РЕШЕНИЕ

Разград

61

16. ІІ.2014г.

Номер Град

Разградски окръжен

В ИМЕТО НА НАРОДА

съд

29.ХІ.

2013

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В публично заседание в следния състав:

Председател

М. Н.

Секретар

№ 52

2013

търговско

като разгледа докладваното от съдия Йончева

дело по описа за година.

За да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл.422 ГПК.

Делото е образувано на производство пред РОС по молба вх.№88629/29.VІІІ.2012г. по описа на СГС, подадена от „А. Л. Б.”АД,***, гр.С. и в изпълнение на вл. в сила Определение №…/31.ХІ.2012г. по т. д.№5964/2012г. по описа на СГС.

С молбата си, при заявени по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК предпоставки, „А. Л. Б.”АД предявява против „К.”ЕООД,***, гр.Разград , иск за установяване на вземане в размера на 98 313,13лв., дължимо в изпълнение на Запис на заповед от 25.ІV.2008г., ведно със законна лихва, считано от 2.ІІ.2012г. до окончателното й изплащане, за което в производството по ч.гр.д.№156/2012г. по описа на РРС и на осн.чл.417 ГПК, в негова полза, в качеството му на кредитор и срещу ответника, в качеството му на задължило се с издаването на записа на заповед лице, е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №333/6.ІІ.2012г. и изпълнителен лист. С иска се претендира установяване и на вземане за направени, и присъдени му в хода на заповедното производство разноски в размер на 1 966,26лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 433,13лв.

С допълнителна искова молба, депозирана в отговор на писмено депозираното от ответното дружество становище по иска и при лично явяване на процесуално представляващия го в с.з. адв.В., ищецът оспорва възраженията за недопустимост и неоснователност на иска. Поддържа същия по размер и на предявеното основание, основавайки се на изложените в първоначалната искова молба факти досежно каузално установените с ответника облигационни отношения. В допълнение излага факти в подкрепа на твърдението си за: изправност по договора; за преминал в тежест на ответника-лизингополучантел риск от погубване на предадената в изпълнение на договора вещ; твърди наличие на предпоставки, ангажиращи отговорността на ответника във връзка с погубване на вещта; оспорва твърдението на ответника за престирано от него изпълнение по договора, както и твърдението му за изплатено му от ЗАД”А. Б.” застрахователно обезщетение. Претендира присъждане на разноски;

Ответникът оспорва предявеният срещу него иск като недопустим, неоснователен и недоказан. Редовно призован, не се явява в с.з. В отговори, депозирани по реда и в срока на чл.367 и чл., както и в депозирани по делото писмени бележки:

1/ Оспорва иска като недопустим поради нередовност на исковата молба, позована на ненастъпила изискуемост на установимото с предявяването й вземане. Твърди се недопустимост на иска досежно установяване на вземане за направени в заповедното производство разноски;

2/ Оспорва иска по основание и размер. Оспорва обосноваващия вземането запис на заповед като несъответен на формалните изисквания на чл.535 ТЗ; твърди погашения по договора, в обезпечение на който е бил издаден записът на заповед и в тази връзка, несъответствие на вземането като такова по записа на заповед с поетото и погасено по договора за финансов лизинг парично задължение; твърди недължимост на вземането поради насрещно неизпълнени от страна на ищеца –лизингодател задължения по см. на чл.342ТЗ и чл.230ЗЗД; Твърди извършено в срока на договора престъпно посегателство върху предоставената му по същия вещ, лишило го от възможността за ползването й, респ. освобождаващо го от дължимост на процесното вземане поради наличие на сключен от ищеца договор за застраховка „Каско” ;

На осн.чл.219 ГПК, по депозирана в срок молба на ищеца, като трето, подпомагащо го в производството лице бе конституирано ЗАД”А. Б.” . В с.з., чрез процесуално представляващия го юриск. Г., третото, подпомагащо ищеца лице, признава интереса от привличането му като такова. Счита иска за основателен. Във връзка с направеното от ответника възражение за недължимост на вземането поради погубване на лизинговата вещ, ЗАД”А. Б.” твърди, че не е било сезирано от него с претенция за настъпило застрахователно събитие и за изплащане на застрахователно обезщетение по застраховка „Каско”.

Обсъдени поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Във връзка с дължимата се преценка за допустимостта на иска, съдът изиска служебно за справка преписка по ч.гр.д.№156/2012г. по описа на РРС и установи, че конституираният с исковата молба ответник - „К.”ЕООД, в качеството си на длъжник в производство по чл.417 ГПК е възразил по реда и в сроковете на чл.414 ГПК срещу издадената по заявлението на ищеца заповед за незабавно изпълнение №333/6. ІІ.2012г.(вж.л.32-42 от ч.гр.д.№156/2012г.РРС).

С Разпореждане от 17.VІІ.2012г., сезираният със заповедното производство съд е уведомил заявителя за постъпилото срещу вземането му възражение и е указал на същия, че може да установи съществуването му с предявяване на иск по реда и в сроковете на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК.

На л.47 от преписката по ч.гр.д.156/2012по описа на РРС е приложен отрязък от съобщение, удостоверяващ, че адресираните до ищеца указания, са му връчени на 2. VІІІ.2012г. Считано от тази дата, допустимият за предявяването на установителния иск едномесечен срок изтича на 2.ІХ.2012г.

На 31.VІІІ.2012г., т.е., преди изтичането на предвидения за това срок, кредиторът е депозирал пред заповедния съд доказателства за предявен в срока на чл.415 ГК иск за установяване на оспореното в хода на заповедното производство вземане(исковата молба е входирана в регистратурата на СГС на 29.VІІІ.2012г.)

От изложеното се следва за установено, че искът е допустимо предявен в срока на чл.415ГПК .

Исковата молба е подадена от легитимирано по см. на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК лице и с предмет-частично допустим в рамките на заявеното и оспорено в хода на заповедното производство вземане, в размера на дължимата по записа на заповед главница от 98 313,13лв. За вземането по направените в хода на заповедното производство разноски, искът е недопустим.

Разноските съставляват акцесорно вземане, обвързано пряко с уважаване или не на претенциите и не се включват в спорното право, а се следват като правна последица, поради което са и извън предметния обхват на иска по чл. 422 ГПК. Който предмет има за цел да установи със сила на пресъдено нещо наличието на конкретно облигаторно задължение, произтичащо от правоотношение, различно от процесуалното, обуславящо отговорността за разноски. По изложените съображения, производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

По същество на допустимо предявения иск, съдът намира същия за доказан по размера си и на предявеното основание, по следните съображения:

Искът е предявен по реда и в сроковете на чл.422, ал.1ГПК, за установяване съществуване на парично вземане, което ищецът позовава като дължимо в изпълнение на документ, визиран като годен по см. на чл. 417, т.9ГПК изпълнителен титул . А именно: Запис на заповед, издаден от ответното дружество на 25.ІV.2008г. , по силата на който едностранно, „безусловно и неотменимо” се задължил да заплати на ищеца сумата от 57 686,68EUR – в срок на предявяване, но не по късно от 5.VІ.2013г.(л.12т.д.№5964/12СГС) . С приложена като доказателство на л.13 от т.д.№5964/2012г. на СГС покана, нотариално заверена на 27.V.2011г. от нотариус В.В., с рег.№320 и р -н на действие при СРС, ищецът предявява записа на заповед за плащане на дължимата по него сума. Връчването на поканата на ответника, с предявеният му за плащане запис на заповед, е нотариално удостоверено на 7.VІ.2011г. от нотариус Р.И., рег.№378 и р-н на действие при РРС. Съгласно съдържимото се в поканата, на ответника е предоставен седмодневен срок от датата на връчването й за погасяване на вземането. Срокът е изтекъл на 14.VІ.2011г.(вторник). По делото не се спори, че до посочената дата задължението по записа на заповед не е било погасено. Което обуславя извод за настъпила изискуемост на същото от 15.VІ.2011г.

Процесният запис на заповед притежава всички, изискуеми се по см. на чл.535 и сл.ТЗ за валидността му реквизити: наименование; безусловно обещание за заплащане на определена по размера си сума; името и подписа на задължилото се с издаването й лице; името на лицето на което трябва да се плати; място на плащане; дата и място на издаване; падеж- определен по правилото на чл.538 във вр. с чл.486, ал.1, т.1 ТЗ „на предявяване”, като самото предявяване е предвидено да се извърши не по късно от 5.VІ.2013г. От изложеното по горе се следва за безспорно установено, че предявяването на записа е извършено от приносителя в рамките на предвидения с издаването му срок.

Съдържанието на записа на заповед е пълно и се възприема от съда като съответно на изискванията на чл.535ТЗ. В този смисъл, материализирания в ЗЗ менителничен ефект е валиден и е годно, по см. на чл.417,т.9 във вр. с ч.418 ГПК, извънсъдебно основание за принудително осъществяване на неизпълненото вземане.

В подкрепа на твърдението си за каузална обусловеност на издадения от ответното дружество запис на заповед, ищецът депозира като доказателство Договор №1927/25.ІV.2008г.(л.16 и сл.).

Сключеният между страните договор №1927 притежава всички онези реквизити, определящи го по см. на чл.342, ал.2 ТЗ като договор за финансов лизинг (ДФЛ) .

ДФЛ е сключен между ищеца, в качеството му на лизингодател и „К.”ЕО0Д, в качеството му на лизингополучател. Съгласно договора и в изпълнение на дължимото по см. на чл.3 от ОУ към същия(л.23 и сл.) , ищцовото дружество предоставя на отетника ползването на договорената лизингова вещ(ЛВ)- л.а.”Мерцедес”, модел СЛК 200 ко, с шаси № *** и двигател №*** срещу ежемесечно дължими от последния лизингови вноски, в размер и на падеж, съгласно считан за неразделна част от договора и подписан от страните погасителен план.

ДФЛ е сключен за срок от 60месеца(пет години). При подписването му, качеството си на лизингополучател, ответното дружество се е задължило с плащане на първоначална вноска в размер на 4 583,08EUR . Всяка от последващо дължимите се ЛВ е определена в размер на 961,44EUR, от които 532,86EUR дължима на пето число на съответния месец главница, 160,24EUR ДДС и 268,35ЕUR- договорна лихва.

В чл.1, б.”г” на договора изрично е посочено, че доставчик на лизинговата вещ е „Б. С. А. ”ЕООД, гр.С..

При сключване на ДФЛ страните са приели, че цената на ЛВ е в договорения между лизингополучателя и доставчика размер от 57 686,68EUR. Която цена, в качеството си на лизингодател ищецът се е съгласил да заплати на посочения му от лизингополучателя доставчик(чл.7.4 от ОУ на ДФЛ).

При погасяване на поетите от лизингополучателя задължения и при писмено волеизявено от него искане за изкупуването й, ищецът се е задължи да му прехвърли правото на собственост върху ЛВ (чл.3 от ДФЛ№1927).

От съдържанието и реквизитите на издадения от ответника запис на заповед се следва за установена относимостта му към процесния ДФЛ. С издаването й ответното „К.”ЕООД се задължава към ищеца със заплащане на сума в размер, съответстващ на поетото от него по ДФЛ парично задължение о лизинговите вноски за предоставеното му ползване върху ЛВ; Датата на издаване на записа на заповед е относима към датата на сключения между страните ДФЛ; Издаването му сочи на изпълнение на предвиденото в чл. 8.5 от ОУ на сключения между страните ДФЛ задължение за обезпечаване на изпълнението по договора; В цитираната клауза издаването на записа на заповед е вменено в договорно задължение на лизингополучателя и в интерес на очакваното от лизингодателя изпълнение.

Обобщавайки изложеното дотук, съдът приема за безспорно установено, че дължимото по процесния запис на заповед се явява каузално обусловено от установените между страните облигаторни отношения по процесния ДФЛ.

Между страните не се спори, а и от доказателствата се следва за безспорно установено, че действайки като изправна по договора страна ищецът е придобил процесния автомобил, при възложените му от ответника условия и му е предал същия за ползване.

В заключение(л.62 и сл.), относимо на събраните по делото писмени доказателства и след проверка в счетоводствата на страните, назначената по делото ССЕ установява: Съгласно Приложение 1 „Погасителен план” към ДФЛ№1927/25.ІV.2008г., договорената лизингова цена на МПС е размер на 57 686,68ЕUR, което в левова равностойност възлиза на 112 825,34лв. Цената включва:главница от 38 956, 14EUR; договорна лихва от 9 116,10EUR и 9614,45лв. ДДС. В левова равностойност, дължимата на пето число на съответния месец лизингова вноска възлиза на 1 880,41лв. с вкл.ДДС.

По задълженията си по ДФЛ ответникът е извършил плащания в общ размер на 53 028,73лв. Отнесени в предвидения по договора ред(чл.5.8 от ОУ на ДФЛ), същите погасяват: първоначално дължимата се по ДФЛ вноска(чл.6.1 от ДФЛ№1927) от 11 068,45лв.; предвидената за обработка и управление на ДФЛ такса от 1 976,96лв.(чл.6.3 от ДФЛ№1927); дължимите, съгл. чл.14 от ДФЛ№1927/25.ІV.2008г. застраховки и разноски за регистрация и въвеждане на ЛВ в експлоатация, възлизащи общо на 10 082,65лв.; петнадесет броя лизингови вноски в пълен размер, възлизащи общо на 28 206,15лв. и частично плащане по шестнадесетата лизингова вноска, възлизащо на 1 694,51лв.

Всички погашения по задължението, ответникът е извършил в периода от 29.ІV.2008г. до 6.ХІ.2009г. Което, относимо на приетото в т.10.1 от ОУ на ДФЛ, сочи на предпоставки, позволяващи на лизингодателя да направи дължимото по ДФЛ предсрочно изискуемо.

Съгласно счетоводно отразеното при страните, считано към 24.І.2012г. вещото лице установява, че по ДФЛ №1927/25.ІV.2008г. ответникът остава задължен към ищеца-лизингодател със сумата от 98 313,73лв. До размера на която се явява предявен и иска. В тази сума са включени изискуеми и непогасени лизингови вноски от 80 793,78лв. и 17 519,95лв. данъци и такси , договорно предвидени в задължение на ответника-лизингополучател.

Както бе посочено, процесния запис на заповед се явява издаден в изпълнение на предвиденото в т.8.5 от ОУ на ДФЛ и в обезпечение на ищеца-лизингодател. Съгласно цитираната договорна разпоредба, ответникът се е задължил с издаване на записа на заповед за вземане, включващо лизинговата цена ведно с лихви и ДДС. Което в сбор в лева дава сумата от 112 825,34лв. Съгласно подаденото по реда на чл.417, т.9 ГПК заявление вх.№1130/2.ІІ.2012г. ищецът е претендирал дължимото се по записа на заповед изпълнение до размера на неизпълненото по ДФЛ задължение, възлизащо в установения от вещото лице размер от 98 313,13лв.

Между страните по делото не се спори и се явява безспорно доказано обстоятелство, че съгласно предвиденото по сключения между тях ДФЛ, предоставената за ползване ЛВ е застрахована при третото, подпомагащо ищеца лице(т.1, б.”Д” от ДФЛ№1927/25.ІV.2008г.). Като дължимите се по застрахователния договор премии са вменени в тежест на ответника-лизингополучател(чл.6 от ОУ на ДФЛ). В кръга на подлежащите на обезвреда застрахователни събития , страните са предвидили и извършени по отношение на лизинговата вещ престъпни посегателства(„кражба” и „грабеж” –вж. на л.43 ОУ за застраховане, т.7.1.5.).

Ищецът и третото, подпомагащо го лице не оспорват твърдението на ответника за осъществено престъпно посегателство по отношение на намиращата се в негова власт лизингова вещ . Но считат, че така заявен фактът не е достатъчен щото да обоснове извод за недължимост на вземането, което е поел към ищеца с издаването на процесния запис на заповед. В тази насока ищецът позовава възраженията си на предвиденото в ДФЛ досежно преминаването на риска от погубването на вещта върху лизингополучателя, считано от момента на предаването й в негова фактическа власт(държане) – ч.8.2 от ОУ на ДФЛ.

При договора за финансов лизинг всички рискове от повреждането, погиването на вещта, щетите, причинени от вещта на трети лица и имущество, както и разноските по поддържане на вещта, предмет на договора, са за сметка на лизингополучателя. Тези особености при финансовия лизинг произтичат от кредитния му характер. Лизингодателят отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като осигурява възстановяване на инвестицията си чрез получаване на лизингови вноски. Като гаранция за вземането си лизингодателят запазва собствеността върху вещта, но дава право на лизингополучателя да я изкупи и то на цена, надвишаваща на практика покупната й цена, тъй като отделните лизингови вноски не са само част от цената на стоката, но включват и други елементи.

При това положение лизингополучателят е носител на риска от повреждане на вещта и носител на правото да търси директна (включително деликтна) отговорност от деликвента, а не лизингодателят. В подкрепа на гореизложеното е и разпоредбата на чл. 343 ТЗ, която изрично сочи, че рискът от погиването на вещта при финансовия лизинг е на лизингополучателя.

Съгласно предвиденото в чл.6 от ОУ на ДФЛ, дори при загуба на лизинговата вещ,призната от застрахователя за тотална щета, ответникът -лизингополучател остава задължен към ищеца с вмененото му по ДФЛ изпълнение до погасяване на дълижамата лизингова цена. Видно от съдържанието на посочената част от договора, страните са се съгласили, лизингополучателят да продължи редовното плащане на вноските, независимо от настъпването на застрахователното събитие довело до невъзможност да се ползва фактически от вещта.

От своя страна, третото лице оспорва факта на заявена и образувана при него преписка за щета, съгласно предвидения по застрахователния договор с ответника ред. При изрично предоставена му в тази насока възможност, ответникът не ангажира доказателства, от които да следва за установено, че е предприел действия по заявяване на твърдяното от него застрахователно събитие като подлежаща на обезвреда от застрахователя щета. Обстоятелството, че по подаден от него заявителски материал на производство пред ОД на МВР Варна е образувано ДП№631/2009г., преписка №15977/2009г. на ВРП , не сочи на изпълнение на предвиденото в чл.6 от ОУ на ДФЛ. Съгласно тази договорна разпоредба, в интерес на лизингодателя като собственик на вещта, е предвидено, че погубването й следва да е заявено като застрахователно събитие по предвидения в застрахователния договор ред .

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът намира, че предявеният на осн. чл.422 във вр. с чл.124 ГПК иск следва да бъде уважен като доказан по основание и размер.

При редовност от формална страна, издаденият от ответника запис на заповед установява по безспорен начин съществуване и изискуемост на процесното вземане. Обусловеността на абстрактната сделка от договорно установените между страните облигационни отношения е безспорно установена. Към наличието на такъв препращат самите договорни клаузи.

Процесният договор за лизинг има правната характеристика на договор за финансов лизинг, уреден в чл.342, ал.2 ТЗ . С договора за финансов лизинг ищецът-лизингодател се е задължил да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. По своята същност финансовият лизинг представлява специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма по избор на лизингополучателя. С него лизингодателят, финансирайки със свои средства покупката на съответната вещ по поръчка на лизингополучателя, на практика отпуска кредит на лизингополучателя в размер на покупната цена, като си осигурява възстановяване на инвестицията чрез заплащане на лизингово възнаграждение, плащано чрез отделни лизингови вноски на определени интервали от време

Установено е наличието на задължение за 28 лизингови вноски, чиято изискуемост е настъпила преди прекратяването на договора като размерът им е установен от вещото лице в размера на заявеното по реда на заповедното производство, респ. с предявяване на настоящия иск, вземане

С оглед настъпилото събитие на неизпълнение по смисъла на чл. 10.1. (неплащане на лизинговите вноски и др.), което е възникнало и продължава във времето, за Лизингодателя е възникнало и правото да направи същото предсрочно изискуемо чрез предявяване на записа на заповед, служещ за обезпечение на задълженията по посоченото каузално правоотношение.

По делото не се доказват предпоставки изключващи отговорността на ответника по дължимото, съгласно по записа на заповед вземане.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И

ПРИЗНАВА за установено, че в изпълнение на Запис на заповед, издаден на 25.ІV.2008г. в обезпечение на дължими по ДФЛ№1927/24.ІV.2008г. лизингови вноски, „К.”ЕООД,***, гр.Р. ДЪЛЖИ на „А. Л. Б.”АД,***, гр.С. сумата от 98 313,13лв.(деветдесет и осем хиляди триста и тринадесет лева и тринадесет стотинки) ведно със законна лихва от 2.ІІ.2012 до окончателното им изплащане , за което вземане, на осн.чл. 417,т.9ГПК, по ч.гр.д.№156/2012г. по описа на РРС , срещу него и в полза на кредитора „А. Л. Б.”АД,***, гр.С. , е разпоредено издаване на Заповед за незабавно изпълнение №333/6.ІІ.2012г. и изпълнителен лист.

ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по т.д.№52/2013г. на РОС по установяване на вземане за направени в хода на заповедното производство разноски в размер на 3399,39лв.

Осъжда „К.”ЕООД,***, гр.Разград да заплати в полза на „А. Л. Б.”АД,***, гр.С. , доказано направени по делото разноски в размер на 5 966,26лв.(пет хиляди деветстотин шестдесет и шест а лева и двадесети шест стотинки) .

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.

Съдия-докладчик:

MH