Р Е Ш Е Н И Е

№8

Разград

20.ХІ.2014

Разградски окръжен

година Град

2014

съд

20. Х.

публично

На Година

РАЯ ЙОНЧЕВА

В заседание в състав:

Секретар:Н. Р. ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛАЗАР МИЧЕВ

ВАЛЕНТИНА ДИМИТРОВА

ЧЛЕНОВЕ:

Като разгледа докладваното от съдия Йончева

в. т.

2014

№47

дело по описа за година

за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по реда на чл. 267 и сл. ГПК.

Делото е образувано по жалба на „ДАНИ 07”ЕООД,ЕИК116587027, гр.Разград, подадена чрез процесуален представител по пълномощие -адв. Стоянов против Решение №146/16.VІ.2014г. по гр.д.№1533/2013г. по описа на РРС, с което и на осн. чл.422 ГПК по отношение на него е признато за съществуващо вземане в размер на 24 164,13лв., от които дължима по договор за търговска продажба главница от 22 351,01 и лихва за забава на същата в периода 1.Х.2012-26.VІІ.2013г. в размер на 1 813,12лв., за които в производство по чл.410 ГПК в полза на „РОЛПЛАСТ”ЕООД,ЕИК*********, в качеството му на кредитор и заявител по ч.гр.д.№1259/2013г. на РОС е издадена Заповед за изпълнение №2044/29.VІІ.2014г.

Позовавайки се на незаконосъобразност, неправилност и необоснованост, жалбоподателят претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване ново такова, с което предявеният срещу него иск бъде отхвърлен в цялост като неоснователен и недоказан. Твърди, че е погасил процесното вземане с извършени в периода 20.VІ.2011г.-24.ХІ.2011г. плащания в общ размер на 45 120,00лв.

В срока по чл.263(1)ГПК насрещната по жалбата страна-„РОЛПЛАСТ”ЕООД,ЕИК********,гр.София, процесуално представлявана по пълномощие от адв.П.Христова, е депозирала отговор , с който ангажира становище за неоснователност на същата и за недопустимост на възведените с подаването й възражения, поради депозирането им след изтичане на предвидените за това преклузивни срокове. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция.

Редовно призовани, страните не се явяват и не изпращат представител за насроченото по същество на жалбата съдебно заседание. Относимо към дата на заседанието, жалбоподателят е депозирал писмени бележки, в които излага съображения в подкрепа на заявените с жалбата възражения.

Като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, жалбата е допустима.

Решението на първоинстанционния съд е валидно и процесуално допустимо, а като постановено по същество на спора е правилно. . Съдът не констатира релевираните с жалбата основания за отмяна на решението. Възведените с него правни изводи сочат на относимост към установените по делото факти, както и на съответно прилагане на материалния закон.

Фактическата обстановка по делото е установена от първоинстанционния съд с допустими по см. на ГПК доказателства и доказателствени средства, при съответно на изискванията на ГПК разпределение на доказателствената тежест. Искът е предявен в условията на чл.422ГПК - в отговор на възражение, подадено по реда и в сроковете на чл.414 ГПК от въззивника, в качеството му на конституиран в заповедно производство по чл.410 ГПК длъжник. Искът се явява допустимо предявен от заявителя в заповедното производство, в рамките на законоустановения за това срок и в пределите на предявеното, и оспорено му в заповедното производство вземане.

Особените изисквания, предполагащи допустимост на предявения срещу жалбоподателя установителен иск са изпълнени съответно на регламентираното в разпоредбата на чл.422 във вр. с чл.415 ГПК и се състоят в следното: предявявен е иск в предвидения за това преклузивен срок от активно легитимирана страна –заявител в заповедното прозводство, срещу пасивно легитимиран да отговаря по иска длъжник в заповедното производство; налице е своевременно оспорване на вземането в срока на чл.414 ГПК; вида на иска-установителен; предмет на иска – вземането, за което в заповедното производство се явява издадена Заповед за изпълнение; датата, от която искът по чл.422 ГПК се счита предявен - датата на подаденото по реда на чл.410ГПК заявление.

Тук следва да се отбележи, че в петитум на исковата молба, ищецът е сезирал съда с и с искане за установяване съществуване на вземане за разноски в заповедното производство. В тази си част искът е недопустим, тъй като разноските в заповедното производство са последица от изхода на делото, а не възникнало и изискуемо до дата на завлението вземане. Първоинстанционният съд е следвало да прекрати образуваното по този иск произоводство. Произнасяне по това инскане не е обективирано и в диспозитив на обжалваното решение. Доколкото жалбата е подадена от ответната по делото страна, то същата не може да се възприеме като искане за допълване на решението с произнасяне в този смисъл, тъй като право на това има единствено предявилата го страна.

В мотивите на решението и в рамките на своята правораздавателна дейност, РРС е коментирал подробно събраните и ангажирани от ищеца доказателства. Формираните фактически и правни изводи на съда са в резултат на конкретна преценка на доказателствените средства, допуснати и събрани в процеса по искане на страните, съответно на процесуалното им качество и съобразно процесуалната регламентация на действащия ГПК. . Фактическата обстановка, установена от него по същество на спора, се споделя изцяло от въззивната инстанция.

Заповедното производство е било образувано по заявление вх. № 7149/ 26.VІІ.2014г., депозирано по реда на чл. 410 ГПК от „РОЛПЛАСТ”ЕООД, гр. София. В образуваното по заявлението ч.гр.д.№1259/2014г. на РРС, срещу “ДАНИ-О7”ЕООД, гр. Разград, е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане, дължимо на заявителя в размер на 22 351,01 в изпълнение на договор за търговска продажба и в размер на 1 813,12лв. - в обезщетение за забавено, до дата на заявлението, изпълнение по главницата.

Вземането, чието установяване се иска е с безспорно установен паричен и облигационен характер. На 4.Х.2009т. между страните е сключен рамков Договор за дистрибуция. Тълкувани по правилото на чл.20 ЗЗД, поотделно и в съвкупност клаузите на договора очертават установените между страните търговски отношения като такива по договор за изработка и договор за покупко продажба. В качеството си на изпълнител, ищецът поема възложена му от жалбоподателя поръчка за изработка на свързана с предмета му на дейност продукция (дограма, щори, стъклопакети и др.) и продава същите на възложителя срещу дължимо му се от последния възнаграждение в договорения по съответната поръчка размер с вкл.ДДС, осигурявайки му кредитен лимит. Жалбоподателят, в качеството си на възложител и купувач по този договор се е задължил към изпълнителя-продавач със заплащане на договореното възнаграждение в петнадесет дневен срок от датата на сключване на конкретния договор за изработка.

Между страните не е повдиган спор относно трайния характер на установените между тях търговски взаимоотношения, действието на договора и изправността на ищеца, в качеството му на изпълнител и продавач. В този смисъл се следва тълкуване и на съдържимото се в приложените като доказателства споразумения от 20.VІ.2011г. и 29.ІІ.2012г. С подписването им, жалбоподателят е направил извънсъдебно признание за непогасени задължения към ищеца. Както с жалбата си, така и в хода на първоинстанционното производство, жалбоподателят е твърдял недължимост на вземането поради погасяването му с плащания извършени към дата на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление, в изпълнение на цитираните споразумения.

В хода на първоинстанционното производство е назначена ССЕ, която в заключение, след проверка в счетоводството на страните и съответно на приложените като доказателства фактури, договор за дистрибуция, анекс към договора и споразумения, установява, че въззиваемият е в неизпълнение на парично дължимото към въззивника възнаграждение, за изработените и реално предадени му от последното артикул Проследявайки хронологично падежа на всяко от задълженията, съответно на волеизявеното от страните в рамковия договор и при отчитане на частично извършените плащания, вещото лице е съобразило и размера на претендираната в обезщетение мораторна лихва за забава. В отговор на поставената му задача вещото лице е констатирало, че документираните в доказателствата на ответника плащания касаят изпълнение по поръчки, различни и последващи на задълженията по процесните фактури. Заключението е изготвено компетентно и при преценка за неговата относимост към останалите доказателства, същото е било прието от страните и съда.

Процесните фактури, на които ищецът основава иска си за съществуване и дължимост на претендираното срещу жалбоподателя вземане, са надлежно осчетоводени по партида на последния по см/ка 411. Същите са описани и във водените от жалбоподателя дневници за продажби. Съответно, ищецът е внесъл в НАП следващия се по сделките ДДС, а ответникът е усвоил следващият се данъчния кредит.

Обобщавайки изложеното, в този си състав съдът намира, че в съвкупността си доказателствата по безспорен начин установяват съществуването на процесното вземане. Постановено в този смисъл, решението на РРС кореспондира с установените по делото факти и сочи на съответно прилагане на материалния закон. Като правилно и законосъобразно същото следва да бъде потвърдено с препратка към мотивите му по реда на чл.272 ГПК.

Водим от горното и в условията на чл.272 ГПК, Съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРДЖДАВА Решение №146/16.VІ.2014г. по гр.д.№1533/2013г. по описа на РРС, с в производство по чл.422 ГПК по отношение на „ДАНИ 07”ЕООД,ЕИК*********, гр.Разград е признато за съществуващо вземане в размер на дължима по договор за търговска продажба главница от 22 351,01лв. и лихва за забава на същата в периода 1.Х.2012-26.VІІ.2013г. в размер на 1 813,12лв., за които в производство по чл.410 ГПК срещу него и в полза на „РОЛПЛАСТ”ЕООД,ЕИК*********, в качеството му на кредитор и заявител по ч.гр.д.№1259/2013г. на РОС е издадена Заповед за изпълнение №2044/29.VІІ.2014г.

Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.

НР