ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. Разград 21.02.2014 г.
Разградски
окръжен съд на дванадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в открито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЛАЗАР МИЧЕВ
Като разгледа докладваното от
съдия МИЧЕВ
т.
дело № 44 по описа за
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство
по реда на чл. 692, ал. 3 от ТЗ.
Образувано е по постъпили пред съда по несъстоятелността възражения по
реда на чл. 690 от ТЗ срещу обявените от синдика на “ М. К. “ ЕООД гр. К., ЕИК ***
/ в открито производство по несъстоятелност по т. дело № 44 /
1. Възражение от кредитора “ Б.В.Б. “
ЕООД гр. Р., ЕИК ***, вх. № 5069/12.12.2013 г. / стр. 1904 т. V /.
Писмено
становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ вх. № 5196 / 20.12.2013 г. на синдика Д.Х..
2. Възражение от кредитора ТБ “ Р. ЕАД,
ЕИК *** вх. № 5180 / 19.12.2013 г., постъпила по пощата, в пощенски плик с
клеймо на изпращача от 16.12.2013 г. / стр. 1948, т. V /.
Писмено
становище по чл. 690, ал. 2 от ТЗ вх. № 59 / 07.01.2014 г. на синдика Д.Х.;
На 12.02.2014
г. съдът по несъстоятелността разгледа постъпилите възражения в открито съдебно
заседание, с призоваване на синдика, длъжника, направилите възражения кредитори
и кредиторите включване на вземане се оспорва.
В
съдебно заседание длъжникът не е представляван. От същия е постъпило становище
вх. № 125 / 10.01.2014 г., в което се подържа, че възражението на кредитора ТБ
“ Р. ЕАД, ЕИК *** срещу приетото вземане на “ Б.В.Б. “ ЕООД гр. Р., е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
От кредиторите
се явява представител на “ Р. ЕАД, който подържа възражението, на основанията и
с исканията, изложени в него.
Явилият
се синдик подържа депозираните от него становища по всяко едно от възраженията.
Счита, че възраженията на кредиторите “ Р. ЕАД и “ Б.В.Б. “ ЕООД гр. Р., ЕИК ***
са вероятно основателни,
По допустимостта на възраженията:
Съдът
констатира, че и двете възражения са подадени в срока по чл. 690, ал. 1 от ТЗ,
от правоимащи лица, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по
същество.
Съдът,
след като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните,
намира следното:
По възражение по п. 1: В Допълнителния списък на приети вземания на
кредитори на “ М. К. “ ЕООД, на стр. 2, п. 4, синдика посочил прието вземане на
“ О. “ ЕООД в общ размер 150 993.97
лв. от които 68 788.99 лв. по фактура № 1548 / 28.11.2011 г.,
27 184.98 лв. по фактура № 16761 / 27.12.2011 г. и 55 020.00 лв. по
фактура № 2012000009 / 26.01.2012 г.
В заявлението за предявяване на вземания /
стр. 1893, т. V / кредитора “ О. “ ЕООД сочи като основание същите три фактури,
заверени копия от които прилага. И в трите фактури, като основание за издаването
им се сочи “ стоки по опис “.
Във
възражението си кредитора “ Б.В.Б. “ ЕООД гр. Р., ЕИК *** сочи, че с
представените доказателства / три броя фактури / “ О. “ ЕООД не доказва по
несъмнен и безспорен начин съществуването на вземането срещу длъжника “ М. К. “
ЕООД. Твърди се, че по делото не са налице доказателства за реална доставка на
стоки, от което да се породи задължение на купувача за плащане на стоките.
В
становището си синдика Д.Х. сочи, че след изготвяне на допълнителния списък с
приети вземания от несъстоятелния длъжник му била подадена информация, че
отразените във фактурите стопански операции не са били извършени.
Действително
към заявлението на са приложени други доказателства / например посочените описи
на стоки /, от които да се направи извод за действителността на сделките.
Кредитора “ О. “ ЕООД бе редовно
призован и за съдебното заседание, за разглеждане на възражението. На това
съдебно заседание не се яви представител на този кредитор, не бе представено
становище и не бяха представени никакви други доказателства относно
действителността на сделките по трите фактури, поради което съдът приема, че за
купувача по фактурите не е настъпило задължение за плащане.
При
тези обстоятелства съдът намира възражението на “ Б.В.Б. “ ЕООД гр. Р., ЕИК ***
за основателно, поради което това вземане следва да бъде изключено от
съставения от синдика Допълнителен списък на приетите вземания и да бъде
включено в списъка на неприетите вземания.
По възражение по п. 2: С възражението си ТБ “ Р. ЕАД, ЕИК *** оспорва
включването на допълнителния списък на приетите вземания, тези на “ Б.В.Б. “
ЕООД гр. Р. и на “ О. “ ЕООД.
В
Допълнителния списък на приети вземания на кредитори на “ М. К. “ ЕООД, на стр.
1, п. 2, синдика посочил прието вземане на
“ Б.В.Б. “ ЕООД в общ размер
71 405.00 лв. от които 70 000.00 лв. главница и 1405.00 лв. разноски
по изпълнителен лист от 17.06.2013 г.на РС – К. по ч гр. дело № 266 /2013 г.
1. В заявлението за предявяване на вземания / стр. 1848, т. V / кредитора “ Б.В.Б. “ ЕООД сочи като основание на вземането си Заповед №
140 / 14.06.2013 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК., издадена по ч. гр. дело № 266 /
Във
възражението си кредитора ТБ “ Р. ЕАД, ЕИК *** сочи, че по делото не са
представени доказателства за наличието на каузално правоотношение между
страните по абстрактната сделка, каквато представлява записът на заповед, както
и че липсват доказателства за плащане по банков път, съгласно закона за
ограничаване на плащанията в брой за сума над 15 000 лв.
В
становището си синдика сочи, че при предявяването са му представени формално
редовни документи, без записа на заповед. Не са му представени документи за
извършване на банков превод или внасяне на сума по платежна сметка.
В
представеното по делото становище длъжника “ М. К. “ ЕООД оспорва правото на
банката, като трето по отношение на менителничното задължение лице, да повдига
лични възражения от името на длъжника по менителничният ефект, каквито са
възраженията за гаранционната функция на записа на заповед спрямо паралелно
съществуващо / евентуално / каузално правоотношение, която кауза би могла да
има и безвъзмезден характер, във връзка с доводите наа Банката, че не била
доказана размяната на парични средства по банков път, предвид относително
високият размер на задължението по записа на заповед / над 15 000 лв. /.
Твърди се също така, че записът на заповед е редовно връчен на длъжника, който
в законоустановения срок не е подавал възражение.
Във
връзка с тази част от възражението, съдът изиска и приложи ч. гр. дело № 266 /
По тази
част от възражението съдът прие следното: От една страна действително кредитора
ТБ “ Р. ЕАД, ЕИК *** се явява трето лице по отношение на менителничното
правоотношение, поради което не легитимиран да прави възражение за наличието на
каузално правоотношение. Този въпрос може да бъде повдиган само между страните
по менителничното правоотношение, в случая длъжника “ М. К. “ ЕООД и кредитора
“ Б.В.Б. “ ЕООД, като в тежест на страната, правеща възражението е да докаже
съществуването на такова правоотношение и връзката му с менителничният ефект.
От друга страна обаче производството по несъстоятелност е особен вид
производство и след като съдът се съобрази с характера на производството
намери, че в случая действително липсват данни за начина на плащането на сумата
по записа на заповед, както и липсват данни за безвъзмездния характер на
менителничното правоотношение, а това обстоятелство е от съществено значение за
действителността на вземането.
При
тези обстоятелства съдът намира възражението на ТБ “ Р. ЕАД, ЕИК *** за
основателно, поради което това вземане следва да бъде изключено от съставения
от синдика Допълнителен списък на приетите вземания и да бъде включено в
списъка на неприетите вземания.
2. Втората част на възражението на ТБ “ Р. ЕАД касае приетото от синдика вземане
“ О. “ ЕООД в общ размер 150 993.97
лв. от които 68 788.99 лв. по фактура № 1548 / 28.11.2011 г.,
27 184.98 лв. по фактура № 16761 / 27.12.2011 г. и 55 020.00 лв. по
фактура № 2012000009 / 26.01.2012 г.
Във
възражението си кредитора ТБ “ Р. ЕАД сочи, че няма достатъчно убедителни доказателства
за реалността на това вземане. Трите фактури са с дати от преди извършване на
съдебно – икономическата експертиза, която обаче не е констатирала такива
задължения. Няма и доказателства за индивидуализация на посочените “ стоки “.
В становището
си синдика Д.Х. сочи, че след изготвяне на допълнителния списък с приети
вземания от несъстоятелния длъжник му била подадена информация, че отразените
във фактурите стопански операции не са били извършени.
По
изложените в пункт 1 съображения и тази част от възражението на ТБ “ Р. ЕАД се явява основателна, поради
което следва уважаването му.
Воден от изложеното и на основание
чл. 692, ал. 3 от ТЗ съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОДОБРЯВА Допълнителен списък на
приетите от синдика Д.В.Х. предявени вземания спрямо длъжника “ М. К. “ ЕООД /н/, ЕИК *** гр. К., обявен в
Търговският регистър под № ***, като
ПОСТАНОВЯВА в него следните промени:
ИЗКЛЮЧВА от Допълнителния списък на приетите предявени вземания спрямо длъжника “ М. К. “ ЕООД /н/, ЕИК *** гр. К., по п. 2, прието вземане на “ Б.В.Б. “ ЕООД
в общ размер 71 405.00 лв. от които
70 000.00 лв. главница и 1405.00 лв. разноски по изпълнителен лист от
17.06.2013 г.на РС – К. по ч гр. дело № 266 /2013 г. и по п. 4 прието вземане на “ О. “ ЕООД в общ размер 150 993.97 лв. от които
68 788.99 лв. по фактура № 1548 / 28.11.2011 г., 27 184.98 лв. по
фактура № 16761 / 27.12.2011 г. и 55 020.00 лв. по фактура № 2012000009 /
26.01.2012 г., и ВКЛЮЧВА същите в списъка с неприети вземания, по възраженията
на ТБ “ Р. ЕАД, ЕИК *** и на “ Б.В.Б. “ ЕООД гр. Р., ЕИК *** .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Определението да се обяви в Търговският регистър и да се ВПИШЕ
в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Съдия:
MH