РЕШЕНИЕ № 13

Гр. Разград 07.01.2014 г.

В ИМEТО НА НАРОДА

Разградски окръжен съд на девети декември две хиляди и тринадесета година в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА Д.А

Секретар: М.Н.

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

в. т. дело № 78 по описа за 2013 г.

и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба, подадена от ЕТ “ Д. Б. “, ЕИК *** гр. Т., против Решение № 248 / 05.08.2013 г., постановено по гр. дело № 316 / 2013 г. по описа на РС – Разград, с което е отхвърлен предявеният от него иск по чл. 195 вр. с чл. 193 от ЗЗД, против ЕТ “ П. – П. Д. “, ЕИК *** гр. Разград, за сумата 680.00 лв. В жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона. Отправя се молба въззивният съд да отмени решението и да уважи предявеният от него иск.

Въззиваемата страна ЕТ “ П. – П. Д. “, ЕИК *** е депозирал писмен отговор на въззивната жалба, в които се развиват съображения за неоснователност на същата, с молба за потвърждаване на обжалвания съдебен акт.

В съдебно заседание жалбата се подържа от процесуалният представител на жалбоподателя от ЕТ “ Д. Б. “, ЕИК *** гр. Т. на същите основания и със същите искания.

В съдебно заседание управителя на въззиваемата страна ЕТ “ П. – П. Д. “, ЕИК *** гр. Разград подържа подаденият отговор.

За да се произнесе по въззивната жалба Разградският окръжен съд съобрази следното:

Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него е частично основателна по следните съображения:

Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и са основани на закона. По отношение на приетите фактически констатации въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК. При тези фактически констатации въззивната инстанция споделя и приетите от първоинстанционният съд правни изводи.

От съвкупният анализ на събраните по делото доказателства, настоящата инстанция приема, че ищецът не доказва по несъмнен и безспорен начин твърденията си, че закупеният от него програмен продукт допуска такива грешки, които го правят негоден за ползване по предназначение и вина за това има единствено и само ответника, като продавач.

От разменената между страните кореспонденция се установява, че на 12.12.2012 г. ищеца закупил от ответника програмен продукт LDRS 5.5, за което заплатил 680 лв. Продукта е закупен от ищеца без да се използва демо версията му. Видно от кореспонденцията, разменена между страните по електронен път, ищецът сам инсталирал продукта, след дадени му от ответника указания. Ищеца уведомил ответника, че програмата стартирала успешно. Първите проблеми с програмният продукт започнали, когато ищеца заявил, че му се налага да модифицара някои от текстовите файлове във връзка с работата със свързаните устройства. Впоследствие ищеца поставял и допълнителни въпроси на ответника, на които същият давал отговори. Впоследствие ищеца споделил и това, че не може да настрои програмата да приема сигнали от конкретен декодер, като поискал да инсталира програмата и на друг компютър, за което ответника му оказал съдействие. Видно от продължилата кореспонденция проблемите с работата на програмният продукт продължили, като ответника продължил да оказва съдействие до момента, в който ищеца го уведомил на 20.02.2013 г., че смята договора за развален, поради неизпълнение от страна на ответника и иска да му бъде върната цената.

Вещото лице по назначената по делото съдебно – техническа експертиза сочи в съдебно заседание, че по данни на ищеца обновление на програмният продукт не е правено. Същият сочи, че не е извършил проверка на работата на продукта при ищеца, тъй като продукта е деинсталиран и не съществува при ищеца. Тази деинсталация е извършена от ищеца по негова инициатива. По този начин същият съм се е поставил в положение да не бъде възможно, да се извърши проверка на продукта от незаинтересовано лице, относно това доколко е годен да бъде използван по предназначение продукта и ако е негоден, какви са причините за това и кой носи отговорност.

Вещото лице сочи също така, че изследвал демо версия, предоставена му от ответника, която работи нормално спрямо указаните условия, като демо версията и реалният продукт представляват на практика един и същи файл.. Освен това вещото лице сочи, че успял да накара програмата да сгреши, но това било вследствие на промяна в регионалните настройки или при последваща инсталация на счетоводен софтуер, т.е. при неспазване на условията.

Развитите от жалбоподателя оплаквания за допусканите от програмата грешки не биха могли да се проверят, дори с назначаването на друго вещо лице, поради причината, че програмата е деинсталирана и то от него.

При тези обстоятелства обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на делото направените от въззивника разноски следва да останат за негова сметка.

Воден от горното Разградският окръжен съд

РЕШИ:

ПОТВРЪЖДАВА Решение № 248 / 05.08.2013 г., постановено по гр. дело № 316 / 2013 г. по описа на РС – Разград.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател:

Членове: 1.

2.

MH