Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

8. V.2014
 

Разград
 
 


17
 
Номер                                                                          Година          Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен
 

10.ІІІ.
 

2014
 
                                                 съд                                                                                 

На                                                                                                    Година

М. Н.
 
В публично заседание в   състав:

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 
 
секретар                                                                         Председател           

2013
 

 ТЪРГОВСКО
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

  80    

 
                                 дело номер                         по описа на РОС за                                година

съобрази следното:

          Производство по реда на чл.422ГПК.

          Делото е образувано по молба   на „М. И. Д.”ЕАД,***,със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в гр.С., р-н *** депозирана в регистратурата на БРС на 13.ІІІ.2013г. и сезираща съда с иск, предявен в условията на чл.422 ГПК против М.И. *** за установяване на вземане в размер на 27 563,26лв., за което в полза на ищеца и срещу ответника, в образувано по реда на чл.417ГПК производство по ч.гр.д.№8001/2012г. п описа на БРС е била издадена заповед №5212/5.Х.2012г. за незабавно изпълнение.

           На производство пред РОС същото е образувано   в изпълнение на вл. в сила Определение №1197/25.Х.2013г. по т.д.№282/2013г. по описа на БОС , с което същото му е изпратено по подсъдност   п ри преценка за редовно извършена между страните размяна на книжа.

           При редовност в призоваването, ищецът не се явява и не изпраща свой представител в насроченото по същество на делото заседание. В писмено депозирано към датата на същото писмени бележки заявява, че поддържа иска на предявеното основание и размер. Счита за недопустими, поради депозирането им извън сроковете за отговор, възраженията на ответницата, както следва: досежно недействителност на  задължаващият   я с процесното вземане Запис на заповед от 20.ІІІ.2009г.;   досежно действителността на извършеното от нея авалиране на процесния запис на заповед; досежно действителността на извършеното от приносителя на менителничният ефект прехвърляне на вземането към ищеца чрез джиро от 11.І.2012г.; досежно недействителност на записа на заповед поради каузална необусловеност;

               По същество на възраженията твърди неоснователност и недоказаност. Счита, че са налице предпоставките за ангажиране солидарната отговорност  на  ответницата с   дължимото по валидно издадения   запис на заповед парично вземане,   като обезпечил  изпълнението му поръчител. Претендира присъждане на доказано направени по делото разноски.

               С отговорите си, депозирани по реда и в сроковете на чл.367 и ч.373 ГПК, ответницата  е оспорила предявения срещу нея иск като недопустим,  твърдейки, че като издадена по реда на „чл.410 ГПК”, оспорената от нея заповед за  изпълнение на парично  вземане в размер над 25 000,00лв. е невалидно постановен съдебен акт.   В този смисъл оспорва изискуема се по см. на чл.422 ГПК активната процесуална легитимация  на ищеца.                   

                Оспорва  основателност на иска; Оспорва качеството си на валидно задължило се по процесния запис на заповед лице. Твърди липса на основание и валидна каузална  обоснованост на процесния запис  на заповед, позовавайки се на сключен от издателя на заповедта заемен договор, с трето по отношение на делото лице -СНЦ”Б. Ц. Р.”.           Твърди влошено здравословно състояние и липса на средства, позволяващи й да погаси вземането. С отговора си в срока на чл.367ГПК е оспорила приложените от ищеца доказателства, но не е сезирала съда с искане за откриване на производство по чл.193 и сл. ГПК.  

 

             При редовност на призоваването, не се явява, но се представлява в с.з. от процесуалния си представител по пълномощие –адв.М.М..  

         В първото по делото заседание,    повереникът на ответницата   развива съображения в подкрепа на депозираното в срока за отговор възражение досежно валидността на записа на заповед и всички последващи го едностранни сделки (авалиране, джиросване), позовавайки се на: несъответствие на издадената ЗЗ с изискванията на чл.535, т.5ТЗ-непосочеване на лицето, на което се  следва плащането; неспазено изискване за форма на авала , тъй като  не е обективиран на  лицевата страна на ЗЗ или на отделен лист(алонж) ;  невалидност на прехвърлянето на вземането по способа на джиросването, оспорвайки материално правната легитимация на извършилото го към ищеца лице-СНЦ”Б. Ц. Р.”;  твърди недобросъвестност на ищеца като приносител на менителничения ефект, изразяваща се в знанието му за съществуващи между издателя и джиранта каузални отношения по ДФЛ.   

               На посочените основания, моли за отхвърляне на предявения срещу нея иск и за присъждане на направени по делото разноски.

              Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:     

                Изложените в обстоятелствената част на исковата молба факти, обуславят  предпоставките на установителния иск по чл.422 ГПК :  по отношение на ответницата се твърди съществуване на вземане, за което по реда на чл.417,т.9ГПК и в производство по ч.гр.д.№8001/2012г. по описа на БРС,  ищецът се е снабдил срещу нея със Заповед за незабавно изпълнение №5212/5.Х.2012г. и   изпълнителен лист.

             С оглед дължимата се по допустимостта на иска проверка, по делото е изискана и приложена като доказателство преписка по ч.гр.д.№8001/2012г. по описа на БРС .

               Същата е била образувана въз основа на подадено от  ищеца на 3.Х.2012г. заявление №37128 по рег.опис на БРС . В условията на чл.417, т.9ГПК срещу ответницата, в качеството й на авалист, по приложен  към заявлението запис на заповед от 20.ІІІ.2013г., по ч.гр.д.№8001/2012 на БРС е разпоредено издаване на  Заповед №5212/5.Х.2012г. и изпълнителен лист за солидарно дължимо  с издателя на записа на заповед вземане    в размер на 27 563,26лв.  Заповедта за незабавно изпълнение е издадена в полза на ищеца, заявил дължимостта на вземането  в качеството си  на джиратар(кредитор).

            Изложеното опровергава твърденията на ответницата за недопустимост на издадената срещу нея заповед , тъй като от преписката по ч.гр.д.№8001/2012г. по описа на БРС се установява, че заповедта за незабавно изпълнение на процесното парично вземане, в размер на 27 563,26лв., е издадена срещу нея в производство по чл.417,т.9ГПК.  По отношение на което законодателят не е предвидил размер, ограничаващ допустимостта му и  чиято подсъдност, независимо от размера на вземането е определена като такава пред сезирания със заявлението БРС. В този смисъл , издадената в производството по ч.гр. д.№8001/2012г. на БРС Заповед №5212/5.Х.2012г. е валидно постановен съдебен акт, очертаващ предмета и страните по настоящия спор.

                  Заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника в заповедното производство на 21.І.2013г.(л.71 на ч.гр.д.№8001/2012г.БРС). на 22.І.2013г., в срока по чл.414 ГПК същата е възразила писмено срещу  издадената против нея заповед.

                  Съобщение за оспореното му с възражението вземане, е връчено на заявителя на 27.ІІ.2013г. Считано от тази дата, предоставеният му едномесечен сок за предявяване на иска по чл.422 ГПК изтича на 27.ІІІ.2013г. Исковата молба за установяване на вземането е депозирана в регистратурата на БРС на 13.ІІІ.2013г.

Обобщавайки изложеното съдът приема сезиращия го с производството по чл.422 ГПК иск за   допустимо предявен от заявителя   по реда и  в сроковете на чл.415ГПК. Въведеният от ищеца   спорен предмет е идентичен с оспорения по чл.414 ГПК   в заповедното производство.   

Депозираното по чл. 417,т.9 ГПК заявление индивидуализира претендираното парично вземане като дължима в размер на 27 563,26лв. главница с произход – запис  на заповед. Т.е.,  претендираният в заповедното производство дълг има абстрактен характер, а размерът му се идентифицира според главницата по ценната книга без претенция за лихва по чл. 459 ТЗ или други акцесорни права .

Процесният  запис на заповед (л.12, гр.д.№1821/2013 по описа на БРС)    е издаден на 20.ІІІ.2009г. от „А.”ООД,***, законно представлявано от вписания като негов управител Т. С.. С издаването му Дружеството се е задължило да заплати на СНЦ „Б. Ц. Р.”, ***   сумата от 27 563,26лв. - „безусловно” и „на предявяване”. Предявяването на ЗЗ е било дължимо  в срок от  39 месеца, считан от датата на издаването му. Този ,краен за предявяване изискуемостта на вземането срок, изтича на 20.VІІІ.2012г.(понеделник-присъствен ден).

Обсъдени във връзка с предвиденото в  чл.535ТЗ, реквизитите и съдържанието на процесния ЗЗ сочат на съответствие със законовите изисквания за редовност на менителничния документ от външна страна: наименованан е;  съдържа дата и място на издаване; обещание за плащане на определена по размера си сума;  указано е лицето, на което се следва плащането й, мястото на плащане и падеж; положен е подпис на издателя;

 С издаването му, задължилото се по ЗЗ лице  се е възползвало от предоставената му по чл.487 ТЗ възможност да определи, един по дълъг срок на предявяване.   Тълкувано по правилата на чл.20 ЗЗД, съдържанието на ЗЗ и по точно  употребения  в същата  съюз „от” по отношение на   39 –месечния срок, дава основание да се приеме за установено, че предявяването е предвидено като възможно във всеки един момент до изтичането му, считано от датата на издаване на ЗЗ.

Непосредствено под подписа на издателя на ЗЗ, са обективирани волеизявленията на пет физически лица, в това число и ответницата по иска, задължили се като „поръчители” по ЗЗ срещу собственоръчно положен подпис.  Смислово и логически всяко от волеизявленията е обективирано по начин, позволяващ тълкуването им съответно като такова по  обезпечената и обезпечаващата сделка. 

  На гърба на листа, на който в печатен текст се явява изпълнен процесния ЗЗ, непосредствено под подписите на обезпечилите изпълнението му лица, с ръкописно  изпълнен текст е обективирано действие по предявяване на ЗЗ на 14.ІІІ.2011г., удостоверено с подписа на  Т. С., в качеството му на законно представляващ задължилото се с издаването му лице. Така удостовереното сочи, че  предявяването на ЗЗ е предприето от приносителя на менителничния ефект   в рамките на определения при издаването му  и преди изтичането му 39-месечен срок.   С  предприетото по предявяването му  действие, на 14.ІІІ.2011г.  процесното вземане е станало изискуемо. По делото не се спори и се явява безспорно установено, че на падежа -14.ІІІ.2011г., както и към датата на предявяване на иска - 3.Х.2012г., задължилото се с издадения ЗЗ търговско дружество   не е извършавало погашения по процесното вземане.                   

                   При справка по партида на издателя в ТР   се установява, че към датата на издаване на ЗЗ, ответницата е била регистрирана като съдружник с дялово участие в капитала му. Относимо към датата на подаденото по реда на чл.417 ГПК заявление и последващо на извършеното на 14.ІІІ.2011г. предявяване , в правната форма на задължилото се по ЗЗ дружество е вписана промяна. Поради извършено от ответницата с договор от 21.Х.2010г.   разпореждане с дяловото й участие в капитала на дружеството, считано от 22..ІІІ.2011г. същото е регистрирано като ЕООД с едноличен собственик и управител-Т. С..  С вл. в сила решение №53/28.ІІІ.2011г. по т.д.№40//2010г. на  БОС, дружеството е било прекратено и поставено в производство по  ликвидация.

                   На 11.І.2012г., в качеството си на приносител на процесния ЗЗ и кредитор по процесното вземане, СНЦ” Б. Ц. Р.” прехвърля същото в цялост върху  ищеца-„М. И. Д.”ЕАД чрез обективирано върху менителничния документ джиро, подписано от законно представляващия джиранта изп.директор Т. Т..

                Джирото е волеизявено на дата след падежа и съгл. предвиденото в чл.474ТЗ  има същото действие, както джиро, направено преди това.  

                 Поради което, от фактическа и правна страна съдът приема за безспорно установено, че относимо към датата на предявяване на иска -3.Х.2012г., ищецът легитимира качеството си на кредитор с  право на вземане по процесния ЗЗ. В качеството си на джирант/кредитор, ищецът адресира до издателя  и поръчителите по процесния ЗЗ нот. покани, уведомявайки ги  за размера и изискуемостта на вземането  и предоставяйки им  седмодневен срок за погасяването му,  считано от връчването на поканата.

             По отношение на ответницата, връчването на поканата е нот. удостоверено на 2.ІV.2012г.(вж.л.15-17, ч.гр.д.№800182012 на БРС). По делото не се твърди и не се доказва извършено от същата към 9.ІV.2012г. погашение по вземането.

                 В отговор на направеното от ответницата възражение за   каузална  необусловеност на процесния ЗЗ, ищецът на първо място възразява срещу същото като недопустимо. В подкрепа на  това си становище,  развива подробни съображения,  за  самостоятелния и неакцесорен характер на авала спрямо менителничното задължение, което той обезпечава и досежно невъзможността на авалистите   да противопоставят на приносителя на ефекта възражения, които издателят му би могъл да направи във връзка със съпътстващата каузална сделка. Твърди, че като авалист, ответницата не е страна в установените с  длъжника договорни   правоотношения и че в този смисъл не     разполага с възможност да атакува ЗЗ поради липса на кауза.

             На следващо място и по същество на оспорването, твърди неоснователност на същото, заявявайки качеството си на кредитор по процесното вземане и на основание, различно от ЗЗ.     Депозира доказателства, които в съвкупност сочат на установени между „С. Б. Ц. Р.”   и  „А.”ООД търговски взаимоотношения, съгласно сключени между тях Договори за лизинг с №22/13.ІV.2009г.,  №23/13.ІV.2009г. и №24/12.V.2009 г.(вж.л.л.93 и сл.). Предмет на договорите, съгласно приложени към тях приемо-предавателни протоколи, са движими вещи(„лизингов актив”), предоставени на лизингополучателя „А.”ООД  за обзавеждане на експлоатиран от него търговски обект и при насрещно поето от него задължение,     за заплащане на договорената цена,   на равни месечни (лизингови) вноски, съгл. погасителен план.      

                 От изложеното дотук се следва за установено, че лизингополучателят и издателят на процесния ЗЗ са едно и също, регистрирало се по ТЗ лице. Договорите за лизинг са сключени на дати, последващи датата на издаване на ЗЗ. В реквизит от ДФЛ не е предвидено изрично обезпечаване на парично дължимото по тях  изпълнение с издаване на ЗЗ.

                   По делото бе назначена ССЕ, която в заключение(л.84 и сл.)  установява, че сумарно, цената на предоставените по трите договора лизингови активи (11 978 + 6939+8 868) възлиза в размер на 27 785,00лв., сочещ на относимост към размера на поетото с издадения ЗЗ парично задължение.

                    На 11.І.2012г. между ищцовото дружество и „С. Б. Ц. Р.”   е подписано „споразумение”(вж.л.120), по силата на което Бизнес центърът прехвърля върху ищеца вземанията си по сключените с „А.”ООД лизингови договори, възлизащи към тази дата в общ размер на 55 345,26лв.  Съдържанието  и реквизите на подписаното от ищеца „споразумение” сочат на    договор за   прехвърляне на вземания /цесия по чл.99 ЗЗД.

                 Като приносител на материализиращия процесното вземане ЗЗ,  на 11.І.2012г. Бизнес център прехвърля същото към ищеца с вписано върху    ЗЗ пълно джиро. На същата дата като кредитор/лизингодател Бизнес центърът цедира върху ищеца вземанията си по сключените  с издателя на ценната книга Договори за финансов лизинг.  

                        Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът намира, че искът е допустимо предявен, а разгледан по същество и основателен.  Въз основа на безспорно установената по делото фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че по отношение на ответницата, в качеството й на солидарно задължил  се с условията по записа  заповед   авалист , са настъпили   предпоставки за изискуемост, респ. дължимост на вземането. Съществуването на последното към датата на предявяване на иска се явява доказано, както по основание, така и по размер.   

Безспорно е, че  редовността на менителничния ефект от формална/външна страна е условие за валидността му     като  основание за    задължението на авалиста.  В случая, съдът намира, че процесния ЗЗ съдържа всички онези, дължими се за действителността му от външна страна реквизити.  

                 От доказателствата се следва за безспорен   от правна страна и изводът за валидност на самото менителнично  поръчителство, с учредяването на което,  ответницата се е задължила с погасяване на процесното вземане в условията на солидарност с неизправния длъжник/хонорат.  Доказателства, от които да следва за безспорно, че последният е погасил задължението си, по делото не се ангажират. А в съвкупността си, депозираните такива по безспорен начин установяват, че на определения с издаването на ЗЗ падеж, същото не е изпълнено. Към момента на прехвърлянето му чрез джиро към ищеца, вземането е ликвидно и изискуемо. В хронологичната си последователност, действията по издаване, авалиране и прехвърляне на вземането се явяват валидно предприети, при спазване на изискуемите се за това формални изисквания.

                  Правната последица от изявлението на авалиста е, че за него се поражда правно задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително  осъществяване е функция на обезпеченото задължение. За разлика от поръчителството по гражданското право(чл. 147 и чл. 148 от ЗЗД), при което правопораждащият задължението на поръчителя юридически факт е сключения между кредитора и поръчителя договор, менителничното поръчителство се учредява с едностранно волеизявление на авалиста, без да е необходимо съгласие на кредитора. 

              Относно допустимостта на възражения на авалиста, основани на правоотношението между приносителя и издателя на записа на заповед е налице задължителна съдебна практика - постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 17/21.04.2011 г. по т. д. № 213/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., според което менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави хонората - както абсолютните възражения за недействителност на ефекта / освен възражението относно формата /, така и личните / относителни / възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, освен когато и авалистът е страна по каузалното правоотношение. В случай, че не е страна по каузалното правоотношение, относителни възражения на авалиста са допустими когато приносителят на ефекта е недобросъвестен или е извършил злоупотреба с право / извод от систематичното тълкуване на чл. 8 ЗЗД, чл. 63, ал. 1 ЗЗД, чл. 289, чл. 465 и чл. 485, ал. 2 от ТЗ/ Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл. 154 ГПК/, злоупотребата с право и недобросъвестността на приносителя, разбирана като знание за наличието на относителни възражения по каузалното правоотношение с хонората, подлежи на изрично доказване от авалиста.   Доказателства в тази насока ответницата не ангажира. А събраните такива, не дават основание на съда да приеме     недобросъвестност по отношение на ищеца като приносител на менителничния ефект.     

                     Дори и да се приеме, че въведените ответницата  относителни възражения имат допустим характер, то при отчетената между доказателствата относимост се следва за безспорно установено, че издаването на  процесният ЗЗ има касателство към  задълженията, поети от  издателя му по сключения със  С. Б. Ц. Р.  договор за финансов лизинг. Както вземането по ЗЗ, така и вземането по ДФЛ, относимо към датата на иска се явяват  валидно прехвърлени към ищеца , съответно чрез джиро и чрез договор за прехвърляне на  вземане.

       С оглед  изложеното, съдът намира, че е налице редовно джиро на запис на заповед, от който произтича вземането на ищеца. Съществуването на предявеното и оспорено   в заповедното производство вземане, е доказано по основание и размер.  

            Предвид изхода по делото и изрично направеното в този смисъл искане, на осн.чл.78 ГПК ответницата следва да бъде осъдена с дължимите се в полза на ищеца разноски, възлизащи в размер на 551,27лв(д.т)                  

            Водим от мотивите си, Съдът  

 

 

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

                   ПРИЗНАВА за установено по отношение на М.И. ***, че  като поръчител по   Запис на заповед, издаден на 20.ІІІ.2009г. от „А.”ООД,***,   на СНЦ „Б. Ц. Р.”, *** и джиросан на 11.І.2012г. от СНЦ „Б. Ц. Р.” на „М. И. Д.”ЕАД,***,със седалище и адрес на управление по търг. регистрация в *** върху ,   в условията на солидарна отговорност  дължи  вземане   от 27 563,26лв(двадесет и седем хиляди петстотин тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки), за което срещу нея и  в полза на   „М. И. Д.”ЕАД,  в образувано по реда на чл.417ГПК производство по ч.гр.д.  №8001/2012г. по описа на БРС е   издадена заповед №5212/5.Х.2012г. за незабавно изпълнение. Вземането е дължимо ведно със законна лихва, считано от датата на предявяване на иска-3.Х.2012г. до окончателното му изплащане.

             Осъжда   М.И. ***   да заплати на    „М. И. Д.”ЕАД разноски по делото в размер на  551,27лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните. 

                                                              Председател:

MH