламентира как
следва да бъдат преоформяни ,кредитите ,посочени в чл.1 от
същия като задължения към държавата.Както и в други аналогични случаи
размерът,
падежът, гратисният период и другите елементи на конкретното задължение ,първо праводателя
, после ищецът са оформили чрез договорите ,сключени с МФ ,Министерство на промишлеността.
С възникване на вземането на държавата към
задължените по този закон лица, за последните се поражда задължението да
начисляват и плащат лихви върху главниците след настъпване на тяхната
изискуемост. Ето защо следва да се направи извода ,че задължението на ищеца към
държавата се формира не само от дължимата главница, а включва и редовните лихви върху
нея, натрупани след изтеклия шестмесечен гратисен
период по чл. 10, ал. 2 ЗУНК до датата на сключването му. Съдът намира ,че за
ищецът не отпада задължението и по отношение на уговорените наказателни лихви в
чл.6,съответно чл. 4 от договорите ,които са подписани за съответните задължения.Същите са начислени
законосъобразно от ответника и се дължат на независимо от задължението за
законна лихва върху главницата ,каквато лихва е присъдена с издадените
изпълнителни листове.
Ето защо предявените искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Предвид изхода на спора ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника разноски в производството в размер на 400
лв.,представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Воден от изложеното ,Разградският окръжен съд ,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани исковете ,предявени
от“Арма “ АД, гр.Лозница /в несъстоятелност/, представлявано
от изпълнителен директор Н.Н€ , чрез адвокат Сийка Анадолиева от САК , срещу Държавата ,представлявана от НАП
в условията на евентуалност за приемане за установено по отношение на
ответника ,че не съществува приетото от
синдика в списъка по чл.686,ал.1 от ТЗ в производството по т.дело №87/2011 г.по
описа на РОС частно държавно вземане в общ размер 2 117 657.45
лв.,представляващо главница и лихви в съответни размери , както и ,че не съществува в полза на ответника само вземане
в размер на 570 348.88 лв.,представляващо такова за наказателна лихва,също прието от синдика.
ОСЪЖДА “Арма
“ АД,
гр.Лозница /в несъстоятелност/ ,ЕИК 826036823 ДА ЗАПЛАТИ на НОП –София
разноски в производството в размер на 400.00 лв.
Решението подлежи на обжалване в 2-седмичен срок от
връчването му на страните пред Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДГ