РЕШЕНИЕ №3
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Разградски
окръжен съд
|
на деветнадесети
май |
|
в открито
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Анелия
Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: Лазар Мичев
Валентина Димитрова
При секретаря Н. Р. , като разгледа
докладваното от съдия В.ДИМИТРОВА в.т.дело №19
по описа за
В.т.дело
№19/2014 год. по описа на РОС е образувано по въззивната
жалба на ”Нуртекс”ЕООД ,с. Брестовене ,
представлявано от управителя М. А. Д.,
подадена чрез повереника му адв.Иван Антонов от
АК-Силистра против Решение №11/10.01.2014 год.,постановено по гр.дело №137/2013
год. по описа на КРС по което съдът е уважил , предявеният срещу жалбоподателя
иск с правно основание чл.361 от ТЗ и го е осъдил да заплати на „Тузиус”ООД ,гр.Варна ,представлявано от управителя Х. П.
сумата 3 840 лв.- лв. , представляваща дължими разноски и възнаграждение
по спедиционен договор от 10.09.2012 год. и фактура
,издадена по него на 19.09.2012 год. Отхвърлил е претенцията на „Нурдекс”ЕООД за
прихващане на исковата сума със сумата 2 500 евро, представляваща
обезщетение за вреди ,претърпени загуби ,поради забавено изпълнение на превоза
,като неоснователна.Осъдил е жалбоподателя да заплати на ищеца понесените
разноски в производството.В жалбата се навеждат доводи за неправилност
,незаконосъобразност и необоснованост на решението,както и за постановяването
му при нарушение на процесуалните правила.Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго по спора ,с което
предявеният иск да бъде отхвърлен.Претендират се разноски.
Жалбата
е процесуално допустима ,като подадена в срок от легитимирана страна в процеса
– ищец в първоинстанционното производство.
Отговор
на същата в законоустановения срок другата страна е подала.В него застъпва становище за
законосъобразност и правилност на постановеното решение .
В
жалбата и отговора не се правят
доказателствени искания.
В
съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява.
Не
се явява и не се представлява и третото лице помагач по делото.
Въззиваемият „Тузиус”ООД,гр.варна
,чрез пълномощника си адв.Янко Янков от АК-Варна
заявява становище за неоснователност на жалбата.Поддържа подаденият срещу
същата отговор.Моли решението на РС да бъде потвърдено.Претендира разноски ,за
които представя списък.
За да се произнесе,Разградският окръжен
съд ,съобрази следното:
Производство по чл. 361, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.356, ал.2
от ТЗ.
Ищецът ,сега въззиваем „Тузиус” ООД , гр.
Варна е предявил иск за осъждане на ответника „Нуртекс”ЕООД,
с.Брестовене да му заплати сумата 3 840.00 лева, представляваща дължими
разноски в размер на 3 600.00 лева и възнаграждение в размер на 240.00
лева с начислен ДДС, съгласно спедиционен договор
,сключен между тях на 10.09.2012 год. в
устна форма.Твърди ,че той в качеството си на спедитор по договора е изпълнил
поетите задължения ,съставил е фактура за дължимото от ответника ,но последния
не е изпълнил задължението си да плати.
Ответникът “Нуртекс”,ЕООД чрез
процесуалния си представител оспорва предявеният иск като неоснователен.Не спори ,че между него и ищеца
е бил сключен спедиционен договор ,за който счита
обаче ,че не ебил изпълнен точно , предвид на това
,че превозвачът е доставил стоката след уговорения срок и извършил превоза
вместо с двама само с един шофьор. Твърди
, че в резултат на това неточно изпълнение ,той като товародател и изпращач на
стоката е претърпял загуби – заплатил е обезщетение в размер на 2 500.00
евро на своя съконтрагент. Прави възражение за
прихващане между размера на исковата претенция с насрещното вземане към ищеца в
размер на 2 500.00 евро, представляващо обезщетение за вреди под формата
на претърпени загуби, виновно причинени поради забавено изпълнение на превоза,свързан
с този спедиционен договор..
Третото лице-помагач на ищеца – „Донау
транзит” ООД гр. Русе, оспорва представеното от ответната страна уведомление за
претенция (CLAIM NOTE), като счита същото за антидатирано.
Заявява , че при уговаряне на транспорта нито спедитора, нито изпращача е
указал срок, в който трябва да бъде извършена доставката. Счита, че в
качеството си на превозвач е изпълнил задълженията си по възложения транспорт.
От
събраните
пред РС доказателства
се установява от фактическа страна следното: Ищецът и ответникът са се намирали в периода м.юни-м.септември 2012
год. в договорни отношения по повод сключени общо шест спедиционни
договора , изпълнени от ищеца в
качеството му на спедитор.Дружеството от свое име и за сметка на ответника е
сключвало договори за превоз на товари ,предоставени му от товародателя „Нуртекс”ООД. Такъв товар бил предаден на третото
лице-помагач от изпращача–сега ответник във връзка със спедиционен
договор от 10.09.2012 год.За същия ищеца съставили фактура № 1010009987/19.09.2012г.Плащане
по същата не е извършено.
Товара бил предаден от товародатерля-ответника на превозвача ,за което била изготвена международна
товарителница , подписана и подпечатана от двете страни - изпращач – „Нуртекс” ЕООД и превозвач „Донау
Транзит” ООД. Товарът бил натоварен на товарен автомобил с рег. № Р 32 01 АР,
но след натоварването му същият аварирал. Това наложило отремонтирането
му до 11.09.2012г., видно от сервизна поръчка и фактура Товара бил предаден на
получателя-дружество в Холандия,без посочени забележки в товарителницата ,като
не била посочена и дата на получаване .
След извършване на превоза „Донау Транзит” ООД, в изпълнение на сключения договор за
превоз, е издало на „Тузиус” ООД фактура № 000013830/22.09.2012г. на стойност
3600.00 лева, от които 3000.00 лева навло и 600.00
лева – ДДС.
Ищецът твърди, че уговореното със спедиционния договор възнаграждение е в размер на 200.00
лева, който е под обичайния размер на възнаграждението в трайните търговски
взаимоотношения между „Тузиус” ООД и „Нуртекс” ЕООД. Това се установява и от приложените към
исковата молба фактури, издадени за предходни пет спедиционни
договора между същите контрагенти. Издадена била и ф-ра
№ 0010009987/19.09.2012г., по която обаче и след крайния срок – 14.10.2012г.
изпълнение не последвало. Ищецът изпратил Покана-предизвестие изх. №
98/27.11.2012г. (л.38) до „Нуртекс” ЕООД, но и след
нея не последвало плащане на уговорената сума.
Ответникът представя уведомление за претенция, т. нар. CLAIM
NOTE във връзка с което получателят на стоката е
предявил за плащане сумата 2500.00 евро на основание закъснение на доставката със
съответни три номера , както и електронна кореспонденция водена между изпращача
и получателя представена в писмена форма.
Пред РС ищецът е оспорил представената електронна
кореспонденция,като във връзка с оспорването е назначена съдебно-техническа
експертиза.Вещото лице по същата е заключило , че електронните съобщения до ответното дружество
са изпратени на 10.09.2012г. , а смяна на датите не би била възможна без достъп
до сървърите.
Пред РС е назначена и изготвена и съдебно-счетоводна експертиза ,вещото лице по
която е установило ,че издадената от
ищеца фактура № 0010009987/19.09.2012г. е осчетоводена в счетоводството на
дружеството-ответник през месец март 2013 год., като тогава по нея е ползван данъчен кредит.В счетоводството на ответното
дружество вещото лице не е намерило данни да е осчетоводявана глоба, наложена
от получателя на стоката,холандско дружество в размер на 2500.00 евро.
Заключенията и по двете експертизи ,не са били оспорени от страните
,същите са компетентни и обосновани и като такива следва да ги възприеме и въззивната инстанция.
Предмид изложеното до тук от фактическа страна , РОС направи
следните правни изводи :Предявеният от спедитора-ищец срещу
доверителя-ответник иск се явява
основателен и доказан и следва да бъде уважен ,в размера в който е
предявен.Ответникът дължи възнаграждение на спедитора ,съобразно фактурата
,която е била осчетоводена.След като не е възразил пред РС и съответно направил
искане за установяване на обичайния размер ,това не може да бъде направено за
първи път пред тази инстанция и то с въззивната
жалба.На следващо място следва да се отбележи ,че всички възражения във връзка
с предявеният иск ,които прави ответникът ,сега жалбоподател/забава на
превоза/,касаят не отношенията му със спедитора , а тези с превозвача.А
отговорността на последния не е идентична с отговорността на спедитора ,
който в случая не е и превозвач на
товара.Следва да се отбележи , че предвид устната форма на сключване на спедиционния договор между страните не може да се приеме за категорично и
възражението на ответника за уговорките ,касаещи начална дата на превоза и
краен срок на същия.Налице е сключен от страна на ищеца договор за превоз ,изпълнен
превоз ,при което изпълнено задължение от страна на ищеца ответникът му дължи
уговореното възнаграждение и направените разноски,така както са
поискани.Недоказано в пълен обем при условията на пълно и главно доказване
остава възражението на ответника за прихващане ,поради което същото следва да
бъде отхвърлено.
В този смисъл РОС не споделя доводите във възивната жалба за незаконосъобразност и необоснованост на
атакуваното решение на първостепенния съд.Решението на КРС не страда от
сочените в жалбата пороци и следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на спора пред тази инстанция въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените разноски ,представляващи адвокатско
възнаграждение в размер на 600.00 лв.
Воден от
изложеното ,Разградският окръжен съд,
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА Решение №11/10.01.2014 год.,постановено по гр.дело №137/2013
год. по описа на Кубратски районен съд.
ОСЪЖДА ”Нуртекс”ЕООД ,с. Брестовене ,
представлявано от управителя М. А. Д. ДА ЗАПЛАТИ на на
„Тузиус”ООД ,гр.Варна ,представлявано от управителя
Христо Петков сумата 600.00 лв.разноски в производството пред тази инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
НР