Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

27.І.2014
 

Разград
 
 


62
 
Номер                                          Година                                              Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен
 

2.ХІІ.
 

2013
 
                                                 съд                                                                                 

На                                                                                                    Година

В публично заседание в   състав:

Небенур Реджебова
 

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 
 
                                                                                               Председател

Секретар                                                                                        

 

 

2013
 

 ТЪРГОВСКО
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

        47
 
                                 дело номер                         по описа на РОС за                                година..

съобрази следното:

          Производство по реда   чл.365 и сл. ГПК.

          Делото е образувано по молба вх.№2544/6.VІ.2013г., подадена от   „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ”АД,ЕИК131352367, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София, бул.”Цариградско шосе” №127А, чрез проц.представител по пълномощие –адв.Витанова, сезираща съда с иск, предявен на осн.чл.108 ЗС против ЕТ”ТОМАШ-ДЖЕЛЯЛ ЕТЕМ”,ЕИК*********, със седалище и адрес на управление по търг.-регистрация в с.Вазово, Разградска обл.   Моли съда да осъди последния с отстъпване собствеността и предаване на владението върху на   зърнокомбайн Клас „Мега 208 ІІ”, шаси №94500407, двигател „Мерцедес”240к.с. 3394, хедер 6С вещта.           

                Като обстоятелства, релевиращи предпоставките на търсената по реда на чл.108 ЗС защита твърди качеството си на собственик по отношение на претендираната до ревандикация движима вещ и установена върху същата без основание фактическа власт от страна на ответника.

               В отговори, депозирани по реда на чл.367 и чл.373ГПК книжа,   ответникът :        

                1./ ОСПОРВА иска като недопустимо предявен от лице, нямащо право на собственост върху претендираната до ревандикация вещ.  

          2/ Алтернативно оспорва основателност  на иска като предявен от лице, непритежаващо право на собственост върху  претендираната до ревандикация вещ.    Твърди качеството си на собственик, придобил вещта  по силата на валидно сключен предварителен договор и на оригинерно основание, позовавайки се  изтекла в негова полза пет годишна придобивна давност.  Същевременно, в отговора като факт се сочи, че по регистрационен талон, претендираната до ревандикация вещ се води собственост на трето по отношение на производството лице-„ВИВА АГРОТЕКС”ЕООД, гр.Дулово.

          3/ В условие на евентуалност, в случай , че предявеният срещу него иск бъде приет за допустим и основателен, твърдейки качеството си на владелец и „добросъвестен подобрител” прави възражение за прихващане с насрещно дължимата му се от ищеца сума от 70 000,00лв., представляващи цена на вложени от него материали и труд, с които се е увеличила пазарната цена на вещта;  Сезира съда с искане да му се признае право на задържане върху вещта до заплащане на насрещно дължимите се за подобренията  70 000,00лв.; като подобрение е посочил:  „ закупуване и монтиране на многобройни резервни части по комбайна и направа на основен ремонт”.

              С допълнителна искова молба, ищецът оспорва  допустимост на направените с отговора на ответника   възражения за изтекла в негова полза придобивна давност и за упражняване право на задържане върху  вещта, поради предявяването им след изтичане на предвидения   и преклузивен по см. на чл. 367 във вр. с чл.133 ГПК срок . Оспорва възраженията й по същество. Оспорва твърдяното от ответника качество на добросъвестен владелец;  

             В с.з., чрез процесуалният си представител по пълномощие заявява, че поддържа иска и претендира присъждане на разноски.

              В с.з. и в депозирана в срок писмена защита, чрез процесуалния  си представител ответната страна поддържа становище за неоснователност на исковете и за основателност на предявените с отговорите му възражения за прихващане и право на задържане.

              По искане на ищеца, депозирано по  реда и в сроковете на чл.219ГПК, като трето, подпомагащо го в производството лице бе конституирано  „АГРОГРУП ДБ”ООД, ЕИК124654707, гр. Добрич. Последното, редовно призовано , не се явява в с.з. Депозира писмено становище , с което декларира интерес от привличането му като подпомагащо ищеца лице, предвид установени търговски отношения, по сключен между тях   ДФЛ   във връзка с предоставяне ползването на  процесната вещ; признава качеството си на неизправна по този договор страна. Признава предаване на лизинговата вещ във владение на ответника по силата на сключен предварителен договор за продажба на същата. Твърди разваляне на сключения с ответника предварителен договор за продажба на вещта  и предприети от последния  действия за връщане на даденото по този договор.

                 С Определение №986/17.Х.2013г., при отделяне на спорно от безспорно и при дължимото се по реда на чл.374 ГПК произнасяне по направените от страните процесуални и доказателствени искания, съдът констатира, че възражението на   ответника    за изтекла в негова полза придобивна давност е прреклудирано поради депозирането му  извън предвидения за това срок. Разпореждането с дадените й по чл.367 и сл.ГПК указания е било връчено на ответната страна на 9.VІІ.2013. Двуседмичният срок за отговор е изтекъл  на 23.VІІ.2013г.-вторник, присъствен ден. Отговорът е изпратен чрез куриерска услуга, носещ дата на подаването му -24.VІІ.2013г. До датата на първото по делото заседание ответникът не твърди и не ангажира доказателства за наличие на особени и непредвидими обстоятелства, препятствали  своевременното депозиране на възражението(чл.133ГПК).   Предвид на което, същото не бе  допуснато до разглеждането му по същество. Касае се за  правоизключващо възражение, направено след срока на  чл.367 във вр. с чл.131, ал.1 ГПК,  по  смисъла на които  същото  е  преклудирано.  

            Останалите процесуални  искания на ответника следва условно да се групират като такива по движение на делото, предвид оспорената допустимост на иска и като такива  като средство за процесуална защита по  същество на предявения срещу него иск. 

             Обстоятелството, на което ответникът позовава твърдение за недопустимост на иска касае материално правната легитимация на ищеца, а не неговата активна процесуална такава. Поради което съдът прие  и докладва иска като  допустимо предявен.  Като допустимо предявени в срока на чл.371 ГПК , доколкото между тях е налице  и взаимообславящата ги по см. на чл.72,ал.3ЗС връзка, съдът прие за разглеждане по същество възраженията на ответника за прихващане и за право на задържане.

                Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства дават  основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

              На 9.VІІ.2007г. между ищеца, в качеството му на лизингодател и „АГРОГРУП ДБ”О0Д, в качеството на лизингополучател, е сключен ДФЛ№1350/2007г.(л.6 и сл. от делото).  Съгласно договора и в изпълнение на дължимото по см. на чл.20 от ОУ към същия(л.11) , ищцовото дружество предоставя на лизингополучателя „АГРОГРУП ДБ”О0Д    ползването на договорената лизингова вещ(ЛВ)- зърнокомбайн Клас „Мега 208 ІІ”, шаси №94500407, двигател „Мерцедес”240к.с. 3394, хедер 6С.

                     В чл.3, т.2 на договора изрично е посочено, че доставчик на лизинговата вещ е „ВИВА АГРОТЕКС”ЕООД .                  

                   При сключване на ДФЛ страните са приели, че цената на    ЛВ   е в договорения между  лизингополучателя и доставчика размер на 73 114,73EUR. Която цена, в качеството си на лизингодател ищецът се е съгласил да заплати по см/ка на доставчика, както следва: 20% , възлизащи в размер на 14 622,95EUR като авансово платими при подписването  на договора и 80%, равняващи се на 58 491,78EUR, при писмено заявена от страна на доставчика готовност на предаване на ЛВ.  

                 Съгласно чл.20 от ОУ на ДФЛ, ищецът се е задължил с придобиването на ЛВ и с предоставянето й за ползване на лизингополучателя, конституиран  като  трето, подпомагащо го в производството лице. При  погасяване на поетите от лизингополучателя  задължения и при волеизявено от него искане за изкупуването й,  ищецът се е задължи да му прехвърли правото на собственост  върху ЛВ (чл.51 от ОУ на ДФЛ).                

                   В подкрепа на твърдението си, че в изпълнение на вмененото му с чл.20 от ОУ на ДФЛ задължение е придобил собствеността върху процесния зърнокомбайн, ищецът представя  като доказателство, приложеният на л.14 от делото Договор за покупко продажба №10/22.V.2007г.           

                     От съдържанието и реквизитите на договора се следва за установена относимостта му към процесния ДФЛ: като предмет на договора е индивидуализиран процесния зърнокомбайн; продавач по договора е  упоменатия в ДФЛ доставчик - „ВИВА АГРОТЕКС”ЕООД; изрично е посочено, че ищецът закупува зърнокомбайна с цел да го предостави за ползване на лизингополучателя по ДФЛ №1350 - „АГРОГРУП ДБ”О0Д.  Срещу закупуването на зърнокомбайна, ищецът се е задължил да заплати    цена в размер на 143 000,00лв., на две вноски-при подписване на договора 20% (28 600,00лв.) и 80% (114 400,00лв.) при писмено заявена от продавача/доставчика „готовност за предаване”.

                   В чл.ІІІ, т.2 на Договор №10 изрично е посочено, че ищецът ще придобие право на собственост върху вещта след пълното изплащане на договорената за него цена.

                    С приложено към доп.и.м. платежно нареждане, ищецът удостоверява, че    в изпълнение на Договор №10/22.V.2007г.и съгласно Фактура №100000073/16.VІІ.2007г.(вж.л.125)  е заплатил на доставчика на ЛВ сумата от 171 600,00лв.

                   Договор №10/22.V.2007г. е сключен в писмена форма без нотариална заверка на подписите.  Обстоятелство, което относимо на волеизявеното в  чл.ІІІ от договора, дава основание на съда да приеме за установено, че се касае за предварителен договор, установяващ облигационни отношения между страните. Налице е незавършен по см. на чл.144 ЗДвП фактически състав на сделката и  със  сключването й, за ищеца не е настъпил вещно прехвърлителен ефект.   Според  приложеното  като доказателство на л.70, ксерокопие от регистрационен талон,  считано от к8.VІІV2007г.  процесният зърнокомбайн е регистриран като собствен на „Вива Агротекс”ЕООД, гр. Дулово.

  В съответствие с изискването на чл.8 от ОУ на ДФЛ, предаването на лизинговата вещ е извършено с приемо-предавателен протокол, подписан от доставчика, лизингодателя и лизингополучателя на 16.VІІ.2007г.(л.22). Вещта е приета без възражения, като съответна на договореното по вид и качество. В приемо-предавателния протокол изрично е посочено, че    доставчикът предоставя на ищеца-лизингодател владението върху вещта, а лизингодателят предоставя същата в държане на   лизингополучателя „АГРОГРУП ДБ”О0Д.

                     С подписване на ДФЛ№1350, декларирайки  съгласие с предвиденото в Общите условия на същия, лизингополучателя „АГРОГРУП ДБ”О0Д се е задължил „да възстанови”  на лизингополучателя сумите, платени  от него от във връзка с възложената му покупка на ЛВ.

                  За предоставеното му в договорения срок право на ползване върху ЛВ, на осн. чл.3 от ДФЛ№1350 във вр. с чл.26 от ОУ,  лизингополучателят „АГРОГРУП ДБ”О0Д се е задължил към ищеца със заплащане на лизингови вноски, дължими месечно по погасителен план и   в размер, изчислен на база   договорената за вещта  цена.  Договорът е сключен   за срок от три години(36месеца) при договорената за ЛВ  цена от 73 114,73EUR,-без ДДС. Първоначално дължимата от лизингополучателя вноска е договорена в размера на 14 622,95EUR. За оставащата до покупната цена разлика от 58 491,78лв. изплащането е договорено на равни месечни вноски в размер на 1 796,99EUR без ДДС, платими на 20-то число на текущия месец, съгласно приложения към ДФЛ погасителен план. Като погасяването на неиздължените плащания  се извършва в поредност- разноски, лихви , главница.

                  При забава в плащането-изцяло или частично, на която и да е лизингова вноска за повече от 30 дни, в право на ищеца-лизингодател е предвидена възможност да обяви целият дълг за предсрочно изискуем  и да развали договора, при дължимо писмено предизвестяване на лизингополучателя

                    В обезпечение на парично дължимото по ДФЛ изпълнение, върху недвижимото  имущество на лизингополучателя е учредена,втора по реда си ипотека, издадени са запис на заповеди, а с управителя на дружеството,  в качеството му на физическо лице, е сключен договор за поръчителство/авал.

                 Според  чл.24 от ОУ на ДФЛ, всички разходи по експлоатацията, поддръжката и ремонта на ЛВ са договорени в задължение на ползващия се от вещта лизингополучател.

В заключение(л.183 и сл.), относимо на писмените доказателства и след проверка в счетоводствата на страните, назначената по делото ССЕ съгласно приложения към ДФЛ погасител план, задължението на лизингополучателя „АГРОГРУП ДБ”О0Д  възлиза на 156 555,94лв. В счетоводството на ищеца, по разчетна см/ка Клиенти за срока на договора,у считано към 31.VІІ.2010г.  в задължение на „АГРОГРУП ДБ”О0Д  е начислена сума в размер на 178 042,33лв., включваща неплатени  лизингови вноски, начислени лихви за забава в размер на 12 492,42лв. и дължими по договора такси и разноски в размер на 9 539,84лв.

                Считано към датата на изготвяне на експертизата, при доказано извършени от „АГРОГРУП ДБ”О0Д  към 12.ХІІ.2011г. плащания в размер на 113 009,09лв., задължението му по сключеният с ищеца ДФЛ остава открито за 65 033,24лв., от които 57 155,59лв. главница, 4 541, 09лв. договорна лихва и 3 336,56лв. лихва за забава.

На 26.VІІ.2011г. на лизингополучателя „АГРОГРУП ДБ”О0Д е връчена нотариална покана, с която ищецът го уведомява, че към 31.VІІ.2010г., поради изтичане на срока, ДФЛ ДФЛ№1350/2007г. е прекратен и че остава задължен за сумата от 35 004,03EUR, включваща непогасени лизингови вноски, разходи и лихви за забава. Считано от връчване на поканата на лизингополучателя е предоставен двудневен срок за погасяване на задълженията и седмодневен такъв за предаване на предоставената му, и намираща се в негово владение ЛВ. Уведомен е,  че за ползването на вещта след срока на ДФЛ, дължи обезщетение(вж. д/ва на л.л.17-20)

                Обобщавайки изложеното дотук,   съдът приема за безспорно установено, че третото, подпомагащо ищеца лице, в качеството си на лизингополучател е неизправна по ДФЛ страна.   Както в срока на договора, така й след прекратяването му на предвиденото в  чл.43 от ОУ основание, същият не е предприемал действия по придобиване собствеността върху предоставената му за ползване ЛВ.   Т.е., както  в обема на предоставените му с ДФЛ права, така и с оглед настъпилите при прекратяването му последици,  същият не е имал право да извършва действия на разпореждане с ЛВ.

                 Съгласно чл.21 от ОУ на ДФЛ, в срока на действието му,  в право на лизингополучателя е предвидена възможност да предоставя ползването на ЛВ, възмездно или безвъзмездно, при дължимо незабавно уведомяване на лизингодателя.

 На 22.VІ.2009г.   лизингополучателят „АГРОГРУП ДБ”О0Д  и  ответникът  ЕТ”Томаш-Джелял Етем” сключват договор, по силата на който в качеството си на „продавач”- „АГРОГРУП ДБ”О0Д се задължава да прехвърли върху ответника „купувач” правото на собственост върху процесния зърнокомбайн(вж.л.53) при дължима от последния цена в размер на 168 000,00лв. с вкл.ДДС. Като плащането на цената е договорено на два транша: 77 999,00лв.(с ддс)-  платени преди датата на договора и 90 0001,00лв.(с ддс) платими в срок до 31.ХІІ.2009г., в брой или по банков път. Договорът е оформен с извършена на 22.VІ.2009г. нотариална заверка на подписите. В съдържанието на договора изрично е волеизявеното, че към датата на сключването му, продавачът не е собственик на вещта, че      същият остава задължен със заплащане на дължимите за   придобиването й  по ДФЛ лизингови вноски.  Като в договора е вписано, че изпълнението на дължимото от него  по договора за лизинг се явява обусловено от    дължимото от „купувача” по предварителния договор плащане.

 С приложени като доказателство на л.л.55 и сл., платежни нареждания и  фактури с №66/22.ІІІ.2009,   №77/25.VІ.2009г.,  №80/28.VІІ.2009г., №144/31.ХІІ.2009, №125/5.Х.2009г., №131/5.ХІ.2009г, №103/31.VІІІ.2009г., №75/13.І.2010г. и №148/13.І.2009г., ответникът доказва извършени по предварителния договор плащания до размера на договорената за закупуването на зърнокомбайна цена.

По делото не се спори, че ищецът, като страна по сключения с  „АГРОГРУП ДБ”О0Д ДФЛ, не е бил  уведомен   за предприетите от него действия на разпореждане с предоставената му за ползване ЛВ. За сключения предварителен договор и предаването на ЛВ във владение на ответника, узнава при  обектвираното  от страна на лизингополучателя бездействие по отношение на   отправената му нотариалната покана.

Между страните по делото не се спори и се явява безспорно доказано обстоятелство, че от 22.VІ.2009г., по силата на сключения с третото лице  договор, процесният зърнокомбайн се намира  у ответника и се ползва от него във връзка с осъществяване на регистрираната му търговска дейност.  

В заключение(л.183), назначената по делото ССЕ установява, че на 1.VІ.2009г. зърнокомбайна е заприходен в баланса на ответника като ДМА с първоначална цена от 141 465,00лв.Към 28.ІІ.2013г., относимо към датата на изготвяне на заключението, вещта е амортизирана напълно и отчетена като актив с нулева стойност.

        От показанията на разпитаните по делото свидетели се следва за установено от фактическа страна, че към момента на предаването му на ответника, зърнокомбайнът не е бил в добро техническо състояние, позволяващо веднага пускането му в експлоатация. Били извършени ремонтни работи по подмяна на гуми, транспортьор, отбоен  битер, ходова част, ремъци, ножове и др. Такива ремонтни работи са се налагали и са се извършвали при подготовка и експлоатация на машината  ежегодно във връзка с  жътвените кампании.

               След оглед и при съобразяване на приложените от ответника доказателства,  в заключение(л.187 и сл.),  назначената по делото СТЕ  установява относимост на материалите по процесните фактури с извършените по зърнокомбайна ремонтни работи. Същите експертът сочи като необходими и текущи, пряко свързани с работоспособността на зърнокомбайна. Вложените в извършването им разходи изчислява на 55 691,00лв. Експертът сочи, че сами по себе си, извършените ремонтни работи водят до увеличаване стойността на машината, но те като такива са предприемани във връзка с настъпилата при експлоатацията й амортизация.  По метода на пазарното сравняване, при установена към м.VІІ.2008г. остатъчна стойност в размер на 156  678,00лв. , към днешна дата определя стойността на зърнокомбайна в размер на 120 000,00лв.

               На база депозираното от СТЕ заключение,  вещото лице по ССЕ сочи, че съгласно счетоводен стандарт   16-ДМА, разходите за ремонтни работи, независимо дали се касае за текущ или основен,   не се отразяват като подобрения, а като такива по привеждане на актива в първоначалното му работно състояние. Под подобрения, водещи до увеличаване стойността на ДМА ,счетоводният  стандарт определя  дейности, водещи до неговото качествено изменение или   до нови функции и технически възможности . Т.е., според дефинираното в СС№16-ДМА, извършените от ответника работи не водят до увеличаване стойността на зърнокомбайна, а до поддържане на неговата техническа пригодност. 

                  Съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че разходите по процесните фактури са били действително извършени от ответника по поддръжката на зърнокомбайна  -необходимо и във връзка,  с дължимата от него грижа на добър стопанин.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът намира предявеният на осн. чл.108 ЗС иск  за   недоказан.

Искът по  чл.108ЗС  е претенцията на носителя на едно вещно право за връщане на вещта от лицето, което неправомерно я владее или държи. За да се уважи ревандикационният иск, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищецът да е собственик на вещта; 2/ ответникът да я владее, респ.държи и 3/   липса на правно основание за осъществяваната от ответника  фактическа власт върху вещта.

Процесният договор за лизинг има правната характеристика на договор за финансов лизинг, уреден в чл.342, ал.2 ТЗ . С договора за финансов лизинг  ищецът-лизингодател се е задължил  да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време. При договора за финансов лизинг размерът на лизинговото възнаграждение /общата стойност на лизинговите вноски/ е калкулирано така, щото  да покрие  първоначалната стойност на актива /вещта/, разноските на лизингодателя и неговата печалба, поради което се съдържа и клауза за закупуване на този актив от лизингополучателя. Интересът на лизингодателят при финансовия лизинг е да получи   лизинговото  възнаграждение.

             В сключения от ищеца ДФЛ изрично е предвиден, характерния за този вид договори   мандатен елемент –договор за поръчка: закупуване на движима вещ от продавач и на цена, определени и възложени му от лизингополучателя.  Предмет на договора в случая е вещ, подлежаща на специален режим на регистрация, изискващ  при придобиването й, спазване  на предвидените в чл.144 ЗДвП изисквания за действителност на сделката: писмена форма с нотариална заверка на подписите. В случая, при действие на договора и в срока на предоставения  със сключването му мандат, ищецът не доказва придобиване на вещта. Депозирания в подкрепа на това му твърдение Договор №10/2007г. съдържа всички, изискуеми се за сключването на един окончателен договор елементи(страни, предмет, цена) , но при доказана  липса на нотариално удостоверяване на подписите, същият няма характера на такъв.

           От правна страна съдът прима, че със сключването му, между ищеца и доставчика са установени  облигационни отношения, пораждащи съответно  права и задължения по сключване на окончателен договор за покупко-продажба. В този си вид, същият има значимост на предварителен договор, със сключването на който собствеността върху вещта не преминава върху  насрещно задължилият се със заплащането на цената лизингодател.

              Освен изложеното досежно характеристиките на договора, по делото се  явява безспорно установено и обстоятелството, че   процесната вещ е собственост на обещателя по предварителния договор, явяващ се трето и неучастващо в производството  лице.

             Считано към датата на предявяване на иска се установява, че поради изтичане на срока, действието на сключения с третото лице ДФЛ е прекратено. Т.е., прекратен е и възложеният му от лизингополучателя мандат за закупуването на вещта.   

Според чл. 347, ал. 2 от ТЗ за договора за лизинг се прилагат съответно правилата на договора за наем от ЗЗД с изключение на чл. 229, ал. 1 и 3, чл. 231, ал. 1 и 2, чл. 233, ал. 1, чл. 235, чл. 236, ал. 1, чл. 237, чл. 238 и чл. 239.

 От изложеното следва, че чл. 234 от ЗЗД се прилага съответно и по отношение на договора за лизинг. Чл. 234, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че, ако не е уговорено противното, наемателят може да пренаеме наетата вещ без съгласието на наемодателя като това не го    освобождава от задълженията му по наемния договор.

  В чл. 21 от процесния ДФЛ   страните са се споразумели, че лизингополучателят има право да отдава лизинговия обект под наем за времето на действието на договора, при дължимо незабавно уведомяване на лизингодателя.   Неизпълнението на това задължение,   е предвидено като основание за разваляне на договора от страна на лизингодателя по вина на лизингополучателя, но като непротиворечащо на императивна норма, то  не обуславя извод за нищожност на извършеното от лизингополучателя действие по преотдаване ползването на вещта.   Валидността на наемния договор не е обвързана с изискване за писмена форма и в този смисъл, фактически извършеното в случая преотдаване ползването на веща обосновава извод за основателност на осъществяваната върху нея фактическа власт  от ответника , считано до прекратяване на договора  , предоставящ тези права на лизингополучателя. От което се следва, че към датата на предявяване на иска вещта се намира във фактическа власт на ответника без основание.

                  Обобщавайки изложеното, съдът намира, че ищецът не доказва правото си на собственост върху процесната вещ. При недоказаност  на тази, кумулативно изискуема се по см. на чл. 108 ЗС предпоставка, предявеният на посоченото основание иск следва да се отхвърли.   

Предвид постановеното по   предявения срещу него иск, съдът не дължи произнасяне по същество на предявените в условията на евентуалност възражения на ответника.    Следва да се отбележи, че по см. на чл.103ЗЗД, възражението му за прихващане е недопустимо  поради липса на еднородно и изискуемо насрещно задължение.

 На следващо място: Правото на задържане е предоставено като средство за защита на лице, доказало качеството си на добросъвестен владелец и до заплащане на разноските, направени от него  за подобрения и за запазване на претендираната до ревандикация вещ. Като претенцията за разноски следва да е изрично предявена като такава чрез насрещен иск или чрез възражение. А възражението, като процесуална форма на защита е предоставено в право само на добросъвестния владелец.

                 От представените по делото доказателства се следва за установено, че ответникът е само държател на вещта. Като такъв той не може да се ползва от предвидените с разпоредбата на чл.71 и чл.72 ЗС права. В предоставените му по реда на чл.367 и сл. ГПК срокове, същият не е претендирал присъждане на направените по поддръжката на вещта разноски, чрез единствено допустимото в случая процесуално действие –предявен насрещен иск.  Установената от него фактическа власт върху вещта се явява основана на предоставеното му от лизингополучателя право на ползване.

                 На осн.чл.78 ГПК, направеното от ответника искане за присъждане на разноски следва да бъде уважено до размера на заплатените за адвокатско възнаграждение    3 600,00лв. Направеното по отношение на последното възражение за прекомерност е неоснователно. Същото, предвид заявения по иска материален интерес, се явява съобразено с изискванията на чл.7, ал.2 т.4 ГПК . Предвид установеното в мотивите досежно редовността и основателността на   възраженията му, за доказване на които  бе ангажирана СТЕ, съдът  намира, че разноските следва да останат в негова тежест.   

               Водим от горното, съдът   

 

 

 

Р   Е   Ш   И :

 

                    Отхвърля иска,  предявен на осн.чл.108 ЗС от „ПИРЕОС ЛИЗИНГ БЪЛГАРИЯ”АД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София, бул.”Цариградско шосе” №127А, чрез проц.представител по пълномощие –адв.Витанова,   против ЕТ”ТОМАШ-ДЖЕЛЯЛ ЕТЕМ”,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление по търг.-регистрация в с.Вазово, Разградска обл.   за   отстъпване собствеността и предаване на владението върху   зърнокомбайн Клас „Мега 208 ІІ”, шаси №94500407, двигател „Мерцедес”240к.с. 3394, хедер 6С  КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

             ОСЪЖДА   „ПИРЕОС ЛИЗИНГ  БЪЛГАРИЯ”АД,ЕИК ********, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. София     да заплати на      ЕТ”ТОМАШ-ДЖЕЛЯЛ ЕТЕМ”,ЕИК ********,   с.Вазово, Разградска обл. съдебни и деловодни разноски в размер на 3 600,00лв.  

            Решението се явява постановено при участие на „АГРОГРУП ДБ”ООД, ЕИК *********, гр. Добрич като трето лице-помагач на ищеца.

                  Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице.

                                                                                         Съдия-докладчик:

 

НР