Р Е Ш Е Н И Е № 10
Гр. Разград, 24. 10. 2014 г.
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на двадесети
октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анелия Йорданова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Валентина Димитрова
2. Ирина
Ганева
при секретаря Н. Р. разгледа докладваното от
съдията Анелия Йорданова в.т.дело № 49 по описа за 2014
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение
№ 182/ 15.
07. 2014 г. по гр. д. № 514/ 14 г. по описа на РС Разград ДП „Опитна станция по
земеделие – Лозница” гр. Лозница е осъдено
да заплати на „Биокомпост БГ” ООД гр. Разград
сумата 6 240 лв. , представляваща стойността на получени, но незаплатени
тор и киселина по ф- ра № 170/ 24. 04. 13 г., ведно със законната лихва,
считано от 25. 03. 14 г. до окончателното плащане, както и сумата 574, 76 лв. обезщетение за забава за периода от 26. 04.
13 г. до 25. 03. 14 г. и 1 299 лв. разноски по делото. Недоволен от решението е останал жалбоподателят ДП „Опитна станция по
земеделие – Лозница” гр. Лозница и го обжалва в срок. В
жалбата се излагат доводи, че решението е необосновано и незаконосъобразно, тъй
като изложените от съда правни изводи не се подкрепят от събраните по делото
доказателства и е постановено при съществени нарушения на
процесуалните правила, като жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да
отмени обжалваното и да постанови друго решение, с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Въззиваемата
страна е депозирала писмен отговор на жалбата, като излага
съображения за
нейната неоснователност.
Разградският
окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните и след
проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Решението е
валидно и допустимо, а жалбата депозирана срещу него, разгледана по същество се явява неоснователна.
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и
фактическите положения, приети за установени от районния съд се подкрепят от
събрания доказателствен материал и са основани на закона. Въззивната инстанция
изцяло споделя изложените мотиви към решението на първоинстанционния съд и
счита, че не следва да ги преповтаря и препраща към тях на осн. чл. 272 от ГПК,
като се има предвид и следното:
Страните по делото не спорят, че ищецът е доставил на
ответника „Микробиологична тор Био 1” и
„Химунова киселина”, за което е съставена фактура № 170/ 24. 04. 2013 г. с
посочени количества: 120 л. микробиологична тор и 80 кг киселина на обща
стойност 6 240 лв. с ДДС. Ответникът е оспорил иска по размер, като
твърди, че му е доставена по-малко с 6, 438 л. тор на стойност 250 лв.
С оглед на данните по делото, явно е, че
между страните са възникнали валидни облигационни отношения по договор за
търговска продажба и ответникът е получил стоката по процесната фактура. Възражението на
последния, че не е получил договореното количество е неоснователно. Задължение на купувача е да
прегледа стоката. При всички случаи обаче след откриване на недостатъци - явни
или скрити - купувачът трябва незабавно
да уведоми продавача за тях,според разпоредбата на чл. 324 от ТЗ. Доказателства за възразяване в
тази насока при предаване на стоката на купувача не са представени, дори обратното,
фактурата е била надлежно осчетоводена, поради което стоката се смята за съответстваща на
изискванията. Ето защо са налице основанията за ангажиране отговорността на ответника за заплащане
на цената на получената от него стока.
Необоснован е изложения
довод във въззивната жалба, че решението е постановено при съществени нарушения
на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на жалбоподателя. В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор на иска. Явил
се е в първото по делото открито съдебно заседание и е оспорил иска, която възможност не е била
преклудирана с неподаването на писмен отговор, но не е представил доказателства,
с оглед възложената му доказателствена тежест в процеса. При липса на искане за допускане в това заседание на доказателства, са налице процесуалните
преклузии за доказателствени искания пред въззивната инстанция, съгл. чл. 266 ГПК. Приложения към въззивната жалба
болничен лист за временна нетрудоспособност се отнася за периода от 06. 06. до
23. 06. 14 г., който период е далеч след изтичане на срока по чл. 131 ГПК – 12.
05. 14 г. , поради което жалбоподателят е имал възможност да предприеме необходимите
процесуални действия за защита.
Предвид изложеното, въззивната
инстанция намира, че оплакването за неправилна преценка на събраните по делото
доказателства, което според жалбоподателя е
довело районния съд до неправилен извод,че предявения иск е
основателен, е необосновано, поради което в това отношение не е
налице порок на обжалваното решение. Районният съд е извършил подробно
обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на
което е стигнал до законосъобразни правни изводи. С оглед на това, решението на районния съд, като обосновано и законосъобразно, следва да
бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция,
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия разноските,
според представения списък и адвокатско пълномощно в размер на 500 лв.
Воден от
изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 ГПК
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 182/ 15. 07. 2014 г. по гр. д. №
514/ 14 г. по описа на Разградския районен съд.
ОСЪЖДА ДП „Опитна станция по земеделие – Лозница” гр.
Лозница, ЕИК 2004679900, представлявано от Р. Й. Е. да заплати на „Биокомпост
БГ” ООД гр. Разград, ЕИК 200877318, представлявано от С. А. А. разноски по
делото пред въззивната инстанция в размер на 500 лева.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба в едномесечен срок от съобщаването му пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
НР