РЕШЕНИЕ

№............./ 8.12.2014г., гр.Разград

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд Разград

На двадесет и пети ноември, две хиляди и четиринадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав

СЪДИЯ: ИРИНА ГАНЕВА

Секретар: С.Л.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдията

Т.д.№ 41 по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.647 ал.1 т.4 ТЗ.

Постъпила е искова молба от Д.В.Х. – синдик на „Монте касино” ЕООД, срещу “ Монте касино” ЕООД със седалище гр.Кубрат, с която е предявен отменителен иск за признаване на недействително по отношение на кредиторите по несъстоятелността на ответното дружество менителнично поръчителство, поето към трето лице ”Ф. – ФА”ЕООД по издаден от последния запис на заповед. В обстоятелствената част на исковата молба излага твърдение, че на 29.03.2013г. третото лице „Ф. – ФА” ЕООД, действащ чрез своя управител ФФ.Ф., е издал запис на заповед за плащане на сумата 450 000лв. на „Найдьонов – Вайсстигър – Боегайст”ЕООД. На 25.04.2013г. ответникът „Монте касино”ЕООД, представляван също от ФФ.Ф., действащ като управител и на това дружество, е авалирал записа на заповед. Впоследствие записът е джиросан на „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих”ЕООД, а последният е предявил вземането в качеството си на джиратар на 19.09.2013г. Междувременно обаче по отношение на „Монте касино”ЕООД е открито производство по несъстоятелност с решение от 26.08.2013г. по т.д. № 44 / 2013г. на ОС Разград и е определена начална дата на неплатежоспособността 31.12.2012г. Ищецът твърди, че авалът е извършен в двугодишен срок преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Монте касино „ЕООД, което е предпоставка за обявяване на неговата недействителност по смисъла на специалните разпоредби на чл.647 ТЗ.

В срока по чл.367 ал.1 ГПК ответникът „Монте касино”ЕООД, представлявано от управителя ФФ.Ф., е депозирал писмен отговор с твърдение за недопустимост на предявения иск, на което съдът е изложил съображения за неоснователност в постановеното на 4.11.2014г. определение. Ответникът не взема становище по същество на спора.

Съдът, след преценка на събраните доказателства и становищата на страните, констатира следната фактическа обстановка: На 29.03.2013г. „Ф. – ФА” ЕООД, действащ чрез своя управител ФФ.Ф., е издал запис на заповед за плащане на сумата 450 000лв. на „Найдьонов – Вайсстигър – Боегайст”ЕООД, с падеж 29.04.2013г. Впоследствие, на 25.04.2013г. ответникът „Монте касино”ЕООД, представляван от ФФ.Ф., който е действал като управител и на това дружество, е авалирал записа на заповед. На 14.05.2013г. записът е джиросан от „Найдьонов – Вайсстигър – Боегайст”ЕООД на „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих”ЕООД. Горните обстоятелства се установяват от приобщените към доказателствения материал запис на заповед, авал и джиро. По делото не са представени доказателства дали и кога „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих”ЕООД е предявил вземането в качеството си на джиратар.

С молба, регистрирана в ОС Разград с вх. № 2170 / 8.05.2013г., „Санси”ООД гр.Русе, е поискал откриване на производство по несъстоятелност на „Монте касино”ЕООД. С решение от 26.08.2013г., постановено по т.д. № 44 / 2013г. по описа на ОС Разград, съдът е открил производство по несъстоятелност по отношение на „Монте касино”ЕООД и същият е обявен в неплатежоспособност, считано от 31.12.2012г. Горните обстоятелства съдът установява от електронната папка на делото по несъстоятелност, тъй като същото е изпратено на АС Варна на 3.09.2014г. по постъпила частна въззивна жалба.

В хода на откритото производство по т.д. № 44 / 2013г., съдът с определение № 263 / 22.11.2013г. е изключил от списъка на приетите от синдика вземания това на „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих”ЕООД като кредитор на „Монте касино”ЕООД в размер на 473 000лв., от които 15 000лв. главница и 5 000лв. лихви по договор за паричен заем; 3000лв. по договор за цесия на парична вземане; 450 000лв. по записа на заповед от 29.03.2013г. Съдебното определение е влязло в сила на 22.11.2013г. и е обявено в Търговския регистър.

На съда е служебно известно обстоятелството, че по образувано т.д. № 84 / 2013г. по описа на ОС Разград, „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих”ЕООД е предявил иск с правно основание чл.694 ТЗ за установяване на своето вземане в размер на 450 000лв. спрямо „Монте касино”ЕООД в качеството му на авалист. Към настоящия момент това производство не е приключило.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Искът е допустим, като предявен от надлежно легитимирано лице и в срока по чл.649 ал.1 ТЗ. Правната квалификация на същия е по чл.647 ал.1 т.4 ТЗ. При изготвяне на доклада по делото съдът е допуснал пропуск, като е квалифицирал иска като такъв по чл.647 ал.1 т.2 ТЗ. Двете разпоредби регламентират различни основания за относителна недействителност по отношение на кредиторите на несъстоятелността на действия и сделки, извършени от длъжника. Една от основните разлики се отнася до характера на атакуваната сделка – в хипотезата на чл.647 ал.1 т.2 ТЗ е посочена безвъзмездна сделка, а в тази на чл.647 ал.1 т.5 ТЗ – учредяване на лично обезпечение за чужди задължения. Ролята на съда е, при отчитане на твърдените в иска факти и обстоятелства и заявения петитум да определи правното основание на предявения иск по отношение на атакуваната сделка /вж. mutatis mutandis решение № 187/ 19.03.2010 г. по т.д.№ 135/2009 г., ВКС, ІІ т.о./. Синдикът е поискал обявяване за недействителна по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Монте касино”ЕООД сделката, извършена на 25.04.2013г., представляваща авал на издадения от „Ф. – ФА”ЕООД запис на заповед. Менителничното поръчителство несъмнено представлява лично обезпечение, поето за чуждо задължение, което сочи на действие, попадащо под разпоредбата на чл.647 ал.1 т.4 ТЗ. Разглежданият случай не се отнася до безвъзмездна сделка по смисъла на т.2 от същата разпоредба, необходим елемент от която е реалното прехвърляне на едно право, срещу което насрещната страна не поема задължение. В случая на поетия авал липсва право, което да е прехвърлено, такова не се твърди и от страните по делото. Тъй като допуснатия от съда пропуск засяга единствено правната квалификация, при запазване на същите факти, по които страните са провели своята защита и са упражнили процесуалните си права, съдът счита, че не е необходимо извършване на повторни процесуални действия във връзка с изготвения по делото доклад.

За уважаване на предявения иск по чл.647 ал.1 т.4 ТЗ следва да се установят следните предпоставки в условията на кумулативност: откриване на производство по несъстоятелност за длъжника, момент на подаване на молбата за откриване на производството и този на обявената неплатежоспособност, поемането на личното обезпечение за чуждото задължение. По делото се установява, че по отношение на ответното дружество е открито производство по несъстоятелност. Авалът е учреден на 25.04.2013г. – в едногодишен срок преди подаване на молбата на „Санси”ООД за откриване на производството, както и след датата на обявената неплатежоспособност на „Монте касино”ЕООД. Ответникът е поел менителнично поръчителство, имащо характеристиките на лично обезпечение за дълг на трето лице – „Ф. – ФА”ЕООД. В разглеждания случай, при хипотезата на отменителния иск по чл. 647 ал.1 т.4 ТЗ законът не изисква ищецът да установи настъпване на реално увреждане на масата на несъстоятелността, тъй като самото поемане на обезпечение при условията, визирани в разпоредбата, е основание за неговата недействителност. Ето защо, възражението на ответника, че конкретното вземане е изключено от масата на несъстоятелността, е без значение за производството. По същата причина е без значение и изходът на образуваното и все още неприключило т.д. № 84 / 2013г. по описа на ОС Разград Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен.

Ищецът претендира присъждане на разноски, но по делото няма доказателства за реално извършени такива, поради което не следва да му се присъждат.

С оглед изхода на спора и на основание чл.649 ал.6 ТЗ следващата се държавна такса следва да бъде събрана от осъдената страна, в случая от ответника. „Монте касино”ЕООД следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 18 000лв.

Предвид изложеното, съдът

Р Е Ш И:

На основание чл.647 ал.1 т.4 ТЗ обявява за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността в откритото производство по т.д. 44 / 2013г. на ОС Разград, поетото на 25.04.2013г. от „Монте касино”ЕООД ЕИК 117674638 със седалище и адрес на управление гр.Кубрат, ул.”Цар Борис I” № 47, представлявано от управителя Ф.Ф., менителнично поръчителство в полза на „Ф. – ФА”ЕООД за обезпечаване на вземане в размер на 450 000лв. по издаден на 29.03.2013г. запис на заповед в полза на „Найдьонов – Вайсстигър – Боегайст”ЕООД, джиросан на 14.05.2013г. в полза на „Пандора – Ваанфрийд – Веспенщих”ЕООД.

ОСЪЖДА на основание чл.649 ал.6 ТЗ „Монте касино”ЕООД да заплати по сметка на ОС Разград държавна такса в размер на 18 000лв.

Решението подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

СЛ