Решение по Търговско дело 83/2013г.

Р Е Ш E Н И Е

27.VІ.2014

Разград

19

Номер Година Град

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен

16. V.

2014

съд

На Година

В ПУБЛИЧНО заседание в състав:

Н.Реджебова

РАЯ ЙОНЧЕВА

Секретар Председател

2013

ТЪРГОВСКО

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

83

дело номер по описа на РОС за година..

съобрази следното:

Производство по реда чл.694ТЗ във вр. с чл.124 ГПК.

Делото е образувано по молба вх.№4845/29.ХІ.2013г., подадена от „НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК********, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Русе, бел.”Липник”№65а, чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Д. Роев.

С молбата си, в качеството си на кредитор с прието вземане по образуваното срещу „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД,ЕИК117674638, гр.Кубрат, производство по т.д.№44/2013г. по описа на РОС, ищецът сезира съда с отрицателно установителни искове, предявени по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ против „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД,ЕИК*******, гр.Кубрат, ул.”Цар Борис І”№47 и ТБ”Райфайзенбанк(България), ЕИК*******, съответно в качеството им на длъжник и кредитор с прието, и одобрено от съда вземане по т.д.№44/2013г. по описа на РОС, както следва:

1/ Иск за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците договор за банков кредит(ДБК) от 25.VІ.2008г. и седемнадесет анекса към същия, възлизащо в размер на 686 059,18лв.

2/ Иск за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците Договор за овърдрафт(ДО) от 25.VІ.2008г. и шестнадесет анекса към същия, възлизащо в размер на 639 130,72лв.

3/ Иск за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците ДБК от 25.VІ.2008г. и седемнадесет анекса към същия, възлизащо в размер на 1 487 084,07лв.

4/ Позовавайки се на нищожност на сключените в обезпечение на вземането по ДБК договорни ипотеки, сезира съда и с иск за установяване необезпечеността на процесното вземане.

5/ Алтернативно, в случай на неуважаване на иска, оспорващ обезпечеността на вземанията, предявява иск за установяване обезпеченост на същите до размера на ½ ид.ч. от ипотекираните имоти.

Оспорва доказателствата, приложени към молбата на ТБ”Райфайзенбанк(България) за предявяване на процесното вземане като неистински. Квалифицирайки оспорените доказателства като частни документи, счита, че доказването на истинността им е в тежест на депозиралата ги страна.

При редовност на призоваването, ищецът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска публично с.з.

В законоустановения и предоставен му по реда на чл.367ГПК срок, ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД не е депозирало отговор и не ангажира становището си по допустимост и основателност на предявения срещу него иск. При редовност на призоваването, не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество на иска публично с.з.

В отговор, депозиран в предвидения за това срок, ответното ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД депозира отговор, с който:

І. Оспорва предявения срещу него иск като недопустим. Твърди, че ищецът не е страна по оспорените с предявяване на иска материално правни отношения и в тази връзка оспорва процесуалната и материално правната му легитимация;

ІІ. Оспорва иска като неоснователен. Твърди вземанията като основани на валидно и реално сключени с длъжника договори за кредит; пълно усвояване на средствата по отпуснатия кредит; неизправност на длъжника по отношение на поетото по договорите задължение за връщане на предоставените му кредитни средства в срок; твърди настъпила към датата на предявяването му, изискуемост и дължимост на вземанията;Твърди определеност на претендираната лихва в съответствие с правилата по кредитните договори; Твърди обезпеченост на вземанията с валидно сключени договори за ипотеки върху, собствени на длъжника, недвижими имоти; Считано към датата на сключване на договорите ипотеки, твърди принадлежност на имотите към патримониума на длъжника по силата на сключен, със свързаното му лице ЕТ”Филипо Фурнари”, договор за продажба на търговско предприятие. Оспорва същите да са в режим на СИО;

В с.з., чрез процесуално представляващият го юриск. Табакова, ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД поддържа депозираните с отговорите си възражения за недопустимост и неоснователност на исковете. Пледира за отхвърлянето им и за присъждане на доказано направени по делото разноски, съгл. списък по чл.80 ГПК.

Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства, дават основание на съда да приеме следното:

По допустимостта на исковете: При дължимата се в този смисъл преценка, предвид специфичните изисквания на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът изиска служебно преписка по т.д.№44/2013г. по описа на РОС и установи:

Ответникът „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД е длъжник в производство по несъстоятелност;

Ответникът „Райфайзенбанк” легитимира качеството си на кредитор , с предявени по реда и в срока на чл.685 ТЗ вземания по договори за банков кредит, сключени на 25.06.2008 г. с обявения в несъстоятелност ответник, в качеството му на кредитополучател; Синдикът е приел предявените от „Райфайзенбанк” вземания като обезпечени с Договори за особен залог и с учредени върху имуществото на длъжника договорни ипотеки, обективирани в приложените като доказателства: Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том VIII, рег. № 11576, дело № 763/ 25.06.2008 г. на нотариус Румяна Падалска, вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 9252/ 25.06.2008 г., акт № 169, том VII, дело № 5873/2008 г., както и в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том VI, рег. № 11521, дело № 708/ 19.10.2009 г. на нотариус Румяна Падалска, вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 14160 / 19.10.2009 г., акт № 13, том V, дело № 7174/2009 г.

Искът се явява предявен от лице, оспорило съществуването на процесното вземане и приемането му от синдика като обезпечено, с подадени по реда и в сроковете на чл.690 и сл.ТЗ възражения вх. № 4103 / 14.04.2013 г. и вх. № 4161 / 16.10.2013 г.

В развилото се по реда на чл.692, ал.3 ТЗ производство, със свое Определение №263/22.ХІ.2013г. съдът по несъстоятелността е оставил без уважение възраженията на ищеца и е одобрил списъка с приети от синдика вземания, с включване на предявените такива от „Райфайзенбанк” като обезпечени.

Налице е относимост между вземанията – предявени, оспорени и приети в производството по несъстоятелността като обезпечени с вземанията и тяхната обезпеченост, сочени като предмет на предявените по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ отрицателни установителни искове. В този смисъл, искът се явява допустимо предявен.

Възражението на ответника „Райфайзенбанк”, че с иска, отричащ съществуването на процесните вземания и тяхната обезпеченост, ищецът предявява установимост на чужди права и че в този смисъл не е активно процесуално легитимиран, съдът намира за неоснователно.

По делото е безспорно, че ищецът не е страна по оспорените материално правни отношения, но съдът намира, че този факт е относим към основателността, а не към допустимостта на предявените искове. Разпоредбата на чл.694 ТЗ определя като легитимни да предявят иск за установяване съществуване или несъществуване на оспорено в хода на производството по несъстоятелността вземане, длъжника и кредиторите, чието възражение срещу прието или неприето от синдика вземане, не е било уважено от съда по несъстоятелността в развилото се по реда на чл.692ТЗ производство. Т.е., процесуалната легитимация на страните по този иск не се явява обвързана с качеството им на материален носител на оспорваните права. Известно е, че размерът на вземането и характерът му на обезпечено или необезпечено такова, са обстоятелства рефлектиращи върху изхода на различни фази от производството по несъстоятелност(при формиране на кворум за вземане на решения от общи събрания на кредиторите, при дължимата от синдика поредност при разпределение на събраните от осребряването на имуществото средства и пр.). В този смисъл за ищеца е налице интерес от предявяването на исковете. Извод, който се следва и по аргумент на чл.694, ал.4 ТЗ.

Производството по чл. 694 ТЗ има съпътстващ производството по несъстоятелност характер. Искът е установителен, предявен, при позоваване на специфично предвидените в ТЗ предпоставки за допустимостта му. Възможен предмет на същия е установяване съществуването или несъществуването на определено вземане към длъжника в производство по несъстоятелност, респ. наличието или не на обезпечение или привилегия на това вземане.

Предпоставяйки правото на иск по чл.694ТЗ с развило се преди това производство по оспорване на вземането или неговата обезпеченост по реда на чл.692ТЗ, законодателят е обусловил интереса от предявяването му срещу кредитор, чието вземане е било прието. По см. на чл.692, ал.3 ТЗ, условие за редовност на производството по оспорване на вземането е провеждането му при задължителното участие на длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и на кредитора, оспорил приетото или неприето вземане. Т.е., императивността на цитираната норма следва да се разбира не само в смисъл на задължителна за допустимостта на иска по чл.694 ГПК „фаза” на производството, но и като норма, определяща активно и пасивно легитимираните по този иск страни.

Доколкото исковете са предявени като отрицателно установителни, то по правилото на чл.124 ГПК за тях важат общите изисквания за допустимост, предпоставящи наличието на интерес от търсената по този ред защита.

Посочената от „Райфайзенбанк” практика дава едно стеснително и неприемливо, за съда в това производство, разбиране относно допустимостта на иска. Според това разбиране излиза, че процесуално легитимиран да предяви иска по чл.694, л.1 ТЗ е кредиторът, оспорил с възражение приетото от синдика вземане. Интересът на оспорилия вземането кредитор от провеждането на отрицателно установителен иск, е обясним с необходимостта да се предпази масата на несъстоятелността от симулирани процеси на мними кредитори. Ако оспореното от него вземане е било изключено, този интерес е имагинерен. Предполага се, че при риска с отхвърляне на иска да бъде осъден със заплащане на държавна такса, вероятността да го предяви е минимална.

На второ място, тъй като определението по чл. 694, ал.4 ТЗ е необжалваемо, при липса на процесуална легитимация по чл. 694, ал.1 ТЗ, за предявилия вземането кредитор липсва друга възможност да установи съществуването на вземането си . Предявяването на иск по чл. 124, ал.1 ГПК би трябвало да е изключено от чл. 637 ТЗ. Или стеснителното разбиране на процесуалната легитимация на страните в производството по чл. 694, ал.1 ТЗ, според посочената практика по чл. 290 ГПК, води до резултати, които противоречат на целта на закона. Още повече, че процесуалната легитимация на страните не е сред въпросите, на които посочената практика дава задължително тълкуване. Такъв е въпросът за участието на синдика в производството по чл. 694, ал.1 ТЗ, като представител на длъжника или в собствено качество.

От материалите по т.д.№44/2013г. на РОС се следва за установено, че несъстоятелният длъжник е страна по кредитните договори и по материализиращите обезпечаването им сделки . Образуваното срещу него производство по несъстоятелност има характер на универсален способ за принудително удовлетворяване на кредиторите. Насочването на всички предвидени за това действия се следва към доказано принадлежащото към масата на несъстоятелността му имущество. В този смисъл, отделно от интереса на кредиторите, даващото привилегированост на вземанията обезпечение, предполага предпочтителното им удовлетворяване именно чрез осребряването на ипотекираните имоти. Като акцесорно, учреденото в интерес на кредитора ипотечно право има за него процесуален характер на привилегия пред останалите кредитори с приети в несъстоятелността вземания. За учредилото я като тежест лице-на задължение да търпи насочената върху имуществото му публична продан.

Позовавайки се на недействителност, в степен на нищожност на материализиращите ги сделки, съответно –договори за банков кредит, за овърдрафт и договорни ипотеки, ищецът отрича съществуването на процесните вземания и на тяхната обезпеченост. Съгласно предвиденото в чл.166 и сл. ЗЗД във вр. с чл.26 и сл. ЗЗД, на пороците, релевиращи нищожността на сделките може да се позовава всеки. В този смисъл, общите правила на ЗЗД досежно правото на иск, за установяване недействителност на договорна ипотека, учредена върху имуществото на обявения в несъстоятелност длъжник, не се явява дерогирано от специфичните изисквания по предявяването му в производството по чл.694 ТЗ.

Предвид изложеното, съдът приема, че и по общите правила на ГПК, за ищеца е налице интерес от предявения по реда на чл.694 ТЗ иск.

По същество на исковете, съдът намира същите за неоснователни и недоказани.

Видно от приложено като доказателство УАС, ищцовото дружество „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД е вписано в ТР под това наименование на 23.ІV.2013г. Вписването е отразено като промяна в обстоятелства по партида на регистриралото се на 4.ХІІ.2006г. с Решение №2838/4.ХІІ.2006г. по ф.д.№1238/2006г. по описа на РсОС „ФУРНАРИ-ФФ”ЕООД. На 23.ІV.2013г. е вписана и промяна в седалището на дружеството като такова от гр.Русе в гр. Кубрат, на небезизствестния за РОС адм. адрес - ул.”Цар Борис І”№47. Адрес, на който се явяват пререгистрирани и то на близки по време дати, значителен брой търговци с предходно седалище в гр.Русе. Адрес, на който при служебно извършена от съда справка се установява, че съществува изоставен, и по данни на Община Кубрат, необитаван имот.

Като управител, едноличен собственик и законно представляващ преименуваното от „ФУРНАРИ-ФФ” ЕООД в „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД е вписано лицето Филипо Антонио Фурнари.

С влязло в сила Решение №51/26.VІІІ.2013г. по т.д.№44 по описа му за 2013г., като съд по седалище на „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, Разградски окръжен съд обявява ответното дружество в неплатежоспособност и го поставя в производство по обявяването му в несъстоятелност.

Съществуването на процесните вземания се явява безспорно установено с приложените като доказателства:

1/ДБК от 25.VІ.2008г. и седемнадесет анекса към същия, за вземане в размер на 686 059,18лв., сключен между ответното „Райфайзенбанк” като кредитодател, „ФУРНАРИ-ФА”ЕООД, като кредитополучател и „ФУРНАРИ-ФФ” ЕООД като съзадължило се солидарно с кредитополучателя лице.Съзадължилите се по кредитния договор лица са представлявани при подписването им от своя управител и едноличен собственик на капитала- Филипо Фурнари.

2/ Договор за овърдрафт от 25.VІ.2008г. и шестнадесет анекса към същия, за вземане в размер на 639 130,72лв. ,сключен между ответното „Райфайзенбанк” като кредитодател, „ФУРНАРИ-ФФ” ЕООД, като кредитополучател и „ФУРНАРИ-ФА”ЕООД като съзадължило се солидарно с кредитополучателя лице.Съзадължилите се по кредитния договор лица са представлявани при подписването им от своя управител и едноличен собственик на капитала- Филипо Фурнари.

3/ ДБК от 25.VІ.2008г. и седемнадесет анекса към същия, за вземане в размер на 1 487 084,07лв., сключен между ответното „Райфайзенбанк” като кредитодател, „ФУРНАРИ-ФА”ЕООД, като кредитополучател и „ФУРНАРИ-ФФ” ЕООД като съзадължило се солидарно с кредитополучателя лице.Съзадължилите се по кредитния договор лица са представлявани при подписването им от своя управител и едноличен собственик на капитала- Филипо Фурнари.

Изложеното по горе сочи на идентичност между задължилото се по кредитните договори „ФУРНАРИ-ФФ” ЕООД и конституирания в настоящото производство ответник „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД. Понастоящем и последващо на сключените кредитни договори, по описаната по горе схема, задължилото се с връщане на кредита ФУРНАРИ-ФА”ЕООД, съответно като кредитополучател и солидарно съзадължило се лице, е вписало по партидата си в ТР промяна в наименованието си на “ Лам Селекшън “ ЕООД .

От съдържанието и реквизитите на договорите, относимо към заключението на назначената по делото ССЕ, се следва за установено, че “ Райфайзенбанк (България) е предоставило реално сумите по кредита за усвояването им от кредитополучателите. Възведеното в този смисъл възражение от ищеца е неоснователно, недоказано и опровергано от приложените от Договори, анекси към тях и извлечения от счетоводни книги, от които е видно, че кредитополучателите са усвоявали суми по кредита, който поради това, че не са били изправни по отношение на дължимото в срок изпълнение по връщането им, е бил обявен за предсрочно изискуем.

Договорът за банков кредит има легална дефиниция в чл. 430, ал.1 от ТЗ и това е договор, с който банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при определени условия и срок, а заемателят - да ползва сумата според уговореното и да я върне след изтичането на срока, като законът въвежда писмена форма за действителност съгласно чл. 430, ал.3 от ТЗ. в този смисъл, Договорът за банков кредит се различава от заема за потребление по чл. 240 от ЗЗД, по това, че е консенсуален, а не реален договор. Предвид горното доводите на ищеца, че предявеното срещу несъстоятелния длъжник вземане не съществувало, тъй като банката не му била предоставила „реално” паричната сума, са неоснователни. Реалното предаване на парична сума не е елемент от възникване на договорното задължение за връщане на главницата по договора за банков кредит, който е консенсуален и се счита сключен с постигането на съгласие. Именно поради горното и в съответствие с договорната автономия, страните по този договор са свободни да уговорят, както реда за предоставяне на кредита, така и условията за връщането му. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност сумата на задължението на кредитора.

Твърдението за несъщестуване на вземането поради реално неусвояване на кредита, се явява опровергано и назначената по делото ССЕ. Която в заключение, след проверка по счетоводствата на страните и относимо на събраните по делото доказателства, сочи на това, че „ФУРНАРИ ФА”ЕООД с настоящо наименование „Лам селекшън”ЕООД в качеството си на кредитополучател и по двата ДБК от 25.VІ.2008г , е заявил и по нареждане на банката е усвоил, съответно: по първия ДБК сумата от 400 000,00евро, съответно на 27.VІ.2008, 3.VІІ.2008г, 14.VІІІ.2008 и 19.VІІІ.2008г.; по втория ДБК на 2.VІІ.2008г е усвоил сумата от 1 051 042,90евро; по договор за овърдрафт от 25.VІ.2008г., кредитополучателят „Фурнари ФФ” е усвоил на 27.VІ.2008г. сумата от 400 000,00евро.

Считано към 25.ІХ.2013г. - датата на предявяването им в производството по несъстоятелността , поради необслужване на кредитите, вземанията и по трите договора са обявени за предсрочно изискуеми и формират непогасени задължения в общ размер на 3 353 062,41лв. В какъвто размер са и предявени от кредитора, респ. приети от синдика и одобрени от съда по несъстоятелността. В допълнение следва се отбележи, че размерът и изискуемостта на процесните вземания са установени и в хода на провелите се, по заявление на „Райфайзенбанк”, заповедни производства по чл.417 ГПК. За същите са издадени влезли в сила заповеди за незабавно изпълнение и изп.листи, с което обстоятелство се е съобразил и синдика при включването им в списъците с приети вземания.

Недоказано и опровергано от заключението на назначената по делото СГЕ се явява и твърдението на ищеца за нередовност на договорите за банков кредит от формална страна. Както бе докладвано и по горе, от името на задължилите се по кредитните договори лица, същите са подписани от представляващият ги по закон техен управител и едноличен собственик на капитала им – Филипо Фурнари. Факт, поставящ ги по см. на §1ДР на ТЗ в категорията „свързани лица”. Компетентно и относимо към останалия док.материал, в заключение СГЕ установява, че подписите, положени под договорите на позиция „кредитополучател” и „солидарен длъжник”, са изпълнение от сочения като техен автор Филипо Фурнари.

Обобщавайки изложеното дотук, от правна страна съдът приема, че предявеният по реда и в сроковете на осн.чл.694 ГПК отрицателен установителен иск - за установяване несъществуване на приетите и одобрени от съда по несъстоятелността вземания, и по трите кредитни договора, следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

По иска за установяване несъществуване обезпечеността на процесните вземания:

От приложените като доказателства договори, е видно, че сделките по учредяване на процесното обезпечение са сключени в предвидената за действителността им нотариална форма, при гарантиращо поредността им вписване в СлВп.

Като основание, релевиращо недействителността на обезпечаващите дълга му договорни ипотеки, в степен на нищожност, ищецът се позовава на твърдението, че легитимиралото се като ипотекарен длъжник „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД не е собственик на ипотекираните недвижими имоти.

От съдържанието на ипотечните договори е видно, че същите „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД е сключило в качеството си на кредитополучател и солидарно съзадължило се по кредитните договори лице. Учредяването им е предприето в обезпечение на дължимо от него изпълнение по сключени с ответника „Райфайзенбанк” договори за банков кредит.

Ипотеката се учредява чрез конститутивна сукцесия и е производна на вещното право на собственост върху имот. Разпоредбата на чл.167, ал.3ЗЗД предвижда, че учредяването на ипотеката е възможно само върху имот, който при сключване на договора е собствен на лицето, което я учредява. Нормата звучи императивно, но нарушаването й, относимо на предвиденото в чл.170 ЗЗД, не е регламентирано изрично като основание за недействителност на договорната ипотека. Т.е., сключеният от несобственик договор за ипотека е действителен, но не може да бъде противопоставен на действителния собственик на имота. Поради което, на релевираното в този смисъл основание, съдът приема за недоказан иска, отричащ съществуването на приетата в несъстоятелността обезпеченост на предявените срещу ответника вземания.

На следващо място, поддържаното в този смисъл твърдение се явява и опровергано от събраните по делото доказателства. Които в съвкупността си по безспорен начин установяват, че относимо към датата на сключване на договорите за ипотека, ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД е било собственик на ипотекираните недвижими имоти.

В реквизит на Нот.актове №5/25.VІ.2008 и №126/19.Х.2009г., обективиращи процесните ипотечни договори, е отразено, че към датата на сключването им, обявеният в несъстоятелност ответник е легитимирал пред нотариус правото си на собственост върху ипотекираните имоти с прилагане на: нот.акт №161/26.VІІІ.2003г., нот.акт №22/4.ІІІ.2004г., нот. акт №23/4.ІІІ.2004г., Протоколни решения по реда на чл.137, т.7 ТЗ и договор за прехвърляне на търговско предприятие.

Така посочените документи са приложени като доказателства по делото. В своята хронологична последователност, същите дават основание на съда да приеме за установено следното:

1/ На 26.VІІІ.2003г. ЕТ”Филипо Фурнари”, представлявано от собственика си-Филипо Фурнари, придобива възмездно, чрез договор за покупко-продажба, собственост върху недвижим имот, индивидуализиран като пететажна масивна сграда с търговско предназначение(„БИЗНЕСЦЕНТЪР” ) и гаражи с №№19 И 18, построени в УПИ І-555 от кв.61 по плана на гр.Русе;

2/ На 4.ІІІ.2004г. за същия имот са издадени два констативни нотариални акта, съответно №22/4.ІІІ.2004г. по нот.д.№180/2004г. и №23/4.ІІІ.20045г. по нот.д.№181/2004г., и двете по опис на нотариус Георгиев, с рег.№221 и р-н на действие при РсРС. Като в констативните актове, като собственици на имота са признати ЕТ”Филипо Фурнари” и съпругата му Николина Петрова. Последната не фигурира като страна-приобретател в цитирания по горе договор за възмездно придобиване на имота.

Ноторно е, че придобитото по време на брака от ЕТ, във връзка с осъществяваната от него търговска дейност, не придобива статут на СИО. В този см. се следва съобразяване с проведената с ТР№ 2/27.ХІІ.2001 г. по гр. д. № 2/2001 г., ОСГК, задължителна за съдилищата практика. Според която, вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпруга-едноличен търговец в резултат на търговската му дейност принадлежат само нему(чл.15ТЗ). Актовете, в които съпругата на ЕТ”Филипо Фурнари” е вписана като собственик са констативни и сами по себе си не са достатъчни, щото да установят правото й на собственост, респ. на съсобственост върху процесния имот.

От приложения като доказателство по делото Договор , се установява, че на 5.І.2007г. ЕТ”Филипо Фурнари” е продал предприятието си („като съвкупност от права, задължения и фактически отношения”) на „ФУРНАРИ ФФ”ЕООД, понастоящем „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД. Съгласно изискванията на ТЗ подписите на прехърлителя и приобретателя по сделката са нотариално удостоверени с извършена на 5.І.2007г. заверка №368/2007г по опис на нотариус Падалска, рег.№221 и р-н на действие при РсРС. От реквизитите на договора е видно, че прехвълителят и приобретателят по същия са били представлявани от лицето Филипо Фурнари, явяващо се едновременно собственик на ЕТ и едноличен собственик на капитала на ЕООД. В съвкупността на прехвърлените/придобитите по този договор права и задължения, изрично е индивидуализирано и правото на собственост върху процесните имоти.

От съдържанието и реквизитите на договора е видно, че съпругата на прехвърлителя ЕТ”Филипо Фурнари” не е регистрирала участие в извършените със сключването му действия на разпореждане. Логично, предвид липсата на доказателства, релевиращи качеството й на съсобственик.

Като доказателство е приложено У-ние на СГКК-СГКК,гр.Русе, с което ответното „Райфайзенбанк”ЕАД установява идентичност на възмездно придобития от ЕТ”Филипо Фурнари” имот с прехвърления върху ответника „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, чрез договор за продажба на предприятие имот. Върху който имот, по силата на сключените с нот.акт №5/25.VІ.2008г. (раздел V) и нот.акт №126/19.Х.2009г. (раздел ІІ) договори , в обезпечение на дължимото към ответното дружество изпълнение по договор за банков кредит, обявеният в несъстоятелност длъжник е учредил ипотека.

От изложеното се следва за безспорно установено, че в качеството си на кредитополучател и солидарно съзадължило се по кредитните договори лице, ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД е обезпечило вземането на „РАЙФАЙЗЕНБАНК” с учредена върху собствения си имот ипотека. Искът, оспорващ съществуването на приетата в несъстоятелността обезпеченост на вземането е неоснователен и недоказан.

Предвид изхода на делото, при изрично направено в този смисъл искане от страна на „РАЙФАЙЗЕНБАНК”, ищецът следа да заплати на последния направените по делото разноски, съгл.списък по чл.80ГПК както и следващите се за производството държавни такси.

По изложените мотиви, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК*********, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Русе, бел.”Липник”№65а, предявен чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Д. Роев по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ против „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД,ЕИК*******, гр.Кубрат, ул.”Цар Борис І”№47 и ТБ”Райфайзенбанк(България), ЕИК831558413, съответно в качеството им на длъжник и кредитор с прието, и одобрено от съда вземане по т.д.№44/2013г. по описа на РОС, за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците договор за банков кредит(ДБК) от 25.VІ.2008г. и седемнадесет анекса към същия, възлизащо в размер на 686 059,18лв.; за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците Договор за овърдрафт(ДО) от 25.VІ.2008г. и шестнадесет анекса към същия, възлизащо в размер на 639 130,72лв. и за установяване недължимост на вземане по сключен между ответниците ДБК от 25.VІ.2008г. и седемнадесет анекса към същия, възлизащо в размер на 1 487 084,07лв.

На осн.чл.694, ал.2, изр.ІІ ТЗ ОСЪЖДА НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК**********, да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 112 490,96лв.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска на НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК*******, със седалище и адрес на управление по търг.регистрация в гр.Русе, бел.”Липник”№65а, предявен чрез процесуален представител по пълномощие –адв.Д. Роев по реда и в сроковете на чл.694 ТЗ против „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД,ЕИК******, гр.Кубрат, ул.”Цар Борис І”№47 и ТБ”Райфайзенбанк(България), ЕИК831558413, съответно в качеството им на длъжник и кредитор с прието, и одобрено от съда вземане по т.д.№44/2013г. по описа на РОС, за установяване несъществуване на приета от синдика и одобрена от съда по несъстоятелността обезпеченост на предявени от „Райфайзенбанк„България“”ЕАД вземания в размер на 639 130,72лв. по Договор за овърдрафт от 25.VІ.2008г., в размер на 686 059,18лв. по Договор за банков кредит от 25.VІ.2008г. и в размер на 1 487 084.07 лв. по Договор за банков кредит от 25.06.2008 г., обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 5, том VIII, рег. № 11576, дело № 763/ 25.06.2008 г. на нотариус Румяна Падалска, вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 9252/ 25.06.2008 г., акт № 169, том VII, дело № 5873/2008 г., както и в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот № 126, том VI, рег. № 11521, дело № 708/ 19.10.2009 г. на нотариус Румяна Падалска, вписана под № 217 на НК, който нотариален акт е вписан в СВ – Русе, вх. № 14160 / 19.10.2009 г., акт № 13, том V, дело № 7174/2009 г.

На осн.чл.694 ал.2,изр.ІІТЗ ОСЪЖДА НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК******* , да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 4 000,00лв.

На осн. чл.78ГПК ОСЪЖДА „НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД,ЕИК******* да заплати на „Райфайзенбанк„България“”ЕАД разноски в размер на 69 800,00лв.

Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия-докладчик:

НР