РЕШЕНИЕ № 7
Гр. Разград 05.11.2014 г.
В ИМEТО НА НАРОДА
Разградски окръжен съд на тринадесети октомври две хиляди
и четиринадесета година в открито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЙОРДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛАЗАР МИЧЕВ
ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА
Секретар: С.Л.
Като
разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
в. т. дело № 37 по
описа за
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда чл. 258 и сл.
от ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от “ Хранкомерс ЦБА-ООД “ ООД гр.
София, ЕИК 117629486, представлявано от С.Т.Д.-управител против Решение № 99 /
01.04.2014 г., постановено по гр. дело № 1641 /
С
обжалваното решение основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл.
79, вр. с чл. 228 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, ответника-въззивник “ Хранкомерс
ЦБА-ООД “ ООД гр. София, ЕИК 117629486 е осъден да заплати на “ Общински пазари
“ ЕАД гр. Разград сумата 4505.20 лв., представляваща
дължим наем за периода от 01.07.2012 г. до 07.04.2013 г., ведно със законната
лихва от предявяване на иска до окончателно плащане, сумата 411.06 лв., представляваща
обезщетение за забава, както и 1233.21 лв. за разноски.
Във въззивната жалба се оспорват приетите от
първостепенния фактически и правни изводи. Твърди се, че неправилно съдът не е уважил
предявено възражение за недължимост на наемната цена
за процесния имот, предвид оставени от ответника в търговския обект движими
вещи, които да бъдат ползвани от последващ наемател, като оборудване на
магазина. Оставените вещи са на стойност, значително надхвърляща размера на
предявените искове. Съдът не установил съществуващи противоречия между
показанията на разпитаните по делото свидетели и дадените от изпълнителния директор на ищцовото дружество обяснения. По тези съображения исковата
претенция останала недоказана. В заключение се отправя молба за отмяна на
обжалваното решение и постановяване на ново, с което да бъдат отхвърлени
предявените искове.
Въззиваемата страна “ Общински пазари “ ЕАД гр. Разград
депозира отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за нейната
неоснователност.
С
постъпила по делото Молба-становище, жалбата се подържа и в съдебно заседание на
същите основания и със същите искания.
Процесуалният представител на въззиваемата
подържа отговора и моли съда да потвърди обжалваното решение.
Пред въззивната инстанция никоя от страните
не заявява доказателствени искания.
Разгледан е главен иск с правно
основание чл. 327 от ТЗ вр. с чл. 79, вр. с чл. 228 ЗЗД и
акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Разградският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
обжалваното решение за валидно и допустимо. За да се произнесе по
съществото на спора, Разградския окръжен съд приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Няма спор между
страните, а и от представените по делото доказателства се
установява, че на 27.7.2007 г. страните сключили договор за наем на магазин №
61, собственост на ищеца, с уговорен месечен наем 350 лв. без ДДС. Договора е
последван от неколкократни анекси, като с анекс от
11.01.2011 г. е увеличена наемната цена на 440 лв. без ДДС. Впоследствие с
анекс № ПО-01-003/ 08.04.2013 г. договора е прекратен по взаимно съгласие, като
ответника се задължил да прати на ищеца в едномесечен срок дължимите за периода
от м. юли
По искане
на ответника и във връзка със заявено от него възражение, че с описаните в приемо-предавателния протокол е погасено вземането на ищеца
за наем, на основание чл. 176 от ГПК, изпълнителния директор на ищцовото дружество дал обяснения, в които потвърждава
участието си в приемо-предавателната процедура и
съставения протокол. По отношение на оставените от ответника вещи в помещението
сочи, че не е имало споразумение за ползване на вещите от страна на ищеца, нито
да бъдат закупувани от него. Не е уреждан дълг срещу собственост. И към
настоящия момент вещите се намират в помещението, което все още не е отдадено
под наем.
В
показанията си св. а.н. сочи, че знае за съставения протокол и участвала в
съставянето му. В протокола били описани оставените от ответника вещи. От
страна на ответника присъствал Д., който заявил по отношение на вещите “
Евентуално за ползване от другия наемател “. Свидетелката сочи, че е чувала за
наличието на уговорка вещите да бъдат задържани от ищцовото
дружество срещу приспадане на дължими наеми. При изготвяне на протокола вещите
само били описани, без да бъдат остойностявани.
В
показанията си св. Н. д. сочи, че приемо-предавателния
протокол бил съставен във връзка с подадена от Д. Д. молба за прекратяване на
договор за наем на магазин № 61. С протокола било предадено помещението, като
били оставени и описаните в него движими вещи, тъй като ответника не успял да
ги прибере и впоследствие не ги потърсил. При изготвяне на протокола не е
извършвано остойностяване на вещите и не е имало уговорки за приспадане на
наема. Вещите не са остойностявани, все още са в магазина, който все още не е
отдаден под наем.
Назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза дава заключение за
размера на задълженията – главница в размер на 4 505.20 лв. и мораторна лихва в размер на 414.06 лв. В съдебно заседание
вещото лице сочи, че сумата се води в счетоводствата и на двете дружества и се
равнява. При ответника продължава да се води като неплатена.
При тези фактически констатации съдът
намира, че обжалваното решение се явява правилно и законосъобразно и като
такова следва да бъде потвърдено.
Предявената е претенция е основателна и доказана. От събраните по делото
доказателства по несъмнен и безспорен начин е установено задължението на
ответника. И двете страни по делото са търговци и сключената между тях сделка е
търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 от ТЗ. Сделката е сключена в
задължителната писмена форма. Ответника не изпълнил в срок поетото от него
задължение за заплащане на наемната цена, във връзка с прекратяване на договора
за наем по взаимно съгласие, съгласно сключения между страните Анекс от
08.04.2013 г. Размера на задължението е установен от вещото лице по назначената
ССЕ. Задължението се води в счетоводството на ответника, като неплатено.
С
уважаването на главния иск основателен и доказан се явява и предявения акцесорен иск.
От
съдържанието на представения по делото приемо-предавателен
протокол не се установява твърдението на ответника, че срещу описаните в
протокола движими вещи е уредено поетото от него задължение за плащане на
неплатени наемни вноски. В подкрепа на този извод е и липсата на остойностяване
на вещите. Това твърдение се опровергава от събраните по делото гласни
доказателства. Не се установи твърдяното противоречие между обясненията на
изпълнителния директор на ищцовото дружество и
показанията на разпитаните свидетели. Наличието на устни уговорки за оставяне
на вещите за ползването им от последващ наемател нямат отношение към
задължението на ответника за плащане.
С оглед
изхода на делото направените от въззивника разноски
следва да останат за негова сметка. Въззиваемата
страна не претендира разноски за въззивното производство.
Воден от
горното Разградския окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 99 / 01.04.2014 г., постановено по
гр. дело № 1641 /
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.