РЕШЕНИЕ № 2
Гр. Разград 08.04.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградски
окръжен съд на седемдесети март две хиляди и четиринадесета година в открито
заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар:
Д.Г.
Като разгледа докладваното от
съдия МИЧЕВ
в.
т. дело № 5 по описа за
и
за да се произнесе взе предвид следното
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба, подадена от адв. Жоро Чобанов, действащ като
пълномощник на “ ХЛАДИЛНО КОНСЕРВЕН КОМБИНАТ “ АД гр. Исперих, ЕИК *** против Решение № 157
/ 08.11.2013г. постановено по гр. дело № 123 /
Въззиваемата страна “ ФЕЛДБАХЕР ФРУТ ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ “
ЕООД депозира отговор на въззивната жалба, в който излага съображения за
нейната неоснователност. Счита, че с исковата молба е представил кантарни
бележки, удостоверяващи, че стоката по процесните
фактури е приета от ответното дружество. С осчетоводяване на фактурите и
упражняване правото на данъчен кредит, ответника е признал, че е получил процесните стоки. В заключение моли за потвърждаване на
решението.
Жалбата
се подържа и в съдебно заседание от процесуалния представител на въззивника, на същите основания и със същите искания.
Въззиваемата
страна изразява становище в писмена молба в подкрепа на изложените в отговора
на въззивната жалба съображения.
Разградският
окръжен съд, обсъди изложените доводи и становища на страните и след проверка
на решението, констатира следното:
Обжалваното решение на районния съд е валидно и допустимо, а жалбата
депозирана срещу него е неоснователна.
Делото
е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети за
установени от районния съд, се подкрепят от събрания доказателствен материал и
са основани на закона. Въззивната инстанция изцяло споделя изложените мотиви
към решението на първоинстанционния съд и счита, че не следва да ги преповтаря
и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
За да
постанови обжалваното решение РС – Исперих приел, че предявеният от ищеца “ ФЕЛДБАХЕР ФРУТ ПАРТНЪРС БЪЛГАРИЯ “
ЕООД гл. Летница, обл. Ловеч, ЕИК ***
положителен установителен иск по чл. 422 от
ГПК РС – Исперих е основателен и доказан. Този си извод съдът обосновал със
събраните по делото доказателства.
Във
въззивната жалба на първо място въззивника твърди, че
липсват доказателства за получаване стоката. Това становище не се споделя от
въззивната инстанция. Още с подаване на исковата си молба ищеца представил към
всяка едно от четирите фактури и кантарни бележки с № 65 / 27.07.2010 г., 0 67
/ 01.08.2010 г., № 68 / 02.08.2010 г. и № 109 / 29.08.2010 г. Тези кантарни
бележки са издавани от ответното дружество, върху тях е положен печата на ответното
дружество, посочено е име на претеглилия ги служител – Б. Муса,
който положил подпис. Посоченото в кантарните бележки
тегло е посочено и в процесните фактури. Последните,
макар и неподписани от представител на ответното дружество, съгласно
заключението на вещото лице, са осчетоводени, вписани са в съответните дневници
за съответните периоди и е ползван данъчен кредит.
При
тези обстоятелства въззивната инстанция приема, че сами по себе си тези
действия на ответното дружество представляват недвусмислено признание за
получаване на стоката, а оттам и на задължението и доказват неговото
съществуване.
На
ищеца няма как да бъде вменено да представи складови
разписки за заприхождаване на стоката при ответника,
тъй като складовата разписка следва да бъде съставена от получателя на стоката.
Ако той не е съставил такава и не е предал екземпляр на доставчика на стоката,
няма как последния да притежава такъв документ. Във връзка с предаването на
стоката ищеца е представил находящите се при него документи – Пътно-прехвърлителни разписки, с които той е предал стоката на
превозвача. Вярно е, че в пътно-прехвърлителните
разписки няма подпис на приел / МОЛ / от страна на ответното дружество.
Представени са обаче кантарни бележки, издадени от ответното дружество за
претегляне на стоката. С тези кантарни
бележки, издадени от ответното дружество, превозвача удостоверил пред ищеца, че е предал стоката на
купувача.
Следващото възражение във въззивната жалба е, че по делото не е доказан
факта на изпадане в забава на ответника. Въззивната инстанция не споделя и това
възражение. Момента на изпадането на ответника в забава се установява от събраните
по делото доказателства и заключението на вещото лице, за всяка от четирите
фактури. Съгласно чл. 327, ал. 1 от ТЗ задължението за плащане на цената
възниква за купувача при предаването на стоката или на документите, които му
дават право да я получи, освен ако не е уговорено друго. В случая съдът приема,
че стоката е получена от ответното дружество на датата на съставяна на всяка
една от кантарните бележки. Няма данни страните да са
уговаряли нещо друго освен посоченото в закона, поради което ответника е
изпаднал в забава от датата на съставяне на всяка една от четирите фактури,
които са съставени след датите за предаване на стоката.
С оглед
на изложените съображения решението слeдва да бъде потвърдено в обжалваната му част, а в необжалваната същото е влязло в сила.
С оглед
изхода на делото направените от въззивника
разноски за въззивното производство следва да останат
за негова сметка.
Воден
от горното Разградският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157 / 08.11.2013г.
постановено по гр. дело № 123 /
В
ОСТАНАЛАТА му част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационна обжалване пред ВКС на Р България, в едномесечен срок, считано от връчването му
на страните.
ДГ Председател: Членове: 1. 2.