Р Е Ш Е Н И Е

9. ІV. 2014

Разград

10

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

2014

съд

17 ІІ.

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В ПУБЛИЧНО заседание в състав:

Светлана Лазарова

Председател

Секретар:

№75

2013

ТЪРГОВСКО дело

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по молба на „КАЗИНО ЕСКЕЙП”ЕООД, ЕИК200716044, гр.Исперих, подадена чрез процесуален представител по пълномощие-адв.Христова и сезираща съда с иск, предявен против „ЕНЕРГО ПРО ПРОДАЖБИ”АД, ЕИК*******, гр.Варна за връщане на сума в размер на 28 647,14лв., за която се твърди, че ищецът е платил на ответника на нищожно основание, като цена за коригирана за минал период от време-31.ХІІ.2009г.-28.VІ.2010г. ел. енергия и съгласно подписано между тях споразумение за разсрочено плащане.

В съдебно заседание, чрез процесуалните си представители по пълномощие, ищецът поддържа иска на предявеното основание и размер. Счита, че клаузата, позволяваща на доставчика да предприема едностранно корекции на начислена за минало време ел. енергия, е нищожна поради противоречието й с разпоредбата на чл.143 и сл .ЗЗП. Счита, че до размера на исковата претенция, като платена на нищожно основание, ответното дружество се е обогатило за негова сметка и следва да бъде осъдено с връщането й, ведно със законна лихва от датата на иска до окончателното й изплащане. Оспорва редовност на извършената от ответника на 28.VІ.2010г. проверка на СТИ, поради неучастие на негов представител в извършването й; твърди неточност в направените от ответника изчисления досежно консумирана за процесния период ел. енергия. Твърди неоснователност на възражението за погасяване на вземането в условията на чл.111, б.”в”ГПК, твърдейки неприложимост на кратката погасителна давност поради непериодичния му характер; Счита, че така направеното възражение е относимо към основателността, а не към допустимостта на иска; Оспорва твърдение за извънсъдебно признание на вземането, инкорпорирано като такова в представеното от ответника Споразумение; Претендира присъждане на доказано направени в хода на делото разноски.

В депозиран по реда и в сроковете на чл.367 и сл.ГПК отговор, ответното дружество оспорва иска като недопустимо предявен, твърдейки периодичност на претендираното по иска вземане и позовавайки се в тази връзка, на регламентирания в разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД институт на три годишната погасителна давност. Алтернативно оспорва иска като неоснователен - както по основание, така и по размер. Твърди дължимост на вземането, на осн. сключен с ищеца договор за спогодба от 23.VІІ.2010г., както и на основание договора за доставка на ел. енергия. Твърди законосъобразност, обоснованост и основателност на извършената за минало време корекция на см/ка за начислена ел. енергия. В тази връзка се позовава на настъпили в ЗЕ изменения, в сила от 17.VІІ.2012г. Оспорва наличие на предпоставки, ангажиращи го с връщане на процесната сума по реда на чл.55ЗЗД.

В с.з., чрез процесуалния си представител по пълномощие-адв.Митева, заявява, че поддържа депозираното с отговорите становище за неоснователност на иска.

По искане на ответника, депозирано своевременно по реда и в сроковете на чл.219 ГПК, като трето, подпомагащо го в производството лице бе конституирано и „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ”АД. При редовност на призоваването , същото не се явява в с.з. и не ангажира становище по допустимост и основателност на предявения срещу подпомаганата страна иск.

Обсъдени поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

Видно е от приложения като доказателство на л. 35 от делото Констативен протокол № 24177 , че на 28.VІ.2010 г. служители на "Е.ОН България Мрежи" АД са извършили проверка на електромер с фабричен № ***и клиентски № ***, находящ се в гр. Исперих, ул. ***. В реквизит на протокола е отразено, че същият е съставен и подписан от служителите, извършили проверката в присъствието на лицето Виолета Кръстева, в качеството й на собственик. Констатираните в протокола данни от проверката установяват, че към шинната система на захранващото ГРТ(главо разпределително табло) в проверявания електромер, отчитащ консумираната в процесния обект ел. енергия, има неправомерно присъединяване на 3бр. метални проводници ПВ 35 кв.мм. В резултат на което, СТИ отчита по малко от действително потребената в обекта ел. енергия.

Ангажирани като свидетели по делото, извършилите проверката лица декларират в показанията си, че към момента на проверката, захранваният от процесния електромер обект е работел като заведение, експлоатирано от ищеца.

Въз основа на отразените в констативния протокол данни, сочещи на неточно измерване на електрическата енергия, в съответствие с предвиденото в чл. 38, ал. 3, т. 3 от Общите условия на Договор за пренос на ЕЕ, ответното дружество изготвя Справка №10303/29.Х.2010г.(л.37) за начислена на абоната корекция поради неточно измерване на ел. енергия в периода от 31.ХІІ.2009г. до 28.VІ.2010г. Корекцията е извършена за период от 18-0 дни.

За стойността на коригираното количество ел.енергия е издадено дебитно известие №0137847548/30.VІ.2010г. за дължима в размер на 28 340,84лв. цена.

От заключението на назначената и приета по делото съдебно-техническа експертиза(л.95 и сл.) се установява, че технически е възможно посоченото в справката количество ел. енергия да бъде доставено, като в случая е установено присъединяване преди СТИ, поради което последното не е отчитало потребена енергия. Не е известно от кога и колко време електромерът не е отчитал потребяваната от ищеца ел.енергия. Математически, изчисленията по корекцията и следващата се за консумираната и неотчетена енергия цена, се сочат като верни и съобразени с предвидената за това в ОУ на ДПЕЕМ методика.

От приложените като доказателство извлечения за фактури и плащания(л.6 и сл.) се установява, че по издадените от ответника фактури и съгласно сключеното между тях Споразумение №ДР04072/23.VІІ.2010г.(л.40), ищецът е извършил плащания в общ размер от 28 647,14лв.

Приложеното на л.40 Споразумение е двустранно подписано от законно представляващите страните представители. Реквизитите и съдържанието му сочат на договор за спогодба, по силата на който относимо към датата на подписването му ищецът е приел, че за периода м.ХІІ.2009г.-м.VІ.2010г. дължи цена за консумирана ел. енергия в размер на 14 423,85лв. Изплащането й е договорено да се извърши на четири вноски, при определена за всяка вноска дата на падеж. По делото, както е посочено и по горе, не се спори между страните, че ищецът е погасил задълженията си по споразумението.

Въз основа на горната фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Фактическите твърдения в исковата молба сочат, че търсената от ищеца сума като престирана от него на ответното дружество при липса на основание. Което определя иска като такъв с правно основание в чл. 55, ал.1 предл.първо ЗЗД.

В контекста на повдигнатия спор, ответникът е нужно да установи, че в качеството си на доставчик на електроенергия е доставил посоченото в справката за корекция количество електроенергия, която не е отчетена поради отклоняване енергия преди средствата за търговско измерване, което средство е годно според нормативните актове и е използвана правилната, съобразно одобрените и приети Общи условия, методика за корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена електроенергия, както и нейния размер.

Не е спорно по делото, че ищецът е потребител на електроенергия за стопански нужди по см. на § 1, т. 43 ЗЕ /в редакцията й към процесния период/.

Безспорно е и че имотът, чийто абонат е ищецът, е бил присъединен към електропреносната мрежа, поради което върху него лежи задължение да заплащане на използваната електроенергия. Спорно е, дали в случая е налице валидно договорно основание, предоставящо в право на ответника възможност за едностранно коригиране на сметките за електроенергия за минал период от време, каквато е начислената служебно /след корекция/ електроенергия за периода 31.ХІІ.2009 г. до 28.VІ.2010 г./въпросът за характера на корекцията на сметки е инкорпориран в отговора на главния такъв/.

Отнасяйки установените по делото факти към действащото за процесния период законодателство , съдът намира предявеният на осн.чл.55 ЗЗД за частично основателен и доказан до размера на 14 223,29лв.

До този размер, като доказано платена на нищожно основание, сумата следва да бъде възстановена от ответното дружество на ищеца. Заплащането й се явява изцяло основано на едностранно предприетата от ответника корекция на сметките за консумирана за минало време ел. енергия. Твърдейки основателност на плащането, ответното дружество се позовава на предвидената в чл. 38 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е.ОН България Продажби" АД възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период въз основа на представените от "Е.ОН България Мрежи" констативен протокол от 28.VІ.2010г. и сметка за начислена енергия при неточно измерване на пренесената електрическа енергия. Цитираните разпоредби, относимо към предвиденото в чл.24 от ОУ на ДПЕЕ дават възможност за ответното дружество едностранно да коригира сметки за минал период поради неизмерване или неправилно/неточно измерване на пренесената електрическа енергия, без за последното да се изисква виновно поведение на абоната, чиято сметка бива коригирана.

Самите Общи условия, на които ответникът позовава о8снователността на извършеното към него плащане, са приети на основание чл. 98а от ЗЕ. Чл. 2, ал. 2 от ЗЕ урежда като принцип в търговията с електрическа енергия, защитата на потребителите. При осъществяване на дейностите в енергетиката, доставчикът на електрическа енергия дължи грижа на добрия търговец, за да гарантира качество и надлежен отчет на подадената електрическа енергия.

Отчитайки горното и като държи сметка, че процесните Общи условия не са били предмет на индивидуално уговаряне между страните по правния спор, съдът намира, че клаузата на чл. 24 от Общите условия е неравноправна по смисъла на ЗЗП, доколкото въпреки изискването за добросъвестност, създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Също така, доколкото за едностранната корекция не се предвижда виновно поведение на абоната /потребител на ел.енергия/ следва да се приеме, че се касае за обективна отговорност, чието въвеждане е правомощие единствено на законодателя, тъй като ангажира отговорността на едно лице независимо от неговото поведение. А подобна възможност, не е предвидена в действащото към процесния период законодателство - Закона за енергетиката и Наредба № 6 от 09.06.2004 г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи, нито е налице уредена в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за измерване на количеството електрическа енергия.

Ето защо съдът приема, че въведената с ОУ обективна отговорност на потребителите на ел.енергия противоречи и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, която урежда пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение. Поради това, че клаузата на чл. 24 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Е.ОН България Продажби" АД, е неравноправна, противоречи на принципа на равнопоставеност на страните в договорното правоотношение, на принципа за защита интересите на потребителите при търговията с електрическа енергия и на разпоредбата на чл. 82 ЗЗД, настоящият съдебен състав приема, че същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. В този смисъл са и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т.д. № 39/2010 г., ІІ т.о.; решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т.д. № 582/2010 г., ІІ т.о., Решение № 29/15.07.2011 г. на ВКС по т.д. № 255/2010 г., ІІ т.д.. Посочените решения съставляват според разясненията в т. 2 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС задължителна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК и със същите е даден отрицателен отговор на въпроса съществува ли законово основание за доставчика на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за доставена през изминал период електрическа енергия. В заключение, поради нищожността на посочената клауза същата не обвързва страните и не намира приложение в техните правоотношения. Това е достатъчно за да приеме, че до размера на 14 223,29лв. вземането на ответното търговско дружество, като позовано изцяло на едностранно извършената корекция, респективно платеното до този размер от ищеца, е при липсата на валидно правно основание.

Несъстоятелни в случая са възраженията на ответника за погасяване на вземането по давност, тъй като същото, като претендирано по реда и в условията на чл.55 ЗЗД има обезщетителен характер. Т.е., дължимо е еднократно, а не в условията на периодичност. Само по себе си, възражението за недължимост на вземането поради погасяването му по давност е въпрос по същество, а не по допустимост на иска.

По отношение на претендираното до размера на 14 423,85лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен. От доказателствата по делото се следва за безспорно установено, че до посочения размер, извършеното от ищеца плащане е основано на сключения между него и ответното дружество договор за спогодба от 23.VІІ.2010г. Т.е. заплатеното до този размер се основава не на едностранно извършената от доставчика, в противоречие с чл.146 ЗЗП корекция на сметката за консумирана за минало време ел. енергия, а на основание двустранно и насрещно постигнато съгласие за дължимост на сумата като цена на реално доставена и консумирана за периода ел. енергия. Валидността на установените по спогодбата договорни отношения не се оспорва между страните. Документът, обективиращ постигнатата между страните спогодба, има характер на частен документ, свидетелстващ за извънсъдебно направено от страна на ищеца признание за дължимост на заплатената от него сума.

По изложените съображения, съдът намира че до размера на 14 423,85лв., сумата е платена от ищеца на валидно основание и че не са налице предпоставките, вменяващи дължимост на връщането й от ответника на осн.чл.55 ЗЗД .

Предвид изхода от спора и направеното от страните искане за присъждане на направени в хода на делото разноски, по правилото на чл.78, ал.2 ГПК се следва определяне на такива съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска. При доказани от ищеца разноски в размер на 2 745,90лв. (1 145,90лв.д.т. + 1 600,00лв.адв.възнагр.), съобразно уважената част от иска в негова полза се следва присъждане на разноски в общ размер на 1 365,33лв.(5568,93в. за д.т. + 794,40 за адв. възнагр.) .

При доказани от ответника разноски в размер на 2036,00лв.(800лв. за СТЕ +1 2346,00лв. адв. възнагр.) , съобразно отхвърлената част от иска му се следва присъждане на разноски в размер на 1 025,12лв.

За насрещно дължимите се от страните разноски, съдът допуска прихващане до размера на по малкото по размера си вземане.  

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик, № 258, Варна Таурс - Г ДА ЗАПЛАТИ на „КАЗИНО ЕСКЕЙП”ЕООД, ЕИК***, гр.Исперих, със съдебен адрес гр.Русе, ул.”*** на осн.чл.55 ЗЗД сумата от 14 223,29лв.(четиринадесет хиляди двеста двадесет и три лева и двадесет и девет стотинки), представляваща недължимо платена корекционна сума по Констативен протокол №24177/28.VІ.2010г. и дебитно известие №0137847548/30.VІ.2010г., ведно със законна лихва от датата на иска-15.Х.2013г. до окончателното й изплащане.

ОТВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен от „КАЗИНО ЕСКЕЙП”ЕООД, ЕИК***, гр.Исперих против „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *** за дължимо на осн.чл.55 ЗЗД връщане на сумата от 14 423,85лв., изчислена като разлика между уважения и първоначално предявен размер.

ОСЪЖДА "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК *** да заплати на „КАЗИНО ЕСКЕЙП”ЕООД, ЕИК***, гр.Исперих , разноски съобразно уважената част от иска в размер на 1 365,33лв.

ОСЪЖДА „КАЗИНО ЕСКЕЙП”ЕООД, ЕИК***, гр.Исперих да заплати на "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД, ЕИК ***, разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 1 025,12лв.

Допуска прихващане на насрещно дължимите се от страните разноски до размера на по малкото такова от 1 025,33лв.

Решението се явява постановено ри участие на „ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ”АД като трето, подпомагащо ответното "ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД лице.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните и третото лице-помагач.

Съдия:

СЛ