ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

гр. Разград  30.01.2014 г.

 

 

Разградски окръжен съд  на тридесети януари две хиляди и четиринадесета  година в закрито заседание в състав :

 

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАЗАР МИЧЕВ    

                                                                                          

Като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ

т. дело № 77 по описа за 2013 г.

и за да се произнесе взе предвид следното :

         Производство по реда на чл. 130 вр. с чл. 374, ал. 1 от ГПК.

         Образувано е по искова молба вх. № 4323 / 28.10.2013 г., подадена от “ Банка ДСК “ ЕАД, ЕИК 121830616, с която е предявен установителен иск на правно основание чл. 694, ал. 3 вр. с ал. 1 от ТЗ против П. Х. Ч. *** Романтика “, вх. Б, ет. 7, с искане да бъде признато за установено по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т. дело № 10 / 2013 г. по описа на ОС – Разград, съществуване на вземането на „ Банка ДСК „ ЕАД срещу ответника П.Х.Ч., произтичащо от Договор за кредит овърдрафт от 25.01.2008 г. за следните суми: 8 898.66 лв. – главница, 1505.24 лв. – просрочена лихва върху главницата за периода от 06.01.2012 г. до 20.01.2013 г., законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2013 г. до окончателно плащане на задължението, от която 169.57 лв. – законна лихва върху главницата от 21.01.2013 г. до 29.03.2013 г. – датата на откриване на производството по несъстоятелност, 666.16 лв. – разноски по заповедното производство, включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, 108.00 лв. – такса за образуване на изпълнително дело, покана за доброволно изпълнение и присъединяване на взискател по изп. дело № 20138330400083 при ЧСИ В.М. – рег. № 833, район на действие ОС – Русе, платена на 29.01.2013 г. и 258.08 лв. – държавна такса за предявяване на установителен иск, платена на 26.02.2013 г. в изпълнение указание на РС – Русе по преписка без движение № 48 / 2013 г.

         В молбата се сочи, че на 29.05.2013 г. “ Банка ДСК “ ЕАД предявила вземането си по Договор за кредит – овърдрафт от 25.01.2008 г. в откритото производство по несъстоятелност на ЕТ “ П.Ч. – Ч. “, ЕИК 827219898 по т. дело № 10 / 2013 г. по описа на ОС – Разград. Синдика включил вземането в списъка с приетите вземания, предявени в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, обявен в ТР на 11.07.2013 г., като длъжникът депозирал възражение срещу приетото вземане по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ. С Определение № 52 / 21.10.2013 г., постановено по т. дело № 10 / 2013 г. по описа на ОС – Разград, обявено по партидата на ЕТ “ П.Ч. – Ч. “ в ТР на 21.10.2013 г., съдът по несъстоятелността уважил възражението на длъжника, като изключил вземането на “ Банка ДСК “ ЕАД от списъка на приетите вземания на кредиторите на на ЕТ “ П.Ч. – Ч. “.

         Освен това в молбата се сочи, че вземането произтича от сключен между “ Банка ДСК “ ЕАД и ответника Договор за кредит от 25.01.2008 г., по силата на който му е предоставен кредит овърдрафт по разплащателна сметка в размер на 10 000 лв.. Поради допусната забава в плащанията, на основание чл. 16.1 от Общите условия за предоставяне на кредити овърдрафт и чл. 7 от Договора, считано от 06.01.2012 г., кредитът е оформен като неразрешен овърдрафт и е започнало олихвяването му със санкционираща лихва. Дължимата сума не е погасена в 30 – дневен срок, което дава право на Банката за предприемане на действия по принудително събиране. Ответникът е уведомен за размера на дълга и е поканен да плати с писмо изх. № 27-00-73/10.01.2013 г., получено лично от него на 16.01.2013 г.  Поради непогасяване в срок Банката предприела действия по принудително събиране на дълга. На 21.01.2013 г. е подадена Заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, въз основа на извлечение от сметки. Издадена е Заповед за изпълнение № 111 / 22.01.2013 г. и Изпълнителен лист от 22.01.2013 г. по ч. гр. дело № 259 / 2013 г. по описа на РС – Русе, съгласно които ответникът е осъден да заплати на ищеца следните суми: 8 898.66 лв. – главница, 1505.24 лв. – просрочена лихва върху главницата за периода от 06.01.2012 г. до 20.01.2013 г., законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2013 г. до окончателно плащане на задължението, 666.16 лв. – разноски по делото.  Въз основа на издадената Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист е образувано изп. дело № 20138330400083 при ЧСИ Венцислав Маринов, рег. № 833, район на действие ОС – Русе. По изп. дело е заплатена сумата 108 лв. разноски. Със съобщение по същото ч. гр. дело № 259 / 2013 г. по описа на РС – Русе, получено от ищеца на 11.02.2013 г. същият е уведомен за постъпило възражение от длъжника П.Х.  Ч., срещу издадената Заповед за изпълнение. На 22.02.2013 г. е предявен установителен иск на правно основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 415 от ГПК, за което е платена д. такса в размер на 258.08 лв. С неприсъствено решение от 18.05.2013 г. РС – Русе, признал за установено съществуване вземането на Банката, в размерите, по гр. дело № 259 7 2013 г. на РС – Русе и осъдил ответника да заплати разноските по делото.

         В исковата молба се сочи също така, че банката не твърди, че е сключила Договор за кредит – овърдрафт от 25.01.2008 г. с ответника П.Х.Ч. в качеството му на едноличен търговец. Не се твърди също така, че предоставянето на кредита е двустранна търговска сделка, както и не се твърди, че кредитните средства са използвани за осъществяване на търговската дейност на ЕТ.

         Към молбата са представени писмени доказателства, в подкрепа на изложените от фактическа страна твърдения. Направено е искане за присъединяване на т. дело № 10 / 2013 г. по описа на ОС – Разград. Направено е и искане за назначаване на съдебно – счетоводна експертиза с конкретно поставени задачи.

         На основание чл. 367 и сл. от ГПК, исковата молба бе приета за редовна и препис от същата, ведно с приложенията са връчени на   ответника П.Ч. на 09.11.2013 г.

         На 22.11.2013 г., в предоставения му двуседмичен срок, ответника П. Хараламбев Ч. депозира отговор вх. № 4720, връчен на ищеца “ Банка ДСК “ ЕАД, ЕИК 121830616 на 27.11.2013 г.

         В предоставения му двуседмичен срок ищеца “ Банка ДСК “ ЕАД, ЕИК 121830616 депозира допълнителна искова молба вх. № 5022 / 10.12.2013 г., с която оспорва възраженията за недопустимост на иска, относно подсъдността на спора и относно основателността на иска.

         Допълнителната искова молба е връчена на ответника на 05.01.2014 г. В предоставеният му срок същият не се е възползвал от правото си да подаде допълнителен отговор.

         Съдът, въз основа на служебно извършена проверка по реда на чл. 374, ал. 1 и чл. 130 от ГПК за допустимостта на предявеният иск въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства счита, че искът се явява не допустим.

         Предявен е за разглеждане специален установителен иск с правно основание чл. 694, ал. 1 от ТЗ. За да приеме иска за недопустим, съдът съобрази следното: С Решение № 24 / 29.03.2013 г. , постановено по т. дело № 10 / 2013 г. по описа на ОС – Разград, обявено в ТР към АВ на 03.04.2013 г. е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност по отношение на  ЕТ “ П.Ч. – Ч. “, ЕИК 827219898. От представените с исковата молба доказателства се установява, че претендираното от “ Банка ДСК “ ЕАД вземане предхожда датата на откриването на производството по несъстоятелност. Освен това същото е и надлежно предявено пред съда по несъстоятелността в срока по чл. 688, ал. 1 от ТЗ, като синдика го е включил в списъка с приети вземания на кредиторите на ЕТ “ П.Ч. – Ч. “. На следващо място съдът констатира, че е депозирано възражение по реда на чл. 690, ал. 1 от ТЗ от страна на длъжника срещу включването от синдика на вземането в списъка с приети вземания на кредиторите на ЕТ “ П.Ч. – Ч. “.  С Определение № 52 / 21.10.2013 г., постановено по т. дело № 10 / 2013 г. по описа на ОС – Разград, обявено по партидата на ЕТ “ П.Ч. – Ч. “ в ТР на 21.10.2013 г., съдът по несъстоятелността уважил възражението на длъжника, като изключил вземането на “ Банка ДСК “ ЕАД от списъка на приетите вземания на кредиторите на ЕТ “ П.Ч. – Ч. “, за сумата 11 753.48 лв., от които 8 898.66 лв. – главница, дължима по Договор за потребителски кредит от 25.01.2008 г. и изп. лист от 22.01.2013 г. по ч. гр. дело № 259 / 2013 г. по описа на РС – Русе, 1647.81 лв. – обезщетение за забава  до постановяване на решението за обявяване на длъжника в несъстоятелност, 147.77 лв. – лихва върху главницата, след решението за откриване на производство по несъстоятелност и 1032.24 – разноски по изпълнителни дело.

         Видно от горното в настоящото производство ищецът се явява кредитор, чието вземане е изключено от списъка на приетите вземания с определение по чл. 692, ал. 4 от ТЗ. Като ответник следва да бъде конституиран длъжникът в производството по несъстоятелност по т. дело № 10 / 2013 г. по описа на ОС – Разград, а именно  ЕТ “ П.Ч. – Ч. “. С исковата молба обаче, като ответник е конституиран физическото лице П.Х.Ч.. Като физическо лице същият не е страна в производството по несъстоятелност, независимо от това, че като едноличен търговец отговаря с цялото си имущество. В този смисъл искът е предявен срещу ненадлежно легитимирана страна, поради което се явява недопустим.

         От представените с исковата молба доказателства се установява, че към момента на предявяването й е налице Решение от 18.05.2013 г., постановено по гр. дело № 1203 / 2013 г. по описа на РС – Русе, в производство по реда на чл. 422 от ГПК. Предмет на това производство също е установителен иск, предявен от същия ищец, против същия ответник и касае същите обстоятелства, като решението е влязло в сила. Съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, спор, разрешен с влязло в сила решение не може да бъде пререшаван, освен в случаите, когато законът разпорежда друго. Съдът счита, че в случаят не е налице закон, който да разпорежда друго, поради което следва да се приложи правилото, а не изключението.  На това основание предявеният иск също се явява недопустим.

         С оглед на горното и на основание чл. 130 от ГПК, производството по делото следва да бъде прекратено, а исковата молба да бъде върната на подателя й.

         На основание чл. 694, ал. 2 от ТЗ ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОС – Разград сумата 470.14 лв., представляваща държавна такса, която не е внесена предварително.

         Воден от горното Разградският окръжен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от “ Банка ДСК “ ЕАД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. “ Московска “ № 19 против П.Х.Ч. *** Романтика “, вх. Б, ет. 7 иск на правно основание чл. 694, ал. 3 вр. с ал. 1 от ТЗ, за признаване за установено по отношение на длъжника, синдика и всички кредитори в производството по несъстоятелност по т. дело № 10 / 2013 г. по описа на ОС – Разград, съществуване на вземането на „ Банка ДСК „ ЕАД срещу ответника П.Х.Ч., произтичащо от Договор за кредит овърдрафт от 25.01.2008 г. за следните суми: 8 898.66 лв. – главница, 1505.24 лв. – просрочена лихва върху главницата за периода от 06.01.2012 г. до 20.01.2013 г., законна лихва върху главницата, считано от 21.01.2013 г. до окончателно плащане на задължението, от която 169.57 лв. – законна лихва върху главницата от 21.01.2013 г. до 29.03.2013 г. – датата на откриване на производството по несъстоятелност, 666.16 лв. – разноски по заповедното производство, включваща държавна такса и юрисконсулско възнаграждение, 108.00 лв. – такса за образуване на изпълнително дело, покана за доброволно изпълнение и присъединяване на взискател по изп. дело № 20138330400083 при ЧСИ В.М. – рег. № 833, район на действие ОС – Русе, платена на 29.01.2013 г. и 258.08 лв. – държавна такса за предявяване на установителен иск, платена на 26.02.2013 г. в изпълнение указание на РС – Русе по преписка без движение № 48 / 2013 г., като НЕДОПУСТИМ и прекратява производството по делото.

         ВРЪЩА исковата молба на подателя й.

         Определението може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщението до ищеца пред Варненски апелативен съд с частна жалба, от която препис за връчване не се представя.

 

                                                                                     Съдия: