Р  Е  Ш  И  Н  И  Е

 

9.V.2014
 

Разград
 
 


19
 
Номер                                          Година                                             Град                                           

В ИМЕТО НА НАРОДА

Разградски окръжен
 

31. ІІІ.
 

2014
 
                                                 съд                                                                                

На                                                                                                    Година

В ПУБЛИЧНО заседание в   състав:

Н.Р.
 

 РАЯ ЙОНЧЕВА

 
 
Секретар                                                                                 Председател

                                                                                                       

2013
 

 ТЪРГОВСКО
 
като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

        84
 
                                 дело номер                        по описа на РОС за                               година..

съобрази следното:

          Производство по реда   чл.694ТЗ във вр. с чл.124 ГПК.

          Делото е образувано по на    „ПАНДОРА-ВААНФРИЙД-ВЕСПЕНЩИХ”ЕООД, ЕИК202493871, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. Русе, бул.”Липник” №65А, чрез   процесуален представител по пълномощие -адв. Роев.

              С молбата си сезира съда с положително установителен иск, предявен по реда и в сроковете на   чл.694 ТЗ против    „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД,ЕИК117674638, гр.Кубрат, ул.”Цар Борис І”№47 и ТБ”Райфайзенбанк(България), ЕИК831558413, съответно в качеството им на длъжник и кредитор с прието, и одобрено от съда вземане по т.д.№44/2013г. по описа на РОС 

 – за установяване  на вземане в   размер от 450 000,00лв., до размера на което  се твърди, че  в качеството си на авалист, ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, се е задължило по запис на заповед, издаден на 29.ІІІ.2013г. от „ФУРНАРИ-ФА”ЕООД в полза на „НАЙДЬОНОВ – ВАЙССТИГЪР – БОЕГАЙСТ”,  джиросано от последното в полза на ищеца „ПАНДОРА –ВААНФРИЙД-ВЕСПЕНЩИХ”ЕООД. Претендира присъждане на направените по делото разноски.         При редовност на призоваването, ищецът не се явява и не изпраща представител за насроченото по същество н иска публично с.з.

                   В отговор, депозиран след предвидения за това срок,  ответното „ МОНТЕ КАСИНО”ЕООД  признава допустимост и основателност на  предявения срещу него иск. При редовност  на призоваването, същото не се явява и  не изпраща представител за насроченото по същество на иска съдебно заседание.

                   В законоустановения и предоставен му за това срок,  ответното ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД на 12.ХІІ.2013г.   е депозирало  отговор, с който оспорва предявеният срещу него положително установителен иск като недопустим  поради ненадлежното му конституиране като страна по същия, позовавайки се на факта, че не е  страна по  установимите с предявяването му материално правни   отношения. В условията на алтернативно оспорва иска като   неоснователен и недоказан.   Оспорва истинността и автентичността на  записа на заповед като документ, на който ищецът позовава основателността на претендираното по иска вземане. Твърди недействителност на материализираната в него сделка поради привидност на същата. Позовавайки се на разпоредбата на чл.289 във вр. с чл.465 ТЗ, твърди, че с издаването на записа на заповед     не са възникнали насрещни за ответното несъстоятелно дружество задължения, респ. право на вземане в полза на ищеца,  а се цели увреда на кредиторите в несъстоятелността. Оспорва: достоверност на датата на издаването му и твърди непротивопоставимост на същия, по см. на  чл.181, ал.1  ГПК;    Твърди нередовност от външна страна на материализиращата интереса на ищеца ценна   книга поради несъответствие на реквизитите й с изискванията на чл.484, чл.468 и чл.537 ТЗ.  Твърди каузална необусловеност на процесния запис на заповед и в тази връзка оспорва обективираната в него сделка като недействителна.       

            По аргумент на чл.289 във вр. с чл.465ТЗ , твърди недобросъвестност на „НАЙДЬОНОВ – ВАЙССТИГЪР – БОЕГАЙСТ”, в качеството му на приносител на менителницата относимо към датата на извършеното от него прехвърляне на вземането върху ищеца.

           Твърди качество на свързани лица по отношение на джиранта и джиратаря, едноличния собственик на издателя на записа на заповед и обявеният  в несъстоятелност авалист  „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД.

                  В с.з., чрез процесуално представляващият го юриск. Табакова, ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД поддържа депозираните с отговорите си  възражения за недопустимост и неоснователност на исковете.  Пледира за отхвърлянето им и за присъждане на доказано направени по делото разноски.

              По Разпореждане №19/7.І.2014г. препис от отговора на  ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД, ведно с приложенията, са връчени на ищеца на 13.І.2014г. Считано от тази дата, в предоставеният й за това срок,  страната не е депозирала допълнителна искова молба и не е ангажирала становището си по основателността на направените с отговорите възражения.

             Обсъдени в съвкупност и във връзка с доводите на страните, събраните по делото доказателства, дават основание на съда да приеме за установена следната фактическа обстановка:

               По допустимостта на иск:а   При дължимата се в този смисъл преценка   предвид специфичните изисквания  на чл.694 ТЗ досежно процесуалната легитимация на страните, съдът изиска служебно   преписка по т.д.№44/2013г. по описа на РОС и установи, че искът се явява предявен от лице, предявило процесното вземане за приемането му по реда и в сроковете на чл.685 ТЗ  в производството по търговската несъстоятелност на ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД. Същото е било прието от назначения в   производството по несъстоятелността синдик.

            Със свое възражение вх.№4203/18.Х.2013г., в качеството си на кредитор с прието в производството по т.д.№44/2013 на РОС вземане,  по реда и в сроковете на чл.690 и сл.ТЗ ответното ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД е оспорило списъка с приети вземания в тази му част.

               В развилото се по реда на чл.692, ал.3 ТЗ производство, със свое Определение №…/22.ХІ.2013г. съдът по несъстоятелността е одобрил списъка   с приети вземания  при изключване на предявеното от ищеца вземане.

                Налице е относимост между предявеното, оспорено и неприето в производството по несъстоятелността вземане с вземането, сочено като предмет на иска по чл.694ТЗ.   В този смисъл, искът се явява допустимо предявен.

           Възражението на ответника „Райфайзенбанк” , че не е страна по спорните материално правни отношения  , съдът намира като относимо към основателността, а не към допустимостта на предявения срещу него иск. Доколкото искът е предявен като положително установителен такъв, то по правилото на чл.124 ГПК за него важат общите изисквания за допустимост, предпоставящи наличието на интерес от търсената по този ред защита. От материалите по т.д.№44/2013г. на РОС се следва за установено, че несъстоятелният длъжник, който е и страна по материализиращата вземането сделка,  не само не е оспорил, но е и признал съществуването на процесното вземане.

                Производството по чл. 694 ТЗ има характер на съпътстващо производството по несъстоятелност.   Искът е установителен,  предявен, при позоваване на специфично предвидените в ТЗ   предпоставки за  допустимостта му.    Което по никакъв начин не изключва предвиденият по см. на чл.124 ГПК  интерес от предявяването му като абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. А такъв в случая за ищеца, предвид процесуално заявеното от длъжника поведение по признаване на вземането,     се поражда в резултат на оспорването му по реда на чл.690 и сл.   от „Райфайзенбанк” .

               По см.  на чл. 694, ал. 4 ТЗ законодателят е предвидил, че постановеното по същество на иска по  чл.694 ГПК решение има установително действие по отношение на всички конституирали се в производството по несъстоятелността кредитори, каквото качество  „Райфайзенбанк”  безспорно притежава.     Извод за това, коя е   пасивно легитимираната да отговаря по този иск страна се следва по аргумент на чл.692, ал.3 ТЗ.   

              Предпоставяйки  интереса от иска по чл.694ТЗ с развило се преди това производство по оспорване на вземането по реда на чл.692ТЗ, законодателят е обусловил интереса от предявяването му срещу кредитор, чието възражение срещу приемането му е било уважено от съда по несъстоятелността.  По см. на чл.692, ал.3 ТЗ, условие за редовност на производството по оспорване на вземането е провеждането му при задължителното участие на длъжника, кредитора, чието вземане се оспорва и на кредитора, оспорил вземането.Т.е.,                                                                                           императивността на цитираната норма следва да се разбира не само в смисъл на задължителна за допустимостта на иска по чл.694 ГПК „фаза” на производството, но и  като норма, определяща активно и пасивно легитимираните по този иск страни.

                  Съдът по несъстоятелността е одобрил списъка с приети от синдика вземания при изключване на процесното такова, по преценка за основателност на оспорващото го възражение    на ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД.  Предвид на което, в този си състав съдът намира, че искът е допустимо предявен срещу  ТБ”Райфайзенбанк(България)ЕАД като кредитор, чието възражение срещу приемането на процесното вземане е било уважено в производството по чл.692 ТЗ .

             По същество  на иска, съдът намира същия за неоснователен и недоказан.

              Ищецът твърди качеството си на кредитор по процесното вземане на основание,   извършено към  него прехвърляне чрез „джиро” от страна на неучастващото като страна в производството  „НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД, ЕИК202493889, гр.Русе.    

               Проследени в хронология, доказателствата по делото сочат на следното: 

              Видно от приложено като доказателство на л.25 УАС, ищцовото дружество „ПАНДОРА-ВААНФРИЙД-ВЕСПЕНЩИХ”ЕООД е регистрирано като търговец с вписването му в ТР на 21.ІІІ.2013г. Като управител, едноличен собственик на капитала и законно представляваща дружеството е вписана Б.Ю.М..

             От приложеното  като доказателство на л.22 УАС  е видно, че на 21.ІІІ.2013г. като търговец с вписването му в ТР е регистрирано „НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД, ЕИК202493889. като управител, едноличен собственик на капитала и законно представляващ дружеството е вписано лицето Д.Ш.  М..

                  На л.82 от делото като доказателство е приложено Удостоверение  изх.№51/12.ІІ.2014г. на Община Русе , от което е видно, че лицата Б.Ю.М. и Д.Ш.М. са съпрузи.  С доказването на този факт се следва за установено, че по см. на §І, т.1 от ДР на ТЗ,  управителите на тези две дружества са „свързани лица”

                  Приложено като доказателство на л.64 У-ние изх.№7314-1/11.ІІ.2014г. на НАП, установява, че за периоди от 14.ІІІ.2011г. до 30.VІ.2011г. лицето Б.Ю.М. е била в трудови правоотношения с ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, на длъжност „чистачка”.

                 Ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД е вписано в ТР под това наименование    на 23.ІV.2013г. Вписването е отразено като промяна в обстоятелства по партида на регистриранато  е на 4.ХІІ.2006г.  с Решение №2838/4.ХІІ.2006г. по ф.д.№1238/2006г. по описа на РсОС „ФУРНАРИ-ФФ”ЕООД. На 23.ІV.2013г. е вписана и промяна в седалището на дружеството като такова от гр.Русе  в гр. Кубрат, на небезизствестния за РОС адм. адрес  - ул.”Цар Борис І”№47. Адрес, на който се явяват пререгистрирани и то на близки по време дати, значителен брой търговци с предходно седалище  в гр.Русе. Адрес,    на  който при служебно извършена от съда справка се установява, че съществува изоставен, и по данни на Община Кубрат, необитаван имот.

              Като управител, едноличен собственик и законно представляващо   преименуваното от „ФУРНАРИ-ФФ” в „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД е вписано лицето Филипо Антонио Фурнари.

             С влязло в сила   Решение №51/26.VІІІ.2013г. по т.д.№44 по описа му за 2013г., като съд по седалище на „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, Разградски окръжен съд обявява ответното дружество в неплатежоспособност и го поставя в производство по обявяването му в несъстоятелност.  Делото за несъстоятелността на ответника е било образувано по молба на кредитор “САНСИ“ ООД, ЕИК 117618689,   гр. Русе , представлявано от управителя Симеон Василев Симеонов и чрез процесуален представител по пълномощно – адв. Димитър Иванов Роев.

         На 29.ІІІ.2013г. ,  представляваното от Ф.Ф. „Фурнари-ФА”ЕООД, ЕИК117632183,гр.Русе , издава Запис на заповед(л.7),  по силата на който „безусловно, неотменимо и без протест”  се задължава „да заплати на падеж-29.ІV.2013г.” на кредитора си „НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД сумата от 450 000,00лв. Текстът е изпълнен печатно. Непосредствено под текста,    срещу позиция издател е положен собственоръчно подписа на    управителя на    дружеството –издател.

                 На същата лицева страна на ЗЗ, непосредствено под подписа на лицето, представляващо дружеството-издател,   с текст, изпълнен със същото печатащо устройство,  при идентичност на интервалите, стила, курсива  и шрифта, на 25.ІV.2013г. е оформена едностранна сделка по обезпечаване/авалиране на дължимото по ЗЗ    вземане  от страна на  ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, представлявано от    вписания като негов управител-Ф.Ф..

                 Волеизявленията, изпълващи състава на едностранната сделка по издаване на ЗЗ и на едностранната сделка по авалиране на поетото с издаването й задължение, са скрепени с подписа на едно и също лице, явяващо се едновременно управител и едноличен собственик на всяко едно от търговските дружества, задължили  се в условията на солидарност с изпълнение по процесното вземане. От което, се следва, че управителите на тези две дружества, като пряко участващ  в управлението им орган, са  „свързани”    по см. на §1, ал.2 ДР лица .

                На същата страна на депозирания като доказателство от ищеца ЗЗ, непосредствено под подписа на представляващото авалиста лице,   с текст, изпълнен със същото печатащо устройство, при идентичност на интервалите, стила, курсива  и шрифта, на 14. V.2013г. е оформена едностранна сделка по прехвърляне на вземането по ЗЗ чрез джиро, изпълнено от приносителя  й  - „НАЙДЬОНОВ-ВАЙССТИГЪР-БОЕГАЙСТ”ЕООД. Волеизявлението по прехвърляне на вземането е удостоверено с подписа на представляващия дружеството управител-Д. Мхмед. Вземането е прехвърлено към представляваното от съпругата му ищцово дружество  - „ПАНДОРА-ВААНФРИЙД-ВЕСПЕНЩИХ”ЕООД. Същата  е и бивш работник на авалиста.

               Доказаната свързаност на лицата, задължили с  подписа си волеизявленията на представляваните от  тях дружества  е факт, при наличие на който законодателят презумира възможността за постигане на уговорки, различни от обичайните при тези сделки. Доказването на противното е  в тежест на издателите на документа и приносителите на менителничния ефект.

                   Изискани  и приложени  в оригинал  като доказателство на л.171 от делото, процесният  менителничен документ и документа, материализиращ всяка от последващите издаването му сделки, сочат на идентичност с представеното за удостоверяването им ксеро-копие. От формална страна,  всяка от сделките съдържа онзи минимум от реквизити,  изискуеми се от ТЗ за тяхната валидност и позволяваща отнасянето й към съответната , регламентираща я правна норма(  вж.чл.535, чл.483, чл.466 ТЗ).

                Както по отношение на ЗЗ, така и за последващите издаването му сделки (менителнично поръчителство и прехвърляне чрез джиро) от съществено значение за валидността им е датата, на която страните са материализирали волеизявлението си, обвързващо ги  едностранно и солидарно с конкретно дължимо във времево отношение  поведение.  

                Не са необходими специални познания, щото от фактическа страна да се приеме за установено, че текстово съдържанието на трите сделки е изпълнено върху лицевата страна на документа по едно и също време. В същото време, от самия документ е  видно, че за  всяка от сделките е отразена различна дата, придаваща им поредност, съответно-  на 29.ІІІ.2013г. издаден ЗЗ, на 25.ІV.2013 обезпечаване на дължимото по ЗЗ  с менителнично  поръчителство, на 14.V.2013г. прехвърляне   на вземането от приносителя на менителничния ефект към ищцовото дуржество.  

              Видно е, че отразеното в  съдържанието цели да докаже последователност на волеизявленията по сделките,  но изпълнението му върху документа е едновременно.  Както в оригинала, така и в представеното от ищеца ксеро копие няма данни за последващо  извършвани поправки, допълнения и нанасяния на дати върху иначе едновременното изписване на текстовете и по трите, релевантни за изхода на делото сделки. Няма данни за извършено чрез нот. заверка удостоверяване на датите, фиксиращи волеизявеното по сделките , от което да следва  за безспорно установено, че те действително са били изпълнени   в придадената им в  документа последователност и по начин, легитимиращ ищеца като носител на процесното вземане.

                 Така за съда   остава убеждението, че съставянето на документа  е предприето от издателя на ЗЗ, от обезпечилия изпълнението авалист и прехвърлилия вземането джиратар, с цел на ищеца да се придаде  качеството му на кредитор с изискуемо по отношение на ответното „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД вземане, позволяващо му решаващ глас при участие и вземане на решения от събранията на кредиторите в несъстоятелността.  На този извод, по правилото на §1 ДР на  ТЗ сочи  и доказаната сързаност между лицата, преставляващи и задължили упраляваните от тях дружества, с подписите си под обективираните в документа сделки.

Джирото, като специален менителничноправен способ за смяна на носителя на менителничното вземане , представлява волеизявление на кредитора по менителничния ефект, насочено към придобиване на произтичащите от документа  права   от друго и нямащо касателство към издаването му лице.  

Представеното джиро   съставлява частен диспозитивен документ, имащ доказателствено значение по отношение на волеизявеното от приносителя на ЗЗ по прехвърляне на обективираното в нея вземане към джирант, в случая ищеца по делото.   

По аргумент на чл.181 ГПК, датата на съставяне на документа, удостоверяващ в случая поемането, обезпечаването  и прехвърлянето на процесното вземане се приема за достоверна по отношение на третите  за тези сделки  лица, каквото в  случая е ищцовото дружество, само ако е заверена или ако е настъпило  събитие, факт или възпроизвеждане    в официален документ, по начин доказващ съставянето му на дата, предождаща  момента на който ищецът позовава произтичащите от съставянето му права. Последователна и трайна е съдебната практика по въпроса, че визираната в частния документ дата е достоверна за съставителите, но не и  за   третите по см. на  чл. 181, ал.1 ГПК лица, каквото качество притежава ищецът.

Произтичащите от документа права възникват за съставителите им    само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа. Законодателно вложената цел в нормата на чл. 181, ал.1 ГПК е да се изключи употребата на един документ в разрез с приетото разбиране за добросъвестност при прехвърляне на едно право с цел, като се антидатира, документът да бъде успешно противопоставен на други лица.  Следователно, документът не се ползва с достоверна дата    по отношение на неучаствалото в съставянето му лице,     черпещо  права от някой от издателите му( вж.Определение № 186 от 19.03.2012 г. на ВКС по т. дело № 557/ 2011 г., ІІ т.о.; Решение № 193/04.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 176/2010 г., II г.о.; Определение № 205/23.04.2009 г. на ВКС по ч.гр.д.№ 143/2009 г., III г.о.).

                 По отношение на джирото, целящо да легитимира  ищеца като титуляр на процесното вземане, е видно, че указаната в съдържанието на документа  дата на извършването  му -14.V.2013г. е последваща на определената с издадения ЗЗ падеж на вземането-29.ІV.2013г. От реквизитите на извършената на 14.V.2013г. сделка се установява, че ищецът няма касателство към издаването на документа. По отношение на този акт, той е трето лице, ползащо се от произтичащите от съставянето му права.  С оглед гореизложеното досежно еновеменното изпълнение на трите сделки по документа  и при съобразяване на разпоредбата на чл.181, ал.1 ГПК, съдът приема, че посочената в сделката по прехвърляне на вземането дата, не се ползва  с достоверност по отношение на ищеца.  В исковата и молба, същият се позовава единствено на менителничното прехвърляне на ефекта и на редовността му от външна страна.

                Възражението на Райфайзенбанк, че обявеният в несъстоятелност длъжник не е поел реално  задължение по ценната книга, вменява в тежест на ищеца,  да установи  съществуването на вземането и качеството си на кредитор с право на вземане, доказвайки достоверност на датата, на която е придобил  това право. Със свое Определение №105/5.ІІ.2014г., постановено по реда на чл.374 ГПК(вж. л.46  сл.) съдът изрично указа и предостави на ищеца възможност да докаже съществуването на вземането си, но същият не проведе    доказване на тези, релевантни  за изхода на делото обстоятелства. 

             Обобщавайки изложеното, съдът намира, че  на основание посочените дотук факти се следва извод за съставяне на документ, с оглед недопустимото му по см. на чл.289 ТЗ използване от ищеца в производството по несъстоятелността на длъжника. Съгласно цитираната и императивна по характера си разпоредба, поведението на ищеца следва да се квалифицира като   недопустима   злоупотреба с право. Сочеща и на симулиране на документираното задължение , с оглед доказаната  свързаност на задължилите се с издаването на ЗЗ, авала и джирото  лица.

             По изложените мотиви, съдът намира, че искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. При така постановения изход по делото, в тежест на ищеца се следва внасяне на  дължимата се по см/ка на РОС държавна такса и   разноски, в полза на претендиралия присъждането на такива ответник „Райфайзенбанк(България)” .

                   Водим  от което, съдът

                      

Р  Е  Ш  И :

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска, предявен в условията на ч.694 ТЗ от „ПАНДОРА-ВААНФРИЙД-ВЕСПЕНЩИХ”ЕООД, ЕИК202493871, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. Русе, бул.”Липник” №65А, чрез   процесуален представител по пълномощие -адв. Роев  против    „МОНТЕ КАСИНО” ЕООД,ЕИК117674638, гр.Кубрат, ул.”Цар Борис І”№47 и ТБ”Райфайзенбанк(България), ЕИК831558413, съответно в качеството им на длъжник и кредитор с прието, и одобрено от съда вземане по т.д.№44/2013г. по описа на РОС  , за установяване  на вземане,  дължимо му се на осн. чл.474 във вр. с чл.466 ТЗ  в   размер от 450 000,00лв. от обявеното в несъстоятелност „МОНТЕ КАСИНО”ЕООД, в качеството му на поръчител/авал , солидарно задължил се   по   запис на заповед от 29.ІІІ.2013г с издателя на същата -  „ ФУРНАРИ-ФА”ЕООД .

                 Осъжда „ПАНДОРА-ВААНФРИЙД-ВЕСПЕНЩИХ”ЕООД, ЕИК202493871, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. Русе, бул.”Липник” №65А да заплати по см/ка на РОС държавна такса в размер на 18 000,00лв.  

                 Осъжда „ПАНДОРА-ВААНФРИЙД-ВЕСПЕНЩИХ”ЕООД, ЕИК202493871, със седалище и адрес на управление по търговска регистрация в гр. Русе, бул.”Липник” №65А да заплати на „Райфайзенбанк(България)”ЕАД доказано направени разноски в размер на 9 480,00лв.

               Решението може да се обжалва пред ВнАпС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                                   СЪДИЯ-ДОКЛАДЧИК:

 

 

 

ДГ