Р Е Ш Е Н И Е № 4
Гр. Разград, 04. 06. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на деветнадесети
май през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Лазар Мичев
2. Валентина
Димитрова
при секретаря Н. Р разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 23 по описа за 2014 г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 37/ 17. 02. 14 г. по гр. д. № 1673/13 г. по описа на
РС Разград е отхвърлен предявения от „Диана-тур” АД гр. Разград /н/ установителен иск против „Галант – Разград”
ЕООД по чл. 422 ГПК за сумата 1881, 61 лв. , произтичаща от договор за наем от
01. 08. 2008 г. , като неоснователен..
Недоволен от решението е останал жалбоподателят „Диана-тур” АД гр.
Разград /н/ и го обжалва в срок. В жалбата се излагат доводи, че решението е
необосновано и незаконосъобразно, тъй като изложените от съда правни изводи не
се подкрепят от събраните по делото доказателства и противоречат на закона.
Моли решението да бъде отменено и да бъде уважен предявения иск.
Не е
депозиран писмен отговор на въззивната жалба от „Галант-Разград” ЕООД
гр. Разград.
Разградският окръжен съд, като обсъди
изложените доводи и становища на страните и след проверка на обжалвания съдебен
акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява основателна.
Страните по делото не спорят, че между тях е налице
договор за отдаване под наем от 01. 02. 2008 г., според който ищецът е отдал на
ответника под наем обект „Механа Разград”, находящ се в хотелски комплекс
„Разград”. Според чл. 15 и чл. 17 от сключения договор, наемателят се е
задължил да заплаща за своя сметка
текущите разходи, включително и при ползване на климатичната инсталация да
заплаща допълнително формирана цена при условията на отделно споразумение.
Спорът между страните е дължи ли се от ответника заплащане на консумативи,
представляващи текущи разходи по фактура
№ 0100001037/ 31. 01. 2011 г. , издадена от ищеца на стойност 1881, 16 лв. с
ДДС за ползвани климатик – 1500 лв. и консумативи за 67, 63 лв. Според заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, назначена от районния съд, при проверка в
счетоводството на ответника е установено, че данъчна фактура № 0100001037/ 31.
01. 2011 г. е осчетоводена, фактурата е описана в дневника за покупки и
разчетена с РБ чрез подадена декларация по ЗДДС за отчетения м. януари 2011
г. Установено е от вещото лице, че
ищецът – наемодател е завел дневник за ползване на климатичната инсталация с
вписване по дати и часове на ползването й. За периода от 01. 12. 2010 г. до 31.
12. 2010 г. ответника по делото е направил 11 вписвания за вечерни мероприятия.
Предоставен е протокол за разход за м.
декември 2010 г. с отчетени стойности за вода, ток и климатична инсталация.
Процесната фактура се отнася за ползването през м. декември на 2010 г. на
климатична инсталация 1 800 лв. и разход на вода 30 куб. м. на стойност от
81, 60 лв. Заключението на експертизата не е оспорено от страните. Ответникът
не е оспорил обстоятелството, че е ползвал климатичната инсталация във връзка с
отразените във водения от ищеца дневник 11 записвания за проведени мероприятия
през м. декември 2010 г. С оглед на тези обстоятелства следва да се приеме, че
ищецът е предоставил на ответника реално услугата, предмет на процесната
фактура. Същата не е заплатена,
за което не се спори. Отразяването
на фактурата в счетоводството на ответното дружество, включването й в дневника
за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата -
представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото
съществуване. В този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в
т. ч. Решение № 42 от 19.04.2010 г. на ВКС по т. д. №
593/2009 г., II т. о. ТК, Решение № 46
от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., Определение № 156 от
14.03.2013 г. на ВКС по т. д. № 946/2012 г., II т. о., ТК, които са постановени по новия процесуален ред на чл. 290 ГПК и като
такива имат задължителен характер, съгласно указанията по т. 2 от
Тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010 г. Предвид изложеното,
съдът приема, че е ирелевантно възражението на ответника, че не е доказано как
е калкулирана цената на услугата, след като е приел без възражение доставеното
от ищеца.
Като е
достигнал до обратния правен извод и е отхвърлил предявения установителен иск,
районния съд е постановил необосновано и незаконосъобразно решение, което
следва да бъде отменено изцяло и да бъде постановено друго, с което да бъде признато за
установено, че ответникът дължи исковата сума, за което са издадени заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. На
осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските по делото пред двете инстанции в размер на 137, 62 лв. пред районния
съд и 37, 62 лв. през въззивната инстанция.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 37/ 17. 02. 14 г. по гр. д. № 1673/13 г. по описа на РС Разград и
ВМЕСТО него постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Галант – Разград” ЕООД гр. Разград, ул. „А. в.” № 7, вх. В, ет.
6, ап. 89, ЕИК **************, представлявано от
управител А. Г. М., че дължи на „Диана – тур” АД /н/ гр. Разград, ул. „Ж.” №
15, ЕИК 826043867, представлявано от синдика Д. В. Б. сумата 1881, 16 лева
/хиляда осемстотин осемдесет и един лева и 16 ст./, произтичаща от Договор за
наем от 01. 08. 2008 г. и фактура № 0100001037/ 31. 01. 2011 г. , ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 22. 07. 2013 г. до окончателно
изплащане на сумата, сумата 37, 62 лв. разноски, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК по ч. гр. д. № 1241/ 2013 г. по описа на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА „Галант – Разград”
ЕООД гр. Разград, ЕИК *********** да заплати на „Диана –
тур” АД /н/ гр. Разград, ЕИК *********** на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК разноски по делото в размер на 175, 24 лв. / сто седемдесет и пет лв.,
24 ст./
Препис от решението да се
изпрати за прилагане по ч. гр.д. № 1241/ 2013 г. по описа на Разградския
районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
НР
2.