На тринадесети май , две хиляди и четиринадесета година
В закрито съдебно заседание в следния състав :
Като разгледа докладваното от съдията В.ДИМИТРОВА частно
търговско дело №22 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274
във вр.с чл.407 , ,ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от “Пилко”ЕООД,
ЕИК 125041015, със седалище гр.Разград ,
чрез процесуален представител адв.М.М. от АК-Разград , против Определение
№516/24.02.2014 год. ,постановено по гр.дело №292/2014 год. по описа на РРС ,с
което по реда на чл.390 от ГПК съдът е допуснал обезпечение на бъдещ иск ,който
„Ремко”ООД,гр.Разград ще предяви срещу жалбоподателя-длъжник за заплащане на
сумата 21 983.20 лв.,включваща
главница и неустойка по договор от 24.04.2012 год.,сключен между страните. В
жалбата подробно се сочат различни
пороци на атакуваното определение , като се иска неговата отмяна ,поради това
,че РС не съобразил дали е
настъпила изискуемостта на вземането
,както и ,че наличието на такова молителя не бил доказал.Акцентира се на това
,че дружеството-жалбоподател разполага с достатъчно активи ,в т.ч. и парични
средства за да изпълни бъдещото съдебно решение , ако същото е осъдително
такова.Сочи се също така ,че РС в атакуваното определение съдът не е определи
срок в който ще следва да бъде предявен
бъдещият осъдителен иск от страна на „Ремко”ООД.Приложени са към жалбата
писмени доказателства.
„Ремко”ООД , гр.Разград , чрез
процесуален представител адв.Й. К. от САК е депозирал отговор на частната жалба
,в който се застъпва становище за нейната недопустимост ,поради липса на правен
интерес и съответно и неоснователност
.Сочат се писмени доказателства.Прави се искане за отхвърляне на частната
жалба.
За да се произнесе ,РОС ,намери за
установено следното. „„Ремко”ООД ,гр.Разград депозирало до РРС молба за
допускане на обезпечение на бъдещ иск ,който ще предяви в определения му срок срещу
частния жалбоподател за заплащане на обща сума
в р-р на 21 983.20
лв.,включваща главница и неустойка по договор от 24.04.2012 год.,сключен между
страните.Представил и писмени доказателства.Посочил като обезпечителна мярка
„запор” върху банкови сметки на длъжника в различни банки.С атакуваното
определение ,РС след като обсъдил доказателствата намерил бъдещият осъдителен
иск за вероятно основателен и допуснал исканото обезпечение ,като издал и
обезпечителна заповед , с която наложил запор върху банкови сметки на длъжника
в различни банки само и единствено до размера
на исковата обща сума , посочена по-горе.Вярно е , че в това определение съдът е пропуснал
да даде на молителя подходящ срок за предявяване на бъдещия иск.Затова с
Определение по реда на чл.247 ГПК от 18.03.2014 год. дал на молителя такъв
срок-седмичен.В този срок искът бил предявен.Определението е връчено на
страните ,като настоящият частен жалбоподател не се е възползвал от възможността
да атакува същото и то е влязло в сила.
Установява се също така от
представените по делото доказателства ,че към настоящия момент е наложен запор
само върху банкова сметка на „Пилко”ООД
,гр.Разград само в една банка , а именно „Райфайзенбанк България”ЕАД.
От представените пред РС
доказателства ,както и от тези ,сочени от страните с частната жалба и отговора
към нея РОС , както и РС , намира , че
претенцията на „Ремко”ООД е вероятно основателна и поисканато
обезпечение следва да бъде допуснато.Въззивната инстанция намира възраженията
направени от частния жалбоподател във връзка с качеството на изпълнението по
договора за неотносими към настоящия спор ,който не може да разглежда иска по
същество.На следващо място също така РОС намира ,че за молителя съществува
обезпечителна нужда ,предвид на това ,че
заявеното с жалбата ,че „Пилко”ЕООД разполага с достатъчно активи ,в
т.ч. и парични средства за да изпълни бъдещото съдебно решение , ако същото е
осъдително такова не е подкрепено с убедителни писмени доказателства.А и при
наличието на такива активи ,запор до размера на исковата сума не би следвало да
затрудни по какъвто и да било начин дейността на дружеството-жалбоподател.
Ето защо ,РОС намира ,че
атакуваното определение на РРС не страда от заявените с частната жалба пороци и
следва да бъде потвърдено.
Воден от горното,Разградският
окръжен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№516/24.02.2014 год. ,постановено по гр.дело №292/2014 год. по описа на РРС по
реда на чл.390 от ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.